* The Misunderstood Power of Michael Jackson's Music

 

JOSEPH VOGEL

FEBRUARY 8, 2012

His influence today proves him to be one of the greatest creators of all time, but Jackson's art--like that of many black artists--still doesn't get the full respect it deserves.

AP Images

More than two and a half years after his untimely death, Michael Jackson continues to entertain. Cirque du Soleil's crowd-pleasing Michael Jackson Immortal World Tour is currently crisscrossing North America, while a recent Jackson-themed episode of Glee earned the show a 16 percent jump in ratings and its highest music sales of the season. Even Madonna's halftime Super Bowl spectacle harkened back to a trend first initiated by Jackson.

A gift to help them navigate the year ahead

Give a year of rigorous reporting, analysis, and debate—and help your favorite reader or thinker make sense of the history happening now.

Give The Atlantic

But there is another crucial part of Jackson's legacy that deserves attention: his pioneering role as an African-American artist working in an industry still plagued by segregation, stereotypical representations, or little representation at all.

Jackson never made any qualms about his aspirations. He wanted to be the best. When his highly successful Off the Wall album (in 1981, the best-selling album ever by a black artist) was slighted at the Grammy Awards, it only fueled Jackson's resolve to create something better. His next album, Thriller, became the best-selling album by any artist of any race in the history of the music industry. It also won a record-setting seven Grammy awards, broke down color barriers on radio and TV, and redefined the possibilities of popular music on a global scale.

Yet among critics (predominantly white), skepticism and suspicion only grew. "He will not swiftly be forgiven for having turned so many tables," predicted James Baldwin in 1985, "for he damn sure grabbed the brass ring, and the man who broke the bank at Monte Carlo has nothing on Michael."

Baldwin proved prophetic. In addition to a flood of ridicule regarding his intelligence, race, sexuality, appearance, and behavior, even his success and ambition were used by critics as evidence that he lacked artistic seriousness. Reviews frequently described his work as "calculating," "slick," and "shallow." Establishment rock critics such as Dave Marsh and Greil Marcus notoriously dismissed Jackson as the first major popular music phenomenon whose impact was more commercial than cultural. Elvis Presley, the Beatles, and Bruce Springsteen, they claimed, challenged and re-shaped society. Jackson simply sold records and entertained.

It shouldn't be much of a strain to hear the racial undertones in such an assertion. Historically, this dismissal of black artists (and black styles) as somehow lacking substance, depth and import is as old as America. It was the lie that constituted minstrelsy. It was a common criticism of spirituals (in relation to traditional hymns), of jazz in the '20s and '30s, of R&B in the '50s and '60s, of funk and disco in the '70s, and of hip-hop in the '80s and '90s (and still today). The cultural gatekeepers not only failed to initially recognize the legitimacy of these new musical styles and forms, they also tended to overlook or reduce the achievements of the African-American men and women who pioneered them. The King of Jazz, for white critics, wasn't Louis Armstrong, it was Paul Whiteman; the King of Swing wasn't Duke Ellington, it was Benny Goodman; the King of Rock wasn't Chuck Berry or Little Richard, it was Elvis Presley.

Given this history of white coronation, it is worth considering why the media took such issue with referring to Michael Jackson as the King of Pop. Certainly his achievements merited such a title. Yet up until his death in 2009, many journalists insisted on referring to him as the "self-proclaimed King of Pop." Indeed, in 2003, Rolling Stone went so far as to ridiculously re-assign the title to Justin Timberlake. (To keep with the historical pattern, just last year the magazine devised a formula that coronated Eminem--over Run DMC, Public Enemy, Tupac, Jay-Z, or Kanye West--as the King of Hip Hop).

Jackson was well-aware of this history and consistently pushed against it. In 1979, Rolling Stone passed on a cover story about the singer, saying that it didn't feel Jackson merited front cover status. "I've been told over and over again that black people on the covers of magazines don't sell copies," an exasperated Jackson told confidantes. "Just wait. Some day those magazines will come begging for an interview."

Yet among critics (predominantly white), skepticism and suspicion only grew. "He will not swiftly be forgiven for having turned so many tables," predicted James Baldwin in 1985, "for he damn sure grabbed the brass ring, and the man who broke the bank at Monte Carlo has nothing on Michael."

Baldwin proved prophetic. In addition to a flood of ridicule regarding his intelligence, race, sexuality, appearance, and behavior, even his success and ambition were used by critics as evidence that he lacked artistic seriousness. Reviews frequently described his work as "calculating," "slick," and "shallow." Establishment rock critics such as Dave Marsh and Greil Marcus notoriously dismissed Jackson as the first major popular music phenomenon whose impact was more commercial than cultural. Elvis Presley, the Beatles, and Bruce Springsteen, they claimed, challenged and re-shaped society. Jackson simply sold records and entertained.

It shouldn't be much of a strain to hear the racial undertones in such an assertion. Historically, this dismissal of black artists (and black styles) as somehow lacking substance, depth and import is as old as America. It was the lie that constituted minstrelsy. It was a common criticism of spirituals (in relation to traditional hymns), of jazz in the '20s and '30s, of R&B in the '50s and '60s, of funk and disco in the '70s, and of hip-hop in the '80s and '90s (and still today). The cultural gatekeepers not only failed to initially recognize the legitimacy of these new musical styles and forms, they also tended to overlook or reduce the achievements of the African-American men and women who pioneered them. The King of Jazz, for white critics, wasn't Louis Armstrong, it was Paul Whiteman; the King of Swing wasn't Duke Ellington, it was Benny Goodman; the King of Rock wasn't Chuck Berry or Little Richard, it was Elvis Presley.

Given this history of white coronation, it is worth considering why the media took such issue with referring to Michael Jackson as the King of Pop. Certainly his achievements merited such a title. Yet up until his death in 2009, many journalists insisted on referring to him as the "self-proclaimed King of Pop." Indeed, in 2003, Rolling Stone went so far as to ridiculously re-assign the title to Justin Timberlake. (To keep with the historical pattern, just last year the magazine devised a formula that coronated Eminem--over Run DMC, Public Enemy, Tupac, Jay-Z, or Kanye West--as the King of Hip Hop).

Jackson was well-aware of this history and consistently pushed against it. In 1979, Rolling Stone passed on a cover story about the singer, saying that it didn't feel Jackson merited front cover status. "I've been told over and over again that black people on the covers of magazines don't sell copies," an exasperated Jackson told confidantes. "Just wait. Some day those magazines will come begging for an interview."

Jackson, of course, was right (Rolling Stone editor Jann Wenner actually sent a self-deprecatory letter acknowledging the oversight in 1984). And during the 1980s, at least, Jackson's image seemed ubiquitous. Yet over the long haul, Jackson's initial concern seems legitimate. As shown in the breakdown below, his appearances on the front cover of Rolling Stone, the United States' most visible music publication, are far fewer than those of white artists:

• John Lennon: 30
• Mick Jagger: 29
• Paul McCartney: 26
• Bob Dylan: 22
• Bono: 22
• Bruce Springsteen: 22
• Madonna: 20
• Britney Spears: 13
• Michael Jackson: 8 (two came after he died; one featured Paul McCartney as well)

Is it really possible that Michael Jackson, arguably the most influential artist of the 20th century, merited less than half the coverage of Bono, Bruce Springsteen, and Madonna?

Of course, this disregard wasn't limited to magazine covers. It extended into all realms of print media. In a 2002 speech in Harlem, Jackson not only protested his own slights, but also articulated how he fit into a lineage of African-American artists struggling for respect:

All the forms of popular music from jazz to hip-hop, to bebop, to soul [come from black innovation]. You talk about different dances from the catwalk, to the jitterbug, to the charleston, to break dancing -- all these are forms of black dancing...What would [life] be without a song, without a dance, and joy and laughter, and music. These things are very important but if you go to the bookstore down the corner, you will not see one black person on the cover. You'll see Elvis Presley, you'll see the Rolling Stones...But we're the real pioneers who started these [forms]."

While there was certainly some rhetorical flourish to his "not one black person on the cover" claim, his broader point of severely disproportionate representation in print was unquestionably accurate. Books on Elvis Presley alone outnumber titles on Chuck Berry, Aretha Franklin, James Brown, Ray Charles, Marvin Gaye, Stevie Wonder, and Michael Jackson combined.

When I began my book, Man in the Music: The Creative Life and Work of Michael Jackson, in 2005, there wasn't one serious book focused on Jackson's creative output. Indeed, at my local Barnes & Noble, I could find only two books about him, period. Both dealt with the scandals and controversies of his personal life.

It seemed the only way Michael Jackson could get covered was if he was presented as a freak, a curiosity, a spectacle. Even reviews of his albums, post-Thriller, focused on the sensational and were overwhelmingly condescending, when not outright hostile.

Of course, this poor coverage wasn't only about race. Biases were often more subtle, veiled and coded. They were wrapped together with his overall otherness and conflated with the "Wacko Jacko" media construct. In addition, as Baldwin astutely noted, there were not entirely unrelated apprehensions about his wealth and fame, anxieties about his eccentricities and sexuality, confusion about his changing appearance, contempt for his childlike behavior, and fears about his power.

But the bottom line is this: Somehow, in the midst of the circus that surrounded him, Jackson managed to leave behind one of the most impressive catalogs in the history of music. Rarely has an artist been so adept at communicating the vitality and vulnerability of the human condition: the exhilaration, yearning, despair, and transcendence. Indeed, in Jackson's case he literally embodied the music. It charged through him like an electric current. He mediated it through every means at his disposal--his voice, his body, his dances, films, words, technology and performances. His work was multi-media in a way never before experienced.

This is why the tendency of many critics to judge his work against circumscribed, often white, Euro-American musical standards is such a mistake. Jackson never fit neatly into categories and defied many of the expectations of rock/alternative enthusiasts. He was rooted deeply in the African-American tradition, which is crucial to understanding his work. But the hallmark of his art is fusion, the ability to stitch together disparate styles, genres and mediums to create something entirely new.

If critics simply hold Jackson's lyrics on a sheet of paper next to those of Bob Dylan, then, they will likely find Jackson on the short end. It's not that Jackson's lyrics aren't substantive (on the HIStory album alone, he tackles racism, materialism, fame, corruption, media distortion, ecological destruction, abuse, and alienation). But his greatness is in his ability to augment his words vocally, visually, physically, and sonically, so that the whole is greater than the sum of its parts.

Listen, for example, to his non-verbal vocalizations--the cries, exclamations, grunts, gasps, and improvisatory vernacular--in which Jackson communicates beyond the strictures of language. Listen to his beat boxing and scatting; how he stretches or accents words; his James Brown-like staccato facility; the way his voice moves from gravelly to smooth to sublime; the passionate calls and responses; the way he soars just as naturally with gospel choirs and electric guitars.

Listen to his virtuosic rhythms and rich harmonies; the nuanced syncopation and signature bass lines; the layers of detail and archive of unusual sounds. Go beyond the usual classics, and play songs like "Stranger in Moscow," "I Can't Help It ," "Liberian Girl ," "Who Is It," and "In the Back." Note the range of subject matter, the spectrum of moods and textures, the astounding variety (and synthesis) of styles. On the Dangerous album alone, Jackson moves from New Jack Swing to classical, hip hop to gospel, R&B to industrial, funk to rock. It was music without borders or barriers, and it resonated across the globe.

However, it wasn't until Jackson's death in 2009 that he finally began to engender more respect and appreciation from the intelligentsia. It is one of humanity's strange habits to only truly appreciate genius once it's gone. Still, in spite of the renewed interest, the easy dismissals and disparity in serious print coverage remains.

As a competitor on par with the legendary Muhammad Ali, Michael Jackson wouldn't be satisfied. His goal was to prove that a black artist could do everything a white artist could (and more). He wanted to move beyond every boundary, earn every recognition, break every record, and achieve artistic immortality ("That is why to escape death," he said, "I bind my soul to my work"). The point of his ambition wasn't money and fame; it was respect.

As he boldly proclaimed in his 1991 hit, "Black or White," "I had to tell them I ain't second to none."

We want to hear what you think about this article. Submit a letter to the editor or write to letters@theatlantic.com.

JOSEPH VOGEL is the author of Man in the Music: The Creative Life and Work of Michael Jackson. His work has appeared in Slate, The Huffington Post, and PopMatters. He holds a Ph.D. in american literature and culture from the University of Rochester. 

https://www.theatlantic.com/

* МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН ЕСТЕЙТ ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

 ЗАЩО Тази страница е създадена, за да даде отговори на често задавани въпроси, получени от Estate чрез онлайн екипа на Майкъл Джексън. Страницата ще се актуализира от време на време с допълнителни въпроси и отговори и можете да изпратите въпроси за разглеждане чрез формуляра за изпращане на тази страница.

Като се има предвид колко много е направено през първото десетилетие след трагичната и ненавременна смърт на Майкъл, не би трябвало да е изненада, че има естествено забавяне и разпространение на големите издания, тъй като Estate се фокусира по-селективно върху проекти за укрепване на наследството на Майкъл в дългосрочен план. Въпреки че оценяваме, че феновете искат повече издания, важно е да се има предвид всичко, което е създадено и издадено за този относително кратък период от време. Това включва редица лицензионни сделки, като сътрудничеството с ограничено издание с компании за облекло като Supreme и Off White, пускането на игрални автомати Michael Jackson, както и всички по-големи издания, включително:

2009: Документалният филм This Is It, който остава най-касовият музикален документален / концертен филм в историята. Издаден е и компилационен албум със същото заглавие, който включва песните, включени във филма, и няколко бонус парчета, включително неиздадената песен на Майкъл „This Is It“. Албумът е продаден в повече от пет милиона копия по целия свят, което го прави най-голямото посмъртно издание в историята.

2010: Играта Ubisoft, Майкъл Джексън: Опитът. Въпреки че имаше много успешни версии на видеоиграта Ubisoft Just Dance, това беше първият (и единствен) път, когато те пуснаха танцова видео игра, посветена изцяло на един изпълнител! Той беше пуснат на всяка основна платформа и се превърна в една от най-продаваните видео игри на платформата Wii.

Имаше и две издания по споразумението на Estate с Sony Music - Michael, което беше първото издание на незавършени преди това парчета, по които са работили различни продуценти, работили с Michael. Независимо от противоречията около три от песните в този албум, той стигна до номер 1 по света и продаде повече от пет милиона копия. Публикувана е и пълната колекция от всички късометражни филми на Майкъл.

2011: Има две напълно уникални сценични шоу на живо, създадени от Estate в партньорство с Cirque du Soleil. Първото от тези шоута, Майкъл Джексън THE IMMORTAL World Tour, пътува до арени по света в продължение на близо 3 години. По пътя той събра около 400 милиона долара на касата, което го направи едно от най-големите турнета за всички времена! И спечели наградата за творческо съдържание на списание Billboard.

Имаше и друго издание в рамките на партньорството със Sony Music - албум Immortal, включващ ремикси на записите на Майкъл, създадени от Кевин Антунес, музикален директор на двете предавания на Cirque du Soleil, въз основа на песните, използвани в шоуто IMMORTAL.

2012: Имаше специално издание на Bad album за честване на 25-годишнината от албума Bad, което включваше ремастерирани версии на песните от оригиналния албум на един диск, заедно с втори диск, който включваше рядкости, както и 6 неиздавани преди това демо от Майкъл от сесиите за запис на албума Bad. Заслужава да се отбележи, че нито една от тези демонстрации не би била издадена като „нови“ записи, но те работеха в контекста на „бонус“ материали за това юбилейно издание. В по-големия бокс сет беше включен и CD на живо на Уембли - първият по рода си CD на Майкъл Джексън от някое от самостоятелните турнета на Майкъл, който ще бъде издаден.

Също така, като част от честването на 25-годишнината на Bad, на DVD излезе концертът на Wembley от Bad Tour. Изпълнението на Майкъл на този концерт със сигурност е най-доброто концертно изпълнение на живо от всеки изпълнител. Както беше обяснено по онова време, ако бяхме в състояние да намерим някакви оригинални филми / ленти за това представление, щяхме да ги използваме, за да създадем изцяло монтиран концерт. За съжаление това не беше така и пуснахме единственото, което намерихме - собственото копие на концерта на Майкъл. Продължаваме да търсим оригиналните елементи с надеждата, че един ден ще успеем да споделим този концерт във възможно най-добрия формат. Точно като феновете и ние бихме били във възторг, ако това се случи.

Имаше първия от двата документални филма с дълга форма, продуцирани от Estate с режисьор Спайк Лий начело, BAD25, който беше премиерен на филмовия фестивал във Венеция и излъчен по ABC в САЩ и излъчен по телевизията в останалата част на света . По-дългият „режисьорски разрез“ на документалния филм беше издаден и на DVD / Blu-Ray.

Имаше и сделка с Pepsi за популяризиране на 25-годишнината на Bad and the Bad World Tour, за която Pepsi беше спонсор. Като част от сделката с Pepsi, по целия свят бяха пуснати специални кутии с ограничено издание.

2013: Второто шоу на живо, създадено от Estate и Cirque du Soleil, Michael Jackson ONE, което е по-интимно шоу от турнето, премиера в постоянния му дом в Mandalay Bay Resort & Hotel в Лас Вегас. Въпреки че сме наясно, че не е възможно всички да пътуват до Лас Вегас, за да видят това шоу, с гордост заявяваме, че продължава да бъде едно от най-успешните шоута в Лас Вегас. Всъщност това е едно от най-добрите шоута в света и е подобаваща почит към Майкъл Джексън. Въпреки че беше принуден да затвори заедно с всички други събития на живо в началото на 2020 г. в резултат на пандемията COVID 19, той ще се отвори отново, когато е безопасно, и ще продължи да забавлява публиката през следващите години.

2014: Вторият албум с неиздавани досега записи, Xscape, е изпълнителен продуцент с LA Reid, който привлече настоящи продуценти, включително Timbaland, а албумът включва и първия посмъртно издаден дует от Майкъл. Джъстин Тимбърлейк се присъедини към Майкъл във версия на „Love Never Felt So Good“. Този албум отиде на първо място по целия свят и друга песен от този албум, „Slave To The Rhythm“, беше включена в холограмното изпълнение на Billboard Music Awards, което даде на шоуто най-големите рейтинги от десетилетия насам.

2016: Въз основа на успеха на BAD25, Estate и Spike Lee си партнират по втори документален филм „Пътуването на Майкъл Джексън от Motown до OFF THE WALL“, който погледна назад в ранния път на кариерата на Майкъл и завърши с по-задълбочен поглед към Off The Wall . Този критичен документален филм, премиерата на филмовия фестивал в Сънданс, беше излъчен по Showtime в САЩ и от други телевизионни оператори по света. Издаден е и на Blu-Ray / DVD.

2017: За да отпразнуваме връзката между Майкъл Джексън и Хелоуин, имаше премиерата на оригиналния анимационен телевизионен спектакъл, Хелоуин на Майкъл Джексън, който имаше най-добрите оценки за вечерта извън играта на World Series. Имаше и специални събития в половин дузина избрани градове по света, които включваха прожекцията на пълната версия на Ghosts, епичния късометражен филм на Майкъл със Стан Уинстън и специална прожекция на Thriller 3D, чиято премиера всъщност беше на връщане пътуване до филмовия фестивал във Венеция .. И имаше издаване на албум / плейлист за компилация на Хелоуин, Scream.

Имаше и друга сделка с Pepsi за включване на Майкъл в тяхната глобална кампания, която отново включваше пускането на специални лимитирани кутии Pepsi с изображения на Майкъл Джексън.

2018: Известната с критиката изложба на Майкъл Джексън: На ​​стената премие в Националната портретна галерия в Лондон на 28 юни. След рекордното си провеждане в Лондон, изложбата пътува до три други големи европейски локации - Париж, Франция, Бон, Германия и Еспоо, Финландия. Това иновативно и уникално преживяване беше оценено и насладено от феновете и други представители на широката общественост във всеки град.

През юли, извадка от неиздаван преди това запис на Майкъл Джексън, "It Not Matter To Me", беше лицензирана в нов подобно озаглавен запис на Drake, "Don't Matter To Me", за да подкрепи нашето намерение да запознаем Майкъл с нов поколения фенове чрез сътрудничество с настоящи артисти. Този дует ще се превърне в 44-ият хит в класацията на Billboard в топ 10

И през август, на това, което би било 60-ият рожден ден на Майкъл, бяхме домакини на Diamond Celebration в Лас Вегас. В допълнение към всички обичайни празненства за рождения ден, организирани от Estate в Michael Jackson ONE в Лас Вегас всяка година, имаше и допълнително специално парти, на което присъстваха поканени гости и фенове с участието на DJ сет от Марк Ронсън и изпълнение на Usher.

Трилър 3D беше премиерен в IMAX в ограничен 1-седмичен ангажимент по кината по света с изданието Universal / Amblin, „Къщата с часовник в стените“, за да възторжени отзиви. Надяваме се да намерим възможности да покажем Thriller 3D отново в бъдеще.

2019/2020: Estate има редица планове, включително тези за 10-ата годишнина от излизането на This Is It, които бяха повлияни от излизането на Leaving Neverland. Независимо от факта, че не е правдив и ще бъде изобличен заради лъжите си, в краткосрочен план издаването му накара други медийни компании да не желаят, поне временно, да лицензират всякакви нови програми на Майкъл Джексън. Това вече започна да минава. И, разбира се, през 2020 г. всички ние се справяме с пандемията COVID-19, която доведе до забавяне на откриването на MJ the Musical на Бродуей, както и до повлияване на други планове, които имахме за тази година.

Всичко това е начин да напомним на всички колко всъщност е направил имението през последните единадесет години, а също така да напомним на всички, че в резултат на сили и събития извън нашия контрол, ние трябваше да направим пауза върху големите дейности за последните осемнадесет месеца. Има теория, за която Майкъл се е абонирал, че не бива да се прави прекалено много, да се почива на света и след това да се изненадва със специални проекти. Това остава намерението на имението. Майкъл продължава да бъде артист номер едно в каталога за стрийминг в света и се издига до нови висоти, когато се отвори шоуто на Бродуей и ние сме в състояние да завършим и пуснем останалите проекти в процес.

ЗАЩО ESTATE НЕ ПУСКА ВСИЧКИ ПЕСНИ, КОИТО ФЕНОВЕТЕ СА ИЗТЕКЛИ?

Както беше посочено по-рано, Estate няма да пусне всичко в трезорите, базирайки се до голяма степен на избора, който самият Майкъл е направил през живота си.

Ако пуснем демонстрации сами, те няма да покажат Майкъл в най-добрата му светлина и няма да имат търговски успех, тъй като по дефиниция са недовършени. Въпреки че пускането на недовършена работа може да бъде оценено от феновете, това не би било начинът да запознаете Майкъл с нови фенове, които трябва да чуят Майкъл в най-добрия си вид. Това със сигурност е как Майкъл е решил какво да пусне и ние вярваме, че това би искал да направим. И дори сред феновете виждаме разногласия относно това дали неиздадените материали трябва да бъдат завършени, за да ги направят търговски жизнеспособни или не.

Майкъл имаше няколко философии, които използваме като ръководства. Един от тях е: „Качеството влиза преди името да продължи.“ Това, че нещо съществува, не означава, че трябва да бъде публично оповестено - а споделянето с феновете е все едно да го направите публично.

Това, че нещо е изтекло от фен, не означава, че е нещо, което трябва да има официално издание. Фактът, че е изтекла, означава, че Майкъл не е възнамерявал да бъде споделен от когото и да е имал доверие на първо място.

ЗАЩО НЯМА ПОСТОЯНЕН КАНАЛ НА МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН НА SIRIUS XM?

Много от решенията, взети от имението, се коренят във философията на Майкъл. Той каза, че „Ако кометата на Хейли преминаваше веднъж месечно, никой не би погледнал.“ "Естейт" не иска Майкъл да е постоянно на радио или в приложение, където хората скачат от Елвис до Брус Спрингстийн. Майкъл е специален. Estate е лицензирал SiriusXM три пъти през последните 11 години и, когато е уместно, би помислил да го направи отново. Съвсем наскоро на 15 юли 2020 г. стартира временен канал като начин за предлагане на нещо специално по време на тези трудни времена и беше положено голямо внимание при програмирането на канала, за да включва не само големите хитове на Майкъл, но и други песни, които биха били оценени от феновете му както и песни от хора, които може да са повлияли на Майкъл, и хора, които Майкъл може да е повлиял. Работа със SiriusXM, за канала бяха създадени и специални плейлисти от хора, които познаваха Майкъл, както и от артисти, които бяха повлияни от него (и също са големи фенове). И вместо типичен изпълнител на глас, гласът на канала също е някой, който познава Майкъл от много години, Стивън Айвъри, който сподели много специален плейлист в канала, който говори за текущите времена в света. Въпреки че може да не е бил достъпен за всички по света, се надяваме, че тези, които са могли да слушат, са му харесали. който сподели много специален плейлист в канала, който говори за актуалните времена в света. Макар че може да не е бил достъпен за всички по света, има надежда, че тези, които са могли да слушат, са му харесали. който сподели много специален плейлист в канала, който говори за актуалните времена в света. Въпреки че може да не е бил достъпен за всички по света, се надяваме, че тези, които са могли да слушат, са му харесали.

ЗАЩО НЯМА ИЗДАНИЕ НА HISTORY 25? ИЛИ КОНЦЕРТЕН ФИЛМ НА HISTORY?

Според нас този албум е най-недооцененият и един от най-добрите му. Въпреки че никога не бяха обявени, Estate имаше планове да отбележи 25-годишнината от албума HIStory тази година, но поради COVID-19 тези планове трябваше да бъдат променени. Така че, въпреки че все още имаме планове да отпразнуваме HIStory с подходящи аудио и аудиовизуални елементи, ние не вярваме да правим съобщения, докато не сме в състояние да споделим всички съответни подробности. Надяваме се скоро светът да се отвори отново и да позволи на нашите създатели да завършат работата си.

ЗАЩО МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН ESTATE НЕ ПРАВИ ВСИЧКИ НЕЩА, КОИТО ПРАВЯТ ДРУГИТЕ ИМОТИ?

Както знаете, Майкъл оглавява списъка на най-печелившите знаменитости и / или списъка на именията с най-високи доходи на знаменитости всяка година, откакто той почина. Напоследък има известни спекулации и сравнения в частност с Prince Estate. Знаем, че има фенове, които са фенове и на Принс, и на Майкъл, и това е разбираемо. Принс беше гений сам по себе си. Той беше невероятен художник. Но никой не може да сравнява Принс с Майкъл и никой не може да сравнява имението Принс с имението Майкъл Джексън. Малко известният факт е, че през 2019 г. каталогът на Майкъл Джексън се радва на 7,3 милиарда потока, което е увеличение с над 20% спрямо предходните 5,4 милиарда потока, което вече изпреварваше пазара и направи Майкъл номер 1 в света по стрийминг изпълнител. Многото фенове на Майкъл - както дълги, така и лоялни, и чисто нови - заслужават цялата заслуга за подкрепата и продължаването да слушат Майкъл Джексън. И ние от имението искаме да използваме тази възможност, за да признаем, поздравим и благодарим на вас, общността на феновете на Майкъл Джексън, за вашата продължаваща безусловна любов и подкрепа към Майкъл като човек, художник и хуманитарен човек.

ЩЕ НАДГРАДИ ЛИ ESTATE КЪСОМЕТРАЖНИТЕ ФИЛМИ НА МАЙКЪЛ ДО 4K?

Estate има всички намерения да надгражда късометражните филми на Майкъл, където е възможно. Надграждането на късометражните филми на Майкъл е по-близко до това, което се изисква за по-старите театрални филми, за разлика от музикалните видеоклипове на други изпълнители, до голяма степен благодарение на цялата работа (например ефекти и др.), Която обикновено се прави върху всеки късометражен филм извън реалната заснемането и начинът и форматът, в който първоначално е извършена цялата тази работа. Няколко късометражни филма, като „Трилър“ и „Гладък престъпник“, имат 35-милиметрови майстори, при които надстройката е скъпа, но много по-изпълнима. Това обаче не е така за повечето късометражни филми и в тези случаи процесът е по-скъп и изисква повече работа (и време). В някои случаи може дори да не е възможно, ако всичко, което имаме, е нискокачествена главна лента и не се намират оригинални източници. Важно е феновете да разберат, че не всичко, създадено от Майкъл, всъщност е попаднало в складовете на Майкъл (включително, например, висококачествените кадри от пълния концерт на Bad Tour на Уембли, въпреки че знаем, че Майкъл е заснел „Друга част“ от мен ”на този и други концерти по филма, за да създадете късометражния филм за тази песен). Но ние ще продължим да търсим най-доброто решение за предизвикателствата, с които се сблъскваме с всеки от късометражните филми, и с нетърпение очакваме да споделим подобрените късометражни филми, когато необходимата работа приключи. висококачествените кадри от пълния концерт на Bad Tour на Уембли, въпреки че знаем, че Майкъл е заснел „Друга част от мен“ на този и други филмови концерти, за да създаде късометражния филм за тази песен). Но ние ще продължим да търсим най-доброто решение за предизвикателствата, с които се сблъскваме с всеки от късометражните филми, и с нетърпение очакваме да споделим подобрените късометражни филми, когато необходимата работа приключи. висококачествените кадри от пълния концерт на Bad Tour на Уембли, въпреки че знаем, че Майкъл е заснел „Друга част от мен“ на този и други филмови концерти, за да създаде късометражния филм за тази песен). Но ние ще продължим да търсим най-доброто решение за предизвикателствата, с които се сблъскваме с всеки от късометражните филми, и с нетърпение очакваме да споделим подобрените късометражни филми, когато необходимата работа приключи.

ЗАЩО ESTATE НЕ Е НАПРАВИЛ ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ, ПРОКЛАМИРАЩ НЕВИННОСТТА НА МАЙКЪЛ?

Имотът предприема правните действия, за които има правно основание, с искането си за публичен арбитраж в спора с HBO. Целта на това е да се разкрият участниците, под наказание за лъжесвидетелство, за лъжците, каквито са. Освен това феновете не могат и никога няма да разберат какво е направил Estate зад кулисите. Имотът не винаги иска да бъде публично признат или кредитиран за това, което прави; важно е само, че Estate насърчава разпространението на точна информация за Майкъл.

ЗАЩО NEVERLAND НЕ Е ОТВОРЕН ЗА ОБЩЕСТВЕНОСТТА?

За съжаление Neverland не може да бъде отворен за публично посещение. Искаме да може. Местоположението му и приложимите регулации за зониране забраняват отварянето му за обществеността. По време на живота си Майкъл изследва тази възможност и се сблъсква с факта, че това не може да бъде направено.

ЗАЩО ESTATE ПРОДАВА NEVERLAND И НЕ ГО ПАЗИ ЗА ДЕЦАТА НА МАЙКЪЛ?

Neverland се управлява и контролира от Colony Capital, а не от Estate. Това се основава на договор, подписан от Майкъл през 2008 г. Проучихме с Colony Capital редица потенциални възможности за Невърленд, включително да го дарим на щата Калифорния, за да бъде запазен за исторически цели и специални събития, но нито един не се оказа осъществим и в крайна сметка Colony реши да продаде имота. Neverland винаги е бил и ще продължи да бъде много скъп имот за поддръжка. По този начин, без никаква жизнеспособна възможност за генериране на доход от имота, решението на Colony да намери купувач е разбираемо и това е същата причина, поради която Estate не може да закупи имота. Надяваме се, че всички нови собственици ще зачитат историческото значение и специалния характер на този прекрасен имот.

Също така смятаме, че е важно да се има предвид, че толкова вълшебно и красиво място, каквото е било Невърленд през годините, в които Майкъл е живял там, през последните няколко години от живота си не е бил негов дом и той публично заяви, че няма да бъде негов отново у дома. Музиката, визията и посланията на Майкъл остават винаги присъстващи при нас - художникът, творческият гений и грижовното човешко същество с несравнима страст към планетата и хората, които я обитават. Това ще продължи да бъде безсмъртно и да вдъхновява поколения напред.

ЩЕ ИМА ЛИ ПОСТОЯНЕН МУЗЕЙ НА МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН?

Надяваме се, че ще има музей на Майкъл Джексън. Ние имаме и ще продължим да проучваме тази възможност. Също така проучваме възможността имотът Hayvenhurst да бъде отворен за ограничени публични обиколки и сме оптимисти за тази възможност. Въпреки че това не е неизбежно, това е нещо, което бихме искали да постигнем.

ЗАЩО НЕ ПУСНЕШ ВСИЧКО В ТРЕЗОРА?

В крайна сметка ще бъдат пуснати още музика, но в трезорите няма нищо завършено и готово за пускане. Ние не пускаме и няма да пускаме всичко в трезорите въз основа на избора, който Майкъл направи през живота си.

Съгласни сме с философията на LA Reid за  Xscape : предпочитаме да започнем с онези записи, на които Майкъл е изпял пълни вокали, защото знаем, че именно тези са най-много. Критикувани сме от някои фенове, когато не пускаме неиздадени материали. И сме критикувани от други фенове, когато пускаме неиздадени материали с помощта на водещи продуценти, много от които са работили с Майкъл, за да завършим записите. Ако пуснем демонстрации сами, те няма да имат търговски успех, защото по дефиниция са недовършени.

КАКВО ВДЪХНОВИ ХЕЛОУИН НА SCREAM И MICHAEL JACKSON?

The  Scream  албума и анимационния Хелоуийн били вдъхновени от любовта на Майкъл на Хелоуин и анимация, както и обществения интерес всеки октомври в  трилър .  Албумът на Хелоуин на Майкъл Джексън  и  албумът " Scream " са предназначени да служат като първата част от листата на изданията за Хелоуин, които ще се проведат през следващите години - обичаме идеята Майкъл Джексън да доминира в Хелоуин!

Scream  е предназначен да бъде плейлист, който ще се връща към стрийминг услугите всеки октомври, а може да има и специални колекционерски винил и CD издания като тазгодишното сияние в тъмния винил, които могат да включват и друго съдържание или изненади.

По същия начин,  Хелоуин на Майкъл Джексън е замислен като ежегодно издание, подобно на анимираните специални празници на Чарли Браун, които в крайна сметка се излъчват в повечето страни по света всяка година. Въпреки че не е предназначена да се конкурира с бюджетните анимационни театрални филми със стойност над 100 милиона долара, качеството на тази анимация надвишава всичко, което е по телевизията. Той е предназначен за семейно гледане и за привличане на нови фенове. Важното е, че предлага възможност да чуете музиката на Майкъл по изцяло нов начин и да споделите един от собствените ръководни принципи на Майкъл - вярвайте в себе си и следвайте мечтите си - по забавен и забавен начин. Точно както в „Призраци“, Майкъл играе много роли и се появява в множество маскировки, включително като стилизирана, супергеройска версия на себе си, която се вписва в този магически свят. Той не е предназначен да бъде истинско представяне на действителния човек, а по-скоро магически характер, който принадлежи в света, който е създаден. Препоръчваме да гледате програмата със страхотно стерео и усилената сила на звука.Това е и експозиция, която позволява на холивудските филмови и телевизионни режисьори и световни търговци да изпитат колко ефективно музиката на Майкъл може да се използва за разказване на история.

Поемането на Хелоуин не спира дотук! Знаем, че всички ще се радват на новите късометражни филми „Кръв на дансинга 2017“ и „Кръв на дансинга X Dangerous“, които съдържат кадри на Майкъл от оригиналните му късометражни филми. И през следващата година възнамеряваме да добавим издание на „Трилър 3D“ или „Призраци 3D“ в кината по целия свят като част от годишното тържество.

Тези проекти и други, които могат да бъдат добавени през следващите години, когато се вземат заедно, ще помогнат за запознаването на Майкъл с нови поколения фенове и ще помогнат на родителите да представят Майкъл на децата си. Например чухме за фен, който пускаше „Изтезания“ за жена си, което я накара да иска да чуе повече музика на Майкъл и Джаксънс. Въпреки че се радваме да знаем, че феновете се радват на албума, анекдоти като този означават, че намираме и нови фенове!

ЧЕТЕТЕ ЛИ НЯКОГА КРИТИКИ НА ФЕНОВЕТЕ КЪМ ПРОЕКТИТЕ НА ESTATE? КАК СЕ ОТНАСЯТЕ КЪМ КОМЕНТАРИТЕ НА ФЕНОВЕТЕ ПО ПРОЕКТИТЕ ESTATE?

Ние обичаме и ценим страстта на феновете на Майкъл. Ние знаем колко привилегировани сме да познаваме и сме работили с Майкъл и приемаме сериозно доверието, което той ни оказа, за да управляваме неговите активи и наследството му. Също така знаем колко щастливи сме, че с Краля на попа, „най-великият артист, който някога е живял“, идва огромна, разнообразна и страстна фен общност с различни и понякога противоречиви възгледи за всичко, свързано с Майкъл. И това естествено включва проектите, предприети от Estate. Следователно приветстваме коментарите и голямата подкрепа на феновете, тъй като дори когато има критики, това показва споделена страст и любов към Майкъл.

Интересно е да се отбележи, че бяхме критикувани от членовете на семейството на Майкъл за издаването на  This Is It , който впоследствие се превърна не само в най-успешния документален концерт в историята, но и във филм, който предлага рядък поглед зад кулисите на истинския артистичен гений на Майкъл. Бяхме критикувани от няколко журналисти за шоуто, създадено с Cirque du Soleil,  Michael Jackson THE IMMORTAL World Tour . Шоуто се превърна в едно от най-успешните турнета на всички времена. За щастие, ние почти не сме били критикувани от  Майкъл Джексън ONE, постоянното шоу в Лас Вегас, което вече е видяно от над 3,5 милиона души от премиерата му и продължава до едно от най-добрите шоута в Лас Вегас. Тези проекти демонстрират огромната и трайна популярност на Майкъл Джексън.

Критиките, които получаваме, ни напомнят, че не можем да угаждаме на всички през цялото време. Ние също сме фенове на Майкъл и правим всичко възможно, за да създадем проекти, които бихме искали да видим и чуем. Целта на създаването на тези проекти е да подобри наследството на Майкъл, да угоди и развълнува, където е възможно, съществуващите фенове и да запознае Майкъл с новите поколения фенове. И бъдете сигурни, че рано или късно ще стигнем до много от проектите, които сме сигурни, че феновете искат, включително и юбилейни албуми и документални филми за  Опасен  и  HIStory .

ЗАЩО ESTATE НЕ ПРАВИ ПОВЕЧЕ, ЗА ДА СПРЕ ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ПРОГРАМИ И ФИЛМИ ЗА МАЙКЪЛ?

Много от тях ни притесняват толкова, колкото притесняват феновете. Ние обаче правим сериозен анализ с помощта на нашите съдебни участници, за да определим дали имаме законовите основания да спрем определен проект. Ако го направим, ние действаме. Но в много случаи не го правим. А ако се направи неуспешно усилие за спиране на проекти, това само ще привлече повече внимание към тези ужасни и в много случаи подли проекти. Единственото нещо, което може да се каже, е, че в тези проекти няма да се чува музика под наш контрол.

ЩЕ ИМА ЛИ НЯКОГА САУНДТРАК, ИЗДАДЕН НА MICHAEL JACKSON ONE?

Все още не се планира издаването на саундтрак албум за Michael Jackson ONE. Със сигурност обаче се радваме на повторното отваряне на шоуто, когато е безопасно да го направим, и на приветствието на всички фенове в театър Michael Jackson ONE в залива Mandalay в Лас Вегас.

https://www.michaeljackson.com/

„АУРАТА НА МАЙКЪЛ ДЖАКСЪН БИЛА ЗАШЕМЕТЯВАЩА“

Перспективи за MJ

Певицата Тейлър Дейн бе избрана да отвори участие на Майкъл Джексън в турнето му „Bad“. „Мениджърът ми се обажда и те казват:„ Имате концерт и това е голяма работа “, спомня си тя.

„Това беше„ Лошото “турне, най-голямото турне в света. Напълнихме стадиони в цяла Европа. Това беше най-страшният, вълнуващ момент в живота ми ... Толкова се страхувах да изляза на сцената. Чувствах се, че ме хранят за лъвовете. Ревът на стадиона, тълпите просто оглушаваха. Беше като Колизеума. Просто усещаше, че ще бъдеш изяден жив. Говорим за 65 000 до 100 000 души в една стая. Това беше просто типична публика за Майкъл ... Феновете просто отпаднаха, измъчваха се. А енергията и вълнението, които Майкъл създаде зад кулисите, бяха невероятни. "

"Майкъл правеше две представления на седмица, ако имахме късмет. Бях на това екстравагантно хайверно турне със 150 автобуса в южната част на Франция, южната част на Испания - всяка страна в Европа. Имах хитовата песен в Европа:" Tell It To Сърцето ми. "Майкъл беше феномен. Гледайки го как се готви да излезе на сцената - когато излезе на сцената, той имаше целия този ритуал. Той щеше да има военни момчета зад кулисите и полицията - те бяха във военните екипи. Те скандираха и всички зад кулисите бяха amped. "

Дейн си спомня, че по време на турнето Франк ДиЛео, мениджър на Джаксън по това време, я дръпна настрана и спомена, че Джаксън е имал известни притеснения относно нейното влияние върху публиката. Дейн казва, че Джаксън му е казал: „Франк, не знам дали трябва да я задържиш. Чувствам, че тя изтощава аудиторията ми ”, казва тя, смеейки се. „Изтощавам публиката му! „Просто мисля, че изглеждат толкова изтощени, след като тя свърши“ - което означава, че се справям добре. “

Тя казва, че докато е на турне с Майкъл, в почивни дни ще се мотае с групата, Майкъл обаче не се смесва с групата или друг туристически екип, в почивни дни ... "Майкъл често беше в Монако или където и да е с крал или кралица или принц и всички ние в обиколката щяхме да бъдем оставени на себе си в Европа, просто да го вземем и да си прекараме чудесно. "

Тя казва: „Майкъл беше милостив към мен. И изключителен за гледане като артист, хипнотизиращият ефект на шоуто и аурата му върху хората. От огромното му обкръжение и целия екипаж, групата му, която беше резервна Шерил Кроу, до танцьорите и продукцията ... това беше пътуващ цирк и забавление. Бях новата сензация и Франк ДиЛео две години по-късно започна да управлява кариерата си от срещата по време на това турне. "

"Майкъл Джексън беше сила, най-големият артист. Той наистина трябваше да бъде най-големият и беше."