* Първият договор за търга на Джаксън 5

Първият договор за запис на "Джаксън 5" ще бъде продаден на търг в къщата на Гернси като част от търга "Съкровищата на афроамериканската история и култура", който ще се проведе на 25 и 26 юли.

Описание на договора: Първият оригинален договор, подписан между Джо Джексън и Steeltown Records от 21 ноември 1967 г. За този договор "Джаксън Пет" подписва първия си професионален етикет. На този етикет девет годишен Майкъл Джексън пее някои от първите си песни. Този документ беше първата стъпка в пътя на една от най-големите и най-известните групи в света.

Първата страница на contato е копие на оригинала. Листът за подпис е оригинален и е подписан със синя писалка. Уилям Адамс от Steeltown Records подписва редиците на президента и секретаря. Джозеф Джаксън подписва в редица художници. Документът има печат и подпис на нотариус.

Steeltown Records от Гари, Индиана, е известно, че е етикет, който подписва The Jackson Five. Джо Джаксън покани собственика на Steeltown да дойде и да види момчетата, които се представят на Гари Бекман Джуниър Висок. Въпреки че най-напред се съмняваше, той се съгласи да отиде и беше впечатлен от това, което видя. След представлението, Steeltown предлага на Джаксън договор. Джаксън Пет записва само осем песни. През юли 1968 г. Джаксън Пет подписа с Motown Records спорно движение, тъй като договорът му със Steeltown все още не е изтекъл.

Този обект е дошъл при нас от един от първоначалните основатели на Steeltown Records.

Начална цена: $ 40,000
Очаквана цена: $ 100,000 - $ 300,000.


Преди една година имах възможността да се срещнат Уилям Адамс (истинско име Гордън Кийт) и ми даде копие от друга част на с дата 5 Мар 1968 договора, са вестницитеръката ми на тази снимкапредната част на изоставено седалище в Стилтаун. От това, което научих наскоро, Уилям вече има деменция, така че синът му, когото срещнахме, продава договора на аукционната къща.

http://mjhideout.com

*** от архива... 2003 г списание Globe

Американският таблоид Globe, публикува ексклузивни фотографии на Майкъл Джаксън и статия, включваща разказ на самия Майкъл, за това как е пострадал от ухапване на паяк. Трудно е да се каже, защо Майкъл е избрал именно Globe, за да сподели тази история. В статията има също и коментари на личния лекар на Майкъл и писма от няколко знаменитости в подкрепа на Краля на попа, написани след така наречения „берлински инцидент”.

„Болката...тя е силна, много силна...понякога ми се струва, че по крака ме е ухапал лъв!” – така описва своето състояние Майкъл Джаксън, след шестте кошмарни седмици, от вкарването му в поредния скандал. Милиони, телевизионни зрители, замръзнали следиха, как Краля на поп-музиката провеси своя малък син от прозореца на четвъртия етаж в Германия. След това той се появи в залата на съда (където се гледа делото за отмяната на двата Милениум концерта), на патерици, с бинтован крак и силно подута ръка. И отново целия свят се запита: „ Какво се е случило с Майкъл?”

Накрая в това ексклузивно интервю, Джаксън разказва за тези проблеми и дава възможност на читателите на Globe да надникнат в неговия таен свят!

В действителност, казва Майкъл, го е ухапал не ядосан лъв, а малък, но много опасен отровен паяк. Когато Майкъл не успя да се яви в съда, той именно с това обясни своето отсъствие. Съдията поиска доказателства. И сега Майкъл предостави доказателства, избирайки Globe да публикува фотографии на ужасната рана, която има на десния си крак , появила се от ухапване на паяк. „Мен действително не ухапаха паяци – каза Майкъл . Болката беше чудовищна.” Когато той все пак дойде в залата на съда, на неговия бинтован ляв крак беше нахлузил само чорап. Майкъл обясни, че от ухапването са пострадали неговата ръка, левия крак и на десния крак пищяла. „Аз не съм взел нито една таблетка, за да се справя с тази мъчителна болка – с гордост казва той. Справям се единствено с помощта на медитацията. Издигам се над болката. Елизабет Тейлър някога ми каза, че трябва да умеем да се издигнем над всичко, това беше, когато аз нервничих преди да излезна на сцена. Знам, че други хора (след ухапване от паяк), ги тормози ужасна болка. Но аз съм длъжен да се извися над това, да намеря сили и това ми се отдава. Аз се издигам над нея.”

Джаксън разказва, че това се е случило в нощта, когато е спал в дома си, ранчото Невърленд в Калифорния. „Аз дори не знам как се случи това. Така и не видях паяка. Събудих се една сутрин, преди месец някъде и на моя крак имаше голяма, сочна рана, болеше ужасно. След проведените изследвания се оказа, че това ухапване е от много отровен паяк, можело е дори да бъде смъртоносен.”
Личния доктор на Джаксън, доктор Alimorad Farshchian, съобщи, че това по-скоро е бил кафяв паяк – отшелник, чиято силна отрова предизвиква сериозно увреждане на тъканта и за лечението са нужни седмици.

„Раната беше 6 или 7 см в диаметър – каза доктора в разговор с Globe. След като започнахме лечение, тя изсъхна и хвана коричка. Сега раната постепенно зараства.”

Именно заради това, Майкъл не можа да се яви на връчването на наградата от Billboard Music Awards и я взе от ръцете на своя приятел Крис Тъкър в Невърленд. Имаше и други трудности, добавя той : „Аз така обичам да танцувам, но не можех да танцувам в разстояние на няколко седмици. Това ми липсваше най-много.”

Джаксън, говори за това, че за лечението на раните по краката му трябва време. „Заздравяването вървеше бавно, но уверено. Когато бях в Германия, раната малко се стегна и стана по-малка.”

Доктор Farshchian, лекува своя пациент със същия антибиотик “Cipro”, който са приемали стотици американци по време на разпространението на антракс. „Лечението е успешно – казва той. След три-четири седмици, Майкъл отново ще може нормално да ходи и танцува. Той оздравява много бързо. Това е невероятно. Раната беше огромна. Ако това се бе случило на мен или някой друг, щяха да ни трябват месеци за лечение, а можеше да се стигне и до операция. Него много го болеше, но с всеки изминал ден нещата стават по-добри. Аз също знам, че той не взима болко обезболяващи, за да се справи с болката”.

Близък приятел на Джаксън, разказа също, че „Майкъл много го боли, но той каза, че това няма да му попречи да работи и да се занимава с децата си. Веднъж той цял ден прекара с децата си играейки си с тях на двора или в къщата. Знаехме, че го боли, но той се стараеше да не показва това на децата си и се държеше така, сякаш всичко е наред. Той не искаше те да знаят, колко много го боли в действителност”.

Легендарния изпълнител, предаде на читателите на Globe, благодарност за добрите им пожелания. „ Мен все още ме боли – казва Джаксън – но много ми помага любовта и подкрепата на моето семейство и на феновете”.

След печално известния инцидент на балкона в Берлинския хотел, Майкъл отново е подложен на жестоки нападки. Адвокатката от Калифорния Глория Олред, дори се опита да направи разследване, за да разбере как се отнася Майкъл Джаксън към децата си. Но приятелите му, които го познават в разстояние на много години (легендарния актьор Грегъри Пек, Елизабет Тейлър, Маколи Кълкин и певецът Бари Гиб от Bee Gees), за уверени, че Майкъл е любящ, предан и идеален баща на своите три деца. „Не позволявайте да ви излъжат – казват тези знаменитости. Никой не обича децата си повече от Майкъл”.

Джаксън позволи на Globe да прочете няколко писма, изпратени му от неговите приятели, а също така предостави няколко фотографии от личния си архив, на които той е заедно със своите племенници, Симон и Рио Джаксън пускат хвърчила.

Звездите потвърждават, че по-добър баща от Майкъл няма. „Ти си признат изпълнител в целия свят, но малко хора знаят, какъв баща си” – са написали в едно от писмата Грегъри Пек и съпругата му Вероника. „Ние те познаваме от 25 години, ние сме твои близки приятели, ние сме прекарали доста време заедно с теб, Принс, Парис и Принс Майкъл, които весело си играеха с нашите внуци”.

Приятелката на Майкъл, Елизабет Тейлър казва, че тя изобщо не се е разтревожила от произшествието с детето: „Аз гледах всичко в новините по телевизията и видях колко здраво го държеше под мишниците”.

Гиб написа: „Ние с Линда имаме пет деца и за нас беше очевидно, че всички вие сте много щастливи и децата те обичат толкова силно, колкото и ти тях”.

Маколи Кълкин предаде на Globe открито писмо в което се казва: „Аз знам, че Майкъл е удивителен баща, особено като се има предвид живота му под погледа на обществеността. Говорих с Майкъл за случилото се в Германия през този ден. Той много съжалява, че всичко е преиначено по този начин”.

Писмото на Грегъри Пек
Скъпи Майкъл,

Ти си признат изпълнител в целия свят, но малко хора знаят, какъв баща си. Ние те познаваме от 25 години, ние сме твои близки приятели, ние сме прекарали доста време заедно с теб, Принс, Парис и Принс Майкъл, които весело си играеха с нашите внуци. Ние и нашите деца, които се явяват твои връстници, винаги сме ти се възхищавали, какъв любящ и забавен баща си. Твойте деца не биха могли да имат по-добър баща. Те те обичат и уважават. Ти ги обграждаш с много нежност, внимание, доброта и истинска грижа. Тяхната радост и любов са отражение на твоята родителска грижа и любов. Тези, които те критикуват и те осъждат, трябва по-добре да се вгледат в собствените си семейства. Виждали сме безброй пъти, какъв чувствителен и всеотдаен баща си и се присъединяваме, към многото твои приятели, които сега поддържат теб и семейството ти.

С любов.
Вероника и Грег

Писмо на Елизабет Тейлър:
19 Декември 2002г.

Мой любим Майкъл,

Аз гледах всичко в новините по телевизията и видях колко здраво го държеше под мишниците. Бебето обича, когато го люлеят и знам, че ти контролираше ситуацията. За него, това е игра и аз знам, защо покриваш лицето му. Всички деца на известни личности, се налага да се предпазват от разпознаване, по очевидни причини – те са постоянно в опасност от отвличане. Аз съм минала през това, като дете, ти Майкъл също, знам това.

Майкъл, до сега никога не съм виждала по-добър и любящ родител от теб. Ти възпитаваш своите деца с безусловна любов и внимателно се стараеш да заложиш в тях и дисциплина. Аз никога не съм виждала две, толкова добре възпитани и приятни деца (включително и моите собствени). Ти си образец за баща. Ти никога не би рискувал безопасността на твоите деца. Ако само можеха хората да те видят с децата ти, как прекарваш времето си с тях, твоята любов! Не просто красиви дрехи и подаръци , а чиста и безгранична любов. Те ти отвръщат със същото.

Ако само би могъл да позволиш на хората да видят повече, да видят теб, истинския – разбирам, че си срамежлив, а ти разбираш колко аз съм срамежлива, но и двамата сме професионалисти. Аз с всички сили се старая да опазя моите деца от вниманието на публиката и те израснаха чудесно. Толкова съм горда с тях и с твоите деца съм много горда. Те са прекрасни и от вътре и от вън, точно както и ти.
Не позволявай на никой да те огорчава, Майкъл. Теб те обичат толкова много хора и особено това бебе. Аз те обичам така силно, както винаги и те разбирам чудесно, както винаги. Не се крий. Не си направил нищо, от което да се срамуваш. Гордей се с начина по който възпитаваш децата си. Господ знае, колко се гордея с теб. Обичам те с цялото си сърце и защото те познавам толкова добре, винаги ще те разбера, дори когато другите не могат. Но знаеш ли какво – да оставим другите да отидат някъде далеч (по-дяволите има предвид)!

С цялата моя любов, Елизабет.
http://mike.darkbb.com

*** Интервю с човек, работил за Майкъл Джексън

През 1992 г.за 4 месеца бях шофьор на Майкъл по време на Dangerous tour.. Вярно, не карах неговия личен автомобил /минибус, направен така, че да може и да спи в него, ако е необходимо/, а една от двете коли на охраната му. Моята работа започна в Мюнхен, но с Майкъл се запознах чак в Рим. Той се готвеше да отиде до Флоренция, където искаше да купи картини. Пред хотела в Рим обаче се събра тълпа и охраната подготви няколко коли на изхода – в коя от тях щеше да седне Майкъл, щеше да се реши в последния момент.Шефът на охраната се обади по радиостанцията и каза: «Кийт, ще пътуваме с теб, идваме» - и след минута се появи Майкъл със свой приятел , аз им помогнах да се качат. С тях беше и дъщерята на организатора на концерта. На Майкъл му трябваха секунди , за да стигне от хотела до колата, но го забелязаха и ни обкръжиха.Оказа се, че някой е грабнал шапката на приятеля му и Майкъл поиска да спра и да потърсим шапката, но това не беше безопасно, трябваше незабавно да тръгнем. Идеята беше да тръгнем от хотела, да се повъртим по улиците и после да се върнем на определено място , за да вземем и охраната. Но трафикът в Рим беше толкова натоварен, че аз няколко пъти се опитах да се върна и накрая разбрах, че съм се объркал. А в колата ми - Майкъл Джексън и никаква охрана, за да го защити. «Заблудих се» - казах. «Добре – отговори Майкъл с мекия си глас – Какво ще правим?». Момичето до мен беше много спокойно. «Връщаме се в хотела – каза тя – Ако сега някой познае Майкъл ще настане бедствие». И беше права. Феновете могат и да нямат лоши намерения, но ситуацията беше крайно опасна – след смъртта на Джон Ленън всяка знаменитост трябваше да бъде крайно внимателна. Решихме да се връщаме в хотела и аз почнах да търся пътя.Майкъл изглеждаше спокоен, но аз чувствах неговото напрежение. Най-накрая успяхме да се доберем до хотела, но възникна друг проблем. Майкъл лежеше на пода на колата, не се виждаше. Но между колата и вратата на хотела имаше повече от 10 метра, паркирани коли пречеха да се доближа и нямаше никаква охрана.«Майкъл – казах му аз – трябва да тичаме, подготви се». Момичето отиде напред, за да предупреди охраната на хотела. Аз отворих вратата, хванах го с една ръка, а с другата го прикривах от очите на публиката и затичахме към хотела. Феновете разбраха кой е излязъл от колата и моментално хукнаха към нас. Ние влетяхме в хотела през вътрящите се врати и охраната веднага ги блокира. Аз отихдох в стаята си и започнах да си събирам багажа, сигурен че моментално ще бъда уволнен. Тогава дойде началникът ми. «Какво правиш» - попита той. «Събирам си нещата, време е да се прибирам, нали?». «Шегуваш ли се? – попита шефът ми – Ти си го върнал в хотела цял и невредим и той много те хвали».Когато го опознах отблизо разбрах, че хората говорят за него истината: той беше загубил своето детство и не можеше да се примири с това. Независимо от таланта си в бизнеса, в него имаше някаква странна уязвимост, иска ти се да го прегърнеш и да му кажеш да се пази- А аз не бих се нарекъл сантиментален човек. Майкъл обича играчките, ако в града, в който е, има голям магазин за играчки, ние знаехме, че рано или късно ще идем там и той ще похарчи хиляди за играчки. Купуваше комплекти за фокуси, радиоуправляеми играчки, които после гонеше по стаите на хотелите. Повечето играчки се предаваха в близка детска градина, за себе си оставяше само няколко.Заедно с Майкъл пътуваше и негов млад приятел и в никой не възникнаха никакви въпроси. Наблюдавах отношенията им отблизо и съм сигурен, че нищо нередно не е имало между тях. Никога не повярвах в обвиненията. На първо място защото е много добър човек, той просто не е способен да направи това, в което го обвиняваха. Аз видях, че със своя приятел той не отнасяше като с малък брат. Аз съм щастлив, че той сега има свои деца и може да се наслаждава на игрите с тях. Но независимо от невероятната дружелюбност и мекия му характер, всички хора се страхуват от него. Майкъл знае това, но не разбира какво може да направи. За всякакви проблеми му съобщават чрез Бил, началника на охраната, защото не им стига смелост да кажат сами на Майкъл, че нещо не върви както трябва. Колкото по-известен си, толкова хората повече се страхуват от теб. Само Бил, който работи за Майкъл повече от 30 години , не се страхува и всеки път, когато му разказваше, че някой е скрил нещо от него ,той възмутено казваше: «Но защо сам не ми е казал?». И аз малко се страхувах, но все пак се отнасях сравнително нормално и може би затова се сближихме.Той беше възхитен от моя кокни акцент и се опитваше да го копира.Аз пък имитирах мекия му глас, което той считаше за ужасно смешно.Купих му книга за римувания кокни сленг, от която той беше във възторг. С часове я четеше в колата и се смееше, когато му попаднеше нещо забавно.... Понякога на мен ми се позволяваха неща, които на другите не. Веднъж в хотела тръгнах към басейна и видях охраната на вратата, което означаваше, че Майкъл е там. Исках да си тръгна, но охраната ми махна с ръка – «Влизай, той те познава». Влязох. В басейна се къпеха приятелят на Майкъл и семейството му, а Майкъл се разхождаше наоколо. Позна ме, махна ми и когато се изравних с него направих движение, сякаш искам да го бутна във водата. В първия момент ме изгледа изненадан, но после изпадна във безумен възторг, просто се заливаше от смях. Ще речеш, че съм първият човек, който се държи така с него....Длъжен съм да призная, че понякога прекалявах. Прозорецът на моята стая в един хотел беше до прозорците на Майкъл. Феновете не различаваха кой прозорец къде е , аз надявах бяла ръкавица, заставах така, че да се вижда само ръката ми и им махах. Крещяха, мислейки че е Майкъл........Майкъл беше много щедър към всички по време на турнето, а ние бяхме повече от 100 човека. В Мюнхен устрои купон за екипа си, резервирайки за цяла вечер парка за развлечения. Друг път в Германия отседнахме не в хотел, а в голяма частна къща с двор и понеже ние заехме всичко наоколо, той слезе да ни поздрави всички, въпреки че за разлика от нас не можеше да пие от прекрасната немска бира. Майкъл много търпеливо се отнасяше към нашите слабости. В Шотландия ние, неговият екип, се оказахме в много неподходящ хотел и помолихме да ни преместят. Намериха ни друг, но когато превозваха нещата ни се оказа, че отиваме в къщата, в която е настанен Майкъл. Там ни чакаше богата маса с храна и напитки, ние добре се повеселихме и когато изведнъж Майкъл помоли някой да отиде да му купи пържени пилета се оказа, че никой вече не е в състояние да шофира. «Погледнете се – каза помощникът му – вие сте негови шофьори и никой от вас не може да тръгне». Но Майкъл се отнесе с разбиране и изпрати човек с такси за пилетата. Когато се върнахме в Лондон моите деца / Майкъл на 5 г. и Шерил – на 4 г./ много искаха да се срещнат с Майкъл. Но заради негово заболяване концертът беше отменен и срещата с местните деца - също. Някой беше казал на Майкъл за моите деца и веднъж той ми подаде 2 снимки с автографи. «Зная, че това не компенсира отменената среща, но все пак...». Погледнах автографите – там беше написано «На Майкъл – от Майкъл Джексън» и «На Шерил – от Майкъл Джексън». Обикновено той пише само името си, много рядко – лични послания.Срещнах се и с други членове на сем. Джексън и мога да призная, никой не може да се сравни с Майкъл. Ла Тойя пърхаше с мигли, сваляше и слагаше тъмните си очила, въртеше се и се заиграваше с тълпата – с две думи - звезда отвсякъде. Мъжът й, Джек Гордън, с усилия мъкнеше след нея куфарите. Аз отидох при него – «М-р Гордън, позволете ми да Ви помогна». Той ме измери с леден поглед: «Нима се познаваме?».«Не, сър, но вие сте с една Джексън, която познавам от хилядите снимки във вестниците и зная, че тя е омъжена за мениджъра си и той се казва Джек Гордън, не беше трудно да се сетя, че това сте вие. Нали не греша? Вие сте Джек Гордън и съпровождате Ла Тойя Джексън, която има много известен брат. Аз работих за него няколко месеца и той през цялото време проявяваше много повече благодарност от тази, която вие току що демонстрирахте. Аз ще ви закарам до Лондон, защото ми плащат. Но съм длъжен да Ви кажа, че жена Ви е гримирана прекалено силно».Естествено, всичко това си казах наум. Просто взех багажа и го отнесох в колата. Имах и много кратък контакт с Джърмейн. Извикаха ме в Челси за да го закарам някъде със семейството му. Той се държа много учтиво. Семейството му обядваше, предложиха ми сандвич. Аз с радост се съгласих, защото с моята работа понякога не мога да ям по цял ден. Те отидоха да се преобличат, аз чаках. Чаках и чаках... Накрая след 2 ч. дойде човек и каза, че са се отказали. «Но някой можеше да ми каже»- казах аз. « Е, те просто ви забравиха»…
http://healtheworld-ts.blogspot.com