На 13 април, 1999, Майкъл Джексън предоставя на британския "The Daily Mirror" възможността на направят първото му интервю за вестник от 20 години насам. В „Хародс”, заедно с неговия приятел Мохамед ал Файед, Майкъл говори за обвиненията, които застрашиха кариерата му, за любовта си към децата, за кариерата си, за приятелството си с покойната принцеса Даяна, и за собственото си семейство.
Майкъл говори за собствените си деца: Принс – на 2 години, и Парис – на една.
„Много обичам децата си. Те промениха не само мен, но и възгледите ми за живота. Просто искам хората да ме оставят на мира, за да продължа да живея живота си. Аз съм просто един човек, който иска да бъде почтен и да върши добри дела. Да правя хората щастливи и да ги дарявам с най-великото усещане за бягство от действителността чрез таланта, който ми е дал Бог. Там е сърцето ми, това е всичко, което искам да правя. Просто ме оставете да споделям, да давам, да карам хората да се усмихват и да пълня сърцата им с щастие. Да гледам как децата ми скачат из стаята и полудяват от музиката на сестра ми Джанет е нещо фантастично. Това изпълва сърцето ми с толкова много радост. Щом чуят ритъма на 'The Knowledge' или 'Rhythm Nation', те и двамата полудяват. Човек ще рече, че машина ги движи наоколо. Започвам да пея и те пищят с мен из цялата къща. Започвам да танцувам и Принс ми се пречка в краката, за да танцува с мен.”
Жив ли е Майкъл...?
Децата на Майкъл сега...
Майкъл обяснява, че не пуска на децата си собствената си музика. „Пазя я за по-нататък, за изненада, когато станат малко по-големи” – усмихва се той."
Би ли желал децата му да навлязат в шоубизнеса? Майкал казва, че това би го зарадвало, но е наясно и с последствията.
„Ще им бъде много трудно. Когато Лиса Мари пее, хората винаги я сравняват с баща й, което е много тежко. Разбира се, много бих искал да се занимават с нещо, което е свързано с изкуство, защото бих могъл да ги уча да пеят и танцуват. Но те трябва сами да го пожелаят, без натиск от моя страна”.
„Ще им бъде много трудно. Когато Лиса Мари пее, хората винаги я сравняват с баща й, което е много тежко. Разбира се, много бих искал да се занимават с нещо, което е свързано с изкуство, защото бих могъл да ги уча да пеят и танцуват. Но те трябва сами да го пожелаят, без натиск от моя страна”.
Майкъл казва, че в момента децата са на гости при негова дългогодишна приятелка.
„Те са на гости при моя приятелка, с която сме ходили заедно на училище. Познаваме се много отдавна. Децата ми се забавляват заедно с нейните, което е прекрасно. Непрекъснато им се обаждам по телефона и провеждаме страхотни разговори. Чуя ли ги да ми кажат „Тате! Тате!”, изпитвам огромно вълнение.”
„Те са на гости при моя приятелка, с която сме ходили заедно на училище. Познаваме се много отдавна. Децата ми се забавляват заедно с нейните, което е прекрасно. Непрекъснато им се обаждам по телефона и провеждаме страхотни разговори. Чуя ли ги да ми кажат „Тате! Тате!”, изпитвам огромно вълнение.”
За съпругата си Майкъл казва следното:
„Обичам съпругата си, бракът ни е щастлив. Деби е медицинска сестра, която обича работата си, обича да се грижи за хората. Всеки ден се събужда с желание да се грижи за другите, да им помага да се чувстват по-добре. Ето затова я обичам, ето това я прави щастлива, Бог да я благослови.” „Мохамед е прекрасен човек, който обича семейството си и ми дава чудесни съвети. Казва ми да съм любящ, да отделям време на децата, да не ги поверявам на други хора, да съм около тях колкото е възможно повече. Да съм им подкрепа, докато растат, да ги гледам в очите и да им казвам „Обичам те!” И да играя, да играя, да играя заедно с тях."
„Обичам съпругата си, бракът ни е щастлив. Деби е медицинска сестра, която обича работата си, обича да се грижи за хората. Всеки ден се събужда с желание да се грижи за другите, да им помага да се чувстват по-добре. Ето затова я обичам, ето това я прави щастлива, Бог да я благослови.” „Мохамед е прекрасен човек, който обича семейството си и ми дава чудесни съвети. Казва ми да съм любящ, да отделям време на децата, да не ги поверявам на други хора, да съм около тях колкото е възможно повече. Да съм им подкрепа, докато растат, да ги гледам в очите и да им казвам „Обичам те!” И да играя, да играя, да играя заедно с тях."
Класическа музика и Майкъл...
Майкъл променя темата на разговора и преминава към по-сериозен проблем: британската жълта преса, която не спира да го преследва. „Медиите са много сурови към мен, особено в Англия, което е срамота, защото на мен много ми харесва тук и един ден бих искал да се преместя да живея тук. Ще ви дам един пример; при последното ми посещение тук докарах със самолет Мики и Мини Маус от Евродисни и ги заведох в една лондонска болница за радост на болните деца. Занесох им и купища играчки и всякакви неща, които да ги развеселят. На следващия ден във вестниците пишеше: Лудия Джако се държи унизително/високомерно/обидно с болни деца. Много ме заболя от това – аз се опитах да помогна на тези деца, но хората просто искат да се подиграват с мен. Беше жестоко и напълно ненужно”.
Относно неотдавнашните трагични събития в Косово, Майкъл, отново със сълзи в очите, казва за децата:
„Просто искам да отида в Югославия, да прегърна всяко едно от тези деца и да им кажа, че ги обичам. Телевизионните репортажи оттам просто разбиват сърцето ми. Ужасно е. Налага се да изключа телевизора – това ме кара да плача всеки ден. Време е да направим нещо. Не е достатъчно да извърнем глава и да се правим, че това не съществува. Написах една песен за бежанците, наречена 'What More Can I Give?' и ще даря всички приходи на косовските албанци. Искам да направим същото като за хората в Африка, да съберем всички знаменитости и да пеем за тези бедни семейства. Бих искал да го организирам в Англия и да поканя най-големите британски звезди да се присъединят към мен. Искам тези хора да разберат, че ги обичам , че всички ние ги обичаме. Те са мое семейство, мои деца. Сега те отчаяно се нуждаят от парите ни, от помощта ни. Всички ние твърде много седим срещу телевизорите или четем новини и казваме колко е ужасно, а на практика не правим нищо по въпроса. Не говоря нито за политика, нито за религия. Но смятам, че е много грешно и много грубо да нараняваш невинни деца, заради някакви политически или религиозни проблеми. Това е геноцид, етническо прочистване, глупаво е. Това не бива да се случва”.
„Просто искам да отида в Югославия, да прегърна всяко едно от тези деца и да им кажа, че ги обичам. Телевизионните репортажи оттам просто разбиват сърцето ми. Ужасно е. Налага се да изключа телевизора – това ме кара да плача всеки ден. Време е да направим нещо. Не е достатъчно да извърнем глава и да се правим, че това не съществува. Написах една песен за бежанците, наречена 'What More Can I Give?' и ще даря всички приходи на косовските албанци. Искам да направим същото като за хората в Африка, да съберем всички знаменитости и да пеем за тези бедни семейства. Бих искал да го организирам в Англия и да поканя най-големите британски звезди да се присъединят към мен. Искам тези хора да разберат, че ги обичам , че всички ние ги обичаме. Те са мое семейство, мои деца. Сега те отчаяно се нуждаят от парите ни, от помощта ни. Всички ние твърде много седим срещу телевизорите или четем новини и казваме колко е ужасно, а на практика не правим нищо по въпроса. Не говоря нито за политика, нито за религия. Но смятам, че е много грешно и много грубо да нараняваш невинни деца, заради някакви политически или религиозни проблеми. Това е геноцид, етническо прочистване, глупаво е. Това не бива да се случва”.
Майкъл отдели време да поговори и за едно приятелство, за което малцина знаят. Приятелството му с принцеса Даяна. Майкъл сподели за нощта, в която са го уведомили за смъртта й.
„Имах концерт същия ден, в който дойде новината за смъртта й. Лекарят ми ме събуди, за да ми каже, че Даяна е мъртва. Срутих се, буквално припаднах. Трябваше да ми даде да помириша амонячни соли, за да се свестя. Отмених концерта, защото просто не бях в състояние да изляза на сцената. Това ме съсипа. Плаках седмици наред след това.”
„Имах концерт същия ден, в който дойде новината за смъртта й. Лекарят ми ме събуди, за да ми каже, че Даяна е мъртва. Срутих се, буквално припаднах. Трябваше да ми даде да помириша амонячни соли, за да се свестя. Отмених концерта, защото просто не бях в състояние да изляза на сцената. Това ме съсипа. Плаках седмици наред след това.”
Покрай приятелството си с Даяна, Майкъл се запознал и с Доди ал Файед.
„Те бяха идеалната двойка. Бяха много красива двойка, създадени един за друг. Даяна беше прекрасен човек с добро сърце. Тя обикаляше света като филантроп, точно като майка Тереза. Тя доказа, че истински, истински е загрижена за хората и особено за децата. Също като мен. Доверяваше ми се. Просто ми се обаждаше по телефона и си говорехме за всичко, което се случваше в живота й. Пресата се държеше с нея също толкова сурово, колкото и с мен, и тя имаше нужда да разговаря с човек, който знае много добре на какво е подложена. Тя се чувстваше преследвана, точно както и аз. Като в капан, ако щете. Не можеш да говориш за това с всеки, защото няма да те разберат. Никой нормален човек не би могъл да проумее това, а и как биха могли? Този медиен интерес ме съпътства от дете, докато върху Даяна се е насочил изведнъж, когато е била на 19 години. Аз съм свикнал с това, имах достатъчно голям опит, за да й дам съвет как да се справя с това. Просто й казах: „Издигни се над всичко”. Разказвал съм й как съм излизал на сцена с нетърпима болка, както емоционална, така и физическа, като например зъбобол, но изхвърлям всичко от съзнанието си и се отдавам на изпълнението. Казвах й: „Бъди силна, бъди твърда и никой няма да успее да те нарани. Единствено ти можеш да нараниш себе си – затова бъди непокорна, не се предавай”. Мисля, че й беше от полза. Мисля, че съумявах да я накарам да се чувства по-спокойна. Обожавах Даяна. Говорили сме толкова много пъти, много повече, отколкото хората предполагат. Когато чух как са я преследвали папараците, осъзнах, че съм имал късмета да ми се размине подобна участ, тъй като и аз съм бил преследван по този начин многократно. Смъртта на Даяна е най-тъжното нещо, което съм изпитвал през целия си живот – припомни ми за времето, когато умря Кенеди. Сърцето ми беше разбито, просто не можех да спра да плача. Доди беше прекрасен човек, просто прекрасен. Много умен и чаровен човек. Това беше ужасна трагедия за Мохамед и аз му съчувствам от сърце, на него и на семейството му."
„Те бяха идеалната двойка. Бяха много красива двойка, създадени един за друг. Даяна беше прекрасен човек с добро сърце. Тя обикаляше света като филантроп, точно като майка Тереза. Тя доказа, че истински, истински е загрижена за хората и особено за децата. Също като мен. Доверяваше ми се. Просто ми се обаждаше по телефона и си говорехме за всичко, което се случваше в живота й. Пресата се държеше с нея също толкова сурово, колкото и с мен, и тя имаше нужда да разговаря с човек, който знае много добре на какво е подложена. Тя се чувстваше преследвана, точно както и аз. Като в капан, ако щете. Не можеш да говориш за това с всеки, защото няма да те разберат. Никой нормален човек не би могъл да проумее това, а и как биха могли? Този медиен интерес ме съпътства от дете, докато върху Даяна се е насочил изведнъж, когато е била на 19 години. Аз съм свикнал с това, имах достатъчно голям опит, за да й дам съвет как да се справя с това. Просто й казах: „Издигни се над всичко”. Разказвал съм й как съм излизал на сцена с нетърпима болка, както емоционална, така и физическа, като например зъбобол, но изхвърлям всичко от съзнанието си и се отдавам на изпълнението. Казвах й: „Бъди силна, бъди твърда и никой няма да успее да те нарани. Единствено ти можеш да нараниш себе си – затова бъди непокорна, не се предавай”. Мисля, че й беше от полза. Мисля, че съумявах да я накарам да се чувства по-спокойна. Обожавах Даяна. Говорили сме толкова много пъти, много повече, отколкото хората предполагат. Когато чух как са я преследвали папараците, осъзнах, че съм имал късмета да ми се размине подобна участ, тъй като и аз съм бил преследван по този начин многократно. Смъртта на Даяна е най-тъжното нещо, което съм изпитвал през целия си живот – припомни ми за времето, когато умря Кенеди. Сърцето ми беше разбито, просто не можех да спра да плача. Доди беше прекрасен човек, просто прекрасен. Много умен и чаровен човек. Това беше ужасна трагедия за Мохамед и аз му съчувствам от сърце, на него и на семейството му."
Хитлер - Майкъл І,ІІ част
Макар че Майкъл не се познава лично със синовете на Даяна, принц Уилям и принц Хари, той казва, че Даяна е искала да го запознае с тях.
„Даяна имаше огромно желание да ме запознае с децата си, говорили сме за това много пъти, но така и не успяхме да го осъществим. Мохамед говори за момчетата с огромно уважение. Казва, че са чудесни и са имали прекрасни моменти заедно по време на ваканция с тях и с Даяна. Би било хубаво да се запозная с тях някой ден”.
„Даяна имаше огромно желание да ме запознае с децата си, говорили сме за това много пъти, но така и не успяхме да го осъществим. Мохамед говори за момчетата с огромно уважение. Казва, че са чудесни и са имали прекрасни моменти заедно по време на ваканция с тях и с Даяна. Би било хубаво да се запозная с тях някой ден”.
Майкъл отново сменя темата и започва да говори за плановете, които двамата с Мохамед правят. Искат да правят заедно филми в Холивуд. Двамата се смеят и се шегуват за това какви лудории и какъв хаос могат да сътворят в Холивуд. След това Майкъл насочва разговора към тяхното приятелство.
„Мохамед е понесъл много атаки в тази държава, което е толкова несправедливо. Той е един от най-милите, най-сърдечните хора, които някога съм познавал. Преблемът е, че хората са склонни да съдят другите без дори да ги познават. За мен той е като един голям Дядо Коледа. Обожава да дава, много е мъдър и изобретателен, много талантлив и с добро сърце. Много щедър. Научил ме е на много неща, обожавам да научавам различни неща от него."
„Мохамед е понесъл много атаки в тази държава, което е толкова несправедливо. Той е един от най-милите, най-сърдечните хора, които някога съм познавал. Преблемът е, че хората са склонни да съдят другите без дори да ги познават. За мен той е като един голям Дядо Коледа. Обожава да дава, много е мъдър и изобретателен, много талантлив и с добро сърце. Много щедър. Научил ме е на много неща, обожавам да научавам различни неща от него."
Това е Майкъл
Майкъл разказва, че неотдавна са ходили на футболен мач и споделя за новооткритата си любов към този спорт
.„Не знаех нищо за европейския футбол, никога не бях присъствал на такъв мач, така че за мен това беше велико преживяване. Вече съм футболен запалянко, определено.
.„Не знаех нищо за европейския футбол, никога не бях присъствал на такъв мач, така че за мен това беше велико преживяване. Вече съм футболен запалянко, определено.
Пристрастен съм. Беше много вълнуващо, наситено с емоция преживяване – феновете се държаха като моите почитатели по време на концерт. Викаха, крещяха и бурно подкрепяха своите отбори. Страшно много ми хареса. Прииска ми се да скоча от мястото си и да започна да танцувам, защото съм свикнал да съм на сцената, когато чувам целият този шум. Феновете бяха страхотни, макар че изглеждаха доста изненадани да ме видят там. Изобщо не се съмнявам, че Фулъм ще продължат напред, според мен те са един много добър отбор със страхотен дух. Запознах се с всички играчи и те бяха много мили с мен."
Когато интервюиращият – Пиърс Морган – уведомява Майкъл, че има един отбор, който се продава, бизнесменът в Майкъл веднага застава нащрек. „Не съм чувал за тях, но с огромно удоволствие бих се обвързал с някой от големите отбори, евентуално. Каква е цената им?” Казват му, че обявената цена е 600 милиона.„Долара или лири?” Казват му, че цената е в лири и след дълга пауза той отговаря: „Това е интересно, много интересно. Ще трябва да го обмисля. Звучи интригуващо. Изумен съм, че футболът ми достави такова огромно удоволствие, безспорно”.
Майкъл отново сменя темата и започва да говори за влиянието на новото хилядолетие върху музикалната му кариера.
„В началото на новото хилядолетие ще издам албум, който вече е наполовина готов. Това ще е най-доброто нещо, което някога съм правил. Влагам в него сърцето и душата си, защото не съм сигурен дали изобщо ще правя друг след него ... Това ще бъде последният ми албум, така мисля. Може да правя филмова музика от време на време, но това ще е последният ми албум. Искам да се получи нещо, което да докосне сърцата и емоциите на целия свят. От децата до възрастните, от фермерите в Ирландия до чистачката на тоалетни в Харлем. Искам да стигне до всяко кътче на света, чрез любовта, радостта и простотата на музиката. Новото хилядолетие е подходящ момент за смяна на посоката. Бих искал да се занимавам повече с филми. Мохамед и аз искаме да създадем компания и да правим филми заедно. Ще бъде страхотно.”
„В началото на новото хилядолетие ще издам албум, който вече е наполовина готов. Това ще е най-доброто нещо, което някога съм правил. Влагам в него сърцето и душата си, защото не съм сигурен дали изобщо ще правя друг след него ... Това ще бъде последният ми албум, така мисля. Може да правя филмова музика от време на време, но това ще е последният ми албум. Искам да се получи нещо, което да докосне сърцата и емоциите на целия свят. От децата до възрастните, от фермерите в Ирландия до чистачката на тоалетни в Харлем. Искам да стигне до всяко кътче на света, чрез любовта, радостта и простотата на музиката. Новото хилядолетие е подходящ момент за смяна на посоката. Бих искал да се занимавам повече с филми. Мохамед и аз искаме да създадем компания и да правим филми заедно. Ще бъде страхотно.”
Майкъл споделя, че след като приключи работата по соло албума си, ще се заеме с проект, който планират заедно с братята си. „Ще направим албум заедно, вече потвърдих участието си. Аз ще изпълня три песни, а останалите ще продуцирам. Ще бъде забавно”.
Когато го питаме как се разтоварва в днешно време, Майкъл отговаря, че е спрял да се изолира вкъщи и е започнал да излиза по-често. „Вече не съм такъв отшелник. Елизабет Тейлър ме измъкна навън. Всеки четвъртък ходим на кино заедно. Тя е кръстница на сина ми Принс и се разбираме чудесно. Казах й, че мога да помоля Warner Brothers да ни осигурят отделен салон, само за нас, в който да гледаме филми всеки четвъртък, но тя настоява да излизам. Тя е единственият човек, който може да ме изкара на публично място. Влизаме в салона, сядаме, гледаме филма и си излизаме. И всеки път, когато си тръгваме, публиката става на крака и ни аплодира. Много е забавно. Последният филм, който гледахме, беше Patch Adams; много ни хареса. Беше много трогателен, разплака ме. По истински случай е и разказва историята на един човек, който се старае да прави децата щастливи. Бих искал и мен да ме смятат за такъв”.
Хороскоп Елизабет - Майкъл
Хиромантия и ръката на Майкъл
Глория за покупката на Невърленд
Няма коментари:
Публикуване на коментар