Ейлин беше частен учител на Принс, Парис и Бланкет, деца на Майкъл Джексън, между декември 2005 г. и септември 2008 г. Тогава Майкъл излезе от дълъг процес, който го оневиняваше и живееше пътуващ живот в Близкия изток.

От интервюто си в Бахрейн, от Грейс Руарамба, която преобърна живота й, до завръщането на Майкъл в Съединените щати, Айлин разказва за пътуванията си, за сертифициран учител, избран от самия крал на попа, който благодарение на него , остана и откри нови култури в Европа, в Япония и в Съединените щати, докато тя никога не беше знаела освен Филипините къде е родена и Бахрейн, където временно живее.

Но има и друго пътуване, за което Айлийн е особено желана да ни разкаже, това, което й позволи да опознае бащата и мъжа на Майкъл Джексън. Човек, далеч от личността, която медиите представиха, който се превърна в неин шеф, „най-добрият шеф някога“, както тя обича да казва.

Книгите за кариерата на Майкъл Джексън са изобилни и всеки, който иска да научи повече за художника, ще има избор. Но от изчезването му през 2009 г. хората, които познават мъжа, искат да чуят гласа си, за да предизвикат онази страна от себе си, която Майкъл Джексън не е оставил малко за поглед, някой, който се стреми към прост живот заедно с децата си. Такъв беше случаят с книгата за телохранители на певицата Remember The Time: Protecting Michael Jackson in his Final Days , през 2014 г. Наскоро Talitha Lineham също съобщи за опита си с феновете в своята книга Michael Jackson and Me .

Сдържана и смирена, Ейлин Медала, присъствала в социалните мрежи в продължение на много години, никога не беше споменавала този изключителен опит, който имаше. Тя се появява на някои снимки от времето, когато Майкъл Джексън е бил преследван от медиите, без името му наистина да е известно. Ако днес съществуваме Кралят на попа и аз , това е „ да защитим наследството на покойния Крал на попа, да отворим сърцето и очите си за това кой е истинският Майкъл Джексън, защото това, което сте чели и чували за него в медиите,  не винаги е вярно. "  („Тази книга има за цел да защити наследството на покойния крал на попа, да отвори сърце и очи за това кой всъщност е бил истинският Майкъл Джексън, тъй като това, което сте прочели и чули за него, не винаги може да е вярно“, предговор), макар да е бил наясно, че Майкъл Джексън " не е бил перфектен и че тази книга не е тук, за да я провъзгласи. Подобно на теб и аз, той е човек, сложен човек с нюанси и области на сенки, странности и недостатъци. Майкъл беше тъжно уязвим, често неразбран и много богат; което го направи лесна плячка за лешоядите, които се възползваха от него. "  („Майкъл не беше перфектен и тази книга не го провъзгласява. Както ние с теб, той в крайна сметка е човек; сложен човек с всички нюанси и нюанси на сивото, със странности и недостатъци. Майкъл беше за съжаление уязвим, често неразбран и много богат; прави го лесна плячка на лешояди, които се възползват от него ", предисловие)

Книгата е разделена на четири части. В кратки глави Айлин описва анекдоти, житейски парчета главно с Принс, Парис и Одеяло, но разбира се и с Майкъл Джексън, понякога илюстрирани с бележки, че децата или нейният шеф са я напуснали и които показват, че младата съпруга е била високо оценена от Семейство Джаксън.

1h0cgkkj9n4uigflhp27f83qqt

За тези, които не са чели книгата, по-долу ще намерите резюме с избрани откъси, преведени на френски. Айлийн също беше любезна да отговори на няколко въпроса за пътуването си, които можете да прочетете малко по-долу.

- Част I: Кралство Бахрейн

През декември 2005 г. Айлийн отговори на реклама на Gulf Daily News, търсейки „ учител в домашно училище, който може да пътува и да започне възможно най-рано“  („В рекламата се споменава, че се търси Пътуващ учител в домашно училище ;„ С желание да пътува и може да започне ASAP '", стр. 13). Младата жена получава работата и научава, че „нейният работодател е г-н Майкъл Джексън. Ще научите нейните три деца“.  („Впрочем вашият работодател е г-н Майкъл Джексън. Ще преподавате трите му деца“, стр. 7).

След много нервна първа среща с Краля на попа и децата му: " За първи път се  срещам официално с децата и те бяха като него, много учтиви и малко срамежливи. Всички се усмихнаха и ме поздравиха." (За първи път се срещам официално с децата и те бяха точно като него, много учтиви и също малко срамежливи. Всички се усмихнаха и ме поздравиха ", стр. 18),

Ейлин организира класна програма с Принс, Парис и Одеяло в частен павилион на резиденцията, обитавана от Майкъл Джексън в Манама, Бахрейн, до юни 2006 г. " Освен обичайните академични курсове, г-н Джаксън имаше специална заявка, курс, посветен на добрите обноски и доброто поведение. Мисля, че това е причината децата да са израснали така учтиви и уважителни. Г-н Джаксън свърши страхотна работа, възпитавайки ценности и дисциплина на своите очарователни ангели. "("Освен обичайните академични предмети, специалното искане на г-н Джаксън беше да отдели час по маниери и добро поведение. Вярвам, че това е причината децата да станат толкова уважителни и вежливи личности. Г-н Джаксън свърши толкова добра работа, за да даде добри ценности и дисциплина в прекрасните му ангели ", стр. 28).

Тя ги опознава, получава доверието им и е привилегированият свидетел на простия живот, който водят като обединено семейство.

Грейс Руаранба става негов съветник, приятел, наставник, както я описва Айлин, която преподава живота й с Краля на попа: „ Оставете нейното пространство и зачитайте неприкосновеността й, не задавайте лични въпроси на хората. Деца. имайте някакви въпроси, попитайте ме или попитайте г-н Джаксън, но не и децата. “Грейс ми казва, че въпреки че Майкъл е световна знаменитост, той също е човек - и аз трябваше да го мисля като човек. нормално. Оставете семейството сами и никога не се намесват в личните им дела (...) Мъдрият съвет на Грейс наистина ме кара да вървя работата си толкова дълго. " („Дайте му пространство и зачитайте поверителността му. Не задавайте на децата лични въпроси. Ако имате някакви въпроси, попитайте мен или г-н Джаксън, а не децата. Грейс ми каза, че докато Майкъл може да е световноизвестна знаменитост, той също е човек - затова се отнасяйте с него като с обикновен човек. Дайте на семейството пространство и никога не се вмъквайте и не се впускайте в личните им дела ", стр. 35).

Ейлийн също така открива щедростта на шефа си и начина си да й благодари за присъствието й към децата й: „ „ Благодаря ви, че се грижите за децата ми, продължете добре и отново благодаря, че сте вие. “Майкъл Джексън е личност. най-известен в света, въпреки всичко, което той знаеше как да накара хората около себе си да се чувстват обичани и важни "  (" „Благодаря ви, че се грижите за децата ми. Продължавайте добре и отново, благодаря, че сте вие“ Майкъл Джексън е най-известната световна знаменитост, но все още намира свой собствен начин да направи хората около него обичани и ценени "стр. 41)

" Оценявам всички подаръци и замислени думи, които той имаше към мен. Но повече от всичко оценявам най-ценния подарък: неговото присъствие; и начина, по който той ви уведоми, че е бил там. Видя ви, че имате значение като човек битие. "  („ Оценявам всички подаръци и замислени думи, които ми е предал. Най-вече оценявам най-ценния подарък: неговото присъствие; и как той ви дава да разберете, че ви вижда и оценява като друго човешко същество“ стр. 41 ).

стр. 112

 Снимка: Ейлин Медала

 - Част II: Европа

В началото на юни 2006 г. Ейлин Медала се присъедини към Майкъл Джексън и децата му във Франция. Семейство Джаксън е в Европа от няколко дни и е останало в Германия, преди да пристигне във Версай, предградие на Париж.

В продължение на шест месеца Майкъл Джексън остана между Париж, Ирландия и Лондон, преди да се завърне в САЩ през декември 2006 г. Ейлин беше с децата през всичките тези месеци, понякога правеше уроци в луксозни стаи и откриваше благодарение на работата си от места, които винаги е имала исках да посетя: Айфеловата кула, която тя има възможност да посети през нощта, със семейство Джаксън: „ Този път бях с Майкъл Джаксън и имахме право на специално лечение VIP“  („Този ​​път бях с групата на Майкъл Джексън , така че сега ни беше предоставено допълнително VIP лечение “, стр. 66); Дисниленд, където тя се изправя пред лудостта, която заобикаля изявите на нейния шеф: "За първи път се появявах публично със семейството, бях развълнуван и не осъзнавах какво е да излизам с тях. Честно казано, за първи път виждам работодателя си Майкъл Джексън като публична личност какъв е бил за целия свят: световна знаменитост. Където и да отидехме, хората го разпознаха моментално. Невъзможно е, когато сте Майкъл Джексън, да пътувате инкогнито. "  ("Това беше първият ми публичен ангажимент със семейството. Бях развълнуван и не знаех какво би било да изляза с тях. Честно казано, за първи път видях работодателя си Майкъл Джексън в публичната му личност като кой е той за останалия свят: свещеник от световна класа. Навсякъде, където отидохме, хората го разпознаха. Невъзможно беше да отидете инкогнито, когато сте Майкъл Джексън " , стр. 70) и реакцията на Принс, Парис и Одеяло, което присъства на тези сцени: "Изненадващо, децата се справиха със ситуацията с увереност и зрялост. Бяхме избутани и манипулирани от тълпата, която не ни остави невредими - Парис дори имаше синина по ръката си - но никога не чухме никой от тях да се оплаква. Аз самият бях разкъсван между шок и объркване, но това беше първият път, когато изпитах това, когато Принс, Парис и Одеяло вероятно преживяваха това от раждането си "  ("Изненадващо, децата се справиха с цялата ситуация с уравновесеност и зрялост. Ние бяхме ограбени и тормозени от тълпата и не останахме невредими - Парис дори получи синина по ръката - но не чухме никакво оплакване от никое от тях .. Аз самият бях разкъсван от емоции на шок и объркване, но за първи път изживях подобно нещо, докато това вероятно беше нещо, в което са родени Принц, Парис и Одеяло " , стр. 71).

Айфел 1 Айфелова кула, Франция 2006 г. 2 Musee Du Louvre, Франция 2006

 Ейлин пред Айфеловата кула и Лувъра в Париж (снимка: Ейлин Медала)

През лятото на 2006 г. в Ирландия Майкъл и децата му живееха на няколко месеца от цялата тази суматоха. Ейлийн живее известно време със семейството в същата къща, огромен имот, Luggala, в средата на нищото и ежедневно се среща с Майкъл Джексън, срамежлив и мил човек: "Насаме господин Джаксън е срамежлив, с детски и почти крехък ум. Тук лесно забравих, че той е най-известният художник. Той беше от рядък вид: беше много спокоен с много хора, 10 000 или 100 000 души, но беше много срамежлив, когато беше с малка група хора (...). Той показа своята доброта и мило сърце чрез начина, по който се отнасяше към хората около себе си. Той беше толкова скромен. (...) Това е онази част от него - онази истинска страна на личността му - която винаги ще остане с мен. Не незабравимата му музика, превъзходните му концерти или таблоидните новини; но винаги ще помня колко хубав беше. " („Извън сцената, г-н Джаксън е плах, като дете, почти крехък. Лесно мога да забравя, че той е най-известният артист там. Той беше рядък тип: беше много добре с много хора, като 10 000 или 100 000; но той беше много срамежлив, когато става въпрос за по-малки групи хора. (...) Той показа добрия и човешкото си сърце с това как се отнасяше добре към околните. Беше толкова смирен. (...) Това беше тази част от него - истинската страна от него - това винаги ще остане при мен. Не неговата незабравима музика, превъзходните му изпълнения или таблоидните новини, но винаги ще помня колко мил беше като човек ", стр. 84).

Човек, за когото имаха значение само децата му и времето, прекарано с тях, като онзи изненадващ рожден ден на 29 август 2006 г .: „ [Мистър Джаксън] имаше огромна усмивка. Той ме погледна и ми се усмихна тайно, преструвайки се, че не Не знам нищо. Той беше най-щастливият този ден. Той благодари на всеки от нас за усилията ни. (...) Бихте си помислили, че Майкъл Джексън искаше нещата да стават големи през цялото време, но той беше много скромен в ежедневието си. Харесваше простите неща. За г-н Джаксън една проста, но искрена партия, заобиколена от хората, които обичаше, му беше повече от достатъчна, тъй като тези моменти бяха рядкост в живота му. " („[Г-н Джаксън] имаше широка усмивка на лицето си. Той ме погледна и се усмихна тайно, преструвайки се, че не знае нищо. Той беше най-щастливият, който съм виждал този ден. Той благодари на всеки Нас за усилията ни. (...) Може би си мислите, че Майкъл Джексън иска нещата да са велики и огромни през цялото време, но той беше много скромен в реалния живот. Той обичаше простите неща. За г-н Джаксън, просто, но искрено тържество заобиколен от хората, които той е обичал, е повече от достатъчно, защото тези моменти са били рядкост приживе ", стр. 87 ).

През есента на 2006 г. семейството се премести отново в ирландската земя, в Grouse Lodge, където Майкъл се върна към студийната работа, докато класовете и рутината продължиха за Ейлин и децата. Спокоен живот, прекъснат от определени фестивали (Хелоуин) и че местните жители правят всичко, за да поддържат: "Местните се бяха сближили и оценили семейство Джаксън. Те полагаха всякакви усилия да запазят личния живот и спокойствието на г-н Джаксън. Собствениците не отговаряха на въпроси дали Майкъл Джексън наистина живее в техния имот. Няколко местни жители дори се увериха, че нарочно дават невярна информация на пресата, за да я изпратят в грешната посока. Научих, че един от фермерите дори се е заканил да разлее тор върху репортерска кола! "(„Местните са се сближили и обичат семейството. Те положиха всички усилия да запазят неприкосновеността на личния живот и спокойствието на г-н Джаксън. Собствениците щяха да премахнат въпроса дали Майкъл Джексън наистина отсяда в имението им. Много от местните жители дори умишлено дават грешни указания на пресата, за да ги избягват. Чух, че един фермер дори заплаши да изхвърли тор върху репортерска кола ", стр. 99).

След това идва Лондон, през ноември 2006 г. Майкъл Джексън трябва да се появи на World Music Awards, първото му излизане на сцената от края на процеса през 2005. Ейлин е много развълнувана да участва в церемонията с децата, но плановете на певицата ще се промени в последния момент: тя ще трябва да гледа децата в хотелската им стая, вместо да ги придружава. Ако разочарованието е налице, Айлин обаче осъзнава онзи ден, че Майкъл Джексън й дава пълно доверие: „ Господин Джаксън се довери само на няколко души, що се отнася до неговите скъпоценни ангели. Той беше много внимателен към хората, които покани в личното си пространство. Беше много голяма привилегия, че той ми даде това пълно доверие. " („Г-н Джаксън се довери само на няколко души, що се отнася до неговите скъпоценни ангели. Той беше много педантичен по отношение на това, кого кани в личното си пространство. Беше огромна привилегия, че ми даде пълното си доверие“, стр. 105)

Но тази вечер тя ще има възможността да зърне звездата Майкъл Джексън: „ Видях господин Джаксън да стои до вратата. Беше облечен в елегантно яке с пайети, риза и кадифени панталони - беше украсен с черно от главата до петите. Той беше много по-ярък. „Това трябва да е сакото, което Роберто Кавали му е направил, когато дизайнерът дойде в Кулаторе, Ирландия, за монтаж преди няколко седмици“, казах си, че се възхищавам на външния й вид. "  („Видях г-н Джаксън да стои близо до вратата. Той носеше елегантно яке с пайети, риза с рокля и кадифени панталони - покрити в черно от главата до петите. Изглеждаше елегантен.“ Това трябва да е сакото, предназначено за него на Роберто Кавали, където дизайнерът отиде в Кулаторе, Ирландия, за монтаж, преди няколко седмици ", помислих си, възхитен от външния му вид" стр. 103 - 104).

Животът в Ирландия приключва няколко дни преди Коледа 2006 г. Ейлийн се връща при семейството си за празниците в Бахрейн и след това се присъединява към семейство Джаксън в САЩ през януари 2007 г. Майкъл и децата му вече са се установили в Лас Вегас.

- Част III: САЩ

Животът в Лас Вегас не е толкова спокоен, колкото в Ирландия, въпреки че семейството е настанено в дом под наем на Монте Кристо Уей, далеч от ивицата. Ейлин вече не живее с тях. Както през първите месеци с децата в Бахрейн, тя всеки ден се придвижва между хотела и къщата на Джаксън и осъзнава, че много повече хора се въртят около певицата: Ирландия беше отдалечена, тиха, изолирана; и там господин Джаксън се чувстваше там в безопасност. (...) Беше много по-забързано и заето тук, в родината на г-н Джаксън [в Лас Вегас].В Ирландия предимно той, децата, Грейс и аз. Обратно в Съединените щати изведнъж около нас имаше повече хора: охранители, бодигардове, лични асистенти, фризьори, мениджъри, шофьори…. Трудно запомних всички имена, защото често имаше смяна на персонала. Трябваше да свикна с постоянното и дискретно присъствие на други хора; да бъде последван от охранители в предсърдията (...). Може да съм в заблуждение, но все пак се чудя от време на време: ами ако никога не се бяхме върнали? Ами ако току-що бяхме останали в Ирландия? Майкъл Джексън жив ли е и днес? " („Ирландия беше отдалечена, спокойна, изолирана; и тук г-н Джаксън се чувстваше в безопасност. (…) Беше много по-забързано и заето тук, в родината на г-н Джаксън [в Лас Вегас]. В Ирландия предимно само той, децата, Грейс и аз. Обратно в САЩ изведнъж около нас имаше голяма група: охрана, бодигардове, лични асистенти, фризьори, мениджъри, шофьори ... Трудно ми беше да се справя с имената поради бързата текучество на персонала . Свикнах с постоянното, тихо присъствие на другите; да ме следват от охраната с техните слушалки. (...) Може би това е желание за мислене, но понякога все пак се замислям: Ами ако не се върнем ? Ами ако просто останем в Ирландия? Дали Майкъл Джексън все още е жив? ", Стр. 117 - 118).

Класовите навици се установяват в тази нова среда. Майкъл Джексън отново започна репетиции и ако Принс, Парис и Одеяло изглеждат свикнали, Ейлин открива рутината на Краля на попа: „ Мистър Джаксън вече беше усърден на работа по това време. много стая беше точно над класната стая и понякога можехте да го чуете да повтаря: „Какво беше това?", попитах моите ученици. „О, това е просто татко", отвърна спокойно Парис. В началото бях изненадан, но бързо свикнах до силните звуци отгоре всеки път, когато Майкъл Джексън повтаряше своите танцови движения. " („Г-н Джаксън вече беше в пълен работен режим по това време. Когато бяхме в клас, той също беше зает с работа. Спалнята му е точно над нашата класна стая, а понякога дори можехме да го чуем да репетира.„ Какво беше това? “ Попитах моите ученици. „О, това е просто татко", спокойно каза Парис. В началото се стреснах, но бързо свикнах с палците и ударите отгоре всеки път, когато Майкъл Джексън практикува танцовите си движения ", стр. 124).

Завръщането към живота също под очите на другите. Младата жена придружава семейството на излети, в ресторанти или на кино и отново се свързва с факта, че Майкъл Джексън и семейството му са разпознати, където и да отидат: "Въпреки всички предпазни мерки, хората все още знаеха, че Майкъл и семейството му са там. Папараците бяха толкова добри да открият местонахождението на семейството за броени минути. Веднага след като филмът свърши и излязохме от театъра, камерите и телефоните проблеснаха. Обикновено бодигардовете се грижеха за г-н Джаксън, докато аз покривах лицата на децата, за да не се виждат. Обикновено бихме си тръгнали по различен начин, за да не папараците се заяждат с децата и да се фокусират върху господин Джаксън. След това се срещнахме в колата. (...) Именно този вид просто нещо Джаксън смяташе за „лукс“, но рядко можеше да си позволи: Chuck E. Cheese's, киното, Дисниленд, най-близкият парк, детска площадка. Те биха мечтали да отидат на тези места, без да бъдат проследени или тормозени. Тъй като вие сте „публична фигура“, хората очакват и вие да бъдете „обществено благо“, достъпно за всички. “ („Въпреки всички взети предпазни мерки, хората винаги знаеха, че Майкъл и семейството са вътре. Папараците бяха толкова умели да установят местонахождението на семейството за броени минути. Веднага след като филмът приключи и излязохме от киното, камерите и телефоните вече мигаха. Телохранителите обикновено се грижеха за г-н Джаксън, докато аз закривах лицата на децата, така че хей не се виждаше. Обикновено трябваше да се разделяме, за да не дойдат папараците след детето и фокусът им щеше да бъде върху г-н Джаксън. След това щяхме да се прегрупираме и да се срещнем вътре в колата. (...) Това бяха простите неща, които Джаксън смятаха за „лукс“, но рядко можеха да си позволят: Чък Е. Чийз, киносалони, Дисниленд, близкия парк, детски площадки. Би било мечтата им да посетят тези места, без да бъдат преследвани или тормозени.Тъй като сте „публична личност“, хората очакват и вие да сте „обществено благо“, за консумация от всички “, стр. 131 - 132).

Въпреки че е установен в Лас Вегас, Майкъл и децата му често пътуват до Калифорния (Лос Анджелис, Сан Хосе, Сан Франциско), позволявайки на Айлин да открие това състояние и да види, на няколко пъти по време на посещенията си, че Майкъл и тя често имат еднакви културни вкусове и те са на една и съща дължина на вълната, когато става въпрос за пробуждане на духовете на Принс, Парис и Одеяло: " Попитах г-н Джаксън дали можем да излезем и да посетим музеи и паркове. Той прие, тъй като самият той беше голям фен на музеите и искаше да заведе и децата си там "  (" Попитах г-н Джаксън дали можем да излезем и да проверим местните забележителности, музеи и паркове. Той се задължи, тъй като беше голям фен на музеите и искаше да заведе и децата ", стр. 136).

 По време на пътуване до Токио, Япония, през март 2007 г., Айлин се срещна с Катрин Джаксън, майката на Майкъл, която самата певица й представи: " Тя имаше същия спокоен и успокояващ глас като сина си. Беше резервирана и загадъчно присъствие излъчваше от нейната "  („ Тя имаше същия спокоен и успокояващ глас като гласа на сина си. Беше резервирана и загадъчно присъствие за нея ", стр. 146).

По време на вечерята в Дисниленд в Токио, същия ден, тя отново ще получи извлечение от съпричастната страна на шефа си: „ Върнах се да седна на мястото си, но не се чувствах удобно, защото никога не съм срещал наистина всички служителите му, които се познаваха добре и обсъждаха работни въпроси, срещи, договори. Г-н Джаксън трябва да е осъзнал това. След това поиска да мога да седя до него, с деца. Имаше нещо за моя шеф, той беше много чувствителен към чувствата на други хора. Мисля, че тези хора се наричат ​​"емпати". Той все пак имаше уникален начин да ви каже. бяха специални и ви харесваха. " („Върнах се на мястото си, но ми беше неудобно, когато бях седнал, защото всъщност не съм срещал много от неговите служители, които са били запознати помежду си и са говорили за служебни въпроси, срещи и договори. Г-н Джаксън трябва да е забеляза, че не искам да се чувствам спокойно. По-късно той поиска да бъде прехвърлен да бъде до него и децата. Това беше нещото в шефа ми, той беше много чувствителен към чувствата на другите хора. Мисля, че вие ​​наричате този специален тип съпричастност на хората Той със сигурност имаше уникални начини да ви каже, че сте специални и ценени ", стр. 147).

След лятната ваканция през 2007 г., когато се завърна в Бахрейн, Айлийн намери семейство Джаксън в Ню Йорк. Майкъл и децата му прекараха лятото на Източното крайбрежие на Съединените щати (прочетете тук ), а през месец септември 2007 г. бизнесът и фотосесиите на Майкъл Джексън (за Ebony и Jet ) се възобновяват. Майкъл и семейството му отсядат в Ню Джърси (със семейство Касио, въпреки че това не е посочено в книгата), а Айлин е класирана в „този частен имот“. Майкъл зает, младата жена ще може да организира образователни излети с децата в Ню Йорк (с еднакви телохранители), без да се притеснява: "Носенето на маска и скриването на лицето беше напълно логично както за децата, така и за мен. Тъй като широката публика не знаеше как изглеждат, те бяха свободни да правят каквото си искат, без да бъдат притеснявани от папараците. Децата се смесиха в тълпата. "  ( „ Тогава цялата маска и покритието имаха смисъл, както за децата, така и за мен. Тъй като обществото нямаше представа как изглеждат, те бяха свободни да правят каквото си искат, без да бъдат преследвани от папараци. Децата се смесиха с тълпата " , стр. 155)

- Част IV: Филипините

 През месец декември 2007 г. Айлин съобщава на семейство Джаксън, че ще се омъжи във Филипините, месец по-късно. Тя се завърна в родината си за празниците и се присъедини към семейство Джаксън в Лас Вегас два дни след сватбата си през януари 2008 г. (Майкъл и децата му тогава окупираха нов дом на Palomino Lane, вилата Thriller). С решението, че този опит с "второто му семейство" ще трябва да приключи. Сега тя иска да остане със съпруга си във Филипините. "След три години с тях официално напуснах работата си като частен учител на семейство Джаксън. Цялото това преживяване все още изглежда нереално (...) Спомням си тази смесица от емоции, когато най-накрая се сбогувах с тях. Толкова съжалявах да ги напусна, защото ги смятах за второто си семейство. И в същото време бях щастлива, че имам собствено семейство. Не можем да имаме всичко. "  („ След три години с тях официално се пенсионирах като учител в домашното училище на Jacksons. Цялото преживяване все още се чувстваше свръхестествено (...) Спомням си смесените емоции, когато най-накрая се сбогувах. Бях с разбито сърце да ги напусне, защото вече ги считах за второто си семейство. В същото време развълнуван да създам свое семейство. Предполагам, че не можете да имате най-доброто от двата свята ". (стр. 180).

Тя ще остане при семейство Джаксън още няколко месеца, до септември 2008 г., преди да се завърне завинаги във Филипините, където сега живее със съпруга си и сина си и където ще научи, опустошена, тъжната новина на 25 юни , 2009, мислите му отиват директно, разбира се, в Париж, Принц и Одеяло.

„Аз и кралят на попа“   е книга, пълна с чувства. Ейлин Медала не навлиза във всички подробности от този живот, който има шанса да сподели с Краля на попа. По причини, които човек може да предположи, за уважение към личния живот на певеца и неговите деца, той разглежда само широк аспект, но дава представа за живота на Майкъл Джексън през втората част от 2000-те.

По-лична бележка: книгата на Айлин ми позволи да сложа история зад всички тези места, където е бил Майкъл, тези места, за които съм говорил в този блог, Ирландия и къщите на Лас Вегас, на Монте. Кристо Уей и Паломино Лейн , в особено. И като наркоман на пътуването #onmjfootsteps, тази книга е друг начин да тръгнете по стъпките на Майкъл Джексън.

И най-вече има поглед на необикновено същество, което в крайна сметка се стреми само към обикновен живот, описан с прости думи, но толкова трогателен и искрен.

"Разтърках рамо с г-н Джаксън, той и златното му сърце, отблизо. Без емблематичните му тоалети и лъскави ръкавици. Без воалите, маските и маскировките. Далеч от светлините на прожекторите и виковете на феновете. Имам го. неговата обикновена страна. Той беше невероятен баща за децата си. Възхищавах се как той готвеше ястия за децата си, помагаше им в домашните, играеше им и ги правеше на шеги. Това е господин Джаксън, който ще помня и винаги ще обичам . (...) Делата на доброта и любов, които той ми показа, ми напомнят живо, че човекът не е толкова лош в края на краищата. Г-н Джаксън ме показа към мен, прост служител, уважение и любов. Независимо дали е известен или не, все още има много добри хора на този свят . " („Познавах г-н Джаксън отблизо, него и златното му сърце. Без емблематичните тоалети и кристалните ръкавици. Без воала, маските и маскировките. Далеч от светлините на прожекторите и крещящите фенове. Най-много му се възхищавах. за "обикновеността". Той беше невероятен баща за децата си. Възхищавах се как той приготвяше ястия за децата си, обгръщаше ги с домашните им, играеше и дърпаше шеги с тях. Това е г-н Джаксън, който ще помня и завинаги ще пазя . (...) Действията на доброта и любов, които той ми показа, бяха мощно напомняне, че човечеството в крайна сметка не е чак толкова лошо. Г-н Джаксън ми показа, обикновен служител, равно уважение и любов. Знаменитост или не, има все още много добри хора на този свят ", стр. 181 - 182).

писмо 1

 Снимка: Ейлин Медала

Трудно е да събера тук най-красивите думи на Ейлин Медала, но се надявам, че успях да ви накарам да прочетете тази книга. И ако има едно изречение, което обобщава както книгата, така и това, което трябва да се запомни, то е и това: " Майкъл Джексън е повече от силни викове, емблематични танцови стъпки и невероятен глас. Той беше забележителен баща, шеф и приятел . " („Майкъл Джексън е нещо повече от високите крикове, емблематични танцови движения и невероятен глас. Той беше забележителен баща, шеф и приятел“ , предговор).

Интервю с Айлин Медала, автор на „Кралят на попа и аз“

Ейлин Медала се съгласи да отговори на няколко въпроса за книгата си и за необикновения опит, който има от три години.

Работихте от декември 2005 г. до септември 2008 г. като частен учител за децата на Майкъл Джексън, можете ли да ни кажете как получихте тази възможност? Каква беше първата ви реакция, когато разбрахте, че ще работите за краля на попа? (Работихте от декември 2005 г. до септември 2008 г. като частен учител в домашното училище за децата на Майкъл Джексън, можете ли да ни кажете как получихте тази възможност? Каква беше първата ви реакция, когато разбрахте, че ще работите за The King of Pop?)

Моята история започна в Кралство Бахрейн. Отидох в Бахрейн, защото животът във Филипините беше труден. Надявах се Близкият изток да ми даде по-добри възможности. След седмици на продължителни и изтощителни търсения на работа попаднах на малка реклама, която гласеше: „Търся частен учител у дома и за пътуване“. Думата „пътуване“ привлече вниманието ми, защото обичам да посещавам различни страни. Не губих време и изпратих автобиографията си и писмото си за кандидатстване. Чаках седмици преди да се обадя от Грейс Руарамба. Тя ми даде времето и мястото на интервюто ми. Подготвих автобиографията си и писмото за кандидатстване, което вече му бях изпратил. В деня на интервюто отидох в Хотел Ritz Carlton, изпълнен с позитивни настроения и молитви. Най-накрая срещнах Грейс. След дълго и нервно интервю тя ми каза, че имам работа и добави: „Между другото, вашият работодател е Майкъл Джексън. "Не можех да повярвам. Мислех, че това е шега. Но се оказа, че ще работя за единствения крал на попа.

(Моята история започна в Кралство Бахрейн. Отидох в Бахрейн, защото животът във Филипините беше тежък. Надявах се, че Близкият изток ще ми предложи по-добра възможност. След седмици дълъг и изтощителен лов на работа, попаднах на много малка реклама, която казва: „Търси се частен пътуващ учител в домашна школа.“ Думата „Пътуване“ привлече вниманието ми, защото обичам да посещавам различни страни. Така че не губих време и изпратих автобиографията си и писмото си за кандидатстване. Чаках седмици, за да получа обаждане от Грейс Руарамба. Тя ми даде времето и мястото за интервюто. Подготвих автобиографията си и писмото за кандидатстване, което преди това й изпратих. И така, когато дойде Денят на интервюто, отидох в хотел Ritz Carlton въоръжен с много позитивност и молитви. Най-накрая срещнах Грейс. След дълго и нервно интервю,тя ми каза, че получих работата и каза: "Между другото, вашият работодател е Майкъл Джексън." Не можех да повярвам на това, което чух. Мислех, че това е шега. Но се оказа, че е наистина. ще работи за единствения крал на попа.)

Предизвикателство ли беше да работя за Майкъл Джексън. Какъв беше той като шеф? (Предизвикателство ли беше да работя за Майкъл Джексън? Как беше като шеф?)

Г-н Джаксън беше най-добрият шеф. Той беше най-разбиращият и благодарен шеф. Бях щастлив, че с г-н Джаксън бяхме на една и съща страница, когато ставаше въпрос за отглеждане на деца. Понякога го питах дали можем да ходим по музеи, а той никога не казваше „не“. Знаеше, че децата трябва да учат и понякога да излизат, за да подобрят знанията си. Когато бях все още нова в работата си, той ми напомни, че ... „Г-жо. Ейлин, ти си единствено отговорна за уроците. Не позволявайте на децата да ви управляват. Ако се държат зле, уведомете ме веднага. “ Той беше толкова разбиращ, когато ставаше въпрос за училище. За щастие нямах проблеми с децата. Те бяха толкова учтиви и добре възпитани.

Г-н Джаксън също беше много благодарен шеф. Даде ми подаръци, предаде ми кратки бележки и неочаквано ми се обади по телефона само за да ме уведоми, че ме оценява. Един ден той ми се обади и каза ... „Г-жо Айлийн, вие вършите чудесна работа. Благодаря ви, че научихте децата ми. Благодаря ти, че си себе си. ' Толкова беше благодарен и мил.

(Г-н Джаксън беше най-добрият шеф някога. Той беше най-подкрепящият и признателен шеф. Бях щастлив, че с г-н Джаксън бяхме на една и съща страница по отношение на образованието на децата. Имаше моменти, когато го питах дали можем да отидем на музеи и той никога не би казал „Не". Той знаеше, че децата трябва да учат и понякога да излизат навън, за да подобрят своето обучение. Когато все още бях много нова в работата си, той ми напомни, че ... „Г-жо Айлийн, вие са тези, които отговарят за училището. Не позволявайте на децата да ви ръководят. Ако се държат неправилно, уведомете ме веднага. “Той беше толкова подкрепящ, когато става въпрос за училище. За щастие нямах проблеми с деца. Те бяха толкова възпитани и възпитани.

Г-н Джаксън също много оценяваше шефа. Даваше ми подаръци, ръкописни бележки и неочаквани телефонни обаждания, само за да ме уведоми, че ме оценява. Той се обаждаше на случаен принцип и ми казваше ... “Г-жо. Ейлийн, вършиш страхотна работа. Благодаря ви, че научихте децата ми. Благодаря ти, че си себе си. " Ето колко благодарен и любезен беше той.)

Помоли ли ви да работите по конкретни теми с децата? (Помоли ли ви да работите по определени теми с децата му?)

Преди официално да започне училище в Бахрейн, г-н Джаксън каза, че трябва да добавим уроци по маниери и етикет към учебната програма. Той подчерта, че това е важно и аз напълно се съгласих. Да има мили, вежливи и възпитани деца беше много важно за него.

( Преди официално да започнем училище в Бахрейн, г-н Джаксън каза, че трябва да включим маниерите и етикета в учебната програма. Той подчерта, че това е важно и аз не мога да се съглася повече. Той беше доста сериозен в отглеждането на любезност, учтив и добре -възпитани деца. )

стр. 133

Снимка: Ейлин Медала

Посещавал ли е някой от вашите класове, за да види начина ви на работа с тях? (Посещавал ли е някой от вашите уроци, за да види как работите с него?)

В Бахрейн в нашата класна стая беше инсталирана система за видеонаблюдение. Той можеше да види какво става по време на нашите уроци. Веднъж забеляза, че децата говорят едновременно, без да вдигат ръце, затова ми се обади и ми каза да не им позволявам да правят това. Така той знаеше какво се случва в нашата класна стая всеки ден.

Както се споменава в книгата, веднъж той е посещавал клас. За пръв път прави това, обикновено просто ни наблюдава през камерата. Бях толкова нервна, че си мислех, че ще припадна. Но мина добре. Не се притеснявах за нищо. Той обогати дискусията ни в класа, като сподели истории за нашия урок.

(В Бахрейн в нашата класна стая беше инсталирана система за видеонаблюдение. Той успя да наблюдава какво се случва в нашите класове. Веднъж забеляза, че децата говорят едновременно, без да вдигат ръцете си, затова ми се обади и ми каза да не им позволявам да правят това. И така, той знаеше какво става в нашия клас всеки ден.

Както бе споменато в книгата, имаше време, когато той посещаваше класа ни. За пръв път го направи, защото просто ни наблюдаваше чрез видеонаблюдение. Бях толкова нервен, че си мислех, че ще припадна. Но се оказа добре. Притесних се за нищо. Той обогати дискусията ни в класа, като сподели истории за нашия урок.)

Как се държаха децата с вас, като учител и като човек, близък до тях. Те сериозни ученици ли бяха? (Как се държаха децата с вас като учител и като човек, живеещ около тях? Те сериозни ученици ли бяха?)

Децата бяха много учтиви и добре възпитани. Те винаги казваха „моля” и „благодаря”. Когато направиха нещо нередно, лесно се извиниха. Ето как ги отгледа г-н Джаксън.

В клас те слушаха и следваха всички указания, дадени им. Те бързо се научиха.

Принс като старейшина беше водачът. Брат му и сестра му се възхищаваха. Той беше моделът. Той беше отговорен и зрял за възрастта си, поради което г-н Джаксън му се доверяваше толкова много. Парис беше принцесата. Тя беше сладка и очарователна за всички. Все още помня, когато тя ми разказа за любимите си книжни герои. Винаги ми разказваше истории за определена книга, която четеше. Тя беше очарователна. Одеялото, най-малкият, беше спокоен и срамежлив, но той най-много обичаше да се смее. Веднъж ми каза: „Госпожице. Ейлин е толкова трудно. Мога ли вместо това да ви нарека госпожица извънземна? „И винаги си го вземах обратно,„ Това е госпожица Ейлин “. Често го караше да се смее на глас и той непрекъснато ме наричаше „Мис. Извънземна, г-жо Извънземна.“ Смехът му беше заразен,

(Децата бяха много възпитани и възпитани. Винаги казват „моля и благодаря.“ Когато направиха нещо не както трябва, беше лесно и да кажат „съжалявам“. Така ги отгледа г-н Джаксън.

В училище те слушаха и спазваха всички указания, дадени им. Те бяха бързо обучени.

Принс, като най-големият, беше водачът. Братята и сестрите му се вгледаха в него. Той беше моделът за подражание. Той беше отговорен и зрял за възрастта си, причината, поради която господин Джаксън му се доверяваше толкова много. Парис беше принцесата. Тя беше сладка и очарователна за всички. Все още мога да си спомня как тя ми разказваше за любимите си книжни герои. Винаги би ми разказвала истории за определена книга, която е чела. Тя беше най-сладката. Бебето, одеяло, беше тихо и срамежливо, но най-игривото. Веднъж той каза: „Г-жо. Ейлин е толкова трудна. Мога ли да ви нарека г-жо Alien? „Винаги бих го поправил:„ Това е г-жа Айлин “. Това често би го напукало и той щеше да продължи да ме нарича „Г-жо. Alien, г-жо Alien. "Неговият смях беше заразен, чист смях, който също би ви накарал да се смеете истерично.)

Обиколили сте света с Майкъл Джексън и децата му. Лесно ли беше да облечете Принс, Парис и Одеяло в клас, когато отсядахте в хотели или ви се налагаше да се движите толкова често? (Пътувахте в различни части на света с Майкъл Джексън и децата му. Лесно ли беше да преподавате на Принс, Парис и Одеяло, докато сте били в хотелски стаи или когато е трябвало да се движите толкова често?)

Беше забавно и в същото време трудно да се преподава по време на пътуване. Трябваше да имам цялото училищно оборудване и консумативи, когато пътувахме. Следователно в допълнение към куфара си имах и друг, който се отнасяше до училището.

Преминахме от един континент на друг, но училището никога не спираше. Запазихме едни и същи графици и ежедневието си. Уверих се също, че научихме повече за мястото или страната, в която бяхме. Когато бяхме в Ирландия, изучавахме хората, културата, храната, Деня на Свети Патрик, митовете, фолклора и банши (феите на ирландския фолклор). Прекарахме прекрасно. Децата научиха много и се насладиха на уроците там.

(Беше забавно и в същото време предизвикателно да преподавам по време на пътуване. Трябва да нося със себе си всички училищни материали и консумативи всеки път, когато пътуваме. Така освен моя куфар, имам още един, пълен с училищни неща.

Може да скачаме от един континент на друг, но училището никога не е спирало. Спазвахме училищния си график и ежедневието. Също така се уверих, че научаваме за мястото или страната, в която сме били по това време. Когато бяхме в Ирландия, научихме за хората, културата, храната, Свети Патрик, митовете, фолклорите и баншите. Прекарахме прекрасно. Децата се научиха и се насладиха на нашите уроци.)

Има ли определен момент или държава, които сте обичали най-много през цялото това време, прекарано със семейство Джаксън? Защо? (Има ли определен момент / държава, които сте предпочитали по време на времето си със семейство Джаксън? И защо?)

Бих казал Ирландия, защото това е страната, в която той [Майкъл] може да бъде себе си, независимо от медиите или папараците, които го снимат. След това можеше да се разхожда свободно в имота. Той успя да се обвърже и да играе с децата.

(Бих могъл да кажа, че предпочитах Ирландия повече, защото това беше страната, в която той можеше да бъде себе си, без да се притеснява от медиите или папараците, които го правят. По това време той можеше да се разхожда свободно из имота. Той беше в състояние да се обвърже и играйте с децата.)

Понякога сте живели в същата къща като Майкъл и децата му, например в Ирландия, виждали ли сте или чували как работи Майкъл? (Понякога сте живели в същата къща като Майкъл и децата му, например в Ирландия, чували ли сте или сте виждали Майкъл да работи?)

В Ирландия класът ни беше близо до звукозаписното студио. Чувахме музика от време на време. Във Вегас нашата класна стая беше точно под стаята, където той репетираше. Често бихме чували тропане и тупане по време на учебните часове.

(В Ирландия нашата класна стая беше извън звукозаписното студио. От време на време можехме да чуем някаква музика. Докато бяхме във Вегас, нашата класна стая беше точно под стаята, в която той репетираше. Често чувахме палци и тупове по време на училище.)

Да си далеч от семейството си през тези три години несъмнено е било трудно, Майкъл улесни ли живота ти, виждал ли те е като член на семейството си или просто служител? Били ли сте на семейни събития с Майкъл и децата му? (Да си далеч от семейството си през тези три години вероятно беше много трудно, Майкъл ли ти улесни живота, смяташе ли те за член на семейството си или само служител? Прекарваше ли време с Майкъл и децата му за семейни събития ?)

Г-н Джаксън беше най-добрият шеф. Благодарен съм му, че ме смята за член на семейството му. Той ме покани в собственото си лично пространство. Останах на същите места като тях и хранех с тях. Участвал съм и с тях по специални поводи, като рождени дни, частни филмови прожекции и излети.

(Г-н Джаксън беше най-добрият шеф. Бях благодарен, че се отнасяше към мен като към член на семейството. Той ме покани в собственото си пространство. Останах там, където бяха отседнали, и ядох същата храна, каквато ядох. Отбелязвах и специални поводи с тях , като рождени дни, частен филм и излети.)

Как беше Майкъл Джексън с хората, които работеха за него и по-специално с вас? Имаше ли ви доверие? Даряваше ли ви подаръци? (Как беше Майкъл Джексън с хора, които работеха за него и с вас по-точно? Имаше ли ви доверие? Даваше ли ви подаръци?)

Господин Джаксън беше много щедър шеф. Той предложи с удоволствие. Той изрази своята благодарност към мен, като ми даде подаръци и ръкописни бележки. Подаръците й винаги бяха внимателни. Спомням си един път, когато беше почти Денят на благодарността, той си взе нов iPhone и го хареса. И той ми даде и единия, и другия персонал. Той ни даде и малко пари, за да можем да подготвим и отпразнуваме Деня на благодарността със семейството си. Това беше  „Mr. Джаксън, когото познавах. Той беше щедър и безкористен.

(Г-н Джаксън беше много щедър шеф. Той беше весел дарител. Той изрази своята благодарност за мен, като ми подаряваше подаръци и ръкописни бележки. Подаръците му винаги бяха внимателни. Спомням си, че когато беше почти Денят на благодарността, той си взе нов iPhone и го хареса. И така, той ми взе и единия, и другия персонал. Даде ни и малко пари, за да можем да приготвим храна и да отпразнуваме Деня на благодарността със семейството си. Това беше „господин Джаксън“, който познавах. беше добросърдечен и безкористен.)

стр. 112

 Снимка: Ейлин Медала

Познавахте главно Майкъл Джексън мъжа, бащата, какъв беше той ежедневно? (Познавахте главно Майкъл Джексън мъжа, бащата, как беше ежедневно?)

Господин Джаксън всеки ден беше просто обикновен баща. Той взе ролята си присърце. Той правеше закуска за децата си, помагаше им в домашните, гледаше филми с тях, играеше и пускаше шеги. Той беше като всеки друг обикновен баща. За мен той беше най-добрият баща за Принс, Парис и Одеяло.

(Г-н Джаксън всеки ден беше просто редовен баща. Беше много практичен. Приготвяше закуска за децата, помагаше им в домашните, гледаше филми с тях, играеше и дърпаше шеги. Той беше точно като всеки друг редовен баща. За мен той беше най-добрият баща за Принс, Парис и Одеяло.)

Разбрахте и Майкъл Джексън, иконата, суперзвездата, когато той присъства на събития или с феновете около него. Майкъл ли се оплакваше от медиите, феновете или нещо свързано със знаменитости? (Видяхте и иконата на Майкъл Джексън, суперзвездата, когато той присъства на някакви събития или с феновете около него. Майкъл ли се оплакваше от медиите, феновете или нещо свързано с това, че е известен?)

Едно е сигурно, той се тревожеше за безопасността на семейството си. Хората са склонни да забравят своите граници. Гонеха ни навсякъде, където отидохме. Все още имаше суматоха. Набиха ни и ни нападнаха. Първото ми публично излизане със семейството беше, когато отидохме в Дисниленд Париж през 2006 г. Бях изумен от начина, по който тълпата нападна и тормози екипа ни. Горкият Парис, тя дори имаше синина по ръката.

(Едно е сигурно, той се тревожеше за безопасността на семейството си. Хората са склонни да забравят за своите граници. Гонеха ни навсякъде, където и да отидохме. Винаги имаше суматоха. Те щяха да ни бомбардират и нападнат. Първата ми публична ангажираност с семейството беше, когато отидохме в Дисниленд Париж през 2006 г. Бях зашеметен от това как тълпата ограбва и тормози нашия екип. Горкият Парис, тя дори получи синина по ръката си.)

След всички тези трудни времена, през които премина Майкъл Джексън между 2003 и 2005 г., мислиш ли, че най-накрая е намерил щастие с децата си през годините си в чужбина? (След всички тежки времена, през които Майкъл Джексън премина през периода между 2003 и юни 2005 г., мислите ли, че най-накрая е намерил щастие с децата си през тези години в чужбина?)

От това, което съм виждал, да. Мисля, че г-н Джаксън беше доволен от децата си по това време. В лицето му имаше мир. Аурата му беше приятна.

(В моето наблюдение да. Усетих, че по това време г-н Джаксън беше доволен от децата. Виждах, че на лицето му имаше мир. Аурата му беше приятна.)

Поддържахте ли връзка с децата на Майкъл или самия Майкъл Джексън, след като напуснахте работата си? (Поддържахте ли връзка с децата на Джексън на Майкъл или със самия Майкъл Джексън, след като напуснахте работата си?)

За последно се свързах с тях [децата] през 2011/2012 г. чрез Twitter и имейл. Разменихме съобщения и снимки. Винаги са били толкова мили.

(Последният път, когато общувах с тях [децата], беше 2011/2012 чрез Twitter и имейл. Имахме размяна на съобщения и снимки. Те все още бяха сладки и мили като преди.)

Да изживееш такова преживяване е нещо изключително, водехте ли дневник, в който да записвате спомените си, които ви помогнаха да напишете книгата си? (Изживяването на такова преживяване е рядкост, имали ли сте дневник, за да напишете спомените си, които са ви помогнали да напишете книгата си?)

Да, водех си дневник. Той съдържа списък с нашите дати за пътуване, места, които сме посетили и дейности, които сме направили. И аз имам спомените, бележките и подаръците, които получих от г-н Джаксън. Все още имам нашите самолетни билети, етикети за багаж, ключове за хотелската стая и други.

(Да, имам списание със себе си. Той съдържа списък с нашите дати за пътуване, места, на които сме били и дейности, които сме правили преди. Освен това имам сувенирите, бележките и подаръците, които получих от г-н Джаксън. Все още имаме нашите самолетни билети, етикети за багаж, ключове за хотелската стая и много други.)

страница 100

Снимка: Ейлин Медала

Какво отне от този трудов опит за Майкъл Джексън? (Какво научихте от този трудов опит за Майкъл Джексън?)

Научих много от този опит, работейки за г-н Джаксън. Това влияе на начина ми на гледане на хората днес. Не оценявам другите въз основа на тяхната раса, цвят на кожата и социален статус. Отнасям се към всички с еднакво уважение, защото това ми показа господин Джексън. Той ме прие и ме смята за член на семейството си, когато бях просто непознат.

(Научих много от моя опит в работата за г-н Джаксън. Той влияе върху това как се отнасям към хората днес. Не оценявам другите по тяхната раса, цвят на кожата и статус в живота. Отнасям се към всички с еднакво уважение, защото това е това, което ми показа г-н Джаксън. Той ме прие и се отнасяше към мен като към семейство, дори аз бях „никой“.)

Какво ви подтикна да напишете тази книга? Каква беше целта най-накрая да разкажете историята си? (Какво ви накара да напишете тази книга? Каква беше целта накрая да разкажете историята си?)

Има толкова много негативни истории, написани за г-н Джаксън. И е тъжно как хората са склонни да им вярват. Той беше точно обратното на това, което медиите го описваха от години. Той беше най-любящият баща, най-добрият шеф, който служителят можеше да има, и много честен човек. Написах тази книга, за да покажа на хората кой е истинският Майкъл Джексън. Читателите заслужават да знаят истината. Неговите верни фенове, които винаги са го обичали, заслужават да знаят истината.

Освен това винаги съм бил благодарен, че имах шанса да работя за Краля на попа. Това беше уникална възможност да опозная отблизо г-н Джаксън. Всичко, което научих от този опит, ще остане с мен завинаги. Надявам се, че виждайки пътуването ми, читателите ще осъзнаят, че са в състояние да получат всичко, което искат. Надявам се, че моята история вдъхновява другите, особено сега, когато сме в разгара на пандемия. Нека никога да не губят надежда и винаги да пазят вярата. В миналото съм имал справедлив дял от предизвикателства, но никога не съм се отказвал. Ако бях, никога нямаше да срещна господин Джаксън и децата.

(Има толкова много негативни разкази за г-н Джаксън. Тъжно е да се каже, че хората са склонни да им вярват. Той беше точно обратното на това, което медиите се опитват да представят от години. Той беше най-любящият баща, най-добрият шеф служител, който някога може да има, и много свестен човек. Написах тази книга, за да покажа на хората кой е истинският Майкъл Джексън. Читателите заслужават да знаят истината. Неговите лоялни фенове, които го обичат досега, заслужават да знаят истината.

Освен това винаги съм бил благодарен за възможността да работя за Краля на попа. Беше възможност веднъж в живота да опозная г-н Джаксън отблизо. Уроците, наученията и преживяванията ще останат с мен завинаги. Надявам се, че по време на пътуването си читателите ще могат да получат каквото могат. Надявам се, че моята история ще вдъхнови другите, особено сега, когато сме сред пандемията. Нека никога да не губят надежда и винаги да пазят вярата. Имах справедлив дял от предизвикателства в миналото, но никога не се отказах. Ако го направих, никога нямаше да срещна г-н Джаксън и децата.)

Благодаря ти Ейлийн, че се съгласи да споделиш с феновете през тези години с Краля на попа. И благодаря за тази книга, която имах късмета да получа като подарък от вас, с хубаво посвещение.

Да, все още има красиви хора на този свят, чиито истории стоплят сърцата ни.

20210413_173052

 Всички снимки на Айлин Медала се публикуват с нейното любезно разрешение.