Впървата част (прочетете тук ) Сабрина ви разказа за първите пъти, в които е успяла да види и срещне Майкъл Джексън между Лондон и Ню Йорк. Намираме я в Лос Анджелис, където ще осъществи мечтата си да влезе за първи път в Невърленд.

(Личните снимки на Сабрина са посочени, моля, не ги използвайте другаде. Сабрина също преписва спомените си от своите бележки от времето. Следователно текстовете също не трябва да се използват повторно)

През август 2003 г. сте пред портата на Невърленд с приятели и Майкъл пуска фенове в ранчото си по случай рождения му ден. Можете ли да ни разкажете за това уникално преживяване и какво почувствахте?

„През 2003 г. имахме ехо с мои приятели на парти за рожден ден, организирано за Майкъл от американския фен клуб. И знаехме, че предишната година, така че на 29 август 2002 г. Майкъл пусна феновете да присъстват на рождения му ден в Невърленд. Казахме си: „Ами ако го направи отново тази година?! ". Можем да мечтаем, но имах много силно чувство, че може да се случи нещо прекрасно, и направих всичко, за да имам почивката си в края на август-началото на септември. Винаги ще благодаря на моя плановик за това!!

Така че тръгнахме за Лос Анджелис, където наехме голяма кола за петима. Поне щяхме да видим Майкъл в деня на партито, насрочено за 30 август в Ел Ей. Напазарувахме малко на булевард Холивуд, после взехме билетите за рождения ден.

Два часа в Невърленд

На 29 август пристигнахме пред Neverland в 10:30 сутринта. Десетина коли вече бяха там. Чакахме цял ден, побъбрихме с другите фенове, пяхме, танцувахме, накратко, беше празнична атмосфера!

Около 20 часа охраната ни каза, че колите могат да влязат вътре...! Щяхме да влезем в Невърленд...беше невероятно!!!

Минахме през портата на Невърленд, ръцете ми трепереха ужасно на волана и се страхувах, че ще блокират, преди да влезем... Оставихме камерите на входа, на охраната в малката кабина. Там започна сънят... Бяхме около шестдесет.

Паркирахме колата си на голям паркинг точно до портата, която виждаме в интервюто на Башир. Подписахме отказ. След като преминахме през портата, малко електрическо влакче ни отведе до увеселителния парк, минавайки пред къщата на Майкъл. Беше невероятно да си помислим, че сме там. Отворих широко очи, останах хиперфокусиран върху всичко, което видях, защото не исках да пропусна нищо и да забравя възможно най-малко. Имах сълзи в очите, видях беда! Всичко беше осветено от множество крушки: дърветата, мостчето, което пресича езерото, парка... Навсякъде имаше статуи на деца, които ни напомнят за света на Питър Пан.

Пристигайки в парка, скочих от влака, бях супер развълнуван, почувствах се като дете!! Исках да направя всичко наведнъж, не знаех откъде да започна. Скачах и тичах наоколо, дори не знаех къде са приятелите ми и не ме интересуваше!

Тествах различни атракции (вижте всички атракции на парка тук ):

– Летящите столове (дори по-добри, отколкото в Parc Astérix!): невероятно, брилянтно, летяхме над парка! Направих го два пъти.

– Пиратският кораб (три пъти!): супер страхотно, с Ignition от Р. Кели като музика.

– Ципът: атракция, която се върти във всички посоки. Качих се с моята приятелка Мануела,  на заден план беше You Rock My World ! Уви един фен не се почувства добре, трябваше да слезем от въртележката.

– Брони коли: смъртоносни!!

Между другото, използвахме наличните сладкиши: сладолед, сладкиши бяха неограничени, всичко беше безплатно, разбира се! Изядох два сладоледа, туикс, бутилка вода. Атракциите са гадни!

С един от моите приятели се разходихме в киното до увеселителния парк. Не знаехме дали наистина имаме право да бъдем там, но беше открито и твърде изкушаващо! Направих Moonwalk на сцената, както Майкъл прави в интервюто за Опра!

До него имаше луксозни тоалетни в стил Harrods и бар с неограничен брой сладкиши. Написах бележка на Майкъл с благодарност върху салфетка на бара.

След това тръгнах по „осветената пътека“, разгледах всеки детайл (каменната книга с гравирано стихотворение на MJ, декорациите, музиката, фонтаните...)

Излязохме от Невърленд около 22 часа, щастливи и малко зашеметени, сякаш се връщахме от един въображаем свят... освен това беше малко така!

Тази вечер не видяхме Майкъл, но това е нормално, като се има предвид броя на хората вътре, не очаквах да го видя. Може би дори не е бил в Невърленд. Вече беше огромна привилегия да бях поканен да се насладите на увеселителния парк за два часа!

Театър Орфеум за рождения ден на Майкъл

След като прекарахме нощта в хотел Hyatt в Лос Анджелис, където се срещнаха феновете, сутринта се разходихме по Бродуей авеню. Търсихме MJ в Ел Ей, без успех...

Следобед се приготвихме в хотела за партито. Боже мой, времето прекарано в банята и пробването на дрехи...без коментар!!

В 17:30 ч. се отправете към театър Орфеум за шоуто. Паркирахме, имахме късмета да намерим страхотно място. Просто трябваше да изчакаме колата на Майкъл.

Той пристигна около 19 часа, но не видяхме нищо; и предвид тълпата не си струваше, така че се втурнахме в театъра.

Бях купил билет за ред А мецанин и се озовах в оркестър на ред D поради недоразумение, но имах късмет, защото беше много по-добро място! Майкъл пристигна на мястото си около 10 минути след като се прибрахме, беше лудост! Той беше на балкона точно над нас, вдясно, виждах го много добре. Всички петима бяхме добре поставени.

Носеше почти същите дрехи като по време на наградите BET, с изключение на златния метален колан и наколенките с пайети: бяла риза с пайети, черни обувки, сини дънки с пайети и един вид бяла ръкавица с пайети, накратко, клас!! Той ни махна с ръка, ние му пожелахме ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН. Беше твърде брилянтен, виждахме го отблизо, стрелях го с картечница със снимки.

Фенове, двойници, артисти танцуваха и пяха за Майкъл. След като шоуто приключи, Майкъл слезе на сцената и изнесе дълга реч. Бях само на няколко метра, качих се на мястото си (не добре...).

След речта му донесохме огромна торта за рожден ден на сцената. Дадохме нож на MJ, който имаше твърде много проблеми да го нареже! Той опита парченце от него, след което хвърли парчета на феновете!

Тогава въпреки бързането успяхме да последваме Майкъл с кола. Чудехме се къде отива.

Той пристигна в хотел Beverly Hills Regence Wilshire (Wilshire / El Camino). Слязохме от колата и се отправихме към гаража му. Успяхме да го видим отблизо, но за съжаление бях на грешната страна... Моята приятелка Мелиса помоли Майкъл за прегръдка, но той не разбра съвсем!! Тя му подаде списание и той я попита: „Какво искаш? Искате ли да го подпиша? И той й даде голямо посвещение. Тогава той се прибра и тази вечер не го видяхме повече. Опитахме се да влезем в хотела. Стигнахме до вратата на MJ, но бързо бяхме изхвърлени от охраната, преди да посмеем да почукаме на вратата му, заради камерите. Лоши опити... бяхме заседнали от охраната.

Прекарахме нощта в колата... На следващия ден Майкъл не излезе преди 18 часа! Втурнахме се и го последвахме, чудейки се накъде отива. Като предпазна мярка винаги се грижихме да имаме пълен резервоар с газ. Въз основа на посоката, в която се е насочвал, се предполагаше, че се връща у дома в Невърленд (магистрала 101). МНОГО опасно шофиране. Около десет коли го последваха, като се придържаха към над 100 км/ч... наистина стресиращо.

На следващия ден, значи беше 1 септември, и ние не трябваше да се връщаме в Париж до 9. Решихме да опитаме късмета си и да стоим всеки ден пред ранчото с надеждата, че Майкъл ще ни пусне. Да нека бъдем луди, за това бяхме там!!

Дните следваха един след друг, купихме си водни пистолети, за да се забавляваме, тъй като беше горещо! Разговаряхме с останалите фенове, които все още присъстваха, написахме писмо до Майкъл, почерняхме, наблюдавахме идването и излизането на ранчото… Мелиса, която искаше да посети Сан Франциско, започна да се ядосва…!

И на 6 септември 2003 г. най-накрая беше нашият ден! »

https://onmjfootsteps.com/