MEETING MICHAEL JACKSON: MY WONDERFUL EXPERIENCE
The woman in the foreground is Loredana Alibrandi. At the time of this photo her job was Monumental Protection officer in Altare Della Patria in Rome. Part of her job was giving authorization for photographic and cinematographic filming to take place at the tourist sight. But in May 1988 she found herself accompanying Michael Jackson and being his guide to the sights.
Loredana Alibrandi recalls being summoned by her boss to the office just a few days before and with a smile on his lips he told her an American star would like to visit the Altare Della Patria, do you want to accompany him? "I knew Michael was in Italy, indeed, in Rome, so I immediately understood” said Loredana.
Although Loredana admired Michael's talent, she admits before meeting him that her impression of Michael Jackson, formed by the press and his larger than life stage persona, wasn't particularly positive; “I thought he was a great artist, but I thought of him as strange, unearthly, unreachable and vain” but after meeting him this completely changed.
On the 25th of May, a white van with tinted windows arrived outside the History of the Italian Risorgimento, followed by a crazed crowd: “the plan we had concocted was to get the van inside and immediately close the door. But evidently we had not taken into account the measurements of the entrance, because the van mirrors fitted together in such a way that the vehicle could no longer go either forward or backward”. They were stuck.
“I found myself in front of a screaming human wall. Scenes of hysteria everywhere, boys and girls with hats, pins, flags that sang at the top of their lungs”.
"Oh my God!"
“There were those who tore at their hair, who wanted to attack the van, who tried to open it; wherever I turned I saw incredible scenes: even a gentleman who wasn't very young (he was about fifty years old) was jumping about trying to see through the windows and, at the same time, was blowing kisses where he assumed Michael was”.
Loredana shouted guidance to the driver, who managed eventually to carefully back out to free the van from the narrow entrance. The bus then disembarked and, thanks to the quick reflexes of Battista Ragoni (one of the custodians of the monument), everyone could be admitted, going one at a time. First came the bodyguards, followed by Louisa Grasso, then it was Michael Jackson's turn... he was bundled up, face covered. Lastly, his personal photographer, Sam, and make-up artist Karen Faye.
Michael, far from feeling the love from the fans, was feeling extremely stressed by their presence on this sightseeing excursion. As Loredana later noted, “still terrified, he immediately ran to the opposite side to the laboratories, which among other things are not open to the public”, at which point Loredana called to him, “Michael! This way! It's all right!”.
Then she introduced herself and welcomed him on behalf of the Italian state. Michael thanked her warmly.
As they began their tour, she became more aware that it was Michael Jackson walking beside her and having a conversation with her, becoming anxious, she started breaking into both German and French instead of English at times. To calm her nerves Loredana took out a cigarette and began smoking in little puffs as they went into the elevator, to visit the various floors. But she remembered while doing so, Michael telling her that he disliked people smoking near him and did not smoke, “so I tried to hide it” but then the photographer said “in America only fools smoke”. Michael responded “when in Italy only stupid people say this kind of nonsense”. “Michael hated rudeness — he defended me! It still seemed to me like a dream, yet it was reality!” Loredana said.
They continued their tour...
They walked under the colonnade, and she explained to him the mosaics that are at the top. At a certain point she looked at the ground and right in front of them, due to repair work in progress, there was a two-meter wide gap in the floor. As they had looked up so intently together, either had noticed the danger.
Loredana pointed out the missing floor and said to Michael can you imagine if we hadn't seen it, he burst out laughing.
She then showed him the tomb of the Unknown Soldier, but they were unable to stay very long in this area because a mass of people were trying to climb an access railing. “Furthermore it must also be said that this is a military zone and therefore, with due respect, although we were escorted and authorized - with us there was an army colonel. We could not risk an invasion by the public”.
Michael was very fascinated by the Carabinieri. Luisa had told her that Michael had a weakness for military uniforms and that he had expressed a desire to see Rome from above, "so I asked him: Michael, would you like to reach the top; he replied enthusiastically: Yes, of course”.
But the roof top floor was narrow with only a very low railing surrounding the trance, there was only room for a few people at a time to access it, certainly no room for Michael's whole entourage! “With Louisa's help, we insisted that Michael could get on without the bodyguards. It took us several minutes to convince the gorillas to let him go, but in the end we got the better: the cameraman and the photographer came with us. We went up the stairs which, being very narrow, they allow only one person to pass, and we held each other's hands to help us. As we climbed I made myself promise that he would not lean out of the railings: I gave him a thousand recommendations, and he assured me that he would be good”.
“As soon as we arrived, he began to run from one side of the balustrade to the other, looking out dangerously! To specify that we were at a height of more than a hundred meters! I turned to Louisa and told her: 'My God Louisa! What is he doing?' Then I called him, I approached: 'Michael! Be careful! Do not fall off' At that moment he turned and looked at me in a very sweet and reassuring way that I will never forget: he didn't say anything, but I understood from the look he wanted to tell me 'Don't worry, it's okay, I just want to have some fun'. I don't know how to explain: in his eyes there was infinite sweetness”.
After the main tour they enjoyed the Roman landscape for half an hour; he wanted to know all the main points of the capital: the Pantheon, the Imperial Forums, and, thanks to the clear day, he even managed to see Castelli.
“When we came back I could not resist the very strong temptation to ask him for an autograph. I had brought a notebook and he started writing. A few moments later, people from the internal service approached, one of whom took a photo of him with a flash two centimetres away from his face. To which I became angry, because I considered this action a total lack of respect for him. Shortly after, even the bodyguards joined us and probably because they realized that otherwise they would not let him go”.
From that day on Loredana Alibrandi was left feeling that Michael was an “extremely nice person”. “It was a wonderful experience, meeting Michael” say's Loredana.
*
Жената на преден план е Лоредана Alibrandi. По времето на тази снимка нейната работа е била служител на Монументално защита в Altare дела Патрия в Рим. Част от работата ѝ е да дава разрешение за фотография и кинематографични заснемане да се провеждат на туристическа гледка. Но през май 1988 г. се оказва, че придружава Майкъл Джексън и е негов водач към забележителности.
Лоредана Alibrandi си спомня, че е била повикан от шефа си в офиса само няколко дни преди и с усмивка на устните си той й е казал, че американска звезда би искала да посети на дела Патрия, искаш ли да го придружи? " Знаех, че Майкъл е в Италия, наистина, в Рим, така че веднага разбрах каза Лоредана.
Въпреки, че преди да се срещне с него, тя признава, че впечатленията ѝ от Майкъл Джексън, образувани от пресата и неговата по-голяма от живота му личност, не бяха особено позитивни; "мислех, че той е велик художник, но го мислех за странен, недостижим, недостижим и суетен" Но след като го срещнах, това напълно се промени.
На 25 май бял ван със затъмнени стъкла пристигна пред историята на италианския Рисорджименто, последван от луда тълпа: " Планът, който бяхме измислили, беше да влезем вътре и веднага да се затвори вратата. Но очевидно не сме взели предвид размерите на входа, тъй като огледалото на ван ван се монтира по такъв начин, че превозното средство вече не може да върви напред, нито напред, нито назад ". Те бяха залепени.
" Намерих себе си пред на човешка стена. Сцени от истерия навсякъде, момчета и момичета с шапки, игли, знамена, които пееха на върха на белите си дробове ".
" О, Боже мой!"
" Имаше такива, които си разкъса косата, които искаха да атакуват вана, които се опитаха да го отворят; където и да се обърна, видях невероятни сцени: дори джентълмен, който не беше много млад (той беше на около години) скача Опитвайки се да видя през прозорците и в същото време духа целувки, където той мислеше, че Майкъл е ".
Лоредана извика насоки към шофьора, който успя евентуално да се върне внимателно, за да освободи вана от тесен вход. След това автобусът слезе и благодарение на бързите рефлекси на Батиста Рагони (един от на на паметника), всеки може да бъде приет, като се кара един по един. Първо дойдоха бодигардове, после Луиса Грасо, след това беше ред на Майкъл Джексън... той беше групиран, покрито с лице. И накрая, личния му фотограф, Сам, и художника Карен фей.
Майкъл, далеч от това да почувства любовта на феновете, беше изключително стресиран от присъствието им на тази екскурзия. Както Лоредана по-късно отбеляза, " все още ужасена, той веднага избяга от другата страна на лабораторията, които наред с други неща не са отворени за обществото ", в този момент Лоредана го призова: " Michael! От тук! Всичко е наред!".
След това тя се представи и го приветства от името на италианската държава. Майкъл й благодари сърдечно.
С началото на обиколката си, тя става все по-наясно, че това е Майкъл Джексън, който ходи до нея и води разговор с нея, става неспокоен, тя започва да влиза както на немски, така и на френски, вместо на английски. За да се успокои нервите си, Лоредана извади цигара и започна да пуши в малки хапки, когато се качили в асансьора, за да посети различните етажи. Но тя си спомни, докато го правеше, Майкъл й каза, че не обича да пуши близо до него и не пушеше, " затова се опитах да го скрия " но тогава фотографът каза " в Америка само глупаците пуши ". Майкъл отговори " когато в Италия Само глупави хора казват такива глупости ". " Майкъл мрази грубост - той ме защити! Все още ми се стори като сън, но все пак беше реалност!" каза Лоредана.
Те продължиха обиколката си...
Те се се под на, а тя му обясни на, които са на върха. В даден момент тя погледна към земята и точно пред тях, поради ремонт в процес на ремонт, в процес на ремонт на пода е имало две метра ширина. Тъй като са гледали толкова внимателно заедно, или са забелязали опасността.
Лоредана посочи изчезналия етаж и каза на Майкъл, представяш ли си, ако не го бяхме виждали, той избухна в смях.
След това тя му показа гробницата на неизвестен войник, но те не са могли да останат много дълго в тази област, защото много хора се опитвали да се изкачат на парапет за достъп. " Освен това трябва да се каже, че това е военна зона и поради това, с цялото ми уважение, въпреки че бяхме ескортирани и упълномощени - с нас имаше полковник от армията. Не можехме да позволим на хората да ни инвазия ".
Майкъл беше много очарован от на. Луиса ѝ каза, че Майкъл има слабост към военните униформа и че е изразил желание да види Рим отгоре, "затова го попитах : Михаил, искаш ли да достигнеш върха ; той отговори с ентусиазъм : да, разбира се".
Но покривът на покрива беше тесен само с много нисък парапет около транс, имаше място само за няколко човека в даден момент, за да се стигне до него, със сигурност няма място за целия антураж на Майкъл! " С помощта на Луиса настоя Майкъл да може да се оправи и без охрана. Отне ни няколко минути, за да убеди горили да го пуснат, но в крайна сметка се получи по-добре: операторът и фотографът дойдоха с нас. Ние се по стълбите, които, като бяха много тесни, позволяват само на един човек да мине, а ние се проведе един друг, за да ни помогне. Докато се се, обещах, че няма да се постно от оградата: дадох му хиляди препоръки, а той ме увери, че ще бъде добър ".
" Веднага щом пристигнахме, той започна да бяга от едната страна на на към другата, гледайки опасно! Да се уточни, че бяхме на височина повече от сто метра! Аз се обърнах към Луиса и й казах: " Боже мой, Луиса! Какво прави той? "Тогава му се обади, приближих се :" Майкъл! Бъдете внимателни! В този момент той се обърна и ме погледна по много сладък и спокоен начин, който никога няма да забравя: той не каза нищо, но разбрах от погледа, който искаше да ми каже: " Не се тревожи, това е Всичко е наред, просто искам да се забавлявам. Не знам как да обясня: в очите му имаше безкрайна сладост ".
След основното турне те се радват на римския пейзаж за половин час; той искаше да знае всички основни точки на столицата: на, на форум и, благодарение на на ден, той дори успява да види Кастели.
" Когато се върнахме, не можах да устоя на силното изкушение да го помоля за автограф. Бях си взел тефтер и той започна да пише. Няколко минути по-късно се приближи хора от вътрешната служба, един от които го снима с проблясък на два сантиметра от лицето му. На което се ядосвам, защото мислех, че това действие е пълна липса на уважение към него. Малко след това, дори бодигардовете се присъединиха към нас и вероятно защото са осъзнали, че иначе няма да го пуснат ".
От този ден на Лоредана Alibrandi остана чувството, че Майкъл е " изключително добър човек ". " Беше прекрасно преживяване, да се срещна с Майкъл " казва .
Няма коментари:
Публикуване на коментар