***От архива Да не забравяме...интервю с Tom Mesereau

Interview with Tom Mesereau - Deborah Kunesh

Интервю с Tom Mesereau

DK: Deborah Kunesh

TM: Tom Mesereau

Интервю с Tom Mesereau

DK: Deborah Kunesh
TM: Tom Mesereau

http://www.reflectionsonthedance.com/Interview-with-Tom-Mesereau.html

DK: Какъв клиент беше Майкъл? Какво бе усещането да работиш с него?

TM: Възхитителен. Много отзивчив, умееше да изслушва, отнасяше се с голямо уважение към мен, към адвокат Susan Yu и останалата част от екипа ни. Най-лошото, което бих могъл да кажа за него е, че понякога беше невъзможно да бъде открит. Трудно го откривахме на моменти и аз смятам, че една от причините бе това, че той изпитваше ужас от този процес, страхуваше се, но като цяло беше прекрасен клиент.

DK: Нормално е да изпитваш ужас, когато хората говорят такива неща за теб. Как се справяше той със стреса около този процес?

TM: Мисля, че му беше много трудно. Аз често си говорех с него рано сутрин, защото графикът ми беше такъв, че трябваше да си лягам около 7.30, най-късно 8 вечерта, и ставах в 3, всеки ден без изключение. Майкъл имаше навика да става рано сутрин и да се разхожда из Невърленд, за да релаксира, да бъде близо до природата, да гледа небето, луната и звездите, и често ми се обаждаше в 3 или 4 сутринта. Страдаше от (anxiety) тревожност/мъчително безпокойство, на моменти беше много депресиран и имаше проблеми със съня. Това са често срещани оплаквания за човек, обвинен в толкова тежки криминални престъпления.

DK: Когато интервюирах Aphrodite Jones, тя спомена, че от страната на обвинението са били призовавани за свидетели приятели и близки на Майкъл, и че той е понесъл много тежко някои от нещата, които те са казали.

TM: Беше ужасно преживяване. Беше болезнено, беше ужасяващо, той не можеше да повярва, че чува някои от нещата, които бяха казани в свидетелските показания. Не можеше да повярва, че някой би могъл да го обвини в посегателство над деца. Не можеше да повярва, че някой изобщо би могъл да го обвини в организирането на конспирация за насилствено задържане на семейство (в плен), в отвличане на деца, в изнудване. Това са неща, които Майкъл не беше в състояние дори да си представи, но той бе официално обвинен в извършването им, бяха призовавани свидетели, които очевидно не казваха истината, с цел да се скрои процес срещу него – и това го караше да се чувства уплашен и много отчаян.

DK: Процесът продължи над четири месеца.
TM: Почти пет месеца. Започна на 31 януари и приключи в средата на юни.

DK: Колко често се явявахте в съда през седмицата?
TM: 5 дни в седмицата.

DK: Докато четяха съдебните присъди/решения „невинен”, как реагираше Майкъл?
TM: В този конкретен ден той изглеждаше ужасно. Бузите му бяха хлътнали, едва вървеше. Изглеждаше ужасно. Не каза нито дума до последното „невинен”. Имаше 14 „невинен” – за 10 углавни престъпления и 4 по-леки. После се прегърнахме и той каза „Благодаря ти”.

DK: Преди последния ден от процеса, когато щяха да бъдат прочетени тези решения, се говореше, че ти си бил почти уверен, че Майкъл ще бъде оправдан. Това само усещане ли беше?

TM: Имах много силно усещане, че това жури няма да го признае за виновен.

Преди всичко трябва да сте наясно с калифорнийските съдебни закони и процедури, отнасящи се до криминални процеси. В Калифорния за криминалните процеси се назначава жури от 12 съдебни заседатели. Законът в Калифорния изисква единодушно решение от журито, за да се обвини или оправдае подсъдимият. Това означава, че всичките дванайсет заседатели трябва са съгласни да признаят някого за виновен , както и всичките дванайсет да са съгласни да го оправдаят. Ако съдебните заседатели не могат да достигнат единодушно решение за осъждането или оправдаването на подсъдимия, този конкретен параграф в обвинителния акт остава „висящ”. А това означава, че прокурорът може да преразгледа това обвинение пред друго жури, с напълно различен състав..

Накратко, ако журито признае подсъдимия за виновен по един-единствен параграф от обвинителния акт, или повече от един, това обикновено се счита за победа на обвинението. Ако журито оправдае подсъдимия по всички обвинения, това е победа на защитата. Ако журито признае вина по някои обвинения, а оправдае по други, това обикновено е победа на обвинението. Ако журито постанови ‘невинен’ по някои обвинения, а други останат ‘висящи’, това се счита за победа на защитата.

Michael Jackson първоначално беше подведен под отговорност за десет углавни престъпления. В края на процеса съдията добави четири обвинения в по-леки престъпления. За последните четири углавни обвинения срещу Майкъл, журито имаше две опции. Ако оправдаеха Майкъл по което и да било от последните четири обвинения в углавно престъпление, те разполагаха с опцията да го обвинят в извършване на по-леко престъпление. С други думи, журито бе помолено или да обвини, или да оправдае, или да не постигне съгласие (да „виси”) по четиринадесет обвинения.

Никога не съм очаквал Michael Jackson да бъде обвинен по който и да било параграф от обвинителния акт, в углавно или по-леко престъпление. Вярвах, и все още вярвам, че той беше абсолютно невинен по всички тези фалшиви/скалъпени обвинения. Но човек никога не знае какво решение всъщност ще вземе журито. Журито се състоеше от дванайсет души, които аз не познавах. И тъй като процесът продължи пет месеца, аз имах възможността да наблюдавам движенията им, поведението им и реакциите им спрямо свидетелските показания и веществените доказателства. Бях твърдо убеден, че обвинението не би могло да накара дванайсет души да го обвинят в каквото и да било.

Не знаех дали съдебните заседатели ще го оправдаят единодушно по всичките четиринадесет обвинения. Никой не би могъл да знае това. Но когато чух, че журито е постигнало единодушно решение по всяко едно от четиринайсетте обвинения, дълбоко в душата си знаех, че той е бил оправдан за всичко. Това обвинение бе пародия на правосъдие и е една от най-подлите/безчестни атаки срещу невинен човек в цялата правна история.

DK: Каква е разликата между ‘оправдан’ (acquitted) и ‘невинен’ (not guilty)?

TM: Няма разлика.

DK: Има ли нещо конкретно, което би искал да споделиш за Майкъл, за това какъв човек е бил? Какво би искал (ти) хората да знаят за Майкъл и за процеса?

TM: Майкъл беше един от най-деликатните и най-милите хора, които някога съм срещал. Той наистина искаше да направи нещо повече от това да е просто един музикален гений. Той искаше да излекува и промени света с любов, с доброта, с изкуство и музика, и аз наистина вярвам, че светът е едно по-добро място, защото той беше наоколо.

Той беше много кротък/хрисим/деликатен (gentle), много сърдечен и мил. Съществуваха ... ако мога така да го опиша ... универсален (световен/всемирен/вселенски) Майкъл и Майкъл човекът/отделната личност. Универсалният Майкъл искаше да промени планетата. Искаше целият свят да фокусира вниманието си върху децата и чувстваше, че ако децата получават нужната любов и грижа, ние значително ще намалим жестокостта по света, значително ще намалим подлостта и безчестието, значително ще намалим бедността и всички най-големи световни проблеми. Той чувстваше, че можем да постигнем това, ако насочим вниманието си върху децата на света. Ето това е ‘универсалистът’ Майкъл (universalism - вяра в спасението на човечеството), който смяташе, че може да излекува света с музика, с любов, с хуманитарни средства/мерки. Той е един от най-великите хуманитаристи (филантропи/човеколюбци) в световната история. Името му е вписано в книгата на рекордите „Гинес” като един от най-големите дарители за детски каузи – нещо, към което медиите не обичат да насочват вниманието си.

Съществува и ‘личността’ Майкъл, с когото аз контактувах, който беше човек и обичаше да кара децата да се усмихват. Той построи Невърленд, за да вижда децата щастливи. Той беше един от най-богатите хора на света. Можеше да харчи парите си егоистично, за себе си. Но вместо това той имаше зоологическа градина, имаше увеселителен парк, киносалон, имаше статуи, посветени на децата по света. Ако погледнете произведенията на изкуството в дома му, много от тях са свързани с децата, с тяхното щастие, с уважение към тях, че са такива, каквито са - тяхната раса, тяхната религия, от коя част на света са, какви местни традиции имат. Майкъл, като личност, обичаше да вижда как децата се усмихват. Обожаваше да вижда как едно дете, израснало в града, в бедност и жестокост, идва в Невърленд, поглежда жирафа и се усмихва, поглежда слона и се усмихва; взема си безплатен сладолед и просто се чувства щастливо. Това означаваше много за Майкъл, защото той беше много добър човек. Но, за жалост, когато си гений от такъв ранг, и си толкова богат, около теб започват да се навъртат акули, и когато добавиш към всичко това определана доза наивност ... той просто беше човек, който не искаше да го занимават непрекъснато с финансови дела и правни дела. Той искаше да твори, искаше да помага на другите. А това го превръща в още по-примамлива мишена за всякакви дела и искове.

DK: Това е страхотно, наистина ми се искаше хората да разберат истинската му същност, а това (такива изказвания) не се среща много често.

TM: Рабира се, защото медиите търсят шокиращото, искат да видят как хората се провалят в ада. Те отчаяно се надяваха, че Майкъл ще бъде обвинен, защото за тях това би означавало статии за години напред относно това как е изглеждал, как ще влезе в затвора и дали ще се самоубие. Повярвайте ми, те с нетърпение чакаха момента, в който той ще бъде обвинен и се опитваха да изопачават репортажите си с надеждата да манипулират журито и да му повлияят да издаде наказателна присъда. По онова време имаше и доста нескопосани/евтини опити за манипулация, насочени към мен.

DK: Наистина ли?
TM: О, разбира се.

DK: Толкова е тъжно, че светът е устроен така ...
TM: Всички се надяваха да спечелят от неговото унищожение/провал. Беше ужасно. Това е един от моментите в моя живот, с които най-много се гордея ... просто да го защитавам, да го оправдаят. Сега, когато погледна назад, на него са му оставали само четири години живот, и поне ги е изживял заедно с децата си, оправдан. Този процес беше толкова несправедлив. Делото беше толкова несправедливо и скалъпено.

TM: На погребението му – на което присъствах – един млад човек, който през ’80-те бе обект на голямо медийно внимание във връзка с един случай в Южна Калифорния: един баща полял с бензин сина си и го запалил. Детето получило изгаряния по цялото тяло, включително и лицето (този човек е известен като Дейв Дейв, или David Rothenberg). Майкъл се е погрижил за него. Той (Дейв Дейв) говори пред присъстващите на погребението за това колко мил, почтен, щедър и прекрасен човек е бил Майкъл. Знам със сигурност, че Майкъл се е грижил по този начин за деца по цял свят. Деца инвалиди, деца със заболявания и недъзи. Майкъл им е изпращал чекове, но никой не публикува това. Той не го е правил за слава. Правил го е, защото сърцето му го е искало. Знаете ли какво? Мисля, че едно от най-жестоките неща, които изобщо му се случиха, бе това, че те взеха любовта му към децата, желанието му да помага на децата, и ги обърнаха срещу него и го нарекоха чудовище – това направиха на онзи процес. Беше просто ужасно.

DK: Избираш най-важното нещо за един човек и го обръщаш срещу него.

TM: Беше много мъчително (късаше ми се сърцето) да бъда там, да го наблюдавам, да бъда свидетел на всичко това ... на това как му се отрази/какво му причини (този процес). Не знам дали изобщо е успял да се възстанови емоционално след всичко това.

DK: Предполагам, че това е нещо, което трудно би могло да се превъзмогне. Благодаря ти за всичко, което сподели с мен. 

Превод Калина Кирилова

***Последният запис на Майкъл Джексън (суб.)

ТОВА Е НАЙ-ДОБРОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ЛЮБОВТА НА МАЙКЪЛ КЪМ ДЕЦАТА, И ЧЕ НЕ БИ ПОСЕГНАЛ ЗЛОНАМЕРЕНО КЪМ НИТО ЕДНО ОТ ТЯХ!

">

* Стартирането на тематичния парк в Детройт

Този рядък клип разкрива проекта на Майкъл Джексън и Дон Барден, който имаше за цел да построи казино / хотел / увеселителен парк за град Детройт.

***Почитателите на Майкъл...

">

Почитателите на Майкъл Джаксън са особена порода хора !

Трудно може да се намери такова общество от фенове, чийто обект на възхищение е човек, към който съществуват толкова предразсъдъци. С течение на времето неговите почитатели станаха свидтели на това, как след една глобална идеализация техният кумир се превърна в очевидна мишена за преследване и обиди от страна на пресата и обществеността. Въпреки това, истинските почитатели език Майкъл Джаксън НЕ СЕ отрекоха От него. Колкото по-настойчиво неговите опоненти се опитват да го подтикнат към дълбоко отчаяние, толкова по-силна става любовта на неговите последователи, които укрепват силите си, за да устоят на всичко това .

"> Непоколебимата сила на Майкъл е пример за мъжество и способност бързо да възстановяваш физическите и душевните си сили пред лицето на трудностите и неизвестността. Почитателите на Майкъл се възхищават на неговите, бих казал, неизчерпаеми таланти и приветстват неговите победи . Те се смеят заедно с него в минутите му на щастие, плачат с него в минутите му на скръб и се молят за него в смутни времена. Техните сърца са пълни с топлота, когато той е в безопасност и се обливат в кръв, когато той е подложен на жестоки нападки. Н езависимо от неговите полети до космически висоти и пропадания в бездни, те са винаги лоялни . Те, както и Майкъл, не позволяват на скептиците да окрадат радостта им, да застанат на пътя им или да повлияят на мнението им. Те, както и Майкъл, се съпротивляват на това някой да управлява съдбата им или да им диктува какво да правят. Те също така отказват да седят със скръстени ръце във време, когато други се опитват да откажат Майкъл от неговото законно полагащо му се наследство. Иначе казано, те приличат на него по това, че не искат да мълчат. Феновете му са готови винаги да сложат доспехите, да вървят напред и да се борят.

Често перото става техен меч, с който се борят за правата на Майкъл . Борят се за търпимост към чуждите убеждения, безусловна победа на любовта над омразата, на мъдростта над невежеството и на справедливостта над неравенството - не само заради Майкъл, а и заради самите тях . Тази битка е безкрайна, трудна, морално и физически изнурителна. Тоест, вместо да се предадат, те се съпротивляват. Съпротивляват се на това да се откажат от Майкъл, дори играта да изглежда изгубена. Те са загърбили всякакви мисли, че нещата са безнадеждни. Отказват да се предадат и да тръгнат по пътя на най-малкото съпротивление, по който често им се предлага да тръгнат, като се отрекат от Майкъл.

Когато ситуацията стане съвсем напрегната, с уморени умове и натежали сърца те се обединяват. Обединяват се срещу нападките, на които е подложен Майкъл. Обединяват се, въпреки умората. Обединяват се, въпреки насмешките . Хазрат Инаят Хан някога е казал: "Бог наранява сърцето отново и отново, когато то е оставено открито". Привържениците на Майкъл могат да го видят като живо доказателство на тази идея. Неговото сърце беше разбито и неговите почитатели лично почувстваха всеки нанесен удар. По Божията милост, сърцето му не закоравя от честите удари на съдбата. Напротив -. ТО Е Всички На така открито И продължава Да дарява нежност И понеже Всичко, което той казва, идва от сърцето му, неговите фенове могат действително да почувстват неговата душевност, когато слушат песните и обръщенията му, ясно излъчващи желание да бъде приет, разбран и обичан. 

">

Любопитно е, че влиянието език Майкъл Джаксън има Глобален характер И ТОВА СЕ явява Основа За неговата база От почитатели. Критиците му погрешно мислят, че неговите фенове са нищожни и едностранно развити. Напротив, те са сплотени и многопластови. Можеш да ги намериш на всеки континент, във всяка страна. Те преодоляха расови, възрастови и социално-икономически бариери. Фактът, че те са толкова разнообразни, ги прави и още по-прекрасни. Малко артисти, ако въобще има такива, могат да се похвалят с толкова активни и различни почитатели, каквито има Майкъл. 

Ако е истина това, че нашият живот е отворена книга за другите, то прочитането на книгата "Майкъл Джаксън" е научило феновете му на жизненост, любов и способност да оцеляват в по-голяма степен, отколкото те могат да си представят. Той се явява жив пример за това, че всякакви мечти и желания са осъществими в живота на всеки. Майкъл е като мантра за това, че в любовта не може да има никакви ограничения, освен условни.

Майкъл доказа на всички, които се съмняваха, че можеш не само да живееш, но и да се издигнеш , като съхраниш изяществото и силата на духа, независимо от трудностите. Само той научи почитателите си как можеш да мечтаеш, без да се страхуваш; да твориш, без да се ограничаваш; да слушаш без предубеждения и да обичаш, без да осъждаш. В този смисъл почитателите на Майкъл не могат да бъдат засенчени от никого. Тяхната преданост, ентусиазъм, интелект и възхищение към музикалния им кумир нямат равни в съобществата от фенове на други артисти. 

И въпреки всичко това, любовта на Майкъл към неговите почитатели винаги ще превъзхожда техните чувства. Независимо от това, което те мислят и говорят за безкрайната си любов към него, той - Майкъл Джаксън, Кралят - по истински кралски начин винаги ще говори и доказва, че ги обича повече ....

* От архива Майкъл е едно голямо хлапе

"Майкъл е голямо хлапе "

спомените на г-жа Ма, Тайван

Майкъл обичаше магия, той знаеше много магически трикове и ги използва, за да забавляват децата, дори възрастни бяха изумени от неговите трикове. Той също обичаше да играе изчезват игра, използвайки таен проход в Neverland Ranch, за да направи себе си изчезне в един миг пред всички, и се появи отново някъде другаде.

Ма си спомни веднъж Майкъл седеше сред деца, гледане на МПС "Дух". Когато филмът свърши светлината дойде на "Къде е Майкъл?" озадачени деца, дори и възрастните, които седят в гърба не са имали идеи как това се е случило. Майкъл просто изчезва от мястото си! Докато всеки се опитва да разбера защо, Майкъл вече се срина с laughters от вратата.

Но едно нещо, че Ма особено помни неговата всеотдайност към болните деца. Майкъл е специално проектирал, кино за да позволи на болни деца,  да се наслаждават на филми като всички останали. Леглата бяха предоставени в много стаи с медицински съоръжения и дори присъствието на медицински персонал.

Един конкретен пример на детско качество на Майкъл беше "Майкъл Джексън Money Bank". Майкъл планира друго световно турне през 2000 година, и тема на обиколката е да спаси децата и да излекува света. Ма имаше идея да се използват портрет на Майкъл, за да съберат пари за деца в неравностойно положение по целия свят. Това е, да бъде пуснат в на хилядолетието за световното турне на Майкъл, за да насърчи феновете да помогнат. По време на срещата на етап на развитие, Майкъл имаше идеята за нещо още по-добро, като например  Майкъл Джексън пари банка "Преговорите! После щраквате с десния там и тогава, Майкъл просто грабна гласов рекордер и бързо излеза от стаята, 3 минути по-късно той се втурна обратно всички развълнувани, "Аз съм направил записа!"

Ма осъзна, че Майкъл току-що се втурва в банята си, за да запишете собствения си глас, съобщението каза: "Аз ви обичам много! Нека всички да излекуваме света. " Така че посланието на пари банка MJ е в действителност, записан в банята му!

Но в момента Майкъл беше заобиколен от съдебни дела спор, в края на краищата, той не е в състояние да изпълни желанието си на хилядолетието за световно турне, така че след първата партида от 700 банки MJ пари е било произведено, производство трябваше да бъдат отменени . Оригиналът мухъл е също тъй разрушени, има над 600 MJ пари банки, собственост на фенове из целия свят. История турне се оказа последното му по рода си световно турне. Да си спомним и чест Майкъл Ма са дарени 17 MJ пари банки в Неговото име за търг, за да събере пари за деца в неравностойно положение в Тайван.

Под  Видеото  е преведена визия с английски субтитри, как г-жа Ма и нейните близначки дъщери "ТВ поява в Тайван, да споделят своите спомени за Майкъл, снимки и  пари MJ банка.

               

Юли 2011 г. Актуализация : 

Г-жа Ма наскоро възобнови производството на Майкъл Джексън Money банка, за да продължи наследството на Майкъл, за да излекува света. С цел да създаде фондация в Тайван, за да съберат пари, паметта му, за да помогне на деца в неравностойно положение.

***Майкъл Джексън: танцьорът на сънищата - 2-ра част -

29 януари 2015 г. в 23:00 ч.
ANGRY BALLERINO

Сега да поговорим за възприеманата сексуалност на движенията на Майкъл - тема, която обещах да докосна по-рано. Знаете, сексуалността, агресията и страстта имат много общи неща. Това може да се каже за много народни танци, които включват емоционалност и страст. Всяка проява на човешко същество в танца, когато човек се чувства свободен и емоционален, може да се възприеме като проявление на сексуалността, защото границата между емоциите и основния инстинкт е доста фина. Това обаче не означава, че изобщо няма ограничение.

Фред Астер каза веднъж на Майкъл: "Ти си ядосан танцьор" и това твърдение е точно. Това не означава, че е отрицателен гняв, а страстта - страстта на изпълнението - нещо неистов и дяволски привлекателен. Настроението на танцьора силно влияе на това, което прави тялото. Трябва да знаете как да направите вашите чувства и енергия в движението. Само тогава танцът е танц. Без него това е само гимнастика. И ако чувствата се изобразяват само чрез изражението на лицето и не се усещат наистина, те ще изглеждат гротескни.

Трябва да помним, че в изкуството духовността е основна и техниката е вторична. Спортът е различен - в спорта техниката е основна - но танцът не е спорт. Майкъл Джексън има това, което е необходимо за артистичния подарък. Много от неговите движения изглеждат толкова ярки, гладки и талантливи, не защото е технически опитен (въпреки че със сигурност е способен), а защото е преживявал всяко движение. Цялото му същество е участвало, включително подсъзнанието му, произвеждайки това съвършено съчетание на пластичност и музика. За съжаление, това не е нещо, което може да се научи. Това е естествен талант.

Между другото, Майкъл не беше най-квалифицираният танцьор в света. Той никога не правеше скокове с разцепване, никога не достигаше петдесет стъпки в секунда и никога не правеше 32 фютета подред, макар че понякога правеше невероятни неща за човешкото тяло. Без съмнение има много съвременни танцьори, особено младите танцьори, които правят това, което Майкъл никога не би могъл да направи. Но дори и така, ние го наричаме голям, а тези други танцьори са просто общи екстри за нас. Защо е така?

Повтарям: причината е художественият дар, енергията, шаманската магия и харизмата. Налагането на сцената не започва, докато танцьорът не може да направи триметрово летящо салто над сцената. Това е цирковата акробатика. Техниката е само средство, използвано от изкуството на танца. Талантът в тази форма на изкуство не идва от техника, а от способността да се говори и рисува с вашето тяло, да се изразяват нюанси и да се намери индивидуален стил на движение на тялото. Един художник осъзнава пълно величие в танца, ако може да превърне един малък жест в малък спектакъл, свещен акт. Майкъл Джексън знаеше как да го направи. Ето защо той беше гений.

Спомням си колко бях шокиран, когато чух хората да говорят за прекомерната му слава. Те твърдяха, например, че лунната пътека дори не е била създадена от самия Майкъл, но това беше ходът на Марсел Марсо. Е, ако вникнем в историята, откриваме, че този ход е съществувал много преди Марсо. Също така, като самата танцьорка, мога да кажа, че лунната разходка е просто фетиш в индивидуален танцов стил - танцът на Майкъл Джексън.

В хореографията има интересен трик, използван от много хора, който включва намирането на оригинален и запомнящ се ход и показването му на върха на едно изпълнение. Този ход трябва да бъде уникален или забавен, но не трябва да е технически сложен. Намирането на подобен ход може да бъде само по себе си заслуга - защото не е лесно.

Това е случаят с лунната пътека: това е доста просто движение, което може да се научи от всеки, който може повече или по-малко да контролира тялото си. Не говоря за напредналите версии, като "страничния слайд" или кръговата луна - те са по-трудни. Но класическата лунна пътека (т.е. ходене назад) може да бъде изпълнена и от любител. Да, това е необичайно и човек трябва да разбере принципа на движение, за да го повтори. Но това е всичко, от което се нуждаете.

Танцът на Майкъл демонстрира много по-сериозна пластичност и техника, отколкото, в сравнение с тях, лунната пътека е просто глупост. Вижте как контролира тялото си, координацията, чувството си за ритъм! И неговите обиколки! Те просто са невероятни! Това е нещо, което може да направи само един много надарен професионалист.

Все пак, лунната пътека е ходът, който хората наричат ​​"сензационно". Това е чисто социален ефект - провокиран от художествен ум и хореографски избор на талант. Извършвайки този странен елемент в историческата годишнина на Motown, за да го направим незабравим и влеем в него толкова много енергия - това се отплати.

Когато журналистите говорят за танца на Майкъл, те обикновено споменават лунната пътека като специална реализация в танцовата техника. Луната може да бъде историческо събитие; това обаче не е неговият основен принос в изкуството на танца. Неговият принос далеч надхвърля. Те се срещат не само в специфични танцови елементи, но преди всичко в стила на облекчение, богатия и изразителен език на тялото и уникалния си подход към танца.

В света има голям брой танцови стъпки и техники, а новите ще продължат да се появяват безкрайно. Небето е границата. И все пак, историята отбелязва тези танцьори, които могат да създадат нещо специално на сцената, което прави хората загубени в ума, любовта, сълзите, радостта и съпричастността си към танцьорите. Това е най-важният елемент от работата на артиста. Ако можете да поставите искра и да запалите огън в сърцето си и в сърцата на зрителите, тогава сте майстор. Всички стъпки и техники просто служат като инструмент за създаване в този смисъл. Важна е тяхната хармонична комбинация в един организъм, точно както музиката е съставена от седем ноти в различни октави. Някаква музика може да ви накара да се движите и да ви удиви, докато друга музика не просто има същия ефект. Същото важи и за танца.

Да се ​​върнем отново към корените на танца на Майкъл. Когато хората говорят за своя танц, те често си спомнят легендарния Фред Астер и неговите танцови творби. Тук можем да видим много от това, което Майкъл "наследи" - целият гангстерски стил с обувки и шапки, костюми, цветни и светлинни ефекти, както и използването на елементи от танцова стъпка. Но изненадващо е, че той само заема външни стилистични инструменти (като мотиви от поп-класика) и ги смесва със спонтанната си африканска страст - и не толкова в начина на танцовата стъпка, изпълнявана от черните танцьори, а в импровизираната и страстна природа на африканските народни танци и Карибския басейн. Това е мястото, където радостта, блясъка от сцената, и елегантност внезапно се превръща в спонтанен танц от шаман до звука на барабаните. Обърнете внимание как Майкъл изглежда изключително удобно и органично сред тълпата от бразилски барабанисти в късометражния си филм "Те не се интересуват от нас". Те имат общ характер.

В действителност Майкъл изглежда като денди на сцената в лачени обувки само отдалеч. Той е само театрален спектакъл, който той поставя, за да създаде определен ефект. Той не носи гангстери, а черни мокасини и бели чорапи; черното сако крие една тениска, която би се скъсала от горе до долу във всеки един момент; а елегантната федора покрива разрошената коса, която няма нищо общо с блясъка на добре поддържаните танцьори от миналото. Той се нуждае от правилния поглед, за да се появи в светлината на прожекторите. Светлината на прожекторите е древен театрален инструмент, подобен на този, който ние всички използваме - и Майкъл не беше първият, който го създаде. Той заема от класиците. Светлина и сянка на високо-контрастно осветление, акцентирайте върху бяла ръкавица или бяла лента на върха на пръстите - и имате първата интригуваща струна на мистерията. Рицар, облечен в черно, вървящ от сенките, архетип, толкова съблазнителен за дамите от дните на комедиите на качулката и меча. Една жена не вижда лицето й, но вече мечтае за него като за таен романтичен любовник, който идва да я посети в средата на нощта и се изкачва през прозореца си. Затова шапката е спусната, за да поправи очите.

Най-красноречивите части на тялото, когато танцувате, са ръцете и краката. Особено ръце. Ръцете са третият инструмент, след думите и изражението на лицето, които ни помагат да изразяваме нашите мисли и чувства. Те правят жестове; говоря; те също могат да пеят. Често казвам на учениците си, че за да бъдат наистина изразителни, когато танцуват, ръцете трябва да продължат импулса, който излиза от вас, погледа и чувствата ви. Дланта и пръстите са източник на енергиен излив. Те трябва да са видими. Ръцете са най-деликатните движещи се инструменти.

Майкъл подобри визуалния ефект с помощта на бяла лента и ръкавица. Те действаха като топки от енергиен огън, блещукащи в мрака на тайнствения образ. Същото се отнася и за белите чорапи - те подчертават краката му. И цялата тази елегантна магия на рицар в черно изведнъж се отвори в дивия африкански екстаз, скрит зад кулисите на театралните реквизити. Стъпките на танцовите движения се превърнаха в чувствена закопчалка на тялото, известния и дръзко „хващане на коня“ и лудото разкъсване на ризата.

Това работи по-добре от стриптийз. Това е съблазняване на нивото на несъзнателните асоциации и емоции, нивото на красотата, а не нормалната физиология. Така Майкъл е привлякъл вниманието дори на най-взискателните жени и на младите дами, които не попадат в проявленията на груба мъжественост.

Майкъл осъзна ли какво прави? Мисля, че той интуитивно го е направил, а също така осъзна, че наближава много внимание - но той никога не е мислил прекалено много за това. Това му позволяваше да танцува естествено, церемонично и наивно, като див човек. Танцуващото й тяло стана съблазнително и желателно, а душата й остана пълна с чиста енергия. Това е чувственост на по-високо ниво, в която тялото е подчинено на духа.

Qualcuno potrebbe sostenere che Michael aveva cortometraggi e pezzi di danza con riferimenti diretti alla sessualità - lui ha ballato con le donne ed affrontato tutti gli aspetti dei rapporti nella sua danza. L'arte di ogni artista riflette i vari aspetti della vita, tra cui l'amore e la sessualità, ma dobbiamo capire che non ogni danza è dedicato a questo argomento, non importa quali siano i movimenti che essa incorpora.

Винаги е забавно да видите как хората приемат в сексуален контекст танци, където има такива. Ние трябва да помним, че танцът е изкуство, активно се провеждат от организма. Тялото може спонтанно, а понякога дори и несъзнателно явно нещо, което един случаен наблюдател можеше да го види като сексуално. Можете ПУИ просто легнете на плажа и да се отпуснете, но някой може ли да гледате и да имат сексуални чувства. Това е проблемът на зрителя, а не вътрешната си съобщение.

По същия начин, един художник може да изрази различно послание чрез танц, който се възприема от зрител - или не изразяват нищо. Сексът може да не е най-добре на духа на изпълнителя. В случай, че Майкъл, пол често е вторично. Беше твърде религиозен и духовен срамежлив да посоча тези неща. Той, както и всеки човек, определено имаше своята сексуалност подсъзнание, но никога не се превръща в пряка проява безкраен и вулгарен съблазняване. Такава показност, подходящо или не, се вижда от почти всички съвременни поп изпълнители, от Мадона в момчешка банда за тийнейджъри. Те се отърси от долната част на гърба, и да предоставя отделна съобщение, че това трябва да предизвика някой от публиката. (Пол), е видно и в броя танцови, които не се нуждаят от определено.

Майкъл никога не го правеше. Неговият танц не съдържаше тази тъпа провокативна показност. Той имаше естествена чувственост, а не похотливост. Когато танцуваше, той изключи цялата логическа устна информация. Той просто танцуваше, като африканските си предци, които обикаляха почти голи и никога не бяха смятани за голота си като нещо неподходящо. Бяха секси, изгаряха от страст, но никога не познаваха вулгарност. Въпреки че Майкъл съзнателно е използвал шоу-техниките в танца си, той все още го прави с искреността на детето и дивия шаман. Той просто танцуваше и ние се наслаждавахме на самия танц, а не на мисълта, че танцът му е вълнуващ. Това е разликата между него и много други поп изпълнители.

Танците от древните популярни корени обикновено имат много движения с чувствен и сексуален характер. Например, ако погледнете танца, че широко разпространените испански цигани танцуват на семейните си събирания, можете да видите зловещи и смели движения в техния игрив танц. Но тези хора имат строг патриархален ред в ежедневния си живот, а момичетата са нараснали в целомъдрие, което е много ценено в тяхното общество.

Ако погледнете популярните танци на латиноамериканци или афро-американци, можете да видите и няколко чувствени движения, включително хващане на коня. Можете да видите как бразилците разтърсват различните части на тялото ... Всичко това е сексуално. Това е свидетелство, че всички популярни танци някога са били характерни за езически култове и фестивали. Ходовете, които показваха нещо сексуално, бяха предназначени да хвалят плодородието, реколтата и здравото потомство. Смисълът не беше да възбуди зрителя, а да похвали и отпразнува живота, или да извърши религиозен обред. Енергията на хората, излъчвани в екстазния танц, имаше за цел да донесе благосъстоянието на тяхното племе и са свързани със съюза с върховните сили и с природата. Сексуалността на техните движения е инструмент, а не инструмент крайната цел. Ето защо във всички тези култури подобни движения с чувствен, естествен вид и изобщо не са неприлични. Такива движения са познати на местните хора - те са ги виждали или танцували още от детството и придават особено значение на Eese. Танцьорите не пресичат линията. Те просто правят това, което е естествено за тях.

Като говорим за африкански народни танци, нека да разгледаме начина, по който тези малки момичета от Сенегал танцуват по улиците на своето село. Това е често срещано занимание в детска възраст, точно както американските момичета скачат въже в алеите в Индиана. Няма значение за това. Но момичетата от Сенегал редовно правят бързи ритмични крачки с бедрата си, понякога грабвайки поли между краката си. Това може да се разглежда като неподходящо в традиционните европейски култури, но африканската култура не вижда никакво нецензурно значение в тези движения, така че естествено те се изпълняват без сянка на вулгарност.

Можем да видим подобни движения в танци, изпълнявани от професионалисти - например, Chuck Davis African American Dance Ensemble, който изпълнява традиционни африкански и афро-американски танци. Разбира се, можем да видим позите на тялото, посоката на ръката и движенията на краката и начина, по който те се изпълняват толкова свободно. Много от тези движения биха могли лесно да бъдат направени вулгарно, ако искате да им дадете определена степен на непристойност.

Накратко, движението е направено вулгарно не от частта на тялото, която я въздейства, а от начина, по който тя се представя и възприема.

От детството си стигнах до заключението, че всички съвременни музикални музикални и народни танци произлизат от Африка. Това е очевидно. Въпреки това, филмът Dance Black America, който видях по-късно, остави силно впечатление върху мен. Разбрах, че половината от ежедневието ни е свързана с Африка. Този филм е чудесен материал. Тя проследява историята на черните танци от древните народни корени до съвременния танц. Виждаме стъпало танци, различни театрални творби от началото на 20-ти век, и Линди хоп. Всички тези танци са наследство на Африка. И цялата западна поп култура заема ритмите си от Африка.

Най-изненадващо е, че африканците напълно са променили европейските представи за това как да танцуват. Къде сега са европейските валсове и гавоти? Затворени в малката си ниша на високата култура - бални зали и други исторически танци напълно забравени за желаещите да учат. Но африканският принцип на свободно движение на всички части на тялото управлява всеки диск или нощен клуб. Дори и най-неназованите хора, които просто разбъркват краката си за музика, докато размахват ръце във въздуха, все още произвеждат ехото на африканската естетика на движението.

ИСПАНСКИ ПРИЧИНИ

Тъй като съм учил и работил с танци и култура на фламенко в продължение на много години, ме попитаха дали мисля, че културата по някакъв начин е повлияла на изкуството на Майкъл. Не виждам пряко влияние. Ако не друго, виждам точки за връзка.

Както казах много пъти по-рано, традициите на народните танци и фолклорната музика от цял ​​свят произлизат по подобен начин и по подобни причини включват фламенко и афро-американска култура (включително джаз). И двете датират от древните етнически групи и и двете имат африкански влияния, макар и в различна степен. И за двете традиции те имат едни и същи основи, като импровизация, пластичност, ритъм, изразяване на силни емоции и екстатично настроение, което често води до мистични вярвания на миналото.

Фламенко и афро-американската култура също са близки, защото и двете култури са били запазени от векове от населението, което пее не само от радостни предмети, но и от теглото на живота, самотата и смъртта. Освен това и двете култури имат връзки с християнството, създавайки интересни под-жанрове в рамките на религиозните фестивали и песни. Двете култури често се пресичат в историята, пораждайки интересни хибриди и нови жанрове. Дори и днес тези култури са все още много близки. Испанското изкуство се основава на африкански мотиви в различни форми, което ни дава смесени стилове като джаз фламенко.

За да се върнем към въпроса за влиянието на фламенкото върху Майкъл, знам, че той комуникира малко с Хоакин Кортес, един от най-известните съвременни танцьори на фламенко. Както в тяхното изкуство, така и в образа им на сцената, можем да видим някои прилики между тях. Въпреки че е спорно дали има пряко влияние, те очевидно имат нещо общо - например, черна шапка, бяла тениска, дълга коса и умела способност за работа с обществеността.

Препратките на Майкъл към фламенко се виждат ясно в краткия му филм на In The Closet. Първо, има погледи на испанските танцьорки в дълги бели поли. Дори и да не са испански, те танцуват фламенко. Това е ясно. На второ място, всички тези танцьори и Майкъл имат прически в стил фламенко, с много прилепнали коси. Много хора са забелязали, че рядко се виждаше Майкъл с коса, вързана толкова гладко. Но това е стилистичен атрибут: общата концепция за видеото, включително костюми и сценография, е направена с едно докосване на Испания и Латинска Америка, макар че може би Испания е доминираща. Дори обувките с висок ток на Майкъл приличат на онези, които носят испански танцьори. Напротив, образа на Наоми Кембъл е ясно латиноамерикански. Носенето на къса рокля в стил бразилска ламбада. Сюжетът на видеото е възпроизведен в контекст на бели къщи, класически за южната част на Испания и подобни на тези, наблюдавани в Латинска Америка. Може би този избор беше направен, за да се подчертае еротиката на видеото, тъй като много хора свързват испанските и латиноамериканските култури със страст и сексуалност.

ТАНЦ НА ЕКРАНА

Бих искал да говоря за някой друг късометражен филм Майкъл и неговите танцови номера на екрана. За съжаление не мога да обсъждам всичките му чудесни творби, затова ще спомена само няколко. Сред видеоклиповете с хореографски танцови пиеси, моите фаворити са Bad, Smooth Criminal и Ghosts. Това са най-професионалните и блестящи творби по отношение на сценична, снимачна и оригиналност - с прекрасна комбинация от фотография и хореография.

Smooth Criminal е, разбира се, шедьовър на сцената, който ще танцува в рамката на камерата. Той използва разнообразни интериори, с внимателна хореография, танцовите стъпки и снимките преместват зрителя от един интериор в друг по начин, който се вписва в сюжета и драматичното действие. Продуцирането на високия клас създава уникална, логична последователност от кадри, които предават както танца, така и драмата. Smooth Criminal е прекрасна стилизация на темата за гангстерите от стария Холивуд, където всяко изображение е театрално, в добрия смисъл на думата.

Имаше и идеалното място за Майкъл да вмъкне момент на оригинално себеизразяване: пауза без музика, със стонове, писъци и треперене на главата. Чудесно драматичен елемент и място за дива природа и шаманизъм; (противоположно) се чувства малко като африкански ритуал, с убиването на пилета и демонично владение. По мое мнение, това е най-добрият момент от видеото, леко отклоняващо се от този набор от Холивуд и Бродуей с темата за гангстерите и това създава перфектен контраст, който не противоречи на общия стил.

Премествайки се в дългия танцов сегмент в късометражния си филм „Лош”, Майкъл е абсолютно съвършен в агресията си и в работата с камерата, сякаш е партньор. Цялата част е изградена на този подход. Танцовото тяло следва Михаел в синхрон. Това е тяхната основна функция и тя изглежда единствен импулс, предизвикателство: движението на камерата убеждава зрителя, че това предизвикателство е истинско. И тогава, в последната част а капела, има една интересна подробност: цялото внимание е толкова фокусирано върху Майкъл, че не можем да видим, че другите не могат дори да достигнат половината от нервната си сила и ярост, докато на практика трепери от емоция. Той доставя всичко, което може, тъмни очи на гняв, докато мъжете около него са относително спокойни. Просто ги разгледайте добре, когато имате възможност. Това е забавен контраст.

Лошото със сигурност е едно от най-добрите творби на Майкъл, в което откриваме, че той е театрален актьор, способен да изобрази два много различни героя. На първо място, той е скромен ученик, който първоначално тръгва срещу сърцето си, за да се приспособи към лошата компания. Но тогава той се превръща в хладен и уверен човек - човекът, който скромният ученик би искал да бъде - да се бори със злото.

Призраци е друг интересен филм. Неговата хореография завършва историята, и тя прави толкова ярко, показвайки много иновативни танцови движения. Всъщност мисля, че най-голямото му постижение е образността, създадена от хореографията му. Призраците често се сравняват с известния трилър на Майкъл, защото на пръв поглед изглежда, че това е просто многократно използване на хит темата на филма на ужасите. Въпреки това, за разлика от Трилър, филмът се занимава с дълбока философска тема за връзката между художника и публиката, между изключителна личност и обикновени мъже. Както е важно, (и то) също предлага много по-широко пространство за хореографията.

Всъщност, Трилър има само късо танц, който се провежда по такъв начин, че да поддържа баланса между професионализъм и простота. От една страна, това е велико театрално произведение, където танцьорите обичат да играят различни зомбита. Това им дава възможност да покажат своята гъвкавост и изразителност. От друга страна, танцът на Трилър е най-често използваният за MJ flashmobs, а причината е не само огромната популярност на танца, но и защото неговата хореография е доста лесна за научаване - поне грубо, ако не перфектно - така че голяма група аматьори могат да танцуват повече или по-малко заедно.

Духовите танцови парчета са много по-трудни и изискват много повече умения от движенията на Трилър. На героите се дава повече време на екрана и по-добра възможност да се покажат. Този танц има много повече иновации и хореографски особености, драматични елементи, които създават илюзията за необичайност около група призраци, идващи отвън. Майкъл сам играе различни роли и всяка от тези роли отразява леко пластичността, за да се адаптира към текущата роля. Например, той изпълнява характерните си танцови стъпки по типичен и много разпознаваем начин по време на създаването на скелетния танц (с помощта на движещи камери) само за да помогне на публиката да разбере кой танцува в този скелетен образ , Но когато използва подобен набор от ходове, танцуващи в ролята на дебелия кмет, той добавя много ирония и танцът става комичен. След това, когато той интерпретира себе си, Маестрото не отиде за клишета, а показва серия от новаторски елементи, които досега не са виждали, което прави хореографията на филма абсолютно различна от която и да е от предишните му танци.

Също така искам да добавя няколко думи за номера на сцената за Били Джийн, която е може би "подписването" на всички солови танци на Майкъл. Това е неговият шедьовър, базиран на минимализма, като монолог, поставен в гола среда, намекващ само от осветление. Само истинският учител може да забавлява хората и да не бъде скучен в такава минимална форма на визуализация. Много по-интересно за мен лично е да гледам импровизация, когато изпълнителят показва нещо спонтанно и неповторимо. Били Джийн винаги има място за импровизация. Благодарение на своята елегантност и индивидуалност, изпълнението на Били Джийн ще бъде едно от най-запомнящите се образи на Майкъл Джексън в продължение на много години. Именно този танц най-често се използва за имитация на Майкъл (което, трябва да кажа, изглежда най-вече нещастни). Именно Били Джийн предизвика раздвижването на Мотаун 25 и направи Майкъл изпълнител на изцяло ново измерение.

Очевидно е, че представянето му в Motown 25 от 1983 г. се различава в много отношения от всичките му по-късни версии на Били Джийн на концерти. Още не е перфектно и лунната пътека не се представя добре както в по-късните версии. Може би подът не беше достатъчно хлъзгав. И все пак емоционалният заряд на танца е толкова електрифициращ, че никога не е бил равен на нищо.

В края на изложбата в Motown 25, когато Майкъл спира и гледа към публиката ... Не знам как да опиша изразяването на очите му, но разбирам всичко. Това е моментът, когато няколко минути могат да променят всичко. Изглежда, че имате различно тяло. Опитвате се да запомните всичко, но остават само фрагменти, фрагменти от паметта, спомени от усещания. Това е толкова огромно увеличение на мощността, че се чувстваш като работил два часа вместо две минути. И, разбира се, това е най-силният контакт с обществеността - който ви вдъхновява най-много. Ако обществеността е взискателна и трябва да се хареса на нещо ново, като я покаже за първи път, това е много специален момент. Винаги гледам това изпълнение и мисля, че Майкъл е издържал там изпит. Той дори нямаше светлина. Той беше просто изпълнител на сцената. Но по някакъв начин това (изпълнение) изглежда по-грандиозно от скъпите шоута със специални ефекти.


ТОВА Е ТО

Последният въпрос, с който бих искал да се спра, е уменията на Майкъл като танцьор и ако той е загубил част от уменията си, когато е пораснал. За съжаление чух тези мнения относно последните му изпълнения в "Това е то".

Ще го кажа по този начин: има много начини да се гледа на танц, но винаги трябва да помним, че танцът е изкуство, а не спорт. Вече казах това, но е важно да го повторя. В действителност това е най-важното. Танцът е изкуство, а не спорт.

Разбира се, танцът е тясно свързан с тялото, точно както физическите условия и техническите способности са фактори за оценяване на изпълнението на танцьора. Някои технически аспекти са по-важни в балета, някои в народните танци и други в танците на поп сцената. Въпреки това, независимо от значението на техниката, трябва да започнем с художественото съдържание. Техниката е на второ място. Това не отрича необходимостта от някои основни понятия при изпълнението на това или онова движение. Но ние говорим за овладяването на велика звезда, а не за начинаещи.

В руския балет танцьорите се оттеглят на 38 години. Можете ли да си представите? Не на 50, не на 45, а на 38! Естествено, натовареността е огромна. Ето защо най-младата пенсионна възраст е специфична за класическия балет и не е общо правило за всички видове танци. Но трябва да помним, че има нещо като пенсиониране на 38 години.

Естествено, някои звезди на балета танцуваха много по-дълго. Мая Плисецкая все още се представяше на 70 години. Всеки разбира, че възрастта се движи по свой собствен път. Подобен артист не би дал много представления, въпреки че билетите могат да бъдат много търсени, защото хората искат да видят голяма звезда, както на 20, така и на 70 години. Те искат да видят индивидуалността и съдържанието, а не идеалното fouette. Индивидуалността е основното в изкуството на танца и основният елемент от гледна точка на изпълнението на звездата.

Ще ви дам друг пример: във фламенко танцувате до много напреднала възраст. Няма пенсия на 38. Всъщност отивам още по-далеч и казвам, че като цяло кариерата им започва след преминаването на 30. Никой не може да съблече физическите промени на застаряващото тяло - обаче, в испанския танц, дори и да съм доста стар, отново най-важното е художественото съдържание. В фламенко духовността и изкуството са по-важни от техниката. Ето защо по-възрастните танцьори понякога са по-ценени от по-младите: те имат какво да кажат, когато пристигнат на сцената. Това е изкуство на зрели хора. Можете да постигнете успех в това изкуство, когато имате достатъчно житейски опит. И е много важно да си личност.

Казвам това, за да подчертая разликата не само между първичните и вторичните елементи в изкуството, но и между уменията на учителя и уменията на обикновените художници. Важно е да се разбере, че понякога учителят е изключителен, не защото е способен да направи нещо, което изисква голямо физическо усилие, а защото го прави по невероятен и уникален начин. Често срещаните изпълнители ви водят с много висок скок или за перфектното изучаване на поредица от постановки от хореографа. Всъщност и двата случая са професионални. Но този професионализъм служи за различни цели.

Майкъл Джексън е поп танцьор, чиято работа се разглежда в категорията на сценичните изкуства, а не в спорта. Както в народния танц, така и в класическия театър, той създава смислен диалог с обществеността и с Бога, това е основното му послание; това е това, което той предава на публиката - интуитивно и много съзнателно, като професионален и оригинален художник.

Беше 50-годишен, но пластичността му беше перфектна. Какво друго трябваше, за да може да изпълнява в своя вид? Нищо.

Да, мисля, че той не е могъл да танцува в продължение на много последователни часове или със същата енергия, каквато е направил, когато е бил на 20 или 30 години. Да си 50-годишен здрав човек на сцената не е толкова лесно, колкото е на етап 30-те години - има разлика. Но той не трябваше да влага много усилия в това. Маратонците са за най-малките. Майкъл просто трябваше да покаже своята индивидуалност, своята пластичност, темперамент и страст. И това е всичко. Трябва ли да кажа, че той има всичко?

Така че, когато Майкъл се появи в "This Is It", мога да кажа, дори да оставя някакво съчувствие зад него, че той е много по-добър от неговия танцов отбор, защото тялото му живее всяка секунда от танца. Неговите танцови движения са естествени за него. И колкото и да се опитваха тези ярки млади хора, те никога нямаше да могат да бъдат като него, въпреки че бяха много талантливи и физически по-силни. Честно казано, аз дори не трябва да обяснявам това, защото това е основната истина. Фактът, че трябва да се спра на това, е раздразнителен, защото някои хора не разбират основите. Това недоразумение ме натъжава, не само по отношение на такъв изключителен танцьор като Майкъл Джексън, но и в по-широкия контекст на разбирането на танца като форма на изкуство и социален феномен.

Бих искал да подчертая само още едно важно нещо: Майкъл е не само на възраст, но и в живота си е претърпял много изпитания и изпитания. Това е факт. Но ако беше здрав или не, той не промени нищо в уменията си. Ясно е, че той е имал много тежък живот, но той никога не губи способността си да пее и танцува великолепно. Филмът демонстрира това изцяло. Мога само да кажа, че тестовете със сигурност са били напрегнати за Майкъл, но той все още е знаел как да работи усилено и майсторски.

Що се отнася до начина, по който танцува във филма, всеки кадър е малък шедьовър. Често танците не са много сложни. Очевидно е, че Майкъл импровизира, понякога повтаряйки една и съща последователност отново и отново, което е нещо обичайно в импровизацията. Не е стресиращо за него; това е начин да се отпуснете. В други случаи, той просто глупаци. Но това е чудесно. Дори когато е глупак, той е гений; той има блестящо тяло. И неговата cazzeggia също е уникална и не може да бъде имитирана.

След като Майкъл каза на журналист Мартин Башир, че танцьорът не трябва да мисли, той трябва да се чувства. Това е абсолютно правилно. Трябва да отидете с потока. Можете да комбинирате музика или тя може да се развива без нея, като независим поглед. И това не означава, че вие ​​изпразвате главата си - танцът е невербална информация. Но вие не можете да се чувствате психологически напрегнати, когато танцувате, или ще се провалите. Трябва да се чувстваме свободни. Ако говорим за технически сложни елементи като скокове или завои, те изискват много концентрация. Но пластичността, която отвън изглежда много сложна, често се възприема от танцьора като елемент на релаксация. Вълните на тялото, извивката на ръцете, огъването на шията и разширяването на крака - всичко това се прави с чувството, че сте свободни и спокойни, като ежедневна разходка. Вашата пластичност в танца става вашият естествен език на тялото.

Хората като Майкъл никога не усвояват пластичност стъпка по стъпка. Те живеят с него. Не стигате до балетен клас, мислещ как да направите ход. Вместо това, вие улавяте усещането за това движение, го правите и то става естествено като дишането. Ако знаете как да го направите, ще го знаете завинаги - докато двигателните функции са непокътнати.

Когато танцьорите казват, че танцът е тренировъчен ад, това означава, че след 5 до 20 минути танци се уморявате и след няколко часа се чувствате ужасно износени. Но това не означава, че трябва да мислите: "О, Боже, това е толкова трудно!" Танцуването ви кара да се чувствате уверени и щастливи, въпреки физическата натовареност. Понякога танцът кара краката да кървят и лигаментите ви са болезнени. Но когато танцуваш, се опитваш да пренебрегнеш чувството за болка и често изглежда по-слабо, отколкото всъщност е. Когато сте в екстаз, болката може да изчезне напълно. Това се случва. На сцената всичко изглежда прекрасно, прекрасно и неочаквано. Имате високо ниво на адреналин. А понякога не усещате болката или всички последствия за тренировка до следващия ден.

Аз не съм лекар или учен, който може да опише всички мозъчни процеси, които се случват в това състояние на ума. Но мога да кажа, че сцената често разкрива скритите способности и резерви на тялото, които се отварят благодарение на способността ни да използваме подсъзнанието и промененото състояние на съзнанието. Отново се връщаме към основната точка на тази статия: Майкъл е живял в танца, така че е абсурдно да се каже, че уменията му в напреднала възраст може да са били по-слаби от преди.


Поет в танца

Мога да продължа, но е време да свърша. Нарисувах картина, която винаги можеш да добавиш, ако искаш, защото предметът на танцовото изкуство в глобален смисъл е неизчерпаем и Майкъл е постоянна в него. Надявам се, че успях да демонстрирам основните елементи на картината.

За да обобщя дискусията, първо, позволете ми да повторя, че танцът обединява духовното и материалното, отвореността към мистерията на всички мистерии, поддържайки съвестта далеч отвъд границите и ограниченията.

Има много добри танцьори, но само няколко от тях са артисти и артисти. Полът и мащабът на популярността не се зачитат. Важното е колко много художникът посвещава на своето изкуство, доколко осъзнава великия си дар и колко споделя с обществеността. Подаръкът не е просто талант или блясък. Подаръкът е възможността да станеш слуга на танца с помощта на твоя Бог, който е даряващ талант, да го обича и да чувства неговото свещено и универсално значение.

Майкъл Джексън беше един от онези танцуващи поети, които обичаха да танцуват безкористно и донесоха същността си на сцената. Той донесе искра на зрителите, които са ги пренесли отвъд конвенционалните граници, позволявайки им да се свържат със сферата на френетичната енергия, емоция и красота, които не могат да бъдат възприети от логиката, но могат да бъдат почувствани само. Той можеше да премахне емоциите и да намери невероятни детайли в потока на импровизацията, тъй като само рядък танцьор - и никой друг изпълнител не може да направи това. Духовността и естетиката, довели до поп сцената, бяха уникални и безпрецедентни. Сложността и все пак простотата на това, което правеше, се сливаше с нещо блестящо. По своя вид тя ще остане несравнима за много дълго време.

Щастлив съм, че съм живял във време, когато е бил жив. И аз съм щастлив да го видях по-рано в момент, когато можех да гледам клиповете му без излишни коментари и да го съдя без тези предразсъдъци. Години по-късно стана тенденция да го наричаме "wacko" и чудовище, и почти се страхувахте да признаете, че сте харесали Майкъл Джексън. И все пак това никога не ми е попречило да видя красотата и духовността на неговото изкуство.

Болезнено е да знаеш как е приключил животът му. Жалко е, че талантът има тенденция да се гледа в негативна светлина, докато художникът е жив. За съжаление това изглежда е човешка природа. Талантливият и многофункционален човек, невероятно надарен в музиката, танца и театъра, е известен на обществеността не с най-добрите примери от неговото творчество, а с фрагменти от избрани клипове, показани по телевизията, и от таблоидни сензационизми, недостойни за внимание. Днес няма нито един достоен документален филм за него по телевизията - всичко, което виждате, са някои жалки аматьорски неща с объркващи имена, дати и факти, които не казват нищо за неговия творчески гений. Най-добрите концертни записи и филми все още се гледат само от феновете им. Жалко е, наистина. Мога само да се надявам, че един ден справедливостта ще надделее.

Все още вярвам, че един ден ще дойде, когато художникът на Майкъл Джексън ще се превърне в класик и ще бъде запомнен не само като само поп идол, но и като велик артист и хуманитарен „който танцува мечтата си”.

Превод от Антонела Compagnini за Майкъл Джексън - Дискография

http://en.michaeljackson.ru/michael-jackson-the-dancer-of-the-dream/

***ЗАДЪЛБОЧЕН анализ на Майкъл Джексън, на движението #METOO и на "Leaving Neverland" - част 1

Следващият пост бе взет от блога All For Love Blog и съдържа някои интересни прозрения относно скорошния случай на документалния филм Robson-Safechuck (но не само). Има някои странни "съвпадения", които правят конспирацията, която винаги е била около името на Майкъл Джексън, още по-очевидна. Не знаем дали ще пристигне "част 2" от това изследване, но ние ви предлагаме това. Знаем, че е дълъг, но го препоръчваме. Приятно четене!

__________________________________________________________

Майкъл Джексън и Кори Фелдман, приятелят, който винаги е повтарял „Майкъл не е такъв човек“. Но тогава кой е "ТОЙ"

Преди повече от година започнах пост за Майкъл Джексън и за движението #MeToo. По онова време кампанията за осведоменост на Пейофилия на Кори Фелдман в Холивуд беше съобщена от много медии (най-вече отрицателни, за съжаление), както и новооткритата лента, на която той бе слушан, както той ясно заяви пред следователя на Дядо Коледа. Барбара, Дебора Линден през 1993 г., че Майкъл Джексън "не е от този тип", не е това, което си мислят (и назовават неговия изнасилвач, актьор Джон Грисъм). Това се случи по същото време, когато избухна скандалът с Harvey Weinstein и експлозивна статия на New York Times разкри, че Weinstein е виновен за даването на негативни истории за Майкъл Джексън на пресата (както и на други известни личности), за да покрие собствените си престъпления. И преди всичко в този момент гражданският иск на Уейд Робсън и Джими Файфук срещу компаниите на Майкъл Джексън бе отхвърлен веднъж завинаги в съда. По това време много фенове бяха еуфорични за този очевиден пробив, смятайки, че медиите сега ще разберат как Джаксън е бил създаден през годините. Всъщност, моята първоначална длъжност беше нещо като "карма достига до всички". Изглежда, че докато #MeToo причинява разрухата на много от богатите, известен и мощен - и разкриващ някои от най-ужасните тактики в света на бизнеса - може да бъде спасение за Майкъл Джексън. В крайна сметка изглеждаше, че много от мръсните герои, които са го създали и са допринесли за медийното линчуване, което го преследва толкова безмилостно, най-накрая бяха разобличени. Сега съм толкова щастлива, че поставям тези неща на заден план, така че оставям време да получа повече перспективи. Оказа се, че най-лошото е далеч от край; всъщност те са излюпвали нещо! Оказа се, че най-мръсната им тактика все още е техният коз. че много от мръсните герои, които са го забивали и са допринесли за медийното линчуване, което толкова бързо го преследва, най-накрая бяха разобличени. Сега съм толкова щастлива, че поставям тези неща на заден план, така че оставям време да получа повече перспективи. Оказа се, че най-лошото е далеч от край; всъщност те са излюпвали нещо! Оказа се, че най-мръсната им тактика все още е техният коз. че много от мръсните герои, които са го забивали и са допринесли за медийното линчуване, което толкова бързо го преследва, най-накрая бяха разобличени. Сега съм толкова щастлива, че поставям тези неща на заден план, така че оставям време да получа повече перспективи. Оказа се, че най-лошото е далеч от край; всъщност те са излюпвали нещо! Оказа се, че най-мръсната им тактика все още е техният коз.

Това не е Уейд Робсън ... става дума за жертвите, които наистина имат правото да бъдат чути!

Клюките започнаха миналата година, когато журналистът Луи Терукс направи саркастичен туит в отговор на изложбената изложба на Майкъл Джексън в Лондон, разпитвайки (и тук аз парафирам) защо Майкъл Джексън не е бил обект на по-внимателен преглед в епохата на #MeToo (сякаш Майкъл Джексън не е бил вече в центъра на вниманието на този вид проверка в продължение на повече от две десетилетия!). Тогава, по някаква необяснима причина, която все още предизвиква логика или разбиране, Ричард Маркс (известният през 80-те години за някои хитови песни, които вече са били забравени), написа анти-Джаксън в Twitter 60-годишният рожден ден на Джексън. Тези проблеми, макар и доста дразнещи, не са много. Ако c ' това е нещо, което феновете на Джаксън са научили, е, че винаги ще има педантични идиоти, които не знаят нищо за твърденията на Майкъл Джексън или за неговия съдебен процес през 2005 г., който все още ще бъде готов да хвърли калта си. Няма нищо ново в това.

Но когато документалният филм "Surviving R. Kelly" излъчи и #dreamhampton взе необяснимото решение да постави Майкъл Джексън в средата, само защото се случи да записва песен, написана от R. Kelly (и не толкова, ако историята на плагиатството е вярно), че лекото бръмчене се превърна в шум. Въпреки това експлозията изглеждаше особено съмнителна. В края на краищата много художници са си сътрудничили с Р. Кели през годините и са записали песните му. И честно казано, защо други музиканти не искат да работят с него? Геният на Р. Кели като композитор и музикант никога не е бил разпитван. Художниците, които са работили с него, са дълъг списък, който включва, между другото, Шанс Рапър, Лейди Гага и Селин Дион, но сред всички,

Тогава трябва да се запитаме: защо Майкъл Джексън очерня просто за записване на това, което той смяташе за красива балада на любовта (и всъщност това е) и защо нищо не е било казано за другите сътрудници на Кели? Затова искам да задълбоча този аспект. Въпреки, че е добре, че този вид сексуално хищническо поведение се приема сериозно, ние не създаваме хлъзгав терен, ако започнем да подхождаме към всеки художник, актьор и т.н. с уличаващата знаменитост. с кого е работил или е имал някакви бизнес отношения? Сега вината се измерва само чрез асоциация? И само защото една знаменитост работи с друга по песен, защо трябва някак си да е наясно с личните действия на нарушителя?

Lady Gaga "лицемерно отмени" сътрудничеството си с Р. Кели след "Surviving R. Kelly" Fall Out.

След излъчването на документалния филм, Лейди Гага (много лицемерно, бих добавила) веднага се дистанцира от цялата работа, публично се отрече от дуета си с Р. Кели, "Направи какво искаш" и го извади от публичния поток. Не ме разбирайте погрешно, харесвам Lady Gaga. Но аз поставям под съмнение подозрителния момент на това внезапно "пробуждане", просто като просто записвам дует с спорен художник.
Но ето разликата. Преводачи като Лейди Гага, които са все още живи, могат да избират и да имат възможност да говорят за тези неща; да се защитите или да предприемете действия, ако е необходимо.
Как наистина знаем какво би се случило днес, за да запишем "Вие не сте сами"? Щеше ли да се откаже от този избор, ако можеше? В честност просто не знаем. Моралът на историята е, че той просто не може да избере. Той не може да защитава действията си или избора си преди двадесет години, както правят и други знаменитости, и е много безотговорно, че той създава проблем за една песен, която Майкъл просто и невинно записва, защото му харесва.

Но Майкъл щеше ли да се откаже от решението си да цензурира "Вие не сте сами?" Не знаем. Но трябва също да помним, че той не е имал точния избор.

Но, както се оказа, усещането, създадено от Surviving R. Kelley, беше просто вкус на най-лошото, което предстоеше.

На 9 януари новината за важен четиричасов документален филм, "Leaving Neverland", разтърси феномена. Не е изненадващо да разберем, че това е нова работа на Уейд Робсън и Джими Сейфчук. Но най-отчайваща новина е, че това пародията на документален филм [фантастичен филм, който следва стилистика и разказ формира своя собствена документален филм, обикновено с намерение пародия и сатира, изд ] едностранно ще получи звезда на лечение като част от филмовия фестивал в Сънданс и благодарение на премиера на HBO и UK Channel 4 (HBO, както се оказа, беше един от най-големите спонсори).

Оттогава документалният филм е имал своя предварителен преглед и под егидата на онези, които изглеждат като доста сенчести обстоятелства, които ще обсъдя в един момент. Но преди да отидем твърде дълбоко в този бунище, нека да направим крачка назад и да поговорим за момент на Кори Фелдман и събитията от миналата година (всичко това е по-свързано с останалите, отколкото може да изглежда).

Кори Фелдман, който през 80-те е един от известните деца, с които Майкъл Джексън се сприятелява, работи усилено и с лоши резултати, за да получи финансиране за важен филм, който иска да покаже в Холивудския педофилски кръг. че той винаги е казвал за случилото се с него и неговия приятел Кори Хаим е вярно (през деня те са двойка, която е любезно известна като "Две Coreys").

Но най-големият проблем с историята на Кори Фелдман е, че никой, изглежда, не иска да го чуе. Да не говорим сериозно за обвиненията му. В ерата на хештега #MeToo, в който дори един намек е достатъчно, за да се унищожат кариерите на много силни мъже (New York Times изброява 51 само през ноември 2017 г.), разкриването на някои имена от част от Кори Фелдман можеше да бъде истинска медийна бомба. Фактът, че длъжностните лица от Санта Барбара просто седяха на тези факти в продължение на почти двайсет и пет години, без да правят нищо (просто защото Том Снеддон и Дебора Линден бяха прекалено заети в преследването на вещици срещу Джаксън), изглежда е съвсем логично, просто жанрът лъжичка, която медиите обичат толкова много. Но отново, освен д-р Оз и някои публикации на ниско ниво, мълчанието беше оглушителен. И същите стратези, които са работили толкова усилено през годините, за да мълчат / пренебрегват твърденията на Фелдман (предпочитайки вместо това да пренасочат вниманието на Джаксън), все още очевидно работят, за да се уверят, че кампанията на Фелдман - както и тази които потенциално биха могли да разкрият невинността и вината на Джаксън - остават в забвение. Или поне поддържайте профила възможно най-нисък. Казано по друг начин, лицемерието продължава, стремително, както винаги. И същите стратези, които са работили толкова усилено през годините, за да мълчат / пренебрегват твърденията на Фелдман (предпочитайки вместо това да пренасочат вниманието на Джаксън), все още очевидно работят, за да се уверят, че кампанията на Фелдман - както и тази които потенциално биха могли да разкрият невинността и вината на Джаксън - остават в забвение. Или поне поддържайте профила възможно най-нисък. Казано по друг начин, лицемерието продължава, стремително, както винаги. И същите стратези, които са работили толкова усилено през годините, за да мълчат / пренебрегват твърденията на Фелдман (предпочитайки вместо това да пренасочат вниманието на Джаксън), все още очевидно работят, за да се уверят, че кампанията на Фелдман - както и тази които потенциално биха могли да разкрият невинността и вината на Джаксън - остават в забвение. Или поне поддържайте профила възможно най-нисък. Казано по друг начин, лицемерието продължава, стремително, както винаги.

Интервютата на Кори Фелдман не само напълно освобождават Джексън, но дори посочват, че обвиненията срещу Джаксън може да са били инициирани от актьора Джон Грисъм в опит да покрие собствената си злоупотреба с Кори Фелдман като дете!







Разбира се, това не е единствената цел на кампанията на Fieldman и никога не е била. Това е повече за справедливостта за себе си, за неговия приятел Кори Хаим и всички други жертви на холивудската педофилия. Но по същата причина Фелдман не криеше факта, че поне част от неговия modus operandi също цели да изтрие името на приятеля му Майкъл Джексън от тези въпроси веднъж завинаги.

Отмъщението ще дойде, когато преследвачите на най-добрия ми приятел ще бъдат зад решетките, когато хората, които ме тормозят, ще бъдат в затвора и когато добрият ми приятел Майкъл Джексън ще бъде напълно изчистен от общественото мнение, защото никога не е бил хищник - Кори Фелдман.

Търсейки различните интервюта на Фелдман в YouTube, намерих това видео, публикувано от Studio 10, което според мен е едно от най-добрите и обобщава проблема по синтетичен и ефективен начин.



Едно нещо, което Фелдман потвърждава тук и че намирам за особено убедително, е фактът, че детските звезди са обект на поне две много сериозни форми на насилие, физически и психологически. Едната, разбира се, е простият факт, че са лишени от детството си, принудени са да работят със скорост, която дори много възрастни не биха могли да издържат, като се отказват от по-голямата част от приходите си на родителите си. Резултатът? Ако родителите не се притесняват, малкият актьор може дори да стигне до осемнадесет и да открие, че няма нищо след всичките тези години на тежък труд, с изключение на празни джобове (Фелдман, тук, казва, че само $ 40,000 от милиони, спечелени като млада звезда). След това, като че ли тези проблеми не бяха достатъчни, те често се изостряха от сексуално насилие. Нел интервюиран по-горе, Фелдман каза, че се е опитал да извърши самоубийство два пъти като дете, и това се е случило още преди сексуалното насилие! - Това беше преди да ме тормозят; това е първата ми психика, която ме тормози! ”казва той.

След това видеото влезе в реч за важността на приятелството с Майкъл Джексън, който, както Фелдман многократно е заявявал, е всъщност оазис, убежище от тези ужасни ситуации. Това не ни изненадва. През целия си възрастен Джаксън се свързал с бившите звезди и с малките момичета. Споделеното преживяване на знаменитост в детството бе в основата на тясното й приятелство с Елизабет Тейлър. Той също се присъедини към много от бившите известни деца, от Shirley Temple до Mickey Rooney и много други. Тя също затегна близки отношения с Лиза Минели, чиято майка Джуди Гарланд е била звезда, откакто е била дете. дъщерята). С тези възрастни, Майкъл успява да създаде връзка и тази връзка се основава на споделена болка, страдание и уникални преживявания, които могат да дойдат само от преживяването на млада звезда. В същия дух често се свързваше с онези, които знаеха, че са част от същия свят. Това включваше деца като Фелдман, Кори Хаим, Маколей Кулкин и много други. Причините наистина не изглеждат толкова пресилени да разберат. С възрастните Майкъл можеше само да съчувства с случилото се в миналото. Все още имаше шанс с децата, че поне един възрастен в живота си може да им осигури вкус на нормалност. опит като млада звезда. В същия дух често се свързваше с онези, които знаеха, че са част от същия свят. Това включваше деца като Фелдман, Кори Хаим, Маколей Кулкин и много други. Причините наистина не изглеждат толкова пресилени да разберат. С възрастните Майкъл можеше само да съчувства с случилото се в миналото. Все още имаше шанс с децата, че поне един възрастен в живота си може да им осигури вкус на нормалност. опит като млада звезда. В същия дух често се свързваше с онези, които знаеха, че са част от същия свят. Това включваше деца като Фелдман, Кори Хаим, Маколей Кулкин и много други. Причините наистина не изглеждат толкова пресилени да разберат. С възрастните Майкъл можеше само да съчувства с случилото се в миналото. Все още имаше шанс с децата, че поне един възрастен в живота си може да им осигури вкус на нормалност. Майкъл можеше да съчувства само за случилото се в миналото. Все още имаше шанс с децата, че поне един възрастен в живота си може да им осигури вкус на нормалност. Майкъл можеше да съчувства само за случилото се в миналото. Все още имаше шанс с децата, че поне един възрастен в живота си може да им осигури вкус на нормалност.

Всичко това води до тревожно заключение. Ако връзката между Джаксън и Фелдман беше по-близо от всякога - и ако наистина се отнасяше с Майкъл като до довереник, като единствен възрастен в света на забавленията, той можеше да се довери - възможно е Майкъл Джексън да научи малко прекалено? (Не искам да се впускам в достойнствата на това заключение, моят сътрудник Хелена, поддръжник на MJ, се ожени за същата тази теория в пост на нейния много интересен блог, през 2017 г.).

Но ако това беше вярно, възможно ли е някой (или мнозина) да се опита да го накара да млъкне? Както вече се предположи, изглежда много странно, че актьорът Джон Грисъм - когото Кори Фелдман многократно е номинирал като един от своите насилници - е този, който първоначално е информирал властите в Санта Барбара, че Фелдман прекарва прекалено много време с Майкъл. Джексън ". И все пак това е, което всъщност се появява, когато се консултирате с биографията на Грисъм за IMDB :

Джон Грисъм има криминално досие, което включва арест през 2001 г. по обвиненията в насилие над деца. Той бил признат за виновен за гореспоменатото престъпление през 2003 г. и изтърпял наказанието си. То също е в нарушение на „закона Меган“, който изисква виновните за сексуални престъпления да се регистрират в държавата.

Истината е, че през 1993 г. длъжностните лица в Санта Барбара (по-конкретно Том Снеддон и Дебора Линден) са много по-загрижени да превърнат това приятелство с Майкъл Джексън в нещо зловещо, отколкото да чуят истината за това кои са били нападателите на Фелдман. Това е изявление, което Фелдман повтори от години, но офисът на шерифа в Санта Барбара отрече, че Фелдман всъщност е направил имената на тези хора, докато не се появи лентата от разпита на 1993!



Ето препис от интервюто на Фелдман за 2017 г. на "Сегашното шоу":

"Седях там и им дадох имена; всичко е записано. Те разполагат с цялата тази информация, но [по това време] те са сканирали Майкъл Джексън. Единственото важно нещо, което се опитваше да намери нещо срещу Майкъл Джексън ... "

" Но когото ти посочи, не злоупотреби с теб " (Мат Лауер)

" Майкъл беше невинен, и това трябваше да бъде това интервю Казах им, че той не е такъв човек и ще отговоря "добре, може би не разбираш приятеля си" и казах "не, знам разликата между кой е педофил и кой не е, защото съм бил насилвани. Ето имената, отидете и разследвате ... "

Това е същото интервю, между другото, в което Фелдман по-късно отбеляза агресивния начин, по който Лауер се опитваше да го обвинява, че отказва да назове имена. Мат Лауер, моля забележете, беше същият интервюиращ, който предложи платформата на Уейд Робсън през 2014 г., а по време на това интервю с Фелдман беше само няколко седмици преди той да стане първата жертва на самия #MeToo.

Но това не беше първият път, когато Кори Фелдман се сблъска с публиката с подигравка и срам за това, че се опитваше да излезе от кръга на холивудските педофили. Преди години, в епизод на "Изглед", Фелдман е бил измъчван върху горящите въглища на Барбара Уолтърс, който е пренебрежително казал: "Нанасяш щети на цяла индустрия!"



Не е ли интересно, че това са едни и същи хора, които толкова бързо се сблъскаха с Майкъл Джексън, като увековечиха обвиненията срещу него? Не е ли интересно, че те никога не са смятали обвинителите му за еднакво отговорни?
Това, което ме впечатлява най-много в гледането на това видео, е как Уолтърс дори не изглежда изненадан или шокиран от обвиненията, а по-скоро отвратен от събеседника.
Разбира се причината, поради която Уолтърс и други (защото тя не е единствената!), Продължава да мълчи, че зависи от "индустрията" да живее. Ако индустрията бъде унищожена, те падат.

Майкъл Джексън, въпреки славата и продажбите си, никога не е бил холивудски "вътрешен човек".
Фактът, че може би е искал да бъде (това изглежда беше едно от най-упоритите му амбиции, последната му неизследвана граница, така да се каже), е въпросът.
Всъщност, тази амбиция може да е причинила част от неговото падение. Никога няма да му бъде гарантирано това ниво на защита и лоялност, защото не е „член на клуба“. Той беше музикант; странен; непознат, който чука за допускане.
Въпреки че #MeToo определено промени сферата на действие, остава вярно, че когато един музикант е обвинен в престъпление (по-специално черен музикант), е много по-вероятно да бъде унищожен.
Напред в йерархията: черни актьори, после бели музиканти и накрая бели актьори. Но щом влезете в царството на мощните бели холивудски изпълнители, тогава наистина плувате в много опасни води!

Въпреки това, по време на обвиненията от 1993 г., Майкъл Джексън не е точно "просто" друг афро-американски музикант и артист. Той вече беше собственик на каталога на АТВ и току-що беше подписал това, което по онова време беше най-печелившата сделка в историята, което щеше да му гарантира (поне според условията на договора) да влезе във филмовата индустрия.
Имаше време, когато Джаксън явно се ухажваха от герои като Стивън Спилбърг, Дейвид Гефен и някои от най-мощните холивудски елити. И какво се обърка?

Истината - и това се казва от някой, който е прекарал целия си живот като кинолен и който обича Холивуд - е, че Холивуд е прочуто лицемерно място, но може да се каже и за голяма част от журналистиката и медиите. Когато е направено обвинение, първата реакция на всички, които не са пряко засегнати, е да се дистанцират незабавно от обвиняемите, за да предотвратят заклеймяването на репутацията им.
Разбира се, това не винаги е истинската воля на знаменитостите. Те често действат в PR бордовете на своите компании, за да защитят своята марка.
Оказва се обаче, че това може да приеме формата на отклонение (т.е. намиране на изкупителна жертва, която може да отклони вниманието от себе си) и скандалният Харви Вайнщайн очевидно е бил майстор.

Това ме връща към първоначалния въпрос. Ако в началото на 90-те години на миналия век бейби-звезди като Кори Фелдман все още не са имали зрялост или емоционална способност да се противопоставят на насилниците си, някои се чувстват застрашени от близки приятелства на Джексън с Фелдман и други бейби-звезди от да искат да го отстранят завинаги от всякаква позиция на власт или власт, която той може да има в подобна ситуация?
Да го превърнем в обект на подозрение?
Осъзнавам, че това е труден въпрос; още по-трудно, разбира се, да се опита. Но това със сигурност не е теория без смисъл.

Деветте изпитания всъщност дойдоха с експлозивна статия от Ню Йорк Таймс от декември 2017 г., която споменах по-рано, "Машината на Уейнщайн".
Цитирам пасажа, който ни интересува:

По време на вечерята в Западен Холивуд, в края на 2003 г. или в началото на следващата година, мъжете са обсъдили план, за да помогнат на г-н Вайнщайн да избегне срам. Докато беше женен за първата си жена, той имал история с някой друг, открил е господин Бенза.
Продавач от художествено студио в Лос Анджелис, където подарък бе даден на г-н Вайнщайн - картина на думата "Холивуд", интерпретирана в "Харвивуд" - каза на г-н Бенза, че приятел, Георгина Чапман, вижда производител.
Г-н Weinstein, който по-късно се оженил за г-жа Chapman, се е разделил и искал да запази поверителна връзка, докато не се разведе, според неговия говорител Sallie Hofmeister.

Между една работа и другата на г-н Бенза ми хрумна предложение:
"Мога да дам на вашите PR момичета много клюки, много истории, и ако хората идват при вас с неща като" Харви има шега ", те могат да търгуват "," AJ трябва да са добри истории, "

Взимайки месечна такса, каза Бенза, съобщаваше статии за Роджър Клемънс, Майкъл Джексън и други и ги изпращаше на екипа за комуникация на г-н Вайнщайн, въпреки че не знаеше дали са свикнали да разменят истории за продуцента.
Говорителят на г-н Вайнщайн заяви, че плащанията към г-н Бенза са направени за работа с обществеността по време на спора на Мирамакс с Дисни.

След 10 месеца, г-н Вайнщайн каза: "Мисля, че крайбрежието е ясно, мисля, че сме потиснали това", според г-н Бенза, който наскоро имал кратък опит като писател за американските медии и също така ръководи подкаст на клюки, "Славата е кучка".

В "г-н Бенза" на статията е никой друг, а клюкист AJ Бенза, известен със своите мръсни истории за богати и известни герои, особено неприятни за Майкъл Джексън.
Беше разкрито, че Weinstein е работил в тясно сътрудничество с Dylan Howard, редактор на Radar Online и National Enquirer, за да създава истории за "дим в очите" на други известни личности, включително (най-известния) Майкъл Джексън.
Това става двойно по-интересно, когато си спомним, че Дилън Хауърд беше първият, който започна медиите в полза на адвокатите на Уейд Робсън, по-специално рамката, която направиха през 2016 г. с реализирането на "лъжливите новини" за откриването на детска порнография в Neverland, никога не се е случвало.

С всички тези сили в действие, изненадващо ли е да разберем, че новият недосегаем документален филм, който разкрива престъпленията на Харви Уайнщайн, беше представен на филмовия фестивал в Сънданс именно в същия ден на напускането на Невърленд?
Уважаеми читатели, не забравяйте, че сте видели нещо в пресата този уикенд на Untouchable? Нито пък аз.
О, да, имаше някои споменавания на някои нископрофилни сайтове, но освен това нищо.
Сравнете го с медийната лудост, която е заобиколила Оставянето на Невърленд и получавате идея.
В момента в щата Юта нещо мирише много гнило.
Напускането на Neverland беше последната добавка, която минаваше точно под крайния срок и изглежда имаше голям натиск да го направи.


В линия извън първата от "Leaving Neverland". Изглежда, че това са всички хора по някакъв начин и обикновени, но не се заблуждавайте. Значителен брой медийни "шпиони" успяха да осигурят спорен и неоспорим отговор на Робсън и Safechuck.

Прегледите започнаха и в следващата част на този пост ще споделя някои много критични размисли върху този филм и реакциите, които е събрал. Също така, сега, когато имаме по-ясна представа за това какво всъщност е във филма - и, може би по-интересно, какво не е - ще бъда в по-добра позиция да започна да го критикувам. Останете на линия. Част 2 идва ...

Дан Рийд, Уейд Робсън и Джеймс Сейфчук в Q & A. Предстои пълно разграничаване на фактите ... и ще бъде брутално!

__________________________________________________________


Източник: All For Love Блог

Превод на Джуси Масколо , Паола ди Бари и Витория Мочия заМайкъл Джексън .

Също така благодарим на близнаците MJ 7097 за превода на този пост вече в дискусията "Leaving Neverland" - новият документален филм за Майкъл Джексън, който ще намерите в секцията Новини и слухове на нашия форум.



Близнаците на MJ 7097

Имейл Бланка с посещенията
Пост: 14 179
регистриран във: 4.8.2011 г.
пол: женски
Сертифициран потребител
Изключва вентилатора на стената

OFF LINE
30.1.2019 г. 19:38

Част; дял
0 0 # 2

С всички тези сили в действие, изненадващо ли е да разберем, че новият недосегаем документален филм, който разкрива престъпленията на Харви Уайнщайн, беше представен на филмовия фестивал в Сънданс именно в същия ден на напускането на Невърленд?
Уважаеми читатели, не забравяйте, че сте видели нещо в пресата този уикенд на Untouchable? Нито пък аз.
О, да, имаше някои споменавания на някои нископрофилни сайтове, но освен това нищо.
Сравнете го с медийната лудост, която е заобиколила Оставянето на Невърленд и получавате идея.
В момента в щата Юта нещо мирише много гнило.
Напускането на Neverland беше последната добавка, която минаваше точно под крайния срок и изглежда имаше голям натиск да го направи.


... това е нещо, което ме е разстроило най-много и никой не знае ... и никой не казва нищо за този червей на Вайнщайн?

www.freeforumzone.com/discussione.aspx?c=4761&f=4761&idd=11572133&a=2&fbclid=IwAR3KVWm5JgERIgkkmzezzsn3j32x4tbZmTj9yKjrlu2MTQ6wxyc7upGRMXw#last