* Carmen Cristina Teodorescu сподели

 

Blood on the Dance Floor. Breve racconto di Vincent Paterson

Il nome di Vincent Paterson, ballerino e coreografo Top dei più grandi show mondiali, è legato a quello di Michael Jackson per il suo lavoro in vari famosi video del Re del Pop : Beat It, Thriller, Smooth Criminal , Blood on the Dance Floor...

2014
Sono passati molti anni da quando è stato girato il video "Blood on the Dance Floor". Ne abbiamo parlato e gli ho detto che quello che volevo era fare qualcosa di sexy, eccitante. Michael in mezzo a delle ragazze e un po' più sexy, accessibile e divertente. Ha detto OK! Facciamolo!
Non pensavo di usare una scenografia molto elaborata ma qualcosa di più contemporaneo e lui si era detto d'accordo. Abbiamo girato con Conrad Hall, direttore della fotografia. Chiesi ad un mio amico che aveva lavorato con me qualche volta di prendere il suo Super 8 e iniziammo a girare sopra la spalla di Conrad Hall, provando cose diverse. Abbiamo messo tutto insieme e ho pensato che era esattamente quello di cui Michael aveva bisogno in quel momento. E' stato emozionante e sexy! E lui era così eccitante! Quel ballo, quell'energia!

L'ho inviato alla Sony e ho ricevuto un sacco di recensioni negative dicendo che non era il tipo di brano che Michael Jackson meritava. Non più di un paio di anni fa i fan si sono ricordati di quest'altra versione di BOTDF e ci hanno chiesto di caricarla su YouTube, lo abbiamo fatto ma pochi sanno di questa cosa.

Conoscevo quel Michael..! Sapevo che era sexy e divertente! Faceva commenti scherzosi su 'come era bella quella ragazza laggiù',..'guarda che belle gambe che ha'...! Sapevo che lui era così come appare in quella versione di 'Blood'. Vedi davvero com'è, non un idolo intoccabile ma un uomo! È per questo che mi piace così tanto...

In questa versione, non c'è Michael da una parte e gli altri ballerini dall'altra; lui fa parte dell'insieme. Questo è quello che abbiamo cercato di fare e che voleva anche lui. Il problema con la versione 35 millimetri è che era spesso assente e non è la versione finale che volevo girare. C'erano parti che non si potevano registrare perché lui non era lì. Dovevo andare avanti con quello che avevo. Quindi ero abbastanza soddisfatto, ma sicuramente molto più felice con la versione Super 8.

Tra le scene che avrei voluto girare c'era un'intera sequenza di ballo molto interessante con Michael e i ragazzi da un lato e le ragazze dall'altra, con una danza che ho imparato a Buenos Aires, durante Evita, chiamato 'Kashangai', un mix di salsa e tango. Ho insegnato quel ballo a lui e al gruppo. C'erano tre grandi sezioni di danza. Ma va bene così. Quando hai Michael di fronte alla macchina da presa ti dimentichi la collera , dimentichi che non si è fatto vedere negli ultimi due giorni. Per la cronaca: se non si presentava, tutti prendevano la loro paga comunque, dai ballerini al resto della troupe.. era molto attento e giusto in questo, pagava sempre tutti per il loro tempo.

Michael viene accreditato per la prima volta come regista, ma ad essere onesti, davvero non ha fatto nulla. Non si è mai messo dietro la macchina da presa per vedere che cosa stava succedendo né si è seduto con me per creare nuove idee, ma è così che stanno le cose. Ho avuto l'opportunità di lavorare con lui, mi ha pagato bene, sempre mi ha trattato brillantemente e anche se ci sono i credits con il suo nome non mi ha mai tolto quelli che mi spettavano. A differenza di quanto fanno altri coreografi oggi usando il mio lavoro e quello di Michael Peters e mettendo un piccolo credit alla fine del film e che nessuno si ferma a guardare. E' molto ingiusto e se Michael fosse ancora qui non lo avrebbe permesso...

***The King Of Pop Interviews Pharrell Williams

 

Posted 5 sene ago

by Turgay Suat TARCAN

For once, Michael Jackson gets to ask the questions in the August edition of “Interview” magazine where he quizzes Pharrell Williams in a phone conversation. “Interview” magazine is published in the USA.

Michael Jackson: Hello?
Pharrell Williams: Hello! How are you man?
MJ: You must forgive me, but Gregory Peck, who just died yesterday, was a very dear friend of mine, and I’ve been helping his wife prepare the memorial and all those things. So please forgive me for being late with this call.
PW: No, listen, man, I can’t believe I’m on the phone with you.
MJ: Oh, God bless you.
PW: Thank you, sir. You too.
MJ: Thank you. So, I’m interviewing you, right? And I think it’s seven questions, or something lime that?
PW: Sure. Whatever you like.
MJ: Okay. What would you say inspires you in your music? What is it that inspires you to create your music.
PW: It’s a feeling. You treat the air as a canvas and the paint is the chords that come through your fingers, out of the keyboard. So when I’m playing, I’m sort of painting a feeling in the air. I know that might sound corny, but –
MJ: – No. No, that’s a perfect analogy.
PW: And when you know it’s done, you know it’s done. It’s like painting or sculpting. When you let it go it’s because you know that it’s finished. It’s completed. And vice versa-it tells you, “Hey, I’m done.”
MJ: Yeah. And it refuses to let you sleep until it’s finished.
PW: That’s right.
MJ: Yeah, I go through the same thing. [laughs] And what do you think of the music today – are you into the new sounds that are being created and the direction that music is going?
PW: Well, personally, I kind of feel like I’m taking notes from people like yourself and Stevie Wonder and Donny Hathaway, and just sort of doing what feels right.
MJ: Right.
PW: You know, like when everyone was going one way, you went “Off The Wall”.
MJ: Right. [laughs] PW: And when everyone else was going another way, you went “Thriller”. You just did it your way. And I’m taking notes from people like yourself, like not being afraid to listen to your feelings and turn your aspirations and ambitions into material. Making it happen, making it materialize.
MJ: That’s beautiful. That’s lovely. You said that very well. I wanted to ask you – do you feel, the way I do, that it’s almost like pregnancy, giving birth? Writing a song is like having a child, and once the song is finished, it’s like letting the child into the world. Do you ever feel like that, like it’s hard to let go?
PW: You know what? I did an interview the other day to present a video, and I was afraid to let it go. That was for a video, but the video to me is like the second part of the song because it is the interpretation given in a visual perspective. So, yes, I completely feel that way. And it’s like sometimes if you play something to people and they don’t get it, it’s like your child who’s done something and everyone is pointing fingers and you’re like, “Wait! This is my kid!” Now, I’m not a father, but I imagine that’s the way it would be – at least that’s how I feel about my songs.
MJ: Right. Now the different forms of music/popular-culture music/that the black race has been responsible for bringing in, ushering in, from jazz to pop to rock-n-roll to hip hop, you name it, what do you think all that is about? Is it given from God?
PW: I think all music is a gift from God. And – [a fan interrupts] Michael, can you hold on for one second? [Williams talks to a fan for a few seconds, then resumes talking to Jackson] – Sorry.
MJ: [laughs] Blues, rock-n-roll, all the different forms of popular music like rock-n-roll was invented by Chuck Berry, Little Richard, Fats Domino.
PW: Absolutely.
MJ: Even the dances from the cakewalk to the Charleston, the popping, the breaking, the locking. Don’t you think they’re a gift from God?
PW: Absolutely. God gave us that gift when he gave us the gift of interpretation. I mean, when you write your lyrics, you’re writing to someone, or to the world. When you’re playing, you’re playing something for the world to hear. When you’re dancing, you’re dancing for people to see. It’s just a form of expression. And the there are times when you might be a little more introverted about it, when you’re dancing, writing, or playing for yourself, and you have no idea how amazing what you’re doing looks, sounds, or feels, until somebody else tells you, or until you record it and go back and look at it.
MJ: That’s right. Who are some of the older artists – not the artists on the radio today – who inspired you when you were younger? Like the artists your father listened to, did you learn anything from those artists?
PW: Absolutely. The “Isley Brothers”.
MJ: Yeah, me too. I love the “Isley Brothers”. And I love Sly & the “Family Stone”.
PW: Donny Hathaway, Stevie Wonder…
MJ: You like all the people I like. [laughs] PW: Those chord changes. They take you away.
MJ: Beautiful, beautiful. Okay, well where are you? In New York?
PW: I’m in Virginia Beach, Virginia, sir.
MJ: Virginia! Oh, beautiful. Will you give my love to Virginia?
PW: Yes. Thank you.
MJ: And your mother and your parents? Because God has blessed you with special gifts.
PW: Thank you, sir. And I just wanted to say something, and I don’t know if you want to hear this, but I have to say it because it’s on my heart. But people bother you –
MJ: – Yeah.
PW: – Because they love you. That’s the only reason why. When you do something that people don’t necessarily understand, they’re going to make it into a bigger problem than they would for anybody else because one of the most amazing talents that’s ever lived. You’ve accomplished and achieved more in this century than most other men.
MJ: Well, thank you very much. That’s very kind of you.
PW: What you do is so amazing. When you are 100 years old, and they’re still making up things about what you’ve done to this and what you’ve done to that on your body – please believe me, if you decided you wanted to dip your whole body in chrome, you are so amazing that the world, no matter what they say, is going to be right there to see it. And that is because of what you have achieved in the music world, and in changing people’s lives. People are having children to your songs. You’ve affected the world.
MJ: Thank you very much. It’s like the bigger the star, the bigger the target. You know when you’re – and I’m not being a braggadocio or anything like that – but you know you’re on top when they start throwing arrows at you. Even Jesus was crucified. People who bring light into the world, from Mahatma Gandhi to Martin Luther King to Jesus Christ, even myself. And my motto has been “Heal The World”, “We Are The World”, “Earth Song”, “Save Our Children”, “Help Our Planet”. And people want to persecute me for it, but it never hurts, because the fan base becomes stronger. I’m resilient. I have rhinoceros skin. Nothing can hurt me. Nothing.
PW: Well, that’s precisely my point. I just want to let you know you’re amazing, man. What you do to music, from “Billie Jean” to “That’s What You Get (For Being Polite)” – [sings “That’s what you get for being polite”].
MJ: Oh, you know that one? [laughs] PW: [sings “Jack Still Sits All Alone”] MJ: Boy, you know all those ones.
PW: When you do that, you do that to the world. [resumes singing “Jack Still Sits All Alone”] MJ: [hums a guitar riff] PW: If I never work with you, just know that you are unstoppable. That’s why I said, when you’re 100 years old and you decide to dip your entire body in chrome, as much as they say things – and I don’t care what they say about you, sir – they’re going to be right there to see it.
MJ: There’s a lot of jealousy there. I love all races, I love all people, but sometimes there’s a devil in people, and they get jealous. Every time there’s a luminary that goes beyond the heights of his field of endeavor, people tend to get jealous and try to bring him down. But they can’t with me because I’m very, very, very, strong. [laughs] They don’t know that, though.
PW: They know! Please believe me, they know!
MJ: Anyone else would’ve cracked by now; they can’t crack me. I’m very strong.
PW: Of course. They couldn’t crack you when you were 10, because you were destroying grown men doing what you did with your voice and your talent. And when you were 20, you were outdoing people that had been doing it for 20 or 30 years. And nowadays they’re still waiting to see where you’re at. They want to see your kids, they want to see your world. You’re amazing, and I just wanted to tell you that, man. And I hope that this all gets printed because it’s very important to me. I hope I can be half as dope as you one day.
MJ: Oh, God bless you. You’re wonderful, too. Thank you so much.
PW: Thank you, man.
MJ: Have a lovely day.
PW: You too, sir.
MJ: Thank you. Bye.
PW: Bye.

[Source: “Interview” magazine, Jackson Dailynews]July 18, 2003

*Мръсните трикове на Мартин Башир бяха открита тайна, но Би Би Си ги толерираше

 

Журналистът е изправен пред обвинения за поведението си по случая „Диана“, но сериозни оплаквания от други партии се връщат назад в продължение на десетилетия

САЙМЪН ХЕФЕР10 ноември 2020 г. • 13:28 ч

Мартин Башир, подложен на обстрел заради поведението си към Даяна, принцеса на Уелс, беше изправен пред обвинения другаде. CREDIT : AP

Ако трябва да се вярва на бившия графичен художник на Би Би Си - и ние чакаме мощни и убедителни причини, поради които той не трябва да бъде - Корпорацията се забърква в дълбок скандал относно нейната етика, управление и достоверност, който може само да добави към въпросите вече виси над бъдещето си. 

Вайслер твърди, че в документален филм от две части на ITV, на който тази вечер се прожектира втората част, е бил помолен от Мартин Башир, редактор на религиозните въпроси на корпорацията, да направи реплики от банкови извлечения; и те бяха, неизвестни на Вайслер, да бъдат използвани, за да помогнат на Башир да осигури интервюто, което през 1995 г. го направи известен: с Даяна, принцеса на Уелс, в което тя беше откровена за разпадането на брака си. Изявленията трябваше да покажат, че началникът на сигурността, нает от брата на принцесата, лорд Спенсър, е плащал вестник и чуждестранен концерн и е шпионирал принцесата. 

Башир, който според колеги може да е станал интересен психолог, спечели доверието на принцесата и това на нейния брат, като направи изявленията и предложи да й позволи да отмъсти на предполагаемите преследвачи. Появявайки се като някакъв психиатричен социален работник, състрадателен и искрен - обичайният му начин на действие - Башир по този начин си осигури интервюто и славата. 

През 1998 г. той се премества в ITV и успява, все още разполагайки своята персона като доверен приятел на интервюирания, да осигури други такива лъжи, включително интервю с Майкъл Джексън . Благодарение на някакво хитро прекъсване на кадри, Джаксън излезе от него, изглеждайки някак обезсърчен и с нездравословен интерес към малките деца, въпреки мрачността на Башир и може би прекалено искрената похвала на певицата. 

И принцесата, и Джаксън бяха достатъчно опитни, за да разберат в какво влизат, като се съгласиха да бъдат интервюирани от Башир; въпреки това и двете интервюта смърдяха в капан. И двете имаха страховити последици. Кралицата предположи, че синът и снаха й трябва по-добре да се разведат, след като са чули съдържанието на интервю, което принцесата може да е била подмамена да даде; Приятели и съмишленици на Джаксън казват, че той е тръгнал надолу към ранен гроб след интервюто си.

Сега излизат повече подробности за методите на Башир. Твърди се, че той е получил интервю за Джаксън, като му е обещал, че ще планира пътуване за Джаксън до Африка, за да посети деца със СПИН, придружен от Кофи Анан, тогавашния генерален секретар на ООН: когато това му беше предадено в съд в Калифорния, той отказа да отговори. Изглежда, че е манипулирал Джордж Бест, футболистът, и неговата вдовица и ги е експлоатирал, когато Бест, претрупан от алкохолизъм, е бил в уязвимо състояние към края на живота си. 

Когато работи за Би Би Си през 1991 г., Башир отне кървавите дрехи на малко момиче, убито при убийствата „мадами в гората“ в Съсекс, обещавайки на майка й, че ще им направи ДНК изследване. Тя никога повече не видяла дрехите и когато ги поискала през 2003 г., Башир твърдял, че никога не я е срещал. През 1999 г. той си осигури интервю с петимата заподозрени по делото за убийството на Стивън Лорънс, които бяха възнаградени с двуседмична почивка в шотландска фермерска къща. Той също е обвинен в заблуда на бащата на размирно чудо по математика, за да осигури интервю с нея. 

От всеки работодател на Башир може да се очаква да постави под съмнение морала или другояче на това поведение - което, макар и да не е престъпно, е силно неетично и разрушително за доверието, което обществото трябва да има към високопоставени телевизионни оператори. Мистифициращо е, че Би Би Си го нае отново с рекорди като този.

Но тогава такова небрежно отношение към коректността е поне в съответствие с начина, по който Би Би Си се справи с първоначалния фурор относно интервюто с принцесата, когато през 1995 г. за пръв път се появиха твърдения за фалшиви изявления. Очевидно Башир е казал на лорд Спенсър, според бележките, направени по това време от брата на принцесата, че кралицата е била любителка на комфорт със сърдечни проблеми и графът Уесекс е бил на лечение за СПИН в болницата Royal Marsden. Той също така твърди, че писмата на принцесата се отварят, колата й се проследява и телефонът й се подслушва; и че принцът на Уелс е имал връзка с Тиги Леге-Бурк, бавачка на децата си. Едва ли може да се каже, че всички тези твърдения са пълни лъжи.

Дейв Норис, един от убийците на Стивън Лорънс, е заподозрян, когато Башир го интервюира за ITV срещу желанието на родителите на Лорънс. CREDIT : PA

Но също толкова тревожно е, когато Би Би Си реши да възложи вината за фалшивите банкови извлечения, като средство да може да протестира, че е намерил виновника и го наказал, и да подчертае чертата под инцидента. Вината не беше на Башир, а на Вайслер, който ги създаде по искане на Башир - той често създаваше макети на документи за Панорама, за които Башир работи - и в противен случай, казва той, няма нищо общо с измамата или каквото и да било знанието за него.

Тогавашният шеф на новините проведе разследването и изчисти Башир, но обеща на управителите на Би Би Си, че Вайслер (който, както се оказва сега, дори никога не е бил интервюиран като част от това разследване) никога повече няма да работи за Би Би Си. Всъщност той не го направи и трябваше да се откаже от графичния дизайн като кариера. Животът му беше съсипан от епизода, всичко защото той смяташе, че прави услуга на колега.

Този ужас, с неговата обезпокоителна поредица от измами и несправедливости, сега попада на бюрото на Тим Дейви , новия генерален директор. Той заслужава известна степен на съчувствие: инцидентът се случи в края на краищата преди четвърт век и Башир беше бракониерен от ITV през 1999 г. и проведе Джексън и други от неговите прочути интервюта за тях. Но главата на новините, който изкупи Вайслер и изчисти Башир - който в резултат на интервюто се превърна в ценна стока на Би Би Си - беше Тони Хол, който като лорд Хол на Биркенхед беше предшественик на Дейви като генерален директор. Начинът, по който изглежда, че Хол е провел разследването, изглежда много като че е проектиран да обслужва интересите на Би Би Си, а не да обслужва интересите на истината - как би могъл, след като Вайслер дори не беше интервюиран?

Независимо от това, с каквито и средства Башир да осигури интервюто си с принцесата, той го осигури; а сеизмичният ефект, който интервюто имаше, беше резултат от нейните собствени думи, а не от каквото и да било, поставено в устата й от Башир или някой друг. Човек може само да предположи защо Хол смята, че не е необходимо да наказва или порицава Башир в резултат на това, но е бил готов да види кариерата на съвършено безвреден графичен дизайнер, унищожена вместо това.

Бившият генерален директор на Би Би Си Тони Хол се сблъсква с въпроси относно поведението си в афера Диана КРЕДИТ : ПА

Етиката на всичко това смърди към високото небе; и част от проблема на Дейви сега е, че човекът, който зададе този етичен тон през 1995 г., беше до преди няколко месеца шеф на Би Би Си. Какви подобни институционални етични зверства бяха толерирани по време на управлението на Хол и сега трябва да бъдат премахнати? Трябва ли наистина, както лорд Грейд е предложил, полицията да бъде извикана за разследване? Колко лошо Хол позволи на журналистическите практики да станат в Би Би Си на часовника си? И толерирал ли е етични недостатъци в други области на операциите на Би Би Си?

Другата част от проблема на Дейви е, че Башир от 2016 г. се е върнал в своята заплата. Новият генерален директор трябва да реши дали етичният профил на Башир е подходящ за старши служител на Би Би Си, на когото обществеността е призована да вярва: фактът, че той е редактор на религиозните въпроси на Би Би Си, е факт, иронизиран. Наскоро Башир е претърпял четворна операция на байпас на сърцето и се твърди, че е бил засегнат от Covid-19: тези страдания са били използвани за обяснение на мълчанието му по твърденията на лорд Спенсър. 

Сега той е видян да изскача за отнемане, че мълчанието със сигурност не може да продължи много по-дълго - и дори, въпреки че вече не е нает от Би Би Си, лорд Хол. Бившият генерален директор трябва да осъзнае, че собствената му репутация е на линия и че случилото се с Вайслер е нещо, което той трябва да обясни или да понесе последствията. Твърде много значими хора, от рода на които Би Би Си е изградила собствена репутация, сега надничат над моралната бездна. Ако г-н Дейви трябва да ги подскаже, за да даде шанс на корпорацията да изхвърли очевидно зловонните конюшни, тогава нека бъде така.

https://www.telegraph.co.uk/

* Майкъл Джаксън вярва, че Мартин Башир е дал фалшиви обещания на фона на нови твърдения за измама на принцеса Даяна от Би Би Си

 Мартин Башир е изправен пред разследване на твърденията, че е дал интервю на принцеса Даяна чрез „чиста непочтеност“

От

Майк Смолкомб Репортер

• 21:25, 10 НОЕМВРИ 2020                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    
  
  
  

• • Майкъл Джексън кипеше.

    След като за първи път гледаше изобразяването на живота на Мартин Башир, той заплака.

    Телевизионният журналист Башир интервюира Джаксън в продължение на осем месеца, от май 2002 г. до януари 2003 г., за различни аспекти от живота му.

    Резултатът е 110-минутен филм „ Живот с Майкъл Джексън“ , който се излъчва по ITV във Великобритания и ABC отвъд Атлантическия океан през февруари 2003 г.

    Башир за първи път се свързва с асистента на Джаксън през пролетта на 2002 г., обещавайки, според Джаксън, че неговият документален филм ще промени обществения му имидж.

    Джаксън, който беше известен като частен, рядко правеше интервюта от всякакъв вид. Той просто не вярваше на медиите.

    Но Башир привидно знаеше кои бутони да натисне. Джаксън обичаше покойната принцеса Даяна, която Башир бе интервюирал за BBC Panorama през 1995 г.

    

    Башир и Майкъл Джексън (Изображение: Гранада)

    Джаксън твърди, че Башир е изиграл любовта му към Даяна. „[Той] ми каза, че той е„ човекът, който е преобърнал живота на Даяна “, каза Джаксън.

    По време на процеса на Джаксън през 2005 г. за предполагаемо малтретиране на деца, Башир е изправен пред разпит относно поведението си при кацането на голямата си лъжичка.

    Съдът чу, че Башир е обещал на Джаксън среща с генералния секретар на ООН Кофи Анан и последващо пътуване с Джаксън и Анан до Африка, за да помогне на деца със СПИН.

    Джаксън беше убеден, че филмът на Башир ще бъде далеч по-нежен, отколкото се оказа; чувстваше, че журналистът дълбоко го разбира и желанието му да помогне на болни деца. Каза се, че Башир е казал на Джаксън, че връзката му с децата го кара да плаче (в положителен смисъл) и че подкрепя визията на Джаксън за международен детски празник.

    Джаксън се чувства предаден от крайния продукт, твърдейки, че това е „грубо изкривяване на истината“, което рисува подвеждаща картина на поведението и поведението му като баща.

    „Доверих се на Мартин Башир да влезе в живота ми и в живота на моето семейство, защото исках истината да бъде казана“, разгневен и емоционален Джаксън каза в дните след излъчването на филма. „Мартин Башир ме убеди да му се доверя, че това би било честен и честен образ на живота ми.

    

    Даяна в интервюто за Башир (Изображение: Press Association)

    „Чувствам се по-предаден от може би някога преди; че някой, който е опознал децата ми, персонала и мен, когото съм пуснал в сърцето си и съм казал истината, би могъл да жертва доверието, което му оказах, и да произведе това ужасно и несправедлива програма. "

    В съда Башир отказа да отговори на повечето въпроси от адвоката на Джаксън относно методите, с които той получи доверието на Джаксън. Башир цитира „закона за щита“ в Калифорния, който защитава журналисти, които отказват да отговарят на въпроси относно източниците си или събирането на новини.

    Но в един от малкото отговори, които той даде, той отрече да го примамва под фалшиви претенции.

    „Той поиска никакви условия и се съгласи, че мога да направя филма с него“, каза Башир пред съда.

    Сега, 25 години след историческото интервю на принцеса Даяна, Башир е изправен пред разследване на Би Би Си относно твърденията, че е получил ексклузива чрез това, което братът на Даяна граф Спенсър определи като „чиста нечестност“.

  • Твърди се, че Башир е изготвил фалшиви банкови извлечения и е използвал други измамни тактики, за да спечели доверието на семейството на Даяна и да я убеди да направи интервюто.

    Би Би Си се извини за фалшивите изявления, като добави, че Башир - понастоящем нает като кореспондент на религиозните въпроси на телевизионния оператор - в момента не работи и е твърде болен, за да коментира твърденията.

    Би Би Си потвърди, че ще се проведе разследване на исковете.

  • https://www.cornwalllive.com/

* 10 ноември 2001 Майкъл дава интервю за списание TV Guide (Специално за колекционери на 2 корици)

 

Michael Jackson- La Corte del Rey del Pop ( Oficial)

10 de Noviembre de 2001
Michael da una entrevista para la revista TV Guide (Especial para coleccionistas de 2 portadas)

Sobre algunos de sus mejores amigos:
"Elizabeth [Taylor], [Marlon] Brando, Gregory Peck, estos son muy amigos míos. O son mucho mayores que yo o mucho más jóvenes. Nunca he tenido contacto real con un persona de mi nivel de edad. Creo que esto sucedió porque toda mi vida jugué en clubes, desde que tenía 5 años. Vi gente borracha, peleando, y fue simplemente repugnante. Cuando la gente me dice hoy: "Oye, vamos a un club ”, digo,“ De ninguna manera ”
Sobre cómo lidiar con la transición del estrellato de niño a adulto:
“[…] Esto es cierto, y esto no debe tomarse a la ligera. Las personas que crecieron como estrellas infantiles tienen lo mismo en común. Eres lindo, te aman; pasas por la etapa incómoda, ya no te aceptan. Muy pocos hacen la transición a estrella adulta. Y la mayoría de ellos se vuelven autodestructivos. Y es muy triste.
Sobre las denominaciones insultantes que le dirigió la prensa [tabloide]:
“Pero eso no es agradable [cuando la gente me llama Wacko Jacko]. Lo hacen porque están celosos. No he hecho nada. Voy a hospitales y orfanatos. Y llevamos enormes bolsas de juguetes. Gasto miles de dólares. ¿Qué tiene de loco eso? […] Hice [el] [programa] de Oprah, hice [el] [programa] de Diane Sawyer. [La gente] me vio. [La prensa] está completamente celosa. Y es solo una de esas cosas con las que tengo que lidiar. […] Lo convierto en energía positiva [aunque]. Y escribo sobre eso; está en mi movimiento, está en la expresión de mi rostro. Y se vuelve parte de mí, parte de mi creación. Y trato de que no me afecte. Porque si lo haces, te volverás loco ".
En su programa de televisión favorito:
“[…] Mi programa favorito es ' Malcolm In The Middle'. Me recuerda mucho a [mis hermanos y yo] cuando éramos pequeños. […] [Me identifico con] Malcolm. Principalmente porque trata de encajar en la sociedad y no lo hace, como ET o Bambi, no puede adaptarse a los conceptos de otras personas. Y me siento así muchas veces. Una vez que estoy fuera del escenario, me siento incómodo, como si esto no fuera donde se supone que debo estar. […] ”
Sobre su misión de ayudar a los demás:
" Siempre he hecho eso, sí. […] Lo he hecho durante toda mi carrera: "Heal The World", "We Are The World"; "Will You Be Ahí "," Man In The Mirror ", sobre el planeta, canciones sobre la tierra. […] Porque ahí es donde está mi corazón. Me importa. Mi mayor sueño es tener un Día del Niño, donde los niños puedan vincularse con sus padres".
Sobre la fuente de su afinidad por los niños:
"[…] Nunca tuve una infancia. Cuando tienen dolor, siento su dolor. Y cuando están desesperados, siento su desesperación. Tengo tanta preocupación por la difícil situación y el estado de nuestros hijos hoy. Si hubiera un día en el que los niños pudieran relacionarse con sus padres y crear un vínculo, esto marcaría una gran diferencia. […] "
Sobre sus hijos, su educación y su paternidad:
“ […] [Mis hijos van conmigo] a todos lados. […] [Cuando empiecen la escuela,] voy a construir una escuela de informática en los terrenos [de Neverland]. Con otros niños. […] ¿Cómo pueden entrar en sociedad? Es el príncipe Michael Jackson. Ella es Paris Katherine Michael Jackson. Sería demasiado difícil ". “Hago mi mayor esfuerzo [para ser un buen padre]. Intento traerles mucha diversión. Una vez al año, me visto como un payaso, con todo el equipo: la nariz, la pintura. Y les doy dulces y galletas. […] Y helados ".

***

10 ноември 2001
Майкъл дава интервю за списание TV Guide (Специално за колекционери на 2 корици)

За някои от най-добрите му приятели:
′′ Елизабет [Тейлър], [Марлон] Брандо, Грегъри Пек, това са много мои приятели. Или са много по-стари от мен или много по-млади. Никога не съм имал истински контакт с човек на моята възраст. Мисля, че това се случи, защото целият ми живот играеше в клубове, от 5-годишна възраст видях пияни хора, каращи се и беше просто отвратително. Когато хората ми кажат днес: ′′ Ей, да отидем на клуб ", казвам," Няма начин ′′

Как да се справим с прехода от дете към възрастен дете:
"[...] Това е вярно, и това не трябва да се приема леко. Хората, израснали като детски звезди, имат същото общо. Сладък си, обичат те; преминаваш през неловката фаза, вече не те приемат. Много малко правят прехода към звезда на възрастен. И повечето от тях стават саморазрушителни. И е толкова тъжно.

За обидните наименования, режисирани от пресата [tabloid]:
′′ Но това не е хубаво [когато хората ме наричат Wacko Jacko]. Правят го, защото са ревниви. Не съм направила нищо, отивайки в болници и сиропиталища. И носим огромни торбички с играчки. Харча хиляди долари. Какво е лудото в това? [...] Направих [Oprah ' s] [програма], Направих [програмата] на Diane Sawyer. [Хората] ме видяха. [Пресата] е напълно ревнива. И това е само едно от онези неща, с които трябва да се справя. [...] Превръщам го в положителна енергия [обаче]. И пиша за него; това е в движението ми, това е в изражението на лицето ми. И то става част от мен, част от моето творение. И се старая да не ми влияе. Защото ако го направиш, ще полудееш ".

В любимото си ТВ предаване:
"[...] Любимото ми шоу е ′′ Малкълм в средата "[...] Напомня ми много на [братята ми и аз] когато бяхме малки [...] [Обвързвам се с] Малкълм. Главно защото се опитва да се впише в обществото и не го прави, като ЕТ или Бамби, не може да вмести чужди концепции. И се чувствам така много пъти. След като изляза от сцената, се чувствам неудобно, сякаш това не е мястото, където трябва да бъда [...]

За вашата мисия да помагате на другите:
′′ Винаги съм го правил, да. [...] Правил съм го през цялата си кариера: ′′ Излекувай света ", ′′ Ние сме света "; ′′ Ще бъдеш ли там "," Човек в огледалото ", на планетата, песни на земята. [...] Защото там е сърцето ми. Пука ми. Най-голямата ми мечта е да имам Ден на детето, където децата могат да се свържат с родителите си ".

От източника на афинитета им към децата:
"[...] Никога не съм имала детство. Когато изпитват болка, усещам болката им. И когато са отчаяни, усещам отчаянието им. Толкова много се притеснявам за положението и състоянието на децата ни днес. Ако имаше ден, в който децата можеха да се свържат с родителите си и да създадат връзка, щеше да има голяма разлика [...]

За децата им, образованието и родителството им:
′′ [...] [Децата ми идват с мен] навсякъде. [...] [Когато започнат училище,] Ще изградя училище за компютърни науки на [Neverland]. площадки]. С други деца. [...] Как могат да влязат в обществото [...] Това е принц Майкъл Джексън. Това е Парис Катрин Майкъл Джексън. Би било твърде трудно ". ′′ Давам всичко от себе си [да бъда добър родител]. Старая се да ви доставя много забавление. Веднъж годишно се обличам като клоун, с целия екип: нос, боя. И аз им давам бонбони и бисквитки. [...] И сладолед ".