МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН "UNPLUGGED": ЩЯХМЕ ДА ГО КУПИМ?*

ПУБЛИКУВАНО ОТ: RAVEN НА: 10 МАРТ 2013 Г. 

По-уместно е, щяхме да се задоволи с него? Бихте Майкъл да се задоволи с него?

"Unplugged" Сигурен съм, че повечето от вас знаят, е била много популярна MTV шоуто през 90-те години, чиято предпоставка е да се получи големите рок звезди име просто изключете от техните усилватели, седи на един стол с акустична китара и да докажем на света, че те биха могли да работят добре, без всички блясък, пищност и обстоятелствата. Шоуто стана изключително популярна.Обществеността обичаше много интимно, кафене усещането за изпълненията. Разбира се, гръндж рокери като Nirvana и Pearl Jam са естествено за този вид на нещо, тъй като са били на възраст блус рокери като Ерик Клептън. Но Майкъл Джексън?

Добре, преди да продължа, е по-добре да обясни къде отивам с това. Преди няколко седмици, гледане на последните данни за ефективността от Бъртън Къмингс на Guess Who, предизвика разговор между Шейн и I. Бъртън Къмингс е 65 години, старши гражданин по повечето стандарти. Но той все още успява да се облича много забавно шоу, ако макар и намалени. Музикален талант не може да се откаже, само защото ние възраст. Но понякога изпълнителите е нужно да се направят някои стайния и повторни. В края на краищата, тялото просто не може да направи някои неща, които да направите, и старши гражданин не можем да очакваме едни и същи неща от телата им, че са го направили на 25, или дори 35-без значение колко голяма физическа форма те са инча Дело в точка: Мадона е много тъжен и уморен Superbowl изпълнение. Разбира се, че има изумителни оценки, защото, добре, това е Мадона. И се отпуска, Мадона е в страхотна форма за петдесет и четири години стар . Но я гледам тези мажоретка клякам и сериозно се чудех дали тя ще бъде в състояние да се появят от тях е болезнен опит - най-вероятно още повече, че за нас, нейният оригинал поколение от фенове, отколкото за нея. Аз всъщност се озовах малко неудобно за нея. Дали това е жена, аз съм винаги се опитва да убеди младите хора може да направи кръгове около Лейди Гага и я ядат за закуска?

Виждал съм някои невероятни изпълнения от изпълнителите, които са над петдесет. Но аз не съм виждал някои много жалки. И честно казано, най-жалки изглежда да е от възраст изпълнители, които просто не са се научили, че те не могат да правят това, което правехме. Те не са се научили как да направят своите предавания "подходящ за възрастта" (за себе си, ако не и за нас).

Разбира се, има и изключения. Преди няколко години, след като видя, че много окъсани и жалки "Съединение" изпълнение на Led Zeppelin, имах доста ги отписват като винаги може да върши чудесна шоу на живо отново. Робърт Плант и Джими Пейдж slagged през по-голямата част от номера, както ако бяха ги правиш в съня си, и дори седи на един стол, машини, съоръжения просто звучеше ... уморени, жалко, и не е в състояние да удари високите тонове повече.

ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА LED ZEPPELIN МИ НАПОМНЯ НА СТАРЕЙШИНА ДЪРЖАВНИЦИТЕ В КЕНЕДИ ЦЕРЕМОНИЯ HONORS

Но последните им поразителен Кенеди център почести изпълнения показа, че никога не е твърде късно, за да обърне нещата. Да, всички те приличаха на тези бели коси, на възраст магьосници и мъдреци, които се използват просто да илюстрират своите обложки. Но те притежаваха този етап, което доказва, че никога не си твърде стар, за да свалят къщата. Въпреки това, те свали, че работата с достойнство и стил на възрастните държавници. Те обаче не съм виждал много стари ленти за коса, наскоро се опитвам да направя, все още излиза в пълния им на 80-скъпи дрехи, грим и коса и търси ... добре, нелепо. Като дядовци играят рокля-нагоре. Това е възраст, по подходящ начин, и това е защо тя работи.

Всичко това ме навежда на Майкъл, и натиска, той беше изправена като 50-годишният изпълнител с 50 продадени му показва, пред които са изправени. Както видяхме От това е, Майкъл не е имал намерение да забавя. Планът му бил да излязат и да направят всичко с пълна пара напред, точно както той винаги е правил, и всъщност да даде същото шоу, той винаги дава само със засилен натиск да докаже, че не само все още може да го направи, но може да направи по-добре, по-голяма и с по-спектакъл-"Уау!" - от всеки друг. В случая с Майкъл, той не само имаше на натиск той винаги поставя върху себе си отвътре, като на perfectionst изпълнител той е, но на добавена налягане като на цялата гледане на света, в очакване, за всяко подхлъзване на; всеки намек, че той е вече не може да бъде, добре, "Майкъл Джексън". И нека си го кажем, че е бил прав да се притеснявам. Един винт, един отменен шоу, една пропусната стъпка, един неудобен момент като този, който обитаван от духове Уитни Хюстън последната година от живота си (когато тя се препъна чрез високите тонове на "винаги ще те обичам") и критиците ще трябва рейк над въглените. Те бяха твърде нетърпеливи да го направя. Ние го знаеше. И по-добре да вярвам, Майкъл също го знаеше. Както и AEG. И може би с опити AEG, това е добър момент, както всеки да разгледа този въпрос.

ТОЙ Е ВСИЧКИ УСМИВКИ ТУК ... НО НЕ СЕ ЗАБЛУЖДАВАЙТЕ ЗА ТОВА, МАЙКЪЛ Е БИЛ ПОД МНОГО НАТИСК ДА НАПРАВИ ТЕЗИ ИЗПЪЛНЕНИЯ И ДА ГИ ПРАВЯ ПЕРФЕКТНО!

Без значение как го режа, истината е, че Майкъл Джексън е починал поради силния натиск, подадена му от тези шоута. Той прекарва безсънни нощи, които създават идеи, да, но също така да се притеснявате и подчертава способността си да направи 50 концерта. Той бе наблягането върху способността му да достави вид нон-стоп, час и половина спектакъл на нон-стоп танци, песни и движение, че сме дошли да се очаква и него търсенето на, тъй като той е на пет години. Този вид на изпълнение и работа етика бяха му вдъхнали от време той е бил малко дете. "Каквото и да правите, не спрат да се движат!" Джо обичаше да казва. От ранните си дни с Jackson 5 до последните му изпълнения репетиция за това, хореография и движение винаги е била по-голяма част от изпълнения на Майкъл като пеене. В действителност, един вероятно биха могли да твърдят, дали Майкъл е танцьорка и певица второто, или обратното. Той е бил и двете, разбира се. И ето защо идеята да се отделят един от друг, вероятно щеше да изглежда като чужда на Майкъл, за да ни.

КАТО ТАНЦЬОР, МАЙКЪЛ БЕШЕ ВИНАГИ СКЛОННИ КЪМ НАРАНЯВАНИЯ. НО ФРАКТУРИ СЯКАШ СТАВАТ ПО-ЧЕСТИ В ПОСЛЕДНОТО СИ ДЕСЕТИЛЕТИЕ.

Но за невероятните танцьори и певци двете, възраст да окаже влияние върху тялото. За певци, става по-трудно да се удари някои бележки и здравни схеми, като не се пуши, както и поддържане хидратирани стане още по-голямо значение. За танцьори, те трябва да се справят с неизбежните проблеми на отслабена ставите и по-крехки кости. В последното си десетилетие, Майкъл стават все по-податливи на злополуки и фрактури по време на репетиции. Въпреки че аутопсията на Майкъл разкри, че органите му са изключително здравословно за човек на неговата възраст, той не страдат от артрит, което без съмнение щеше да направи някои от по-взискателни танца му се движи доста болезнено. Той имаше възпаление на белите дробове, така задух щеше да е фактор. И дори и от най-ранна възраст, поддържане на необходимото ниво на хидратация по време на изпълненията винаги е било проблем за него. Неговата гъвкавост и ловкост качества толкова важно за танцьор би са били засегнати от възрастта. Със сигурност Майкъл имаше много качества компенсаторни че щеше да го придобили чрез чиста енергия и диск, и че неосезаема качество магия, която винаги докосна всичко, което той направи. Но за колко дълго? И на каква цена?

Ние всички знаем, че Майкъл ще са отменили показва, преди да позволи на публиката да го види по-малко от звездна форма за извършване на. За него единствената алтернатива на голямо шоу беше ... няма шоу. Това също е част от работна етика, които бяха насадили в него от детството.Бъдете най-добрите, най-голямата, не се разреши за втората най-добра. Майкъл взе много топлина през годините за увеличаване на броя на отменените шоута, но това, което мнозина не успя да разпознае (включително тези, в които са разочаровани фенове), е, че това се дължи на силен натиск, Майкъл усети, никога да не даде втори курс шоу. Или дори показват, че би било "добре" от някой друг стандарти.

Проблемът с много изпълнители, тъй като те възраст е, че понякога, добре, втората най-добра е толкова добър, колкото ще стане. Но вторият най-добър не трябва да означава втори курс. Това може да означава, както казах и преди, че трябва да бъдат направени някои промени и очакванията понижава - това важи и за нас, както и да ги.

Често съм си каза, че Майкъл наистина не трябва да се бият опитва да направи 50 концерта, точно както той винаги е изпълнявал своите изпълнения. Честно казано, Майкъл би могъл да седна на едно столче, колан навън "Ще бъда там" или евангелие, акустична предаване на "Man In The Mirror" и щяхме да сме точно толкова, колкото го обичаше. В действителност, някои от най-силните и запомнящи се изпълнения на Майкъл са тези, в които е лишен всички разкош и условия, далеч, и той просто пяха или извършени. Един добър пример в това отношение е неговата Бруней изпълнение на Earth Song, която е една от любимите ми изпълнения на този номер. По това време Земята песента се превърна в огромен експонат изпълнение, изпълнена с търкалящи резервоари на сцената, пълен спад на гърба на видео изображения, "селяните" в костюм, и Майкъл се премести на череша берач за ослепителен ефект. За изпълнение на Бруней, е имал нито един от тези трикове, за да падне отново. Спектакълът е просто Майкъл, от себе си, на сцената, и между другото, един от малкото пъти, Той пееше тази песен на живо, не Бекинг трак. На мястото на подвижния резервоари с войници пръкват, повдигнати мостове, както и всички други театрални изкуства, които са се превърнали в съществена част от този брой, той е принуден просто реклама ИЪ голяма част от инструменталната част на моста на песента. Но това е точно защо този спектакъл има сила, която го прави. Това е Майкъл, сурова изпълнител, копаят дълбоко в себе си и се свържете с този вътрешен съзнание, че той пише в "Dancing The Dream".

Когато Майкъл е бил "на" (или "в неговата зона", тъй като някои от тях са отнесени до него), е най-мощният нещо, което някога свидетел на сцената. А най-хубавото от него е, че той не се нуждаеше от фантазия трикове, без звънци и свирки, за да го направя. Той просто се нуждае от сцената и причина да бъде върху него. По дяволите, той не е необходимо дори музиканти ... той може да направи музиката си от главата му!

Или свидетел отново, този магически момент в това е, когато той пее, аз ще бъда там acapella. Или неговите сурови, импровизирана предаване на Billie Jean. За този въпрос, можете почти един от най-изпълнение, от това е, като доказателство, че магията на Майкъл като изпълнител не е зависима от размера на театрални или фантазия танцови движения, той е в състояние да доведе до. В действителност, през по-голямата тази връзка се, си танцови движения са далеч от перфектен (не забравяйте, че това е репетиция кадри, и той просто се разхождах из много от него!). Виждаме го как спира и започва, ние го виждаме да играе около с глупави ходове като "Penguin" (аз все още LOL на всички онези, които всъщност, че това е чисто нов MJ танц ход, той планира да въведе), ние го виждаме да извършват някои тромав, по-малко от плавни стъпки. Но критиците са почти повсеместно в прослава на този филм, и как в съзнанието им възстанови Майкъл Джексън като истински изпълнител. Защо е така?

Мисля, че мога да ви кажа защо. Тъй като това позволи на света да се види, може би за първи път от много години,, че истински талант на Майкъл като изпълнител не е зависима от резервоари, фойерверки, цял оркестър мащаба и линии на хореография танцьори архивиране. Върни се в Motown 25. Някои от най-великите моменти на Майкъл на сцената са били, когато е бил само той и светлината на прожекторите. Това е всичко, което някога е необходимо. Но някъде по пътя, или може би той заедно с всички нас, загубили връзка с този факт.

Така че може би като Майкъл възраст, тя може да стане в крайна сметка само за себе си, светлината на прожекторите, микрофон, и може би стол, на която да си почине тези изморят, заслужаващи крайници, които ни е дал толкова много през годините. Но аз ви гарантирам, че това е всичко, което той би имал нужда все още да взриви много изпълнители половината на неговата възраст от сцената. Възраст, в края на краищата, може да се свие нашите кости и пролетното от нашата стъпка.Но възрастта не може да отнеме магия.

Големият въпрос обаче е: Бихте Майкъл да се задоволи с това? И може би дори по-голям въпрос: Бихте ние са били съдържание с него? Бихме позволиха Майкъл Джексън възраст елегантно, без допълнителни изисквания към Moonwalk или онзи луд Pointe нещо просто още един път?

От всички показания, Майкъл е готов да се оттегли от изпълнение на живо. Той искаше да се движи и да преследва други интереси. Ето защо той нарича това показва "This Is It" турне. Разбира се, дали ще се придържат към този план е нещо, което никога няма да узнаем. Много изпълнители "твърдят," те са прави окончателното им турне, само за да обиколи отново ... и отново. До цяло ", това е" нещо наистина става един вид шега. В крайна сметка, най-продавания точка на всеки носталгия акт сега е, че това е "последното време той / тя / те някога ще турне." Обикновено ние знаем по-добре.Парите са често фактор. Но понякога тя може да бъде само, че ... добре, че е трудно да се каже довиждане да правиш нещо, което обичаш, особено ако това нещо, което обичаш, е бил част от живота си в продължение на половин век.

Някак си не мога да си представя Майкъл никогане се изпълнява, или не искат да пеят отново. И когато спра да мисля за това, там е наистина няма причина защо той трябва да са имали някога да се откаже от него, не повече от всеки друг и никога не трябва да се откажат от нещо, което обичам. Проблемът е, че той трябваше да мине покрай идеята, че неговите представления и изпълнения винаги е трябвало да бъде очила в най-големия и най-добрият. И светът се нуждае, за да отидете на това очакване, както и. Дълбоко в себе си на Майкъл Джексън най-великият изпълнител на живо и шоумен на нашето време е просто едно момче, което обичаше да пее. Той я обичаше толкова много, че това е той , а не на родителите си, които настояваха той беше твърде млад, който моли и пледира да бъде част от певческа група на братята си. Той я обичаше толкова много, че е той , на пет години,, които умело доброволно да направят шоу за таланти детска градина, така че той може да уау родителите си със способността си, и да ги убеди да му позволи да пред групата на брат му.

Когато бях в Гари миналия август, стояхме извън бившия Гарнет Начално, която е буквално на един хвърлей разстояние (няколко крачки надолу по задната уличка) от къща на Джексън. Се сетих за това изпълнение, когато 5-годишният Майкъл, с нищо друго, освен съпровод на пиано, стоеше все още на сцената и членовете на неговото семейство до сълзи с интерпретацията си на "Climb Ev'ry планина".

ГАРНЕТ ЕЛЕМЕНТАРНО, КЪДЕТО МАЙКЪЛ ДАДЕ ПЪРВОТО СИ ПУБЛИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Бързо напред няколко години, а ние сме 14-годишният Майкъл дава този невероятен спектакъл на "Ben" от 1973 г. "Оскар"-отново, това е Майкъл сурова, чиста и unembellished.

И нека не забравяме, как Майкъл успя да даде един от най-добрите му изпълнения, когато фрактура на глезена го принуди да изпълнява Спомням си времето да седна!

Има певци, които просто обичат да пеят и музиканти, които просто обичат да конфитюр. Има музиканти, които често ще седят на сесията, без заплащане и без слава, просто за любовта на правене на музика с колеги музиканти. Налице е всичко това. И тогава там са за конкурса , което е съвсем друга порода. Майкъл Джексън е изпълнител и са били за целия си живот. Той обичаше да пее и танцува, но той също процъфтява в поскъпването на публиката и топлината на прожекторите.Но аз не се съмнявам, за минута, че той е все още, дълбоко в себе си, че малко момче, което просто обичаше да пее. Много от най-близките му приятели и тези, които са работили за него са писали за чистата радост и привилегия просто е в състояние да слушате през стените и да го чуете да пее за себе си в съседната стая, тъй като той отиде за някои ежедневната задача. Има истории за него време на време той е бил в Ирландия, в местните кръчми, Участието в местни напитки и присъединяването на местните жители в песен, или седнало с който просто се случи да се играе в клуба тази нощ. Какво рядък и прекрасен лечение тези хора са били осведомени за Човек може само да си пожелаем, че някой е имал предвидливостта да запише някои от тези импровизирани изпълнения, но след това, ако имаха, те вероятно ще са загубили голяма част от магията си за Майкъл и за тези, които са достатъчно късмет, за да ги наблюдава. За пореден път това, което беше нещо просто забавно и спонтанно са станали ... добре, изпълнявайки отново. За съдийството очите на света.

МАЙКЪЛ КЪЩА В ИРЛАНДИЯ. ОТ ВСИЧКИ СМЕТКИ, ТОВА БЕШЕ ОЧАРОВАН И LAIDBACK LIFE. ТОЙ БЕШЕ КАЗАНО ПОНЯКОГА ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИТЕ КЪМ МЕСТНИТЕ ЖИТЕЛИ В КРЪЧМАТА, КЪДЕТО ТЕ GOT A РЯДКО УДОВОЛСТВИЕ ... НАПЪЛНО ИМПРОВИЗИРАНА ИЗПЪЛНЕНИЯ.

Кой знае, може би някои от тези импровизирани изпълнения дори не са били чак толкова добър. Ли значение? Майкъл беше просто забавно нещо, което всичко от себе си беше позволил твърде кратък и напълнена с работата живот съвсем малко време за.

Ако Майкъл продължава да изпълнява в неговата 60 и отвъд, със сигурност би трябвало да са направени някои промени, както и някои очаквания се понижи. Мога да си представя, той щеше да започне да се облегне в по-голяма степен към балади и евангелски номера, и по-малко върху огромни, театрални спектакли като песен на Земята (че той вероятно би могъл да излезе с изобретателни начини, за да я изпълни по-нисък ключ) и трудно шофиране, хореограф-тежки номера като Beat It и Трилър. Дори готовност засади като Billie Jean вероятно да стане преоткриване, може би с темпото се забави и вече не разчита на всички ослепителни завъртания и moonwalking. И все пак, той може да в крайна сметка тя се оттегля от reportoire си напълно, предпочитайки да поддържа, че работата някога запазени в паметта ни, тъй като тя е в своята слава.

МИК ДЖАГЪР ИЗПОЛЗВА, ЗА ДА КАЖЕ, ЧЕ НЕ ИСКАХ ДА БЪДА ИЗВЪРШВАНЕ НА "SATISAFCTION" НА 50. ТЕЗИ ДНИ, ТОЙ ВСЕ ОЩЕ Я ИЗПЪЛНЯВА, ДОКАТО БУТАНЕ 70!

Мик Джагър използва, за да се каже, най-лошото нещо, което може да си представи себе си все още извършване на "Satisafaction" в петдесетгодишен. Е, той сега иска 70 и познайте какво? Да, все още извършване на "Satisfaction". И съдейки по някои от последните изпълнения камъни Виждал съм чрез клиповете на най-новата турне, звучи дяволски много добре докато го правите. Камъните са друга банда, че преди една година, бих казал, е необходимо просто да се пенсионират грациозно, докато те са по-напред. Но скорошно изпълнение не съм чувал за "Gimme Shelter" с Mary J. Blige ме отвя, и се оказа отново глупостта на подценяване на тези художници. Е, в крайна сметка, една добра причина защо повечето от най-големите артисти от моето поколение са издържали. Защото те са велики художници. И както сам каза Майкъл, "Добър изкуство никога не умира."

Не, нито пък някога остарее. Тя е вечно млад. Но понякога, тя не трябва да се забави малко.

Майкъл е починал твърде млад. Той почина под силен натиск се опитва да докаже на света, че все още може да се постави на същото шоу, той е на възраст двадесет и пет. Най-тъжното за това е, че не е имал. Ако само той би могъл да живее, за да видите похвала, той има повече от няколко часа на сурово репетиция кадри!Ако само той би могъл да си позволи да се види, че най-големият му подарък на света е просто да бъде себе си, и че всичко, което някога е трябвало да направи за нас, е да пее.

Бяхме твърде трудно за Майкъл, или е бил просто твърде усилено върху себе си? И каква част натиска на AEG играят във всичко това? Това не са лесни въпроси, а те нямат лесни отговори. Предстоящия процес може да отговорите на няколко, но няма да се разреши въпросът дали, в крайна сметка, диск на Майкъл за съвършенство и необходимостта винаги да се надминат играе крайната страна. И какво, ако той е казал, AEG, виж, аз ще направя тези шоута, но аз просто искам да изляза на сцената, да седне на един стол, и пеят няколко номера? Какво мислите реакция би била? Не е прекалено щастлив, мога да си представя.

За толкова дълго, колкото той е живял, битка на Майкъл би винаги е бил между това да бъдеш на изпълнителя, той някога беше срещу изпълнителя сега той е в състояние на битието. И аз не говоря петдесетгодишен, задължително, защото вярвам, че той все още е в него, сигурно и лесно можеше да свали "This Is It" показва ... за известно време. Но в крайна сметка, тя щеше да навакса с него. И тогава какво? Бихте свят са били доволни да намали очакванията си за Майкъл Джексън? По-важното е, че той ще някога са били доволни да ги намалят за себе си? Като човек, който вече знае какво е да обитават петдесет-годишният орган, мога да ви кажа точно какво Майкъл става чрез. Има дни, когато все още се чувстват способни на вземане на целия свят ... и дни, когато светът земи апартамент на задника си, ви напомня в най-лошите и най-неудобните възможни начини, че вече не са шестнайсет, дори ако все още се чувстват като , че 16-годишният във всяко друго отношение.Огледалото ни напомня по друг начин, както и телата ни. Имам само да се огледаме и да видим много от приятели, са се увеличили с които са или вече умират, или страдат от последиците от артрит, фибромиалгия, диабет, сърдечни и чернодробни заболявания, както и толкова много други инвалидизиращи заболявания, които идват с хол в едно застаряващо тяло.

Тъй като Stevie Nicks запя:

Е, аз съм бил страх от промяна ... 
Но времето ви прави смели 
деца пораснат 
съм остаряват твърде 
съм остаряват твърде

Дори принц (певица) е претърпяла операция за смяна на тазобедрената става!

Майкъл беше на нашето поколение. Някак си, ние никога не може да го представим като остарявам, което би означавало, същата смъртност, тъй като останалата част от нас. Искахме да го държи вечно млада, завинаги moonwalking, завинаги "Bad", така че една малка част от себе си да живее в постоянен безсмъртие.

Стори ми се, това, което Майкъл искаше. Най-малко, за да може да ни даде, че много.

Бихме могли да кажем, той е отдал живота си да направи точно това.

http://allforloveblog.com/

Майкъл Джексън - Бил Клинтън въвежда в DNC Fundraiser (много ряд

МАЙКЪЛ, ЧЕРЕН И КРАСИВ: ФОТОГРАФСКИ TRIBUTE*

ПУБЛИКУВАНО ОТ: RAVEN : 3 МАРТ 2013 Г. 

Известно време назад, аз съм много популярен пост, наречен "Защо обичам Съвършенното лице на Майкъл." Мисля, че този пост порази с акорд  мнозина, които се чувстват по същия начин като мен, че зрелия Майкъл от поста си козметична хирургия, след витилиго ера не е "изрод" сме били накарани да вярват, но красив, да, дори горещ и секси!Човек.

Но при възприемане на зрелия Майкъл, нека не забравяме, че има и много основателни причини да продължават да празнуват младия Майкъл. Често чувам хората донякъде шеговито се отнасят до различни епохи на Майкъл като "черен Майкъл" и "бял Майкъл." Разбира се, такива етикети са много безсмислени, различни от предоставяните понякога необходимите отправни точки за малко по-малко Джаксън-образован, който не може да знае да използва  повече политически правилните условия като "Thriller ера Майкъл" или "Опасен ера" или "Invincible ера." За много по-лесно е просто да мисля, че по отношение на "черен Майкъл" и "бял Майкъл."  Проблемът е, че никога не е имало време, когато Майкъл не беше черен мъж. Позовавайки се на него от тези отличия като "бял Майкъл" или "черен Майкъл" прави сериозна несправедливост, тъй като такива етикети създават погрешното впечатление на човек, който е променил раса. Той е бил в по-късните си години, просто един черен мъж в капан в тялото на човек с кожно заболяване не бял, но както много хора, които го познаваха удостоверява, всъщност "полупрозрачен".

На по-метафоричен ниво, може би дори да се твърди, че той стана някой, които буквално се издига цвят и раса, като се превърне в сила, "безцветен".

И все пак, знам, че има много фенове, които все пак имат специално място в сърцата си за Майкъл галено наричат ​​"моят Майкъл" и за мнозина, това е епохата, когато Майкъл беше наистина "Черно и красиво" в всеки смисъл на думата. Това е, може би, особено вярно за тези фенове, които остават носталгия за Джексън 5/Jacksons ера, или дори за победата / Трилър епохи. На последно място, трябва да се даде кредит на Тод Грей, чиито снимки на Майкъл са някои от най-емоционален, секси и артистични тази епоха. Негови фотографии включват голяма част от тази колекция, и са лесно сред много от любимите ми снимки на Майкъл от края на 70-те и началото на 80-те години. Бих казал, доколкото тези фотографи, които заловили младия Майкъл в разцвета на силите си, Грей се нарежда сред най-добрите изобщо някога е имало. Силно препоръчвам картина, "Преди той беше цар", който разполага с много от тези красиви и редки снимки, ще взема този момент.

Така че нека да има пауза за да отпразнуват момче и мъж, което Майкъл беше преди витилиго завинаги да промени хода на живота му, външния вид и усещането ни за него. Тези образи са някои от моите лични фаворити, и се надявам, че всички ще им се наслаждават, също  не изисква особено някакви усилия, за да ги подредите в хронологичен ред или по категоризация. Те са съвсем просто, само някои от най-сладките, най-секси и зашеметяващи снимки на Майкъл като дете, тийнейджър и млад възрастен в моята колекция.

http://allforloveblog.com/

The Jacksons семейна династия 1-ия пълен епизод PT 1/6

http://youtu.be/S7pz-l7QIjI

Майкъл Джексън - редки кадри

Майкъл Джексън редки затопляне гласа си

Интервю на Опра Уинфри с Майкъл, 1993:

Oprah : Дами и господа, Майкъл Джексън.

Майкъл Джексън влиза във всекидневната на своя дом. Двамата се здрависват и Майкъл целува Опра по бузата. 

Oprah : Колко си притеснен? 

Michael : Колко какво? 

Oprah : Колко притеснен се чувстваш в момента? 

Michael : Всъщност изобщо не съм притеснен. 

Oprah : Наистина ли не си? 

Michael : Не, аз никога не се притеснявам. 

Oprah : Дори и на първото си интервю, което се излъчва на живо в цял свят? Мислех, че ще си леко притеснен, но ти очевидно не си и това е страхотно, защото ако ти не се притесняваш, и аз няма да се притеснявам. Искам само да уведомя зрителите ни по света, че когато се уговаряхме за това интервю, ти каза, че с готовност ще разговаряш с мен за всичко. 

Michael : Вярно е. 

Oprah : Много вярно. Преди малко те наблюдавах, докато се гледаше във видеото от ранната ти кариера. Върна ли се назад в спомените си? 

Michael :Стана ми смешно, защото отдавна не съм гледал тези кадри. Дали ме върна назад в спомените ми? Да, аз и братята ми, които много обичам, това е прекрасен момент за мен. 

Oprah : Видях те да се смееш, докато се гледаше как пееш Baby, Baby, Baby. 

Michael : Да, смятам, че Джеймс Браун е гений, беше невероятен с the Famous Flames. Когато го гледах по телевизията се ядосвах на оператора, защото всеки път, когато Джеймс Браун започваше да танцува сериозно, те даваха близък план на лицето му и аз не можех да му видя краката. Започвах да крещя „покажете го, покажете го”, исках да го наблюдавам и да се уча. 

Oprah : Значи той е бил голям ментор за теб? 

Michael : Феноменален, феноменален. 

Oprah : Кой друг? 

Michael : Джаки Уилсън, когото боготворя като изпълнител, и разбира се, в музикално отношение – Мотаун. Bee Gees са брилянтни, аз просто обожавам великата музика.

Oprah : Когато гледам тези твои записи – а бог знае, че докато сглобявахме клиповете, прегледах всички видеозаписи, които някога са ти правени – та когато ги гледам, и особено онези от най-ранните ти изпълнения, ти сякаш оживяваш на сцената. Извън сцената пак толкова щастлив ли си бил, колкото изглеждаш на нея? 

Michael : Ами, на сцената се чувствам като у дома си. Най-удобно се чувствах на сцената, но щом слезех от нея, ставах много тъжен. 

Oprah : Наистина ли?

Michael : Да.

Oprah : Тъжен от самото начало, откакто се качи за пръв път на сцената ли, толкова тъжен?

Michael : Самотен, тъжен, принуден да се изправя лице в лице със славата и всичко това. Имаше моменти, когато си прекарвахме страхотно с братята ми, бой с възглавници и подобни забавления, но често плачех, защото се чувствах много самотен. 

Oprah : На каква възраст започна това?

Michael : О, от самото начало, бил съм осем-деветгодишен. 

Oprah : От самото начало на световната ви слава като група.

Michael : Да.

Oprah : Значи нещата не са били такива, каквито са изглеждали в очите на целия свят, на всички нас ... Спомням си времето, когато бях малко чернокожо момиченце, исках да се омъжа за Джаки Джаксън, брат ти ... всички ние сме смятали това за най-прекрасното нещо на света, кой не си е мечтал за подобен живот? 

Michael : Беше прекрасно. Славата ти дава и много прекрасни неща. Пътуваш по света, срещаш се с хора, обикаляш различни места, страхотно е. Но това има и друга страна, не че се оплаквам. Има много репетиции, на които трябва да отделиш голяма част от времето си, да дадеш много от себе си. 

Oprah : Чувстваш ли ... Онзи ден говорих със Сюзън де Пас, тя е работила с вас в Мотаун, има голям принос в подготовката на всички ви, тя е намерила костюмите за шоуто на Ед Съливън. Говорихме и за това какво отнема славата? На теб отне ли ти нещо?

Michael : Ами, осъзнавам го, особено сега – а и тогава – първо приключвах с обучението си за деня, три часа с частен учител, и веднага след това отивах в звукозаписното студио и не излизах оттам часове наред, докато не станеше време за лягане. Помня, че когато отивах в студиото виждах парка, който се намираше от другата страна на улицата. Виждах как всички деца си играеха. Това ме натъжаваше и плачех, защото вместо да играя, аз трябваше да работя. 

Oprah : Искам да покажа няколко твои снимки като малко момченце. 

Michael : OK. 

Oprah : Сюзън каза, че цената (за тази слава) е много висока. Искам да знам колко висока е била тази цена, да изгубиш детството си, да живееш по този начин? 

Michael : Ами, нямаш възможност да правиш нещата, които могат да правят другите деца – да имаш приятели, партита с нощувка, другарчета. Аз не съм имал нищо такова. Нямах никакви приятели като дете. Единствените ми приятели бяха братята ми. 

Oprah : Имало ли е някога място, където – знаеш какви са децата, аз например си спомням как си говорех самичка и си играех с куклите си – имаше ли ... аз смятам, че всяко дете има нужда от място, където да избяга, да се скрие, детски свят, плод на детското му въображение...ти имал ли си някога време да правиш това? 

Michael : Не. И точно затова сега се опитвам да наваксам с онова, което не съм имал тогава. Хората се чудят защо около мен непрекъснато има деца. Защото чрез тях намирам онова, което никога не съм имал, Дисниленд, увеселителни паркове, игри. Обожавам всички тези неща, защото когато бях малък, всичко беше само работа, работа, работа, пътуване от един концерт на друг, ако не е концерт, ще е звукозаписното студио, ако не е студиото, ще е телевизионно предаване, или интервю, или фотосесия. Винаги имаше някаква работа. 

Oprah : Чувстваше ли – Смоуки Робинсън е казвал това за теб, както и много други хора, - че си като стара душа в тялото на малко дете? 

Michael : Помня, че непрекъснато чувах това, когато бях малък. Където и да отидех ме наричаха 45-годишно джудже, постоянно ми го казваха, навсякъде ... питали са ме, когато бях малък и започнех да пея, питали са ме: „Ти имаш ли представа колко си добър?” Аз отговарях, че никога не съм се замислял. Просто го правех и то се получаваше така. Никога не съм се замислял за това, всъщност. 

Oprah : И ето те теб, Майкъл Джексън ... вие имахте толкова хитове, по четири наведнъж (в класация), а ти си плачел, защото не си имал възможност да бъдеш като другите деца. 

Michael : Обичах шоубизнеса и все още го обичам, но има моменти, когато искаш да играеш и да се забавляваш и точно това ме натъжаваше. Помня веднъж, приготвяхме се да заминаваме за Южна Америка, багажът ни беше опакован и натоварен в колата, а аз се скрих и плаках, защото изобщо не ми се тръгваше. Исках да си играя. Не исках да ходя никъде. 

Oprah : Братята ти завиждаха ли ти, когато цялото внимание започна да се насочва към теб? 

Michael : Не, доколкото ми е известно. 

Oprah : Никога не си усещал завист?

Michael : Нека помисля ... не. Не, мисля, че винаги много са се радвали за мен, че умея да правя определени неща, но никога не съм усещал завист от тяхна страна. 

Oprah : А смяташ ли, че сега ти завиждат?

Michael : Не бих казал. Не мисля, не.

Oprah : Не. Какви са взаимоотношенията ти със семейството? Все така близки ли сте всички?

Michael : Много обичам семейството си. Ще ми се да можех да ги виждам малко по-често. Но всички добре разбираме това, защото семейството ни е в шоубизнеса и всички работим. Имаме си семеен ден, на който се събираме всички заедно. Избираме нечия къща, може да е къщата на Джърмейн, или на Марлон, или на Тито и всички се събираме заедно, помежду ни цари разбирателство и любов, говорим си, наваксваме с информацията един за друг. 

Oprah : Не се ли разстроихте всички заради книгата на ЛаТоя и нещата, които тя каза за семейството? 

Michael : Не съм чел книгата на ЛаТоя. Аз просто знам как да обичам сестра си от сърце, обичам ЛаТоя, винаги ще я обичам и за мен тя винаги ще е щастливата, любяща ЛаТоя, която помня от времето, когато растяхме заедно. Така че не мога напълно да отговоря на този въпрос. 

Oprah : Чувстваш ли, че някои от нещата, които тя казва, са верни? 

Michael : Не мога да отговоря, Опра, съвсем откровено казвам, че не съм чел книгата. Това е чистата истина. 

Oprah : Добре, да се върнем в детството ти, когато си изпитвал всичко това – предполагам че е било болка, терзание, че е нямало с кого да си играеш освен с братята си ... и никога не си имал парти с преспиване? 

Michael : Никога.

Oprah : Мисля си за онова малко сладко момченце, което си бил и всички са те щипели по бузките, защото си бил много чаровен, и после настъпва пубертетът, фазата на „грозното патенце”, когато всичко е много мъчително ... и се питам, когато започна да навлизаш в пубертета, след като си бил дете-суперзвезда, това труден период ли беше за теб? 

Michael : Много. Много, много труден, да. Мисля, че всяко дете-звезда страда през този период, защото ти вече не си сладкото чаровно детенце, което всички са виждали досега. Започваш да растеш, а те искат да останеш завинаги малък. 

Oprah : Кои са те?

Michael : Публиката. А ти растеш. Промяната е неизбежна.

Oprah : Така е. 

Michael : Да, а аз имах ужасно много пъпки и толкова много се срамувах, дори избягвах да се гледам, криех лицето си в тъмното, не исках да се поглеждам в огледалото, баща ми ме вземаше на подбив, а аз ненавиждах това и плачех всеки ден. 

Oprah : Баща ти те е вземал на подбив заради пъпките ти?

Michael : Да. И ми казваше, че съм грозен.

Oprah : Баща ти ти е казвал това?

Michael : Да, така ми казваше. Съжалявам, Джоузеф.

Oprah : Какви са отношенията ти с него?

Michael : Обичам баща си, но не го познавам.

Oprah : Изпитваш ли гняв към него, че ти е причинявал това? Това всъщност е доста жестоко, според мен.

Michael : Дали изпитвам гняв към него?

Oprah : Защото пубертетът е достатъчно труден период сам по себе си и без някой от родителите ти да ти казва, че си грозен.

Michael : Дали изпитвам гняв към него? Понякога дейтвително чувствам именно гняв. Не го познавам така, както бих искал да го познавам. Майка ми е прекрасна. За мен тя е съвършенството. Просто ми се ще да можех да разбирам баща си.

Oprah : Да поговорим за този период на съзряването ти. Тогава ли започна да се затваряш в себе си? Защото ти на практика не си говорил на света вече 14 години. Затворил си се, превърнал си се в самотник. С цел да се предпазиш ли го правеше?

Michael : Усещах, че около мен няма нищо важно, което да кажа, и това бяха много тъжни, тъжни години за мен.

Oprah : Защо са били толкова тъжни? Ти се раздаваше на сцената, получаваше наградите си „Грами”. Защо са били толкова тъжни?

Michael : О, има толкова много тъга относно миналото ми, пубертета, баща ми, всичките тези неща.

Oprah : Значи той ти се е подигравал, присмивал ти се е.

Michael : Да.

Oprah : Той ... той някога удрял ли те е?

Michael : Да.

Oprah : И защо те е удрял?

Michael : Той ме виждаше като ... искаше аз да ... Не знам дали съм бил златното му дете или каквото и да е там; някои биха могли да го нарекат строг възпитател и прочее, но той беше много строг, много неотстъпчив, много суров. Можеше да те уплаши дори само с поглед. 

Oprah : И ти се страхуваше от него?

Michael : Много. Имало е случаи, когато той идва да ме види и на мен ми става лошо, започвам да повръщам.

Oprah : Като дете или когато си бил вече възрастен?

Michael : И като дете и като възрастен. Той никога не ме е чувал да казвам това. Съжалявам, моля те не ми се ядосвай.

Oprah : Добре, но според мен всеки трябва да поеме отговорност за нещата, които е вършил през живота си. А баща ти е един от онези хора, които също трябва да поемат отговорност.

Michael :Но аз наистина го обичам.

Oprah : Да, това го разбирам. 

Michael : И му прощавам.

Oprah : Но как можеш наистина да простиш (така лесно)?

Michael : Прощавам, наистина. Има толкова много глупости, и толкова много долни лъжи, изписани за мен, които изобщо не са верни, абсолютни лъжи. И това са някои от нещата, за които исках да говоря. Пресата си измисля толкова много неща. ... Божичко! ... ужасни, потресаващи истории; това ме накара да осъзная, че колкото по-често чуваш една лъжа ... ти започваш да я приемаш като истина.

Oprah : Говорихме за някои от слуховете преди паузата, а има още толкова много. Първо, докато се подготвях за интервюто, се разходих из цялата ти къща, на горния етаж, без да ме видиш, и търсех тази кислородна камера, но така и не открих кислородна камера никъде в дома ти.

Michael : Тази история е толкова безумна, тя е едно от творенията на таблоидите, абсолютна измислица.

Oprah : ОК, но има твоя снимка, на която лежиш в нещо такова, тя откъде се появи? Откъде тръгна цялата работа?

Michael : Това е ... правих една реклама за Пепси и получих много лошо изгаряне, за което ми изплатиха обезщетение от един милион долара и аз дадох всичките пари като дарение ... създадохме Център за изгаряния „Майкъл Джексън” и това е една медицинска технология за лечение на пострадали от изгаряния ... така, и аз разглеждам това изобретение за лечение на пострадали от изгаряния и решавам да легна вътре, да го изпробвам, някой прави снимката, дава я за проявяване и човекът, който я обработва си казва: „О, Майкъл Джексън”, прави копие и за себе си и тази снимка обиколи света с прикрепената към нея лъжа. Това е абсолютна лъжа, защо хората си купуват тези вестници? Това не е истина и аз съм тук, за да ви кажа – не съдете даден човек и не си правете изводи, докато не разговаряте очи в очи с него, без значение каква е историята, не съдете човека, защото това е лъжа.

Oprah : Прав си, на тази история сякаш й поникнаха крака.

Michael : Това е безумие! Защо ми е да спя в камера? (смее се)

Oprah :Ами, според слуховете, спиш в камера, защото не искаш да остаряваш.

Michael : Това е глупаво. Това е бесмислица. Абсолютно скалъпена история и аз се чувствам много неловко. Имам желание да простя на пресата, да простя на всеки, възпитаван съм да обичам и да прощавам, това нося в сърцето си, но моля ви, не вярвайте на тези безумни, ужасни неща.

Oprah : Купи ли костите на Човека-слон?

Michael : Не, това е поредната глупост. Обичам историята за Човека-слон, много ми напоня за самия мен, отъждествявам се с нея; тази история ме разплака, защото видях себе си в нея, но не, никога не съм искал да ... пък и къде ще сложа някаква купчина кости?

Oprah : Не знам.

Michael : И защо бих искал да притежавам някакви кости?

Oprah : Не знам. Това пък откъде дойде?

Michael : Някой си го измисля и всички започват да му вярват. Когато една лъжа се повтаря достатъчно често, тя се превръща в истина.

Oprah : Да, а хората правят пари, като продават жълти вестници.

Michael : Да.

Oprah : Добре. Неотдавна плъзна друга история, и аз знам, че един от адвокатите ти свика пресконференция, та историята беше, че ти искаш бяло дете да изиграе теб в реклама на Пепси.

Michael : Това е такава голяма глупост. Това е най-нелепата и ужасна глупост, която някога съм чувал. Това е безумие. Защо – първо, при положение, че лицето ми е в рекламата на Пепси, самият аз като малък – защо бих искал бяло дете да играе мен? Аз съм чернокож американец, гордея се с расата си. Гордея се, че съм такъв, какъвто съм. Чувствам се много горд и достоен човек. Все едно ти да искаш ориенталско дете да изиграе теб като малка. Има ли в това някаква логика, някакъв смисъл? 

Oprah : Не. 

Michael : Така че, моля ви, хора, спрете да вярвате на тези ужасни истории.

Oprah : Добре, тогава нека се спрем на най-обсъжданата тема около теб. Цветът на кожата ти съвсем очевидно е по-различен, отколкото преди години, и това предизвика доста спорове и спекулации, коментира се какво си направил или какво правиш, дали избелваш кожата си и дали кожата ти е по-светла, защото не искаш да си черен? 

Michael : Първо, доколкото ми е известно, не съществува такова понятие като избелване на кожата. Не съм виждал такова нещо, не знам какво е.

Oprah : Ами, преди имаше едни продукти, помня когато бях малка, непрекъснато слушах за „избелване до блясък”, но за това са ти нужни около 300 000 галона.

Michael : Добре, но първо – ситуацията е следната. Страдам от кожно заболяване, което разрушава пигментацията на кожата. Това е заболяване, не зависи от мен. Така. Но когато хората измислят истории, че не съм искал да бъда това, което съм, мен ме боли.

Oprah : Значи това е ...

Michael : Това е проблем, който не мога да контролирам. Но какво да кажем за всички онези милиони хора, които стоят на слънце, за да почернеят, за да станат по-различни от това, което са? Никой не казва нищо по този въпрос.

Oprah : Кога започна това, кога твоят ... кога започна да се променя цветът на кожата ти?

Michael : Ох, ами, не знам точно ... по някое време след Трилър ...около Off the Wall, Thriller, някъде тогава. 

Oprah : Но как го прие ти? 

Michael : Това е наследствено, баща ми казва, че се предава от негова страна в семейството. Не мога да го контролирам ... не го разбирам, натъжава ме много. Не искам да навлизам в историята на заболяванията си, защото е твърде лично. Просто това е положението.

Oprah : Добре, аз просто искам да изясним това: ти не приемаш нищо, за да промениш цвета на кожата си ...

Michael : Боже мой, не, опитвали сме се да го контролираме с грим за изравняване на цвета, защото кожата ми изглежда на петна. Трябва да изравнявам цвета й. Но знаеш ли кое е най-смешното, защо това е толкова важно? За мен това не е важно. Аз съм голям почитател на изкуството, обожавам Микеланджело, ако имах възможност да разговарям с него, или когато чета за него, бих искал да знам какво го е вдъхновявало да постигне всичко това, анатомията на майсторската му техника, а не с кого е излизал снощи ... какъв е проблемът с ... имам предвид, че ... ето това е важно за мен.

Oprah : Колко пластични корекции си си правил?

Michael : Много, много малко. Това е истината. Нека го кажем така, ако искат да знаят за тези неща, всички любопитни хора по света, нека прочетат книгата ми Moonwalk, пише го в книгата ми. И още нещо, ако всички хора в Холивуд, които са си правили пластична операция, ако всички те заминат на почивка, в града няма да остане нито един човек.

Oprah : М-м-м, мисля, че може и да излезеш прав.

Michael : Смятам, че съм прав. Градът ще опустее.

Oprah : Причината да започнеш да си правиш пластични операции в онези младежки години ли се корени? Защото не си харесвал начина, по който изглеждаш?

Michael : Не, не е точно така. Има само две причини. Но наистина, прочетете го в книгата, не е кой знае какво.

Oprah : Не искаш да ми кажеш на какво се дължи? Очевидно е, че си правил корекция на носа си.

Michael : Да, но същото са направили и много от хората, които познавам. 

Oprah : И когато чуваш всички тези неща за себе си, а има и още много ...

Michael : Никога не съм правил корекции на скулите си, нито на очите си, нито на устните си и всички останали неща (които говорят). Отиват твърде далеч, но това е нещо, което ежедневно се случва и с други хора.

Oprah : Сега доволен ли си от начина, по който изглеждаш?

Michael : Никога не съм доволен от нищо, аз съм перфекционист, това е част от моята същност.

Oprah : А когато сега се поглеждаш в огледалото и виждаш образа, който те гледа отсреща, има ли дни, в които си казваш – ето това общо-взето ми харесва или косата ми изглежда добре ... 

Michael : Не. Никога не съм доволен от себе си. Не, избягвам да гледам в огледалото. 

Oprah : Трябва да ти задам този въпрос, толкова много майки от моята публика ме помолиха настоятелно да ти го задам. Защо винаги се хващаш за чатала?

Michael : (Смее се) Защо се хващам за чатала?

Oprah : Има нещо, което все дърпа ръката ти натам.

Michael : Мисля, че се случва подсъзнателно. Когато танцуваш, си наясно, че ти просто интерпретираш музиката, и звуците, и акомпанимента ... ако има водещ base (бас? база,основа?), или виолончело, или струнни инструменти, ти се превръщаш в усещането за този звук, така че когато правя някакво движение и – бам! – се хващам за чатала, това е ... това е музиката, която ме кара да го правя, не че умирам от желание да се опипвам там долу, не се замислям за това, то просто се случва, понякога гледам записа и си казвам – това аз ли съм го направил? Аз съм роб на ритъма, да, така е.

Oprah : След всички тези албуми и постижения, когато си автор на най-продавания албум за всички времена, когато си счупил де що има рекорди за чупене, когато си се превърнал в икона на цяла една индустрия, продължаваш ли да усещаш натиска, напрежението да направиш нещо още по-голямо и още по-добро?

Michael : О, боже, това е нещо ... ъм... с всяка следваща стъпка става все по-трудно да поддържаш това ниво. Опитваш се да си възможно най-оригинален, без да мислиш за статистиките, просто слушаш сърцето и душата си.

Oprah : Когато мислиш за тези неща какво правиш, медитираш ли, да речем, или си казваш – ами добре, сега ще напрвя нещо, достойно за Суперкупата.

Michael : Неее, просто творя от душа, наистина.

Oprah : Лиз Тейлър каза, че ти си Краля на поп, рок и соул музиката. Откъде се появи твърдението, че ти сам си се провъзгласил за Краля на попа?

Michael : Не съм се провъзгласявал в нищо. Радвам се, че съм жив, щастлив съм, че съм такъв, какъвто съм. Крал на поп музиката бях наречен за пръв път от Елизабет Тейлър на една от церемониите за раздаване на награди.

Oprah : И оттам започна всичко?

Michael : Да, а почитателите ми ... по всички стадиони на концертите ми те носеха плакати с надписи king of pop, и якета с надписи king of pop, и тениски с надписи king of pop, скандираха пред хотела ми и така това се превърна в нещо, което просто се случи по цял свят.

Oprah : Излизаш ли, ходиш ли на срещи?

Michael : Да.

Oprah : С кого излизаш?

Michael : Точно в момента с Брук Шийлдс. Опитваме се да не сме навсякъде, да не се показваме много, виждаме се предимно вкъщи, тя идва у нас, аз ходя у тях, защото не обичаме да излизаме на публични места. 

Oprah : Бил ли си влюбен някога?

Michael : Да.

Oprah : В Брук Шийлдс?

Michael : Да, и в още едно момиче.

Oprah : И в още едно момиче? Нека те попитам нещо, малко ми е неудобно да ти задавам такъв въпрос, но все пак ще те попитам. Ти девствен ли си?

Michael : Оооо, как можеш да ми задаваш такъв въпрос?

Oprah : Просто искам да знам.

Michael : Аз съм джентълмен.

Oprah : Ти си джентълмен? 

Michael : Аз съм джентълмен.

Oprah : Ще разтълкувам отговора ти така – ти вярваш, че жената е дама и следователно ...

Michael : Това е нещо много лично и ... за него не бива да се говори открито ... наречи ме старомоден, ако искаш, но ... за мен това е нещо много лично.

Oprah : Значи няма да отговориш на този въпрос? 

Michael : Чувствам се неловко.

Oprah : Ами добре, всички бихме искали да знаем дали съществува възможност или не, един ден да се ожениш и да имаш деца?

Michael : Ако не го направя, животът ми няма да бъде пълен, нещо ще му липсва, защото аз обожавам семейния живот, обожавам децата, обожавам всичко това. И много бих искал, това е една от мечтите ми – която в момента не мога да изпълня, защото съм женен, женен съм за музиката си, а трябва да я има онази близост, за да се получи това, което аз искам и ...

Oprah : Какъв тип жена може да те накара да – по-късно ще пуснем едно видео, това ще е световната му премиера, и там ти пееш за утоляване на желанието – та кой ти действа така на теб самия?

Michael : (Пее) Quench my desire ... Ами, Брук ...винаги съм я харесвал, а когато бях малък, съм живял в къщата на Даяна Рос, аз и братята ми години наред живеехме там и ... никога не съм го казвал, но бях влюбен в нея.

Oprah : Така ли?

Michael : Да.

Oprah : И друго съм чувала, един от всички онези слухове, че си предлагал брак на Елизабет Тейлър.

Michael : Елизабет Тейлър е великолепна, красива, такава е и днес, и аз съм луд по нея.

Oprah : Да, но предлагал ли си й брак?

Michael : Ще ми се да бях.

Oprah : Е, тя е тук. Лиз? Може ли Лиз да дойде при нас? Лиз каза, че би искала да бъде тук, за да държи ръката ти по време на интервюто. Но на мен не ми изглежда да имаш нужда някой да държи ръката ти. Елизабет Тейлър! 

Michael : Здрасти, Елизабет.

Oprah : Здрасти.

Elizabeth : Здрасти. 

Oprah : Настанявай се.

Elizabeth : Благодаря.

Oprah : Майкъл някога предлагал ли ти е брак? 

Elizabeth : Не! И аз никога не съм му предлагала.

Oprah : Никога! Коя според теб е най-погрешната представа (която хората имат) за Майкъл Джексън?

Elizabeth : Всички неща, които ти вече спомена. Той е най-малко странния човек, когото някога съм познавала. Той е изключително интелигентен, верен, интуитивен, разумен, състрадателен, щедър почти до крайност спрямо себе си.

Elizabeth : О, и още нещо, ако той изобщо притежава някакви странности, то те се изразяват в това, че той излиза от всякакви житейски рамки, просто не се побира в тях, а някои хора не могат да приемат това, не могат да го проумеят и разберат. Талантът му на сцената, причината, поради която го нарекох Краля на поп, рок и соул музиката, на музиката изобщо, на развлекателния бизнес като цяло и на каквото изобщо се сетите. 

Oprah : Да.

Elizabeth : Никой друг не може дори да се доближи до него. Никой не може да танцува така, да пише такива текстове, такава музика, и да поражда този тип усещания и вълнения като него.

Oprah : Според теб защо сте толкова добри приятели? Кое ви свързва по този начин? Защото на хората им изглежда странно.

Elizabeth : Ами не е. Детството и на двама ни е протекло по много подобен начин и това е нещо, което ни свързва от самото начало. Аз се превърнах в дете звезда на деветгодишна възраст, баща ми се отнасяше грубо с мен и ... тези неща ни сближиха от самото начало.

Oprah : А кое е онова – после ще задам този въпрос и на Майкъл – но, кое е онова, което ти най-много искаш светът да знае за него?

Elizabeth : Какъв прекрасен, щедър, грижовен и благороден човек е. И колко е добър.

Oprah : И е много забавен.

Elizabeth : О, да, той е ужасно забавен.

Oprah : Умее да пуска шеги, това ще ти кажа.

Elizabeth : Да, но е добър човек.

Oprah : Благодаря ти, че беше с нас.

Elizabeth : Няма защо.

Oprah : ...защото знам, че отначало не искаше да те снимаме, но ти благодаря. След рекламите Майкъл не само ще ни разведе из невероятния си увеселителен парк и ще ни покаже киносалона си, но ще видим и едно негово специално танцово изпълнение. За всички вас, които твърдите, че прави лунната си походка чрез трикове с огледала, след минутка ще ви предоставим доказателство (че това не е така). 

Oprah : Шокирана съм, че ти дори не шофираш. Нека кажа на всички, че в момента се движим от къщата на Майкъл към великолепния му увеселителен парк, който се намира на няколкостотин метра от къщата. И е просто невероятен. 

Michael : Благодаря.

Oprah : Бих искала да знам за себе си ли го създаде или за децата, които идват да се забавляват тук?

Michael : За себе си и за децата. Веднъж на всеки три седмици ние – неизлечимо болните деца, които идват да ...

Oprah : В дома ти?

Michael : Да, да.

Oprah : Фондация „Make a wish”, Dream Street, Starlight? 

Michael : На всеки три седмици – и това са болни деца, деца с диагноза рак. Те идват да се забавляват.

Oprah : Аха.

Michael : Идват тук да се веселят. 

Oprah : Това не е за вярване. Трябва да отбележа, че това тук, както си говорихме и с някои от присъстващите деца – това тук не са някакви бабешки въртележки. Това са едни гигантски съоръжения.

Michael : (смее се) 

Oprah : Морският дракон, Виенското колело, и онази мощна въртележка там.

Michael : Центрофугата. 

Oprah : Да, центрофугата, там виждам и блъскащи се колички, това е направо ...

Michael : Благодаря ти. Всичко това кара всеки да се почувства като малко дете, събужда детето, което всеки носи дълбоко в себе си. Обожавам увеселителни паркове и споделям всичко това с децата.

Oprah : Имал ли си възможност да правиш това като дете?

Michael : Не съвсем. Понякога ... понякога, но не достатъчно често.

Oprah : Но сега можеш да го правиш по всяко време.

Michael : Всеки ден. Намира се в задния двор на къщата ми.

Oprah : Колко често всъщност идваш тук да се забавляваш?

Michael : Винаги когато съм си вкъщи идвам тук и се возя на влакчетата и останалите неща.

Oprah : Това част от твоята същност ли е ... във връзка с онова, за което говорихме по-рано, болката от детството ти, че не си имал възможност да правиш всички онези неща, които правят децата, и сега сбъдваш онези свои фантазии?

Michael : За да компенсирам пропуснатото, да.

Oprah : Наистина.

Michael : Да, точно така е.

Oprah : Мислиш ли, че е възможно да се навакса, да се компенсира напълно? Дали усещането е същото? Честно казано, не знам.

Michael : (смее се) По-забавно е.

Oprah : Наистина ли? 

Michael : Не бих променил миналото, дори и да можех. Забавлявам се.

Oprah : Ето че пристигнахме в киносалона. Преядох с бонбони на щанда за сладкиши.

Michael : (смее се)

Oprah : Тези сладкиши са за всички деца, които идват. Пинокио е тук, Е.Т. е тук. Това, което ме изумява в теб е детската аура, която витае около теб, виждам как децата си играят с теб и ти сякаш не се различаваш от тях. Но едно дете не може да създаде всичко това тук.

Michael : (смее се) 

Oprah : Едно дете няма как да построи всичко това. Тук всичко е просто великолепно.

Michael : Благодаря ти. Аз ... обичам да доставям радост на децата, опитвам се да имитирам Исус ... но в никакъв случай не твърдя, че съм Исус. Далеч не искам да кажа това.

Oprah : Да, разбрах те.

Michael : Добре, опитвам се да имитирам Исус във връзка с онези негови думи, да бъдем като децата, да обичаме децата, да бъдем искрени и чисти като децата, да гледаме на света през техните очи, с присъщото за тях любопитство и удивление, с цялата онази магия ... обичам това. Тук се събират стотици дечица с голи главички, всички те са болни от рак, и всички тичат наоколо и се забавляват.

Oprah : Аха. 

Michael : Виждам ги как се забавляват и плача от радост, че имам възможност да направя това за тях.

Oprah : Аха.

Michael : Доставя ми огромна радост.

Oprah : Когато дойдох тук преди около месец, за да снимаме рекламата с теб за днешното интервю, едно от нещата, които най-много ме впечатли – момчета, надявам се, че снимате това. Не знам как се чувстваш, когато всички камери са насочени към нас, о, ето, имаме и още камери – та онова, което най-много ме впечатли, бяха леглата, наредени зад стените в дома ти – легла за някои от тези болни деца, които идват тук. И когато видях това, осъзнах, че ти действително си човек, който е истински загрижен за децата, за да включиш това в архитектурата на дома си.

Michael : Да, да. Тук идват деца, които ... които са на системи, те са много болни, на легло.

Oprah : Не могат дори да сядат.

Michael : Точно така. Не могат дори да се изправят в седнало положение и тези легла, те са болнични легла, натискаш едно копче и се повдигаш надолу-нагоре, и така те могат да гледат. Имаме шоу с фокусници, пускаме им нови филми, анимация, всичко за което се сетиш, само за да избягат поне за малко в онзи вълшебен свят, светът, от който аз съм бил лишен като малък.

Oprah : Нека те попитам нещо. Аз вярвам, че няма нищо случайно на този свят. Мислиш ли, че ако не беше пропуснал голяма част от ...ъм, забавленията и фантазиите на детството, щеше да чувстваш тази близост с децата сега. Щеше ли да изпитваш същото към тях?

Michael : Може би щях, но не толкова силно. Затова не бих променил нищо, дори да можех.

Oprah : Наистина ли? 

Michael : Защото съм доволен от живота, такъв какъвто е, че се грижа за децата и всичко останало.

Oprah : Наистина ли си щастлив сега? Дълго време изглеждаше много тъжен.

Michael : (смее се) Бях тъжен години наред, години, години наред. Но сега съм щастлив, натам вървя. Да, много щастлив.

Oprah : И кое те накара да се почувстваш по-щастлив?

Michael : Възможността да давам, да помагам на другите.

Oprah : Аха.

Michael : Фондация Heal the World, която създадох, помага на децата, помага да излекуваме света. Сега правим Heal L. A., която ... имаме три основни цели: имунизации на децата; настойничество – програмата „По-голяма сестра, по-голям брат”; образователна дейност относно злоупотребата с наркотици. Джими Картър се присъедини към нас за създаването на Heal Atlanta, ще обикаляме всички щати – бяхме и в Сараево, и на много други места. 

Oprah : Знам, знам, имаме твои снимки от цял свят, където си сниман заедно с тези деца. Бях започнала да говоря за нещо, преди последното прекъсване за реклама, преди алармата в къщата да се включи ...

Michael : Да ...

Oprah : ...говорихме за слуховете. Един от най-странните слухове, които съм чувала, е че когато правиш лунната походка, я постигаш с някаква шашма, че имаш огледала някъде из чорапите си.

Michael : Oлеле! 

Oprah : Значи това не е съвсем вярно.

Michael : Не, това не е вярно.

Oprah : Как ... първо, ти знаеш колко време отделихме в опит да опровергаем слуховете, в опит да извадим истината наяве, и така и не успях да те попитам как създаваш музиката си, как създаваш танца. Откъде се появи лунната походка?

Michael : Ами, лунната походка дойде от онези прекрасни деца, чернокожите деца, които живеят в гетото, и които са брилянтни, те просто притежават вродена дарба да танцуват всички тези – бягащият човек, например – всички тези танци. Те измислят тези танци, моят единствен принос е, че показвам танца пред по-широка публика.

Oprah : O.K. Искам да те видя как танцуваш.

Michael : О, боже, не, не. 

Oprah : Искам да те видя как танцуваш. Искам да те видя как танцуваш, на живо.

Michael : Не, не. Мога да ти покажа една-две стъпки. Малко съм ръждясал точно в момента.

Oprah : Малко си ръждясал?! 

[Майкъл се качва на сцената и танцува на Dangerous.] 

Michael : Ето това е лунната походка – чакай, трябва да я хванеш отстрани.

Oprah : Трябва да се обърнеш на една страна ли?

Michael : Камерата срещу мен ли е?

Oprah : Да, снимахме те в лице! 

Michael : Снимайте и отстрани. 

Oprah : O.k. Просто ми го покажи като на забавен кадър. Можеш ли?

Michael : O.K. чакай малко, то е като бутане и после има нещо като рязко повдигане, нещо такова.

[Майкъл спира да танцува и слиза от сцената.] 

Michael : Съжалявам. 

Oprah : (аплодира) Добре, видях го на живо, видях го на живо, видях го на живо. Значи си взел това от децата, те са го танцували. 

Michael : Да, защото ... ъм ... аз смятам, че те са истинските танцьори.

Oprah : Да! А когато дойдохме тук предишния път, за да снимаме рекламата, ти ...

Michael : Разбрахме се ти да го направиш заедно с мен! (смее се)

Oprah : Не знам как да го направя!

Michael : (смее се) 

Oprah : Знаеш, че нямам представа как да го направя!

Michael : (смее се) 

Oprah : Знаеш ли какво? Всички онези неща, които са изписани (за мен) в жълтата преса ... единственото вярно нещо от всички тях е това, че не мога да танцувам. Ето това е чиста истина!

Michael : (смее се)

Oprah : Когато бяхме тук предишният път, за да снимаме рекламата, те видяхме в промеждутъка от репетиции, ти създаваше танца, хореографията на танца, танцувал си цяла нощ. 

Michael : За Super Bowl. 

Oprah : Да, да. 

Michael : Да, ами аз никога не съм доволен. Дори когато гледам нещо, което вече съм направил и хората казват – о, това беше феноменално – когато участвах в Motown 25 и направих лунната походка за пръв път на живо, след изпълнението плаках зад кулисите.

Oprah : Защо?

Michael : Защото бях нещастен.

Oprah : Плакал си след Motown 25?? 

Michael : След Motown 25, да. Но после, когато тръгнах към колата, срещнах едно малко момче, на около 12, малко еврейско момче, и той ми каза: „ООООО, ти беше невероятен. Кой те научи да танцуваш така?” Тогава за пръв път усетих, че съм свършил добра работа, защото знам, че децата не лъжат, и чак тогава се почувствах много добре.

Oprah : Почувствал си се толкова добре, че може би си искал да кажеш (имитира Майкъл) Heh-Heh! 

Michael : (смее се) Heh-heh! 

Oprah : Искам да ми изпееш нещо акапела, ако можеш.

Michael : О, не! Какво да изпея?

Oprah : Who is it, направи онова нещо с ритъма, нали се сещаш, така и така сме на сцената.

Michael : Ох ... какво бих могъл да изпея? Who Is It? 

Oprah : Откъде дойде това Heh-heh? Heh-heh. 

Michael : Heh-heh! (започва акапела с инструментала на Who Is It?) (пее) I gave my money, I gave my time, I gave her everything in life one heart could find...

Oprah : OOО! Страхотно! 

Michael : Ами ти поиска да го направя! Чувствам се неловко. Съжалявам. Засрамих се.

Oprah : Много ми хареса. Много ти благодаря за това. ... Ще се видим отново след рекламите, на живо с Майкъл Джексън --- Това беше ВЕЛИКО! (прегръща Майкъл).

Oprah : Една от причините да покажем този клип след рекламите е това, че видеоклиповете преди показваха как изпълнителите просто пеят песните си. И после се появи ти и промени изцяло музикалните видеоклипове. Съзнаваше ли това, когато направи първото си видео?

Michael : Да. Идеята беше да направим нещо, което да е като история с начало, среда и край.

Oprah : Аха.

Michael : За да изглежда като мини-филмче. Ето това исках да направя. Това направихме с Beat It, и Thriller, и Smooth Criminal и така нататък. 

Oprah : Значи когато започваш да работиш върху нещо, върху някоя песен, ти вече мислиш как точно ще направиш ...

Michael : Понякога, да, точно така.

Oprah : Аха. Чудя се какво ли е усещането. Аз никога няма да го изпитам, тъй като не мога да изпея нищичко, но, какво ли е усещането да си на сцената и срещу теб да има море от хора, море от хора. Едно от нещата, което много ме впечатли, когато монтирахме материала за теб, е че навсякъде по света хората те посрещат с неописуема радост. Бих искала да покажа на зрителите ни по света как хората посрещат Майкъл Джексън.

[Показват концертни изпълнения и кадри от публиката от различни точки по света, на фона на Will You Be There.] 

Oprah : Когато си на сцената и около теб има море от хора, които се радват и крещят името ти, както се вижда, какво е усещането? 

Michael : Любов, просто усещаш много любов, чувствам се благословен, че ми е била дадена възможност да бъда инструмент на природата, че съм бил избран да давам на хората това, което им давам. За мен е огромна чест и това ме прави много щастлив.

Oprah : Инструмент на природата – интересен начин да опишеш себе си.

Michael : Благодаря, да.

Oprah : Ти дълбоко духовен ли си?

Michael : В какъв смисъл? 

Oprah : Имам предвид ... медитираш ли? Чувстваш ли, че има някаква по-велика сила от всички нас?

Michael : Аз вярвам в Бог, абсолютно, абсолютно.

Oprah : Аха. А аз вярвам, че всички идваме на този свят с определена цел. Мисля, че много от нас прекарват целия си живот в опит да разберат каква е целта на пребиваването ни тук. Каква според теб е твоята?

Michael : Моята цел? 

Oprah : Аха.

Michael : Хм ... мисля, че да се раздавам чрез музиката, танца, песента. Аз съм много отдаден на моето изкуство. Вярвам, че целта на изкуството като цяло е да осъществи връзката между материалното и духовното, между човешкото и божественото. Вярвам, че това е основната причина за съществуването на изкуството.

Oprah : Аха.

Michael : Усещам, че съм бил избран като инструмент, като средство, за да дарявам музика, и любов, и хармония на света. На децата от всяка възраст, на младежите, на всички хора.

Oprah : Мислиш ли, че след този разговор, с който разсейваш всички съмнения около себе си, хората може би ще започнат да насочват вниманието си повече към музиката ти и ще обсъждат единствено музикалните ти способности, а не нещо друго? 

Michael : Надявам се да е така. Много бих се радвал.

Oprah : И аз се надявам да се получи така. Аз също много се вълнувам, че светът ни гледа, и точно защото светът ни гледа, решихме че това е добра възможност да направим световната премиера на видеоклипа към Give In To Me.

Oprah : Разкажи ни (за този процес), как се започва, от написването върху хартия на quench my desire, за да се стигне до това.

Michael :Ами, Give In To Me, аз исках да напиша друга песен, която да е вълнуваща и да има малко рокаджийско звучене. Нещо като Beat It и Black or White. И Slash - който е мой много скъп приятел, и двамата много обичаме животни – той искаше да свири на китара и аз също исках той да свири на китара. Срещнахме се, отидохме в Германия и я заснехме за не повече от два часа. Нямахе повече време за снимки. Искахме да звучи вълнуващо, страхотно, да има почитатели, все едно са на рок концерт и това е финалът му – и ето го резултатът.

Oprah : Спомена за животни. Знам, че когато си тръгна оттук, всички ще ме питат къде са животните. В началото казах, че очаквах шимпанзета да подскачат из цялата всекидневна, а не видях нито едно. Къде е Бабълс?

Michael : (смее се) Ами животните са навсякъде. Те са в тяхната естествена среда. Из цялото ранчо са. Денем излизат да се разхождат, играят, подскачат наоколо, имат си собствена зона за игра.

Oprah : Защо изпитваш такова възхищение от животните, според теб?

Michael : Защото животните притежават същото онова прекрасно качество, което притежават и децата. Онази честност, онази чистота, те не те съдят, те просто искат да са твои приятели. Според мен това е чудесно качество.

Oprah : И аз така смятам. ... Връщаме се след малко, на живо с Майкъл Джексън. 

Oprah : Излъчваме на живо от дома на Майкъл Джексън, от неговия киносалон. Помолихме NBC за деветдесет минути, които изобщо не ни стигнаха.

Michael : (смее се) 

Oprah : Но мисля, че успяхме да изясним всички слухове. В къщата не подскачат шимпанзета ...

Michael : (смее се) 

Oprah : В къщата няма кислородна камера. Не знам, мислиш ли да оставиш за малко чатала си на спокойствие?

Michael : (смее се) Питай музиката. 

Oprah : Да питам музиката дали ще остави чатала ти на спокойствие. О, не споменахме нищо за тържественото встъпване в длъжност на президента. Казвал ли си на президента Клинтън, че трябва да си единственият изпълнител на сцената?

Michael : Това е ужасно. Това е най-глупавата и най-безумна история, която съм чувал. Защо бих могъл да искам да съм единственият изпълнител на сцената? Само аз и никой друг! За мен това е голяма глупост. Пълна лудост. Не тая подобни чувства в сърцето си. Никога не бих казал подобно нещо. Някой отново си е измислил нещо и целият свят му е повярвал. Това е такава измислица, потресаваща е.

Oprah : Какво е най-важното нещо, което искаш светът да знае за теб? Вече зададох на Лиз този въпрос.

Michael : В смисъл, с какво бих искал да ме запомнят?

Oprah : Не да те запомнят. Говорим за сега. Забрави го това със запомнянето. 

Michael : О, което да знаят за мен сега. Бих искал да ме познават като изпълнител, като велик изпълнител. Обожавам това, което правя, и искам и хората да обичат това, което правя ... и да ме обичат. Просто искам да бъда обичан където и да отида. Навсякъде по света, защото аз обичам с цялото си сърце хората от всички раси, обичам ги истински. 

Oprah : Знаеш ли, Gene Siskel, кинокритик, веднъж ми зададе този въпрос. Много обичам този въпрос, затова ще ти го задам и на теб.

Michael : Да? 

Oprah : Ти си на 34 години. Какво знаеш със сигурност? 

Michael : Хммм. Какво знам със сигурност?

Oprah : Какво знаеш със сигурност?

Michael : Аз все още се уча. За мен животът е обучение. Не мога да кажа, че знам нещо със сигурност. Наистина вярвам в това.

Oprah : Не мога да ти опиша колко съм ти благодарна, че ни покани в дома си и ти пожелавам цялото щастие на света. Беше ми много приятно да съм тук, защото отново се почувствах дете, а едно от нещата, които си обещах да направя след края на интервюто – излъчвано на живо в цял свят – бе да се кача на онова виенско колело!

Michael : (смее се) 

Oprah : И точно това възнамерявам да направя. Ще събуя сините си обувки и ще се повозя на това виенско колело!

Michael : (продължава да се смее) 

Oprah : Ще се забавлявам и ще си хапна малко пуканки, може би, а когато всичко това приключи, може да ме научиш как да правя лунната походка – когато никой не ни гледа!

Michael : O.K.! O.K.! Това звучи добре. 

Oprah : Да! Беше забавно! 

Michael : Да! Беше много забавно! 

Двамата напускат киносалона заедно и тръгват към увеселителния парк.

превод kimjackson

">