Майкъл Джексън FanSquare • ИТАЛИЯ Посмъртно Манила ·

 

Превод (направен от мен) от книгата на Дейми Шийлдс "Майкъл Джексън: Истинската история", приятно четене.

обожавам

Едно нещо беше сигурно, Майкъл даде всичко, което имаше за феновете си и феновете му го обичаха за това. Където и да отидеше, някои от неговите хардкор фенове го следваха.

Членове на няколко фен групи, обикновено организирани около географско местоположение, се познават, уговарят се да се срещат на различни концертни места и поддържат постоянен контакт. Когато Майкъл беше в град, в хотел, на летище, на рецепция или ако излезе да пазарува с антуража си, всеки път, когато една група изгуби Майкъл от поглед, те ще бъдат информирани за местонахождението му от друга група фенове.

Някои фенове дадоха всичко от себе си, за да бъдат близо до него. Някои паднаха на колене, други заплакаха, някои дори заплашиха да се самоубият, ако не им бъде дадено разрешение да останат във фоайето на хотела, където беше отседнал Майкъл. Истерията беше истинска. Понякога беше трудно за бодигардовете на Майкъл да го държат далеч от тълпата развълнувани фенове.

Майкъл помогна за разпалването на тези ситуации, защото винаги искаше да бъде близо до феновете си. Бодигардовете му му позволяваха малко пространство и свобода да се движи, когато беше възможно, но все пак някой винаги вървеше зад него.

Отново и отново Майкъл се протягаше през редицата бодигардове, за да поздрави феновете си, но ние го дърпахме обратно всеки път. Той се опитваше да бъде възможно най-близо до феновете си, но те не винаги му позволяваха да бъде толкова близо, колкото искаше. Той вярваше и често казваше, че има най-добрите фенове в света.

Веднъж Майкъл излезе с най-малкия си син, Бланкет, който току-що беше заспал. Когато феновете се втурнаха да го заобиколят и го забелязаха да носи спящото бебе, те сложиха пръсти на устата си, за да накарат тълпата да млъкне. Не искаха да събудят бебето.

Приблизително 50-60 от най-верните фенове на Майкъл редовно лагеруваха пред ранчото му Невърленд, оборудвани със спални чували, храна и напитки. От време на време Майкъл канеше някои от тях да се забавляват в ранчото, където получаваха закуски и напитки.

Спомням си две млади японски момичета, които ни следваха навсякъде. По-късно разбрах как могат да си го позволят. Богатите им родители финансираха пътуванията им. Където и да отидем, тези две момичета вече бяха там, поздравяваха ни на летището или в нашия хотел, усмихваха се и държаха банерите си на Майкъл Джексън и викаха: "Майкъл, Майкъл..."

В крайна сметка те станаха очаквана част от турнето и Майкъл винаги се радваше да ги види. Спомням си една вечер, когато момичетата седяха на стената под прозореца на хотелския апартамент на Майкъл, със свещи в ръка, пееха неговите песни. Можехме да ги чуем да викат името на Майкъл отново и отново. За известно време беше хубаво, но стана 4 сутринта и всички бяхме доста изтощени. Майкъл ми каза да ги помоля да се успокоят. Отидох да говоря с тях и когато стигнах, почти се разсмях. Те също бяха останали без гориво и виковете за името на Майкъл се превърнаха в едва доловим шепот. Бяха заспали заедно със своя идол.

Друг фен, който ни следваше навсякъде почти година, беше красиво френско момиче в началото на 20-те. Където и да отидем, очаквахме тя да е там и да ни чака. Стори ми се странно, че той винаги знаеше къде ще бъдем и се чудеше как може да си позволи пътните разходи.

Един ден бяхме на посещение в Маями, в най-голяма секретност, за важна бизнес среща. Нямаше обявени концерти и участия. Тъй като посещението на Майкъл беше строго секретно, никой освен нас не знаеше къде е той. Късно през нощта пристигнахме пред задния вход на нашия хотел, където ни пуснаха през покрит вход. Изведнъж младата жена влезе в стаята през странична врата и точно когато я забелязах, тя стоеше на няколко метра от Майкъл. Подобно на останалите от нас, Майкъл беше в състояние на шок за няколко секунди. За щастие той нямаше лоши намерения. Но как е влязла?

Пробив в сигурността като този никога не трябваше да се случва в рамките на нашия екип и за да влошат нещата, децата на Майкъл присъстваха в стаята.

Бързо изтичах към момичето, за да спазвам дистанция, а бодигардовете се погрижиха Майкъл и синовете му да напуснат стаята. Докато завеждах младата жена обратно към лобито на хотела, тя продължи да крещи: „Майкъл, Майкъл...“ Отидох при управителя на хотела, за да се оплача от ситуацията и им казах, че това никога не е трябвало да се случва.

Многократно попитах момичето откъде има информация за нашето местоположение и малко по малко успях да получа необходимата информация. Научихме, че пробивът в сигурността идва от някой от нашия екип. Той познаваше един от бодигардовете на Майкъл, поради което винаги знаеше нашето местоположение. Той ми каза, че понякога дори й позволявал да се вози с него в самолета, което помогна да се обясни отговорът на въпроса за парите. За нея ставаше въпрос за близост с Майкъл.

След като истината излезе наяве, младата дама започна да прави нелепи предложения. Тя предложи да помогне на Майкъл, като се представя за негова приятелка на обществени места. Не можех да повярвам на това, което чух. Поклатих глава невярващо, когато разбрах, че има предвид делото Джордан-Чандлър през 1993 г., където Майкъл беше обвинен в малтретиране на дете. Тя се опитваше да се представи като идеалното момиче за Майкъл.

Имах достатъчно. Изпратих младата дама с предупреждение да се пази от нас. Съветът ми не й попречи да заяви в интервю известно време по-късно, че е била интимна с Майкъл Джексън. Въпреки всичко много упоритият му характер ме впечатли.

Казвам се Паркър ... (Казвам се Паркър ...)

Много знаменитости отсядат в хотелите под фалшиви имена от съображения за сигурност и за да се уверят, че служителите на хотела няма да дадат бакшиш на пресата или феновете, готови да платят за вътрешна информация.

Майкъл не беше по-различен. Поради тази причина преди всеки престой в хотела имаше анонимен списък със стаи, в който разпределяхме стаите и в който вписвахме нашите измислени имена. Така за известно време станахме известни като "Паркърите". Майкъл беше Джонатан Паркър; останалите от нас бяха Грейс или Дитер Паркър. Екипът действаше като разширено семейство и всеки знаеше къде и как да се намери. За един хотел посещението на суперзвезда беше, разбира се, най-голямата чест и най-добрата препоръка. От друга страна гарантираха максимална сигурност и абсолютна дискретност.

Хотел Plaza Athénée в Ню Йорк беше такъв хотел, строг, но с ниско качество, проектиран за уединение и изключително високи стандарти за безопасност. Екипът и аз вече бяхме там и чакахме Майкъл да пристигне. Този път му хрумна идеята да бъде закаран с колела до хотела, увит от главата до петите в голямо черно одеяло.

Дори в колата, която се издигаше бавно, той седеше в инвалидната количка, така покрит. Изглеждаше, че пиколото прокарва мистериозен черен пакет през входа на фоайето. Никой нямаше и най-малка представа какво се случва. Изкарах пиколото в инвалидната количка с асансьора до последния етаж и до апартамента на Майкъл. Веднъж там отидох да дам бакшиш на пиколото, когато Майкъл внезапно скочи от инвалидната си количка с пронизителен вик, драматично разхвърляйки черното одеяло през стаята. Сигурен съм, че нищо неподозиращият пиколо се е чудел за странния пътник в инвалидна количка. Но когато видя, че това е Майкъл Джексън, тя едва не получи инфаркт. Трябва да му призная; той никога не е направил публично какво се е случило.

Всички реакции:

4848