МАЙКЪЛ ОТ ГЛАВАТА ДО ПЕТИТЕ:

КАКВО СТАВА С ТЕЗИ "КРАСНОРЕЧИви УШИ"  (ПРЕПЕЧАТАНО ОТ ОКТОМВРИ 2010 Г.)

ПУБЛИКУВАНО ОТ: RAVEN : 23 ФЕВРУАРИ 2013 Г. 

Това ще бъде последната препечатка  от серията. От тук нататък, "Майкъл от главата до петите" ще бъде нови записи по целия път!

ИЗГЛЕЖДА СТРАННО, ТРЯБВА ДА ЗАЩИТАВА УХО КАТО ГЛЕДАМ ... НАПЪЛНО НОРМАЛНО. НО УВИ, НЕ В СВЯТ НА МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН!

Аз всъщност не бях мислил много за ушите на Майкъл, но те са следващата логична стъпка на нашето пътуване и ... Е, защо не? Без уши, които му даде възможност да чуят красивите звуци на музиката, той никога не би бил в състояние да създаде своя собствена. Може би защото той прекарал толкова много години крие ушите си зад всички тези дълги, пищен ключалки, може би защото те никога не се оказа особено се открояват функция, за каквато и да е причина, аз просто не са им дадени, много мисъл.

Но аз знам луд слух таблоид е продължило година и аз продължавам да чувам в определени кръгове. Това е градски мит, че операцията е била извършена за премахване на хрущял от лявото му ухо, за да "възстанови" носа си. Както наскоро през юни на 2009 г., само няколко седмици преди смъртта му, жълтата преса е aswirl с слухът за снимка, която твърди, за да "покажат" осакатени ухото. Интересно е, че почти всеки контакт medialoid вдигна и поставили историята на "осакатени ухо" само няколко, като The Daily News, действително показа снимката в въпрос на снимката вероятно са отговорни за цялата врява. Аз не съм дори да се занимавам публикуване на връзка, която е просто таблоид боклук.НО нека хвърлим един поглед към тази снимка във въпрос, и то дисекция:

  

Забележете, че снимката не е от особено ясно ъгъл. С толкова много коса все още покрива лявото ухо, че би било трудно да се каже дали това е окончателно "доказателство", че му липсва левия лоб ухото. Наистина да стигнем до истината, ние ще трябва да направите две неща.1: Виж сравними, по-ранни снимки, за да се види дали той има ясно определена левия лоб ухото тогава, и 2: Виж други снимки на лявото му ухо от същия този период от време, за да се определи дали те са в съответствие с исканията и с тази снимка.

Аз започнах да става чрез голямата си колекция от MJ снимки, за да видим какво може да се яви.Гледах специално за снимки, където бе разкрито лявото му ухо, и в различни периоди от живота си.

В горната снимка детството, когато Майкъл е вероятно около дванадесет или тринадесет години, не може да видите пълен оглед на лявото ухо до дебелата си афро, но можете да видите ясно левия лоб. Очевидно е, че дори и тук, в детството, че никога не е имал напълно определена ухото лоб.Също така, той гледа на мен (поне ако се съди по някои снимки), че Майкъл може да е прикрепен, за разлика от безплатни дялове ушите (вид, които са по-очевидни, тъй като те се спускат от ухото). Това е, което wikpedia казва за приложените срещу независимите дялове ушите:

Дали меката част на ухото е свободен или приложения е класически пример на проста генетична връзка господство; свободно висящи ушите са доминиращата алел и приложените ушите са рецесивен. Затова човек,, чиито гени съдържат един алел за безплатни очни ябълки и един за прикачени дялове ще покаже свободно окачен черта лоб

http://en.wikipedia.org/wiki/Earlobe

Ето няколко снимки, показващи разликата между приложените и независимите дялове ушите:

ATTACHED УХОТО LOBE

  

БЕЗПЛАТНО УХОТО ЛОБ

 Очевидно е, че приложените дялове уши са по-редки, отколкото свободните дялове ушите, и може лесно да даде на външния вид на нетренираното око на ухото, че е деформиран или "изчезнали" лоб.

Трилър ерата снимка, Показване дясното ухо на Майкъл, ми изглежда показват Attached Lobe ухото:

ТРИЛЪР ЕРАТА СНИМКА, ПОКАЗВАНЕ ДЯСНОТО УХО НА МАЙКЪЛ, МИ ИЗГЛЕЖДА ПОКАЗВАТ ATTACHED LOBE УХОТО

Сега нека да разгледаме някои други примери за Майкъл ляво ухо, става въпрос в случая. Противно на това, което повечето от тези истории се твърди, видяхме ушите на Майкъл доста често, дори и в последното му десетилетие.

Трилър ера:

Bad / опасни ера:

 HIStory ера:

По-скоро:

This Is It сигурност предлага широки възможности, трябва да се спазват, за тези от нас, които плащат близо достатъчно внимание. В нито един момент не съм видяла никакви доказателства за оклеветен ушите.

Снимките ясно и недвусмислено показват, че лявото му ухо не изглеждат значително по-различно във всеки един период от живота си, преди или след твърдяното премахване cartiledge.

Да бъдем честни, няколко снимки за сравнение онова време не направи опит да се покаже разликата, тъй като в тези цени снимки тук:

Но единственото нещо, което наистина е "доказан" тук е, че лоб на десния изглежда малко по-тънък.Също така, оригинален надпис за този колаж погрешно се позовава на снимката в ляво за "Млад Майкъл Джексън ухото" едва ли е случай, тъй като това очевидно е края на 90-те години ера снимка смисъла то не би могло да бъде, че много години преди снимката в. Освен това, както вече бе отбелязано, е ясно очевидно, че на правото снимка ухото се наведе под ъгъл, може би или на хирургическа маска той е бил облечен, или ако той се случи да се носите перука на време (който сега знаем , че в по-късни години, което се дължи на лупус и загуба на коса). Огънат ъгъл Във всеки случай, това е това, което "изглежда" да даде ухо доста странен, elfish вид, който таблоидите, след това се завтече с. Въпреки това, дори и ако можем да позволим факта, че дял в дясната снимка се появи малко по-тънък, отколкото в лявата снимка, тя е все още едва ли окончателно доказателство, че той е в неизвестност лоб напълно, или че операция (за възстановяване на носа му или за каквато и да е друга цел) е причината. Това е класически случай на таблоидите писатели, като една снимка и препуска лудо с неоснователни спекулации. Имаше дори луди заглавия като този в Gossipbeast, твърди "ухото на Майкъл Джексън е почти Gone" http://www.gossipbeast.com/?p=2023  макар и да показва една и съща снимка - снимка ясно показва напълно непокътнат ухото с нищо "изчезнали" и без забележителни качества, които са различни в сравнение със същия приложения, слабо меката част на ухото, както е описано по-горе. Тъжно е да се знае, това е една от последните истории, които се разпространяват за него само две седмици преди 25 юни!

Също така, ако  Майкъл липсва ухо cartiledge, това най-сигурно щеше да се споменава в много точно подробен доклад от аутопсията му. Само споменаването на нещо изобщо от обикновената около ушите му е 3/4 белег зад лявото ухо, и "белег като район" зад дясното.

http://i2.cdn.turner.com/cnn/2010/images/02/09/mj_autopsy.pdf

"МАЛКИ" УШИТЕ? LOL, АЗ НЕ МИСЛЯ ТАКА!

Други от това малко неприятно бизнес, какво друго може да се каже за ушите на Майкъл Джексън (вляво и дясно?) Ами, за начало, както и всичко останало за него, те са много ... ъ, голяма. И те се открояваше! Но така или иначе ние ги обичаме.(И ако някой се нуждае от по-нататъшно доказателство, че децата му са си биологично, просто погледнете ушите на Париж! Какъвто бащата, такава и дъщерята!). Веднъж видях коментар, когато едно лице твърди, че Арни Клайн трябва да бъде баща на децата, защото Майкъл не е имал големи уши.Очевидно е, че човек никога не се наблюдава Майкъл много тясно!

И интересното е достатъчно за тези, които искат да настояват за това как "феминизирана" Майкъл беше, ушите му никога не са били пробита. Интересно е да се отбележи, че в едно общество, където много мъже редовно носят обици, Майкъл винаги е бил по някакъв начин открои като женствен. Но той никога не носели обеци или много бижута от всякакъв вид, различни от часовници или гривна от време на време (обикновено за някои много конкретна причина). По дяволите, бащата на Майкъл носи повече бижута, отколкото Майкъл някога съм!

Какво друго е наистина знае за ушите на Майкъл? Предполагам, че не много. Не съм бил в състояние да намери цитати, които разкриват как се е почувствал лично за тях. Аз не знам дали той някога е бил особено щастлив или нещастен с тях. Там просто не е достатъчно информация, за да отидете на. Чух някой да казва веднъж, че е имал лунички на ушите си (cute!), но аз не съм виждал снимки, които потвърждават това. Освен това, тези "лунички" би могло да са били участъците с витилиго, което е по-правдоподобно.

Разбира се, едно нещо, което всички знаят за сигурен как се чувства, за да се налага да носят тези проклети монитори ухо!

Ако сте нов в тази серия и наваксване, тук са първите две вписвания:

http://www.allforloveblog.com/?p=7467

http://www.allforloveblog.com/?p=7528

http://allforloveblog.com/

Интервю - Will.i.am on music and acting

Will.i.am on music and acting

by Fred Topel

Jun 12, 2009

CRAVEONLINE: Занимаваш се с толкова много неща. Откъде намираш енергия за тях? 

Will.i.am: Мисля си за това къде съм бил преди 15 години. Преди 15 години бях на 18-19. И не че съм бил на лошо място, но беше страшно място, защото мечтаех, а мечтата не се случваше, бях депресиран, беден, и ето това ми дава сили да вървя напред. Сега ми казват „Ей, искат да отидеш в Ню Йорк, за да участваш в благотворителен концерт за набиране на средства за деца. Искаш ли да отидеш?” Мамка му, отиваме. „Ей, Майкъл Джексън иска да му дадеш твоя музика. Кани те в Ирландия за една седмица”. Ето към тези неща се връщам. (От тях получавам енергия). 

CRAVEONLINE: Как беше за теб това преживяване с Майкъл Джексън (в Ирландия)? 

Will.i.am: Беше като сън/мечта. В Ирландия си. Наоколо – зелени хълмове. И Майкъл Джексън. Намираш се в имение и правиш музика, dance beats. И той танцува. Аз казвам – „Гладен съм”. Той – „Защо не вземеш коня? Вземи коня и иди си набери ябълки. Страхотно е. Ние така правим и много ни харесва. Конете обожават да ходиш с тях за ябълки”. И аз казвам – „Ами добре. Мамка му, защо да не отида”. Заклевам се. Яздя шибания кон, а Майкъл Джексън казва „Уау, страхотно”. Бера ябълки, слагам ги в торба и си викам – леле, с Майкъл Джексън яздим коне и берем ябълки. Look at that sh*t, right? 

CRAVEONLINE: Успешно ли ще е завръщането му?

Will.i.am: Човекът продължава да чупи рекорди. Той държи рекорда за най-много продадени плочи/албуми. Никой никога няма да продаде такова количество албуми. Защо? Защото вече няма музикални магазини. Никой няма да счупи неговите рекорди. Никой никога, никога, изобщо в историята. Никога. Какво ще кажеш, а? Никой никога няма да надмине Майкъл Джексън по продажби, защото със звукозаписната индустрия е свършено. Играта свърши. Вече няма музикални магазини. А щом няма музикални магазини, няма и фабрики за дискове/плочи. А щом няма фабрики, няма и класации. Сега той счупи и друг рекорд. Колко продаде? Един милион билети? 500 000 за един час. Системата на практика блокира. 

CRAVEONLINE: Но в състояние ли е да изнася концерти все още? 

Will.i.am: Той беше вкъщи. Едно е да чуваш слухове, но съвсем друго е, когато човекът е в дома ти, лежи на пода ти, а ти пускаш/правиш музика. Казва ми „Will.i.am, този ритъм много ми харесва”. Лежи на пода, вдигнал си е краката на един стол и рита във въздуха. И аз си казвам – ‘пич, Майкъл Джексън лежи на пода ти’. Майкъл Джексън лежи на пода ми и изпробва/загрява гласа си в продължение на три часа. Три часа - mi mi mi mi mi mi mi mi mi, mi mi mi mi mi mi mi mi mi. Загрява гласа си за петте минути, които ще му отнеме пеенето. Тества гласа си в продължение на три часа, за да пее пет минути. Не знам, Фърги не прави така, Ашър не прави така. (Fergie don’t do that sh*t. Usher don’t do that sh*t.) Абсолютно никой не прави така. А аз го видях в дома си. 

CRAVEONLINE: Защо е така, защото е по-крехък ли?

Will.i.am: Не. Това е така, защото е перфекционист и защото обича да загрява гласа си. Той казва „Просто обичам да го правя, това е всичко, което имаме – плът и кости. Това е. Само плът. Това е всичко, което имаме. Искам да го пазя и да се грижа за него, защото това е моят глас. Той е моят ‘инструмент’.” Точно така. И аз му казвам – „Пич, можем ли да записваме вече? Защото минаха три часа, а ще отнеме само пет минути”. „Не, просто искам да го загрея”. Не знам какво ще използва от онова, което направихме, но аз си имам спомените; онова, което правих за Thriller 25 вече излезе. Ако използва някои от нещата, които направихме – страхотно. Ако не – аз си имам спомените и страхотните неща, които направихме заедно. Научих толкова много от този човек. Той е страхотен. И все още ‘го’ притежава (умението, таланта, магията). Видях го. „mi mi mi” в продължение на три часа. Perfect pitch. 

CRAVEONLINE: Ще ходиш ли на концерта? 

Will.i.am: Не знам. Обаче знам, че веднъж, когато бях във Вегас, той ми се обажда: „Чух, че си във Вегас”. Аз – „Да, имаме концерт/шоу довечера. Можеш ли да дойдеш?” – Той: „В колко часа започвате?” – „Започваме в 9”. - “Oh, rats. (нещо като ‘по дяволите’, rat – плъх) Кълна се, каза rats. “Oh, rats. Не мога. Трябва да сложа децата да спят.” „Добре, обаче след нашето шоу аз имам представление с Prince. Трябва да го видиш. Принс ме покани да участвам с него в Palms. Може би ще успееш да дойдеш да ме видиш на сцената с Prince?” И Майкъл Джексън казва: „О, наистина ли? С удоволствие. Обади се на Принс и го питай дали е удобно”. Обаждам се на асистентката на Принс. Тя казва – разбира се. Звъня пак: „Yo, Mike, it’s great.” Направо не е истина. Като се замисля, това звучи като дърта опашата лъжа, нали? Просто звъня на Принс, после водя там Майкъл Джексън, обаче е истина, the realest sh*t. Така, аз закъснявам. В такси съм, закъснявам и си викам – о, не, ама че момент избрах to be f*ckin’ late. Винаги закъснявам и точно сега пак ще закъснея, когато ще съм на една сцена с Принс, а ще ме гледа Майкъл Джексън. Така че скачам от таксито и хуквам. Бягам по улиците на Лас Вегас и хората ми подвикват - “Wyclef!” А аз - f*ck you! Стигам до мястото, изнасяме представлението с Принс, слизам от сцената и Майкъл е зад кулисите. Казва ми: „ Това беше страхотно” Нека поясня, че с него вече сме били в Ирландия. Та той казва: „Това беше страхотно. Не знаех, че рапираш.” Аз: - „Какво? Не знаеш, че рапирам? Аз съм от Black Eyed Peas.” Той: “Не съм се замислял, че ти си този, който рапира. Мислех, че е другият”. Аз: „Не, пич, аз съм.” – „Страхотен си. Това беше страхотно. Трябва да направим нещо подобно заедно, ти ще рапираш, аз ще пея”. 

Да, беше страхотно преживяване – Майкъл дойде да ме види на изпълнението ми с Принс. Лудница. Велико, страхотно.

превод BackupCopy

Интервю - "It Happened in Hitsville"

"It Happened in Hitsville"

http://www.vanityfair.com/culture/features...2?currentPage=5

by Lisa Robinson | December 2008, Vanity Fair

ABC—easy as 1-2-3. —“ABC,” the Jackson 5. 

Групата Jackson 5 се състоеше от петима братя—Jackie, Jermaine, Tito, Marlon и соловокалистът Майкъл, който по онова време беше деветгодишен – от Гари, Индиана, забелязани на Аматьорската вечер в Аполо, Ню Йорк, от музиканта на Мотаун Боби Тейлър [от the Vancouvers]. Баща им Джо Джексън ги завел в Детройт, за да се опита да им уреди прослушване при Бери Горди. 

Suzanne De Passe: Бях в апартамента си на 1300 East Lafayette Street в Detroit—където живееха много от изпълнителите на Мотаун, – когато ми се обади Боби Тейлър и ме помоли да отида до апартамента му; искаше да ми покаже нещо. Аз отказах; нямах намерение да ходя (сама) в апартамента на мъж. Но той настоя: „Хайде де”, така че отидох. Той отвори вратата и всичките тези деца бяха като пръснати из цялата му всекидневна. Той плесна с ръце и каза: „ОК, чуйте ме всички, това е Suzanne de Passe, тя работи за Berry Gordy и вие трябва да й изпеете нещо, защото тя може да ви уреди прослушването”. Те запяха и просто ме оставиха безмълвна. На другия ден казах на господин Горди по телефона какво съм видяла. Казах: „Мисля, че трябва да подпишеш договор с тях. Тези деца ...” И той ме прекъсна: „Деца ли? Не искам никакви деца. Знаеш какви ядове имаме покрай Стиви Уондър, частни учители, за непълнолетните трябва специален придружител, съдебно разрешение за подписване на договор, само проблеми”. Така че той каза не. Трябваше да събера всичкия си кураж, за да отида отново при него и да му кажа: „Съвсем сериозно, не мисля, че можеш да си позволиш да не видиш тези деца”. И накрая той се съгласи да ги види. 

Lionel Richie: Задачата на Suzanne беше да организира турне на тази нова група, наречена Jackson 5, и тя търсеше подгряваща група. Организираха прослушване в Lloyd Price’s Turntable, тя дойде и видя изпълнението на the Commodores. Аз бях новият им вокал и изпълних само две песни: “Wichita Lineman” и “Little Green Apples.” Избраха нас на прослушването, но онова, което ни помогна изключително много, бе това, че ни позволяваха да оставаме с тях (J5) в стаята, докато Suzanne ги инструктираше как да представят шоуто си на сцена; това беше урокът на живота. Тя трябваше да ги научи как да си служат с приборите на масата, така че да се хранят с кралско достойнство и да знаят как да използват сребърни прибори. Получаваш обучение по етикет едновременно с уроците по танци и пеене. Най-важното, което научих, беше следното – независимо какво правиш, дали пееш, танцуваш, жонглираш, без значение, трябва да го направиш в първата си песен. Защото публиката може и да не остане за втората. 

Suzanne De Passe: Най-невероятното преживяване за мен бе това, че станах свидетел на удивителното влияние, което Jackson 5 имаха върху публиката и публиката върху тях. В началото можехме да ходим навсякъде – можехме да ходим по магазините, можехме да ходим за хамбургери, можехме да ходим на репетиции. И в рамките на един много кратък период започнаха да ни нападат тълпи от хора и стана невъзможно да отидем където и да било. 

Lionel Richie: Това малко хлапе [Michael] правеше всичко в първата си песен. Непрекъснато чаках Suzanne да ми разкрие каква всъщност е тайната, да ми каже, че Майкъл всъщност е (възрастен човек, но) джудже, защото нямаше как иначе да бъде. После осъзнах – това е едно истинско 12-годишно дете. Гледах го как пълни балони с вода зад кулисите и си играе, като всяко нормално дете, а после излиза на сцената и се превръща в един постигнал пълна зрялост звяр от развлекателния бизнес. 

Suzanne De Passe: Не разполагах с механизъм, който да измери величините на онова, което правех. Скъсвах се от работа, но носех отговорността за всичко около Jackson 5—без албумите,—явлението, което щеше да се превърне в една от най-плодотворните групи, оказали най-голямо влияние върху чернокожите младежи за всички времена.

Smokey Robinson: Познавам Майкъл от 10-11 годишен. Той е най-добрият от всички ( в тази област, за всички времена). Пеенето, танцуването, албумите – пълната комбинация. Но някъде по пътя ... той просто се изгуби. Лесно се случва.

превод BackupCopy

Интервю - Lorette C. Luzajic talks with Michael Jackson Expert Charles Thomson

http://extrememichaeljackson.wordpress.com...harles-thomson/

Lorette C. Luzajic talks with Michael Jackson Expert Charles Thomson

Благодаря на Charles Thomson, че отдели време да разговаря с мен. Чарлз е автор, печелил различни награди, и е най-известен със статиите си за Джеймс Браун и други соул музиканти. Той пише за The Guardian, The Sun, Huffington Post, MOJO, Wax Poetics и др. http://www.charles-thomson.net.

?: Защо те считат за “Michael Jackson expert?”

- Аз съм почитател на черната музика като цяло и открих Майкъл Джексън още в ранната си младост. През годините натрупах огромна колекция от книги за черна музика, списания, CDs, DVDs, видеозаписи и др. Малцина са изпълнителите, които намирам за особено интересни – хора като Джеймс Браун, Чък Бери, Принс – и Майкъл Джексън е един от тях. И поради това съм го ‘изучавал’ в продължение на 15 години – изчел съм куп книги, гледал съм документални филми и т.н. 

Започнах да работя като Michael Jackson ‘expert’ едва миналата година. През март 2009 получих информация от човек на Майкъл, който ми съобщи подробности около пристигането му в Лондон по случай обявяването на концертите This Is It. Казаха ми на коя писта ще кацне, в колко часа, и къде ще отседне. Източникът ми ме помоли да разпространя информацията. 

Работих по тази информация в сътрудничество с the Sun, който е най-големият британски вестник. Те използваха информацията, за да направят ексклузивни снимки на Джексън при слизането му от частния му самолет. И тъй като им бях предоставил информация от такава величина, те решиха да продължат да работят с мен и до днес. 

Последният ми принос за Sun по темата Майкъл Джексън бе разкритието, че създателите на филма са дублирали/озвучили ‘This Is It’ със стари вокали. Тази история идеално илюстрира моята роля. Когато гледах филма, веднага забелязах, че вокалите от втората половина на Earth Song са от демо на Майкъл от 1991. Само фен или експерт в тази област би могъл да забележи това. Освен това ми направи впечатление и разминаване в текста на Били Джийн и осъзнах, че вокалите в тази песен също са добавени допълнително от стар демозапис. 

Предадох записките си по въпроса на the Sun и те наеха аудио експерти, които да потвърдят, че вокалите са стари, и на финала се свързаха с представител на Сони, който да го потвърди. 

Това може да ви прозвучи като негативна история, но на мен не ми хареса използването на подобна измама – да продаваш билети за ‘документален’ филм, но на практика да не предлагаш на зрителя точно това. Един документален филм трябва да е правдив и откровен. Не бива да е дублиран и озвучаван допълнително, за да рисува една неточна картина. Освен това имах чувството, че монтираните вокали може би прикриват нещо – нещо, което би могло да направи на пух и прах твърденията на създателите (на филма), че не са имали никаква представа, че Майкъл Джексън е имал здравословни проблеми или е използвал drugs. Сметнах, че не бих могъл да подмина това без да му дам медийна гласност.

?: Ти си стоял на метри от Майкъл Джексън. Усети ли го? Какво точно е онова, което се излъчва от него, за да предизвиква масови припадъци, милиони татуировки, луда любов, диво и необуздано сексуално желание, плач, вярност, истерия, дори лудост? 

- Първият път, когато го видях отблизо, на World Music Awards, 2006, беше много вълнуващо, защото появата му предизвика масова истерия. Изпитваш усещането, че присъстваш на голямо събитие. Мястото просто се взриви, когато той най-после излезе на сцената. Определено изглеждаше поразително – различен от снимките. Беше изключително слаб/строен/крехък, особено като се има предвид, че наближаваше 50. 

Ходеше много величествено, все едно се носеше над земята. Беше облечен безупречно и лицето му, смея да твърдя, изглеждаше съвсем нормално – със сигурност много по-добре, отколкото изглежда на повечето снимки. Но при всичката истерия, след като той напусна сцената, аз почувствах някаква празнота. Честно казано, смятам, че 1993 изцеди голяма част от радостта/веселието/удоволствието му, а процесът уби голяма част от онова, което беше останало. Изглеждаше така, сякаш извършваше движенията си просто механично. 

На пресконференцията през март, 2009, усетих, че нещо не е наред. Бях чул, че Джаксън трябва да пристигне седмица по-рано, за да обяви концертите, но го беше отложил (подробностите може да прочетете през лятото в блог на Тараборели). Освен това той много закъсня и журналистите в залата бяха леко изнервени. 

Вечерях с група приятели веднага след това в сградата на О2 и всички бяхме единодушни, че нещо не беше наред. Той звучеше така, сякаш не искаше да бъде там – ‘This is the final curtain call, OK?’ – и вместо да изпитам вълнение, аз имах усещането, че цялото това събитие е обречено от самото начало. Макар че си купих билети и го очаквах с нетърпение, дълбоко в себе си се надявах, че концертите ще бъдат отменени по една или друга причина. 

Не мисля че бих могъл да кажа с какво точно Майкъл Джексън предизвикваше истерията сред почитателите си, защото смятам, че каквото и да е било, след 1993 то сякаш беше изчезнало. Сякаш цялата му душа беше изтръгната от него; все едно виждаш обвивката на Майкъл Джексън, но духът му, същността му отдавна са изчезнали. 

?: Макар че обичам Майкъл Джексън от почти четвърт век, всъщност никога не бях се замисляла как бих се почувствала при новината за смъртта му. И когато това се случи, изпитах отчайваща, опустошителна мъка от загубата на човек, когото на практика не познавам лично. Мислиш ли, че тази енергия от любов, която Майкъл разпръскваше, усещането, че обича всеки един от нас поотделно, е истинска? Може ли изкуството да направи това реалност или неговата любов – и нашата – е илюзия? 

- Загрижеността на Майкъл към хората със сигурност изглеждаше истинска и неподправена – човек не дарява милиони долари, ако не вярва истински в каузата. Нито път отваря вратите на дома си за непознати, ако няма такова желание. 

Но след 1993 той вече не беше същият. Както споменах, все едно цялата му радост е била изтръгната от него, угаснала. Той продължаваше да дава израз на същото отношение, на същите чувства, но те вече създаваха усещането по-скоро за клишета, отколкото за послания, идващи от сърцето. Той почти непрекъснато повтаряше едни и същи фрази „Аз ви обичам повече”, „Най-доброто тепърва предстои”, „Изгорете таблоидите”. Сякаш беше на автопилот. 

Искреното ми мнение е, че на него му беше дотегнало да бъде Майкъл Джексън. Аз мисля, че той просто искаше един спокоен и тих живот, но се чувстваше принуден да бъде Майкъл Джексън непрекъснато. 

?: Кое е онова, което прави Майкъл различен?

- Като изпълнител, Майкъл Джексън притежаваше пълния комплект от качества. Можеше да пее, да танцува, да пише и да композира. Little Richard веднъж нарече Майкъл Джексън „най-завършеният артист”, когото някога е познавал. Майкъл Джексън, във връхната точка на кариерата си, вдигна границата за качество както за звукозаписен изпълнител, така и за концертни изпълнения на живо. 

Имало е и други артисти, които са умеели да пеят, танцуват, пишат и композират. Веднага ми идват наум Принс и Джеймс Браун, както и мнозина други. Но никой от тях не е вдъхновявал такава истерия и обожание като Майкъл Джексън. Аз смятам, че онова, което грабваше почитателите, беше неговата личност/характер/индивидуалност. Връзката на Майкъл Джексън с почитателите му отиваше далеч отвъд раздаването на автографи и позирането за снимки. 

Например, когато той изнесе два концерта в Ню Йорк през 2001 – един на 7-ми и един на 10-ти септември . Терористичните атаки се случиха на 11-ти септември и много фенове, които бяха летели до Ню Йорк за концертите, се озоваха блокирани там, разполагайки с малко или никакви пари. Той издири някои от тях, покри финансовите им разноски по време на престоя им в Ню Йорк, плати хотелските им сметки и самолетните им билети за връщане. Не са много изпълнителите, които биха постъпили по този начин.

?: Ти спомена колко тежка е била собствената ти скръб. Като се има предвид колко много хора по света скърбиха за Майкъл, какви бяха твоите преживявания? 

- „Скръб” е много силна дума – не се сещам да съм казвал, че съм изпитал скръб/мъка след смъртта на Майкъл Джексън. Шок, със сигурност. Тъга – също. Но аз винаги съм имал много разумен/трезв подход спрямо Майкъл Джексън – никога не съм се чувствал лично свързан с него по никакъв начин. Оценявах го и го уважавах като артист, но не съм се страхувал да говоря за слабостите му. Никога не съм аплодирал честите му изпълнения на плейбек, или решението му да пуска деца в спалнята си, или „балконската” случка с бебето. 

Много хора виждаха Майкъл Джексън като важна част от живота си – като приятел или член на семейството, – но за мен той винаги е бил изпълнител, от чиято работа/творчество съм се възхищавал. Изпитах тъга от тази загуба и смятам, че неговата житейска история е колкото трагична, толкова и триумфална. Тъжно ми е, че няма да види как децата му растат и е наистина жалко, че той се бори със зъби и нокти да оцелее по време на процеса, само за да умре четири години по-късно, без да успее да осъществи почти нищо от плановете си в този промеждутък. Но не съм носил траурни дрехи и не съм правил планове да пътувам до LA. Дали пророних някоя и друга сълза по време на излъчваното по телевизията поклонение? Разбира се. Заедно с още един милиард други хора. 

?: Според мен ловът на вещици и желанието в крайна сметка Майкъл Джексън да бъде линчуван, е много показателно за гладиаторската ни тъмна страна, за сянката на Инквизицията и кладите, за удоволствието, което сме изпитвали от публичното бесило и убиването с камъни. Защо точно Майкъл Джексън – защо този, когото обичахме най-много? 

- Интервюирах Aphrodite Jones през 2008 за вече несъществуващото списание Deadline. Статията е публикувана на уеб сайта ми. Тя направи един коментар по време на интервюто относно удоволствието на обществото от „линчуването” на знаменитости: „Съществува едно злокобно/страховито чувство у обикновения/редови човек да изпитва удоволствие, когато става свидетел на падението на знаменитостите; това мрачно/болестно усещане за ликуване, когато виждаш как онези, които са по-добре от теб, биват наказвани за успеха си”. 

Смятам, че Джексън се намираше под прицела на медиите най-вече защото той беше най-известният човек на планетата. Голямо име + голяма новина = големи печалби. Освен това медиите се дразнеха – разбираемо – че Джаксън непрекъснато ги разиграваше. Във върха на кариерата си Джаксън постоянно пускаше слухове за себе си, а после публично се оплакваше от тях и насърчаваше феновете си да бойкотират вестниците! И ето защо те непрекъснато душеха около него. 

Мнозина смятат, че той може би е бил нападан заради расата си. Според мен е наивно да отхвърляме категорично подобна възможност. Аз често сравнявам Джаксън с Джак Джонсън, първият чернокож, станал световен шампион по бокс тежка категория. Медийното отношение към Джонсън беше несъмнено расистко, а медийното отношение към Джаксън беше несъмнено подобно; обидни думи/имена, масово изопачаване на думите му, измислени истории, пренебрежителни карикатури, пристрастно отразяване на криминалните обвинения срещу него – и т.н и т.н. 

И точно както Джонсън беше чернокож световен шампион повече от 50 години преди премахването на сегрегацията, Джаксън беше един чернокож, който надмина Елвис по продажби и притежаваше Битълс в една епоха, когато MTV все още не обичаше да пуска афроамериканци по своите канали. 

Можете да проследите това във времето; още преди Трилър да стане хит, Джаксън вече имаше пластични операции. Гримът му вече клонеше към избелване, а гласът му вече беше висок (тънък?). Приятелите около него вече бяха доста млади. И докато Джаксън ограничаваше успехите си в параметрите на собствената си раса, медиите изобщо не ги беше грижа. Но в момента, в който Трилър счупи „бели” рекорди – в момента, в който надмина Елвис по продажби и започна да купува каталозите на „бели” музиканти – медиите изведнъж започнаха да се интересуват от операциите му, от светлата му кожа, от тънкия му глас и от малките му приятели. В момента, в който Джаксън застраши статуквото, той се превърна в мишена. 

Най-вероятно, също като Джонсън, и той е бил виждан като самозабравил се чернокож, който не си знае мястото. 

Онова, което не може да се отрече, е че в определени медийни кръгове съществува нагъл и единодушен стремеж да клеветят Майкъл Джексън колкото се може по-често. Фактите преднамерено се изопачават, а лъжливата информация преднамерено се представя като истина. Това поне не може да се отрече. 

?: Моята мигновена реакция на новината за самоубийството на Еван Чандлър едва ли може да се нарече великодушна, макар че ако трябваше да съдя хората по кашите, които са сътворили в живота си, щеше да се наложи да съдя себе си най-сурово. Но не мога да отрека, че първата ми реакция беше „Какво? Явно не е могъл да живее с тежестта на вината?” Разбира се, здравословното състояние на Чандлър и разрушеното му семейство несъмнено са факти, които също са допринесли за това. Въпросът тук е защо никой не знае тази история. Защо за такава сензационна новина не се тръбеше по всички вестници, а беше избутана на 17-та страница в няколко изречения? Това ли наричаш медиен интерес? Защо никой не чу, че Еван Чандлър се е опитал да убие Джордан преди няколко години, с щанга за фитнес и някаква бухалка? Тези две истории нямаше ли да им докарат огромни печалби? 

- Мисля че основната причина, поради която новината за смъртта на Еван Чандлър не беше широко разпространена е това, че никой не знаеше нищо за него. Повечето големи медийни източници отразиха историята, но всички статии съдържаха абсолютно еднаква информация, защото за него се знае съвсем малко.

Единственият по-подробен репортаж, който срещнах, беше абсолютно неточен от фактологична гледна точка, публикуван в Daily Mail, и аз подадох жалба до Комисията за журналистическа етика за нарушаване на седем точки от Кодекса, в това число явните препратки към Джаксън като „педофил”. Изобщо не се изненадах, че сметнаха жалбата ми за неоснователна. Те очевидно не се интересуват, когато вестниците необосновано обвиняват невинен чернокож в педофилия. 

Но ако Daily Mail бяха нарекли Пол Макартни „педофил”, смятам че Комисията вероятно щеше да вземе отношение по въпроса. 

Тази история, относно опита на Еван да убие сина си, не пасваше на медийната рамка. Тя обрисуваше Еван като жесток и тъмен образ и щеше да остави внушението, че връзката между двамата не е здрава и сплотена, и щеше да разпали мнението, че Джорди е ненавиждал баща си за това, че явно го е принудил да лъже през 1993. Тази история за Еван, който се е опитал да убие Джорди с щанга – тя разруши мита за любящия баща, който просто търси справедливост за сина си. 

Моментът, в който се случи това, беше крайно неподходящ за медиите, тъй като съвпадна с края на процеса срещу Джаксън през 2005, по време на който повечето медии масово изкривяваха показанията и фактите, за да обрисуват Джаксън като виновен. Техният пръв обвинител се дискредитира (отново) и това не се връзваше особено с картинката, която те се опитваха да нарисуват. 

?: Да завършим с нещо по-приятно, какви са личните ти фаворити в творчеството на Майкъл Джексън? (песни, клипове, моменти от живота му и т.н.) 

- Любимите ми соло албуми са Off The Wall и Thriller, но слагам на едно ниво с тях и албумите на „Jacksons” Destiny и Triumph. Майкъл всъщност има много по-голям творчески принос за Destiny и Triumph отколкото за Off The Wall и Thriller и аз смятам, че тези албуми са също толкова добри. В тях Джаксън истински процъфтява като автор на текстове и композитор. По-късните му неща са твърде кърпени за мен – твърде обработени. 

По отношение на изпълненията на живо, харесвам всичко от Destiny Tour до Bad Tour.

Bad Tour е безспорно върхът в соловата кариера на Джаксън. Това, което той направи в това турне, успешно обединява спектакъла, който човек очаква от един поп концерт, с музикалната класа на концерт на Джеймс Браун. Така че получаваш цялата жива музика и вокали, но заедно с тях получаваш и великолепни костюми, великолепна хореография, танци и всичко останало. 

На следващите турнета фокусът сякаш се премести от музиката към спектакъла, на сцената се появиха танкове, от покрива се спускаха ангели – но липсваха вокалите на живо. Аз предпочитам пеенето на живо пред танка на сцената. Дори не би ми хрумнало да си купя билет, ако съм знаел, че ще се пее на плейбек. 

Трите ми любими видео клипа са Тhriller, Smooth Criminal и Remember The Time.

превод BackupCopy

Интервю Magazine, с Майкъл Джексън - Oct 1982

С Боб Colacello и Анди Уорхол (Интервюиращите)

През август на 1982 г., изпълнителен редактор интервюто, Боб Colacello, интервюира Майкъл Джексън, след двайсет и три годишнината му, в неговата собственост в долината Сан Фернандо, която певеца е отдаване под наем със семейството си, докато къщата им в близост се обнови. (Анди Уорхол, наречен от Ню Йорк средата чрез техния разговор). Джаксън, разбира се, вече е бил известен за работата си с братята си в Jackson Five, но първия му албум като възрастен соло, разстояние от стената (1979), издаден три години по-рано , го е направил звезда в собственото си право. Когато това интервю се състоя, той беше на работа  за запис книга с разкази на Стивън Спилбърг филм ET: The Extra-Terrestrial (1982)-оттам ET препратки и Филдинг масив роля на филма оферти. Той също имаше довършителни записи на Трилър (1982), който ще  се превърне в най-продавания албум на всички времена. По-долу е откъс от интервюто им, тъй като първоначално се появи на корицата историята през октомври 1982-ра. 
COLACELLO: Хареса ли ви изпълненията като дете? Знаете ли, винаги ли го обичате? 
MICHAEL JACKSON : Винаги бих го направил. Винаги съм се радвал на усещането на сцената - магия, която те завладява. Когато излизам на сцената, тя е като  внезапна магия, коятоидва от някъде,  дъха и ви удря и просто губиш контрол над себе си. Аз дойдох на сцената в [Куинси Джоунс] концерт в Роуз Боул, а аз не исках да отида на сцената. Ловях патици и се криех и се надявам, че няма да ме видиш да се крия зад хората, когато той ми се обади, но след това отидох там и аз просто полудях. Започнах да се изкачвам на сценат, говорители, светлината предавка. Публиката започна да се качва на нея и започна да танцува и да пее и това е, което се случва. 
COLACELLO: Как  сработвате действията за изпълнение на сцената? 
MICHAEL JACKSON : Обичам и двете. Актьорството е каймака. Обичам изпълнение. Той е феноменален бягство. Ако искате  наистина да направите нещо нека всичко, което чувствам, че е време да го направя. С действията си, това е като да станете друг човек. Мисля, че е чисто, особено когато сте напълно отдаден. Ако сте напълно в забрава, което обичам да правя, това е, когато това е магия. Обичам да създавам магия да изпълня нещо заедно, това е толкова необичайно, толкова неочаквано, че удря главите на хората. Нещо напред във времето. Пет стъпки напред от това, което хората мислят. Така че хората го виждат и  казват: "О, аз не очаквах, ..." Обичам да изненадвам хората с подарък или на етап изпълнение или нещо друго. Обичам Джон Траволта, който дойде,  Котър шоу. Никой не знаеше, че може да танцува или да направи всички тези неща. Той е като стрела. Преди да се усетите, той е следващия голям Брандо или нещо
COLACELLO: Той не е направил много напоследък. 
MICHAEL JACKSON : Знам. Мисля, че избора на скриптове и такива неща. Това винаги е трудно за всеки, който се опитва да се конкурира с последните си постижения. . . 
COLACELLO: Изглежда, че това, което наистина ви мотивира е желанието ви да забавлявате хората. Какво ще кажете за славата и парите? Може ли да си представите, че не сте известен , това притеснява ли те? 
MICHAEL JACKSON : Това никога не ме е притеснявало освен понякога, когато искаш мир. Както и да отидете на театър и вие казвате, "Никой не ме притеснява тази вечер, аз съм облечен с шапка и очила и отивам да се насладя на този филм и правя всичко, за да го има." Можете да получите там и всяки гледане е да се вгледаш в себе си и в кулминацията на филма някой ви потупва по рамото за автограф. Просто се чувствам като че ли не мога да се измъкна. . . 
COLACELLO: Вие сте много близо до родителите си. Те живеят тук, в Лос Анджелис? MICHAEL JACKSON : Да. Майка ми е на горния етаж. Баща ми е в офиса. COLACELLO: Какъв е един типичен работен ден? 
MICHAEL JACKSON :Daydreaming голямата част от деня. Ставам рано и трябва да бъда готов за каквото имам да правя, песните или каквото и да е. Планиране на бъдещето и такива неща. 
COLACELLO:? Оптимист ли сте за бъдещето 
MICHAEL JACKSON : Да. Винаги съм искал да се планирам напред във времето и проследяване.  
COLACELLO: Пука ли ти за модата много? 
MICHAEL JACKSON : Не ми пука за това, което нося на сцената. Знаеш ли какво обичам? Не ми пука за ежедневните дрехи. Обичам пускането на костюм или костюм и просто гледам  себе си в огледалото. Торбести панталони или някои реални фънки обувки и шапка, и просто се чувствам добре, това е забавно за мен. COLACELLO: Харесва ви да действате много просто във всекидневния живот? 
MICHAEL JACKSON : Аз  обичам това толкова много. Това е бягство. Това е забавно. Това е просто част да станеш още нещо, друго лице. Особено, когато вие наистина вярвате в него и не е като да държиш на всяка цена. Винаги съм мразил думата и да кажа: "Аз съм актьор." Ти трябва да бъде повече от това. Ти трябва да бъде по-скоро като вярващ. 
COLACELLO: Но не е, че малко плашещо, когато го вярвам напълно? 
MICHAEL JACKSON : Не, това е, което наистина обичам да правя. Просто ми харесва наистина да забравям кой съм. 
COLACELLO: Защо искаш да се забравиш толкова много? Мислите ли, че животът е наистина труден? 
MICHAEL JACKSON : Не, може би това е, защото аз просто искам да скоча в живота на другите хора и правя проучване. Подобно на Чарли Чаплин. Аз просто го обичам до смърт. Малкият скитник, цялото съоръжение и всичко, и сърцето му всичко, което изобразява на екрана е очевидно. Това е целият му живот. Той е роден в Лондон, а баща му е починал алкохолик, когато той е бил на шест години. Той се скитал по улиците на Англия, просия, беден, гладен. Всичко това се отразява на екрана и това е, което обичам да правя, за да  съберат всички тези истини. . . 
COLACELLO Имате ли понякога чувството, че сте пропуснали детството, защото винаги сте се държали като възрастен? 
MICHAEL JACKSON : Понякога 
COLACELLO: Но ти харесваш хората над себе си, опитни хора. 
Michael Jackson : Обичам опита на хората. Обичам хората, които са феноменално талантливи. Обичам хората, които са работили толкова много и са толкова смели и са лидери в своите области. За мен да срещнеш някой, така и да се учиш от тях и техните думи  за мен това е магия. Да работим заедно. Аз съм луд за Стивън Спилбърг. Друго вдъхновение за мен, и аз не знам от къде идва, са децата. Ако аз съм, аз ще взема една книга със снимки на децата и като ги погледна и това просто ще ме издигне. Е децата са магия. . . 
COLACELLO: Интересувате ли се от изкуство? 
MICHAEL JACKSON : Обичам да рисувам с молив, мастило писалка. Обичам изкуството. Когато отида на турне и винаги се стремя да посетя музеи в Холандия, Германия или Англия , и тези огромни картини? Аз съм просто изумен. Не мисля, че един художник може да направи нещо подобно. Мога да гледам част от скулптура или картина и напълно да загубя себе си в него. Постоянно съм там да го гледам и да стана част от сцената. Това може да предизвика сълзи, тя може да ви докосне толкова много. Вижте, това е мястото, където мисля, актьор или изпълнител трябва да бъде в състояние да ви докосне, че истината от сърцето ми да се изрази на лицето. Докоснете тази реалност толкова много, че те да станат част от това, което правиш и можете да ги носите навсякъде, където искате да бъдете. Вие сте щастливи, те са щастливи. Каквито и да са човешките емоции, те са там с вас. Обичам реализъм. Аз не обичам пластмаса. Дълбоко в себе си ние всички сме еднакви. Ние всички имаме едни и същи емоции и затова филм като ET докосва всеки. Кой не иска да лети като Питър Пан? Кой не иска да лети с някаква магия същество от космоса и да бъдат приятели с него? Стивън отива направо в сърцето. Той знае, когато се съмнявате, мислете със  сърцето си.. . 
Анди Уорхол обаждане от Ню Йорк.
Анди Уорхол: Ало? 
MICHAEL JACKSON : Hi 
Уорхол: Боже, това е вълнуващо. Знаеш ли, всеки път, когато използвам моя Walkman играя касета върху. . . Как сте? 
MICHAEL JACKSON :Бил съм в студиото много, писане на текст и работа по песни и такива неща. 
Уорхол: мога да отида да видя английски рок-група в "Риц" тази вечер, наречена Duran Duran. Познавате ли ги? 
MICHAEL JACKSON : Не. 
Уорхол: аз отидох да видя Blondie Meadowlands миналата седмица. 
MICHAEL JACKSON : Как беше Blondie 
Уорхол: Тя е страхотно. Тя е толкова страхотно. Познаваш ли я? 
MICHAEL JACKSON : Не, никога не съм я срещал.
Уорхол: Ами, когато ти дойдеш в Ню Йорк,  ще я въведе. Отивате на турне е най-трудното нещо в света. 
MICHAEL JACKSON : обиколка е нещо темпото. Но да бъдеш на сцената е най-вълшебната нещо за мен. . . 
Уорхол: Мислил ли си някога, че ще пораснеш и ще станеш певец? 
MICHAEL JACKSON : Не помня някога да не съм пял, така че никога не съм мечтал пеене. 
Уорхол: Ходите ли много или си стоите вкъщи? 
MICHAEL JACKSON : Аз стоя вкъщи. 
Уорхол: Защо  оставаш вкъщи? Има толкова много забавни неща. Когато дойдете в Ню Йорк, ние ще ви отведем. 
MICHAEL JACKSON : Единственият път, когато ще искам да изляза, когато съм в Ню Йорк. 
Уорхол: Ходите ли на кино? 
MICHAEL JACKSON : О, да. Отиваме да  работим върху албума ET. Имах картина сесия с ET и беше толкова прекрасно. . . Той прегръща ме и всичко. 
Уорхол: Харесва ми Tron. Това е, като да играеш на видео игри. Гледали ли сте го? MICHAEL JACKSON : Да. Не ми се движи.
Уорхол: Добре, благодаря много. Ще се видим скоро. 
MICHAEL JACKSON : Надявам се. . .

Източник: 

http://www.heeheeshamone.com/hee/int...1982/ # повече-333