Vincenzo Lorusso

 

Снощи гледах документалния филм за и за Джанет Джаксън, който току-що се излъчи в САЩ. Паралелът с "Да живееш с Майкъл Джексън" е спонтанен.

Трябваше да е за него това, което беше за Джанет, но за съжаление не беше.

Първо, документалният филм е продуциран от самата Джанет и брат ѝ Ранди, което позволява на Джанет да има контрол над всичко, което е казано, показано и редактирано.

Майкъл разчиташе на Башир, който изкуствено го монтира и разряза, за да създаде разбъркване, без да е необходимо MJ и неговия персонал да дават одобрение за снимачната площадка и монтажа, а това е наистина абсурдно.

Джанет не излезе като чудатата суперзвезда, от натрапчиво пазаруване, катерене по дърветата, люлеене на деца от балконите и съмнителни перуки.

Нея в документалния филм е жена, разказваща своята история и тази на семейството си.

Всички имаме странности, особени поведения, спорни аспекти, но сме склонни да ги пазим за нищо и да не ги подлагаме на бърза преценка от тези, които няма да разберат.

Майкъл изглежда не се интересуваше, всъщност изглежда се забавлява да купува неща, струващи милиони долари за десет минути, или да показва как може да се катери по дърветата.

Всичко с напълно неодържан вид, перуките на епохата, която феновете мразехме толкова много, домашен грим, класическа червена риза, обръсната брада...

Джанет както казах разказва историята на една жена, между другото една от най-известните певици в света, а за да отстоява статуса си, при нужда ни показва толкова много зад кулисите на работата си.

В звукозаписното студио има нейни изображения, репетират, в разгара на творческия ѝ процес, много видеа от архивите ѝ, които я описват като неуморен шоу работник.

Ахиной в "Живота с Майкъл Джексън" всичко това не съществува. Музиката на Майкъл не съществува. Малко ще свърши работа с "Филми от частен дом", но вече омлетът беше готов.

Джанет апелира към клюките сърбежи по свой начин и нейните правила, тя избира за какво да говори и как да говори за това, като не оставя място за съмнения, недоразумения или втори интерпретации.

Майкъл попада в капана на сърбящите въпроси с всичките си обувки, отговаряйки на обезоръжаващата искреност, но показвайки отстрани на злобарите си, които го чакат на кръстопътя. Дори за нас, феновете, които го обичахме, Майкъл, който след всичко, което се случи, по екраните по света, стискайки ръцете си с младо момче разказва как споделя леглото си с тях, се притесняваше. По различни причини, защото знаехме истината и знаехме, че няма да се получи добре.

Документалният филм на Джанет, разбира се, е и историята на семейството ѝ. Има много място за семейството му, за емоции, за спомени, за изясняване на много аспекти, които винаги са били изкривявани от скандалната преса.

Майкъл в документалния филм е самотен човек. Заобиколен от хора, но изолиран. Пътуване до Вегас, Невърленд, Германия... винаги сам, семейството му е само спомен, понякога приятен, а понякога меланхоличен.

Албумите на Джанет Джаксън се завръщат в класациите днес и тя се приготвя да пусне новия си албум.

Ден след проветряването на живота с Майкъл Джексън, колата, довела до второто обвинение в педофилия и започна процеса.

Това беше пропусната възможност, и още по-лошо, беше началото на края. И до днес все още се чудя как човек като него, внимателен и към най-малките детайли, перфекционист максимално, "манипулатор" на медиите по свой вкус, не успя да се възползва от тази възможност, да разбере потенциала ѝ и да я използва в своя полза Хайде, върви.

Башир очевидно има много грешки, но къде започват и свършват Майкъл и неговия персонал?