ВСЕ ОЩЕ НИЩО НЕ СТЕ ВИДЕЛИ*

От Kerstin Reinke, Германия

Като много други "Майкълски пътешествия ", нашето пътуване до Montecarlo (Mónaco) също започна на централната гара в Мюнхен. Идвайки от различни краища на града и околностите му, винаги се срещаме там. Беше 9.05.2000 и Майкъл щеше да получи специална награда на церемонията на World Music Awards тази година, на следващият ден, 10.05, в Монако. Този път бяхме само четирима приятели от нашата група, които пътувахме заедно. Другите бяха пристигнали вече в Монако предишният ден, но ние не можахме заради работа или заключителните изпити, които бяха около тези дати. 

След като всички бяха дошли, се заприказвахме както обикновено докато се качвахме на влака за да потеглим. Около 5 p.m. стигнахме Верона /Италия/ където имахме няколко часа престой преди да вземем нашият влак в 1.30 a.m. През това време разгледахме Верона, който е чудесен град. Спомените ни от Верона: чудесни сладоледи, дори най- добрата пица, зашеметяваща Arena Di Verona, много прилепи и малката тераса на Ромео и Жулиета (поне така си мислехме). След набързо измиване на зъбите на перона на гарата, тръгнахме отново. Отново във влака поне успяхме да си починем малко в нашият спален вагон. Когато се показа слънцето вече можехме да видим невероятното Средиземно море, лимонови дървета, красиви къщички и най- накрая Монте Карло. Беше мъглив ден, но видяхме високите сгради, изкачащи от нищото. 

След "планинарството " малко из града, който е построен изцляло от едната страна на една планина, накрая стигнахме до нашият хотел. Освежихме се малко и се отправихме към Hotel De Paris, където беше отседнал Майкъл, за да се срещнем с приятелите ни. Предишният ден Майкъл се е появил на централният вход на хотела за да поздрави феновете, но след няколко минути или може би секунди, се е върнал бързо вътре. Поне това чухме. Успокоихме се, че не сме изтървали нещо особено. И този ден едва започваше и още никой не беше виждал следи от Майкъл. 

Скоро се открихме и с други познати лица, които познавахме от известно време. Пред хотела на Майкъл винаги имаше нещо като фамилно събиране. Всички откриваха приятели и си разказваха истории, говореха си, смееха се и разбира се се спекулираше с това какво би могло да се случи и къде ще ходи Майкъл. Днес, без съмнение, се знаеше, че Майкъл трябва да отиде на церемонията на наградите вечерта, това, заради което беше там. Изглежда се готвеше цял ден за това появяване, защото не беше видян никъде до вечерта. 

Но аз и приятелите ми имахме много още какво да видим пред Hotel De Paris през този дъждовен следобед. Видяхме Марая Кери, Рики Мартин и Жан- Клод Ван Дам, всички излизайки от хотела, за да отидат на церемонията. Докато Майкъл имаше време да се гласи.

Между другото часовникът удари 8 p.m. Бяхме сигурни, че церемонията в Sporting Club вече е започнала. Питахме се дали Майкъл е все още в хотела или е излязъл тайно през задната врата. Така, че някои фенове тръгнаха към Sporting Club и някои отидоха на плажа срещу клуба където спектакълът се излъчваше на голям екран. Ние решихме да останем и да чакаме край хотела. 

След два часа – вече мислехме, че церемонията би трябвало да привършва- шофьорът на Майкъл излезе и ни каза, че Майкъл имал нужда от още малко време, за да е готов. Не можехме да повярваме, но надеждата най- накрая да го видим се усили. Наистина, няколко минути по- късно спряха колите пред страничният вход на хотела. Хукнахме от централният вход завивайки зад ъгъла само за да видим някой с черна коса да влиза в колата. Очевидно Майкъл бързаше да стигне навреме в Sporting Club за появяването си на церемонията, която беше предвидена за краят на спектакъла. Така, че всичко, което успяхме да видим бяха задните светлини на колата и да чуем няколко натискания на клаксона.

Първата ни реакция беше да се затичаме към плажа поне да видим Майкъл на екрана как приема наградата си. Но тичайки няколко минути решихме, че е по- добре да се върнем пред хотела и да чакаме на първи ред завръщането му. 

Чакахме на страничният вход, откъдето Майкъл беше тръгнал. И този път решението ни беше правилно. Нагласихме се да чакаме на първи ред до оградите и само секунди след това конвоят от коли се показа зад ъгъла. Една от колите спря точно пред нас. В този момент гледахме едно замъглено прозорче. Странен момент е да си видиш отражението в прозореца на колата му и да не знаеш накъде да гледаш и какво да правиш – просто да гледаш глупаво. 

Скоро някои фенове започнаха да снимат основно замъгленият прозорец и от светкавиците успяхме да видим ясно лицето на Майкъл зад стъклото. Беше седнал и гледаше директно към нас. Откровено се поуплаших за няколко секунди, незнаейки какво да правя, като Майкъл ни гледаше. 

Като чудо усетихме нервността да се увеличава повече през тези две минути. Крясъците на феновете започнаха да се усилват все повече докато накрая колата се отвори и Майкъл излезе. Сега колата беше между Майкъл и нас, заради което не можехме да го видим. Като луди почнахме да търсим възможност да се надигнем и да погледнем над колата. Но саксиите до нас също бяха доста нагъсто. Изведнъж някои фенове загубиха равновесие и паднаха на земята. Това беше нашата възможност да се качим на едната страна на саксиите и да се надигнем. Най- накрая успяхме да видим Майкъл! 

Беше просто невероятен. Усмихваше се и беше облечен целият в черно с два дракона декорирани на сакото му. Трябваше да си браним мястото на саксиите, защото постоянно ни избутваха от там. Таванът на колата на Майкъл все още беше леко отворен, така, че се опитахме да се захванем там и накрая се оказахме върху покрива на колата. Но дори там горе усещахме как други фенове ни дърпат за дрехите и краката. По тази причина загубих опора скоро и паднах на земята. Паднала точно край задната част на колата се опитах да стана отново, но тогава видях Майкъл да се движи няколко крачки по- близо до оградите, точно до мен. Изведнъж вече нямаше бариера между него и мен. Останах седнала на земята, просто гледайки го да разписва автографи и да се здрависва на моменти. Почувствах се парализирана и по някакъв начин не можех да стана. Полицията беше заета да държи тълпата под контрол отново, докато Майкъл премина между двете коли и се отправи към входа. Отново се изгуби от погледа ми. Много фенове прескочиха оградите или колата, за да се опитат да го видят. Чак след като се оказа вътре в хотела ситуацията бавно се успокои.

После се разпрегръщахме един друг известно време, плачейки от радост! Тези моменти, колкото и кратки да бяха, няма да ги забравя никога…

Но думите на Майкъл от речта му при приемането на наградата през онази нощ се превърнаха в реалност за нас на следващият ден: “Все още нищо не сте видели!”

ГОЛЯМАТА изненада в Hotel De París, 11.05. 2000

В първите часове на следобеда седнахме от страната на хотела на Майкъл, която гледаше към морето, наслаждавайки се на гледките (не към морето, разбира се, а към прозореца на стаята му) и на една късна закуска. Изведнъж едно познато момиче дойде тичайки и ни каза, че изглежда скоро ще се случи нещо във входа на хотела, и че е по- добре да отидем там. Веднага оставихме багетите и балоните, с които махахме към възможната сянка на Майкъл към един от прозорците и хукнахме към въпросният вход на другият край на хотела.

Изглежда Майкъл щеше да излиза да пазарува, така, че предвидливо си избрахме добро място на оградите. Колите бяха вече паркирани пред изхода и наистина след минути изведоха децата на Майкъл, последвани скоро от баща си. Феновете държаха високо вдигнати плакати и картини и отново истерията се отприщи. За кратко Майкъл ни погледна, помаха и тогава седна в един малък, черен Smart , дискретно паркиран между двете големи коли.

Този път носеше червена маска. След няколко натискания на клаксона, малката му кола се помръдна няколко метра преди да бъде заобиколена и приклещена от тълпа фенове. Всички скачаха еуфорично наоколо, чукайки на стъклата на малката кола и блокирайки улицата. Виждахме чудесно Майкъл през цялото време, седнал в миниатюрната си кола само с две седалки, без багажник и без замъглени прозорци. Той ни махаше, но и изглеждаше нервен, виждайки наобикалящата го тълпа фенове. 

Полицията беше заета да направи малко място, за да мине колата. Накрая, с малко помощ от двете големи коли, Smart-а успя да тръгне с висока скорост. Отдадени на емоцията някои фенове хукнаха след колите, но се отказаха след първият ъгъл. И малките коли могат да се движат бързо. 

Приятелите ми и аз се върнахме бързо на входа на хотела. Сложихме оградите отново на местата им и заехме най- доброто място зад тях, от лявата страна на стената до входа. Минути след това оградите бяха напълно заети от фенове, Всички очакващи завръщането на Майкъл. 

И наистина минути след това конвоят се завърна. Smart- а спря само на три метра от там, където бяхме и можехме да видим Майкъл седнал в колата. Сочеше няколко картини, които искаше да разпише. Междувременно заведоха децата му обратно в хотела. Този път Майкъл си даде повече време и дори разписа някои картини по два пъти, като едната на мой приятел, на която сложи автограф от предната и задната страна, може би защото всяка страна показваше различна рисунка.

Бодигардовете вземаха също подаръци и плакати за Майкъл. Аз държах знамето, нарисувано от мен на “Blood on the Dance Floor” и една картичка на Питър Пан. Когато Майкъл излезе от колата и мина покрай феновете към входа на хотела, тръгна точно накъдето бях аз и взе подаръците ми. Сърцето ми спря буквално в гърдите когато спря пред мен, само на 30см от мен и погледна всички плакати, които феновете държаха нависоко. Докато гледаше някои плакати, които беше взел и разписваше още някои снимки, се обърна така, че беше с гръб. В този момент просто имах нужда да го докосна. Леко протегнах ръка и деликатно го погалих два пъти по гърба. Копринената му блуза беше невероятна и почувствах, че дори се забавлява. Въпреки емоцията се опитах да направя някои снимки. Управлявах ги, за да мога да направя една специална снимка на Майкъл в момент когато светлината, която падаше върху косата му отразяваше формата на сърце.

Опитах се да запаметя всичко. Моментите, в които беше толкова близо до мен наистина изглеждаха толкова много време, като вечност. Все още държеше моето знаме, докато даваше още автографи. Дадох му някои снимки на фенове, които бяха зад мен, за да ги разпише и после ги връщах обратно на притежателите им. Беше уникална ситуация, толкова специална.

Изведнъж се обърна, погледна ме директно в очите и взе ръката ми. Тогава направи две крачки встрани и опъна знамето ми. Даде на един от бодигардовете си двата края на коприненото платно 90 на 90см, докато той държеше здраво другите два края. После отвори един черен маркер и буквално се разписа, един голям автограф и ми върна знамето. Бях напълно изненадана. Не предвидих нещо такова, защото то си беше подарък за него. Погледна ме нежно и ми каза: “Чудесно е”. Останах без думи. Два пъти му казах: “Благодаря, благодаря, но е за теб!”. Но той ми каза: “ Чудесно е, но е за теб, това е за теб”. За кратко взе ръката ми отново и я стисна здраво. После изчезна, влизайки в хотела. Не можех да повярвам на късмета си, докато радостни сълзи се стичаха по лицето ми. 

Малко след това сърцето ми си върна нормалният ритъм и отново паркираха колите пред входа. Отново заведоха децата в колата, следвани от Майкъл. Сега само помаха набързо и прати няколко целувки докато се отдалечаваше, отивайки да пазарува. 

Защитавахме си мястото на оградите и чакахме 90мин докато Майкъл се завърна. Вкараха бързо спящите му деца в хотела. Всички фенове се опитаха да направят всичко възможно да пазят тишина, за да не ги събудят, докато ги вкарат вътре. Всичко, което можеше да чуеш беше: "шшштт " отвсякъде.

Съвсем разумно Майкъл остана няколко минути в колата и казваше на бодигардовете кои плакати иска да му донесат. Носех ново нарисувано знаме, което реших да държа възможно най- високо. На това бях нарисувала Майкъл седнал на една люлка, заобиколен от деца. Не можех да повярвах на скорошният си късмет, когато един бодигард спря пред мен и взе знамето ми. С усмивка до ушите застана срещу колата показвайки на Майкъл подаръка ми. Задържах дъхът си когато Майкъл вдигна двата си пръста и ентусиазирано се надигна от мястото си. Беше толкова сладко.

превод kimjackson 

Малко след това излезе от колата, за да разпише още автографи и тогава дойде директно към мен отново. Носеше маркер в ръката си и търсеше с поглед в тълпата собственика му. Повдигна леко рамене, поклащайки приятелски глава към мен и преди да мога да протестирам, имах маркера в ръцете си. Майкъл помаха отново и изчезна в хотела. 

Доволна седнах на земята. Цял ден на крака, смачкана зад оградите си оставя следа. Всеки кокал ме болеше, някои мускули също, но заради онези чудесни мигове с Майкъл всичко си заслужаваше.

Винаги ще помня този ден, защото никога вече няма да съм толкова близо до Майкъл, никога вече...