От дълбока древност числата играят важна и многостранна роля в живота на човека. Древните хора са им приписвали специални и свръхестествени свойства – едни числа са вещаели щастие и успех, други можели да предизвикат удар от съдбата.
В много култури, особено вавилонската, индуистката и питагорейската – числото е начало на всичко. Признати специалисти в приложението на числата са били древните индийци, египтяни, халдеи. При китайците нечетните числа са ян – небе, неизменност и благоприятност; четните числа са ин – земя, изменчивост и неблагоприятност.
В християнството до ученията на св. Августин и Александър символизмът на числата бил развит слабо.
Класическа, или Питагорейска школа
Основоположник на европейското учение за числата бил Питагор, на когото се приписва изказването „Светът е построен върху силата на числата“. В неговата школа познанието на числата се явявало първа степен по пътя към езотеричното знание.
Числата според Питагор имат както количествени, така и качествени черти. Изучавайки свойствата на числата, питагорейците първи обърнали внимание на законите за тяхната делимост. Те разбили всички числа на четни – „мъжки“, и нечетни – „женски“, или иначе „гномони“, и – което е много важно – на прости и съставни.
Питагорейците наричали съставните числа, представени във вид на произведение на два множителя, „плоски числа“, и ги изобразявали във вид на правоъгълници, а съставните числа, представени във вид на произведение на три множителя – „телесни числа“, като ги изобразявали във вид на паралелепипед. Простите числа, които не може да се представят във вид на произведение, те наричали „линейни числа“.
За съвършени питагорейците смятали такива числа, които били равни на сумата на своите делители (изключвайки самото число), като например 6=1+2+3 или 28=1+2+4+7+14.
Съвършените числа не са много. Сред еднозначните това е само 6, сред двузначните, тризначните и четиризначните – само 28, 496 и 8128.
Две числа, притежаващи такива свойства, че сумата на делителите на едното от тях се равнява на другото, се наричали „дружествени“.
След това гръцката нумерологична система била заимствана от европейците. Практически всяка световна религия има свои „свещени числа“, а всяко число символизира определено значение.
Цифрата 0
Има същия символизъм, както и празния кръг, който сочи както отсъствието на смърт, така и на абсолютния живот, намиращ се вътре в кръга.
За Питагор нулата е съвършена форма.
В даоизма нулата символизира пустота и небитие.
В будизма – пустота и безтелесност.
В исляма – символ на божествената същност.
В Кабала – безграничност, безпределна светлина, единение.
Цифрата 1
Означава първичното единство, началото, Създателя.
Цифрата 2
Означава двойственост.
По Питагор диадата е разделено земно същество.
В будизма двойката е двойствеността на самсара, мъжкото и женското, мъдрост и метод, сляп и куц, обединени за да виждат пътя и да вървят по него.
В Китай това е ин, женското, земно, неблагоприятно начало.
В християнството – Христос има две природи: Бог и човек.
В еврейската традиция – жизнена сила.
В Кабала – мъдрост и самосъзнание.
В индуизма – двойственост, шакта – шакти.
В исляма – дух.
Цифрата 3
Идеята за триединството е в основата на много древни философски и религиозни учения. С тройката се свързва триизмерността на пространството: дължина – ширина – височина; трите фази на веществото: твърдо тяло – течност – пара; триединството на времето: минало – настояще – бъдеще; на човека: тяло – душа – дух; асъщо раждането, живота и смъртта; началото, средата и края; миналото, настоящето и бъдещето; трите фази на Луната; триединството на света. В много религии горният свят е небето, средният – земята, долният – водата.
Тройката е небесно число, символизиращо душата. Това е числото на успеха и късмета.
В християнството: Светата Троица: Отец, Син и Свети Дух; единството на тялото и душата в човека и Църквата. Трите ипостаси – това е догмата на Троицата, което се явява отличителна особеност на християнството от исляма и юдаизма. Затова числото 3 е свещено число в християнството.
В Библията се говори за трите дара на влъхвите за Христос като Бог, Цар и Изкупителна жертва, трите образа на Преображението, трите изкушения, трите отричания на Петър, трите кръста на Голгота, трите дни на смърт на Христа, трите явления след смъртта, трите качества, или богословски добродетели – Вяра, Надежда и Любов.
В Кабала тройката символизира разбирането, както и триединството между мъжкото и женското начало и обединяващото ги взаимно разбирателство.
В индуизма – Тримурти, троичната сила на творението, разрушението и съхранението; разнообразните тройки божества; трите колела на лунната колесница.
В Япония Трите съкровища – това са огледалото на меча и скъпоценността; истина, мъжество и състрадание.
В китайския йероглиф „ван“ (три хоризонтални черти, съединени с вертикална) това означава думата „княз“, горната хоризонтална черта символизира небето, долната – земята, средната – човека, който от името на небето управлява земята.
Във фолклора се срещат три желания, три опита, три царства, три вещици, три феи (две добри и една зла).
Трикратни са и наздравиците. Тройката означава също изпълнение. Безброй тройки на божества и силите. Триединни лунни божества и троични богини изобилстват в семитската, гръцката, келтската и древногерманската религия.
Основният символ на тройката е триъгълникът. Три свързани пръстена или триъгълника символизират неразривното единство на трите лика на Троицата. Други символи са тризъбец, хералдическа лилия, трилистник, три мълнии, триграми. Лунните животни често са триноги, олицетворявайки трите фази на Луната.
Цифрата 4
Четворката означава цялостност, съвкупност, пълнота; четирите посоки на света; годишните времена, ветровете, страните на квадрата.
В питагорейството четворката означава съвършенство, хармонична пропорция, справедливост, земя. Четири е числото на клетвата на питагорейците.
В християнството числото 4 е числото на тялото, докато числото 3 символизира душата. Четири реки на рая, Евангелието, евангелиста, главните архангели. Четирите бащи на църквата, великите пророци, главните добродетели (мъдрост, твърдост, справедливост, умереност).
Четирите вятъра, носещи Единния Дух, четиримата ездачи на апокалипсиса, тетраморфите (синтез от силите на четирите стихии).
Четворката е символичното число на Стария завет. Четирите реки на рая, образуващи кръст, четирите посоки на Земята и т.н. се срещат в символиката почти навсякъде. Четворката може да се изобрази с четирилистник, а също с квадрат или кръст.
В будизма Дървото на Живота има четири клона, от неговите корени текат четирите свещени реки на рая, символизиращи четирите безгранични желания – състрадание, привързаност, любов, безпристрастност; четирите посоки на сърцето.
В Китай четворката е число на земята, която символизира квадрат. Четирите реки на безсмъртието. Четири е четно, инско число. В китайския будизъм – четирите небесни стражи, охраняващи всяка посока на света.
В Египет четворката е свещено число на времето, слънчева мярка. Небесният свод се крепи на четири стълба. Четири погребални урни, поставени от четири страни около покойни, се охраняват от четиримата синове на Хор, които са свързани с четирите посоки на света.
В еврейската традиция това е мярка, благодеяние, разбиране. При индианците в Америка това число се използва най-често като четирите посоки на света. Четирите вятъра се изобразяват с кръст и свастика. Ритуалните и обредните действия се повтарят четири пъти.
В Кабала четворката означава памет. Четирите свята на кабала, четирите посоки в пространството и четирите йерархични нива на Тора.
В индуизма четворката е съвкупност, пълнота, съвършенство. Творецът, Брахма, има четири лица. Храмът е разположен от четирите страни на квадрата, символизиращ ред и завършеност. Четирите татви, четирите тела на човека, четирите царства на природата (животинско, растително, минерално и царство на ума), четирите Юги. В играта на зарове четворката означава печалба. Четирите касти, четирите двойки противоположности.
В ислямската традиция четворката олицетворява принципа: творец – световен дух – световна душа – изначална материя. Те съответстват на четирите свята на Кабала. Има още четири ангелски същества, четири дома на смъртта.
инфо: megavselena.bg
Халка на безименния пръст – естествено е в най-популярната графа - "семейно положение". Слага се на безименния пръст на дясната ръка (или на лявата, както е прието при католиците). В началото този обичай се е появил още при древните египтяни, които са вярвали, че именно от безименния пръст започва "любовната артерия", която води директно към сърцето. Затова народът на фараоните е носил венчални халки от най-различни метали, стъкло и даже керамика. Предпочитанията към метала възникват по времето на Древен Рим – появява се традиция съпрузите да си подаряват железни или бронзови халки, в знак на нерушимост на брачните връзки. По-познати са ни златните брачни халки, които се появяват по ръцете едва през III-IV век.
Бележка в графа "власт" се поставя на показалеца. На снимката се вижда ярък пример на такъв пръстен – печат с надпис "Veni, vidi, vici" (дойдох – видях – победих). Украсеният с халка пръст е знак за силен характер, гордост и стремеж към власт. "Пръстен на властта" на дясната ръка свидетелства за разсъдливост, пръстен на лявата ръка – по-скоро за мяния за величие и склонност към истерия. Халка на показалеца са носили много от известните владетели и пълководци – Цезар, Иван Грозни, кардинал Ришельо, Хенри VIII. Последният, всъщност по принцип носи пръстени само на показалците, при това и на двата – с тях е запечатан на всички портрети този велик монарх, реформатор, параноик, женен шест пъти.
Определението "аз съм красив!" се поставя на средния пръст. Най-дългият и разположен на централно място, по най-добър начин украшението там демонстрира колко се харесваме. Агресивното превъзходство на пръстена върху средния пръст се сменя най-често с вежливото чувство за себедостойнство и простимо самовлюбване. Именно на средния си пръст е носила пръстен Мерилин Монро, когато е възпяла брилянтите. Между другото размерът на камъка в този случай има значение – колкото по-голям и видим е пръстенът, толкова по-силно притежателят му се опитва да убеди околните в своята неотразимост.
Пръстен на палците на ръцете заслужава особено внимание, особено ако е на мъжка ръка. С такива палци, подобно на автостопа, мъжете подават сигнал "искам внимание!". По мнение на психолозите, главното желание на собствениците на такъв пръстен е да се самоутвърдят и най-вече в сексуален план. Мнението им по този въпрос не се променя вече две хилядолетия. Още древните гърци и римляни са считали, че големият палец е символ на фалоса и са носили там железни халки за защита на мъжката си сила.
Кутрето – най-миниатюрната страничка на нашия паспорт - ръката. Мястото стига точно толкова, колкото да поставим "кърлежа" в графата "творчески способности". По информация на женското списание, пръстен на кутрето е най-честият спътник на актрисите, художниците, моделите. Марлене Дитрих е предпочитала такива пръстени по всякакъв повод. Но дори пред вас да стои човек, който не е свързан със света на изкуството, халката на кутрето подсказва, че притежателят му е интересен и способен да излезе от общоприетите рамки.
В времето на Средновековните европейци с удоволствие са украсявали фалангите си и първата фаланга на палците – така са запечатани на портрети видни красавици, обсипани с миниатюрни халкички. Не е исключено да се върне тази мода – неотдавна Жан-Пол Готие създал "пръстен за крак" за първата фаланга - екстравагантно и удобно съчетание за украшение с оформения маникюр.
