След това е подходящо, че първата песен, която представя ново, по-зряло звучащо Джаксън, е тази, изцяло написана от самия него (с асистирана средна 8 от клавириста Грег Филингейнс, на когото е даден аранжимент). Със своето перкусионно и бас интро, “Don't Stop 'til You Get Enough” привлича слушателя да влезе, а Джаксън представя изречено интро. Сякаш го хванахме по средата на разговора, докато той колебливо пита: „Знаеш ли, че бях... Чудех се, знаеш ли, дали... ако можем да продължим, защото силата е... тя има много сила." Тези донякъде безсмислени мърморене предадоха истината в доставката, разкривайки несигурен, неуверен и срамежлив Джаксън.
Може би най-интригуващият аспект на това 15-секундно въведение е, че при първо слушане не знаете къде ще отиде песента. След това, като контрапункт на срамежливото, тихо интро, музиката се включва и с нея супер уверената суперзвездна версия на Джаксън издава това, което би станало запазена марка писък и песента оживява със задвижващ ритъм, буйни струни, и дразни китара. Фалцетът на Джаксън е чисто съвършенство. Копринено гладки, водещите и фоновите вокали извличат фрази и добавят акценти по начин, който веднага е опияняващ.
Сякаш всичко, което Джаксън е научил в кариерата си до този момент, съчетано със собствените му музикални идеи, е представено тук. Начинът, по който „Don’t Stop“ носи множество куки от вокалната мелодия до трептящите линии на китарата до клатените клаксони до въртящите се струни, говори колкото за способността на Джаксън да напише хит според собствените си условия, така и за способността му да майсторски тъкат заедно музикални аранжименти.
Разбира се, майсторската продукция на Джоунс е очевидна и помага за издигането на пистата, макар че не бива да се преувеличава. Ранните демо записи на Джаксън, записани в домашното му студио на Хейвънхърст, представят песента почти напълно оформена, като стената от перкусии се движи покрай характерния бас и ключовите мелодични линии (до бълбукащото аутро на синтезатора), всичко това е готово да закачи ухото.