ВСЕ ОЩЕ НИЩО НЕ СТЕ ВИДЕЛИ*

От Kerstin Reinke, Германия

Като много други "Майкълски пътешествия ", нашето пътуване до Montecarlo (Mónaco) също започна на централната гара в Мюнхен. Идвайки от различни краища на града и околностите му, винаги се срещаме там. Беше 9.05.2000 и Майкъл щеше да получи специална награда на церемонията на World Music Awards тази година, на следващият ден, 10.05, в Монако. Този път бяхме само четирима приятели от нашата група, които пътувахме заедно. Другите бяха пристигнали вече в Монако предишният ден, но ние не можахме заради работа или заключителните изпити, които бяха около тези дати. 

След като всички бяха дошли, се заприказвахме както обикновено докато се качвахме на влака за да потеглим. Около 5 p.m. стигнахме Верона /Италия/ където имахме няколко часа престой преди да вземем нашият влак в 1.30 a.m. През това време разгледахме Верона, който е чудесен град. Спомените ни от Верона: чудесни сладоледи, дори най- добрата пица, зашеметяваща Arena Di Verona, много прилепи и малката тераса на Ромео и Жулиета (поне така си мислехме). След набързо измиване на зъбите на перона на гарата, тръгнахме отново. Отново във влака поне успяхме да си починем малко в нашият спален вагон. Когато се показа слънцето вече можехме да видим невероятното Средиземно море, лимонови дървета, красиви къщички и най- накрая Монте Карло. Беше мъглив ден, но видяхме високите сгради, изкачащи от нищото. 

След "планинарството " малко из града, който е построен изцляло от едната страна на една планина, накрая стигнахме до нашият хотел. Освежихме се малко и се отправихме към Hotel De Paris, където беше отседнал Майкъл, за да се срещнем с приятелите ни. Предишният ден Майкъл се е появил на централният вход на хотела за да поздрави феновете, но след няколко минути или може би секунди, се е върнал бързо вътре. Поне това чухме. Успокоихме се, че не сме изтървали нещо особено. И този ден едва започваше и още никой не беше виждал следи от Майкъл. 

Скоро се открихме и с други познати лица, които познавахме от известно време. Пред хотела на Майкъл винаги имаше нещо като фамилно събиране. Всички откриваха приятели и си разказваха истории, говореха си, смееха се и разбира се се спекулираше с това какво би могло да се случи и къде ще ходи Майкъл. Днес, без съмнение, се знаеше, че Майкъл трябва да отиде на церемонията на наградите вечерта, това, заради което беше там. Изглежда се готвеше цял ден за това появяване, защото не беше видян никъде до вечерта. 

Но аз и приятелите ми имахме много още какво да видим пред Hotel De Paris през този дъждовен следобед. Видяхме Марая Кери, Рики Мартин и Жан- Клод Ван Дам, всички излизайки от хотела, за да отидат на церемонията. Докато Майкъл имаше време да се гласи.

Между другото часовникът удари 8 p.m. Бяхме сигурни, че церемонията в Sporting Club вече е започнала. Питахме се дали Майкъл е все още в хотела или е излязъл тайно през задната врата. Така, че някои фенове тръгнаха към Sporting Club и някои отидоха на плажа срещу клуба където спектакълът се излъчваше на голям екран. Ние решихме да останем и да чакаме край хотела. 

След два часа – вече мислехме, че церемонията би трябвало да привършва- шофьорът на Майкъл излезе и ни каза, че Майкъл имал нужда от още малко време, за да е готов. Не можехме да повярваме, но надеждата най- накрая да го видим се усили. Наистина, няколко минути по- късно спряха колите пред страничният вход на хотела. Хукнахме от централният вход завивайки зад ъгъла само за да видим някой с черна коса да влиза в колата. Очевидно Майкъл бързаше да стигне навреме в Sporting Club за появяването си на церемонията, която беше предвидена за краят на спектакъла. Така, че всичко, което успяхме да видим бяха задните светлини на колата и да чуем няколко натискания на клаксона.

Първата ни реакция беше да се затичаме към плажа поне да видим Майкъл на екрана как приема наградата си. Но тичайки няколко минути решихме, че е по- добре да се върнем пред хотела и да чакаме на първи ред завръщането му. 

Чакахме на страничният вход, откъдето Майкъл беше тръгнал. И този път решението ни беше правилно. Нагласихме се да чакаме на първи ред до оградите и само секунди след това конвоят от коли се показа зад ъгъла. Една от колите спря точно пред нас. В този момент гледахме едно замъглено прозорче. Странен момент е да си видиш отражението в прозореца на колата му и да не знаеш накъде да гледаш и какво да правиш – просто да гледаш глупаво. 

Скоро някои фенове започнаха да снимат основно замъгленият прозорец и от светкавиците успяхме да видим ясно лицето на Майкъл зад стъклото. Беше седнал и гледаше директно към нас. Откровено се поуплаших за няколко секунди, незнаейки какво да правя, като Майкъл ни гледаше. 

Като чудо усетихме нервността да се увеличава повече през тези две минути. Крясъците на феновете започнаха да се усилват все повече докато накрая колата се отвори и Майкъл излезе. Сега колата беше между Майкъл и нас, заради което не можехме да го видим. Като луди почнахме да търсим възможност да се надигнем и да погледнем над колата. Но саксиите до нас също бяха доста нагъсто. Изведнъж някои фенове загубиха равновесие и паднаха на земята. Това беше нашата възможност да се качим на едната страна на саксиите и да се надигнем. Най- накрая успяхме да видим Майкъл! 

Беше просто невероятен. Усмихваше се и беше облечен целият в черно с два дракона декорирани на сакото му. Трябваше да си браним мястото на саксиите, защото постоянно ни избутваха от там. Таванът на колата на Майкъл все още беше леко отворен, така, че се опитахме да се захванем там и накрая се оказахме върху покрива на колата. Но дори там горе усещахме как други фенове ни дърпат за дрехите и краката. По тази причина загубих опора скоро и паднах на земята. Паднала точно край задната част на колата се опитах да стана отново, но тогава видях Майкъл да се движи няколко крачки по- близо до оградите, точно до мен. Изведнъж вече нямаше бариера между него и мен. Останах седнала на земята, просто гледайки го да разписва автографи и да се здрависва на моменти. Почувствах се парализирана и по някакъв начин не можех да стана. Полицията беше заета да държи тълпата под контрол отново, докато Майкъл премина между двете коли и се отправи към входа. Отново се изгуби от погледа ми. Много фенове прескочиха оградите или колата, за да се опитат да го видят. Чак след като се оказа вътре в хотела ситуацията бавно се успокои.

После се разпрегръщахме един друг известно време, плачейки от радост! Тези моменти, колкото и кратки да бяха, няма да ги забравя никога…

Но думите на Майкъл от речта му при приемането на наградата през онази нощ се превърнаха в реалност за нас на следващият ден: “Все още нищо не сте видели!”

ГОЛЯМАТА изненада в Hotel De París, 11.05. 2000

В първите часове на следобеда седнахме от страната на хотела на Майкъл, която гледаше към морето, наслаждавайки се на гледките (не към морето, разбира се, а към прозореца на стаята му) и на една късна закуска. Изведнъж едно познато момиче дойде тичайки и ни каза, че изглежда скоро ще се случи нещо във входа на хотела, и че е по- добре да отидем там. Веднага оставихме багетите и балоните, с които махахме към възможната сянка на Майкъл към един от прозорците и хукнахме към въпросният вход на другият край на хотела.

Изглежда Майкъл щеше да излиза да пазарува, така, че предвидливо си избрахме добро място на оградите. Колите бяха вече паркирани пред изхода и наистина след минути изведоха децата на Майкъл, последвани скоро от баща си. Феновете държаха високо вдигнати плакати и картини и отново истерията се отприщи. За кратко Майкъл ни погледна, помаха и тогава седна в един малък, черен Smart , дискретно паркиран между двете големи коли.

Този път носеше червена маска. След няколко натискания на клаксона, малката му кола се помръдна няколко метра преди да бъде заобиколена и приклещена от тълпа фенове. Всички скачаха еуфорично наоколо, чукайки на стъклата на малката кола и блокирайки улицата. Виждахме чудесно Майкъл през цялото време, седнал в миниатюрната си кола само с две седалки, без багажник и без замъглени прозорци. Той ни махаше, но и изглеждаше нервен, виждайки наобикалящата го тълпа фенове. 

Полицията беше заета да направи малко място, за да мине колата. Накрая, с малко помощ от двете големи коли, Smart-а успя да тръгне с висока скорост. Отдадени на емоцията някои фенове хукнаха след колите, но се отказаха след първият ъгъл. И малките коли могат да се движат бързо. 

Приятелите ми и аз се върнахме бързо на входа на хотела. Сложихме оградите отново на местата им и заехме най- доброто място зад тях, от лявата страна на стената до входа. Минути след това оградите бяха напълно заети от фенове, Всички очакващи завръщането на Майкъл. 

И наистина минути след това конвоят се завърна. Smart- а спря само на три метра от там, където бяхме и можехме да видим Майкъл седнал в колата. Сочеше няколко картини, които искаше да разпише. Междувременно заведоха децата му обратно в хотела. Този път Майкъл си даде повече време и дори разписа някои картини по два пъти, като едната на мой приятел, на която сложи автограф от предната и задната страна, може би защото всяка страна показваше различна рисунка.

Бодигардовете вземаха също подаръци и плакати за Майкъл. Аз държах знамето, нарисувано от мен на “Blood on the Dance Floor” и една картичка на Питър Пан. Когато Майкъл излезе от колата и мина покрай феновете към входа на хотела, тръгна точно накъдето бях аз и взе подаръците ми. Сърцето ми спря буквално в гърдите когато спря пред мен, само на 30см от мен и погледна всички плакати, които феновете държаха нависоко. Докато гледаше някои плакати, които беше взел и разписваше още някои снимки, се обърна така, че беше с гръб. В този момент просто имах нужда да го докосна. Леко протегнах ръка и деликатно го погалих два пъти по гърба. Копринената му блуза беше невероятна и почувствах, че дори се забавлява. Въпреки емоцията се опитах да направя някои снимки. Управлявах ги, за да мога да направя една специална снимка на Майкъл в момент когато светлината, която падаше върху косата му отразяваше формата на сърце.

Опитах се да запаметя всичко. Моментите, в които беше толкова близо до мен наистина изглеждаха толкова много време, като вечност. Все още държеше моето знаме, докато даваше още автографи. Дадох му някои снимки на фенове, които бяха зад мен, за да ги разпише и после ги връщах обратно на притежателите им. Беше уникална ситуация, толкова специална.

Изведнъж се обърна, погледна ме директно в очите и взе ръката ми. Тогава направи две крачки встрани и опъна знамето ми. Даде на един от бодигардовете си двата края на коприненото платно 90 на 90см, докато той държеше здраво другите два края. После отвори един черен маркер и буквално се разписа, един голям автограф и ми върна знамето. Бях напълно изненадана. Не предвидих нещо такова, защото то си беше подарък за него. Погледна ме нежно и ми каза: “Чудесно е”. Останах без думи. Два пъти му казах: “Благодаря, благодаря, но е за теб!”. Но той ми каза: “ Чудесно е, но е за теб, това е за теб”. За кратко взе ръката ми отново и я стисна здраво. После изчезна, влизайки в хотела. Не можех да повярвам на късмета си, докато радостни сълзи се стичаха по лицето ми. 

Малко след това сърцето ми си върна нормалният ритъм и отново паркираха колите пред входа. Отново заведоха децата в колата, следвани от Майкъл. Сега само помаха набързо и прати няколко целувки докато се отдалечаваше, отивайки да пазарува. 

Защитавахме си мястото на оградите и чакахме 90мин докато Майкъл се завърна. Вкараха бързо спящите му деца в хотела. Всички фенове се опитаха да направят всичко възможно да пазят тишина, за да не ги събудят, докато ги вкарат вътре. Всичко, което можеше да чуеш беше: "шшштт " отвсякъде.

Съвсем разумно Майкъл остана няколко минути в колата и казваше на бодигардовете кои плакати иска да му донесат. Носех ново нарисувано знаме, което реших да държа възможно най- високо. На това бях нарисувала Майкъл седнал на една люлка, заобиколен от деца. Не можех да повярвах на скорошният си късмет, когато един бодигард спря пред мен и взе знамето ми. С усмивка до ушите застана срещу колата показвайки на Майкъл подаръка ми. Задържах дъхът си когато Майкъл вдигна двата си пръста и ентусиазирано се надигна от мястото си. Беше толкова сладко.

превод kimjackson 

Малко след това излезе от колата, за да разпише още автографи и тогава дойде директно към мен отново. Носеше маркер в ръката си и търсеше с поглед в тълпата собственика му. Повдигна леко рамене, поклащайки приятелски глава към мен и преди да мога да протестирам, имах маркера в ръцете си. Майкъл помаха отново и изчезна в хотела. 

Доволна седнах на земята. Цял ден на крака, смачкана зад оградите си оставя следа. Всеки кокал ме болеше, някои мускули също, но заради онези чудесни мигове с Майкъл всичко си заслужаваше.

Винаги ще помня този ден, защото никога вече няма да съм толкова близо до Майкъл, никога вече...

Редки Любовта на Майкъл Джексън Писмо до непозната жена

Майкъл Джексън играе шах със сина си, Принc

Интервю с Jennifer Batten

Feb 8 2013, 06:17 AM

Jennifer Batten обяснява защо Remember The Time не е включена в Dangerous Tour

В едно интервю на списание Off The Wall, което се излиза през 90-те, издавано от Adrian Grant, се появява едно интервю с Jennifer Batten, която говори за Майкъл Джаксън и турнето Dangerous.

Тук е подбрано най- важното, което разказва.

Как се гради музикалната част на концерт на Майкъл Джаксън?

Два месеца практика с музикалният директор, Greg Phillinganes, в началото отделно всеки инструмент и през последният месец всички музиканти заедно, включително певците и танцьорите. После са финалните оформления в Studios Universal в Los Ángeles. Това е моментът, в който Майкъл се присъединява към нас и когато дните стават безкрайни. Когато си част от “Армията на Джаксън ” трябва да дадеш 100% от времето си.

За репетициите на Dangerous tour:

Минахме от 25-30 номера /песни/ на 15. Махна In The Closet без да дава обяснения; в неговият спектакъл той е Кралят и ние изпълняваме. Понякога обяснява мотивите, както с друга песен: Remember The Time, която няма нито една част с китара. Работихме над някои части и ги репетирахме и изведнъж, вероятно защото можеше да чуе китарата и това променяше стила на тази част твърде много, не искаше да знае вече нищо по темата. На следващият ден Greg каза, че песента е премахната.

За Bad искаше пълен с ултра рок сола финал и виж какво стана... след няколко концерта махна песента. 

В някои случаи е по- вдъхновен от други, например в Human Nature не следва хореографията… друг път не може да намери краят за Man In The Mirror. Това ни мотивира твърде много, като го видим да излиза от черупката си. Всичко, което прави изглежда репетирано и е критикуван често за това, но за нас, които го виждаме всяка вечер е различно всеки път. Не го познавам извън репетициите, но имам усещане, че се чувства прекалено отговорен за всичко, което прави. Концентрира се в цели, които са извън представите на други артисти и дава усещането, че е невероятно щастлив. За разлика от други артисти, които губят мотивацията си достигайки своя статус, неговата се увеличава.

Не се сърди и не се нервира. Само когато шоуто се конструира с някои специални ефекти, които не са пробвани преди това и се ползват за първи път или се пробват в последният момент, това предизвиква голямо напрежение. Но никога няма да го чуеш да повиши тон на някого. Хората просто на следващият ден научават, че са уволнени. Една грешка в продукция от такъв мащаб е непростима.

Когато сме на турне се моли с цялата група за да канализираме енергията си преди излизане на сцената. И никога никой не е отказвал да се моли. След концерта и заради сигурността Майкъл изчезва и не го виждаме, освен, ако отидем всички заедно в някой атракционен парк. С други думи, ако е влюбен, не бихме разбрали (питат я дали е влюбен в някого).

Оставя ме да свиря по моят начин. Дори не свиря солото на Van Halen еднакво, макар да е адско (в добрият смисъл). Майкъл винаги ми казва да “се оставя на течението” на сцената и да съм толкова дива колкото е възможно. Знам, че му се иска да съм повече, но не е лесно да свиря като лунатичка и да съм в сценарият в същото време. Не е като на предишното турне по време на Dirty Diana, където той ме преследваше и беше напълно невъзможно за мен да контролирам звука, защото той се прикачва според местоположението.

превод kimjackson от испанският форум mjhideout

...аз посетих Neverland Ranch в Калифорния и се срещнах с Майкъл Джексън

Преди около 16 години, аз посетих Neverland Ranch в Калифорния и се срещнах с Майкъл Джексън. АМА. ( self.IAmA )

публикувано преди 2 годиниот zenhob

Току-що споменах на моята приятелка ", и се сетих за една страхотна идея за Reddit AMA".

"О? каза тя, очевидно незаинтересована.

- Да, на времето, аз посетих Neverland Ranch ".

Тя се обърна към мен, широко отвори очи и стисна ръката ми. "О, Боже, ти си прав! Твърдят, че точно сега." Така, че аз съм тук.

Това е една история, която съм разказал на много хора, така че не е тайна или нещо. На първо място аз очаквах хората да бъдат много скептични за тази история, но на практика никога не е идвал тук. Аз наистина нямам причина да лъжа за това, предполагам. Както и да е, това наистина се е случило.

Майка ми е персонален фитнес треньор в Лос Анджелис. Нарекох я фитнес инструктор на звездите, въпреки че наистина нейните клиенти са по-богати от известните. Две от тези клиенти са Присила Пресли и Лиса Мари Пресли, съпругата и дъщерята на покойния Елвис. Знаех, че Лиса е като клиент на майка ми, тъй като времето, когато бях доста млада (аз съм на 32 сега). Спомням си, присъствах на някои от странните и рождени дни. Беше правила неща като отдаване под наем на Six Flags тематичен парк (Magic Mountain във Валенсия) и щяхме да се возим Collossus или езда Батман колкото искахме. Това е доста голяма новина като цяло, когато Лиса се омъжва за Майкъл Джексън, още повече,  за нас, защото ние я познавахме. Мама дори твърди, че Лиса я помолила да дойде и да служи като фитнес инструктор  по време на медения месец на Лиса и Майкъл. Мама казва, че тя й отказала. Така или иначе, след като Лиса и Майкъл са били женени, тя покани майка ми и нас децата да посетим  Майкъл Neverland Ranch около Коледа. Така се стигна до престой за няколко дни.

Майка ми не ни каза в първия момент къде отиваме. Очевидно тя искаше да бъде изненада, но си спомням че беше някак си въодушевена. Предполагам, защото е добре известно, новината за Лиса и Майкъл, ние бяхме в състояние да подозираме, че е тази. Бях на 16 по това време. Малките ми полубрат и полусестра бяха там, всички деца на майка ми. Да видим, брат ми беше на 10, а сестра ми на 8. Сега е добър момент да спомена, че съм бил фен на Майкъл Джексън, откакто се помня, почти. Искам да кажа, този човек е монах, поп музика. Бях много развълнуван да се запозная с  Майкъл.

Котката е на чантата, малко след като пристигнахме в предната порта. Спомням си майка трябваше да подпише някакъв вид  документ освобождаване, казвайки, че тя няма да разгласява, или нещо от този род. Тъй като всички  ние бяхме  под 18 години не трябваше да подписваме нищо.

Очевидно Лиса беше казала на Майкъл че идваме, и той е загрижен за среща с 16-годишно дете. "Той ще да мисля, че съм хокей!" е станало жалбата му, както е предала от Лиса на мама. Бях покрусен, при тази мисъл, но решен да имам момент с Майкъл брой. Не трябвше да чакам дълго. Малко след като пристигнахме, ние бяхме се срещнали с Майкъл и той ни показва около карнавални вози. Ние вървяхме между две от тях, и аз видях възможност. Отидох до Майкъл и с цялото си внимание и поех си дъх и казах нещо като:

"Здравей, така чух, че може би мислеше, че съм си помислих, че са бил хокеист или нещо и аз просто трябваше да ви кажа, че мисля, че си невероятен и един от любимите ми хора наведнъж. Не мисля, че сте хокей на всички. "Бях малко паника. Той веднага се усмихна и сърдечно ми благодари. Харесва ми да мисля, двамата се почувствахме много по-добре след това, което аз направих. Това е един от най-готините моменти от живота ми.

Neverland Ranch себе си е като ... стенограмите ми към нея е: Ако ви е дал 8-годишно момче празен чек и ранчото и му каза да отида ядки, това е до голяма степен това, което беше. Имаше бонбони и лакомства с придружител, да ги предаде на вас навсякъде. Имаше зоопарк и зона за карнавал с коли. Имаше истински влак парен двигател, който обиколи основание. Имаше един киносалон. О, човече, ние гледахме филм на Ричи Рич в театъра и има линия, когато майка във филма казва: "О, Боже гледам като Майкъл Джексън! Бях сериозно седи до Майкъл, когато чухме,  шегата. Аз не си спомням да има много реакция. Вероятно всеки е мислил "OMG аз седях до Майкъл, когато чух тази шега."

Имаше няколко деца наоколо освен моите братя и сестри и мен, всички момчета. Момичета Лиса са били наоколо, но те не излизаха с нас много. Момчетата са били идентифицирани като братовчеди и приятели на братовчеди, в паметта ми. Трябва да си призная в един момент един от тях трябваше да се обади на майка си или нещо, което да се увери, че той може да остане през нощта. Брат ми и аз останахме извън основната сграда, в една наистина страхотна къща за гости. Спомням си, че се събуждам сутринта, гледам през прозореца и какво да видя, ходене на слоновете.

Майкъл и децата се около основата на тези електрически колички. Майкъл беше единственият, чиято количка е със затворен навес. Спомням някой да ми показва мястото, където Маколи Кълкин малко по колата си. Аз също мисля, че в един момент не е имало достатъчно каруци или нещо такова и гараж пич ми предложи малък мотор. Той е Рад.

Играхме на криеница в къщата една нощ. Спомням си го, защото нещо, което Майкъл направи: когато сестра ми хвана едно от момчетата Майкъл възкликва: "Ще бъдеш пребит от момиче!" Това беше странно, защото е толкова истинско. Той беше толкова незрял, абсолютно по детски, което трябва да се направи.

Останах за няколко дни. Лиса напуска след само един ден, или така, но ни покани да излезем, тъй като беше толкова забавно. Когато си тръгнахме всеки от нас прегърна Майкъл за сбогом (всъщност аз не съм сигурен, че сестра ми е) и той ни даде коледни подаръци. Той ми даде портативен плейър CD, което аз използвах  вероятно десет години след това. Слушах Dookie Green Day върху него на път за вкъщи.

АМА.

TL, д-р Моите сестри и аз останахме с Майкъл. Никой не е жертва на сексуално блудство.

http://www.reddit.com/r/IAmA/comments/ei4so/about_16_years_ago_i_visited_neverland_ranch_in/

Елвис - Майкъл

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=572842722743146&set=a.567627549931330.143217.287006487993439&type=1&theater

Звездата на маговете

Питали ли сте се някога защо дните в седмицата са точно седем? Какъв е смисълът на точно такова групиране? А знаете ли, че всеки ден от седмицата има своя планета – управител, всеки час от денонощието също?

Корените на това разделяне са много древни, дори не е сигурно откъде точно започва то. Факт е, че именно седемдневно отброяване се наблюдават при различни народи и култури, а интересното е, че при всички промени на календарните системи в Западния свят (например при прехода от юлиански към григориански календар) последователността на дните в седмицата се е запазила.

Има една древна схема, наречена Витлеемската звезда, звездата на Влъхвите, Рождественска звезда или най-често Звезда на Маговете. Дълги години носенето й е било привилегия на маговете като отличителен знак. В астрологията тя е много древен и важен символ. Днешните изследователи смятат, че е създадена по времето на шумерите, макар че съдейки по древните текстове, не е била използвана единствено от тях. Има данни, че е била прилагана в Египет и в древна Индия. Зороастрийците също са знаели за тази звезда и са свързвали с нея действието на планетите от септенера (това са Слънцето, Луната и планетите до Сатурн, без Земята).

Графически Звездата на маговете представлява седемлъчева звезда около всеки връх, на която се изобразява една планета. Именно чрез тази звезда може да се изведе значението на дните на седмицата, а също управителите на всеки час от денонощието. Всеки от тях е свързван с управлението на определена планета. Също така използвайки тази звезда могат да се разгледат и много други природни цикли.

На тази схема са подредени планетите от септенера и са показани връзките между тях. „Изписването” на звездата започва от Слънцето (ден първи-неделя). В древността седмицата е започвала от неделя, което се е запазило и до днес при някои народи. От там стрелата отива към Луната (ден втори-понеделник). След това пътят на стрелката е към Марс (ден трети-вторник) от него отива към Меркурий (ден четвърти-сряда). Следва Юпитер (ден пети-четвъртък), Венера (ден шести-петък) и последен е Сатурн (ден седми-събота).

В много от съвременните езици, като изключим славянските, имената на дните на седмицата са свързани със съответната планета управител. Например в английския неделя е Sunday, което означава “ден на Слънцето”. Символизмът се вижда и в понеделник (Monday – ден на Луната) и в събота (Saturday – ден на Сатурн). Имената на другите дни от седмицата са също свързани със съответните планетни управители, но те носят наименования дошли от латински. Например английското Thursday означава „денят на Тор”, а в превод от латински dies Iovis — „ден на Юпитер“. Юпитер и Тор са богове на гръмотевиците. Първоначално четвъртък е бил наричан Thundersday — „ден на гръмотевиците“.

Всяка от планетите носи своя символика, има съотвестващи минерали, цветове и т.н.
Има различни догадки защо планетите са подредени точно в този ред, но по-важното е, че той работи и до днес. От него по посока на движение на часовниковата стрелка се извеждат и управителите на часовете.

Значение на дните от седмицата

Неделя като ден на Слънцето е свързан със себеизразяване, творчество и активност. Това е ден за щедрост и благородство, макар че може да се обостри желанието да се командва и заповядва. Не скъпете похвалите към членовете на семейството. В този ден е противопоказна грубата физическа работа, защото са уязвими кръстът и сърцето. За този ден са препоръчителни бобови култури, пилешко месо, плодове, особено с оранжеви цветове. Главното за този ден е да се създаде усещане за празник. Цветовете, които хармонизират на този ден са оранжев, жълт, златен, а скъпоценните камъни – рубин, яспис, брилянт, хризолит.

Понеделник е денят на Луната, който е най-подходящ за домакинска и рутинна работа. През този ден се засилва впечатлителността, състрадателността, мекотата, въображението с други думи – повишава се чувствителността, но и обидчивостта. През този ден е трудно съсредоточаването. Не е препоръчително за този ден да се планират сериозни и отговорни задачи. В понеделник е много важно с какви продукти се храним, защото са възможни хранителни отравяния. Храните за този деня трябва да са кашести или млечни. Цветовете, които хармонират на енергията на този ден са светли, сребристо-лунни. Скъпоценните камъни са перли, лунен камък и опал.

Марс управлява вторник. Това е ден деен, активен, макар че засилва импулсивността и склонността към риск. Трудно ще се заседите на едно място, защото Марс провокира незабавните действия и спортните занимания. Характерни са повишена възбудимост и агресивност, невнимание и прибързаност. Във вторник се засилва склонността към спорове, повишава се травматизмът. Много хора се оплакват от главоболие. Най-добре е да се откажем от слдките и тестени храни, за предпочитанеса пикантни и горещи храни. През този ден предпочитан е червеният цвят, а скъпоценните камъни са гранат, рубин, аметист, сардоник.

Сряда е денят на Меркурий. Тази планета отговаря за мисленето, обучението, получаването и предаването на информация, разговорите и писането, с други думи тук става дума за комуникация от всякакъв вид. Меркурий осъществява връзките, подпомага общуването, любознателността, съобразителността, подвижността. През този ден добре се усвоява информация, макар че отрицателната страна е приказливост, повърхностност, нервна възбудимост, разпиляване. Има опасност да не доведем нищо до край. В сряда трябва да се внимава за дишането и ръцете, свежият въздух е задължителен. Препоръчва се лека храна и то в първата половина на деня. Желателно е да се избягват сладките и мазни храни. Цветовете подходящи за този ден са шарени, пъстри, камъните са сердолик, хризолит, александрит, яспис, топаз, берил.

Четвъртък се управлява от Юпитер. Той е планетата на щастието, любовта към живота, оптимизма, справедливостта, експанзията. Засилва се желанието да сме великодушни, справедливи, да разширяваме кръгозора си, да тръгнем на далечен път. Може да имаме желание да изглеждаме стабилно и респектиращо, но може да се засили горделивостта, да се дават неизпълними обещания. Този ден е подходящ за обучения, за обобщение на събрания материал, за разбиране на висшите принципи, за запознаване с духовна литература. Това е ден за контакт с началници и спонсори, за решаване на юридически въпроси. По отношение на храненето този ден е твърде свободен, но пък през него се натрупват допълнителни килограми. Вниманието трябва да е към черния дроб. Все пак не бива да се злоупотребява с кафе, безалкохолни напитки, животински мазнини и въглехидрати. Цветовете за този ден са виолетови и индиго, камъните – аметист, сапфир, гранат, тюркоаз.

Петък е денят на Венера – планетата на любовта, хармонията, очарованието, дружелюбието и романтичните отношения. Следователно петък е добре да се посвети на срещи, на отношения, изградени на основата на любов. През този ден се повишава възприемчивостта на всичко прекрасно, ден за изложби, концерти, купуване на красиви вещи. Петък предразполага към сътрудничество и помирение, ако сте се скарали с някого. В този ден по-лесно се стига до компромисни решения, избягват се конфликтите, но има опасност да се прояви нерешителност, ако трябва да се направи избор. Храните през този ден е най-добре да са плодове, зеленчуци, ядки, ориз, киселомлечни, сладки и брашнени. Не се препоръчват пържени меса, колбаси, гъби, остри подправки и солени храни, тъй като са уязвими бъбреците. Цветовете на този ден са нежно-розови, небесносини, бледо зелени; камъните са ахат, сапфир, планински кристал, изумруд, нефрит.

Събота се управлява от Сатурн. Той е планета строга и сериозна, изисква задържане и съхранение на постигнатото, скромност, честност и трудолюбие. През този ден е добре да се сложи ред не само у дома, но и в собствената душа и мисли. Навестете възрастни роднини. В събота са възможни настинки затова дръжте топли крайниците. Тежките физически натоварвания може да окажат неблагоприятно влияние на костната система, така че се въздържайте, но пък е добре за закалителни процедури и грижи за кожата. Не би трябвало да се преяжда, да се употребяват алкохол, колбаси и пикантни храни. В ежедневното меню е добре да се включат храни богати на калций и фосфор, а също сушени плодове, каши, зеле, гъби. Солено и сладко следва да се употребяват умерено. Цветът на този ден е черен, тъмно син, тъмно зелен, кафяв и всички нюанси на сивото; камъните – оникс, ахат, хризопраз, обсидиан. [автор AstroFocus]