*** Кой е виждал Майкъл?

vivifys
M&M фен

Ок, време е тогава, няма да отлагам. Дано само успея със средство като думите да ви помогна да преживеете поне малка част от моето най-голямо щастие, двата концерта, на които присъствах по времето на Dangerous World Tour ...
Започвам с това, че аз съм човек, който в детството си често е лишаван от неща, които другите деца са имали. Незнам дали някой от вас е имал подобно преживяване, като например да не го пуснат на екскурзия понеже "няма пари". Не е приятно като усещане, че няма да си част от нещо, в което всичките ти приятелчета ще участват. Не казвам, че винаги съм била лишавана, не, разбира се - присъствала съм на много училишни екскурзии, но винаги съм била подготвена, че може и да ме лишат от дадено преживяване. Точно затова бях много изненадана когато Съдбата ме целуна ДВА пъти и ми даде възможността да се докосна до Майкъл Джаксън - нещо, което и до днес не осъзнавам напълно...
И така, била съм на 15 години по това време и съм си пишела писма с фенове на Майкъл от страната. Когато за първи път тръгна мълвата за концерти из Европа аз изобщо не възприех това като действителност. Помня само, че в едно писмо ме информираха, че се организира пътуване до Букурещ за концерт и ме попитаха дали искам да присъствам. Аз веднага се съгласих, без да съм наясно как ще се случи всичко, просто знаех, че ще се случи и все ми беше тая как ще намеря пари. Най-трудно беше всъщност да повярвам, че нещо такова предстои. Изведнъж, моята не дотам щедра майка набързо се съгласи да ми намери пари, решиха че ме пускат без проблем... и усетих едно леко задоволство в тях... "Еха, дъшеря ми ще види МJ... " Казано честно не очаквах от тях, като се има впердвид, че същата тази майка ми ОТКРАДНА парите за втория концерт, които си събирах като светиня от първата ми заплата... Трябваше да плаща парното... icon_mj2.jpg Е, после ми ги възстанови по принуда... Както и да е. Давам по същество.
Всички билети и организационни подробности минаха като по мед и масло, без да ги забелязвам и аз се оказах във Варна, в един апартамент между две момичета, с които си пишех и група непознати фенове. Ам, без да обидя тук присъстващите или някой познат, феновете, които уж познавах от писмата ми се сториха на живо доста.... странни. Някак надменни, прекалено демонстративно велики ... и неестествени. hihihiaiaia.jpg Та малко се бях дръпнала отначало, но после всички се отпуснаха, а дойдоха и други хораааа... И стана забавно.

Имам гаден спомен от самото пътуване с автобуса и прехода през границата с Румъния. Едно че си почакахме и беше досадно, но и по време на проверката на документите едно момиченце се усмихна по неподходящ начин на граничаря (докато я сверяваше със снимката) и той побесня. Изведнъж се разсумтя, развика се и каза, че връща целия автобус обратно.... icon_mj2.jpg Нали се сещате какво ужасно чувство обзе всички... Направо смъртта дойде в автобуса! Всички замръзнаха!!! Пълна тишина. Аз помня, че ревнах за секунди - забих главата в предната седалка и започнах да чакам. В такива мигове времето се точи бавно, а аз още помня как изглежда седалката - със сива облицовка ... И помня как от съседните автобуси хората през прозорците почнаха да надничат тревожно при вида на моята отчаяна муцуна... Сигурно и на другите деца, незнам... Е, наистина свършваше светът... Но... не този път.... hihi.jpg Оказа се, че онези мизерници искали рушветче, получиха си го (пари, цигари, кола и алкохол - лелеее, колко са били жалкииии) и си продължихме пътуването без проблем.
Помня, че влизахме в стадиона по тъмно, и бяхме приповдигнати, но казано честно в моненти, когато се вълнувам много съм по-скоро тиха. А и когато някой нон стоп те занимава е трудно да се включиш. Та гледах покрай мен малко лиготии и врясъци без видима причина, и ми беше забавно от еуфорията, но умът ми беше някъде другаде. По-скоро съм имала празно пространство между двете уши и се опитвах да си натъпча в главата невероятния факт, че сме дошли да видим Майкъл и че наистина ще го видим след само още малко.
И така.... всички подредени, качени на една пейка, на трибуните - Слава Богу! Мисля, че бяхме 4 момичета на пейката, клатехме се и се хилехме като овце... Аз бях най-открая и най-високата. Така че виждах всичко спокойно и нито за миг не съм помислила, че съм ощетена от факта, че съм на трибуните. Бях в пълна безопасност и се разминах само с лека мускулна треска, без да съм наясно от какво се беше получила... От скачане! wub.gif biggrin.gif Когато си приповдигнат не забелязваш такива неща... Не знаеш дали скачаш, незнаеш какво правиш.... Не съм сигурна колко съм викала, помня че пищях и пеех много ... Но не заплаках май. Или само малко на края. Просто бях прекалено шастлива !!!!!!
Никога не съм била толкова щастлива!!!!!!!! Едно е бясната еуфория, друго е истинското щастие, което те халосва в присъствието на Майкъл.
Помня една запалка, с която светех на баладите заедно с другите огънчета в публиката. Пазех я дълго време като реликва. Помня, че в публиката се усещаше много приятелска атмосфера между напълно непознати хора. Виждах лица, които само бегло бяха чували за Майкъл, но все пак бяха развълнувани, че ще го видят. И виждах много истерясали фенове. Но смея да твърдя, че публиката беше доста по-нормална от тази в Турция, поне по моите впечатления. Аз не си падам по абсолютна загуба на контрол при каквито и да е обстоятелства и ми беше странно как е възможно да те блъскат като добитък накакви яки мъже, само и само да те изпреварят. Не харесвах това... И не го свързвах с прекрасния Майкъл, даже помня че се питах - "Леле, как ли ще се чувства той, ако знае феновете на каква опасност се излагат заради него..." Наистина е страшно. Радвам се, че Бог ме е запазил от контузии. Но за страшната публика после, в Турция...


Сега ще се опитвам безуспешно да обясня какво е усещането за Майкъл. Добре, че скоро обяснявах и мислите ми ще са по-подредени. Не помня кой е подгрявал в Букурещ, не помня мига, в който той изскочи на сцената. Това е ефект на вълнението и шока. Но помня ясно за каква истерия става дума !!!!!! Истината е, че силата на звука от публиката е толкова мощна, че дробовете ти вибрират нон стоп и е много трудно да чуеш песен от Майкъл, чуваш начални акорди само и после ударни инструменти. В момента, в който от публиката разпознаят песента, първо настава адския грохот и крясък, и после всички ПЕЯТ КОЛКОТО ИМ ГЛАС ДЪРЖИ. Силата на тоя всеобщ писък е направо страшна!!!!! Но за мен беше много вълнуващо да слушам 70 000 да пеят в единство един и същи текст ... mj_eyes.jpg Това е особено готино на Smooth Criminal ... mj_eyes.jpg icon_mj2.jpg icon_mj2.jpg "ANNIE, ARE OK, ARE YOU OK, ANNIE?!!!!!!!!!!!"

Та, отначало когато той изскача от сцената ... Първо не вярваш, мозъка ти не възприема за истина. И без да искаш малко се страхуваш от лудите наоколо, макар че и ти си луд като тях... hihihiaiaia.jpg Просто незнаеш докъде ще стигнат. hihihiaiaia.jpg Но всичко това някак се оправя от присъствието на Майкъл. Странно е... Просто никой не би те наранил в присъствието на неговата любов. Та помня, че първия миг, в който проумях беше когато чух гласа му... "Hou"!!!!!!!!!!! mad_wowow.jpg eyes.gif wtg_film.jpg Да, наистина е ТОЙ!!! И се шашнах !

И оттам вече всичко става лесно. Майлъл е толкова земен, достъпен, забавен и сладък, че изведнъж го чувстваш като познато братче, което не си виждал отдавна. Аз нямах усещането за звезда... Не усещах никаква дистанция между нас и него. Прекалено е достъпен и отворен, и подхожда с доверие към феновете. Имах чувството, че ме е гушнал лично, и знам че всички на тоя стадион са се чувствали така. Незнам как го прави, но присъствието му покрива всеки лично. Той се държи сякаш познава всички поотделно и много им се радва. Плюс това беше в добро настроение и се закачаше доста, макар че в Истанбул беше още по-смешен. Наскоро се чудех как записите от концертите нямат нищо общо с действителността на концерта. Не можеш да усетиш и една стотна от тая любов, която присъства там. Незнам как ще прозвучи, но прилича на любовно преживяване между един човек и още 70 000 души. Аз знаех, че за Майкъл тези мигове са много скъпи. И той знаеше какво са за нас. Усеща се как той иска да дава и знае колко ние се радваме на песните, точно затова направо с кеф ти ги поднася... И нон стоп приказваше разни неща, които са изрязани от записите... "I love you" и "How you doing". Казвам ви, прилича си на разговор цялото нещо. Той обича да разцириква публиката и много се кефи на истерията. Забавно му е! Ама защо го режат???? duh1.jpg
Та за присъствието му. Нещо като девственик, който е чист и невинен, и много му се играе. Нещо като ангел със сигурност. Има в него една дивност, сякаш не е от тоя свят. И най-вече - обич... Ама да я режеш с нож. Майкъл е много богат емоционално, просто от него извира нещо като безусловна любов, една такава нежничка... Прилича на дете много! Има такава невинност, която аз не съм срещала често.
Момент, пауза.... techno.gif Ох, много съм хаотична.... Ужас!

Та усещането за Майкъл е едновременно за нещо БОЖЕСТВЕНО, но в същото време много близко и познато. Майкъл не е много по-различен от това, което виждаме по интервюта или домашни записи. С една дума т.е. две - ТОТАЛЕН ЗАКАЧКО! Но е по-различно, защото е толкова жив, и толкова наблизо ! mj_eyes.jpg

Присъствието му е много радостно, и то заразно радостно. Сякаш една голяма УСМИВКА покрива цял стадион и всички се топлят. През цялото време усещах ИСТИНСКО ЩАСТИЕ, дълбоко отвътре и тотална еуфория. Много ярко и светло усещане за красота и хармония!!!!!!!!!!! Сякаш някакво вълшебство от приказките ти се случва... Искаш да си вземеш колкото може повече от тази прелест и да си я пазиш завинаги. Затова опитвах да попия всичко, но нищо не можах.... hihihiaiaia.jpg (Толкова ми се иска някой да ме беше снимал тогава, да се видя как съм се кокорила в несвяст.... )

hihihiaiaia.jpg Мисля, че имаше моменти когато си мислех, че публиката ми пречи малко.... Нещо като раздразнение на крясъците... Но не съм сигурна.... Просто имаше някакви мигове, когато всички крящаха, а на мен не ми се викаше.... hihihiaiaia.jpg Исках да го слушам...
Помня ясно Will You be There... Mисля това ми остана завинаги любимия миг в живота.... crying_anim02.gif crying_anim02.gif crying_anim02.gif

А Man in the Mirror, много смесени чувства понеже наистина ми е най-любима, но беше за Сбогом ...
Усещането за Сбогом ужасно !!! Стои като тъжна сянка на врата ти още от средата на концерта и става все по-силно към края. Не искаш да си ходиш, не искаш да свършва... Не искаш да кажеш "ЧАО" на Майкъл... Оу, наистина не искаш... Имаш чувството, че ти отнемат ... Майкъл! crying_anim02.gif crying_anim02.gif crying_anim02.gif Затова не искаш и Man in the Mirror...
За днес спирам вече....

P.S. Истината обаче е друга... Никой не може да ти го вземе, той остава завинаги при теб в сърцето ... И смъртта не може да ти го вземе...
Незнам дали напълно разбираме какво значи "БЛАГОДАРЯ", понеже така се е клиширало. Аз наистина благодаря на Бог и на Майкъл за това, което преживях. И много искам да можеше и вие да сте там с мен...

Само да кажа за любовното преживяване... Нали знаете когато двама души са заедно и толкова се харесват взаимно, че ... Непрекъснато се смеят, закачат и се чудят как да се зарадват един друг. И си обменят едни такива красиви емоции. Сякаш искат да си угодят взаимно, ако може. Нещо такова, само че между един стадион и един Майкъл. Интересно е, че ако си на този стадион се чувстваш сякаш само ти си там. Или по-скоро сякаш всички са един. Незнам как Майкъл прави това, но усещането е, че не си част от тълпата, а отделна личност, на която Майкъл се радва персонално. И тези чувства, които феновете изпитват към него не са просто нещо там като някаква нагласа, ами абсолютно оценени, отиват направо в сърцето му. Той откликва на тях, и всичко заприличва на споделена любов. Затова казах любовно преживяване, защото е абсолютен обмен на любовни чувства, и то, вярвайте ми, много интензивни. Аз обичам да се бъзикам, че MJ лично ми е казвал, че ме обича, и знам че звучи налудно, но усещането е точно такова. Хората казват "What comes from the heart, goes to the heart" ... "Koeто идва от сърцето, достига до сърцето". Ето затова никой не може да ме убеди, че Майкъл говори клишета когато казва, че обича всички фенове и целия свят... Аз съм го усетила и знам какво има впредвид. Този човек наистина обича, по много особен, неописуем начин. И ти просто искаш да го гушнеш. Не, че нещо искаш от него... Само да му се радваш още... Хм, странното на тази любов е, че не иска нещо... Иска да дава...

Ох, това са си моите лични преживявания, не отговарям за хората дето правят федората на кайма, те сигурно искат нещо... hihihiaiaia.jpg

Само да добавя, като казах обмен на чувства, не разбирайте, че е само това.... Има нещо друго там, по-дълбоко, дано някой ме разбира... Хората го наричат "магия", " вълшебство".... Нещо необяснимо.... Такава любов. Само веднъж се чувстваш обичан от Майкъл. Никога не бих заменила това усещане за нещо друго.

Отивам да спя, дано да бях полезна, малко се съмнявам в този късен час... mj_damn.jpg
И стига сте ревали....

Сега се сетих! Т.е. май си обясних. Ако трябва да опиша Майкъл само с една дума, преди всички други прекрасни, които искам да кажа ще бъде ... НЕЖНОСТ. Това е Майкъл. На Аглийски си имат хубаво понятие - Tenderhearted... Това е когато усещаш, че даден човек ... е нежен. Хехе, ами нямам думи за това... Странно, тънко, красиво, прелестно присъствие на някой, който никога не би наранил нещо...
Хм... Интересно е,че докато си близо до него изпитваш нещо като смътна болка. Нещо те реже лекичко, от самата любов. Мисля, че точно тази нежност е причината да ти става болезнено. И затова всички плачат ... Понякога ... наричам Майкъл Bambie. Ето такава нежност, като на сърничка....
Отивам да спя преди да зазвуча съвсем налудно...

***

Цитат(kimjackson @ Oct 4 2007, 03:15 PM) *

Ето ме отново.Днешния ми разказ би трябвало да се казва "Кой не видя Майкъл"..... :icon_mj3: Отдавна не съм говорила за това.Но беше един от първите кошмари в живота ми и един от най-силните!Трябваха ми няколко месеца след това да се възстановя!Не преувеличавам,така си беше!На 4.10.1992 Майкъл трябваше да има концерт в Истанбул...Организираха се екскурзии,страшно много,за там и за Букурещ.Фенките от София ме навиваха да отида с тях в Румъния,но аз,патката,повтарях,че от Букурещ ще го дават по тв искам да отида в Истанбул.Е,отидох.Не помня майка ми откъде ми изнамери пари.Нито как съм преминала границата сама,като бях на 17г.Важното за мен беше,че пътувам с приятелки към мечтата си!Бяхме с фирма Мариана М,или нещо такова.Тръгнахме от София на 3 октомври,май по обяд.В автобуса,естествено купон-нови запознаства,майкълски тетрадки,музиката му....Въобще ми беше изчезнал от главата един предупредителен сън,1-2 седмици преди това.Сънувах,че с много фенове сме в голям магазин,като ЦУМ,по средата фонтани и отстрани етажи с магазини.Отвсякъде се чуваше "Jam".....И изведнъж всичко се срутва върху нас и се чува присмехулния глас на Майкъл,крещейки:Няма да стане,чувате ли,няма да стане!" :icon_mj3: И така съня е забравен...Не помня кога пристигнахме там,но помня много ясно и хотела,дори къде се намираше.Само името му не помня....С Антония бяхме в една стая.Малко преди да тръгнем за стадиона,по обяд,се бяхме събрали в една стая и си гадаехме как ще изкараме на концерта...На излизане от стаята Тонка каза:"Твърде хубаво е,за да е истина!"...Оттогава мразя това изречение!!!!По пътя за стадион "Юньоню" или както там се пише,ми направиха впечатление огромните рекламни плакати на Майкъл по улиците!Особено в района на стадиона.Оставиха ни на тротоара,трябваше да пресечем главния път и сме до стадиона.Опънахме плакатите,ухилени до уши и напред.....Вече имаше страшно много народ!А както разбрахме и българските фенове са били сигурно хиляди за концерта!Като ни видяха се понесе едно:Българите идат!!! hihihiaiaia.jpg Сякаш ги нападаме!Хихи!Бяхме най-отзад на една опашка.Губи ми се как точно сме се промъкнали най-отпред,но с Антония си бяхме до решетките.Като отвориха вратите ние бяхме сред първите 10 човека,които прекрачиха огромната врата...А,преди това,си стисках в ръката,с която държах и оградата,билета.Един отвътре,от охраната си направи майтап-дръпна ми билета.Как викнах да не пипа там! hihihiaiaia.jpg Така,бях на път да ми скъсат билета....В този момент започнаха да ни блъскат грубо назад!Настана суматоха голяма!Кошмара започна!Избутаха ни от охраната навън и затръшнаха вратите
!Никога няма да забравя този ужасяващ звук!!!По мегафоните взеха да бърборят нещо на турски....Обърнах се и видях как народа се хваща за главата или крещи!!!Раздрусах момчето до мен и му викам:Знаеш ли английски,казвай какво става?!"Той ни светна,че концерта се отлага,може би с 24h....Заявихме,че няма значение,там ще стоим!Но след няколко минути се разбра,че концерт въобще няма да има! :icon_mj3: Разревах се,хванах яростно решетките и запищях:Майкъл,искам да те видя,Майкъл!!!!!! :ohno02: Отвътре един от охраната ме удари през ръцете с палката доста здраво!На момента не обърнах внимание,чак вечерта усетих,че ме болят...Уж тръгнахме от там...Но едва вървяхме,превивайки се от рев!Срещу нас засвяткаха камери и фотоапарати...Тогава разбрах защо на Майкъл и въобще на звездите невинаги им е приятно да ги снимат....Опитваха се и да ни разпитвах,но ние нямахме сили да говорим.Вървяхме като в транс.Спряхме се на големия тротоар да чакаме автобуса.С Тонка се бяхме запътили към морето...Май искахме да скачаме там....Спря ни поредния журналист.Събрахме се почти цялата група.Пита ни откъде сме,на колко сме...От него чухме версията,че Майкъл искал да влезе в някаква джамия,не го пуснали,той се разсърдил и за това отложил концерта!....Следващия слух беше,че го боли гърлото!И си тръгнахме към хотела в неизвестност.За малко истерията утихна,плачехме си мълчаливо.Влязохме си по стаите и не знаехме на кой свят сме.И така на периоди-ту тишина,ту някой изпадне в истерия!не помня да съм спала...Рев,рев и това е!Вечерта,след излизане от банята,бях пред огледалото.Нададох боен вик!И от другите стаи дойдоха.....Бях си намерила няколко бели косъма,ужас! hihihiaiaia.jpg Ей сега продължавам.....огладнях! tongue.gif


Цитат(kimjackson @ Sep 23 2007, 04:46 PM) *

Поуспокоих се,да продължа.Последната песен беше Heal The World!Бях във възторг!Как пееше целия стадион!Но Майкъл просто ни помаха и изчезна...Нямаше излитане,нямаше Man In The Mirror,уви!Но като светнаха прожекторите накрая,все пак чухме "Ladys & gentalmens,Michael Jackson is left of stadion"!!!Народа заизлиза,а ние си стояхме с Милена там,изчаквахме и обсъждахме.Първото,което ни направи впечатление като намаляха хората беше,как всичко наоколо е заринато с боклуци,хартии!...Сякаш не пяхме всички заедно току-що Heal The World! sad.gif Като се събрахме пред стадиона,на един тротоар и си чакахме автобуса,всички само за Ради говорехме!И като се появи я нападнахме с въпроси!Разказа,като в транс,как е била на първи ред,как се приближил до нея охраната и я попитал:Искаш ли да танцуваш с Майкъл? :icon_mj3: Преди да се качи на сцената били много учудени,че не е туркиня!И каза,че Майк е много бял,много сладък и миришел много хубаво,като бебе!Ех,да можеше тя да го разкаже!По-късно,в стаята,Росито от София ни каза,че били май 4 момичета заедно там отпред.Тя била до Ради.И само повтаряше:Можех да бъда и аз!...А на нея й изгоря едно страхотно яке по време на концерта!Е,не цялото.Имаше страхотна дупка на гърба.....Е,ясно,от вълнение почти не спахме.На другия ден имахме интересни разходки.Първо бяхме в "капалъта" и там ни казаха,че Майкъл е минал от там малко преди нас!!!!След случката с оня с вестника,извън "капалъта" си говорих най-сетне с Ради.Като се приближих и я докоснах по рамото,тя извика:Майкъл!!!!.....Е,не бях Майкъл! hihihiaiaia.jpg Тя толкова ми се зарадва,като разбра коя съм!Сякаш звездата там съм аз,не тя...После се возихме на едно корабче,ходихме до азиятската част.Аз съм минавала по моста на Босфора през 1989,но тогава с корабчето беше по-вълнуващо!Изведнъж всички се разкрещяха:"Катрин,Катрин"!!!!Хукнахме към десния край....имах чуството,че корабчето ще се обърне!Срещу нас,на брега,усмихната и красива ни махаше Катрин!!!! :icon_mj3: Някои снимаха,други опънахме едни плакати...И викахме и махахме....Имаше един мъж с нея.Ако не ме лъже паметта,беше този от Ace Of Base!Нали бяха подгряващи...Молихме да спрат корабчето,защото бяхме близо и можехме да отидем при нея,но не го спряха! angry.gif А тя е много,много красива!!!Шляхме се из азиятската част,край дюкяните из тесните улици,но бяхме твърде развълнувани,да мислим за друго,ако не е свързано с Джаксън!Вечерта,незнайно как се измъкнахме една а
гитка и се озовахме пред хотела на Майк.Не ме питайте как се казва,не помня...Но беше мноооого висок.Майкъл беше на 20 и някой си етаж,май и втори.Бяхме доста солидна агитка,не само българите,пред централния вход.Опънали плакати си пеехме там.Но Майк така и не се показа.По едно време охраната искаше да ни изгони,но се противяхме.Един взе да ме блъска,а аз си му крещях на български,че от там не мърдам!Тогава получих втория през живота ми удар от полицейска палка!По гърба!Ама как боли!!!!Малко след това се отделихме няколко фенки и минахме някъде отзад.Говорихме с двама от личната охрана на Майкъл!!!Та те ни казаха,/защото Михаела е била преди това там/ че Майкъл е получил нашата книжка,хармониката,и много се зарадвал! wub.gif Дори Катрин я разглеждала!На тях Катя от Търново даде една своя голяма картина на Майкъл,за нея не знам дали стигна до него...Дадоха ни съвет,ако искаме да го видим,да дойдем сутринта нарано.....да,ама как?!Милена имаше бинокъл/май неин беше.../.Взех го и си разглеждах по етажите...И на един прозорец се мръдна пердето...Показа се усмихнат Майкъл с бял потник!!!!АААААААА!!!!!!!!Няколко секунди зяпах онемяла,той махаше!В момента,в който ошашавена казах:Майкъл!!! И бинокъла изчезна от ръцете ми! wink.gif Това беше първото ми "близко докосване" до Майкъл!!!Бях толкова мълчалива навръщане към хотела....Нали се беше стъмнило,изпратиха ни до там двамата от охраната дето си говорихме с тях!Разказаха как Майкъл в стаята обичал да стои по пижама,как правел лудории като дете,колко добра е Катрин!...Но на другия ден не можахме да стигнем сутринта до хотела.Май защото трябваше да си тръгваме.Но тези дни в Истанбул са едни от най-незабравимите ми,емоционални и диви дни в живота ми!!!Благодаря за вълнението и тръпката Майкъл!!!!Дано те видя ПОНЕ още веднъж!!!! mj_heart.jpg Пожелавам ви го и на всички!!!

***

Цитат(LOCKY @ Jul 20 2009, 01:13 PM) *

Моля ви... много ви моля да опишете енергията, аурата, излъчването на Майкъл, знам че е трудно, но просто имам нужда да разбера какво точно чувствахте в негово присъствие... Иво преди много време ми разказваше колко красив е Майкъл на живо и как нямал нищо общо с мумията от снимките и това ми се е запечатило много яко в съзнанието, и често като съм се карал с хейтъри, все това им казвах, как един приятел го е виждал на два метра и нямал нищо общо със снимките... На Дамита също съм чел доста от разказите още в дир.бг., и тя говори за неземното му излъчване. После Ким много често ме е изумявала с репликата си "Вие не знаете как ми липсва Макъл, но не Майкъл от клиповете и списанията... липсва ми ЖИВИЯ Майкъл... усещането за Майкъл".
Никога не ме е блазнила идеята да го видя на живо, защото съм фен на песните и гласа му, но ето... сега като го няма, все повече усещам, как мисля за него като за някакво необяснимо човешко същество... бих го нарекъл дори Божество, но не искам да ме слагат повече в графа "фанатизирани ненормалници"... Не го видях, и затова сега най-голямото ми желание е един ден да посетя Невърленд... искам да усетя духа на Майкъл там, да видя мястото, което той е обитавал и в което е творил, искам да си представя как го е виждал в мечтите си... Интересно ми е какво е останало от неговата магия поне там и дали ще мога по някакъв начин да я усетя по-осезаемо.
Също както преди години си мечтаех с машина на времето да изживея поне един ден с Исус, когато е проповядвал в Йерусалим... ето сега пък искам с машина на времето да се върна в 90-те и да видя Майкъл на живо и по възможност от близо, да почувствам ЖИВИЯ Майкъл... Кажете, какво усещахте вие, когато Майкъл е там? Това масова психоза ли е... цялата тая лудост, крясъци, припадъци... Защо хората плачат когато той е там? Какво ги кара да пищят? Как така очите му са като черни дупки... как така... Има ли действително някаква божествена енергия около него? Моля ви разказвайте за него! Как го почувствахте вътре в себе си... за тълпата и лудницата е ясно, то и на клипчетата се вижда... Не ме вълнуват легенди за така наречените от Кимчето "известни фенове", за Роси от Дупница и Краси от Каспичан, пък кой бил припаднал на концерта и как Майкъл миришел на бебе и простотии от сорта... фенщини... Вас познавам, и от вас ми се ще да чуя... вие как го усетихте... като какво? С какво бихте го сравнили това усещане... ЖИВИЯ Майкъл през вашите възприятия... само това... моля ви!
Извинявам се, че съм толкова любопитен, сега пак ще прочета темата (много ме е яд, че мнениета на Ким са на латиница), и други подобни теми чета и на други места... просто мира нямам... Не мога да повярвам, че цялата тази енергия някъде се е изпарила сега...

http://mmlegends.com