"ПРЕКРАСНОТО Е ВИНАГИ СТРАННО. НЕ ИСКАМ ДА КАЖА, ЧЕ ТАЗИ СТРАННОСТ Е ПОСТИГНАТА ПРЕДНАМЕРЕНО, ХЛАДНОКРЪВНО, ПОНЕЖЕ В ТОЗИ СЛУЧАЙ ТЯ БИ БИЛА ЧУДОВИЩНА, БИ ИЗЛЯЗЛА ИЗВЪН РЕЛСИТЕ НА ЖИВОТА. КАЗВАМ САМО, ЧЕ ПРЕКРАСНОТО ВИНАГИ СЪДЪРЖА МАЛКО ЧУДАТОСТ, НАИВНА, НЕВОЛНА, НЕСЪЗНАТЕЛНА ЧУДАТОСТ, И ЧЕ ИМЕННО ТАЗИ ЧУДАТОСТ ГО ПРАВИ ПРЕКРАСНО. ТЯ Е НЕГОВ БЕЛЕГ, НЕГОВА ОСОБЕНОСТ. ОБЪРНЕТЕ СЪЖДЕНИЕТО МИ И СЕ ОПИТАЙТЕ ДА СИ ПРЕДСТАВИТЕ БАНАЛНА КРАСОТА!"
Шарл Бодлер



Интервю на Опра Уинфри с Майкъл, 1993:



Oprah : Дами и господа, Майкъл Джексън.

Майкъл Джексън влиза във всекидневната на своя дом. Двамата се здрависват и Майкъл целува Опра по бузата. 
Oprah : Колко си притеснен? 
Michael : Колко какво? 
Oprah : Колко притеснен се чувстваш в момента? 
Michael : Всъщност изобщо не съм притеснен. 
Oprah : Наистина ли не си? 
Michael : Не, аз никога не се притеснявам. 
Oprah : Дори и на първото си интервю, което се излъчва на живо в цял свят? Мислех, че ще си леко притеснен, но ти очевидно не си и това е страхотно, защото ако ти не се притесняваш, и аз няма да се притеснявам. Искам само да уведомя зрителите ни по света, че когато се уговаряхме за това интервю, ти каза, че с готовност ще разговаряш с мен за всичко. 
Michael : Вярно е. 
Oprah : Много вярно. Преди малко те наблюдавах, докато се гледаше във видеото от ранната ти кариера. Върна ли се назад в спомените си? 
Michael :Стана ми смешно, защото отдавна не съм гледал тези кадри. Дали ме върна назад в спомените ми? Да, аз и братята ми, които много обичам, това е прекрасен момент за мен. 
Oprah : Видях те да се смееш, докато се гледаше как пееш Baby, Baby, Baby. 
Michael : Да, смятам, че Джеймс Браун е гений, беше невероятен с the Famous Flames. Когато го гледах по телевизията се ядосвах на оператора, защото всеки път, когато Джеймс Браун започваше да танцува сериозно, те даваха близък план на лицето му и аз не можех да му видя краката. Започвах да крещя „покажете го, покажете го”, исках да го наблюдавам и да се уча. 
Oprah : Значи той е бил голям ментор за теб? 
Michael : Феноменален, феноменален. 
Oprah : Кой друг? 
Michael : Джаки Уилсън, когото боготворя като изпълнител, и разбира се, в музикално отношение – Мотаун. Bee Gees са брилянтни, аз просто обожавам великата музика.
Oprah : Когато гледам тези твои записи – а бог знае, че докато сглобявахме клиповете, прегледах всички видеозаписи, които някога са ти правени – та когато ги гледам, и особено онези от най-ранните ти изпълнения, ти сякаш оживяваш на сцената. Извън сцената пак толкова щастлив ли си бил, колкото изглеждаш на нея? 
Michael : Ами, на сцената се чувствам като у дома си. Най-удобно се чувствах на сцената, но щом слезех от нея, ставах много тъжен. 
Oprah : Наистина ли?
Michael : Да.
Oprah : Тъжен от самото начало, откакто се качи за пръв път на сцената ли, толкова тъжен?
Michael : Самотен, тъжен, принуден да се изправя лице в лице със славата и всичко това. Имаше моменти, когато си прекарвахме страхотно с братята ми, бой с възглавници и подобни забавления, но често плачех, защото се чувствах много самотен. 
Oprah : На каква възраст започна това?
Michael : О, от самото начало, бил съм осем-деветгодишен. 
Oprah : От самото начало на световната ви слава като група.
Michael : Да.
Oprah : Значи нещата не са били такива, каквито са изглеждали в очите на целия свят, на всички нас ... Спомням си времето, когато бях малко чернокожо момиченце, исках да се омъжа за Джаки Джаксън, брат ти ... всички ние сме смятали това за най-прекрасното нещо на света, кой не си е мечтал за подобен живот? 
Michael : Беше прекрасно. Славата ти дава и много прекрасни неща. Пътуваш по света, срещаш се с хора, обикаляш различни места, страхотно е. Но това има и друга страна, не че се оплаквам. Има много репетиции, на които трябва да отделиш голяма част от времето си, да дадеш много от себе си. 
Oprah : Чувстваш ли ... Онзи ден говорих със Сюзън де Пас, тя е работила с вас в Мотаун, има голям принос в подготовката на всички ви, тя е намерила костюмите за шоуто на Ед Съливън. Говорихме и за това какво отнема славата? На теб отне ли ти нещо?
Michael : Ами, осъзнавам го, особено сега – а и тогава – първо приключвах с обучението си за деня, три часа с частен учител, и веднага след това отивах в звукозаписното студио и не излизах оттам часове наред, докато не станеше време за лягане. Помня, че когато отивах в студиото виждах парка, който се намираше от другата страна на улицата. Виждах как всички деца си играеха. Това ме натъжаваше и плачех, защото вместо да играя, аз трябваше да работя. 
Oprah : Искам да покажа няколко твои снимки като малко момченце. 
Michael : OK. 
Oprah : Сюзън каза, че цената (за тази слава) е много висока. Искам да знам колко висока е била тази цена, да изгубиш детството си, да живееш по този начин? 
Michael : Ами, нямаш възможност да правиш нещата, които могат да правят другите деца – да имаш приятели, партита с нощувка, другарчета. Аз не съм имал нищо такова. Нямах никакви приятели като дете. Единствените ми приятели бяха братята ми. 
Oprah : Имало ли е някога място, където – знаеш какви са децата, аз например си спомням как си говорех самичка и си играех с куклите си – имаше ли ... аз смятам, че всяко дете има нужда от място, където да избяга, да се скрие, детски свят, плод на детското му въображение...ти имал ли си някога време да правиш това? 
Michael : Не. И точно затова сега се опитвам да наваксам с онова, което не съм имал тогава. Хората се чудят защо около мен непрекъснато има деца. Защото чрез тях намирам онова, което никога не съм имал, Дисниленд, увеселителни паркове, игри. Обожавам всички тези неща, защото когато бях малък, всичко беше само работа, работа, работа, пътуване от един концерт на друг, ако не е концерт, ще е звукозаписното студио, ако не е студиото, ще е телевизионно предаване, или интервю, или фотосесия. Винаги имаше някаква работа. 
Oprah : Чувстваше ли – Смоуки Робинсън е казвал това за теб, както и много други хора, - че си като стара душа в тялото на малко дете? 
Michael : Помня, че непрекъснато чувах това, когато бях малък. Където и да отидех ме наричаха 45-годишно джудже, постоянно ми го казваха, навсякъде ... питали са ме, когато бях малък и започнех да пея, питали са ме: „Ти имаш ли представа колко си добър?” Аз отговарях, че никога не съм се замислял. Просто го правех и то се получаваше така. Никога не съм се замислял за това, всъщност. 
Oprah : И ето те теб, Майкъл Джексън ... вие имахте толкова хитове, по четири наведнъж (в класация), а ти си плачел, защото не си имал възможност да бъдеш като другите деца. 
Michael : Обичах шоубизнеса и все още го обичам, но има моменти, когато искаш да играеш и да се забавляваш и точно това ме натъжаваше. Помня веднъж, приготвяхме се да заминаваме за Южна Америка, багажът ни беше опакован и натоварен в колата, а аз се скрих и плаках, защото изобщо не ми се тръгваше. Исках да си играя. Не исках да ходя никъде. 
Oprah : Братята ти завиждаха ли ти, когато цялото внимание започна да се насочва към теб? 
Michael : Не, доколкото ми е известно. 
Oprah : Никога не си усещал завист?
Michael : Нека помисля ... не. Не, мисля, че винаги много са се радвали за мен, че умея да правя определени неща, но никога не съм усещал завист от тяхна страна. 
Oprah : А смяташ ли, че сега ти завиждат?
Michael : Не бих казал. Не мисля, не.
Oprah : Не. Какви са взаимоотношенията ти със семейството? Все така близки ли сте всички?
Michael : Много обичам семейството си. Ще ми се да можех да ги виждам малко по-често. Но всички добре разбираме това, защото семейството ни е в шоубизнеса и всички работим. Имаме си семеен ден, на който се събираме всички заедно. Избираме нечия къща, може да е къщата на Джърмейн, или на Марлон, или на Тито и всички се събираме заедно, помежду ни цари разбирателство и любов, говорим си, наваксваме с информацията един за друг. 
Oprah : Не се ли разстроихте всички заради книгата на ЛаТоя и нещата, които тя каза за семейството? 
Michael : Не съм чел книгата на ЛаТоя. Аз просто знам как да обичам сестра си от сърце, обичам ЛаТоя, винаги ще я обичам и за мен тя винаги ще е щастливата, любяща ЛаТоя, която помня от времето, когато растяхме заедно. Така че не мога напълно да отговоря на този въпрос. 
Oprah : Чувстваш ли, че някои от нещата, които тя казва, са верни? 
Michael : Не мога да отговоря, Опра, съвсем откровено казвам, че не съм чел книгата. Това е чистата истина. 
Oprah : Добре, да се върнем в детството ти, когато си изпитвал всичко това – предполагам че е било болка, терзание, че е нямало с кого да си играеш освен с братята си ... и никога не си имал парти с преспиване? 
Michael : Никога.
Oprah : Мисля си за онова малко сладко момченце, което си бил и всички са те щипели по бузките, защото си бил много чаровен, и после настъпва пубертетът, фазата на „грозното патенце”, когато всичко е много мъчително ... и се питам, когато започна да навлизаш в пубертета, след като си бил дете-суперзвезда, това труден период ли беше за теб? 
Michael : Много. Много, много труден, да. Мисля, че всяко дете-звезда страда през този период, защото ти вече не си сладкото чаровно детенце, което всички са виждали досега. Започваш да растеш, а те искат да останеш завинаги малък. 
Oprah : Кои са те?
Michael : Публиката. А ти растеш. Промяната е неизбежна.
Oprah : Така е. 
Michael : Да, а аз имах ужасно много пъпки и толкова много се срамувах, дори избягвах да се гледам, криех лицето си в тъмното, не исках да се поглеждам в огледалото, баща ми ме вземаше на подбив, а аз ненавиждах това и плачех всеки ден. 
Oprah : Баща ти те е вземал на подбив заради пъпките ти?
Michael : Да. И ми казваше, че съм грозен.
Oprah : Баща ти ти е казвал това?
Michael : Да, така ми казваше. Съжалявам, Джоузеф.
Oprah : Какви са отношенията ти с него?
Michael : Обичам баща си, но не го познавам.
Oprah : Изпитваш ли гняв към него, че ти е причинявал това? Това всъщност е доста жестоко, според мен.
Michael : Дали изпитвам гняв към него?
Oprah : Защото пубертетът е достатъчно труден период сам по себе си и без някой от родителите ти да ти казва, че си грозен.
Michael : Дали изпитвам гняв към него? Понякога дейтвително чувствам именно гняв. Не го познавам така, както бих искал да го познавам. Майка ми е прекрасна. За мен тя е съвършенството. Просто ми се ще да можех да разбирам баща си.
Oprah : Да поговорим за този период на съзряването ти. Тогава ли започна да се затваряш в себе си? Защото ти на практика не си говорил на света вече 14 години. Затворил си се, превърнал си се в самотник. С цел да се предпазиш ли го правеше?
Michael : Усещах, че около мен няма нищо важно, което да кажа, и това бяха много тъжни, тъжни години за мен.
Oprah : Защо са били толкова тъжни? Ти се раздаваше на сцената, получаваше наградите си „Грами”. Защо са били толкова тъжни?
Michael : О, има толкова много тъга относно миналото ми, пубертета, баща ми, всичките тези неща.
Oprah : Значи той ти се е подигравал, присмивал ти се е.
Michael : Да.
Oprah : Той ... той някога удрял ли те е?
Michael : Да.
Oprah : И защо те е удрял?
Michael : Той ме виждаше като ... искаше аз да ... Не знам дали съм бил златното му дете или каквото и да е там; някои биха могли да го нарекат строг възпитател и прочее, но той беше много строг, много неотстъпчив, много суров. Можеше да те уплаши дори само с поглед. 
Oprah : И ти се страхуваше от него?
Michael : Много. Имало е случаи, когато той идва да ме види и на мен ми става лошо, започвам да повръщам.
Oprah : Като дете или когато си бил вече възрастен?
Michael : И като дете и като възрастен. Той никога не ме е чувал да казвам това. Съжалявам, моля те не ми се ядосвай.

Oprah : Добре, но според мен всеки трябва да поеме отговорност за нещата, които е вършил през живота си. А баща ти е един от онези хора, които също трябва да поемат отговорност.

Michael :Но аз наистина го обичам.

Oprah : Да, това го разбирам. 
Michael : И му прощавам.
Oprah : Но как можеш наистина да простиш (така лесно)?
Michael : Прощавам, наистина. Има толкова много глупости, и толкова много долни лъжи, изписани за мен, които изобщо не са верни, абсолютни лъжи. И това са някои от нещата, за които исках да говоря. Пресата си измисля толкова много неща. ... Божичко! ... ужасни, потресаващи истории; това ме накара да осъзная, че колкото по-често чуваш една лъжа ... ти започваш да я приемаш като истина.
Oprah : Говорихме за някои от слуховете преди паузата, а има още толкова много. Първо, докато се подготвях за интервюто, се разходих из цялата ти къща, на горния етаж, без да ме видиш, и търсех тази кислородна камера, но така и не открих кислородна камера никъде в дома ти.
Michael : Тази история е толкова безумна, тя е едно от творенията на таблоидите, абсолютна измислица.
Oprah : ОК, но има твоя снимка, на която лежиш в нещо такова, тя откъде се появи? Откъде тръгна цялата работа?
Michael : Това е ... правих една реклама за Пепси и получих много лошо изгаряне, за което ми изплатиха обезщетение от един милион долара и аз дадох всичките пари като дарение ... създадохме Център за изгаряния „Майкъл Джексън” и това е една медицинска технология за лечение на пострадали от изгаряния ... така, и аз разглеждам това изобретение за лечение на пострадали от изгаряния и решавам да легна вътре, да го изпробвам, някой прави снимката, дава я за проявяване и човекът, който я обработва си казва: „О, Майкъл Джексън”, прави копие и за себе си и тази снимка обиколи света с прикрепената към нея лъжа. Това е абсолютна лъжа, защо хората си купуват тези вестници? Това не е истина и аз съм тук, за да ви кажа – не съдете даден човек и не си правете изводи, докато не разговаряте очи в очи с него, без значение каква е историята, не съдете човека, защото това е лъжа.
Oprah : Прав си, на тази история сякаш й поникнаха крака.
Michael : Това е безумие! Защо ми е да спя в камера? (смее се)
Oprah :Ами, според слуховете, спиш в камера, защото не искаш да остаряваш.
Michael : Това е глупаво. Това е бесмислица. Абсолютно скалъпена история и аз се чувствам много неловко. Имам желание да простя на пресата, да простя на всеки, възпитаван съм да обичам и да прощавам, това нося в сърцето си, но моля ви, не вярвайте на тези безумни, ужасни неща.
Oprah : Купи ли костите на Човека-слон?
Michael : Не, това е поредната глупост. Обичам историята за Човека-слон, много ми напоня за самия мен, отъждествявам се с нея; тази история ме разплака, защото видях себе си в нея, но не, никога не съм искал да ... пък и къде ще сложа някаква купчина кости?
Oprah : Не знам.
Michael : И защо бих искал да притежавам някакви кости?
Oprah : Не знам. Това пък откъде дойде?
Michael : Някой си го измисля и всички започват да му вярват. Когато една лъжа се повтаря достатъчно често, тя се превръща в истина.
Oprah : Да, а хората правят пари, като продават жълти вестници.
Michael : Да.
Oprah : Добре. Неотдавна плъзна друга история, и аз знам, че един от адвокатите ти свика пресконференция, та историята беше, че ти искаш бяло дете да изиграе теб в реклама на Пепси.
Michael : Това е такава голяма глупост. Това е най-нелепата и ужасна глупост, която някога съм чувал. Това е безумие. Защо – първо, при положение, че лицето ми е в рекламата на Пепси, самият аз като малък – защо бих искал бяло дете да играе мен? Аз съм чернокож американец, гордея се с расата си. Гордея се, че съм такъв, какъвто съм. Чувствам се много горд и достоен човек. Все едно ти да искаш ориенталско дете да изиграе теб като малка. Има ли в това някаква логика, някакъв смисъл? 
Oprah : Не. 
Michael : Така че, моля ви, хора, спрете да вярвате на тези ужасни истории.
Oprah : Добре, тогава нека се спрем на най-обсъжданата тема около теб. Цветът на кожата ти съвсем очевидно е по-различен, отколкото преди години, и това предизвика доста спорове и спекулации, коментира се какво си направил или какво правиш, дали избелваш кожата си и дали кожата ти е по-светла, защото не искаш да си черен? 
Michael : Първо, доколкото ми е известно, не съществува такова понятие като избелване на кожата. Не съм виждал такова нещо, не знам какво е.
Oprah : Ами, преди имаше едни продукти, помня когато бях малка, непрекъснато слушах за „избелване до блясък”, но за това са ти нужни около 300 000 галона.
Michael : Добре, но първо – ситуацията е следната. Страдам от кожно заболяване, което разрушава пигментацията на кожата. Това е заболяване, не зависи от мен. Така. Но когато хората измислят истории, че не съм искал да бъда това, което съм, мен ме боли.
Oprah : Значи това е ...
Michael : Това е проблем, който не мога да контролирам. Но какво да кажем за всички онези милиони хора, които стоят на слънце, за да почернеят, за да станат по-различни от това, което са? Никой не казва нищо по този въпрос.
Oprah : Кога започна това, кога твоят ... кога започна да се променя цветът на кожата ти?
Michael : Ох, ами, не знам точно ... по някое време след Трилър ...около Off the Wall, Thriller, някъде тогава. 
Oprah : Но как го прие ти? 
Michael : Това е наследствено, баща ми казва, че се предава от негова страна в семейството. Не мога да го контролирам ... не го разбирам, натъжава ме много. Не искам да навлизам в историята на заболяванията си, защото е твърде лично. Просто това е положението.
Oprah : Добре, аз просто искам да изясним това: ти не приемаш нищо, за да промениш цвета на кожата си ...
Michael : Боже мой, не, опитвали сме се да го контролираме с грим за изравняване на цвета, защото кожата ми изглежда на петна. Трябва да изравнявам цвета й. Но знаеш ли кое е най-смешното, защо това е толкова важно? За мен това не е важно. Аз съм голям почитател на изкуството, обожавам Микеланджело, ако имах възможност да разговарям с него, или когато чета за него, бих искал да знам какво го е вдъхновявало да постигне всичко това, анатомията на майсторската му техника, а не с кого е излизал снощи ... какъв е проблемът с ... имам предвид, че ... ето това е важно за мен.
Oprah : Колко пластични корекции си си правил?
Michael : Много, много малко. Това е истината. Нека го кажем така, ако искат да знаят за тези неща, всички любопитни хора по света, нека прочетат книгата ми Moonwalk, пише го в книгата ми. И още нещо, ако всички хора в Холивуд, които са си правили пластична операция, ако всички те заминат на почивка, в града няма да остане нито един човек.
Oprah : М-м-м, мисля, че може и да излезеш прав.
Michael : Смятам, че съм прав. Градът ще опустее.
Oprah : Причината да започнеш да си правиш пластични операции в онези младежки години ли се корени? Защото не си харесвал начина, по който изглеждаш?
Michael : Не, не е точно така. Има само две причини. Но наистина, прочетете го в книгата, не е кой знае какво.
Oprah : Не искаш да ми кажеш на какво се дължи? Очевидно е, че си правил корекция на носа си.
Michael : Да, но същото са направили и много от хората, които познавам. 
Oprah : И когато чуваш всички тези неща за себе си, а има и още много ...
Michael : Никога не съм правил корекции на скулите си, нито на очите си, нито на устните си и всички останали неща (които говорят). Отиват твърде далеч, но това е нещо, което ежедневно се случва и с други хора.
Oprah : Сега доволен ли си от начина, по който изглеждаш?
Michael : Никога не съм доволен от нищо, аз съм перфекционист, това е част от моята същност.
Oprah : А когато сега се поглеждаш в огледалото и виждаш образа, който те гледа отсреща, има ли дни, в които си казваш – ето това общо-взето ми харесва или косата ми изглежда добре ... 
Michael : Не. Никога не съм доволен от себе си. Не, избягвам да гледам в огледалото. 
Oprah : Трябва да ти задам този въпрос, толкова много майки от моята публика ме помолиха настоятелно да ти го задам. Защо винаги се хващаш за чатала?
Michael : (Смее се) Защо се хващам за чатала?
Oprah : Има нещо, което все дърпа ръката ти натам.
Michael : Мисля, че се случва подсъзнателно. Когато танцуваш, си наясно, че ти просто интерпретираш музиката, и звуците, и акомпанимента ... ако има водещ base (бас? база,основа?), или виолончело, или струнни инструменти, ти се превръщаш в усещането за този звук, така че когато правя някакво движение и – бам! – се хващам за чатала, това е ... това е музиката, която ме кара да го правя, не че умирам от желание да се опипвам там долу, не се замислям за това, то просто се случва, понякога гледам записа и си казвам – това аз ли съм го направил? Аз съм роб на ритъма, да, така е.
Oprah : След всички тези албуми и постижения, когато си автор на най-продавания албум за всички времена, когато си счупил де що има рекорди за чупене, когато си се превърнал в икона на цяла една индустрия, продължаваш ли да усещаш натиска, напрежението да направиш нещо още по-голямо и още по-добро?
Michael : О, боже, това е нещо ... ъм... с всяка следваща стъпка става все по-трудно да поддържаш това ниво. Опитваш се да си възможно най-оригинален, без да мислиш за статистиките, просто слушаш сърцето и душата си.
Oprah : Когато мислиш за тези неща какво правиш, медитираш ли, да речем, или си казваш – ами добре, сега ще напрвя нещо, достойно за Суперкупата.
Michael : Неее, просто творя от душа, наистина.
Oprah : Лиз Тейлър каза, че ти си Краля на поп, рок и соул музиката. Откъде се появи твърдението, че ти сам си се провъзгласил за Краля на попа?
Michael : Не съм се провъзгласявал в нищо. Радвам се, че съм жив, щастлив съм, че съм такъв, какъвто съм. Крал на поп музиката бях наречен за пръв път от Елизабет Тейлър на една от церемониите за раздаване на награди.
Oprah : И оттам започна всичко?
Michael : Да, а почитателите ми ... по всички стадиони на концертите ми те носеха плакати с надписи king of pop, и якета с надписи king of pop, и тениски с надписи king of pop, скандираха пред хотела ми и така това се превърна в нещо, което просто се случи по цял свят.
Oprah : Излизаш ли, ходиш ли на срещи?
Michael : Да.
Oprah : С кого излизаш?
Michael : Точно в момента с Брук Шийлдс. Опитваме се да не сме навсякъде, да не се показваме много, виждаме се предимно вкъщи, тя идва у нас, аз ходя у тях, защото не обичаме да излизаме на публични места. 
Oprah : Бил ли си влюбен някога?
Michael : Да.
Oprah : В Брук Шийлдс?
Michael : Да, и в още едно момиче.
Oprah : И в още едно момиче? Нека те попитам нещо, малко ми е неудобно да ти задавам такъв въпрос, но все пак ще те попитам. Ти девствен ли си?
Michael : Оооо, как можеш да ми задаваш такъв въпрос?
Oprah : Просто искам да знам.
Michael : Аз съм джентълмен.
Oprah : Ти си джентълмен? 
Michael : Аз съм джентълмен.
Oprah : Ще разтълкувам отговора ти така – ти вярваш, че жената е дама и следователно ...
Michael : Това е нещо много лично и ... за него не бива да се говори открито ... наречи ме старомоден, ако искаш, но ... за мен това е нещо много лично.
Oprah : Значи няма да отговориш на този въпрос? 
Michael : Чувствам се неловко.

Oprah : Ами добре, всички бихме искали да знаем дали съществува възможност или не, един ден да се ожениш и да имаш деца?

Michael : Ако не го направя, животът ми няма да бъде пълен, нещо ще му липсва, защото аз обожавам семейния живот, обожавам децата, обожавам всичко това. И много бих искал, това е една от мечтите ми – която в момента не мога да изпълня, защото съм женен, женен съм за музиката си, а трябва да я има онази близост, за да се получи това, което аз искам и ...

Oprah : Какъв тип жена може да те накара да – по-късно ще пуснем едно видео, това ще е световната му премиера, и там ти пееш за утоляване на желанието – та кой ти действа така на теб самия?
Michael : (Пее) Quench my desire ... Ами, Брук ...винаги съм я харесвал, а когато бях малък, съм живял в къщата на Даяна Рос, аз и братята ми години наред живеехме там и ... никога не съм го казвал, но бях влюбен в нея.
Oprah : Така ли?
Michael : Да.
Oprah : И друго съм чувала, един от всички онези слухове, че си предлагал брак на Елизабет Тейлър.
Michael : Елизабет Тейлър е великолепна, красива, такава е и днес, и аз съм луд по нея.
Oprah : Да, но предлагал ли си й брак?
Michael : Ще ми се да бях.
Oprah : Е, тя е тук. Лиз? Може ли Лиз да дойде при нас? Лиз каза, че би искала да бъде тук, за да държи ръката ти по време на интервюто. Но на мен не ми изглежда да имаш нужда някой да държи ръката ти. Елизабет Тейлър! 
Michael : Здрасти, Елизабет.
Oprah : Здрасти.
Elizabeth : Здрасти. 
Oprah : Настанявай се.
Elizabeth : Благодаря.
Oprah : Майкъл някога предлагал ли ти е брак? 
Elizabeth : Не! И аз никога не съм му предлагала.
Oprah : Никога! Коя според теб е най-погрешната представа (която хората имат) за Майкъл Джексън?
Elizabeth : Всички неща, които ти вече спомена. Той е най-малко странния човек, когото някога съм познавала. Той е изключително интелигентен, верен, интуитивен, разумен, състрадателен, щедър почти до крайност спрямо себе си.
Elizabeth : О, и още нещо, ако той изобщо притежава някакви странности, то те се изразяват в това, че той излиза от всякакви житейски рамки, просто не се побира в тях, а някои хора не могат да приемат това, не могат да го проумеят и разберат. Талантът му на сцената, причината, поради която го нарекох Краля на поп, рок и соул музиката, на музиката изобщо, на развлекателния бизнес като цяло и на каквото изобщо се сетите. 
Oprah : Да.
Elizabeth : Никой друг не може дори да се доближи до него. Никой не може да танцува така, да пише такива текстове, такава музика, и да поражда този тип усещания и вълнения като него.
Oprah : Според теб защо сте толкова добри приятели? Кое ви свързва по този начин? Защото на хората им изглежда странно.
Elizabeth : Ами не е. Детството и на двама ни е протекло по много подобен начин и това е нещо, което ни свързва от самото начало. Аз се превърнах в дете звезда на деветгодишна възраст, баща ми се отнасяше грубо с мен и ... тези неща ни сближиха от самото начало.
Oprah : А кое е онова – после ще задам този въпрос и на Майкъл – но, кое е онова, което ти най-много искаш светът да знае за него?
Elizabeth : Какъв прекрасен, щедър, грижовен и благороден човек е. И колко е добър.
Oprah : И е много забавен.
Elizabeth : О, да, той е ужасно забавен.
Oprah : Умее да пуска шеги, това ще ти кажа.
Elizabeth : Да, но е добър човек.
Oprah : Благодаря ти, че беше с нас.
Elizabeth : Няма защо.

Oprah : ...защото знам, че отначало не искаше да те снимаме, но ти благодаря. След рекламите Майкъл не само ще ни разведе из невероятния си увеселителен парк и ще ни покаже киносалона си, но ще видим и едно негово специално танцово изпълнение. За всички вас, които твърдите, че прави лунната си походка чрез трикове с огледала, след минутка ще ви предоставим доказателство (че това не е така). 

Oprah : Шокирана съм, че ти дори не шофираш. Нека кажа на всички, че в момента се движим от къщата на Майкъл към великолепния му увеселителен парк, който се намира на няколкостотин метра от къщата. И е просто невероятен. 
Michael : Благодаря.
Oprah : Бих искала да знам за себе си ли го създаде или за децата, които идват да се забавляват тук?
Michael : За себе си и за децата. Веднъж на всеки три седмици ние – неизлечимо болните деца, които идват да ...
Oprah : В дома ти?
Michael : Да, да.
Oprah : Фондация „Make a wish”, Dream Street, Starlight? 
Michael : На всеки три седмици – и това са болни деца, деца с диагноза рак. Те идват да се забавляват.
Oprah : Аха.
Michael : Идват тук да се веселят. 
Oprah : Това не е за вярване. Трябва да отбележа, че това тук, както си говорихме и с някои от присъстващите деца – това тук не са някакви бабешки въртележки. Това са едни гигантски съоръжения.
Michael : (смее се) 
Oprah : Морският дракон, Виенското колело, и онази мощна въртележка там.
Michael : Центрофугата. 
Oprah : Да, центрофугата, там виждам и блъскащи се колички, това е направо ...
Michael : Благодаря ти. Всичко това кара всеки да се почувства като малко дете, събужда детето, което всеки носи дълбоко в себе си. Обожавам увеселителни паркове и споделям всичко това с децата.
Oprah : Имал ли си възможност да правиш това като дете?
Michael : Не съвсем. Понякога ... понякога, но не достатъчно често.
Oprah : Но сега можеш да го правиш по всяко време.
Michael : Всеки ден. Намира се в задния двор на къщата ми.
Oprah : Колко често всъщност идваш тук да се забавляваш?
Michael : Винаги когато съм си вкъщи идвам тук и се возя на влакчетата и останалите неща.
Oprah : Това част от твоята същност ли е ... във връзка с онова, за което говорихме по-рано, болката от детството ти, че не си имал възможност да правиш всички онези неща, които правят децата, и сега сбъдваш онези свои фантазии?
Michael : За да компенсирам пропуснатото, да.
Oprah : Наистина.
Michael : Да, точно така е.
Oprah : Мислиш ли, че е възможно да се навакса, да се компенсира напълно? Дали усещането е същото? Честно казано, не знам.
Michael : (смее се) По-забавно е.
Oprah : Наистина ли? 
Michael : Не бих променил миналото, дори и да можех. Забавлявам се.
Oprah : Ето че пристигнахме в киносалона. Преядох с бонбони на щанда за сладкиши.
Michael : (смее се)
Oprah : Тези сладкиши са за всички деца, които идват. Пинокио е тук, Е.Т. е тук. Това, което ме изумява в теб е детската аура, която витае около теб, виждам как децата си играят с теб и ти сякаш не се различаваш от тях. Но едно дете не може да създаде всичко това тук.
Michael : (смее се) 
Oprah : Едно дете няма как да построи всичко това. Тук всичко е просто великолепно.
Michael : Благодаря ти. Аз ... обичам да доставям радост на децата, опитвам се да имитирам Исус ... но в никакъв случай не твърдя, че съм Исус. Далеч не искам да кажа това.
Oprah : Да, разбрах те.
Michael : Добре, опитвам се да имитирам Исус във връзка с онези негови думи, да бъдем като децата, да обичаме децата, да бъдем искрени и чисти като децата, да гледаме на света през техните очи, с присъщото за тях любопитство и удивление, с цялата онази магия ... обичам това. Тук се събират стотици дечица с голи главички, всички те са болни от рак, и всички тичат наоколо и се забавляват.
Oprah : Аха. 
Michael : Виждам ги как се забавляват и плача от радост, че имам възможност да направя това за тях.
Oprah : Аха.
Michael : Доставя ми огромна радост.
Oprah : Когато дойдох тук преди около месец, за да снимаме рекламата с теб за днешното интервю, едно от нещата, които най-много ме впечатли – момчета, надявам се, че снимате това. Не знам как се чувстваш, когато всички камери са насочени към нас, о, ето, имаме и още камери – та онова, което най-много ме впечатли, бяха леглата, наредени зад стените в дома ти – легла за някои от тези болни деца, които идват тук. И когато видях това, осъзнах, че ти действително си човек, който е истински загрижен за децата, за да включиш това в архитектурата на дома си.
Michael : Да, да. Тук идват деца, които ... които са на системи, те са много болни, на легло.
Oprah : Не могат дори да сядат.
Michael : Точно така. Не могат дори да се изправят в седнало положение и тези легла, те са болнични легла, натискаш едно копче и се повдигаш надолу-нагоре, и така те могат да гледат. Имаме шоу с фокусници, пускаме им нови филми, анимация, всичко за което се сетиш, само за да избягат поне за малко в онзи вълшебен свят, светът, от който аз съм бил лишен като малък.
Oprah : Нека те попитам нещо. Аз вярвам, че няма нищо случайно на този свят. Мислиш ли, че ако не беше пропуснал голяма част от ...ъм, забавленията и фантазиите на детството, щеше да чувстваш тази близост с децата сега. Щеше ли да изпитваш същото към тях?
Michael : Може би щях, но не толкова силно. Затова не бих променил нищо, дори да можех.
Oprah : Наистина ли? 
Michael : Защото съм доволен от живота, такъв какъвто е, че се грижа за децата и всичко останало.
Oprah : Наистина ли си щастлив сега? Дълго време изглеждаше много тъжен.
Michael : (смее се) Бях тъжен години наред, години, години наред. Но сега съм щастлив, натам вървя. Да, много щастлив.
Oprah : И кое те накара да се почувстваш по-щастлив?
Michael : Възможността да давам, да помагам на другите.
Oprah : Аха.
Michael : Фондация Heal the World, която създадох, помага на децата, помага да излекуваме света. Сега правим Heal L. A., която ... имаме три основни цели: имунизации на децата; настойничество – програмата „По-голяма сестра, по-голям брат”; образователна дейност относно злоупотребата с наркотици. Джими Картър се присъедини към нас за създаването на Heal Atlanta, ще обикаляме всички щати – бяхме и в Сараево, и на много други места. 
Oprah : Знам, знам, имаме твои снимки от цял свят, където си сниман заедно с тези деца. Бях започнала да говоря за нещо, преди последното прекъсване за реклама, преди алармата в къщата да се включи ...
Michael : Да ...
Oprah : ...говорихме за слуховете. Един от най-странните слухове, които съм чувала, е че когато правиш лунната походка, я постигаш с някаква шашма, че имаш огледала някъде из чорапите си.
Michael : Oлеле! 
Oprah : Значи това не е съвсем вярно.
Michael : Не, това не е вярно.
Oprah : Как ... първо, ти знаеш колко време отделихме в опит да опровергаем слуховете, в опит да извадим истината наяве, и така и не успях да те попитам как създаваш музиката си, как създаваш танца. Откъде се появи лунната походка?
Michael : Ами, лунната походка дойде от онези прекрасни деца, чернокожите деца, които живеят в гетото, и които са брилянтни, те просто притежават вродена дарба да танцуват всички тези – бягащият човек, например – всички тези танци. Те измислят тези танци, моят единствен принос е, че показвам танца пред по-широка публика.
Oprah : O.K. Искам да те видя как танцуваш.
Michael : О, боже, не, не. 
Oprah : Искам да те видя как танцуваш. Искам да те видя как танцуваш, на живо.
Michael : Не, не. Мога да ти покажа една-две стъпки. Малко съм ръждясал точно в момента.
Oprah : Малко си ръждясал?! 

[Майкъл се качва на сцената и танцува на Dangerous.] 

Michael : Ето това е лунната походка – чакай, трябва да я хванеш отстрани.

Oprah : Трябва да се обърнеш на една страна ли?
Michael : Камерата срещу мен ли е?
Oprah : Да, снимахме те в лице! 
Michael : Снимайте и отстрани. 
Oprah : O.k. Просто ми го покажи като на забавен кадър. Можеш ли?
Michael : O.K. чакай малко, то е като бутане и после има нещо като рязко повдигане, нещо такова.
[Майкъл спира да танцува и слиза от сцената.] 
Michael : Съжалявам. 
Oprah : (аплодира) Добре, видях го на живо, видях го на живо, видях го на живо. Значи си взел това от децата, те са го танцували. 
Michael : Да, защото ... ъм ... аз смятам, че те са истинските танцьори.
Oprah : Да! А когато дойдохме тук предишния път, за да снимаме рекламата, ти ...
Michael : Разбрахме се ти да го направиш заедно с мен! (смее се)
Oprah : Не знам как да го направя!
Michael : (смее се) 
Oprah : Знаеш, че нямам представа как да го направя!
Michael : (смее се) 
Oprah : Знаеш ли какво? Всички онези неща, които са изписани (за мен) в жълтата преса ... единственото вярно нещо от всички тях е това, че не мога да танцувам. Ето това е чиста истина!
Michael : (смее се)

Oprah : Когато бяхме тук предишният път, за да снимаме рекламата, те видяхме в промеждутъка от репетиции, ти създаваше танца, хореографията на танца, танцувал си цяла нощ. 

Michael : За Super Bowl. 
Oprah : Да, да. 
Michael : Да, ами аз никога не съм доволен. Дори когато гледам нещо, което вече съм направил и хората казват – о, това беше феноменално – когато участвах в Motown 25 и направих лунната походка за пръв път на живо, след изпълнението плаках зад кулисите.
Oprah : Защо?
Michael : Защото бях нещастен.
Oprah : Плакал си след Motown 25?? 
Michael : След Motown 25, да. Но после, когато тръгнах към колата, срещнах едно малко момче, на около 12, малко еврейско момче, и той ми каза: „ООООО, ти беше невероятен. Кой те научи да танцуваш така?” Тогава за пръв път усетих, че съм свършил добра работа, защото знам, че децата не лъжат, и чак тогава се почувствах много добре.
Oprah : Почувствал си се толкова добре, че може би си искал да кажеш (имитира Майкъл) Heh-Heh! 
Michael : (смее се) Heh-heh! 
Oprah : Искам да ми изпееш нещо акапела, ако можеш.
Michael : О, не! Какво да изпея?
Oprah : Who is it, направи онова нещо с ритъма, нали се сещаш, така и така сме на сцената.
Michael : Ох ... какво бих могъл да изпея? Who Is It? 
Oprah : Откъде дойде това Heh-heh? Heh-heh. 
Michael : Heh-heh! (започва акапела с инструментала на Who Is It?) (пее) I gave my money, I gave my time, I gave her everything in life one heart could find...
Oprah : OOО! Страхотно! 
Michael : Ами ти поиска да го направя! Чувствам се неловко. Съжалявам. Засрамих се.
Oprah : Много ми хареса. Много ти благодаря за това. ... Ще се видим отново след рекламите, на живо с Майкъл Джексън --- Това беше ВЕЛИКО! (прегръща Майкъл).
Oprah : Една от причините да покажем този клип след рекламите е това, че видеоклиповете преди показваха как изпълнителите просто пеят песните си. И после се появи ти и промени изцяло музикалните видеоклипове. Съзнаваше ли това, когато направи първото си видео?
Michael : Да. Идеята беше да направим нещо, което да е като история с начало, среда и край.
Oprah : Аха.
Michael : За да изглежда като мини-филмче. Ето това исках да направя. Това направихме с Beat It, и Thriller, и Smooth Criminal и така нататък. 
Oprah : Значи когато започваш да работиш върху нещо, върху някоя песен, ти вече мислиш как точно ще направиш ...
Michael : Понякога, да, точно така.
Oprah : Аха. Чудя се какво ли е усещането. Аз никога няма да го изпитам, тъй като не мога да изпея нищичко, но, какво ли е усещането да си на сцената и срещу теб да има море от хора, море от хора. Едно от нещата, което много ме впечатли, когато монтирахме материала за теб, е че навсякъде по света хората те посрещат с неописуема радост. Бих искала да покажа на зрителите ни по света как хората посрещат Майкъл Джексън.
[Показват концертни изпълнения и кадри от публиката от различни точки по света, на фона на Will You Be There.] 
Oprah : Когато си на сцената и около теб има море от хора, които се радват и крещят името ти, както се вижда, какво е усещането? 
Michael : Любов, просто усещаш много любов, чувствам се благословен, че ми е била дадена възможност да бъда инструмент на природата, че съм бил избран да давам на хората това, което им давам. За мен е огромна чест и това ме прави много щастлив.
Oprah : Инструмент на природата – интересен начин да опишеш себе си.
Michael : Благодаря, да.
Oprah : Ти дълбоко духовен ли си?
Michael : В какъв смисъл? 
Oprah : Имам предвид ... медитираш ли? Чувстваш ли, че има някаква по-велика сила от всички нас?
Michael : Аз вярвам в Бог, абсолютно, абсолютно.
Oprah : Аха. А аз вярвам, че всички идваме на този свят с определена цел. Мисля, че много от нас прекарват целия си живот в опит да разберат каква е целта на пребиваването ни тук. Каква според теб е твоята?
Michael : Моята цел? 
Oprah : Аха.
Michael : Хм ... мисля, че да се раздавам чрез музиката, танца, песента. Аз съм много отдаден на моето изкуство. Вярвам, че целта на изкуството като цяло е да осъществи връзката между материалното и духовното, между човешкото и божественото. Вярвам, че това е основната причина за съществуването на изкуството.
Oprah : Аха.
Michael : Усещам, че съм бил избран като инструмент, като средство, за да дарявам музика, и любов, и хармония на света. На децата от всяка възраст, на младежите, на всички хора.
Oprah : Мислиш ли, че след този разговор, с който разсейваш всички съмнения около себе си, хората може би ще започнат да насочват вниманието си повече към музиката ти и ще обсъждат единствено музикалните ти способности, а не нещо друго? 
Michael : Надявам се да е така. Много бих се радвал.
Oprah : И аз се надявам да се получи така. Аз също много се вълнувам, че светът ни гледа, и точно защото светът ни гледа, решихме че това е добра възможност да направим световната премиера на видеоклипа към Give In To Me.
Oprah : Разкажи ни (за този процес), как се започва, от написването върху хартия на quench my desire, за да се стигне до това.
Michael :Ами, Give In To Me, аз исках да напиша друга песен, която да е вълнуваща и да има малко рокаджийско звучене. Нещо като Beat It и Black or White. И Slash - който е мой много скъп приятел, и двамата много обичаме животни – той искаше да свири на китара и аз също исках той да свири на китара. Срещнахме се, отидохме в Германия и я заснехме за не повече от два часа. Нямахе повече време за снимки. Искахме да звучи вълнуващо, страхотно, да има почитатели, все едно са на рок концерт и това е финалът му – и ето го резултатът.
Oprah : Спомена за животни. Знам, че когато си тръгна оттук, всички ще ме питат къде са животните. В началото казах, че очаквах шимпанзета да подскачат из цялата всекидневна, а не видях нито едно. Къде е Бабълс?
Michael : (смее се) Ами животните са навсякъде. Те са в тяхната естествена среда. Из цялото ранчо са. Денем излизат да се разхождат, играят, подскачат наоколо, имат си собствена зона за игра.
Oprah : Защо изпитваш такова възхищение от животните, според теб?
Michael : Защото животните притежават същото онова прекрасно качество, което притежават и децата. Онази честност, онази чистота, те не те съдят, те просто искат да са твои приятели. Според мен това е чудесно качество.
Oprah : И аз така смятам. ... Връщаме се след малко, на живо с Майкъл Джексън. 
Oprah : Излъчваме на живо от дома на Майкъл Джексън, от неговия киносалон. Помолихме NBC за деветдесет минути, които изобщо не ни стигнаха.
Michael : (смее се) 
Oprah : Но мисля, че успяхме да изясним всички слухове. В къщата не подскачат шимпанзета ...
Michael : (смее се) 
Oprah : В къщата няма кислородна камера. Не знам, мислиш ли да оставиш за малко чатала си на спокойствие?
Michael : (смее се) Питай музиката. 
Oprah : Да питам музиката дали ще остави чатала ти на спокойствие. О, не споменахме нищо за тържественото встъпване в длъжност на президента. Казвал ли си на президента Клинтън, че трябва да си единственият изпълнител на сцената?
Michael : Това е ужасно. Това е най-глупавата и най-безумна история, която съм чувал. Защо бих могъл да искам да съм единственият изпълнител на сцената? Само аз и никой друг! За мен това е голяма глупост. Пълна лудост. Не тая подобни чувства в сърцето си. Никога не бих казал подобно нещо. Някой отново си е измислил нещо и целият свят му е повярвал. Това е такава измислица, потресаваща е.
Oprah : Какво е най-важното нещо, което искаш светът да знае за теб? Вече зададох на Лиз този въпрос.
Michael : В смисъл, с какво бих искал да ме запомнят?
Oprah : Не да те запомнят. Говорим за сега. Забрави го това със запомнянето. 
Michael : О, което да знаят за мен сега. Бих искал да ме познават като изпълнител, като велик изпълнител. Обожавам това, което правя, и искам и хората да обичат това, което правя ... и да ме обичат. Просто искам да бъда обичан където и да отида. Навсякъде по света, защото аз обичам с цялото си сърце хората от всички раси, обичам ги истински. 
Oprah : Знаеш ли, Gene Siskel, кинокритик, веднъж ми зададе този въпрос. Много обичам този въпрос, затова ще ти го задам и на теб.
Michael : Да? 
Oprah : Ти си на 34 години. Какво знаеш със сигурност? 
Michael : Хммм. Какво знам със сигурност?
Oprah : Какво знаеш със сигурност?
Michael : Аз все още се уча. За мен животът е обучение. Не мога да кажа, че знам нещо със сигурност. Наистина вярвам в това.
Oprah : Не мога да ти опиша колко съм ти благодарна, че ни покани в дома си и ти пожелавам цялото щастие на света. Беше ми много приятно да съм тук, защото отново се почувствах дете, а едно от нещата, които си обещах да направя след края на интервюто – излъчвано на живо в цял свят – бе да се кача на онова виенско колело!
Michael : (смее се) 
Oprah : И точно това възнамерявам да направя. Ще събуя сините си обувки и ще се повозя на това виенско колело!
Michael : (продължава да се смее) 
Oprah : Ще се забавлявам и ще си хапна малко пуканки, може би, а когато всичко това приключи, може да ме научиш как да правя лунната походка – когато никой не ни гледа!
Michael : O.K.! O.K.! Това звучи добре. 
Oprah : Да! Беше забавно! 
Michael : Да! Беше много забавно! 

Двамата напускат киносалона заедно и тръгват към увеселителния парк.
превод kimjackson

">

МАЙКЪЛ СИНОВЕ И ТЕЗИ РОЖДЕНИТЕ ДАТИ ПРЕЗ ФЕВРУАРИ!*


принца и одеялоМайкъл извършва една традиция, която е създадена от собствените си родители. От девет деца (десет, ако броим Brandon), четири от тях акции май рождени дни. В действителност, три сестри - Rebbie на Майкъл, Латоя и Джанет май рождени дни. Като че ли това не е достатъчно, Rebbie и Латоя, в действителност, споделят една и съща рождена дата от 29 май! Добре, че на Jacksons се практикуват на Йехова, Witnesseses, или пък всички тези рождени дни през май със сигурност би намерила доста скъпо!
Разбира се, в семейството по-голям като Jacksons, може да се очаква, че поне някои от децата ще споделят със същия месец на раждане. Но с такъв висок процент на раждания май, изглежда очевидно, че септември трябва да е бил зает време на Джо и Катрин ... хм, календар.
Не съм дошъл от едно голямо семейство, но себе си и двете от сестрите ми всички споделени рождени декември, ни води да се спекулира какво по дяволите се случва с нашите родители всеки март! (Майка ми не се прекъсне тази тенденция, докато тя се омъжва повторно, през което време тя най-накрая имаше две деца, родени през август и септември, съответно-но дори и тогава, ми е 1/2 сестра и 1/2 брат, рождени дни приключи до само една седмица, освен, от 28 август 4-ти септември! Така че, по същество, майка ми едва избягва пореден месец на няколко рождени дни!).
Така че каква е тази сделка с Майкъл и на синовете му се раждат през февруари? Си мислеше заедно за всеки май (докато Rebbie, Джаки, Латоя и Джанет отпразнува по свой начин) их, бих наистина искал да има син, за Деня на влюбените?
Всички Шегата настрана, вероятно за някои забавни пъти в къща Джексън, тъй като и двете момчета с нетърпение очакваха всеки месец февруари да идвам, защото със сигурност, един рожден ден в къщата на Майкъл Джексън е била длъжна да бъде нещо специално!
Може би тя работи също толкова добре, че и двете момчета да я споделим това специално време на годината. Включване друга година по-възрастен, аз съм сигурен, трябва да бъде горчиво тези дни за всеки месец февруари, че сега минава за принц и Blanket е друга година, че те са се увеличили по-възрастен без баща им да празнуват с тях. Принц сега е 16, пълноправен тийнейджър и Blanket е нараснал по-комфортно и lankily в двуцифрени години. Днес, той се обръща единадесет.
И какво вие мислите за иронията на принц Майкъл Джексън се превърна медиите? (И аз забелязах, че сега се наричат, вече не просто като принц, но като Принс Майкъл! Хмм ... Какво е с това?). Както и да е, той изглежда да се прави нокаут работа с новия си концерт ET! Но изглежда да чука дома на факта, че без значение какво правят тези деца, ще бъде трудно за тях да изпълзи изпод огромна сянка от наследството на баща си, за да създават свои собствени идентичности промоции за този концерт. Мисля, че това е особено щеше да бъде вярно, с каквито и да било усилия шоу-бизнеса, които предприемат.
Но Майкъл сам каза-дълго, преди да имат деца на собствената си, че той напълно да подкрепят децата си в шоу бизнеса, ако искат.
"Много знаменитости казват, че не искат децата им да отидат в шоу-бизнеса.Мога да разбера чувствата си, но аз не съм съгласен с тях. Ако имах син или дъщеря, аз бих казал: "С всички възможни средства, да бъде мой гост. Елате там. Ако искате да го направя, да го направя.
"За мен нищо не е по-важно, отколкото да се правят хората щастливи, като им се даде освобождаване от техните проблеми и тревоги, като помага да се облекчи товара си. Искам от тях да си тръгне от изпълнението, което съм правил, казвайки: "Това е страхотно. Искам да се върна отново. Имах много време. " За мен, това е какво е всичко това. Това е чудесно. Ето защо аз не разбирам, когато някои знаменитости казват, че не искат техните деца в бизнеса.
"Мисля, че те казват, че тъй като са се наранят. Мога да разбера това. Аз съм бил там, също. "Майкъл Джексън, Moonwalk.
Аз не знам как синовете на Майкъл мислите за споделяне на месец февруари всяка година. В нашето семейство, той е едновременно проклятие и вид благословия. От една страна, ние недоволство никога чувството, че имахме нашия собствен, уникален, специален ден. Ние често в крайна сметка се налага да споделят рожден ден подаръци или още по-лошо, тъй като всички от нашите рождени дни падна толкова близо до получаване на Коледа страховитите "комбинация" рожден ден / Chistmas подарък, всичко в едно. Докато растях, беше лесно да се завижда на всички тези деца, които имат страните рожден ден на лятото, и които никога не трябваше да се тревожи за друг брат свински техния специален ден!
Но като възрастни, сестрите ми и аз дойдох да ценят особено на облигации, че нашата обща месеца на раждане ни дава. Всеки декември се превръща в специално време, за да отпразнуват тази уникална връзка, че, честно казано, аз не мисля, че щяхме да имаме, ако нашите рождени дати са били по-разпръснати. Разбира се, може да получите малко забързаното се налага да помните да купи не един, а два рожден ден карти по-малко от седмица. Но след това, има и награда за получаване на собствени специални карти и двама от тях по-малко от седмица по-късно, за да ми напомня "Вие не сте само сестра ми, но най-голямото ми приятел".
Някак си, в него е съсредоточена на енергията, споделена любов и спомени, и прави всеки сезон Коледа истинско събитие, тъй като ние сме не само празнуваме Коледа и настъпващата Нова година, но помежду си, както добре.
принца и одеяло 2
Харесва ми да мисля, че това е връзката, която синовете на Майкъл всеки месец февруари. Сигурен съм, че те никога не са имали акции подарък за рожден ден! Но тъй като те пораснат, мисля, че те ще дойдат да appreicate още повече какво означава да бъдат братя, които споделят раждане месец.Има нещо, което предстои приятна за да може да каже "Честит рожден ден, аз те обичам" само за да получи тези чувства в замяна на по-малко от няколко дни по-късно.
Може би техните рождени дати, попадащи само осем дни, беше coincedental, може би не. Ако раждане Blanket наистина е заместител на споразумение, което е общоприето, както би могло да се предположи, че Майкъл умишлено искаше най-старият и най-младият да споделят този специален момент от живота си. Във всеки случай Свети Валентин е вероятно, без съмнение, има много от същото значение за синовете на Майкъл Коледа винаги е в нашия дом. Може би. Но след това отново, Свети Валентин, с цялата си каша акцент върху карти, шоколадови бонбони, сърца и "Обичам те" не е точно вид момче на почивка. Освен ако, разбира се, е син на Майкъл Джексън, който преподава двама от синовете си никога да не изпитва срам или embarrasment да изразят любовта.
Това, надявам се, ще продължат да бъдат най-големите си наследил и споделено наследство.

Майкъл Джаксън - Интервю с Хералдо Ривера

МАЙКЪЛ ОТ ГЛАВАТА ДО ПЕТИТЕ:


КАКВО СТАВА С ТЕЗИ "КРАСНОРЕЧИви УШИ"  (ПРЕПЕЧАТАНО ОТ ОКТОМВРИ 2010 Г.)

Това ще бъде последната препечатка  от серията. От тук нататък, "Майкъл от главата до петите" ще бъде нови записи по целия път!
Изглежда странно, трябва да защитава ухо като гледам ... напълно нормално.  Но уви, не в свят на Майкъл Джексън!
ИЗГЛЕЖДА СТРАННО, ТРЯБВА ДА ЗАЩИТАВА УХО КАТО ГЛЕДАМ ... НАПЪЛНО НОРМАЛНО. НО УВИ, НЕ В СВЯТ НА МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН!
Аз всъщност не бях мислил много за ушите на Майкъл, но те са следващата логична стъпка на нашето пътуване и ... Е, защо не? Без уши, които му даде възможност да чуят красивите звуци на музиката, той никога не би бил в състояние да създаде своя собствена. Може би защото той прекарал толкова много години крие ушите си зад всички тези дълги, пищен ключалки, може би защото те никога не се оказа особено се открояват функция, за каквато и да е причина, аз просто не са им дадени, много мисъл.
Но аз знам луд слух таблоид е продължило година и аз продължавам да чувам в определени кръгове. Това е градски мит, че операцията е била извършена за премахване на хрущял от лявото му ухо, за да "възстанови" носа си. Както наскоро през юни на 2009 г., само няколко седмици преди смъртта му, жълтата преса е aswirl с слухът за снимка, която твърди, за да "покажат" осакатени ухото. Интересно е, че почти всеки контакт medialoid вдигна и поставили историята на "осакатени ухо" само няколко, като The Daily News, действително показа снимката в въпрос на снимката вероятно са отговорни за цялата врява. Аз не съм дори да се занимавам публикуване на връзка, която е просто таблоид боклук.НО нека хвърлим един поглед към тази снимка във въпрос, и то дисекция:
  ear14-300x280
Забележете, че снимката не е от особено ясно ъгъл. С толкова много коса все още покрива лявото ухо, че би било трудно да се каже дали това е окончателно "доказателство", че му липсва левия лоб ухото. Наистина да стигнем до истината, ние ще трябва да направите две неща.1: Виж сравними, по-ранни снимки, за да се види дали той има ясно определена левия лоб ухото тогава, и 2: Виж други снимки на лявото му ухо от същия този период от време, за да се определи дали те са в съответствие с исканията и с тази снимка.
Аз започнах да става чрез голямата си колекция от MJ снимки, за да видим какво може да се яви.Гледах специално за снимки, където бе разкрито лявото му ухо, и в различни периоди от живота си.
ear3
В горната снимка детството, когато Майкъл е вероятно около дванадесет или тринадесет години, не може да видите пълен оглед на лявото ухо до дебелата си афро, но можете да видите ясно левия лоб. Очевидно е, че дори и тук, в детството, че никога не е имал напълно определена ухото лоб.Също така, той гледа на мен (поне ако се съди по някои снимки), че Майкъл може да е прикрепен, за разлика от безплатни дялове ушите (вид, които са по-очевидни, тъй като те се спускат от ухото). Това е, което wikpedia казва за приложените срещу независимите дялове ушите:
Дали меката част на ухото е свободен или приложения е класически пример на проста генетична връзка господство; свободно висящи ушите са доминиращата алел и приложените ушите са рецесивен. Затова човек,, чиито гени съдържат един алел за безплатни очни ябълки и един за прикачени дялове ще покаже свободно окачен черта лоб
Ето няколко снимки, показващи разликата между приложените и независимите дялове ушите:
Attached ухото Lobe
ATTACHED УХОТО LOBE
  
Безплатно ухото лоб
БЕЗПЛАТНО УХОТО ЛОБ
 Очевидно е, че приложените дялове уши са по-редки, отколкото свободните дялове ушите, и може лесно да даде на външния вид на нетренираното око на ухото, че е деформиран или "изчезнали" лоб.
Трилър ерата снимка, Показване дясното ухо на Майкъл, ми изглежда показват Attached Lobe ухото:
Трилър ерата снимка, Показване дясното ухо на Майкъл, ми изглежда показват Attached Lobe ухото
ТРИЛЪР ЕРАТА СНИМКА, ПОКАЗВАНЕ ДЯСНОТО УХО НА МАЙКЪЛ, МИ ИЗГЛЕЖДА ПОКАЗВАТ ATTACHED LOBE УХОТО
Сега нека да разгледаме някои други примери за Майкъл ляво ухо, става въпрос в случая. Противно на това, което повечето от тези истории се твърди, видяхме ушите на Майкъл доста често, дори и в последното му десетилетие.
Трилър ера:
ear4
ear5

Bad / опасни ера:
ear6-242x300
ухо-11-237x300
 HIStory ера:
ear6
ear7
По-скоро:
ear13-300x210
ear9
This Is It сигурност предлага широки възможности, трябва да се спазват, за тези от нас, които плащат близо достатъчно внимание. В нито един момент не съм видяла никакви доказателства за оклеветен ушите.
Снимките ясно и недвусмислено показват, че лявото му ухо не изглеждат значително по-различно във всеки един период от живота си, преди или след твърдяното премахване cartiledge.
Да бъдем честни, няколко снимки за сравнение онова време не направи опит да се покаже разликата, тъй като в тези цени снимки тук:
ear12-300x151
Но единственото нещо, което наистина е "доказан" тук е, че лоб на десния изглежда малко по-тънък.Също така, оригинален надпис за този колаж погрешно се позовава на снимката в ляво за "Млад Майкъл Джексън ухото" едва ли е случай, тъй като това очевидно е края на 90-те години ера снимка смисъла то не би могло да бъде, че много години преди снимката в. Освен това, както вече бе отбелязано, е ясно очевидно, че на правото снимка ухото се наведе под ъгъл, може би или на хирургическа маска той е бил облечен, или ако той се случи да се носите перука на време (който сега знаем , че в по-късни години, което се дължи на лупус и загуба на коса). Огънат ъгъл Във всеки случай, това е това, което "изглежда" да даде ухо доста странен, elfish вид, който таблоидите, след това се завтече с. Въпреки това, дори и ако можем да позволим факта, че дял в дясната снимка се появи малко по-тънък, отколкото в лявата снимка, тя е все още едва ли окончателно доказателство, че той е в неизвестност лоб напълно, или че операция (за възстановяване на носа му или за каквато и да е друга цел) е причината. Това е класически случай на таблоидите писатели, като една снимка и препуска лудо с неоснователни спекулации. Имаше дори луди заглавия като този в Gossipbeast, твърди "ухото на Майкъл Джексън е почти Gone" http://www.gossipbeast.com/?p=2023  макар и да показва една и съща снимка - снимка ясно показва напълно непокътнат ухото с нищо "изчезнали" и без забележителни качества, които са различни в сравнение със същия приложения, слабо меката част на ухото, както е описано по-горе. Тъжно е да се знае, това е една от последните истории, които се разпространяват за него само две седмици преди 25 юни!
Също така, ако  Майкъл липсва ухо cartiledge, това най-сигурно щеше да се споменава в много точно подробен доклад от аутопсията му. Само споменаването на нещо изобщо от обикновената около ушите му е 3/4 белег зад лявото ухо, и "белег като район" зад дясното.
"Малки" ушите?  LOL, аз не мисля така!
"МАЛКИ" УШИТЕ? LOL, АЗ НЕ МИСЛЯ ТАКА!
Други от това малко неприятно бизнес, какво друго може да се каже за ушите на Майкъл Джексън (вляво и дясно?) Ами, за начало, както и всичко останало за него, те са много ... ъ, голяма. И те се открояваше! Но така или иначе ние ги обичаме.(И ако някой се нуждае от по-нататъшно доказателство, че децата му са си биологично, просто погледнете ушите на Париж! Какъвто бащата, такава и дъщерята!). Веднъж видях коментар, когато едно лице твърди, че Арни Клайн трябва да бъде баща на децата, защото Майкъл не е имал големи уши.Очевидно е, че човек никога не се наблюдава Майкъл много тясно!
И интересното е достатъчно за тези, които искат да настояват за това как "феминизирана" Майкъл беше, ушите му никога не са били пробита. Интересно е да се отбележи, че в едно общество, където много мъже редовно носят обици, Майкъл винаги е бил по някакъв начин открои като женствен. Но той никога не носели обеци или много бижута от всякакъв вид, различни от часовници или гривна от време на време (обикновено за някои много конкретна причина). По дяволите, бащата на Майкъл носи повече бижута, отколкото Майкъл някога съм!
Какво друго е наистина знае за ушите на Майкъл? Предполагам, че не много. Не съм бил в състояние да намери цитати, които разкриват как се е почувствал лично за тях. Аз не знам дали той някога е бил особено щастлив или нещастен с тях. Там просто не е достатъчно информация, за да отидете на. Чух някой да казва веднъж, че е имал лунички на ушите си (cute!), но аз не съм виждал снимки, които потвърждават това. Освен това, тези "лунички" би могло да са били участъците с витилиго, което е по-правдоподобно.
Разбира се, едно нещо, което всички знаят за сигурен как се чувства, за да се налага да носят тези проклети монитори ухо!
Ако сте нов в тази серия и наваксване, тук са първите две вписвания:

Интервю - Will.i.am on music and acting



Will.i.am on music and acting
by Fred Topel
Jun 12, 2009


CRAVEONLINE: Занимаваш се с толкова много неща. Откъде намираш енергия за тях? 

Will.i.am: Мисля си за това къде съм бил преди 15 години. Преди 15 години бях на 18-19. И не че съм бил на лошо място, но беше страшно място, защото мечтаех, а мечтата не се случваше, бях депресиран, беден, и ето това ми дава сили да вървя напред. Сега ми казват „Ей, искат да отидеш в Ню Йорк, за да участваш в благотворителен концерт за набиране на средства за деца. Искаш ли да отидеш?” Мамка му, отиваме. „Ей, Майкъл Джексън иска да му дадеш твоя музика. Кани те в Ирландия за една седмица”. Ето към тези неща се връщам. (От тях получавам енергия). 

CRAVEONLINE: Как беше за теб това преживяване с Майкъл Джексън (в Ирландия)? 

Will.i.am: Беше като сън/мечта. В Ирландия си. Наоколо – зелени хълмове. И Майкъл Джексън. Намираш се в имение и правиш музика, dance beats. И той танцува. Аз казвам – „Гладен съм”. Той – „Защо не вземеш коня? Вземи коня и иди си набери ябълки. Страхотно е. Ние така правим и много ни харесва. Конете обожават да ходиш с тях за ябълки”. И аз казвам – „Ами добре. Мамка му, защо да не отида”. Заклевам се. Яздя шибания кон, а Майкъл Джексън казва „Уау, страхотно”. Бера ябълки, слагам ги в торба и си викам – леле, с Майкъл Джексън яздим коне и берем ябълки. Look at that sh*t, right? 

CRAVEONLINE: Успешно ли ще е завръщането му?

Will.i.am: Човекът продължава да чупи рекорди. Той държи рекорда за най-много продадени плочи/албуми. Никой никога няма да продаде такова количество албуми. Защо? Защото вече няма музикални магазини. Никой няма да счупи неговите рекорди. Никой никога, никога, изобщо в историята. Никога. Какво ще кажеш, а? Никой никога няма да надмине Майкъл Джексън по продажби, защото със звукозаписната индустрия е свършено. Играта свърши. Вече няма музикални магазини. А щом няма музикални магазини, няма и фабрики за дискове/плочи. А щом няма фабрики, няма и класации. Сега той счупи и друг рекорд. Колко продаде? Един милион билети? 500 000 за един час. Системата на практика блокира. 

CRAVEONLINE: Но в състояние ли е да изнася концерти все още? 

Will.i.am: Той беше вкъщи. Едно е да чуваш слухове, но съвсем друго е, когато човекът е в дома ти, лежи на пода ти, а ти пускаш/правиш музика. Казва ми „Will.i.am, този ритъм много ми харесва”. Лежи на пода, вдигнал си е краката на един стол и рита във въздуха. И аз си казвам – ‘пич, Майкъл Джексън лежи на пода ти’. Майкъл Джексън лежи на пода ми и изпробва/загрява гласа си в продължение на три часа. Три часа - mi mi mi mi mi mi mi mi mi, mi mi mi mi mi mi mi mi mi. Загрява гласа си за петте минути, които ще му отнеме пеенето. Тества гласа си в продължение на три часа, за да пее пет минути. Не знам, Фърги не прави така, Ашър не прави така. (Fergie don’t do that sh*t. Usher don’t do that sh*t.) Абсолютно никой не прави така. А аз го видях в дома си. 

CRAVEONLINE: Защо е така, защото е по-крехък ли?

Will.i.am: Не. Това е така, защото е перфекционист и защото обича да загрява гласа си. Той казва „Просто обичам да го правя, това е всичко, което имаме – плът и кости. Това е. Само плът. Това е всичко, което имаме. Искам да го пазя и да се грижа за него, защото това е моят глас. Той е моят ‘инструмент’.” Точно така. И аз му казвам – „Пич, можем ли да записваме вече? Защото минаха три часа, а ще отнеме само пет минути”. „Не, просто искам да го загрея”. Не знам какво ще използва от онова, което направихме, но аз си имам спомените; онова, което правих за Thriller 25 вече излезе. Ако използва някои от нещата, които направихме – страхотно. Ако не – аз си имам спомените и страхотните неща, които направихме заедно. Научих толкова много от този човек. Той е страхотен. И все още ‘го’ притежава (умението, таланта, магията). Видях го. „mi mi mi” в продължение на три часа. Perfect pitch. 

CRAVEONLINE: Ще ходиш ли на концерта? 

Will.i.am: Не знам. Обаче знам, че веднъж, когато бях във Вегас, той ми се обажда: „Чух, че си във Вегас”. Аз – „Да, имаме концерт/шоу довечера. Можеш ли да дойдеш?” – Той: „В колко часа започвате?” – „Започваме в 9”. - “Oh, rats. (нещо като ‘по дяволите’, rat – плъх) Кълна се, каза rats. “Oh, rats. Не мога. Трябва да сложа децата да спят.” „Добре, обаче след нашето шоу аз имам представление с Prince. Трябва да го видиш. Принс ме покани да участвам с него в Palms. Може би ще успееш да дойдеш да ме видиш на сцената с Prince?” И Майкъл Джексън казва: „О, наистина ли? С удоволствие. Обади се на Принс и го питай дали е удобно”. Обаждам се на асистентката на Принс. Тя казва – разбира се. Звъня пак: „Yo, Mike, it’s great.” Направо не е истина. Като се замисля, това звучи като дърта опашата лъжа, нали? Просто звъня на Принс, после водя там Майкъл Джексън, обаче е истина, the realest sh*t. Така, аз закъснявам. В такси съм, закъснявам и си викам – о, не, ама че момент избрах to be f*ckin’ late. Винаги закъснявам и точно сега пак ще закъснея, когато ще съм на една сцена с Принс, а ще ме гледа Майкъл Джексън. Така че скачам от таксито и хуквам. Бягам по улиците на Лас Вегас и хората ми подвикват - “Wyclef!” А аз - f*ck you! Стигам до мястото, изнасяме представлението с Принс, слизам от сцената и Майкъл е зад кулисите. Казва ми: „ Това беше страхотно” Нека поясня, че с него вече сме били в Ирландия. Та той казва: „Това беше страхотно. Не знаех, че рапираш.” Аз: - „Какво? Не знаеш, че рапирам? Аз съм от Black Eyed Peas.” Той: “Не съм се замислял, че ти си този, който рапира. Мислех, че е другият”. Аз: „Не, пич, аз съм.” – „Страхотен си. Това беше страхотно. Трябва да направим нещо подобно заедно, ти ще рапираш, аз ще пея”. 
Да, беше страхотно преживяване – Майкъл дойде да ме види на изпълнението ми с Принс. Лудница. Велико, страхотно.
превод BackupCopy

Интервю - "It Happened in Hitsville"



"It Happened in Hitsville"


by Lisa Robinson | December 2008, Vanity Fair

ABC—easy as 1-2-3. —“ABC,” the Jackson 5. 

Групата Jackson 5 се състоеше от петима братя—Jackie, Jermaine, Tito, Marlon и соловокалистът Майкъл, който по онова време беше деветгодишен – от Гари, Индиана, забелязани на Аматьорската вечер в Аполо, Ню Йорк, от музиканта на Мотаун Боби Тейлър [от the Vancouvers]. Баща им Джо Джексън ги завел в Детройт, за да се опита да им уреди прослушване при Бери Горди. 

Suzanne De Passe: Бях в апартамента си на 1300 East Lafayette Street в Detroit—където живееха много от изпълнителите на Мотаун, – когато ми се обади Боби Тейлър и ме помоли да отида до апартамента му; искаше да ми покаже нещо. Аз отказах; нямах намерение да ходя (сама) в апартамента на мъж. Но той настоя: „Хайде де”, така че отидох. Той отвори вратата и всичките тези деца бяха като пръснати из цялата му всекидневна. Той плесна с ръце и каза: „ОК, чуйте ме всички, това е Suzanne de Passe, тя работи за Berry Gordy и вие трябва да й изпеете нещо, защото тя може да ви уреди прослушването”. Те запяха и просто ме оставиха безмълвна. На другия ден казах на господин Горди по телефона какво съм видяла. Казах: „Мисля, че трябва да подпишеш договор с тях. Тези деца ...” И той ме прекъсна: „Деца ли? Не искам никакви деца. Знаеш какви ядове имаме покрай Стиви Уондър, частни учители, за непълнолетните трябва специален придружител, съдебно разрешение за подписване на договор, само проблеми”. Така че той каза не. Трябваше да събера всичкия си кураж, за да отида отново при него и да му кажа: „Съвсем сериозно, не мисля, че можеш да си позволиш да не видиш тези деца”. И накрая той се съгласи да ги види. 

Lionel Richie: Задачата на Suzanne беше да организира турне на тази нова група, наречена Jackson 5, и тя търсеше подгряваща група. Организираха прослушване в Lloyd Price’s Turntable, тя дойде и видя изпълнението на the Commodores. Аз бях новият им вокал и изпълних само две песни: “Wichita Lineman” и “Little Green Apples.” Избраха нас на прослушването, но онова, което ни помогна изключително много, бе това, че ни позволяваха да оставаме с тях (J5) в стаята, докато Suzanne ги инструктираше как да представят шоуто си на сцена; това беше урокът на живота. Тя трябваше да ги научи как да си служат с приборите на масата, така че да се хранят с кралско достойнство и да знаят как да използват сребърни прибори. Получаваш обучение по етикет едновременно с уроците по танци и пеене. Най-важното, което научих, беше следното – независимо какво правиш, дали пееш, танцуваш, жонглираш, без значение, трябва да го направиш в първата си песен. Защото публиката може и да не остане за втората. 

Suzanne De Passe: Най-невероятното преживяване за мен бе това, че станах свидетел на удивителното влияние, което Jackson 5 имаха върху публиката и публиката върху тях. В началото можехме да ходим навсякъде – можехме да ходим по магазините, можехме да ходим за хамбургери, можехме да ходим на репетиции. И в рамките на един много кратък период започнаха да ни нападат тълпи от хора и стана невъзможно да отидем където и да било. 

Lionel Richie: Това малко хлапе [Michael] правеше всичко в първата си песен. Непрекъснато чаках Suzanne да ми разкрие каква всъщност е тайната, да ми каже, че Майкъл всъщност е (възрастен човек, но) джудже, защото нямаше как иначе да бъде. После осъзнах – това е едно истинско 12-годишно дете. Гледах го как пълни балони с вода зад кулисите и си играе, като всяко нормално дете, а после излиза на сцената и се превръща в един постигнал пълна зрялост звяр от развлекателния бизнес. 

Suzanne De Passe: Не разполагах с механизъм, който да измери величините на онова, което правех. Скъсвах се от работа, но носех отговорността за всичко около Jackson 5—без албумите,—явлението, което щеше да се превърне в една от най-плодотворните групи, оказали най-голямо влияние върху чернокожите младежи за всички времена.


Smokey Robinson: Познавам Майкъл от 10-11 годишен. Той е най-добрият от всички ( в тази област, за всички времена). Пеенето, танцуването, албумите – пълната комбинация. Но някъде по пътя ... той просто се изгуби. Лесно се случва.

превод BackupCopy

Michael Jackson Official Group

  https://youtu.be/GGwWaVS7QPo?si=sxtEseTkSfGOKWHG Happy Birthday to Michael Jackson . Thank you for sharing your gift with the world and f...

Всичко за мен