Да се чувстваш Бог, да контактуваш с Божественото
SB: Забавляваш ли се на сцената когато интерпретираш музиката си?
MJ: Да, много ми харесва. Ако не ми харесваше нямаше да го правя. Правя го, защото това е истинската ми страст. Няма по-голямо удоволствие за мен от това да пея и танцувам, ...като празник е, когато се намираш погълнат в такъв момент, на това място, на което се чувстват някои изпълнители, чувстват се като едно с музиката, че са едно с публиката, когато си на това ниво е почти като транс, свръх усещане е. Започваш изпълнението и знаеш къде ще свърши всичко, преди още да си стигнал, публиката трябва да разбере къде я водиш и да е готова да отговори. Като игра на пинг- понг е, като птиците когато летят на големи ята и всички знаят накъде отиват. Или като рибите, които имат телепатични способности и всички са на една вълна. Това се случва като се качваш на сцената, чувстваш се единен с музикантите и с танца, и музиката и изпадаш в транс. И разбира се, хората са с теб, в краката ти са! Невероятно е! Чувстваш се променен. SB: И енергията, която те води до тази точка каква е, Божествена? MJ: Божествена е, чиста е, проявление е. Не искам да звуча духовно или религиозно, но е Божествена енергия. Някои хора го наричат дух, казват, че е все едно някой дух да влиза в залата, други се отнасят с презрение към това. В някои случаи религията подценява тези неща, защото й се струва дяволско, това казват, че е култ, че идва от дявола. Но не е вярно, това е нещо, което идва от Бог, енергията е чиста и Божествена, усещаш Божията светлина да се разлива върху теб. SB: Значи, не изпълняваш, за да доставиш удоволствие на някого... Може това да е артистичната ти тайна, че никога не си се съсредоточавал върху това какво хората искат, във външните фактори, да се адаптираш към очакванията на другите.MJ: Не.SB: И мислиш ли, че можеш да покажеш на хората как се достига до това състояние? Имаш ли усещане, че ако приютиш в сърцето си някаква горчивина или обида в такъв момент, ако са Божествени моменти, както казваш, чувстваш ли, че тези негативни емоции се изпаряват? MJ: Точно, всичко това се изпарява, в тези моменти си над всичко, за това толкова ми харесва, защото те отвежда на място където няма какво да се прави, в смисъл, че е точката, от която няма завръщане, празнина, чудесно е. Сякаш излиташ, можеш да го почувстваш. Това не означава, че... Всички присъстващи го чувстват заедно с теб, музикантите, целият екип и публиката...
Записите на Shmuley Boteach 7 част
Виждал ли се е Майкъл като Божи избранник? Имал ли е способността да лекува?
SB: Исус казва: “Оставете децата да дойдат при мен“ и има толкова невероятни негови цитати за децата и толкова много персонажи, на които им се приписва святост ги виждаме често обградени с деца. Идентифицираш ли се с този тип хора? Чувстваш ли, че Бог ти е дал нещо повече от музикален талант?
MJ: Да, разбира се.
SB: Когато говориш с Гавин, не просто говориш, а го лекуваш?
MJ: Знам, че го лекувам и съм виждал как децата ме обсипват с любов и само искат да ме пипнат, и да ме прегърнат, и да се сгушат в мен, и да плачат, и да не ме пускат никога. И това без да ме познават. Ще го видиш когато отидем нанякое публично място: майките ми дават бебетата си в ръцете ми- “пипни бебето ми, пипни бебето ми, вземи го в ръцете си“, ме молят. И не защото ме обожават в религиозен смисъл, не е идолопоклонничество. SB: Не е идолопоклонничество? Защо? Защо не те обожават? Защото с това се чувстват по- добре в собствената си кожа? Близо до теб хората се чувстват по- леки от въздуха, чувстват, че почти могат да вървят по водата и те. В какъв смисъл това не е идолопоклонничество?
MJ: Не е, защото моята религия ни учи, че не бива да правим това, в моята църква никога не са се отнасяли с мен както в твоята.“Веднъж заведох Майкъл в синагогата да отбележим sabbat и хората го поздравяваха доста ентусиазирано, но Свидетелите на Йехова много внимаваха да не се отнасят с него по различен начин от другите поклонници. В синагогата не предупредихме събранието, че ще дойде, защото искахме посещението му да остане незабелязано и исках Майкъл да почувства красотата и спокойствието на sabbat без прекъсванията от вълненията от неговият публичен образ, но когато го видяха хората побързаха да го поздравят и да му подадат ръка.“
MJ: Проявяваха учтивост след служба, казваха ми:“ Как си братко Джаксън, всичко наред ли е?“, но да ме прегръщат и да ми казват неща като “О, Господи! Много те харесвам“, това никога. Би им изглеждало като идолопоклонничество и се предполаг...а, че не бива да го практикуваш. Мисля, че най- вероятно не са прави, че преувеличават, защото няма нищо лошо да кажеш: “Благодаря, благодаря за това, което правиш, очаровани сме от работата ти.“
