МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН * В НАМЕРЕНИЕТО СИ ДА ПУБЛИКУВАМ ВСИЧКО ЗА МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН, СЕ НАДЯВАМ ТУК ДА НАМЕРИТЕ СВОИТЕ ОТГОВОРИ ЗА НЕГОВИЯТ НАЧИН НА ЖИВОТ, ГЕНИЙ, ТАЛАНТ, НЕГОВИТЕ СЛАБОСТИ И СТРАСТИ, КАТО НОРМАЛНО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО!
ДА СЕ ОПИТАМЕ ДА СЕ ДОКОСНЕМ ДО ВСЕЛЕНАТА, НАРЕЧЕНА МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН!
"ПРЕКРАСНОТО Е ВИНАГИ СТРАННО. НЕ ИСКАМ ДА КАЖА, ЧЕ ТАЗИ СТРАННОСТ Е ПОСТИГНАТА ПРЕДНАМЕРЕНО, ХЛАДНОКРЪВНО, ПОНЕЖЕ В ТОЗИ СЛУЧАЙ ТЯ БИ БИЛА ЧУДОВИЩНА, БИ ИЗЛЯЗЛА ИЗВЪН РЕЛСИТЕ НА ЖИВОТА. КАЗВАМ САМО, ЧЕ ПРЕКРАСНОТО ВИНАГИ СЪДЪРЖА МАЛКО ЧУДАТОСТ, НАИВНА, НЕВОЛНА, НЕСЪЗНАТЕЛНА ЧУДАТОСТ, И ЧЕ ИМЕННО ТАЗИ ЧУДАТОСТ ГО ПРАВИ ПРЕКРАСНО. ТЯ Е НЕГОВ БЕЛЕГ, НЕГОВА ОСОБЕНОСТ. ОБЪРНЕТЕ СЪЖДЕНИЕТО МИ И СЕ ОПИТАЙТЕ ДА СИ ПРЕДСТАВИТЕ БАНАЛНА КРАСОТА!"
Американският таблоид Globe, публикува ексклузивни фотографии на Майкъл Джаксън и статия, включваща разказ на самия Майкъл, за това как е пострадал от ухапване на паяк. Трудно е да се каже, защо Майкъл е избрал именно Globe, за да сподели тази история. В статията има също и коментари на личния лекар на Майкъл и писма от няколко знаменитости в подкрепа на Краля на попа, написани след така наречения „берлински инцидент”.
„Болката...тя е силна, много силна...понякога ми се струва, че по крака ме е ухапал лъв!” – така описва своето състояние Майкъл Джаксън, след шестте кошмарни седмици, от вкарването му в поредния скандал. Милиони, телевизионни зрители, замръзнали следиха, как Краля на поп-музиката провеси своя малък син от прозореца на четвъртия етаж в Германия. След това той се появи в залата на съда (където се гледа делото за отмяната на двата Милениум концерта), на патерици, с бинтован крак и силно подута ръка. И отново целия свят се запита: „ Какво се е случило с Майкъл?”
Накрая в това ексклузивно интервю, Джаксън разказва за тези проблеми и дава възможност на читателите на Globe да надникнат в неговия таен свят!
В действителност, казва Майкъл, го е ухапал не ядосан лъв, а малък, но много опасен отровен паяк. Когато Майкъл не успя да се яви в съда, той именно с това обясни своето отсъствие. Съдията поиска доказателства. И сега Майкъл предостави доказателства, избирайки Globe да публикува фотографии на ужасната рана, която има на десния си крак , появила се от ухапване на паяк. „Мен действително не ухапаха паяци – каза Майкъл . Болката беше чудовищна.” Когато той все пак дойде в залата на съда, на неговия бинтован ляв крак беше нахлузил само чорап. Майкъл обясни, че от ухапването са пострадали неговата ръка, левия крак и на десния крак пищяла. „Аз не съм взел нито една таблетка, за да се справя с тази мъчителна болка – с гордост казва той. Справям се единствено с помощта на медитацията. Издигам се над болката. Елизабет Тейлър някога ми каза, че трябва да умеем да се издигнем над всичко, това беше, когато аз нервничих преди да излезна на сцена. Знам, че други хора (след ухапване от паяк), ги тормози ужасна болка. Но аз съм длъжен да се извися над това, да намеря сили и това ми се отдава. Аз се издигам над нея.”
Джаксън разказва, че това се е случило в нощта, когато е спал в дома си, ранчото Невърленд в Калифорния. „Аз дори не знам как се случи това. Така и не видях паяка. Събудих се една сутрин, преди месец някъде и на моя крак имаше голяма, сочна рана, болеше ужасно. След проведените изследвания се оказа, че това ухапване е от много отровен паяк, можело е дори да бъде смъртоносен.”
Личния доктор на Джаксън, доктор Alimorad Farshchian, съобщи, че това по-скоро е бил кафяв паяк – отшелник, чиято силна отрова предизвиква сериозно увреждане на тъканта и за лечението са нужни седмици.
„Раната беше 6 или 7 см в диаметър – каза доктора в разговор с Globe. След като започнахме лечение, тя изсъхна и хвана коричка. Сега раната постепенно зараства.”
Именно заради това, Майкъл не можа да се яви на връчването на наградата от Billboard Music Awards и я взе от ръцете на своя приятел Крис Тъкър в Невърленд. Имаше и други трудности, добавя той : „Аз така обичам да танцувам, но не можех да танцувам в разстояние на няколко седмици. Това ми липсваше най-много.”
Джаксън, говори за това, че за лечението на раните по краката му трябва време. „Заздравяването вървеше бавно, но уверено. Когато бях в Германия, раната малко се стегна и стана по-малка.”
Доктор Farshchian, лекува своя пациент със същия антибиотик “Cipro”, който са приемали стотици американци по време на разпространението на антракс. „Лечението е успешно – казва той. След три-четири седмици, Майкъл отново ще може нормално да ходи и танцува. Той оздравява много бързо. Това е невероятно. Раната беше огромна. Ако това се бе случило на мен или някой друг, щяха да ни трябват месеци за лечение, а можеше да се стигне и до операция. Него много го болеше, но с всеки изминал ден нещата стават по-добри. Аз също знам, че той не взима болко обезболяващи, за да се справи с болката”.
Близък приятел на Джаксън, разказа също, че „Майкъл много го боли, но той каза, че това няма да му попречи да работи и да се занимава с децата си. Веднъж той цял ден прекара с децата си играейки си с тях на двора или в къщата. Знаехме, че го боли, но той се стараеше да не показва това на децата си и се държеше така, сякаш всичко е наред. Той не искаше те да знаят, колко много го боли в действителност”.
Легендарния изпълнител, предаде на читателите на Globe, благодарност за добрите им пожелания. „ Мен все още ме боли – казва Джаксън – но много ми помага любовта и подкрепата на моето семейство и на феновете”.
След печално известния инцидент на балкона в Берлинския хотел, Майкъл отново е подложен на жестоки нападки. Адвокатката от Калифорния Глория Олред, дори се опита да направи разследване, за да разбере как се отнася Майкъл Джаксън към децата си. Но приятелите му, които го познават в разстояние на много години (легендарния актьор Грегъри Пек, Елизабет Тейлър, Маколи Кълкин и певецът Бари Гиб от Bee Gees), за уверени, че Майкъл е любящ, предан и идеален баща на своите три деца. „Не позволявайте да ви излъжат – казват тези знаменитости. Никой не обича децата си повече от Майкъл”.
Джаксън позволи на Globe да прочете няколко писма, изпратени му от неговите приятели, а също така предостави няколко фотографии от личния си архив, на които той е заедно със своите племенници, Симон и Рио Джаксън пускат хвърчила.
Звездите потвърждават, че по-добър баща от Майкъл няма. „Ти си признат изпълнител в целия свят, но малко хора знаят, какъв баща си” – са написали в едно от писмата Грегъри Пек и съпругата му Вероника. „Ние те познаваме от 25 години, ние сме твои близки приятели, ние сме прекарали доста време заедно с теб, Принс, Парис и Принс Майкъл, които весело си играеха с нашите внуци”.
Приятелката на Майкъл, Елизабет Тейлър казва, че тя изобщо не се е разтревожила от произшествието с детето: „Аз гледах всичко в новините по телевизията и видях колко здраво го държеше под мишниците”.
Гиб написа: „Ние с Линда имаме пет деца и за нас беше очевидно, че всички вие сте много щастливи и децата те обичат толкова силно, колкото и ти тях”.
Маколи Кълкин предаде на Globe открито писмо в което се казва: „Аз знам, че Майкъл е удивителен баща, особено като се има предвид живота му под погледа на обществеността. Говорих с Майкъл за случилото се в Германия през този ден. Той много съжалява, че всичко е преиначено по този начин”.
Писмото на Грегъри Пек
Скъпи Майкъл,
Ти си признат изпълнител в целия свят, но малко хора знаят, какъв баща си. Ние те познаваме от 25 години, ние сме твои близки приятели, ние сме прекарали доста време заедно с теб, Принс, Парис и Принс Майкъл, които весело си играеха с нашите внуци. Ние и нашите деца, които се явяват твои връстници, винаги сме ти се възхищавали, какъв любящ и забавен баща си. Твойте деца не биха могли да имат по-добър баща. Те те обичат и уважават. Ти ги обграждаш с много нежност, внимание, доброта и истинска грижа. Тяхната радост и любов са отражение на твоята родителска грижа и любов. Тези, които те критикуват и те осъждат, трябва по-добре да се вгледат в собствените си семейства. Виждали сме безброй пъти, какъв чувствителен и всеотдаен баща си и се присъединяваме, към многото твои приятели, които сега поддържат теб и семейството ти.
С любов.
Вероника и Грег
Писмо на Елизабет Тейлър:
19 Декември 2002г.
Мой любим Майкъл,
Аз гледах всичко в новините по телевизията и видях колко здраво го държеше под мишниците. Бебето обича, когато го люлеят и знам, че ти контролираше ситуацията. За него, това е игра и аз знам, защо покриваш лицето му. Всички деца на известни личности, се налага да се предпазват от разпознаване, по очевидни причини – те са постоянно в опасност от отвличане. Аз съм минала през това, като дете, ти Майкъл също, знам това.
Майкъл, до сега никога не съм виждала по-добър и любящ родител от теб. Ти възпитаваш своите деца с безусловна любов и внимателно се стараеш да заложиш в тях и дисциплина. Аз никога не съм виждала две, толкова добре възпитани и приятни деца (включително и моите собствени). Ти си образец за баща. Ти никога не би рискувал безопасността на твоите деца. Ако само можеха хората да те видят с децата ти, как прекарваш времето си с тях, твоята любов! Не просто красиви дрехи и подаръци , а чиста и безгранична любов. Те ти отвръщат със същото.
Ако само би могъл да позволиш на хората да видят повече, да видят теб, истинския – разбирам, че си срамежлив, а ти разбираш колко аз съм срамежлива, но и двамата сме професионалисти. Аз с всички сили се старая да опазя моите деца от вниманието на публиката и те израснаха чудесно. Толкова съм горда с тях и с твоите деца съм много горда. Те са прекрасни и от вътре и от вън, точно както и ти.
Не позволявай на никой да те огорчава, Майкъл. Теб те обичат толкова много хора и особено това бебе. Аз те обичам така силно, както винаги и те разбирам чудесно, както винаги. Не се крий. Не си направил нищо, от което да се срамуваш. Гордей се с начина по който възпитаваш децата си. Господ знае, колко се гордея с теб. Обичам те с цялото си сърце и защото те познавам толкова добре, винаги ще те разбера, дори когато другите не могат. Но знаеш ли какво – да оставим другите да отидат някъде далеч (по-дяволите има предвид)!
С цялата моя любов, Елизабет.
http://mike.darkbb.com
През 1992 г.за 4 месеца бях шофьор на Майкъл по време на Dangerous tour.. Вярно, не карах неговия личен автомобил /минибус, направен така, че да може и да спи в него, ако е необходимо/, а една от двете коли на охраната му. Моята работа започна в Мюнхен, но с Майкъл се запознах чак в Рим. Той се готвеше да отиде до Флоренция, където искаше да купи картини. Пред хотела в Рим обаче се събра тълпа и охраната подготви няколко коли на изхода – в коя от тях щеше да седне Майкъл, щеше да се реши в последния момент.Шефът на охраната се обади по радиостанцията и каза: «Кийт, ще пътуваме с теб, идваме» - и след минута се появи Майкъл със свой приятел , аз им помогнах да се качат. С тях беше и дъщерята на организатора на концерта. На Майкъл му трябваха секунди , за да стигне от хотела до колата, но го забелязаха и ни обкръжиха.Оказа се, че някой е грабнал шапката на приятеля му и Майкъл поиска да спра и да потърсим шапката, но това не беше безопасно, трябваше незабавно да тръгнем. Идеята беше да тръгнем от хотела, да се повъртим по улиците и после да се върнем на определено място , за да вземем и охраната. Но трафикът в Рим беше толкова натоварен, че аз няколко пъти се опитах да се върна и накрая разбрах, че съм се объркал. А в колата ми - Майкъл Джексън и никаква охрана, за да го защити. «Заблудих се» - казах. «Добре – отговори Майкъл с мекия си глас – Какво ще правим?». Момичето до мен беше много спокойно. «Връщаме се в хотела – каза тя – Ако сега някой познае Майкъл ще настане бедствие». И беше права. Феновете могат и да нямат лоши намерения, но ситуацията беше крайно опасна – след смъртта на Джон Ленън всяка знаменитост трябваше да бъде крайно внимателна. Решихме да се връщаме в хотела и аз почнах да търся пътя.Майкъл изглеждаше спокоен, но аз чувствах неговото напрежение. Най-накрая успяхме да се доберем до хотела, но възникна друг проблем. Майкъл лежеше на пода на колата, не се виждаше. Но между колата и вратата на хотела имаше повече от 10 метра, паркирани коли пречеха да се доближа и нямаше никаква охрана.«Майкъл – казах му аз – трябва да тичаме, подготви се». Момичето отиде напред, за да предупреди охраната на хотела. Аз отворих вратата, хванах го с една ръка, а с другата го прикривах от очите на публиката и затичахме към хотела. Феновете разбраха кой е излязъл от колата и моментално хукнаха към нас. Ние влетяхме в хотела през вътрящите се врати и охраната веднага ги блокира. Аз отихдох в стаята си и започнах да си събирам багажа, сигурен че моментално ще бъда уволнен. Тогава дойде началникът ми. «Какво правиш» - попита той. «Събирам си нещата, време е да се прибирам, нали?». «Шегуваш ли се? – попита шефът ми – Ти си го върнал в хотела цял и невредим и той много те хвали».Когато го опознах отблизо разбрах, че хората говорят за него истината: той беше загубил своето детство и не можеше да се примири с това. Независимо от таланта си в бизнеса, в него имаше някаква странна уязвимост, иска ти се да го прегърнеш и да му кажеш да се пази- А аз не бих се нарекъл сантиментален човек. Майкъл обича играчките, ако в града, в който е, има голям магазин за играчки, ние знаехме, че рано или късно ще идем там и той ще похарчи хиляди за играчки. Купуваше комплекти за фокуси, радиоуправляеми играчки, които после гонеше по стаите на хотелите. Повечето играчки се предаваха в близка детска градина, за себе си оставяше само няколко.Заедно с Майкъл пътуваше и негов млад приятел и в никой не възникнаха никакви въпроси. Наблюдавах отношенията им отблизо и съм сигурен, че нищо нередно не е имало между тях. Никога не повярвах в обвиненията. На първо място защото е много добър човек, той просто не е способен да направи това, в което го обвиняваха. Аз видях, че със своя приятел той не отнасяше като с малък брат. Аз съм щастлив, че той сега има свои деца и може да се наслаждава на игрите с тях. Но независимо от невероятната дружелюбност и мекия му характер, всички хора се страхуват от него. Майкъл знае това, но не разбира какво може да направи. За всякакви проблеми му съобщават чрез Бил, началника на охраната, защото не им стига смелост да кажат сами на Майкъл, че нещо не върви както трябва. Колкото по-известен си, толкова хората повече се страхуват от теб. Само Бил, който работи за Майкъл повече от 30 години , не се страхува и всеки път, когато му разказваше, че някой е скрил нещо от него ,той възмутено казваше: «Но защо сам не ми е казал?». И аз малко се страхувах, но все пак се отнасях сравнително нормално и може би затова се сближихме.Той беше възхитен от моя кокни акцент и се опитваше да го копира.Аз пък имитирах мекия му глас, което той считаше за ужасно смешно.Купих му книга за римувания кокни сленг, от която той беше във възторг. С часове я четеше в колата и се смееше, когато му попаднеше нещо забавно.... Понякога на мен ми се позволяваха неща, които на другите не. Веднъж в хотела тръгнах към басейна и видях охраната на вратата, което означаваше, че Майкъл е там. Исках да си тръгна, но охраната ми махна с ръка – «Влизай, той те познава». Влязох. В басейна се къпеха приятелят на Майкъл и семейството му, а Майкъл се разхождаше наоколо. Позна ме, махна ми и когато се изравних с него направих движение, сякаш искам да го бутна във водата. В първия момент ме изгледа изненадан, но после изпадна във безумен възторг, просто се заливаше от смях. Ще речеш, че съм първият човек, който се държи така с него....Длъжен съм да призная, че понякога прекалявах. Прозорецът на моята стая в един хотел беше до прозорците на Майкъл. Феновете не различаваха кой прозорец къде е , аз надявах бяла ръкавица, заставах така, че да се вижда само ръката ми и им махах. Крещяха, мислейки че е Майкъл........Майкъл беше много щедър към всички по време на турнето, а ние бяхме повече от 100 човека. В Мюнхен устрои купон за екипа си, резервирайки за цяла вечер парка за развлечения. Друг път в Германия отседнахме не в хотел, а в голяма частна къща с двор и понеже ние заехме всичко наоколо, той слезе да ни поздрави всички, въпреки че за разлика от нас не можеше да пие от прекрасната немска бира. Майкъл много търпеливо се отнасяше към нашите слабости. В Шотландия ние, неговият екип, се оказахме в много неподходящ хотел и помолихме да ни преместят. Намериха ни друг, но когато превозваха нещата ни се оказа, че отиваме в къщата, в която е настанен Майкъл. Там ни чакаше богата маса с храна и напитки, ние добре се повеселихме и когато изведнъж Майкъл помоли някой да отиде да му купи пържени пилета се оказа, че никой вече не е в състояние да шофира. «Погледнете се – каза помощникът му – вие сте негови шофьори и никой от вас не може да тръгне». Но Майкъл се отнесе с разбиране и изпрати човек с такси за пилетата. Когато се върнахме в Лондон моите деца / Майкъл на 5 г. и Шерил – на 4 г./ много искаха да се срещнат с Майкъл. Но заради негово заболяване концертът беше отменен и срещата с местните деца - също. Някой беше казал на Майкъл за моите деца и веднъж той ми подаде 2 снимки с автографи. «Зная, че това не компенсира отменената среща, но все пак...». Погледнах автографите – там беше написано «На Майкъл – от Майкъл Джексън» и «На Шерил – от Майкъл Джексън». Обикновено той пише само името си, много рядко – лични послания.Срещнах се и с други членове на сем. Джексън и мога да призная, никой не може да се сравни с Майкъл. Ла Тойя пърхаше с мигли, сваляше и слагаше тъмните си очила, въртеше се и се заиграваше с тълпата – с две думи - звезда отвсякъде. Мъжът й, Джек Гордън, с усилия мъкнеше след нея куфарите. Аз отидох при него – «М-р Гордън, позволете ми да Ви помогна». Той ме измери с леден поглед: «Нима се познаваме?».«Не, сър, но вие сте с една Джексън, която познавам от хилядите снимки във вестниците и зная, че тя е омъжена за мениджъра си и той се казва Джек Гордън, не беше трудно да се сетя, че това сте вие. Нали не греша? Вие сте Джек Гордън и съпровождате Ла Тойя Джексън, която има много известен брат. Аз работих за него няколко месеца и той през цялото време проявяваше много повече благодарност от тази, която вие току що демонстрирахте. Аз ще ви закарам до Лондон, защото ми плащат. Но съм длъжен да Ви кажа, че жена Ви е гримирана прекалено силно».Естествено, всичко това си казах наум. Просто взех багажа и го отнесох в колата. Имах и много кратък контакт с Джърмейн. Извикаха ме в Челси за да го закарам някъде със семейството му. Той се държа много учтиво. Семейството му обядваше, предложиха ми сандвич. Аз с радост се съгласих, защото с моята работа понякога не мога да ям по цял ден. Те отидоха да се преобличат, аз чаках. Чаках и чаках... Накрая след 2 ч. дойде човек и каза, че са се отказали. «Но някой можеше да ми каже»- казах аз. « Е, те просто ви забравиха»…
http://healtheworld-ts.blogspot.com
Предоставено от Trinity Mirror Shared Services Limited
Майкъл Джексън ще завинаги да бъдат запомнени за музикалните шедьоври и заслепяващата крака, които го доведоха до коронясането на Краля на попа.
Но измъчената, трагична звезда също ще бъде запомнена заради бруталните си твърдения за злоупотреба с детството, претърпени в ръцете на доминиращия баща Джо.
Предоставено от Trinity Mirror Shared Services Limited
През годините семейният патриарх на Джаксън бил разтревожен от твърденията, че е накарал децата му да се похвалят с брутален режим на побои и емоционална жестокост.
Сега, говорейки в първото семейно интервю след смъртта на Джо преди две седмици, братът на Майкъл Тито признава, че техният баща ги биел с колана си.
Но той настоява, че е "най-добрият баща в света" и направи "страхотна работа", като отдаде дължимото на трудния си подход на любов, като спаси него и братята си от престъпни престъпления.
Той също така казва, че противно на това, което Майкъл твърди, Джо никога не е подчинявал малкия си брат на тежко наказание и нямало лоша кръв.
Всъщност, Тито е категоричен, че Майкъл и Джо ще се появяват като огън къща, след като са се върнали заедно на небето.
Събуждайки сълзите, 64-годишният казва: "Баща ми ще бъде толкова щастлив, че ще се събере отново с Майкъл в небето. Те се забавляват точно сега.
- Вероятно ще се опита да получи нова музика от Майкъл.
Джо умрял на 89 години след битка с рака и е избрал да бъде погребан до Майкъл в парка на Forest Lawn Memorial Park в Глендейл, Калифорния.
"Това е, което искаше", казва Тито. - Майкъл направи мир с баща ми. Винаги е имало мир. "
Успехът на Джо като мениджър на развлечения е неоспорим, след като разработи и ръководи Джаксън 5, а след това соло кариерата на Джанет и Майкъл.
Но в интервю с Опра Уинфри от 1993 г. Майкъл твърди, че живее в страх от баща си през целия си живот. Около 90 милиона души го видяха да обяснява колко се е страхувал от него, заявявайки: Има когато беше дошъл да ме види, щях да се разболея, щях да започна да се връщам.
Той каза, че Джо го бие и добавя: "Той ме видя, искаше ме ... Предполагам, че не знам дали съм златно дете или каквото и да е, някой може да го нарече строг дисциплинар, но той беше много строг, много твърд, много строг. Само един поглед ще те изплаши.
Жестокото дразнене на Джо е включвало повикване на Майкъл "Големия нос", което предизвиква неговата мания за пластична хирургия.
Но Тито настоява, че Майкъл никога не е имал най-лошото от това, казвайки: "Ти ли се шегуваш с мен? Не мисля, че Майкъл го е получил. Майкъл беше толкова бърз, баща ми дори не можеше да го хване.
- Баща ми щеше да се люлее с колана и следващото нещо, което Майкъл е под леглото.
- Той наистина беше бърз. Баща ми се опита да го хване толкова многоне може да направи нищо да спре и да започне да се смее.
- Аз, Джаки и Джърмейн, бяхме по-старите момчета и ние бяхме отговорни за много неща.
- Той ни удари повече, отколкото никой, защото бяхме в Гари, Индиана. Няма нищо освен банди и няма работа, има ежедневни стрелба. Баща ми се грижеше за по-големите си синове повече от всичко.
Сестрата на Тито, Ла Тоя, на 62 години, също твърди, че е била сексуално насилена от Джо. Но Тито въздъхва: "Честно казано, наистина не ми пука. Баща ми не е тук и той е бил обичан от цялото семейство. Така че нека бъде. Не говоря с моите братя и сестри за това, защото каквото и да преживеят или мислят, че са преживели, това е тяхната история. "
Тито вярва, че Джо е твърда любовна философия е това, което Майкъл и братята му държат на прав и тесен. Той казва: "Не бях лошо дете, но аз бях един от тях, който щеше да последва. Бях на 11 или на 12 години и висях с гангстери.
- Баща ми разпозна хората, с които бях, и ми каза да се прибера вкъщи. Знаех, че съм в беда. Той каза: "Ако видя, че синът ми виси отново с вас, ще трябва да ми отговорите". Можете да го наречете трудна любов, но товаопределено беше любов. "
Много от приятелите на Тито са мъртви, защото са слязоли по грешния път.
Той казва: "Имам много приятели, с които съм израснал, и те не са тук. Те умряха в Гари от наркотици и банди, бяха простреляни, намушкани.
- Баща ми наистина свърши страхотна работа. И хората не разбират това, защото хората не искат да го разбират. Баща ми направи страхотна работа.
Тито смята, че САЩ ще се възползват от по-строгите родители като Джо след последователни престрелки.
Той казва: "Ако има беше повече родители като баща ми няма да имат тези деца да тичат кръгълс AK-47 и заснемане в класната стая. Но хората не мислят за такива неща.
Джо бе положен да си почине в малко семейно погребение миналата седмица. Имаше слухове, че дъщерята на Майкъл, Париж, отказа да говори с леля й Джанет. Но Тито казва: "Цялото семейство целуна главата на баща ми. Беше много любящо. Хората казаха прекрасни неща. Братовчед ми е министър и всички ние се молихме заедно. Най-тъжният момент беше, когато майка ми се приближи до баща ми и протегна ръка. Това разби сърцето ми.
88-годишната Катрин остана застреляна от Джо, въпреки 25-годишната си връзка с Шерил Терел, която доведе до дъщеря й Йо'Вони, 43. Тя се опита да го разведе два пъти през 1973 и 1982 г., но и двете времена бяха убедени да промени мнението си.
Тито вярва, че дългогодишната му майка, която има 10 деца с Джо, ще го обича до края на живота си. Той казва: "Баща ми никога не е говорил за съжаление. Майка ми и татко са били заедно от гимназията. Тя го попитала дали е в болка и той каза: "Ум ем". И след това почина на следващия ден.
"Тя ще го обича до деня, когато умре.
"Това беше истинска любовна история. Чувствам най-много скръб за майка ми, защото тя няма партньор.
Тито казва, че е посетил Джо ден преди да умре и му благодари. Катрин беше до него, когато мина. Той казва: "Той не можа да говори, но му благодарих за всичко, което той е направил и за света, в който ме води, благодарих му за всичко, което научих от него. Той призна, че съм там и аз говорех с него. Той разбираше какво казвам, но не можа да отговори.
Тито признава, че поглежда към баща си повече от всеки друг в семейството.
Той казва: "От всички деца, вероятно съм този, който искаше да бъде него. В живота си правя много неща, които е направил, неща като механика и дърводелство.
"Той игра китара, Играх китара, Пуших едни и същи цигари като него. Искам той да бъде запомнен като един от най-големите татковци наоколо. Това, което наистина ми харесваше баща ми, беше, че той беше човек на думата му, той разказа истината, когато той говореше, независимо дали ти харесваше или не.
- Той не искаше да навреди на чувствата ти, но просто щеше да те уведоми. Ако не му хареса, той ще ви уведоми, ако го обича, той ще ви уведоми. Той беше толкова очевиден.
Джаксънците са продали 75 милиона записи по целия свят, но когато Майкъл умира на 50 години през 2009 г., неговото имущество е фалирало. След това през следващите години тя генерира милиарди продажби на албуми, филмът "Това е и" "Майкъл Джексън" и "Цирк дьо Солейл" показват Майкъл Джексън: "Един".
През 2016 г. имотът на Майкъл прави още 750 млн. Долара, когато продаде останалата част от своя музикален каталог на Sony. Сделката дава на Sony собственост върху произведенията, записани от The Beatles, Bob Dylan и други най-продавани артисти.
И през 2017 г. Майкъл завоюва списъка на най-печелившите известни личности на Forbes за пета поредна година, след като спечели 75 милиона долара за годината.
Тито подчертава, че баща му е движещата сила на всичко това, като казва: "Той беше труден в бизнеса.
- Баща ми беше по-мек, когато остаря. Беше мек със семейството си. Той беше труден в бизнеса. Не искаше хората да се възползват от децата си.
Джаксънс ще се представят в Единбург тази вечер и Тито знае, че Майкъл и баща му ще бъдат с тях.
Преди да бъде подготвен за репетиция, той казва: "Трудно е да се остави това да се случи".
Свързани: "Майкъл Джексън: На стената": Нова изложба в Лондон разказва "неизвестна история" на късно поп суперзвездата
червена и бяла снимка на боядисана стена: Изложбите на Майкъл Джексън "Dawn Mellor" са показани по време на пресконференция на изложбата "Майкъл Джаксън: На стената" в Националната портретна галерия в Лондон, Великобритания на 27 юни 2018 г. Шоуто изследва влиянието на късния американски музикант Майкъл Джексън в съвременното изкуство. Изложението ще се проведе от 28 юни до 21 октомври 2018 г.
"Майкъл Джаксън: На стената": Новата изложба в Лондон разказва "неизвестна история" на поп-звездата от поп-късно
"Харесва ми песента, която направи за животните" - Джо Джаксън
Разбирам, че този блог не е бил активен след няколко месеца и най-напред искам да изразя своята благодарност към тези лоялни читатели, останали търпеливи и верни. След поредица от неуспехи, лични проблеми и други фактори, които ме държаха за известно време от седлото, бавно се връщам назад и улавям всички неща на MJ.
Въпреки това, това ме ужасява, че моят връщане на блог пост не може да бъде по-щастливи обстоятелства. Както вече знаем, наблюдението на деветата годишнина на смъртта на Майкъл е помрачено от по-тъжни новини след смъртта на баща му Джо Джаксън.
Обикновено винаги съм написал пост за отбелязване на всяка следваща година без Майкъл, но по някаква причина тази година наистина се борих. Какво бих могъл да кажа, че още не съм казвал по-добре през последните осем години? Деветгодишнината е разочароващо нечетно число, а не като пейзажна марка на, да речем, десетгодишен юбилей. Все пак това е "почти" десетилетие. Достатъчно е бебе, родено през 2009 г. - годината, в която Майкъл да ни напусне - да влезе в трета степен (без съмнение все още да признава емблематичния ритъм на "Били Жан"). Това е повече от достатъчно време, за да обмислим това, което едно десетилетие без Майкъл Джексън е имало за нас и за света.
Сигурно тази светлина не е намаляла. Хиляди рози и цветни аранжировки покриха Холи тераса. Социалните медии избухнаха с приказки и бележката # 9YearsWithoutMichaelJackson. Веднага след като Джо Джексън изкара последния си дъх, от нов дует с участието на Майкъл Джексън и Дрейк разпенваха класациите (повече по темата). През последните няколко месеца се наблюдава експлозия на телевизионни специалитети и документални филми (с различна степен на качество, може да се добави, но истинският факт, че те продължават да се правят, е свидетелство за продължаващата чертожна сила на името на Майкъл).
Може би най-хубавото е, че годишнината дойде и тръгна сравнително тихо и достойно. Никакви новооткрити "скандали", изобретени от хора като " Радар онлайн", разтърсиха заглавията. Може би с делото на Уейд Робсън официално отхвърлено за добро, стимул просто не беше там. Знак за напредък? Свят ли е най-накрая готов да остави Майкъл Джексън в мир? Това вероятно би било пожелателно мислене, но поне беше приятно да имаш сравнително тиха годишнина, в която светът само си спомни, че го обичахме и го загубихме.
Въпреки това, това в никакъв случай не беше случайна годишнина, тъй като медиите "наблюдаване на смъртта" над Джоуан Джексън вече бяха ритнали на висока скорост. Спекулациите, които Джо наистина може да премине на 25 юни, бяха неспокойни и не просто знаехме, че медиите са били заслепени над тази златна перспектива, вече мислейки какви заглавия ще направят!
Джо Джексън - най-добрият шоумен, искал да отбележи годишнината от смъртта на собствения си син? Това е студено, но някои просто са спекулирали!
"Съвпадението" на Джо, което е възможно да предаде годишнината на смъртта на сина му, не беше просто обсъждано от медиите. Сред колегите си на работа и дори в частен разговор мнозина са се спекулирали: Може ли да се случи? Струваше му се странно, по странен начин, да се окаже, че това е последната глава от онова, което е било цял живот и сложна сага на баща и син.
Според най-малко една таблоидна история Джо се надяваше да се "задържи" достатъчно дълго, за да види деветата годишнина от смъртта на сина си. Но мнозина не можаха да се противопоставят на спекулациите, че Джо Джаксън - най-добрият шоумен до края - вече си представяше какво би му направила, ако се поклони на 25-и. Е, не можем да предположим, че ще разберем какво става през ума на Джо в последните часове. Джо е страдал от здравословно състояние от години, след като вече е претърпял редица удари. Тънкият и крехък човек, който понякога се появяваше в последните интервюта и публични изяви, беше сянка на бившия си, силен човек.
Джо се появява и звучи все по-нестабилно в последните снимки и интервюта:
Бях се запознал с Джо през 2010 г. в Краля на поп фенове в Мерилвил, Индиана и прекарах повечето от този уикенд, като го видях на различни функции. По това време той беше вече осемдесет и два, но въпреки това беше картината на жизненост. (Знам, защото все още имам ясна памет, че се опитва да го настигне и е буквално изпреварен от осемдесет и две годишен мъж, който все още можеше да се озове достатъчно бързо, за да направи подходяща, 48-годишна жена!). Джо Джаксън, който бях виждал през последните години, не приличаше на този човек.
Защото целият свят знае, че може да е била скръбта, предизвикана от подхода на деветгодишния юбилей, който изострил вече неспособното му здраве. Но дали наистина беше тъжно съвпадение или последният дъх на невероятно манипулативната и упорита воля на Джо Джаксън, той успя да го направи достатъчно близо. Джо Джаксън премина на 27 юни 2018 г. само два дни след деветата година на прехода на Майкъл.
За съжаление, неговата смърт извади някои от най-добрите и най-лошото от вече разделена фен общност, защото точно както всичко останало в жанра на Майкъл Джексън, Джо Джаксън е поляризираща фигура, уважавана и възхищавана като железен укрепление зад семейството на Джаксън или озлобени като злоупотребяващ. Като човек, който е чул всички истории от двете страни, е трудно да се знае как да се филтрира всичко, за да се стигне до някаква среда. Както казах достатъчно често, въз основа на собствения си опит, аз бях свидетел на многото страни на Джо един уикенд, който прекарах в негово присъствие. Знаех в момента, в който бях в негово присъствие, че той винаги е бил страхливата фигура, описана от децата му. Знам, че щеше да ужаси деликатно дете - той ме ужаси! През годините съм станала доста опиянена от наближаването на знаменитости. Но аз се поклатих в обувките си, когато Джо Джексън стоеше пред мен и не беше нищо, което каза или направи. Както каза Майкъл, само фактът, че той може да ви даде гледай и веднага знаеш къде се намираш.
Но на следващия ден Джо седеше зад мен, когато Дженифър Батън, водещ китарист на Майкъл, провеждаше семинар. Той я помоли да свири песен за него. "През всичките години, в които си свирил за сина ми, никога не съм те чувала". Тя изигра песен за него, а след това отвърна на Джо, той видимо се бореше със сълзи. Внезапно, в средата на песента, той стана и излезе. Честно ми се струва, че все още е достатъчно стар, за да повярва, че човек не трябва да плаче на публично място.
Той винаги се е чувствал истински да се наслаждава на времето, прекарано сред феновете всеки август в Гари, Индиана.
Още бях изненадан през уикенда, когато Джо всъщност ми даде всичко, за да му разкажа за този блог; Обаче забелязах мястото, където трябваше да се срещнем (Стар Кафе, НЕ Starbucks!) и поради тази глупава грешка, беше завинаги ограбен от възможността да се наложи да седя един с друг с този човек, за кратко. Това би било интересно, защото би било по-скоро неформален разговор за закуска, отколкото официално интервю. Винаги ще съжалявам за грешката, защото мога да разкажа много за човек в рамките на няколко минути, когато говоря с него. От друга страна, когато погледна назад, винаги се чудех защо не използвах тази възможност по-агресивно. Разбира се, че бях прецакал - много непрофесионално - но не беше като че не можах да обясня какво се е случило и да поиска друга възможност. По някаква причина, Аз не го погледнах сега, все още не съм сигурен защо. Може би защото аз наистина беше чувствах се много нервен и уплашен от интервюто (почти като че бях облекчен, когато не го видях да чака в "Старбъкс"). Разбрах, че някъде между много смущаващата репутация и пълната сила на физическото присъствие на човека, бях се превърнал от уверен писател и журналист в състояние на ужасяващо шестгодишно дете! Накратко, може би нещо в моето подсъзнание ще ми попречи да го преследвам по-нататък (т.е. просто изчерх?). Не би било първият път. Това беше човек, който можеше да докара най-голямата суперзвезда в света да се разтрепери на колене. Много истории от онези, които са работили най-близо до Майкъл, свидетелстват, че пълното познаване на Джо Джексън в помещенията ще бъде достатъчно, за да се изчисти цветът от лицето му. "Не искам да го виждам", ще бъде обичайният отговор, оставяйки го за някой нещастен служител да бъде между другото. Тези истории винаги ме притесняваха и все още го правят. Съжалявам за злоупотребяващия син, който очевидно се чувстваше толкова травматизиран, че този вид избягване е единственият начин, по който знаеше как да се справи с него. В същото време, обаче, не можех да не изпитвам съчувствие към баща, който просто искаше да види сина си. (Майкъл, разбира се, би казал, че това не е толкова просто, че става въпрос за това, че Джо иска нещо друго от него, а това вероятно е вярно и поне за повечето време).
На следващия ден в неделя видях Джо отново в къщата на Джаксън в Гари. Този път беше нещо повече от събитие за събиране на семейството, разбира се с поканата на обществеността. Трудният охранител падна. Джо беше просто чичо, братовчед, дядо, прадядо, брат. Държеше торта с една от племенниците си, усмихваше се и се смееше на някаква семейна шега. Джо наистина имаше голяма усмивка, която освети лицето му и цялото му поведение се промени. Разбрах, че в по-големите му години лицето на Джо се беше оказало много строго, а медиите обичаха да го играят, като винаги пускаха само най-неприличните и зловещо изглеждащи, мрачни снимки. Те обичаха да го демонизират, както те също обичаха да играят на Майкъл като "чудовището". Но сред семейството той можеше да остави гарда си надолу и просто да стане дядо Джо.
Млад Джо Джексън беше котенце като неговия син. Медиите обичаха да го демонстрират, като използват винаги най-невероятните снимки.
Едно нещо, което знам, е, че Джо винаги се връща в град Гари, Индиана. Човекът беше разминаващо се противоречие - заплашително, да, но и човек, който наистина се радваше, че е общувал сред феновете на Майкъл. Беше труден, но също имаше моменти на неочаквана нежност. Хората, които са знаели, че Джо най-добре каже, че се е смекчил с възрастта и осъзнавам, че това е версията, която срещнах. Дотогава той беше само сянка на човека, който някога беше уплашил децата си, и само една сянка на силите, които ги бяха изтласкали от бедността до световна слава. Но последните останки от тази буйна сила останаха.
Има много, че светът все още не разбира или правилно признава за Джо Джаксън. Медиите го разтърсват, без да обмислят някога света на ерата на депресията, който го оформи. Самият Майкъл осъзна това и говореше красноречиво в оксфордската си реч за прошка. Джо беше чернокож мъж, израснал в ерата на Джим Кроу, който сам по себе си ни разказва всичко, което наистина трябва да знаем. Но имаше много повече. Той също беше син, който трябваше да израсне прекалено бързо и да се научи да бъде мъж на семейството, когато красивата, но емоционално нестабилна майка му, Кристал Лий, изоставила семейството. Той развива стремежите си за по-добър живот, като се грижи за своите братя и сестри и ги насочва през депресията. Той ще продължи да отглежда девет деца в един от най-трудните индустриални градове в Америка, а по-късно, като може би първият афроамериканец "баща на сцената", той се сражаваше с битка срещу бившата доминирана музикална индустрия, която никога нямаше да му предостави уважението, което заслужаваше (Джо винаги знаеше това и до голяма степен оформяше характера му, крайно възмущение, което твърдо закоравява всички слоеве на уязвимостта, останали непокътнати). Независимо от това, което казваме за Джо Джаксън, трябва да признаем, че той винаги се е борил твърдо за семейството му, докато той се бори с и против тях.
Не мога да защитя или да овладея Джо. Само децата на Джаксън наистина знаят какво са издържали и какво чувстват за него. Ако са взети предвид думите на Майкъл, неговите конфликтни чувства са почти винаги продукт на сложна родителска връзка. Трудно е да се справиш с това, защото заедно с цялата болка и гняв има и вина - вината за това, че това е вашият родител, когото Библията ни учи да обичаме и уважаваме - и все пак знаейки, че това не изкоренява тези чувства. Това само допринася за объркването и болката. Това е чувство, споделено от всички нас, които знаят какво е да обичаме родителя, но все пак знаем, че просто не можем да бъдем в една и съща стая с тях повече от пет минути, без да чувстваме, че можем да разрушим кръв плавателен съд.
Майкъл открил Candidly за неговите чувства за своя баща в Spech в Оксфорд, 2001:
Майкъл и Джо дойдоха в крайна сметка в трудно спечеленото "разбиране", но е съмнително тези рани да се излекуват напълно. В старостта си Джо Джексън се бе научил по трудния начин, че сме всички продукти на грешките, които сме направили, и за добро или лошо, ние живеем с тези последици. Но мисля, че по свой начин най-малкото се опитваше. В момента, в който той взе ръката на сина си в процеса от 2005 г., беше символичен жест към света, че "ние сме обединени и ние сме заедно", но също така отидохме много по-дълбоко от това. Най-сетне беше просто проявление на обич, че Майкъл се бе пожелал от баща си през целия си живот. Не би било достатъчно трайно да се запечатат щетите, а дори и да не се стигне до постоянно затваряне на разлома им. Но това беше нещо - жест; колкото и да е малка.
Има и още един спомен, за който продължавам да се връщам в седмицата, откакто Джо мина. Спомням си, че Джо някога е бил попитан кой от соловите му хитове е любимото му. Въпросът автоматично дисквалифицира всичко от епохата Джаксън 5 или Джаксън. Това може да е нещо само от соло кариерата на Майкъл. И никога няма да забравя, че отговорът на Джо ме шокира и въпреки това ме научи, че има много повече за човека, отколкото си мислех, че някога съм знаел. Виждате ли, че напълно очаквах, че би казал "Били Жан" или "Не спирай, докато стигнеш достатъчно", или нещо подобно от епохата на Куинси Джоунс, в която Майкъл е останал най-близо до корените си на роаб / Motown. Вместо това той каза: "Песента, която той направи за животните" и аз знаех, че той означава "земна песен. "Никога не бих помислил за" Земната песен "за един милион години, нещо, което Джо дори би харесало, да не говорим за това, че е любимото му. Но си спомних, че Майкъл винаги е казвал, че баща му обича животните и че всъщност собствената му любов към животните е дошла от баща му.
Това ми напомни за едно от многото радости, че това пътуване за откриване на човека, Майкъл Джексън е всичко. Не винаги става въпрос за големите неща, но за тези моменти на малки открития, които ви карат да преосмислите всичко, което смятате, че знаете за някого. Само в този случай той каза повече за човека, който просто искаше да нарече "татко" през целия си живот. Всеки, който обича животните, не може да бъде зле.
Тази седмица, под каквато и да е форма, тези бащи и синове са се събрали отново. Не е за нас да мислим за това какво означава това за душата. Мога само да кажа, че се надявам, че Майкъл е там, за да го поздрави и да го води у дома. Смъртта довежда до разбиране за всичко и Майкъл вече не трябва да бъде това уплашено дете, което се страхува от страх, защото е изпълнен с Божията любов и благодат.
Това беше малък жест, но това означаваше всичко
Винаги се страхувах за неизбежното време, когато вече няма да имаме родителите на Майкъл с нас. Катрин и Джо са и двамата, по свой начин, институции. Между тях създават и подхранват музикална династия. Като здрави войни коне, изглеждаха склонни да се придържат завинаги. Те са преживели много и са споделили много борби. Те представляват ценностите на "Тихото поколение", поколение, формирано от борбите на Голямата депресия и травмата от Втората световна война - поколение, което бързо намалява броя, но от което все още можем да научим много.
Те споделяха горчивите триумфи на успеха на децата си и споделената болка в най-тъмните им глави. Понякога изглеждаше така, сякаш и двете щяха да продължат завинаги, но дори и в полза на великите гени (и двамата имаха родители, които живееха добре през деветдесетте и ранните им стотици), и най-добрата медицинска помощ, която парите могат да купят, знаехме това не можеше да бъде. Рано или късно един от тях би трябвало да отиде. Тъжно е, обаче, да видим началото на тази глава. Едно нещо е да видим, че много от приятелите на Майкъл (и френемиите!) Минават, но загубата на Джо - и неизбежно, Катрин също означава още нещо - много по-дълбока загуба. Като родители, те означават връзката, която наричаме смъртоносна бобина. Сега тази спирала е била счупена. Катрин остава, но миналото на Джо е тъжно напомняне, че нейното време с нас, също,
Макар че никога не срещнах Майкъл, аз съм благодарен, че бях благословен с възможността да прекарам известно време в присъствието на двамата си родители. И в двата случая тези възможности стават възможни благодарение на продължителната подкрепа на Джо и Катрин за техния родния град и общността. И в двата случая ми позволи да погледна - макар и накратко - мъжа и жената зад публичната фасада.
Знаех, че всичко, което ни каза Майкъл за Джоузеф Уолтър Джаксън, е абсолютно вярно. Но както винаги, "истината" може да съдържа много аспекти. Джо не беше перфектен родител. Където успява да предостави и управлява семейството си, за да успее, той не успя да осигури емоционална подкрепа и стабилност. На Джо, като можеше да хвърли хляб на масата, каза: "Обичам те." Само много късно в живота най-накрая "изглежда", че натъртванията не се излекуват само защото обезцветяването изчезва или че онези, които обича може би е необходимо да го чуя и веднъж за известно време.
Джо с Париж
Надяваме се, че това не беше поука, научен твърде късно. Докосващата бдение за леглото за Джо - която включваше децата на Майкъл - е свидетелство за факта, че любовта и прошката са наистина по-силни семейни връзки, отколкото омраза, болка или притеснения.
Знам, че думите са по-лесни, отколкото на практика. Знам, че само защото някой е умрял, не го избърсва автоматично. Но мисля, че сега е подходящо време да се похваля от семейството и да им позволим да се наскърбят и да преценят сами какво иска да каже Джо (да, Бет Мидлер, аз ви се обръщам и към вас).
Наследството на Джо Джаксън ще продължи да бъде сложно, помрачено от наследството на злоупотребите и без съмнение ще продължи много години да облак и да раздели феновете, които винаги ще го подкрепят от една страна като човек, който "Направи" Майкъл Джексън и по един и същи начин, поне като един от тези, които са отговорни за емоционалното му унищожение. Не е изненадващо, че дори собствените речи на Майкъл за човека са подправени с тези същите противоречиви емоции - любов, възхищение и уважение от една страна; вина, страх, гняв и омраза от друга. Всичко се проявява, силно и ясно - всичко това е еднакво оригинално и също толкова валидно.
Как тогава наистина определяме наследството на Джо Джаксън? Възможно ли е да се възхищаваме на това, което той е извършил, като същевременно отказва да заличи действията си? Дори филмът Американска мечта, толкова отдавна смятан за класически и често приеман като библейска истина за възпитанието на Джаксън, изобразява задвижващ се човек, чиято решимост за успех често е била за сметка на емоционалното благополучие на децата му. Това беше тиранин, който буквално взриви, нахлу в гняв, ако децата пропуснаха стъпка или някой остави мръсна хавлия край басейна. В един момент той травматично принуждава ужасения Майкъл да се качи на самолет по време на буря. Но това беше и един и същ баща, който беше там, в сърцето си, когато Майкъл беше тежко изгорен на снимачната площадка на Pepsi. Като се изправи на репортер, който го попита как се чувства, Джо го попита дали има деца. Репортерът отговори "не". - Това е моят син там - каза Джо. "Мой син."
Това не беше само момент от филма. Беше емблематична за всичко, за което стояха тези сложни отношения между баща и син. Любовта беше там, но твърде често това беше "трудна любов", а не езикът на любовта, който Майкъл разбираше. Като бейби бум, Майкъл вече беше от друго поколение, поколението, което ни даде Уорд Клийвър и ерата на родителството "нека го разговаряме". Но мисля, че когато Майкъл стана по-голям, той осъзна, че не можем да изберем кои са нашите родители. Те идват при нас, дадени от Бог, грешки и брадавици и всичко останало.
Не винаги можем да ги обичаме като безусловни, тъй като те могат да ни обичат. Но във времето повечето от нас се научават да приемат това, което не можем да променим за тях и да простим това, което може да бъде простено.
"RIP HAWK, Джозеф Джаксън, да прекараш тези последни мигове с теб, беше всичко, за да можеш да ти кажа всичко, което трябваше да ти кажа, преди да кажеш сбогом Това беше благословение. Всички, които дойдоха да ви посетят, дойдоха с любов, уважение и много гордост в сърцата си за вас. Горделив сте, че сте ваши деца, ваши внуци, пра-внуци. Гордост да имаш силата си и да споделиш династията, която си прекарал живота си, и да се гордееш, че си Джаксън.
Вие сте първият и истински Джаксън. Легендата, от която започна всичко. Никой от нас не би бил близо до мястото, където сме, ако не беше за вас. Вие сте най-силният човек, когото познавам. Работата на живота ви ще попадне в историята, като вас, да бъдете известен като един от най-големите патриарси, които ще живеят завинаги. Аз ще ценя всеки миг с теб, докато не умра, особено нашите последни мигове. За да можеш да държиш ръката си, да бъдеш с теб и да те държиш, да те целуваш по бузите и челото, имаш предвид повече за мен, отколкото някога ще знаеш. Позовавайки се на съветите, които ми даде, когато бях дете и видях в очите си светлина.
Споделяйки истории, които баща ми ми казваха за вас, разказвайки шега и чух, че се смеете за последен път ... сърцето ми е пълно, знаейки, че сме оставили едното и другото по този начин. Накарах ти да обещаеш, че идваш да ме посетиш. Вие се съгласявате и аз ще празнувам. И ви обещах, че ще разказваме историята си отново и отново. Никога не забравяйте.
Моите пра-внуци ще разберат кой е Джоузеф Джаксън. Обичам те дядо, толкова много, че думите не могат да го опишат. Имам огромна благодарност за вас и винаги ще го направя. Всички ние се чувстваме така. Благодаря за всичко Наистина! Почивка в мир и преход! Ще се видим скоро в сънищата ми и виждайки в очите си светлина!"
Източник: La Vie En Rose и Майкъл Джексън / MySpace блог от Дан Рейд: ( http://blogs.myspace.com/index.cfm?fusea ... logId = 498622104) (... немската версия по-долу ...)
Една седмица преди новината за смъртта на Майкъл Джексън, гледах филма "La vie En rose" - филм, описващ живота и смъртта на Едит Пиаф, прекрасен, надарен френски певец, който се е борил през целия си живот, от детството й до болезната и бавна смърт на малка ферма във Франция. След като гледах филма, реализацията ме накара да плача колко много радост е дала този "песен" на света. И все пак светът не я беше грижа по същия начин, по който нейният глас и талантът й се интересуваха от духа на света. Седмица по-късно, след като чу, че Майкъл Джексън е умрял, може би не е толкова самотна, колкото Едит, но все още сама, беше изнервящо. Можете да кажете че Майкъл е наистина сам; единствено сред хилядите хора, които се опитваха да живеят от него, и в крайна сметка допринесли за неговата смърт, защото там, където са били неговите приятели и семейството му, когато се нуждаеше от утеха и подкрепа в своята болка - както физически, така и психически ? Може би те бяха там, но Майкъл не можеше да ги чуе.
Подобно на Едит, Майкъл беше и е "песента на света". В интервютата си, текстовете и танца си той винаги се опитваше да се занимае с нещо по-голямо, нещо, което съществува във всеки един от нас. Той се опита да покаже своята човечност чрез състрадание, без значение какво мислят хората за споровете, които са съществували в по-късния му живот.
Баща му Джоузеф, който изглеждаше да покаже за смъртта на сина си никакви угризения или никакво чувство на загуба, като свидетелство за истината, която обяви, Майкъл в интервютата си преди повече от десетилетие, когато той описва изолиран си детство и лошите чувства който го преследва през целия си живот, когато баща му беше близо до него. Може би Майкъл не би било толкова иновативен и ангажира, ако баща му не е бил тиранин, но Майкъл се обърна болката си в изкуството му, с надеждата, в повече болка в живота си ... и по време на този процес "той докосна сърцето целия свят.
Предполагам, че в света повече хора са били докосвани от изкуството на Майкъл Джексън, отколкото от Исус или Мохамед или от Тората. Майкъл докосна всички с музиката си. Всичко, което трябва да направите, е да слушате песента му "Човек в огледалото", за да разберете какво и кой е Майкъл Джексън, или поне кой той искаше да бъде и как пожела да бъде светът.
Ние поставяме нашите пойни птици в клетки, и искаме те да пеят, ние ги изведа и да им покажем, да им даде награди и ги хранят с фен поща, цинизъм, критика, снизходително заглавия, а след това те умират от глад на душата ... като Едит Пиаф и Майкъл. Светът се отдръпва в шок и се чудех колко голяма е разликата, че те са напуснали, а ние ги имаше през цялото време с приятели, но могат да се грижим, да слушате болката си и да им помогне да го направя, обратно на краката си да дойде, вместо да продължи. И бихме могли да им позволим да цъфтят извън клетката, вместо да се рушат в нея.
Майкъл 24 юни
Ich lebte nicht in der Ära von Edith, aber ihre Geschichte berührte mich. Auf der anderen Seite war Michael Jackson schon seit meiner Kindheit Teil meines Lebens. Mit neun Jahren sang ich Ben, ohne zu wissen, um was oder um wen es in dem Song genau ging. Ich kann garnicht sagen, wie oft ich und meine Freunde den Moonwalk ausprobiert haben, oder wie sehr wir von den Lyrics oder Melodien, oder den Dance Moves bewegt waren – am allermeisten jedoch durch diese Stimme. Er sang aus seinem Herzen und das war immer zu spüren… auch wenn es bei She’s Out Of My Live auf Tränen reduziert war, und einige zu seinen Lebzeiten über ihn lachten und sich lustig machten, dass er bei der Aufnahme in Tränen ausbrach. Vielleicht sind jetzt wir diejenigen, die weinen, wenn wir diesem Song zuhören.
Майкъл Джексън не беше единственият глас там, но той беше гласът на света. Светът на музиката, духовния свят, както и политическия свят, в продължение на много десетилетия и поколения ... и сега, след смъртта му, е очевидно, че той обединява хора от всички страни, религии и произход. Това не може да се каже за политици или религиозни лидери или ООН. Никой освен господин Джаксън не е направил това.
През следващите поколения, много няма да повярва, че такъв талантлив душата действително е съществувал, защото светът никога повече няма да го види като едно цяло. Пожелавам на медиите и ние, любителите на неговото изкуство, да го уведомим, преди да умре. Да, той е 50 концерта се продават в Лондон през 3 часа, а дори и това е форма на любов и признателност, но ние също чух от неговите текстове и намеренията на най-показателните му песни? И ако го направихме, взехме ли го?
Майкъл беше посланик и така, както всички пратеници пред него, посланието му беше много ясно и ние им благодарим, че ги тормозехме. Жан д'Арк, Дж. К. К., Ганди, Мартин Лутър Кинг, Исус ... всички казват същото и сме имунизирани срещу него. Майкъл използва други средства, освен споменатите по-рано. Той пее и танцува, разговаря в интервюта за това, колко егоистичен и луд е светът, използва модерни средства и медии, за да започне промяна, като в същото време се опитва да избяга от себе си и от миналото си (детството).
Може би един ден посланието си по света ще слуша, която се предава на нас отново и отново от различни души, обхванати от различни лица и различни методи ... и след това може би ще могат да споделят тежестта на хората, като Майкъл, за да се носи сам и след това бяха смазани от това тегло.
Благодарим ви за музиката, г-н Майкъл Джексън, и че имаш куража да се държиш като лъв и все още говориш като дете. Надявам се, че имате добро пътуване до дома.
Източник: La Vie En Rose и Майкъл Джексън? Блог на МиСпейс от Дан Рейд: ( Http://blogs.myspace.com/index.cfm?fuseaction=blog.view&friendId=77371604&blogId=498622104 ) https://www.facebook.com/notes/dan-reed/la-vie-en-rose-and -Michael-Jackson / 373025259892 /
"La Vie En Rose" и Майкъл Джексън
Една седмица преди да дойде новината за смъртта на Майкъл Джексън, аз току-що гледах един филм, наречен "La Vie En Rose" (грубо преведено като "Животът е Bliss"), един филм направи дисплеи за живота и смъртта на Едит Пиаф, великолепно надарен Френски вокалист, който се бореше през целия си живот, от детството до преди самотен, болезнена и бавна смърт на малка ферма в провинцията на Франция. След като гледах филма, почти бях влюбен в тази песен. Изслушвайки една седмица по-късно, че Майкъл Джексън е починал, може би не като "сам" като Едит, но все още сам, което оглушаващо. Може да се твърди, че Майкъл е наистина сам в своята самота за безбройните хора, които е казал болката му, както физическа, така и умствена? Може би те бяха там, но Майкъл не можеше да ги чуе.
Подобно на Едит, Майкъл беше и все още е "песента на светове". В интервютата си, текстовете, мелодиите и танците си, той винаги се е натъкнал на нещо по-високо, което съществува в нашето. Той се опита да насочи човечеството в състрадателна посока, въпреки това, което хората вярваха в противоречията, които заобикаляха по-късно.
Баща му, Джоузеф Джаксън, изглежда, не показват никакви угризения или чувство на загуба каквато и след смъртта на сина си, е свидетелство за истината е направил Майкъл каза в свое интервю преди десетилетие над която той описва пуста си детство, и болестта го Следван цялото му когато баща му е близо. Може би Майкъл не беше толкова силен в семейната атмосфера, но Майкъл обърна лицето си в сърцето на художника на целия свят.
Изкуството на Майкъл Джексън е докоснато от Исус, Мохамед или Тората. Майкъл Джексън Какво, или най-малкото, кой казва, че прави пред света ,
Ние поставяме нашите пойни птици в клетка, ние ги молим да пее, ние ги покаже и да ги парад наоколо, да им даде награди, а след това ние ги храним с фен поща, цинизъм, критики, снизходително заглавия, а когато те умират от глад на душата ... като Едит Пиаф и Майкъл, светът се обляга в шок и се чудите колко празно място Оставиха зад себе си, когато през цялото време Можехме да ги хранят с приятелство, слушах им болка и да им помогне да се вдигне, вместо извън клетката, вместо да се рушат вътре.
Не бях жив по време на ерата на Едит, но какво се докосваше до нейната история. Майкъл Джексън, от друга страна, е част от моя живот още от детството. Бях на 9 години пеейки песента "Бен", която нямаше представа какво или кой е песента. Мелодии, танцовите движения, но най-важното е "гласът"! Той изпя от ума си, че е излязъл от живота си, той плаче, плаче, плаче, плаче когато слушате тази песен.
Майкъл Джексън не беше единственият глас там, но той беше гласът на света ... в света на музиката, в политическия свят, както и в продължение на много десетилетия и поколения Съединени Джаксън, САЩ ... никой освен господин Джаксън не е направил това.
В идните поколения мнозина няма да повярвате е талантлив душа като това никога не е съществувала в действителност, за нищо на света няма да видите едно: като го отново. Пожелавам на медиите и нас, любителите на неговото изкуство, да го уведомяват за това преди да минава. Да, той продал 50 концерта в Лондон през три часа, а това наистина е форма на любов и благодарност ... но направих чуваме неговите текстове и намерението на най-проницателните си песни? И ако го направихме, взехме ли призива им?
Майкъл беше пратеник и като всички пратеници пред него, тяхното "послание" беше ясно и за нашата благодарност често ги преследвахме. Йоан от Арк, Джак, Ганди, МЛК, Исус ... всички говореха за едно и също нещо и бяха загасени заради това. Майкъл използва различни инструменти след посочените по-горе, той пее и той танцува, той говори за това колко егоистично и глупаво светът е в интервюта, той използва средствата на съвременния човек и медии, за да се опита и да повлияе на климата, дори докато се изкривено да избяга сам себе си, неговото минало.
Може би някой ден светът иска да слуша посланието, това е всичко! носете сами и се смачкайте под тежестта му.
Благодаря ви за музиката, господин Майкъл Джексън ... и говорете. Може ли да имате безопасно пътуване у дома.
all4michael.com
