Сам в чакалнята на зъболекаря маска с лице и смартфон в ръка, докато пиша на Vittoria Moccia малко притеснен, че 25 минутното закъснение ще ме накара да платя с кръв и болка.
Тогава, от радио, чието име никога няма да разбера, нотите на песен обвиват студиото в топла, позната прегръдка. Докторът няма да разбере, асистентът му също, но изведнъж се чувствам у дома и в безопасност.
Това са неща на Джаксониан, които само ние можем да разберем. Но колко е хубаво да влезеш в тази къща, където и да отидем и каквото и да става?
У дома съм, в лошо настроение съм или отивам в магазина, чувам позната песен - гласът на Майкъл и ми става леко и приятно на душата. Вървя и се разминавам с човек, чийто телефон звъни отново с песен на Майкъл, усмихвам се, човекът не знае защо, а аз вече го чувствам близък, макар и непознат. Това е МАЙКЪЛ!
Z@A
Няма коментари:
Публикуване на коментар