Chuck Dakota
08.07.2009
Лесно е да съдиш, основавайки се на имиджа на човека. И още по-лесно ако даже не го познаваш лично. Работейки в областта на радиопредаванията повече от 20 год., аз мога да потвърдя, че властта на медиите е безгранична. Ако ние постоянно говорим, че небето ще падне и по този въпрос се изказват експерти, в края на краищата вие ще повярвате. Точно това се случи и с Майкъл Джексън!
През лятото на 2008 г в шикарния район Бевърли хилз аз имах честта да взема ексклузивно интервю от Майкъл Джексън. В продължение на две години ние работихме над това интервюто да се състои. Меко казано, Майкъл избягваше общуване с медиите, защото не им се доверяваше. Ние минахме през всички кръгове на ада за това да говорим с него очи в очи. Наложи се да подписваме документ след документ, но в крайна сметка уговорихме време и място.
Ние се подготвихме, събирахме факти за миналото на Майкъл. Казаха ни, че ще имаме на разположение само 30 минути за разговор с Краля. Длъжен съм да призная, че бях много неспокоен в процеса на подготовка за интервюто. Първото нещо, което ме вълнуваше беше райдерът/документ, в който са указани предпочитанията на събеседника, какво може и не може да го питаш и т.н/ Освен това аз си мислех, че ще се сблъскам лице в лице с най-ненормалния от всички. Ох, как грешах!
В документа, беше уговорено, че ние постоянно сме длъжни да бъдем на 3 м. разстояние от Майкъл, не можем да го докосваме, необходимо е да си свалим обувките и да обуем други, нямахме право нищо да му даваме, преди влизане в стаята трябваше да си обработим ръцете с антибактериално средство и това, което основно ни порази, че трябва да се обръщаме към него с "кралю". Като си представих всичко това, аз изгубих надежда, че ще ми се даде възможност да направя нещо разумно. И това не беше шега - това беше документ, който подписахме при условие, че ако не изпълним нещо от тези неща, трябва да заплатим неустойка в размер на милиони долари.
В нощта преди интервюто ние обсъждахме помежду си как изглежда всичко това. Между другото, моят екип се състои от професионалисти от висока класа. Няма необходимост да ви убеждавам, че бяхме развълнувани и обезпокоени какво въобще ще успеем да направим и само това, че вече бяхме работили много по този въпрос беше причина интервюто да се състои. Съобщиха ни, че трябва да бъдем там по обяд. Казаха ни секретния код, с който трябваше да минем през охраната. Кодовата дума беше MJLTK. И до днес не знаем какво би могло да означава. След 20 минути ни въведоха в стаята. Това беше стая със средни размери, великолепни мебели, класическа музика се чуваше тихо. Казаха ни , че м-р Джексън ще дойде всеки момент. Когато охраната каза това , ние бяхме малко развълнувани. Наложи се да минем през по-щателна проверка, отколкото при президента. После ни оставиха сами да чакаме домакина.
Около 15мин. в очакване, ние чухме как МДж. разговаря и се смее с децата си. Беше им весело и смехът им извираше от сърцата. Когато хихикането стихна, ние дочухме покашляне и от лявата страна, където е разположена спалнята, се появи самият МДж.
След представянето един на друг той ни попита къде бихме искали да седне той. Отговори, че е без значение. Той ни попита искаме ли нещо, но ние отказахме и му благодарихме за предоставената ни възможност да поговорим с него, а след това той каза нещо, от което просто ми падна шапката. Той ни благодари, че сме намерили време да го посетим. В този момент аз просто изпаднах в шок. Вече знаех, че този човек няма нищо общо с документа, който се наложи да подпишем и с това, което рисуваше пресата през годините. Пред мен беше най-талантливия човек на света с толкова голямо сърце и душа.
Започнахме интервюто. Това беше обичайно интервю с обичайни въпроси за неговата кариера, за това което прави и което предстои . Трябваше му малко време, за да даде пълни и правдиви отговори. През цялото време той се шегуваше много и се смееше. Аз знаех, че имаме само 30 мин., затова ускорих темпото и привърших 4 минути по-рано. Благодарих му за интервюто, а той попита бързаме ли да си ходим. И това, което чухме ни шокира напълно. Той каза, че не е необходимо да бързаме и ще ни бъде много признателен, ако му отговорим на няколко въпроса, свързани с радиото. Събудете ме! Кралят ни моли да останем? Естествено ние се съгласихме и нашият разговор отиде достатъчно далече от темите за радиопредаванията - ние говорихме за музика, възпитание на деца, неговото детство и накрая - за вкусовете ни по отношение на храната. Това беше като да срещнеш най-добрия си приятел след години. Той беше безгрижен, открит, на места емоционален,а ние на свой ред изпитахме тези емоции също.
Минаха два часа от началото на нашата среща, когато един човек влезе в стаята и му каза, че трябва да си тръгваме, защото има и друго интервю след час. Тогава Майкъл му каза "Те могат да почакат, така и така не могат да почнат интервюто без мен". Това ме наведе на размишления, че аз бих ударил всеки, който повтаря грозните клюки за него, което пишат и разпространяват медиите за него без да покажат какъв е в действителност. А Майкъл се загледа в обувките си, раздвижи краката си в такт с ритъма на музиката и попита "Ти някога чувствал ли си се затворник?" Той продължи "Цял живот не съм могъл да правя това, което искам. Винаги се е налагало да бъда някой друг. Даже на 49 години ми се струва, че съм прикован към своето детство, каквото всъщност не съм имал и че трябва да играя ролята на "Крал на поп музиката", вместо да бъда самият себе си". Два часа и половина минаха незабелязано, а аз през цялото време се молих звукооператорът да е записал всеки един момент.
След това жена на средна възраст влезе в стаята и му каза "Майкъл, едно от децата си удари коляното". Неговият отговор беше толкова трогателен, че съм решил да го оставя вън от коментар и да го чуете на запис. Той беше истински страхотен баща, който обичаше децата си от цялото си сърце. Приготвихме се да си тръгваме, той ни остави мейла си и помоли за нашите. Ние имахме няколко негови сувенира, купени от Холивуд и го помолихме да ги подпише. Той ни попита от къде сме ги взели, а ние обяснихме, че сме ги купили по пътя. Той каза, че не става така, извика един от служителите си и му каза да ни върне парите за покупките. Събра пакетите на всеки от нас, включително подаръците за жени и деца и постави автограф на всяко нещо. В това време, докато вървеше из стаята и подаваше ръка на всеки един от нас, аз не можех да повярвам колко е истински.
Поблагодари ни, че сме отишли при него. Дойде и моят ред, той протегна ръка и аз изведнъж си спомних документа и за парите, които трябва да заплатя, ако се докосна до него. Преди да мога да кажа нещо той ме прегърна и ми прошепна в ухото, че това е било най-доброто интервю и ми благодари, че не съм се опитал да направя сензация от него, като му задавам въпроси за обвиненията и т.н. В този момент почувствах хладни тръпки по кожата си. После Майкъл излезе.
След 20 минути в стаята влезе човекът, който трябваше да ни изпрати. Той буташе пълна количка със сувенира от Майкъл, сред вещите бяха жакети, подписани СD и DVD- та, кукли и др. неща. Раздаде ни 22 пакета, след това на всеки от нас даде плик с парите, които бяхме похарчили за покупка на сувенирите.
Тази история съвсем не е за това, което питахме МДж по време на интервюто. Майкъл Джексън е най-истинския, честен и с голямо сърце човек, който аз изобщо съм срещал. Той не беше странен, не изглеждаше така, както го обрисуват, а беше човек с чиста душа. Когато чуете записите ще разберете, че той беше човек с желание да измени света и да го направи по-добър, но той не успя да разбере едно нещо - че вече го е направил. В него нямаше и капка от това, което говореха в медиите. Да, той не беше висок и изглеждаше крехък, но това нямаше нищо общо с това, което рисуваше пресата.
Смисълът на неговия живот бяха децата. Месец след това интервю той ми изпрати и-мейл и аз му отговорих, и главната тема на нашата кореспонденция бяха децата, той разказваше колко значат те за него. Говорихме за турнето му в Лондон, той много разсъждаваше върху това как ще се справи и как това ще повлияе на децата му.
Когато новината за смъртта му се разпространи по целия свят, аз плаках, сякаш съм загубил собствения си брат. Но да го познавам лично - за мен беше огромна чест. Видях един ангел, който Бог ни е изпратил за известно време за да открием в сърцата си доброто, а в това време някои се опитваха да изкривят реалността и да кажат на бялото черно. Но въпреки това, той разтвори крилата си и никога не престана да мечтае, че все някога ще се добере до своята така очаквана свобода.
z@a
