Как се запозна с Майкъл?
B: Когато бях на около 5г и участвах в Family Matters се запознахме с някой, който работеше в неговата продуцентска филмова компания. Написах едно писмо и родителите ми му я дадоха, да видим дали може да бъде предадена на Майкъл. Казвах му, че ми харесва музиката му.
На 5г вече си бил фен?
B: Дори преди да проговоря вече ми харесваше ВСИЧКО свързано с Майкъл Джаксън. Беше необяснимо, но усещах тази обич към него, както към никой друг.
Изглежда си имал новини от него?
B: Отговори ми с писмо! Бях поканен да участвах на записването на един от музикалните му видеоклипове, Will You Be There, от албумът му Dangerous. Бяхме само деца! С родителите ми имахме възможността да говорим с Майкъл в съблекалнята му и ни покани в къщата си. Първият път когато посетих Невърленд бях придружен от баща ми. Изкарахме два дни там и присъстваха също някои от роднините на Майкъл. Станах приятел с двама братовчеди, които бяха по- млади от него и бяха малко по- големи от мен. Дори днес са като братя за мен. След това Майкъл поддържаше контакт с мен по телефона и ходих няколко пъти в годината в Невърленд с родителите ми. Отваряше вратите на ранчото на всеки когото смяташе за приятел. Дори, ако не беше там, можехме да останем. Беше най- щедрият човек, когото някога съм познавал.
Каква беше твоята стая? Имаше ли тематични стаи като “стаята на Цирка” или “Галактическата стая"?
B: Не, нищо такова. Стаите си бяха много нормални. Неговата стая беше много обикновена и уютна. Не беше като музей или хотел. Беше голямо, класическо ранчо.
Кое беше любимото ти занимание в Невърленд?
B: Имаше един голям замък с четири кули, свързани с мост. На всяка спирка имаше големи водни каньони и беше фантастично да се целим в тях. Винаги имаше музика и животните бяха невероятни. Освен това имаше неща, които се очакваше да има: Имаше много стаи и много спокойствие. Излизайки през вратата, тръгвайки си, казвахме: “Уфф... сега трябва да се върнем в реалността”.
Кога посети за последно Невърлен?
B: Когато бях на 16 или 17г. Отидох в ранчото когато беше с братовчедите си и Chris Tucker, останах две седмици.
Мислиш ли, че Невърленд трябва да стане публичен парк или обратното, че трябва да си остане частна собственост?
B: Искам да си остане по същият начин, както когато ходех там. Всяка седмица отиваха автобуси пълни с деца, болни деца или които не можеха да си позволят нормални неща като да отидат в Дисниленд или в атракционните паркове, за да прекарат денят там. Бих желал да се продължи това, което той правеше за болните деца.
Искаше ли мнението му за музиката си?
B: Когато излезе IPod, аз имах един и той не го беше виждал преди. Стори му се страхотно и напълних един с най- добрите си песни. Той ги чу и ми даде най- добрите съвети. Винаги го правеше с всичко, което правех в телевизията и с музиката, но също беше заинтересован да правя нещата, които децата трябва да правят. Даваше си сметка, че бях напълно щастлив с нещата, които правех, но искаше да се възползвам от детството си.
Кой е най- любимият ти спомен с Майкъл?
B: Има два, които никога няма да забравя. Първият е когато ме помоли да пея в една песен, която записа за жертвите от 11 септември. С Майкъл бяха Celine Dion, N’Sync, Usher, Mariah Carey и Destiny’s Child. Всички тези музиканти и той ме помоли да се включа в хора. Трябваше да отида във Вашингтон да пея с него и другите артисти. Да съм на една сцена с него и да пея с него в същото време е опит, който никога няма да забравя. Другият спомен е когато бях в Невърлен и ни събудиха през нощта. Всички станаха от леглото и седнахме на столове срещу една голяма камина и започнахме да си говорим, да си разказваме истории.
Къде беше когато научи за смъртта му?
B: Бях вкъщи и нямах представа какво се случва. Баща ми ми се обади и ми каза да пусна телевизора. Видях го по телевизията и в онзи момент не повярвах. Трябваше ми време да осъзная, че е истина. Получих 30 изгубени обаждания и смс-и от хора, които знаеха колко близки бяхме.
Кога за последно имаше връзка с него?
B: Последният път, в който говорих с него беше точно преди делото, през което трябваше да мине преди няколко години. Предишната година го видях и прекарах известно време с него.
Какво мислиш за всички тези щури истории, които излязоха на повърхността след смъртта му?
B: Надявам се хората да се опитат да разберат какъв беше животът му. Надявам се хората да го оставят малко на мира сега. Веднъж като говорих с него по телефона беше на път да се разплаче, защото не разбираше защо хората се отнасят с него така. Мисля, че накрая разбра напълно коя беше цената, която трябваше да плати за това кой беше.
Ако трябва да обобщиш, какво би казал за Майкъл?
B: Базирайки се на собственият си опит, е наистина пример как искам да живея. Изправи се срещу много нахлувания в личният му живот и срещу много трудности… Изненадващо е какво могат хората да кажат за някой, когото дори не познават. И освен това беше щедър, алтруист и доброжелателен. Това, което искам хората да разберат е, че въпреки странните истории, слуховете, рекламата, мединият цирк и таблоидите, той продължаваше да е добър човек.
Съобщение в официалната страница на Bryton, написано 2009:
“Бог да благослови приятелят ми Майкъл Джаксън. Той беше важно присъствие за мен и родителите ми. Неговата любов, неговото уважение, неговият авторитет и неговата доброта бяха наистина невероятни. Майкъл, липсваш ми и ще те обичам винаги. Благодаря за едни от най- хубавите моменти в живота ми”. Bryton
Източник: UK loves MJ | Facebook
превод kimjackson
Няма коментари:
Публикуване на коментар