Kriyss Grant, първият танцьор, избран от Майкъл Джаксън за турнето му “This Is It” споделя какво е усещането да работиш с Краля на Попа.
За влиянието на Джаксън върху него: “На практика израснах с Майкъл Джаксън. Баба ми ми купи ‘Moonwalker,’ [филмът от 1988, който показва – освен всичко останало – Джаксън по време на концерт] и аз го гледах всеки ден. ... Исках да бъда точно като него. Танцувах при всяка възможност. Ако имаше парти, семейна сбирка, каквото и да било, танцувах и забавлявах всички присъстващи.
За прослушването си: “Страхувах се. Не съм се надявал, че ще ме изберат. Но все пак отидох ... Беше тридневно прослушване. Хиляди танцьори [4,000]. Майкъл дойде на третия ден. ...Никога не бях ходил на турне. Бях най-новият танцьор от Флорида. Всички останали бяха от L.A. и бяха работили като танцьори за други изпълнители и това фигурираше в резюмето им (C.V.). В моето C.V. имах само [MTV’s] ‘Making the Band’.
“Ако Майкъл не беше там, не мисля, че щях да бъда избран. ... Майкъл ме видя, забеляза чувството, което излъчвах. Видях го да скача от мястото си, докато танцувах, но не знаех на какво точно реагира. По-късно ми казаха, че е реагирал така на моето изпълнение, че е видял себе си в мен.”
За първата му среща с него: “Когато слязохме от сцената, за да се срещнем с него, той изглеждаше като статуята от албума си ‘History’. Облечен целият в черно, с очила. А ръцете му бяха големи и силни; цялата ми длан се побра в неговата ... Каза ми, че съм невероятен. ... Аз просто стоях и го гледах като вцепенен. Мисля, че му казах колко е страхотен. Не помня.”
За неговата индивидуалност (характер) и енергия: “Майкъл беше такъв тип човек, който просто те поглежда и веднага разбира, просто ей така, всичко за теб ... Казваше такива неща, все едно те познава добре. Веднага усети, че се притеснявам. Казваше ми да пестя енергията си за голямата публика. Винаги позитивен, но сякаш всичките му коментари бяха скроени конкретно за всеки от нас, (не като клише).
“Имаше моменти, в които усещах енергията на музиката, неговата енергия, и влагах в танца всичко от себе си. Той спираше и ме поглеждаше. Мислех си, че може би се престаравам твърде много. Но той поклащаше глава и се усмихваше, сякаш всичко, което правех, беше хубаво.”
“Беше много топъл човек. Никога не съм усещал нещо подобно. Бях толкова щастлив. Енергията му беше несравнима.”
За репетициите: “Майкъл идваше от време на време в началото ... Но започна да репетира с нас едва когато се преместихме в Staples Center. Беше убийствено добър, даваше всичко от себе си, правеше всичко – страничното плъзгане, всичко – подлудяваше ни. ... Веднага щом чуеше музиката и започваше да танцува просто убийствено. Ние, танцьорите, се споглеждахме, все едно безмълвно се питахме – „Ама какво прави той, иска да ни натрие носовете ли?” ... Той все още го умееше. Доказа го. ... Но беше нервен/притеснен. Беше на 50 и отдавна не беше танцувал по този начин. Трябваше да припомни на тялото си всички онези негови движения. Мисля, че се страхуваше; не можеше да си позволи да излезе на сцената и да изглежда крехък/уязвим в нашите очи.
Последната репетиция: „Беше онзи Майкъл, който помним от миналото. Общуваше с нас, даваше ни съвети, правеше промени. В началото оставяше другите да движат нещата. Но после започна да се държи така, все едно казваше „Това е моето шоу. Ще го направим така, както аз искам да бъде”. Това ме изпълваше с възторг. Това беше нещо, което винаги съм искал да видя. Мисля, че в началото се възползваха от него, защото вече беше по-възрастен ... Личеше си, че иска да каже нещо, но не го казва, премълчава си. Но в онзи последен ден той взе контрола над нещата в свои ръце. Знаеше какво иска. Всички танцьори си казвахме „Чудесно, (най-после) говори открито, без да премълчава”. Всички танцьори подкрепяхме Майкъл.”
Денят на смъртта му: “Не знаехме какво да правим, какво да кажем, къде да отидем. Това е онова усещане, когато най-после стигаш там, накъдето винаги си вървял – най-после постигаш мечтата си – и точно преди да се протегнеш да я уловиш, някой я издърпва от теб, като примамка. Докоснах я (мечтата си), но случи ли ми се наистина всичко това? Имам спомени, но нямаше време да изживея този момент пълноценно, да усетя вибрацията, тръпката. Всичко се случваше толкова бързо, бързо, бързо по време на репетиции ... и после всичко това ни беше внезапно отнето.
“Все още не съм успял да го осъзная. Знам, че бях част от това. Знам, че е нещо неповторимо да бъдеш танцьор от несъстоялото се турне ‘This Is It’ на Майкъл Джаксън. ... Но не мисля, че някога ще успея да го осъзная напълно”.
превод BackupCopy
Няма коментари:
Публикуване на коментар