Помествам статията, за която се говори в материала на mj777
by Christopher Hamilton, Thursday, January 5th, 2006
„Защото е чернокож - затова ли? Какво не искат да знаете за Майкъл Джексън”
„Защото е чернокож - затова ли? Какво не искат да знаете за Майкъл Джексън”
Какво си мислите, когато чуете името Майкъл Джексън? Откачалка? Престъпник? Велик изпълнител? Бизнесмен? Каквото и да си мислите за MJ, изхвърлете всичките си мисли през прозореца и нека просто разгледаме някои факти.
Години наред медиите го наричат ‘Wacko Jacko’ (Смахнатия Джако, Джако Откачалката). А какво стана с MJ? Не беше ли той най-великото музикално събитие по едно време? Кога точно полудя?
Нека видим кога точно започнаха да описват Майкъл като „Луд”. Не беше по времето на „Трилър”. Страхотно е да си певец и танцьор. Те точно това искат. Но да не си посмял да се превръщаш в мислещ бизнесмен. Да не си посмял да купуваш каталога на Бийтълс. Да не си посмял да се жениш за дъщерята на Елвис. Да не си посмял да победиш музикалната индустрия в собствения им занаят. Започнаха да му лепят етикета „луд”, когато той започна да прави бизнес ходове, каквито никой досега не бе успявал да осъществи.
Майкъл взе две културни икони и ги разби на парчета. През целия ни живот са ни бомбардирали с два факта: Бийтълс са най-великата група за всички времена, а Елвис е Краля на Рокендрола. Майкъл купи Бийтълс и се ожени за дъщерята на Краля (направо му го заби, съвсем буквално). Ако бях циник, щях да кажа, че Майкъл се ожени за Лиса Мари само за да го забие на онези, които смятат Елвис за Крал.
Бийтълс бяха велики, но не толкова велики, че да запазят правата върху собствените си песни.
Елвис беше велик, но той не пишеше песните си. Мениджърът му, Кол Том Паркър, беше мозъкът зад Елвис … който го държеше упоен с лекарства и подписваше договорите.
Майкъл не вредеше на никого като изпълнител. ‘Off the Wall’ – първият соло изпълнител с четири сингъла в класациите „Топ 10”. „Трилър” – най-продаваният албум за всички времена, със седем сингъла в „Топ 10” тогава. ‘Bad’ – първият албум, произвел пет сингъла на челна позиция в класациите (дори „Трилър” имаше само два хита, стигнали до номер 1). Всичко това е супер. Но по-добре да не правиш нищо повече. Пееш, танцуваш и толкова. Майкъл искаше да е още по-велик. Той купи легендарния каталог „Sly and the Family Stone” и никой не обърна внимание. Когато купи Бийтълс, хората забелязаха. Сливането със Сони надхвърли всички очаквания. Сони, в желанието си да притежават част от каталога на Бийтълс, се съгласиха на равностойно (50/50) партньорство с Майкъл и така беше създадена музикалната компания Sony/ATV. Сега Майкъл притежава половината от издателските права над всички изпълнители на Сони. Хвърлете един поглед на пълния списък от песни в sonyatv.com. Между тях са над 900 кънтри песни на изпълнители като Тами Уайнет, Кени Роджърс, Алабама. Всички песни на Бейбифейс. Латино песни на Селена и Енрике Иглесиас. Песни на Роберта Флак, песни на Марая Кери. Песни на Дестинис Чайлд. Песни на Тупак, Биги и Флийтуд Мак. Около 100 000 песни. „Ама какво прави този човек?” Никой от великите в занаята не го е правил. Нито Боно, нито Спрингстийн, нито Синатра. „За какъв се мисли той? Да го докопаме с тежката артилерия”.
За да „докопаш” някого, трябва да атакуваш онова, което той най-много обича. Повече нищо няма да кажа по този въпрос.
Единственият човек, който се доближава донякъде до Майкъл в опита му да завладее индустрията е Принс и в по-малка степен Джордж Майкъл. Погнаха горкия Джордж Майкъл и публично го изтипосаха като хомосексуалист. Принс се бори здраво и успя да се наложи, но въпреки това трябваше да прибегне до услугите на голяма музикална компания, която да разпространява нещата му. В това няма нищо лошо. Принс пак ще си взема лъвския пай, но докато стигне дотук, години наред трябваше да търпи да го наричат луд и труден характер.
Най-великият момент за тях беше пресконференцията на Том Снедън (окръжният прокурор на Санта Барбара). „Пипнахме го”. Те просто ликуваха; беше повече от очевидно. На кого му пука дали има доказателства?
Майкъл беше оправдан. Без да празнува победата си, той се прибра вкъщи и напусна САЩ. Най-разумният му ход. Ами сега? Какво ще правят зложелателите му? Него го няма. „Няма го! Как така ще замине за Бахрейн? Как, по дяволите, да го докопаме, ако не е тук? Бързо, викнете онова журналистче и му поръчайте да напише серия от статии за това как MJ е на ръба на разрухата. А, това сме го правили, така ли? Ами добре, какво друго да измислим?”
На пръв поглед изглежда, че Майкъл не прави нищо, с което да изкарва пари. Изобщо не бройте седмичните продажби на албумите му. 15 000 CD-та на седмица е нищо за Майкъл. Каталогът на Sony/ATV му носи пари при всяко негово вдишване. Сериозни пари. Фактът, че никой не споменава реалния размер на приходите, е доказателство за това. Предпочитат да си мислите, че той е разорен, отколкото да ви кажат истината. Невърленд все още е собственост на MJ. Семейното имение в Енсино все още е собственост на MJ. Майкъл все още притежава песните на Бийтълс при сливането си със Сони, както и пълните права върху собствените си песни. Тихо, ей, това е тайна, нека си остане между нас.
Майкъл буквално е нагазил в територия, където никога досега не е стъпвал кракът на друг чернокож. Ако някога напише автобиография, тя ще е една от най-интересните, излизали на книжния пазар. Един чернокож без диплома за образование се превръща в най-влиятелния човек в музикалната индустрия, въпреки омразата, расизма, враговете в собственото му обкръжение и алчните за тиражи медии.
Ако Сони имат разум в главите си, трябва веднага да му предложат да продължат партньорството си. Това е единственият начин, по който могат да печелят и в бъдеще от каталога на Майкъл. Томи Мотола не изгуби работата си в Сони, защото е управлявал компанията некадърно. Той просто беше косвена жертва във войната. Майкъл го разобличи и Сони си измиха ръцете с него. Такива неща се случват непрекъснато. Забележете, че никой от Сони, нито самият Мотола, не тръгнаха да съдят Майкъл за клевета. Майкъл винаги е бил верен на шефовете си от Epic/Sony. На наградите Грами през 1984 той дори извика при себе си на сцената тогавашния шеф на компанията Уолтър Йетникоф. Винаги е изказвал благодарности на Дейв Глу, Мотола и други представители на Сони в речите си при получаване на награди.
Сони все още имат шанс да изгладят недоразуменията с Майкъл, но може и да е твърде късно. Въпреки това биха могли да направят жест на добра воля, но колко често се случва това в бизнеса? Ако аз бях на тяхно място, бих предпочел Майкъл за съюзник, а не за враг. Това е/беше взаимно изгодно партньорство.
Щяха да ми треперят коленете от страх, ако съм враг на Майкъл, докато той е в компанията на мултимилиардери отвъд океана. Повярвайте ми, едва ли си говорят само за дизайнерски дрехи. Подготвя се създаването на конгломерат.
Една последна вметка – това не бива да е единственият път, когато чувате за споменатите от мен факти. Но вероятно ще е точно така и това е най-тъжното. Тревожех се, че няма да оправдаят Майкъл заради колебанията на съдебните заседатели. Това е нечестна игра. Ако аз представям тези факти тук, в EURweb, значи цялата преса е наясно с тях, повярвайте ми. Те не точат лиги около всичко, свързано с него, само защото е създал Трилър. Много добре знаят какво става. Помислете само.
И накрая – Майкъл няма да остане в историята с обвиненията в педофилия. Нито заради „Трилър”. Ще остане в историята като човека, който влезе в бой с музикалната индустрия, спечели и оцеля, за да разкаже тази история. И това ще е книга, която ще си струва парите.
превод Калина Кирилова
Години наред медиите го наричат ‘Wacko Jacko’ (Смахнатия Джако, Джако Откачалката). А какво стана с MJ? Не беше ли той най-великото музикално събитие по едно време? Кога точно полудя?
Нека видим кога точно започнаха да описват Майкъл като „Луд”. Не беше по времето на „Трилър”. Страхотно е да си певец и танцьор. Те точно това искат. Но да не си посмял да се превръщаш в мислещ бизнесмен. Да не си посмял да купуваш каталога на Бийтълс. Да не си посмял да се жениш за дъщерята на Елвис. Да не си посмял да победиш музикалната индустрия в собствения им занаят. Започнаха да му лепят етикета „луд”, когато той започна да прави бизнес ходове, каквито никой досега не бе успявал да осъществи.
Майкъл взе две културни икони и ги разби на парчета. През целия ни живот са ни бомбардирали с два факта: Бийтълс са най-великата група за всички времена, а Елвис е Краля на Рокендрола. Майкъл купи Бийтълс и се ожени за дъщерята на Краля (направо му го заби, съвсем буквално). Ако бях циник, щях да кажа, че Майкъл се ожени за Лиса Мари само за да го забие на онези, които смятат Елвис за Крал.
Бийтълс бяха велики, но не толкова велики, че да запазят правата върху собствените си песни.
Елвис беше велик, но той не пишеше песните си. Мениджърът му, Кол Том Паркър, беше мозъкът зад Елвис … който го държеше упоен с лекарства и подписваше договорите.
Майкъл не вредеше на никого като изпълнител. ‘Off the Wall’ – първият соло изпълнител с четири сингъла в класациите „Топ 10”. „Трилър” – най-продаваният албум за всички времена, със седем сингъла в „Топ 10” тогава. ‘Bad’ – първият албум, произвел пет сингъла на челна позиция в класациите (дори „Трилър” имаше само два хита, стигнали до номер 1). Всичко това е супер. Но по-добре да не правиш нищо повече. Пееш, танцуваш и толкова. Майкъл искаше да е още по-велик. Той купи легендарния каталог „Sly and the Family Stone” и никой не обърна внимание. Когато купи Бийтълс, хората забелязаха. Сливането със Сони надхвърли всички очаквания. Сони, в желанието си да притежават част от каталога на Бийтълс, се съгласиха на равностойно (50/50) партньорство с Майкъл и така беше създадена музикалната компания Sony/ATV. Сега Майкъл притежава половината от издателските права над всички изпълнители на Сони. Хвърлете един поглед на пълния списък от песни в sonyatv.com. Между тях са над 900 кънтри песни на изпълнители като Тами Уайнет, Кени Роджърс, Алабама. Всички песни на Бейбифейс. Латино песни на Селена и Енрике Иглесиас. Песни на Роберта Флак, песни на Марая Кери. Песни на Дестинис Чайлд. Песни на Тупак, Биги и Флийтуд Мак. Около 100 000 песни. „Ама какво прави този човек?” Никой от великите в занаята не го е правил. Нито Боно, нито Спрингстийн, нито Синатра. „За какъв се мисли той? Да го докопаме с тежката артилерия”.
За да „докопаш” някого, трябва да атакуваш онова, което той най-много обича. Повече нищо няма да кажа по този въпрос.
Единственият човек, който се доближава донякъде до Майкъл в опита му да завладее индустрията е Принс и в по-малка степен Джордж Майкъл. Погнаха горкия Джордж Майкъл и публично го изтипосаха като хомосексуалист. Принс се бори здраво и успя да се наложи, но въпреки това трябваше да прибегне до услугите на голяма музикална компания, която да разпространява нещата му. В това няма нищо лошо. Принс пак ще си взема лъвския пай, но докато стигне дотук, години наред трябваше да търпи да го наричат луд и труден характер.
Най-великият момент за тях беше пресконференцията на Том Снедън (окръжният прокурор на Санта Барбара). „Пипнахме го”. Те просто ликуваха; беше повече от очевидно. На кого му пука дали има доказателства?
Майкъл беше оправдан. Без да празнува победата си, той се прибра вкъщи и напусна САЩ. Най-разумният му ход. Ами сега? Какво ще правят зложелателите му? Него го няма. „Няма го! Как така ще замине за Бахрейн? Как, по дяволите, да го докопаме, ако не е тук? Бързо, викнете онова журналистче и му поръчайте да напише серия от статии за това как MJ е на ръба на разрухата. А, това сме го правили, така ли? Ами добре, какво друго да измислим?”
На пръв поглед изглежда, че Майкъл не прави нищо, с което да изкарва пари. Изобщо не бройте седмичните продажби на албумите му. 15 000 CD-та на седмица е нищо за Майкъл. Каталогът на Sony/ATV му носи пари при всяко негово вдишване. Сериозни пари. Фактът, че никой не споменава реалния размер на приходите, е доказателство за това. Предпочитат да си мислите, че той е разорен, отколкото да ви кажат истината. Невърленд все още е собственост на MJ. Семейното имение в Енсино все още е собственост на MJ. Майкъл все още притежава песните на Бийтълс при сливането си със Сони, както и пълните права върху собствените си песни. Тихо, ей, това е тайна, нека си остане между нас.
Майкъл буквално е нагазил в територия, където никога досега не е стъпвал кракът на друг чернокож. Ако някога напише автобиография, тя ще е една от най-интересните, излизали на книжния пазар. Един чернокож без диплома за образование се превръща в най-влиятелния човек в музикалната индустрия, въпреки омразата, расизма, враговете в собственото му обкръжение и алчните за тиражи медии.
Ако Сони имат разум в главите си, трябва веднага да му предложат да продължат партньорството си. Това е единственият начин, по който могат да печелят и в бъдеще от каталога на Майкъл. Томи Мотола не изгуби работата си в Сони, защото е управлявал компанията некадърно. Той просто беше косвена жертва във войната. Майкъл го разобличи и Сони си измиха ръцете с него. Такива неща се случват непрекъснато. Забележете, че никой от Сони, нито самият Мотола, не тръгнаха да съдят Майкъл за клевета. Майкъл винаги е бил верен на шефовете си от Epic/Sony. На наградите Грами през 1984 той дори извика при себе си на сцената тогавашния шеф на компанията Уолтър Йетникоф. Винаги е изказвал благодарности на Дейв Глу, Мотола и други представители на Сони в речите си при получаване на награди.
Сони все още имат шанс да изгладят недоразуменията с Майкъл, но може и да е твърде късно. Въпреки това биха могли да направят жест на добра воля, но колко често се случва това в бизнеса? Ако аз бях на тяхно място, бих предпочел Майкъл за съюзник, а не за враг. Това е/беше взаимно изгодно партньорство.
Щяха да ми треперят коленете от страх, ако съм враг на Майкъл, докато той е в компанията на мултимилиардери отвъд океана. Повярвайте ми, едва ли си говорят само за дизайнерски дрехи. Подготвя се създаването на конгломерат.
Една последна вметка – това не бива да е единственият път, когато чувате за споменатите от мен факти. Но вероятно ще е точно така и това е най-тъжното. Тревожех се, че няма да оправдаят Майкъл заради колебанията на съдебните заседатели. Това е нечестна игра. Ако аз представям тези факти тук, в EURweb, значи цялата преса е наясно с тях, повярвайте ми. Те не точат лиги около всичко, свързано с него, само защото е създал Трилър. Много добре знаят какво става. Помислете само.
И накрая – Майкъл няма да остане в историята с обвиненията в педофилия. Нито заради „Трилър”. Ще остане в историята като човека, който влезе в бой с музикалната индустрия, спечели и оцеля, за да разкаже тази история. И това ще е книга, която ще си струва парите.
превод Калина Кирилова
Няма коментари:
Публикуване на коментар