Майкъл Джексън интервюира Фарел Уйлямс

Илюстрация от KAWS

Майкъл Джексън интервюта Фарел Уилямс

Интервю, юни 2003 година

Майкъл Джексън: Значи, аз съм ви интервюира, нали? И аз мисля, че е седем въпроса, или нещо подобно?

Фарел Уилямс: Разбира се. Каквото и да искате.

Джексън: Добре. Какво бихте казали, че ви вдъхновява във вашата музика? Какво е това, че ви вдъхновява да създавате музика?

Уилямс: Това е чувство. Можете лечение на въздуха като платно и бои е акорди, които идват чрез пръстите си, далеч от клавиатурата. Така че, когато играя, аз съм нещо като картина чувство във въздуха. Знам, че може да звучи житен, но-

Джаксън: Не. Не, това е добра аналогия.

Уилямс: И когато знаеш, че това е направено, разбирате ли това е направено. Това е като картина или скулптура. Когато го пусна това е, защото вие знаете, че това е завършена. Това е завършена.И обратното, тя ви казва: "Хей, аз не съм направи."

Джексън: Да. И тя отказва да ви позволи да спи, докато не е завършен.

Уилямс: Точно така.

Джексън: Да, минават през едно и също нещо. [ смее се ] А какво мислите за съвременната музика, вие сте в нови звуци, които се създават и посоката, че музиката е ходи?

Уилямс: Ами, аз лично вид се чувствам сякаш съм като се отбелязва, от хора като вас и Стиви [Уондър] и Дони [Хатауей], и някак си това, което чувства право.

Джаксън: Точно така.

Уилямс: Знаете ли, обичам, когато всички се върви в една посока, да отиде разстояние от стената .

Джаксън: Точно така. [ смее се ]

Уилямс: И когато всички останали ще е по друг начин, да отидетрилър . Просто го твоя начин. И аз съм като отбелязва, от хора като вас, като не се страхувайте да слушате чувствата си и да превърнете стремежи и амбиции в материала. Направете това реалност, което го материализират. . .

Джаксън: Кои са някои от по-старите артисти не-на художниците по радиото днес, което те вдъхнови, когато сте били млади?Подобно на художниците баща си слушал, научи нещо от тези артисти?

Уилямс: Разбира се. В Isley Brothers.

Джексън: Да, аз също. Обичам Isley Brothers. И аз обичам Хитър и Family Stone.

Уилямс: Дони, Стиви.

Джаксън: Харесвам всички хора, които харесвам. [ смее се ]

Уилямс: Тези акорд промени. Те ще ви отведе.

Джаксън: Красива, красива. Добре, добре, къде си? В Ню Йорк?

Уилямс: Аз съм във Вирджиния Бийч, Вирджиния, сър.

Джаксън: Вирджиния! О, красива. Ще ти дам любовта си на Вирджиния?

Уилямс: Не. Благодаря.

Джаксън: И майка ти и твоите родители? Защото Бог е благословил със специални подаръци.

Уилямс: Благодаря ви, сър. И аз просто искам да кажа нещо, и аз не знам дали искате да чуете това, но аз просто трябва да го кажа, защото това е в сърцето ми. Но хората, които се притеснява-

Джексън: Да.

Уилямс: Защото те обичам. Това е единствената причина за това.Когато направите нещо, което хората не винаги разбират, те ще го направят в по-голям проблем, отколкото би за някой друг, защото вие сте един от най-невероятни таланти, които някога са живели. Вие сте изпълнени и постига повече през този век, отколкото повечето други мъже.

Джексън: Добре, благодаря ви много. Много мило от Ваша страна.

Уилямс: Какво е толкова невероятно. Когато са 100 години, и те са все още вземане на нещата за това, което сте направили това и това, което съм направил в този на тялото си, моля да ми повярвате, ако сте решили, че искаш да натопи цялото ти тяло в хром, ти си толкова невероятно, че на света, без значение какво казват те, ще бъде точно там да го види. И това е така, защото от това, което сте постигнали в света на музиката, и в промяната на живота на хората. Хората са като деца на своите песни. Вие сте засегнати по света.

Джаксън: Благодаря ви много. Това е като по-голямата звезда, толкова по-голяма цел. Знаеш ли, когато you're-и аз не съм в самохвалство или нещо подобно, но знаеш, че сме на върха, когато те започват да хвърлят стрели към вас. Дори Исус е бил разпнат. Хората, които носят светлина на света, от Махатма Ганди за Мартин Лутър Кинг на Исус Христос, дори и себе си. И моят девиз е Heal на света, сме на света, Земята песен, спаси нашите деца, помощ нашата планета. А хората искат да ме гонят за нея, но тя никога не боли, защото фенове става по-силно.Иреалната повече ви удари нещо твърдо, толкова по-закалени става, толкова по-силен става. И това е, което се е случило: аз съм устойчиви. Имам носорог кожата. Нищо не може да ме нарани. Нищо.

Уилямс: Това е точно моето мнение. Аз просто искам да ти кажа, ти си невероятно, човече. Какво да направите, за музика, това, което съм правил музика, от "Billie Jean" на "Това е това, което получавате (ако сте Polite)" - [ пее ] "Това е, което получава за това, че любезен."

Джаксън: О, знаеш ли това? [ смее се ]

Уилямс: [ пее ] "Джак все още седи сам."

Джаксън: Момче, ти знаеш всички онези. . . [ бръмчи китара риф ]

Уилямс: Ако никога не работя с вас, просто знам, че вие ​​сте непобедими. Ето защо казах, когато ти си 100 години и реши да се потопи цялото си тяло в хром, доколкото те се казват неща, и не ми пука какво казват за вас, сър-they're ще бъде точно там да го види.

Джаксън: Има много завист има. Обичам всички раси, аз обичам всички хора, но понякога има и дявола в хората и те да ревнуват.Всеки път, когато има светило, което е извън височините на областта си усилия, хората са склонни да се ревнува и се опитват да го свалят. Но те не могат с мен, защото аз съм много, много, много силни. [ смее се ] Те не знаят, че, все пак.

Уилямс: те знаят! Моля, повярвайте ми, те знаят!

Джаксън: Някой друг ще съм разбит от сега, че не може да ме счупи. Аз съм много силен.

Уилямс: Разбира се. Те не може да ви пляскане, когато са били 10, защото са големи мъже унищожаване на това, което си направил с гласа си и своя талант. И когато са били 20, ти беше outdoing хора, които са били прави за 20 или 30 години. И днес те все още чакат да видят къде сте на. Те искат да видят децата си, те искат да видят вашия свят. Вие сте невероятни, а аз просто исках да ти кажа, че човек. И аз се надявам, че всичко това стане печатни, защото това е много важно за мен. Надявам се, че може да бъде два пъти по-дрога, докато един ден.

Джексън: О, Бог да ви благослови. Вие сте прекрасна, също. . .Имате прекрасен ден.

Уилямс: Вие също, сър.

Джексън: Благодаря ви. Чао.

Уилямс: Чао.

***

Michael Jackson interviews Pharrell Williams
Interview, June 2003

MICHAEL JACKSON: So, I’m interviewing you, right? And I think it’s seven questions, or something like that?

PHARRELL WILLIAMS: Sure. Whatever you like.

JACKSON: Okay. What would you say inspires you in your music? What is it that inspires you to create your music?

WILLIAMS: It’s a feeling. You treat the air as a canvas and the paint is the chords that come through your fingers, out of the keyboard. So when I’m playing, I’m sort of painting a feeling in the air. I know that might sound corny, but—

JACKSON: No. No, that’s a perfect analogy.

WILLIAMS: And when you know it’s done, you know it’s done. It’s like painting or sculpting. When you let it go it’s because you know that it’s finished. It’s completed. And vice versa—it tells you, “Hey, I’m not done.”

JACKSON: Yeah. And it refuses to let you sleep until it’s finished.

WILLIAMS: That’s right.

JACKSON: Yeah, I go through the same thing. [laughs] And what do you think of the music today—are you into the new sounds that are being created and the direction that music is going?

WILLIAMS: Well, personally, I kind of feel like I’m taking notes from people like yourself and Stevie [Wonder] and Donny [Hathaway], and just sort of doing what feels right.

JACKSON: Right.

WILLIAMS: You know, like when everyone was going one way, you went Off the Wall.

JACKSON: Right. [laughs]

WILLIAMS: And when everyone else was going another way, you wentThriller. You just did it your way. And I’m taking notes from people like yourself, like not being afraid to listen to your feelings and turn your aspirations and ambitions into material. Making it happen, making it materialize . . .

JACKSON: Who are some of the older artists—not the artists on the radio today—who inspired you when you were younger? Like the artists your father listened to, did you learn anything from those artists?

WILLIAMS: Absolutely. The Isley Brothers.

JACKSON: Yeah, me too. I love the Isley Brothers. And I love Sly and the Family Stone.

WILLIAMS: Donny, Stevie.

JACKSON: You like all the people I like. [laughs]

WILLIAMS: Those chord changes. They take you away.

JACKSON: Beautiful, beautiful. Okay, well, where are you? In New York?

WILLIAMS: I’m in Virginia Beach, Virginia, sir.

JACKSON: Virginia! Oh, beautiful. Will you give my love to Virginia?

WILLIAMS: Yes. Thank you.

JACKSON: And your mother and your parents? Because God has blessed you with special gifts.

WILLIAMS: Thank you, sir. And I just want to say something, and I don’t know if you want to hear this, but I just have to say it because it’s on my heart. But people bother you—

JACKSON: Yeah.

WILLIAMS: Because they love you. That’s the only reason why. When you do something that people don’t necessarily understand, they’re going to make it into a bigger problem than they would for anybody else because you’re one of the most amazing talents that’s ever lived. You’ve accomplished and achieved more in this century than most any other men.

JACKSON: Well, thank you very much. That’s very kind of you.

WILLIAMS: What you do is so amazing. When you are 100 years old, and they’re still making up things about what you’ve done to this and what you’ve done to that on your body—please believe me, if you decided you wanted to dip your whole body in chrome, you are so amazing that the world, no matter what they say, is going to be right there to see it. And that is because of what you have achieved in the music world, and in changing people’s lives. People are having children to your songs. You’ve affected the world.

JACKSON: Thank you very much. It’s like the bigger the star, the bigger the target. You know when you’re—and I’m not being a braggadocio or anything like that—but you know you’re on top when they start throwing arrows at you. Even Jesus was crucified. People who bring light to the world, from Mahatma Gandhi to Martin Luther King to Jesus Christ, even myself. And my motto has been Heal the World, We are the World, Earth Song, Save Our Children, Help Our Planet. And people want to persecute me for it, but it never hurts, because the fan base becomes stronger. Andthe more you hit something hard, the more hardened it becomes—the stronger it becomes. And that’s what’s happened: I’m resilient. I have rhinoceros skin. Nothing can hurt me. Nothing.

WILLIAMS: That’s precisely my point. I just want to let you know you’re amazing, man. What you do to music, what you’ve done to music, from “Billie Jean” to “That’s What You Get (For Being Polite)”—[sings]“That’s what you get for being polite.”

JACKSON: Oh, you know that one? [laughs]

WILLIAMS: [sings] “Jack still sits all alone.”

JACKSON: Boy, you know all those ones . . . [hums a guitar riff]

WILLIAMS: If I never work with you, just know that you are unstoppable. That’s why I said, when you’re 100 years old and you decide to dip your entire body in chrome, as much as they say things—and I don’t care what they say about you, sir—they’re going to be right there to see it.

JACKSON: There’s a lot of jealousy there. I love all races, I love all people, but sometimes there’s a devil in people, and they get jealous. Every time there’s a luminary that goes beyond the heights of his field of endeavor, people tend to get jealous and try to bring him down. But they can’t with me because I’m very, very, very strong. [laughs] They don’t know that, though.

WILLIAMS: They know! Please believe me, they know!

JACKSON: Anybody else would’ve cracked by now; they can’t crack me. I’m very strong.

WILLIAMS: Of course. They couldn’t crack you when you were 10, because you were destroying grown men doing what you did with your voice and your talent. And when you were 20, you were outdoing people that had been doing it for 20 or 30 years. And nowadays they’re still waiting to see where you’re at. They want to see your kids, they want to see your world. You’re amazing, and I just wanted to tell you that, man. And I hope that this all gets printed because it’s very important to me. I hope that I can be half as dope as you one day.

JACKSON: Oh, God bless you. You’re wonderful, too . . . Have a lovely day.

WILLIAMS: You too, sir.

JACKSON: Thank you. Bye.

WILLIAMS: Bye.

Chuck Dakota за интервюто си с Майкъл Джексън

Chuck Dakota

08.07.2009

Лесно е да съдиш, основавайки се на имиджа на човека. И още по-лесно ако даже не го познаваш лично. Работейки в областта на радиопредаванията повече от 20 год., аз мога да потвърдя, че властта на медиите е безгранична. Ако ние постоянно говорим, че небето ще падне и по този въпрос се изказват експерти, в края на краищата вие ще повярвате. Точно това се случи и с Майкъл Джексън!

През лятото на 2008 г в шикарния район Бевърли хилз аз имах честта да взема ексклузивно интервю от Майкъл Джексън. В продължение на две години ние работихме над това интервюто да се състои. Меко казано, Майкъл избягваше общуване с медиите, защото не им се доверяваше. Ние минахме през всички кръгове на ада за това да говорим с него очи в очи. Наложи се да подписваме документ след документ, но в крайна сметка уговорихме време и място.

Ние се подготвихме, събирахме факти за миналото на Майкъл. Казаха ни, че ще имаме на разположение само 30 минути за разговор с Краля. Длъжен съм да призная, че бях много неспокоен в процеса на подготовка за интервюто. Първото нещо, което ме вълнуваше беше райдерът/документ, в който са указани предпочитанията на събеседника, какво може и не може да го питаш и т.н/ Освен това аз си мислех, че ще се сблъскам лице в лице с най-ненормалния от всички. Ох, как грешах!

В документа, беше уговорено, че ние постоянно сме длъжни да бъдем на 3 м. разстояние от Майкъл, не можем да го докосваме, необходимо е да си свалим обувките и да обуем други, нямахме право нищо да му даваме, преди влизане в стаята трябваше да си обработим ръцете с антибактериално средство и това, което основно ни порази, че трябва да се обръщаме към него с "кралю". Като си представих всичко това, аз изгубих надежда, че ще ми се даде възможност да направя нещо разумно. И това не беше шега - това беше документ, който подписахме при условие, че ако не изпълним нещо от тези неща, трябва да заплатим неустойка в размер на милиони долари.

В нощта преди интервюто ние обсъждахме помежду си как изглежда всичко това. Между другото, моят екип се състои от професионалисти от висока класа. Няма необходимост да ви убеждавам, че бяхме развълнувани и обезпокоени какво въобще ще успеем да направим и само това, че вече бяхме работили много по този въпрос беше причина интервюто да се състои. Съобщиха ни, че трябва да бъдем там по обяд. Казаха ни секретния код, с който трябваше да минем през охраната. Кодовата дума беше MJLTK. И до днес не знаем какво би могло да означава.  След 20 минути ни въведоха в стаята. Това беше стая със средни размери, великолепни мебели, класическа музика се чуваше тихо. Казаха ни , че м-р Джексън ще дойде всеки момент. Когато охраната каза това , ние бяхме малко развълнувани. Наложи се да минем през по-щателна проверка, отколкото при президента. После ни оставиха сами да чакаме домакина.

Около 15мин. в очакване, ние чухме как МДж. разговаря и се смее с децата си. Беше им весело и смехът им извираше от сърцата. Когато хихикането стихна, ние дочухме покашляне и от лявата страна, където е разположена спалнята, се появи самият  МДж.

След представянето един на друг той ни попита къде бихме искали да седне той. Отговори, че е без значение. Той ни попита искаме ли нещо, но ние отказахме и му благодарихме за предоставената ни възможност да поговорим с него, а след това той каза нещо, от което просто ми падна шапката. Той ни благодари, че сме намерили време да го посетим. В този момент аз просто изпаднах в шок. Вече знаех, че този човек няма нищо общо с документа, който се наложи да подпишем и с това, което рисуваше пресата през годините. Пред мен беше най-талантливия човек на света с толкова голямо сърце и душа. 

Започнахме интервюто. Това беше обичайно интервю с обичайни въпроси за неговата кариера, за това което прави и което предстои . Трябваше му малко време, за да даде пълни и правдиви отговори. През цялото време той се шегуваше много и се смееше. Аз знаех, че имаме само 30 мин., затова ускорих темпото и привърших 4 минути по-рано. Благодарих му за интервюто, а той попита бързаме ли  да си ходим. И това, което чухме ни шокира напълно. Той каза, че не е необходимо да бързаме и ще ни бъде много признателен, ако му отговорим на няколко въпроса, свързани с радиото. Събудете ме! Кралят ни моли да останем? Естествено ние се съгласихме и нашият разговор отиде достатъчно далече от темите за радиопредаванията - ние говорихме за музика, възпитание на деца, неговото детство и накрая - за вкусовете ни по отношение на храната. Това беше като да срещнеш най-добрия си приятел след години. Той беше безгрижен, открит,  на места емоционален,а ние на свой ред изпитахме тези емоции също.

Минаха два часа от началото на нашата среща, когато един човек влезе в стаята и му каза, че трябва да си тръгваме, защото има и друго интервю след час. Тогава Майкъл му каза "Те могат да почакат, така и така не могат да почнат интервюто без мен". Това ме наведе на размишления, че аз бих ударил всеки, който повтаря грозните клюки за него, което пишат и разпространяват медиите за него без да покажат какъв е в действителност. А Майкъл се загледа в обувките си, раздвижи краката си в такт с ритъма на музиката и попита "Ти някога чувствал ли си се затворник?" Той продължи "Цял живот не съм могъл да правя това, което искам. Винаги се е налагало да бъда някой друг. Даже на 49 години ми се струва, че съм прикован към своето детство, каквото всъщност не съм имал и че трябва да играя ролята на "Крал на поп музиката", вместо да бъда самият себе си". Два часа и половина минаха незабелязано, а аз през цялото време се молих звукооператорът да е записал всеки един момент.

След това жена на средна възраст влезе в стаята и му каза "Майкъл, едно от децата си удари коляното". Неговият отговор беше толкова трогателен, че съм решил да го оставя вън от коментар и да го чуете на запис. Той беше истински страхотен баща, който обичаше децата си от цялото си сърце. Приготвихме се да си тръгваме, той ни остави мейла си и помоли за нашите. Ние имахме няколко негови сувенира, купени от Холивуд и го помолихме да ги подпише. Той ни попита от къде сме ги взели, а ние обяснихме, че сме ги купили по пътя. Той каза, че не става така, извика един от служителите си и му каза да ни върне парите за покупките. Събра пакетите на всеки от нас, включително подаръците за жени и деца и постави автограф на всяко нещо. В това време, докато вървеше из стаята и подаваше ръка на всеки един от нас, аз не можех да повярвам колко е истински.

Поблагодари ни, че сме отишли при него. Дойде и моят ред, той протегна ръка и аз изведнъж си спомних документа и за парите, които трябва да заплатя, ако се докосна до него. Преди да мога да кажа нещо той ме прегърна и ми прошепна в ухото, че това е било най-доброто интервю и ми благодари, че не съм се опитал  да направя сензация от него, като му задавам въпроси за обвиненията и т.н. В този момент почувствах хладни тръпки по кожата си. После Майкъл излезе.

След 20 минути в стаята влезе човекът, който трябваше да ни изпрати. Той буташе пълна количка със сувенира от Майкъл, сред вещите бяха жакети, подписани СD и DVD- та, кукли и др. неща. Раздаде ни 22 пакета, след това на всеки от нас даде плик с парите, които бяхме похарчили за покупка на сувенирите.

Тази история съвсем не е за това, което питахме МДж по време на интервюто. Майкъл Джексън е най-истинския, честен и с голямо сърце човек, който аз изобщо съм срещал. Той не беше странен, не изглеждаше така, както го обрисуват, а беше човек с чиста душа. Когато чуете записите  ще разберете, че той беше човек с желание да измени света и да го направи по-добър, но той не успя да разбере едно нещо - че вече го е направил.  В него нямаше и капка от това, което говореха в медиите. Да, той не беше висок и изглеждаше крехък, но това нямаше нищо общо с това, което рисуваше пресата.

Смисълът на неговия живот бяха децата. Месец след това интервю той ми изпрати и-мейл и аз му отговорих, и главната тема на нашата кореспонденция бяха децата, той разказваше колко значат те за него. Говорихме за турнето му в Лондон, той много разсъждаваше върху това как ще се справи и как това ще повлияе на децата му.

Когато новината за смъртта му се разпространи по целия свят, аз плаках, сякаш съм загубил собствения си брат. Но да го познавам лично - за мен беше огромна чест. Видях един ангел, който Бог ни е изпратил за известно време за да открием в сърцата си доброто, а в това време някои се опитваха да изкривят реалността и да кажат на бялото черно. Но въпреки това, той разтвори крилата си и никога не престана да мечтае, че все някога ще се добере до своята така очаквана свобода.

z@a

The Daily Mirror - интервю с Майкъл Джексън

На 13 април, 1999, Майкъл Джексън предоставя на британския "The Daily Mirror" възможността на направят първото му интервю за вестник от 20 години насам. В „Хародс”, заедно с неговия приятел Мохамед ал Файед, Майкъл говори за обвиненията, които застрашиха кариерата му, за любовта си към децата, за кариерата си, за приятелството си с покойната принцеса Даяна, и за собственото си семейство. 

Майкъл говори за собствените си деца: Принс – на 2 години, и Парис – на една. 

„Много обичам децата си. Те промениха не само мен, но и възгледите ми за живота. Просто искам хората да ме оставят на мира, за да продължа да живея живота си. Аз съм просто един човек, който иска да бъде почтен и да върши добри дела. Да правя хората щастливи и да ги дарявам с най-великото усещане за бягство от действителността чрез таланта, който ми е дал Бог. Там е сърцето ми, това е всичко, което искам да правя. Просто ме оставете да споделям, да давам, да карам хората да се усмихват и да пълня сърцата им с щастие. Да гледам как децата ми скачат из стаята и полудяват от музиката на сестра ми Джанет е нещо фантастично. Това изпълва сърцето ми с толкова много радост. Щом чуят ритъма на 'The Knowledge' или 'Rhythm Nation', те и двамата полудяват. Човек ще рече, че машина ги движи наоколо. Започвам да пея и те пищят с мен из цялата къща. Започвам да танцувам и Принс ми се пречка в краката, за да танцува с мен.”

Жив ли е Майкъл...?

http://thisisit-mjastro.blogspot.com/2011/05/blog-post_05.html

Децата на Майкъл сега...

Майкъл обяснява, че не пуска на децата си собствената си музика. „Пазя я за по-нататък, за изненада, когато станат малко по-големи” – усмихва се той." 

Би ли желал децата му да навлязат в шоубизнеса? Майкал казва, че това би го зарадвало, но е наясно и с последствията.
 „Ще им бъде много трудно. Когато Лиса Мари пее, хората винаги я сравняват с баща й, което е много тежко. Разбира се, много бих искал да се занимават с нещо, което е свързано с изкуство, защото бих могъл да ги уча да пеят и танцуват. Но те трябва сами да го пожелаят, без натиск от моя страна”.

Майкъл казва, че в момента децата са на гости при негова дългогодишна приятелка.
 „Те са на гости при моя приятелка, с която сме ходили заедно на училище. Познаваме се много отдавна. Децата ми се забавляват заедно с нейните, което е прекрасно. Непрекъснато им се обаждам по телефона и провеждаме страхотни разговори. Чуя ли ги да ми кажат „Тате! Тате!”, изпитвам огромно вълнение.” 

За съпругата си Майкъл казва следното: 


„Обичам съпругата си, бракът ни е щастлив. Деби е медицинска сестра, която обича работата си, обича да се грижи за хората. Всеки ден се събужда с желание да се грижи за другите, да им помага да се чувстват по-добре. Ето затова я обичам, ето това я прави щастлива, Бог да я благослови.” „Мохамед е прекрасен човек, който обича семейството си и ми дава чудесни съвети. Казва ми да съм любящ, да отделям време на децата, да не ги поверявам на други хора, да съм около тях колкото е възможно повече. Да съм им подкрепа, докато растат, да ги гледам в очите и да им казвам „Обичам те!” И да играя, да играя, да играя заедно с тях."

Класическа музика и Майкъл...

http://thisisit-mjastro.blogspot.com/2011/05/blog-post_5099.html

Майкъл променя темата на разговора и преминава към по-сериозен проблем: британската жълта преса, която не спира да го преследва. „Медиите са много сурови към мен, особено в Англия, което е срамота, защото на мен много ми харесва тук и един ден бих искал да се преместя да живея тук. Ще ви дам един пример; при последното ми посещение тук докарах със самолет Мики и Мини Маус от Евродисни и ги заведох в една лондонска болница за радост на болните деца. Занесох им и купища играчки и всякакви неща, които да ги развеселят. На следващия ден във вестниците пишеше: Лудия Джако се държи унизително/високомерно/обидно с болни деца. Много ме заболя от това – аз се опитах да помогна на тези деца, но хората просто искат да се подиграват с мен. Беше жестоко и напълно ненужно”.

Относно неотдавнашните трагични събития в Косово, Майкъл, отново със сълзи в очите, казва за децата:


„Просто искам да отида в Югославия, да прегърна всяко едно от тези деца и да им кажа, че ги обичам. Телевизионните репортажи оттам просто разбиват сърцето ми. Ужасно е. Налага се да изключа телевизора – това ме кара да плача всеки ден. Време е да направим нещо. Не е достатъчно да извърнем глава и да се правим, че това не съществува. Написах една песен за бежанците, наречена 'What More Can I Give?' и ще даря всички приходи на косовските албанци. Искам да направим същото като за хората в Африка, да съберем всички знаменитости и да пеем за тези бедни семейства. Бих искал да го организирам в Англия и да поканя най-големите британски звезди да се присъединят към мен. Искам тези хора да разберат, че ги обичам , че всички ние ги обичаме. Те са мое семейство, мои деца. Сега те отчаяно се нуждаят от парите ни, от помощта ни. Всички ние твърде много седим срещу телевизорите или четем новини и казваме колко е ужасно, а на практика не правим нищо по въпроса. Не говоря нито за политика, нито за религия. Но смятам, че е много грешно и много грубо да нараняваш невинни деца, заради някакви политически или религиозни проблеми. Това е геноцид, етническо прочистване, глупаво е. Това не бива да се случва”.

Майкъл отдели време да поговори и за едно приятелство, за което малцина знаят. Приятелството му с принцеса Даяна. Майкъл сподели за нощта, в която са го уведомили за смъртта й. 
„Имах концерт същия ден, в който дойде новината за смъртта й. Лекарят ми ме събуди, за да ми каже, че Даяна е мъртва. Срутих се, буквално припаднах. Трябваше да ми даде да помириша амонячни соли, за да се свестя. Отмених концерта, защото просто не бях в състояние да изляза на сцената. Това ме съсипа. Плаках седмици наред след това.”

Покрай приятелството си с Даяна, Майкъл се запознал и с Доди ал Файед.
 „Те бяха идеалната двойка. Бяха много красива двойка, създадени един за друг. Даяна беше прекрасен човек с добро сърце. Тя обикаляше света като филантроп, точно като майка Тереза. Тя доказа, че истински, истински е загрижена за хората и особено за децата. Също като мен. Доверяваше ми се. Просто ми се обаждаше по телефона и си говорехме за всичко, което се случваше в живота й. Пресата се държеше с нея също толкова сурово, колкото и с мен, и тя имаше нужда да разговаря с човек, който знае много добре на какво е подложена. Тя се чувстваше преследвана, точно както и аз. Като в капан, ако щете. Не можеш да говориш за това с всеки, защото няма да те разберат. Никой нормален човек не би могъл да проумее това, а и как биха могли? Този медиен интерес ме съпътства от дете, докато върху Даяна се е насочил изведнъж, когато е била на 19 години. Аз съм свикнал с това, имах достатъчно голям опит, за да й дам съвет как да се справя с това. Просто й казах: „Издигни се над всичко”. Разказвал съм й как съм излизал на сцена с нетърпима болка, както емоционална, така и физическа, като например зъбобол, но изхвърлям всичко от съзнанието си и се отдавам на изпълнението. Казвах й: „Бъди силна, бъди твърда и никой няма да успее да те нарани. Единствено ти можеш да нараниш себе си – затова бъди непокорна, не се предавай”. Мисля, че й беше от полза. Мисля, че съумявах да я накарам да се чувства по-спокойна. Обожавах Даяна. Говорили сме толкова много пъти, много повече, отколкото хората предполагат. Когато чух как са я преследвали папараците, осъзнах, че съм имал късмета да ми се размине подобна участ, тъй като и аз съм бил преследван по този начин многократно. Смъртта на Даяна е най-тъжното нещо, което съм изпитвал през целия си живот – припомни ми за времето, когато умря Кенеди. Сърцето ми беше разбито, просто не можех да спра да плача. Доди беше прекрасен човек, просто прекрасен. Много умен и чаровен човек. Това беше ужасна трагедия за Мохамед и аз му съчувствам от сърце, на него и на семейството му."

Хитлер - Майкъл І,ІІ част

http://thisisit-mjastro.blogspot.com/2011/04/20_10.html

Макар че Майкъл не се познава лично със синовете на Даяна, принц Уилям и принц Хари, той казва, че Даяна е искала да го запознае с тях. 
„Даяна имаше огромно желание да ме запознае с децата си, говорили сме за това много пъти, но така и не успяхме да го осъществим. Мохамед говори за момчетата с огромно уважение. Казва, че са чудесни и са имали прекрасни моменти заедно по време на ваканция с тях и с Даяна. Би било хубаво да се запозная с тях някой ден”.

Майкъл отново сменя темата и започва да говори за плановете, които двамата с Мохамед правят. Искат да правят заедно филми в Холивуд. Двамата се смеят и се шегуват за това какви лудории и какъв хаос могат да сътворят в Холивуд. След това Майкъл насочва разговора към тяхното приятелство.


 „Мохамед е понесъл много атаки в тази държава, което е толкова несправедливо. Той е един от най-милите, най-сърдечните хора, които някога съм познавал. Преблемът е, че хората са склонни да съдят другите без дори да ги познават. За мен той е като един голям Дядо Коледа. Обожава да дава, много е мъдър и изобретателен, много талантлив и с добро сърце. Много щедър. Научил ме е на много неща, обожавам да научавам различни неща от него." 

Това е Майкъл

http://thisisit-mjastro.blogspot.com/2011/03/blog-post.html

Майкъл разказва, че неотдавна са ходили на футболен мач и споделя за новооткритата си любов към този спорт


.„Не знаех нищо за европейския футбол, никога не бях присъствал на такъв мач, така че за мен това беше велико преживяване. Вече съм футболен запалянко, определено.

 Пристрастен съм. Беше много вълнуващо, наситено с емоция преживяване – феновете се държаха като моите почитатели по време на концерт. Викаха, крещяха и бурно подкрепяха своите отбори. Страшно много ми хареса. Прииска ми се да скоча от мястото си и да започна да танцувам, защото съм свикнал да съм на сцената, когато чувам целият този шум. Феновете бяха страхотни, макар че изглеждаха доста изненадани да ме видят там. Изобщо не се съмнявам, че Фулъм ще продължат напред, според мен те са един много добър отбор със страхотен дух. Запознах се с всички играчи и те бяха много мили с мен."

Когато интервюиращият – Пиърс Морган – уведомява Майкъл, че има един отбор, който се продава, бизнесменът в Майкъл веднага застава нащрек. „Не съм чувал за тях, но с огромно удоволствие бих се обвързал с някой от големите отбори, евентуално. Каква е цената им?” Казват му, че обявената цена е 600 милиона.„Долара или лири?” Казват му, че цената е в лири и след дълга пауза той отговаря: „Това е интересно, много интересно. Ще трябва да го обмисля. Звучи интригуващо. Изумен съм, че футболът ми достави такова огромно удоволствие, безспорно”.

Майкъл отново сменя темата и започва да говори за влиянието на новото хилядолетие върху музикалната му кариера. 


„В началото на новото хилядолетие ще издам албум, който вече е наполовина готов. Това ще е най-доброто нещо, което някога съм правил. Влагам в него сърцето и душата си, защото не съм сигурен дали изобщо ще правя друг след него ... Това ще бъде последният ми албум, така мисля. Може да правя филмова музика от време на време, но това ще е последният ми албум. Искам да се получи нещо, което да докосне сърцата и емоциите на целия свят. От децата до възрастните, от фермерите в Ирландия до чистачката на тоалетни в Харлем. Искам да стигне до всяко кътче на света, чрез любовта, радостта и простотата на музиката. Новото хилядолетие е подходящ момент за смяна на посоката. Бих искал да се занимавам повече с филми. Мохамед и аз искаме да създадем компания и да правим филми заедно. Ще бъде страхотно.”

Майкъл споделя, че след като приключи работата по соло албума си, ще се заеме с проект, който планират заедно с братята си. „Ще направим албум заедно, вече потвърдих участието си. Аз ще изпълня три песни, а останалите ще продуцирам. Ще бъде забавно”.

Когато го питаме как се разтоварва в днешно време, Майкъл отговаря, че е спрял да се изолира вкъщи и е започнал да излиза по-често. „Вече не съм такъв отшелник. Елизабет Тейлър ме измъкна навън. Всеки четвъртък ходим на кино заедно. Тя е кръстница на сина ми Принс и се разбираме чудесно. Казах й, че мога да помоля Warner Brothers да ни осигурят отделен салон, само за нас, в който да гледаме филми всеки четвъртък, но тя настоява да излизам. Тя е единственият човек, който може да ме изкара на публично място. Влизаме в салона, сядаме, гледаме филма и си излизаме. И всеки път, когато си тръгваме, публиката става на крака и ни аплодира. Много е забавно. Последният филм, който гледахме, беше Patch Adams; много ни хареса. Беше много трогателен, разплака ме. По истински случай е и разказва историята на един човек, който се старае да прави децата щастливи. Бих искал и мен да ме смятат за такъв”.

Хороскоп Елизабет - Майкъл

http://thisisit-mjastro.blogspot.com/2011/02/blog-post_08.html

Хиромантия и ръката на Майкъл

http://thisisit-mjastro.blogspot.com/2011/02/blog-post_06.html

Глория за покупката на Невърленд

http://thisisit-mjastro.blogspot.com/2011/03/blog-post_29.html