" Michael Jackson was an Angel " MJ's bodyguard talks about him - Guardia del corpo parla di MJ

Хари Бенсън, фотограф: Снимките с Beatles, Капоти, Рейгън и Майкъл Джексън нямаше как да се повторят

От Светослав Тодоров 

Последна промяна в 16:24 на 04 дек 2013, 9537 прочитания, 17 коментара

Преглед на оригинала

Хари Бенсън

Автор: Gigi Benson

[Vivacom Art Hall]

Дългогодишният фотограф на сп. "Лайф" и сп. "Венити феър" Хари Бенсън гостува в България по покана на фондация "Америка за България" и Vivacom Art Hall, а посещението му е идеален повод за запознанство с творчество, което всъщност е несъзнателно познато на широката аудитория. 

Популярните снимки на биещите се с възглавници The Beatles и срещата им с Мохамед Али (тогава още Касиус Клей) са негови, но всъщност малка част от 60-годишната му кариера, която започва малко след бомбардировките над родния му Глазгоу през Втората световна война.

В началото снимал по сватби и преживял множество откази от медии преди да се утвърди, Бенсън фотографира всички американски президенти от Айзенхауер насам, той е до падането на Берлинската стена, убийствата на братята Кенеди, акциите на ИРА в Ирландия, расовите сблъсъци в САЩ, войните в Босна и Сомалия. 

А също така е на партита с Франк Синатра и Кейт Мос, оказва се един от малкото хора доближавали Боби Фишър в Ислания, среща се в САЩ с прогонения от СССР Александър Солженицин. Пред камерата му са били Уинстън Чърчил, принцеса Даяна, Анди Уорхол, Борис Елцин, Джак Никълсън, Елизабет Тейлър, Майкъл Джексън, допуснал го безпрецедентно до спалнята си в Невърленд. 

Ретроспективната му изложба във Vivacom Art Hall се открива на 5 декември от 19 ч., а по същото време на следващия ден Бенсън ще изнесе лекция. 

Пред "Дневник" Бенсън, малко преди да разреже тортата за 84-я си рожден ден, разказва за  приятелството с Труман Капоти, споделената еуфория с The Beatles от първия им номер 1 сингъл и какво е да снимаш Роман Полански, докато моли за помощ. Спомни си за срещите с Майкъл Джексън и Ейми Уайнхаус.

Преглед на оригинала

Джак Никълсън

Автор: Harry Benson

[Vivacom Art Hall]

Снимали сте толкова много хора от политиката, киното, музиката. Имало ли е момент, в който светът на публичността да ви е уморил или да е станал по-малко интересен, след като сте поглеждали толкова пъти зад завесата?

- Не, не ме е уморил, тъй като не ставам близък с хората, които снимам. Нямам подобно желание. Искам просто да си свърша работата. Ако после видя някой от тях някъде, казваме си "здравей", но нищо повече и искам да си остане така. За това си има причини. Не искам някой да ме събуди по телефона и да ми каже "Хари, може ли да не публикуваме онази снимка, на която бях гол в банята?" И сякаш трябва да се самоцензурираш заради човек, който ти е станал приятел, но същевременно всъщност не ти е.

Трябва ролите да са разграничени. Аз съм фотограф и хората от моята професия поддържат имиджа на публичните личности жив, това е. Същевременно не бих искал да бъда смятан за студен или зъл човек, макар че някои от моите снимки са показвали определени личности в много неблагоприятна светлина. Нямам за цел и да наранявам нечий чувства, дори и да не харесвам някои от хората, които съм снимал. Моята фотография е просто това, което виждам и моят начин да информирам читателите какво се случва в определена сфера. Това прави фотожурналистът и трябва да се придържа към тези рамки. Надявам се, че това, което казвам, има някакъв смисъл?

Напълно. Но имало ли е моменти, в които да сте искали да прекрачите тази граница?

- Прекрачвам собствените си граници постоянно. Някои фотографи стоят в периферията или бягат с останалите по време на някакъв катаклизъм, но моят навик е да остана на място. Събиранията на Ку Клукс Клан, движението на Мартин Лутър Кинг – младши и въобще расовите сблъсъци през 60-те бяха подобни събития. В личен план и до днес оставам приятел на Етел Кенеди (вдовицата на Робърт Кенеди), и пътувам два пъти в годината за вечеря в дома й във Флорида. Запазихме приятелството си въпреки че трябваше да отразявам убийството на съпруга й в ролята си на фотограф. За щастие тя знаеше, че просто върша работата си в този момент.

Били сте на метри и по време на убийството на Джон Кенеди, което се върна в новините покрай 50-годишнината от събитията. Какъв е най-личният Ви спомен от трагедията?

- Крясъците. Атмосферата беше близка до настроенията по време на убийството на брат му. Всички пищяха и се чудеха как това може да се случи отново, питаха се накъде отива Америка.

Често писателите, режисьорите и музикантите казват, че когато издадат творбата си, вече не я чувстват като своя, а като принадлежаща на някой друг. Изпитвате ли подобно усещане за снимките, които сте направили през годините?

- О, не, продължавам да ги чувствам много близки до себе си – все пак още ми плащат правата за публикуването им.Надявам се Хилъри Клинтън да бъде следващият президент на САЩ – цените на снимките ми на нея и Бил Клинтън ще скочат главоломно.

Преглед на оригинала

Джон Кенеди

Автор: Harry Benson

[Vivacom Art Hall]

Голяма част от хората, които сте снимали, вече не са сред живите и често след извънредни, трагични събития. Имали ли сте усещането по време на фотосесия, че може би работите с някого за последен път? Долавям подобно настроение от снимката Ви на Ейми Уайнхаус...

- Знаех за проблемите й с наркотиците, но в двата дни, в които работихме заедно през 2007 г., тя се държеше страхотно и се получи много добра фотосесия в един хотел в Лондон. Настоявах да сме в естествена среда, а не в някое студио, тъй като там винаги всичко е твърде режисирано и изкуствено. Една от малкото ми студийни снимки е на Рейгън и съпругата му от 1985 г. В студиото може да се върнеш и след година, и да подобриш снимката. А истински добрата снимка не може да бъде повторена. Това е момент, който ако не уловиш, си отива завинаги.

До голяма степен Ейми беше като всяка рок звезда, а те всички са малко или много луди. Винаги около тях има шум и наркотици, и поради това да снимам изпълнители ми омръзна бързо. Те действително правят едно и също.

Но не, когато снимам човек, който има проблеми, не се обременявам с усещанията дали той ще е жив утре. Моята цел е просто да направя възможно най-добрата снимка.

Имате и много любопитна снимка с режисьора Роман Полански, направена на Сейшелските острови през 1976 г. На нея се вижда само главата на режисьора, изглеждащ като давещ се насред вълните, но при по-внимателен поглед, се разбира, че всъщност той е заровен в пясъка до шията. Каква е историята зад нея?

- Снимах фотосесия на пиратска тематика за френското издание на "Воуг". Тя включваше модели, облечени в дрехи на пирати, но имах идея за нещо по-специално. На плажа бяхме само аз и Роман. Изкопахме дупка в пясъка, в която той можеше да се побере, но точно преди да започнем да снимаме, се оказа, че той не може да се измъкне от нея!

Значи тази физиономия на ужас е реална?

- Да, напълно. Той почна да крещи, че не може да помръдне. (имитира писклив глас): "Хари, спаси ме, моля те!" Аз му отговорих, че не мога да му помогна и ще отида да потърся помощ – разбира се, шегувах се, но ми се искаше да уловя този момент на безпомощност. Само като чу, че си тръгвам, започна да крещи с пълно гърло. Беше много забавно. Снимката ми с Кейт Мос зад кулисите по време на ревю в Париж (от 1993 г.) се случи също без да има нещо планирано – тя просто си стоеше така, гледаше ме и я снимах. Тя е прекрасна и за кратко се занимавах с модна фотография, но в крайна сметка се отказах. Единственото, което получаваш от нея, са красиви момичета в красиви рокли.

Преглед на оригинала

Кейт Мос

Автор: Harry Benson

[Vivacom Art Hall]

Нещо като опаковка без съдържание?

- Да, точно. Всеки може да се занимава с това, което иска, но за мен това никога не е било достатъчно.

Снимали сте Майкъл Джексън на няколко пъти през годините...

- Да, често работих с него. Но знаете ли какъв всъщност беше Майкъл Джексън? Един истински атлет. Всеки ден той тренираше поне по 3,5 часа, за да може да прави това, което правеше на сцената. Когато стиска ръката ти, твоята сякаш се смачква в дланите на неговата. В силните си години той беше всичко друго, но не и крехък човек. Той беше много силен и то във физическия смисъл на думата, и му беше необходимо, за да бъде този Майкъл Джексън, който хората познават и искат да видят.

Преглед на оригинала

Майкъл Джексън

Автор: Harry Benson

[Vivacom Art Hall]

Кога беше последният път, в който го видяхте?

- Малко след като го снимах през 1997 г. на трона в дома му, който е всъщност част от леглото му. Но бих искал да кажа, че аз съм работил с него и такива личности, защото се е налагало, не защото аз съм искал. Всъщност е доста депресиращо да си сред поп и рок звезди. Животът им е един и същ, виждаш едни и същи клишета. Но харесвах Майкъл, при него нещата бяха някак едновременно големи и истински. Наричаше се Краля на попа и да, това беше истина.

Когато сте започвали да снимате, още по времето, когато сте живели в Глазгоу, изпитвали ли сте някакви влияния от други фотографи?

- Следях определени издания, но знаете ли, което е интересното. Независимо какви снимки съм виждал и какви проучвания съм правил, нищо от това не ми е помогнало. Ако ми се отдаде възможност да снимам някого, по никакъв начин не ми помага как други фотографи са го снимали. Защото в момента, в който работите заедно, твоята личност оформя съдържанието на изображението и това, което са правили други със същия човек, няма никакво значение. Надявам се това, което казвам, да звучи логично. Но моята философия е винаги да вкарваш индивидуалността си в това, което правиш.

Звучите като човек, който е доста хладнокръвен в работата си. Имало ли е личности, от които сте се притеснявали преди да ги снимате?

- Бих казал, че е винаги добре да покажеш, че знаеш с какво съответната личност се занимава и да си съпричастен към делата й, особено като пред себе си имаш американския президент. Но като цяло към всеки проявявам еднакво уважение. Ако обаче някой започне да се лигави пред обектива, прекрачи някаква граница, в никакъв случай не съм неговият най-добър приятел и съм готов да вляза в преракания.

The Beatles

Илюстрация: Harry Benson

[Vivacom Art Hall]

Но снимката на The Beatles с боя с възглавници не е ли всъщност подобен момент?

- Всъщност да. Снимката е правена доста късно през нощта, малко след като те разбраха, че са номер 1 във Великобритания и са поканени в шоуто на Ед Съливан в САЩ, което беше огромна възможност за пробив в Америка. Интересно е, че в началото беше планирано да ги снимам как се бият, но Джон Ленън каза "Не, това ще ни накара да изглежда твърде инфантилно". Всичко се съгласиха да не го правим, но докато Пол Маккартни пиеше на канапето, Джон го изненада в гръб и започна да го бие с възглавница. И така цялата сцена всъщност се случи и то естествено.

Това, което много ми харесваше в снимките, които направих на The Beatles е, че нямаше шанс те да се повторят. И така е с голяма част от тях: Роман Полански вероятно повече няма да се дави на Сейшелските острови, Майкъл Джексън повече няма да стои на трона си и интересното е, че моята снимка документира последния път, в който той седи на него, Рейгън никога не е танцувал на мястото, на което го снимах, Доли Партън няма да се гримира пред това огледало някъде в Нашвил, Джак Никълсън никога няма да изглежда така, както изглеждаше през 1976 г. Фотографията е момент. Ето ги и Миа Фароу и Франк Синатра по време на парти на Труман Капоти – те никога повече няма да са заедно.

Познавахте ли Труман Капоти?

- Беше ми близък приятел. Снимал съм и него. Капоти беше страхотен човек, изключително позитивен, постоянно смеещ се. Не се движеше само в някаква тясна клика от холивудски известности, всеки можеше да бъде негов приятел. Подкрепяше младите безрезервно, обичаше да мотивира пробиващите творци да не се предават, да пробват различни неща. Не се държеше като ментор, като нещо повече от други. Беше и избухлив, понякога злобен, но преди всичко добър човек. И разбира се мразеше Норман Мейлър, тъй като той му отне "Пулицър"-а, който се очакваше да отиде при "Хладнокръвно". Труман ми липсва много, съпругата ми беше близка с него също. Обичаше чашката и като че ли, тя го уби.

http://www.dnevnik.bg/intervju/2013/12/04/2196089_hari_bensun_fotograf_snimkite_s_beatles_kapoti_reigun/

Защо Майкъл Джексън "Thriller" винаги ще бъде най-продаваният албум на всички времена

21 ОКТ, 2015 ENTERTAINMENT 

На 30 ноември, 1982, Майкъл Джексън "Thriller" удари музикалните магазини в цяла Америка. Заедно с известния заглавната песен, записа черта парад на хит сингъла, от "Billie Jean" на "Разкарай се." Албумът продължи да спечели рекордните осем награди Грами, в началото на Billboard 200 за две поредни години и продаде над 50 милиона копия по целия свят - на Гинес-проверена световен рекорд.

Read more at http://www.business2community.com/entertainment/why-michael-jacksons-thriller-will-always-be-the-best-selling-album-of-all-time-01358839#qQKGkgIgYukd0p7c.99

***David Focșanschi ridica juriul și publicul în picioare in finala de popularitate Next Star!

Ангел на светлината

Това е трудно да се види ангели, въпреки че съм се втренчи в своите картини в продължение на часове. Някои хора могат да ги видят без снимки, и те разказват интересни истории. Ангели-пазители са всички жени, например, които не ме изненада, след като разбрах. A раждане ангел, назначени от по-младите редиците, посещава всяко бебе, когато се появи, докато друг ангел, по-възрастен, но не и мрачно, ... помага на умиращите да напусне този свят, без мъка или болка.

Можете да се молим на ангели и те ще слушат, но най-добрият начин да им се обадя, аз съм казал, е да се смея. Angels реагират на наслада, защото това е, което те са направени. В действителност, когато съзнанието на хората се заоблачава от гняв или омраза, не ангел може да ги достигне.

Не всички ангели имат крило, така визионерите твърдят, но тези, които правят да развивам една педя от златните пера стречинг над целия свят. Ако имаше очи, които можеха да гледат право в слънцето, вие ще видите, огромно ангел председателстващият там; по-ведър една усмихва от лицето на Луната.

Angels прекарват целия си живот, които са вечни, предене около престола на Твореца, пеене Неговата хвала. Хората с запалените ушите са слушали инча На хармонията на ангелския хор са невероятно сложни, казват те, но ритъмът е проста. "Това е най-вече маршируват време", един съгледвач потвърди. По някаква причина, този факт е почти най-доброто, съм научил досега.

След известно време го имам самотна изслушване за ангелите не сте могли да видите за себе си. Когато един ангел-наблюдател, като чу, че е шокиран. "Не виждаш ли?" тя каза. "Но вие имате един ангел във вас. Всеки е. Мога да го видя точно сега, и аз си помислих, че може, също." "Не," казах аз за съжаление, и аз попитах какво приличаше."Знаете, че прилича на мен?"

"Е, да, и не" на ангел-наблюдател загадъчна отговори. "Всичко зависи от това, което мислите, че сте. Вашият ангел е точица светлина кацнал в самия център на сърцето си. Той е по-малък от един атом, но просто изчакайте. След като се доближи до нея, вашият ангел ще се разшири. Колкото по-близо сте дошли, толкова повече тя ще расте, докато най-накрая, в изблик на светлината, ще видите вашия ангел в истинската си форма, и точно в този миг, ще видите също и себе си. "

Така че сега аз съм гледам за моят ангел през цялото време. Аз седя мълчаливо, като се обърна погледа си навътре. Не мина много време, преди да зърна нещо. "Ти ли си, Ангел, държи свещ?" Един трептенето и тя изчезна. И все пак това бе достатъчно, за да зададете сърцето ми бие лудо. Следващия път, моят ангел ще се маха една лампа, след провеждане факла по време на полета, след което пали огън на открито.

Това е, което обеща на ангел-наблюдател, а сега, че съм забелязал слава, знам достатъчно, за да повярвам.

Написано от Майкъл Джексън

www.facebook.com

Как Sneddon удържа описание на Чандлър, от kristinpan

от Vindicatemj (Елена) Kristinpan направи нова крачка напред в нашето изследване на трикове Sneddon срещу истината и Майкъл Джексън, но това ново откритие се нуждае от представяне. Ако прочетете обявяване на 26 Май, 2005 Sneddon е около Йордания Чандлър [неправилна] описание на интимните части и снимки на MJ, направени по време на търсенето на лентата ще бъдете изненадани не само от неясна и непоследователна танц Sneddon е около обекта, но и от идеята си да въведете този доказателства, за да "обори становището доказателства, предлагани от свидетели за Ответник в смисъл, че той е на" срамежливи "и" скромните "природата и така не би изложени голото му тяло в присъствието на млади момчета". С това прокуратурата вече са въведени много слухове от трети страни в опит да докаже твърдените предходни лоши деяния от страна на ответника (в код доказателства 1,108 позволено от съдията), но това се предполага, че прякотодоказателство е трябвало да бъде съборена от тях в самия край на съдебния процес и е трябвало да докаже, относително малка нещо - че Майкъл Джексън не е срамежлив и скромен, и това е трябвало да бъде въведено като геройдоказателства и с друг код доказателства (1101). Но защо? Не беше ли смешно да се използва така, "изобличаващи" на доказателства, за да докаже, толкова незначително нещо, вместо да го използват като главното оръжие в хода на съдебния процес, когато те са били обсъждане на така наречените "лоши предишни актове"? Тази особеност в стратегията на прокуратурата смая много от нас, и толкова странно обрат в мисленето си остава една загадка - докато kirstinpan погледна в разликата между тези два кода и намери причината. Откритие е много интересно. Поставянето на разбираем език, тя установи, че тя е абсолютно никакъв шанс поява че Sneddon 1) манипулиран с кодовете и 2) иска или по-скоро каза, че иска да влезе в описанието и снимките в самия край на процеса на етапа на опровержение, когато отбраната вече отпочинали техния случай. The грешен код е имало грешка в прокурорския част и се използва целенасочено - да се запази защитата от сравняване на описанието и снимките. Доказателства код 1108 принуждава разкриването на всичкидоказателства на защитата на гостите и своевременно прекалено, а код 1101 позволява да го държи далеч от другата страна, тъй като е трябвало да бъде изненада и се използва за опровержението на нещо, каза по време на основната част на съдебния процес ("случай-главен"). Code 1101 не се прилага тук изобщо като нямаше какво да обори - Майкъл наистина е срамежлив и скромен и никога не се излага на никого, но нито един от свидетелите говори за това по време на процеса, така че нямаше никой, чието мнение бе да да се справи с "доказателства" тази Sneddon му. Въпреки опровержението е само претекст. Истинската причина беше желанието Sneddon да скрие разминаването от защитата и никога не им дадем шанс да направят сами сравнението. Значението на това откритие се реализира най-добре, ако го поставите в контекста на Sneddon винаги знаейки, че той не може да се въведе, че доказателства, изобщо (точка 8 от този пост обяснява защо той не успя). Наистина, Sneddon само каза, че иска да влезе, че доказателства, но нямаше абсолютно никакъв начин да се въведе описание \ снимките в отсъствие Джордан Чандлър на. Би разбито конституционно право на ответника - правото му да се изправи на свидетеля и му задава въпроси (конфронтацията право е гарантирано от Шеста Изменение). И това всъщност е причината, поради която съдията произнесе срещу движението Sneddon му. Този резултат е очевидно, добре очаква и неизбежно, и Sneddon беше, разбира се, напълно наясно, че не може да бъде по-различно. И тъй като Sneddon знаеше, че предложението му ще отидат никъде всичките му декларации са само рекламен трик. Въпреки това в комбинация с доказателства кодови игри това е нещо още по-лошо от това - Sneddon не само исках да мамят, но той също се е убедил, че никой не разбра, че той е измама.  Не само той иска да шокира медиите и обществеността с кухи си декларации за предполагаемото "мача", но той също манипулирани с кодовете на доказателства не се даде защитата шанс да провери на декларациите си. Това беше рекламен трик за цел да бъде никога не знае, че е лъжа. Ако Sneddon се е опитал да влезе в описанието и снимките по код 1108 съдията не би да ги оставя така или иначе (поради конфронтацията дясно), но в този случай голям усложнение би възникнала на обвинението - защитата би могъл да има достъп до тези доказателства и можеше становище на експерти, за това, и може да има лесно се справи с неговите лъжи в медиите. Томас Mesereau би трябвало да има информация от първа ръка, че не е имало мач и експертът можеше да потвърди думите му също. Но това в никакъв случай не беше да се хареса на Sneddon. Той искаше да каже една лъжа и да се размине с него също. Така че, показващи, че "доказателствата" за защитата е вън от въпроса за него, и това е причината той манипулира с тези кодове. Code 1101 му позволи да само се говори за него и никога не го покаже на другата страна. Всичко това и много повече се обяснява в пост kristinpan на: https://truthrunsmarathons.wordpress.com/2015/10/03/how-sneddon-withheld-chandlers-description/ Каня всички да го прочете, тъй като добавя много за нашето разбиране на ситуацията. Истината наистина работи маратони. Vindicatemj (Елена) | 08 октомври, 2015 г. В 19:20  https://vindicatemj.wordpress.com/2015/10/08/how-sneddon-withheld-chandlers-description-by-kristinpan/

"Странна двойка: Марлон Брандо И МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН

"Както неочаквани приятелства отиват, Марлон Брандо и Майкъл Джексън отнема известно разнищване. Двойката се срещна throug. З сина Брандо Мико, който започва да работи като бодигард на Джексън през 1980 г. и все още е нает от имението си. 

Мико Брандо: Те бяха много близки. Всичко, което беше необходимо за баща ми през последните няколко години от живота си, Майкъл беше там. Баща ми не е имал телевизор в спалнята си в момента и Майкъл и аз ще дойда и посещение.. го, седи на леглото си и говорете с татко, и баща ми ще излезе от стаята за секунда и Майкъл ще кажа [шепот], "Мико, баща ти не разполагат с телевизор в спалнята си." И аз казах: " Да, ако той иска да гледа телевизия и да отиде в другата стая, но той основно изследвания и отпуска в тук, и чете и пише, той прави своя собствена нещо. "И той каза:" Не, ние трябва да го получите . телевизор тук "Разбира се, на следващия ден, Марлон Брандо имаше телевизор в спалнята си, с любезното съдействие на Майкъл Джексън. 

Стеван Riley: Един от най-първите ленти слушах беше дълъг разговор между Майкъл и Марлон. Мисля, че беше в началото на връзката им, защото се чувствах като те са били тестване на водите помежду си и да се обяснява. Но Майкъл мислех за да стане актьор и е отишъл да види Marlon за да взема уроци. 

MB: Последният път, когато баща ми остави къщата си, преди да преминава, той е прекарал около месец и половина в ранчото на Майкъл, Neverland Valley. Просто висеше. Майкъл го имам свое готвач, собствената си иконом, собственото си домакинство. Неговите стаи. Той го получи своя собствена количка за голф, така че той може да бродят наоколо Neverland в свободното си време и да се насладите на цветята и дърветата и пейзажа и спокойствието. Вие не може да получи по-близо към края от тези две. 

SR: Имаше прилики: те очевидно двамата бяха в центъра на вниманието на медиите, двамата бяха хвърлени в затвора от знаменитост. Но Брандо беше може би по-възрастен. Усети уязвима душа в Майкъл и имаше степен на съпричастност и грижовна става. Той имаше интересен импулс да приемат и да си баща цифра до хората. Много от децата му бяха приети. И странно, видях някои писма от Jackson да Брандо, където той се обажда Брандо "татко". "

Karen Мориарти 

/www.facebook.com