Днес, 60 години след края на Втората световна война, споменът за много от събитията е все още жив в съзнанието на последните оцелели нейни свидетели. За бъдещите поколения тя ще остане в учебниците по история като последната, най-тежкo преживяна криза на човечността.
В продължение на последните 60 години са написани неимоверно голямо количество книги осветляващи до голяма степен мистериозната същност на тази война. Историческите мотиви следват своята логика и показват за пореден път ролята на отделната личност в историческия процес.
Голяма част от информацията, изнесена в тях и послужила по-късно като сценариен сюжет за филмите за войната, е почерпена от разкритията на Нюрнбергския процес, където са съдени основните виновници за престъпления срещу човечеството. На тези процеси се събира и извежда на бял свят цялата истина за грандиозния замисъл и чудовищните размери, които той е придобил. Безспорно е, че историята на Третия Райх не е могла да надживее нейния създател – исторически закон, който не е направил изключение и тук.
Остават неясни още много въпроси за личността на Хитлер, изумителното стечение на обстоятелствата, което позволява един австриец, без никакви връзки в политиката да направи такава главоломна кариера, проправяйки си път към канцлерското място, печелейки изборите и повеждайки Германия в най-кървавата война в човешката история, взела над 50 милиона жертви.
Дори древните войни, водени непрекъснато от старите империи, не могат да й съперничат. По времето на Римската империя в началото на нашето летоброене общото население на Земята е наброявало около 120 милиона души и през цялата човешка история са загинали във войни не повече от няколко милиона души. Една от последните най-големи кризи, взела много жертви, е чумната епидемия през Средновековието (1347-1350) – над 25 милиона души в Европа (1/3 от население на континента).
Противоречиви са изводите от тази война. Огромната трагедия на милионите жертви, разрухата и следвоенните последици са безспорно нечувани по мащабите си. Но дори и днес в научните среди макар и негласно, много от направените през войната “научни” изследвания в областта на анатомията, неврофизиологията, физиката, ракетостроенето и химията остават определящи за нивото на съвременната наука. Човекът, разработил първите немски ракети с реактивен двигател (Фау-1 и Фау-2) – Вернер фон Браун (Wernher von Braun), баща на ракетостроенето – след войната е приет щедро в САЩ и се явява ключовата фигура, която изгражда космическата й програма, подготвяйки изпращането на човек в космоса и мисиите “Аполо” до Луната. Вернер фон Браун е бивш член на СС и лично е познавал Адолф Хитлер, факт който е пренебрегнат от американските политици по-късно. Архивите с тези данни са строго секретни дори и до днес. След края на войната работи в САЩ като технически съветник към ракетната програма на САЩ. През 1950г. е прехвърлен в Хънтсвил Алабама, където 10 години оглавява Редстоунската ракетна програма. Фон Браун е натурализиран като американски гражданин през 1955 г. През 1960 година става директор по разработката на операциите в центъра на НАСА – „Д. Маршал“ в Хънтсвил, Алабама. Той отговаря за разработката на Сатурн V — ракетата, използвана в програмата “Аполо” за пилотиран полет до Луната.Много учени в НАСА признават, че той е истинският създател на Американската космическа програма.
Физиците, разработвали немската ядрена бомба, впоследствие са привлечени в различни ядрени проекти на американци и руснаци, а обогатеният уран, пленен от съюзниците при навлизането им в Германия, е откаран в САЩ и именно с него е направена атомната бомба, пусната над Хирошима (проектът “Манхатън” за построяването на американската атомна бомба е воден от физика Робърт Опенхаймер). Тези физици работят по-късно и за създаването на ядрен реактор за мирни енергийни цели.
Постиженията в областта на неврофизиологията са изключително важни за развитието на съвременната неврология и анатомия на мозъка. Войната дава тласък в инженерните науки, в изчислителната техника, в криптографията. Наред с всички останали мистериозни страни, една от най-неосветлените е тази за личния живот на Хитлер. Много от фактите стават известни на света постепенно с години след края на войната. Името на последната му любовница и жена Ева Браун остава в историята като последният човек, който го е видял жив.
Ева Браун и нейното запознанство с Хитлер
Ева Браун е родена на 6 февруари 1912 г., в 5:30 сутринта в Мюнхен. Самоубива се на 30 април 1945 г., когато е на 33 години, заедно с Хитлер в бункера му в Берлин, където прекарват последните няколко седмици от обсадата на града от съветската армия. Ева Браун е дъщеря на учител. За пръв път тя среща Хитлер през 1929 г. във фотографското студио на Хайнрих Хофман и после го описва на сестра си като “джентълмен на зряла възраст със забавни мустачки и голяма шапка с периферия”.
Тя работи първоначално като секретарка, а после като асистент-фотограф в студиото на Хайнрих Хофман, помагайки за обработката на снимките на Хитлер. Притежавала е атлетично тяло, поддържано със ски, скално катерене, гимнастика и танци. През 1932 г. започва любовната й афера с Хитлер. Предишната му приятелка Гели Раубал умира през 1931 г. Той е имал афинитет и е бил привличан от атрактивни и артистични жени, като за кратко негова приятелка е била и филмовата актриса Ренате Мюлер, която се самоубива, хвърляйки се от прозореца на хотелската си стая в Берлин.
Ева Браун е била изключително ревнива към другите емоционални забежки на Хитлер и през 1935 г. прави опит за самоубийство, опитвайки да се простреля в шията. Лекарите успяват да я спасят, но този инцидент се оказва ключов за техните отношения, тъй като от този момент нататък Хитлер ангажира цялото си емоционално внимание с нея. Връзка им е била изпълнена с много странности. Ева Браун свидетелства за неговото нежелание да има деца, въпреки че самия се е отнасял с голямо внимание към децата. Няколко пъти Хитлер й е заявявал, че ако имат деца, те със сигурност биха го разочаровали, защото никога не биха могли да достигнат неговия гений.
Националсоциалистическата партия винаги се е опитвала да скрива любовните афери на Хитлер и това е една от причините те да са обградени с такъв загадъчен ореол. В своите речи той неведнъж заявява, че никога не би могъл да се ожени, защото вече е “женен за германския народ”.
Тежките загуби на Германия след Първата световна война оставят много жени вдовици. И тази причина се оказва ключова за спечелването на изборите и идването му на власт, тъй като голяма част от тях са били привлечени от авторитетния му образ, който ги е накарал да му гласуват доверие. Поради тази причина Ева Браун никога не се е показвала публично с него.
Хитлер дава на Ева Браун апартамент в Мюнхен, осигурява й личен шофьор, но по-късно през 1936 г. тя се мести във вилата му в Берхтесгаден и остава там до април 1945 г., когато се присъединява към него в бункера в Берлин, където завършва живота си.
В своето първо завещание от 2 май 1938 г. Хитлер я посочва на първо място като й определя в случай на неговата смърт издръжка в размер на еквивалента на 600 лири стерлинги годишно до края на живота й. По време на престоя й във вилата му тя е резервирана и незаинтересована към политиката и рядко се интересува от обкръжението на Хитлер. Ева Браун се самоизолира от неговия живот и почти никога не се появяват заедно публично. Едва шепа хора са знаели за нейното съществуване и отношенията й с Фюрера. Дори сред неговите най-приближени не е имало яснота за природата на техните отношения, а самият той е отбягвал всякакви интимни провокации и никога не е се е отпускал в нейната компания. Повечето си време тя прекарва в четенето на евтини новели, гледането на сладникави романтични филми и разходки, но въпреки това нейната лоялност към Хитлер не намалява и за момент. След като той оцелява при опита за атентат срещу него през юли 1944 г., тя написва емоционално писмо, което завършва с думите: “От първата ни среща аз се заклех да те следвам навсякъде – дори в смъртта – аз живея единствено заради твоята любов”. През април 1945 г. Ева Браун се присъединява към него в командния бункер в Берлин ( Führerbunker ) и когато руснаците наближават Берлин, тя отказва да избяга, твърдейки, че е единственият лоялен човек, с който той разполага до горчивия край. Тогава тя непрекъснато повтаряла, че “по-добре 10 000 други да загинат отколкото Хитлер да бъде загубен за Германия”. Два дни преди общото им самоубийство Хитлер се жени за Ева Браун на скромна цереномия в бункера по време на най-тежките артилерийски обстрели на Берлин от руснаците.
Веднага след празненството, Хитлер започва да обмисля своя план за самоубийство, обсъждайки го с един от своите лекари. Той решава да се самоубие с пистолет, прострелвайки се в главата, предварително изпивайки капсула цианид. Същата вечер изпробва цианидна капсула върху любимото си куче Блонди, за да се убеди, че има достатъчно време ( няколко секунди ) от поглъщането на цианида, за да успее да се застреля и с пистолет. Същата вечер Ева Браун се съгласява да се самоубие заедно с него. Тя осъзнава факта, че войната е към края си и че ако остане жива може да натрупа голямо състояние, публикувайки своите мемоари, но предпочита да не живее без него. Когато руските войски са едва на километър от бункера на Хитлер на 30 април 1945 г., двамата се уединяват в личната си стая и поглъщат цианидните капсули, а той успява и да се простреля в главата. Телата веднага били кремирани, а нейните останки са намерени по-късно от руснаците. Семейството на Ева Браун оцелява през войната. Майка й Франциска живее след края на войната в стара ферма в Бавария и умира на 96 години през януари 1976 г.
В свойте мемоари “Отвътре на Третия Райх” Алберт Шпеер, един от най-приближените довереници на Хитлер и архитект на бъдещите градоустройствени планове на Берлин, пише за отношенията между Хитлер и Ева Браун следното:
“На Ева Браун й беше разрешено да присъства на визитите на стари познати на Хитлер, но беше изгонвана винаги, когато високопоставени личности от Райха, такива като министри от кабинета, се появяваха на масата… Хитлер намираше присъствието й за социално приемливо единствено в строги граници. Понякога аз й правех компания в нейното заточение в стаята, която обитаваше до спалнята на Хитлер. Тя беше толкова разстроена от това, че не може да излезе от къщата и да се разходи… независимо че изпитвах симпатия към нея, моето усещане скоро започна да ми подсказва, че тя е една нещастна жена, която бе дълбоко обвързана с Хитлер.”
Личният дневник на Ева Браун
След войната е открит дневника на Ева Браун от 1935 г., който тя започва точно на рождения си ден, 6 февруари 1935 г., и в който на 22 страници описва въпросите, които са я вълнували в ранните етапи на отношенията и с Хитлер. Ето и няколко подбрани и показателни цитата от този дневник:
“Мисля, че това е най-доброто време да започна този извънредно специален за мен дневник. Днес навършвам щастливата възраст от 23 години. Не, щастлива не е съвсем точната дума. В този момент аз определено не съм щастлива… истината е, че аз имах много големи очаквания за важността на този ден, ако все пак имах куче, нямаше да се чувствам толкова самотна, но предполагам, че искам прекалено много… фрау Шауб ми донесе всички цветя и телеграми за мен, в резултат на което целият ми офис заприлича на цветарски магазин…”
“Това, което е важно в момента не е да получа надежда, научила съм се да бъда търпелива досега… днес купих два лотарийни билета, защото имах усещането, че ще спечеля сега или никога – и двата бяха непечеливши. В крайна сметка аз няма да стана богата и нищо не би могло да се направи по този въпрос.”
“Днес бях в Херта, Гретел, Илзе и мама и прекарахме прекрасно,… но нищо не ми донесе това. Тази вечер ще вечерям с Херта, какво друго може да се направи, когато си сама жена на 23? Така мога да завърша рождения си ден с “преяждане и напиване”. Мисля си, че това е нещото, което той очаква от мен да направя.”
“Той дойде да ме види,… но дори не ме попита какво бих искала за рождения си ден, така че аз си купих няколко бижута – колие, обеци и пръстен, всичко за 50 марки. Бяха много красиви и се надявам, че и той ги харесва, ако не е така обаче, тогава би трябвало да ми избере нещо по негов вкус.”
“Толкова съм щастлива, че той ме обича толкова много и се моля това да продължи винаги. Едва ли ще бъде моя грешката, ако някога престане да ме обича. Много съм нещастна, че не мога да му пиша, и този дневник служи като отдушник на моите терзания”
“Прекарахме хубав следобед, а в края на деня той изведнъж реши, че трябва да се прибира и тръгна към гарата. Имах лошо предчувствие, макар да се надявах, той не дойде през следващите две седмици. Не знаех дали ми е сърдит… търсих причина, за да разбера защо си тръгна без дори да каже довиждане.”
“Има само едно нещо, което искам – да бъда сериозно болна и да не чувам нищо за него поне за една седмица. Защо все нищо не ми се случва? Защо трябва да премина през всичко това? Ако само не бях го срещала! Аз съм една нещастница. Най-добре би било да отида да купя повече сънотворни прахчета и да се успокоя, за да не мисля повече за това.”
“Той има нужда от мен само в определени моменти и с определена цел, в противен случай това не би могло да бъде възможно. Това е идиотщина. Когато ми каза че ме обича, той имаше предвид, че ме обича само в този ограничен смисъл, подобно на обещанията си, които никога не изпълняваше. Защо ме измъчва така, когато може всичко да приключи толкова бързо?”
“Той отново е извън Берлин. Само ако можех да не полудявам така, когато той ме вижда толкова рядко. В крайна сметка, ясно е, че той в действителност не се интересува от мен толкова много, когато има толкова работа с политиците.”
“Вчера той ни покани на вечеря в “Четирите сезона”. Аз стоях до него през цялото време в продължение на три часа и той не обмени нито дума с мен. В края на вечерята той ми подаде плик с пари, както правеше и друг път. Щеше да бъде много по-красиво ако беше сложил вътре картичка с няколко романтични думи. Щях да му бъда много благодарна, но той не мислеше за тези неща.”
“Аз съм много тъжна, но непрекъснато си повтарям, че съм все по-добре и по-добре, но това не върши работа. Домът ми е готов, но аз не мога да го видя ( Хитлер ). Временно любовта е изключена от неговите планове. Сега той е в Берлин отново. Имаше дни миналата седмица, когато избухвах в сълзи, дори за дребни неща. Особено когато останах сама в къщи, точно на Великден.”
“Трябва да чакам до 3-ти юни, когато стават точно три месеца от нашата последна среща, тогава ще поискам обяснение.”
“Времето е толкова прекрасно и аз, метресата на най-великия мъж в Германия и в света, стоя и се пека на слънцето, влизащо през прозореца. Как може той да не разбира, оставяйки ме тук…”
“Изпратих му едно важно писмо. Въпросът е дали ще ми обърне малко внимание? Ще разбера! Ако не получа отговор до вечерта, ще взема 25 хапчета и ще заспя безболезнено, отивайки в другия свят. Той често ми казваше, че е лудо влюбен в мен, но какво означава това, когато аз не съм чула нито дума от него през изминалите три месеца.”
“Опасявам се, че има нещо друго зад всичко това… може би има друга жена, което е трудно да повярвам, но в крайна сметка има толкова много други жени. Има ли някакво друго обяснение? Не бих могла да го намеря. Господи, страхувам се какво ще стане, ако той не ми даде отговор днес. Ако можеше само някой да ми помогне… може би писмото ми е стигнало до него в неподходящ момент. Както и да е, несигурността е по-ужасна отколкото внезапния край на нещата. Аз мисля да взема 35 хапчета наведнъж, това поне ще бъде сигурна смърт. Ева Браун. Дневник 6 февруари – 28 май 1935 г.”
Щрихи от хороскопа на Ева Браун
Хороскопът на Ева Браун е много показателен и потвърждава детайлите от биографиите и свидетелствата на нейни роднини и приближени. Личният й облик, повлиян от асцендентния знак, я прави човек, стремящ се към стабилно положение и утвърждаване, което тя действително получава, макар и не във вида, в който е очаквала. В крайна сметка тя успява да се възползва от отношенията си с Хитлер, макар че това не й носи щастие и удовлетворение. За нещастните й отношения говорят твърде много позиции в картата й.
Квадратурата Слънце/Сатурн поставя сериозни изпитания пред чувствата и показва, че мъжът ще бъде силен, но неконтролируем (Слънце във Водолей) и независим човек, до който ще достига трудно. Друг показател е Нептун в 7-ми дом, който е предпоставка за формиране на дълбоки илюзии в отношенията и е рискована позиция, тъй като изисква изграждане на топли и хармонични отношения, за да се постигне удовлетворение. Нептун изисква дълбочина и искреност и кара човек да се измъчва, когато не ги получава или бива отхвърлен. Склонността да се правят компромиси, както и да се приема с готовност всичко в името на отношенията, готовността за лична жертва са отличителни белези за тази позиция. И не на последно място е тежката констелация формирана от господаря на 7-ми дом – Луната и нейната квадратура с Плутон. Мъчителните и изпълнени с несигурност отношения са силни и безизходни за нея, тя е привлечена от човек, които не може да й даде това, което иска. Самият господар е в 8-ми дом, което сочи за загуба на партньора, а драматичните обстоятелства при които това се случва, напълно покриват значението на тази позиция.
Любопитно е защо Ева Браун е достигнала до идеята за самоубийство и то неведнъж. Какво я е подтикнало да го направи? На първо място това е ниско поставения Сатурн, но той не би имал подобно значение, ако господарят на 8-ми дом (Слънцето) не беше в 1-ви дом, в наранена позиция и в един знак с Уран. Класическа позиция, сочеща за риск човекът да причини сам смъртта си (съзнателно или не), както и става в края. Склонността й към самоубийство и липсата на себетолерантност, както и желанието да решава крайно и окончателно проблемите, я тласкат от едната крайност в другата, като често самоубийството остава за нея твърдото разрешение на всички проблеми. То дори не е решение, а по-скоро спасение от твърде заплетените житейски действия, които в повечето случаи й носят само неудовлетворение и самосъжаление.
Сигнификаторите, имащи отношение към виталитета в нейната карта, се оказват в наранени позиции и последното, комбинирано с волята човек сам да предопредели края си, са довели до фаталния й завършек. Патологичната й привързаност към Хитлер е комбинация от компромисната позиция на Нептун в 7-ми дом и позицията на сигнификатора на 7-ми дом, Луната, поставен в 8-ми в Дева – сложна комбинация от отговорност и подчинение, които поради квадратурата с Плутон от 6-ти дом са били по-скоро формални, почиващи на вътрешно убеждение, отколкото реални, видими и полезни. Квадратурата, която нодалната ос образува с Нептун в 7-ми, както и Уран и Меркурий в 1-ви дом, изостря опозицията между 1-ви и 7-ми дом и планетите в тях, като тласка Ева Браун към непрестанно търсене на баланс между личните си желания и необходимостта да бъде полезна и нужна на партньора си. Фактът, че тази опозиция е формирана между висши планети подсказва трудностите, през които ще премине, за да постигне стабилност и особените обстоятелства, които ще са необходими за да се реализира удовлетворително тази позиция. При всички случаи обаче това е показател за трудно постижимо лично щастие. В крайна сметка нейната лоялност, посочена от знака на Асц. и позицията на Луната в 8-ми дом, изиграва пагубна роля.
Разбира се, разписването на един подробен анализ надхвърля целите на този материал, но дори горните бележки върху картата на Ева Браун подсказват доколко обвързани са помежду си отделните житейски сфери и как взаимно си влияят.
В синастрично отношение хороскопите им също са любопитно поставени. Силни фактори като този, че Луната на Хитлер попада близо до Асц. и Венера на Ева Браун е показателно, че в нейно лице той е видял архетипния образ на жената. Факт е обаче и това, че нейния Сатурн е в съвпад с Венера и Марс от неговия хороскоп, както и че се формира опозиция между нейното Слънце и Сатурн от хороскопа на Хитлер. Последните позиции не са показателни за емоционални и удовлетворяващи отношения, напротив, показват трудно преодолимата дистанция, дългото време, необходимо за формирането на здрава връзка и обстоятелствата, които винаги работят против техния съюз. Разбира се, той е оцелял и поради съзнателната дистанция, която е налагал в отношенията си, обяснена от силната квадратура Сатурн/Венера в хороскопа му.
За отбелязване и е факта, че съществува близък модел на възприятие на отношенията между тях двамата – тя с Венера в Козирог, той с квадрат Венера/Сатурн. Едно от основните синастрични правила, касаещи позицията на Венера дава приоритет на сходните позиции на Венера в двата хороскопа. При равни други условия практиката е показала, че партньори с такива позиции на Венера формират стабилна връзка, поради сходния модел, който притежават в партньорската сфера и начина, по който изграждат представата си за “идеалните” отношения.
За финал ще отбележа интересната дирекционна обстановка по време на смъртта на Ева Браун. Точно през април се сключва примарната дирекция на Слънцето към Асцендента. Трябва да се има предвид, че тези дирекции на светилата невинаги са положителни. В случай, че те са наранени от малефиците ( в радикса ), събитията, които техните дирекции ще предизвикат, ще са деструктивни. В случая тази дирекция е по-скоро подпомагаща, но тласкаща човек към пагубни действия и събития.
От транзитната картина нещата не са по-добре поствени, тъй като в този период активни са два дълги транзита – Нептун квадрат Асц. и Сатурн съвпад Дсц. Близо до датата на самоубийството са струпани два тежки, но краткотрайни транзита – Марс квадрат Плутон и Марс опозиция Луна (8-ми дом). В този период транзитният Плутон е в опозиционния знак на радикалното Слънце. От прогресиите значима е започващата и продължителна квадратура Сатурн/Слънце. Всъщност това е реализация на наличната в радикса квадратура между тези две планети, която предвещава опасност за живота, заради нараняването на Слънцето в 1-ви дом. И на последно място е Solar-Arc дирекцията на квадратурата Марс/Меркурий (1-ви дом), която има отношение към виталитета и подсказва за инциденти, нараняване и опасност за живота. От примарните дирекции ясно се вижда и предишния опит за самоубийство на Ева Браун през 1935 г., когато Уран прави съвпад с Асцендента. Този опит за самоубийство наистина има голям ефект и променя доста нещата.
Хороскоп на Ева Браун не е правен от астролозите, ангажирани с прогнозите на Третия Райх, но Вилхелм Вулф, астрологът на Хитлер, предсказва, че той ще умре от мистериозна смърт преди 7 май 1945 г. Оказва се, че Вулф предсказва съвсем точно това събитие, тъй като Хитлер се самоубива заедно с Ева Браун на 30 април 1945 г., една седмица преди предсказаното от Вулф. Вилхелм Вулф оцелява след войната и през 1968 г. публикува своята книга “Свастика и Зодиак” ( Zodiac and Swastika: Astrologer to Himmler’s Court ), в която описва работата си по време на войната.
http://astrogalaxy.info
