Това видео, което е вземане на кръга на няколко Fansites е ценна капсула на времето, която улавя Майкъл на кръстопътя на кариерата си ... вече не е сладко дете-звезда, все още не е възрастен суперзвезда, но много голяма част от семейството акт , вече показва много от характеристиките, които биха го задвижили в глобалната възрастен звезда по този начин само за няколко години. Този материал също ми напомня защо ми хареса цялото семейство Джаксън. Колкото и да обичам Майкъл соло артист, тези момчета все още имат специална магия, когато те са заедно.
Barbara Walters interview with Michael Jackson, 1997
превод Калина Кирилова
Barbara: До миналата седмица най-фотографираните хора на света бяха Принцеса Даяна и Майкъл Джексън. Днес само единият от тях би могъл да разкаже какво означава да бъдеш обект на такова щателно взиране. След повдигнатите срещу него обвинения за блудство с дете преди четири години, нтересът към него – ако това изобщо е възможно – стана още по-голям. Между другото, ние се свързахме с областната прокуратура на Лос Анджелис и Санта Барбара, и научихме, че днес срещу Майкъл Джексън няма активно съдебно дело.
Самият Майкъл Джексън е известен с пословичната си боязън да дава нтервюта, но преди да отпътувам към къщи след отразяването на погребението на Принцеса Даяна, той се съгласи да се срещне с мен в Париж, за да обсъдим папараците и личните му спомени за Принцесата.
Когато стане въпрос за папараци, Майкъл Джексън казва, че чувства близка връзка с Принцеса Даяна. Папараците са част от неговия живот още от ранна детска възраст, когато е бил най-младият член на групата Jackson 5. Той е суперзвезда вече три десетилетия и на 39 продължава да пее и танцува по целия свят, а папараците го преследват навсякъде.
През последните пет месеца той е на турне в Европа и е изнесъл концерти пред повече от два милиона души. В деня на трагедията с Принцеса Даяна Майкъл Джексън отменил концерта си, но следващите му два концерта били посветени на нея. Той не претендира, че тя е била негова близка приятелка. Била е негова почитателка.
Michael: За пръв път се запознах с нея на ... (прокашля се) ... концерт ... в Лондон. Тя беше много сърдечна, много нежна, много мила.
Barbara: За какво си говорихте?
Michael: Аз написах една песен, наречена "Dirty Diana". Тя не е за лейди Даяна. Тя е за един определен тип момичета, които висят около концерти или клубове, нали се сещаш, наричат ги ‘групита’.
Barbara: Групита.
Michael: Бил съм свидетел на това цял живот. Тези момичета ... те са готови да направят всичко за музикантите, абсолютно всичко, което можеш да си представиш. Така че аз написах песен, наречена "Dirty Diana". Но я свалих от представлението в чест на Нейно кралско височество. Тя ме дръпна настрана и каза (шепне): „Ще изпълняваш ли 'Dirty Diana'?" И аз отвръщам: „Не, свалих я от шоуто заради теб”. Тя: „Не! Искам да я изпееш ... изпълни я ... изпълни песента.”
Barbara: Значи е проявявала чувството си за хумор с теб?
Michael: Да, разбира се. Каза ми също, че за нея е чест да се запознае с мен. А аз й казах: „За мен е чест да се запозная с вас”.
Barbara: Как научи за смъртта й?
Michael: ... Събудих се (говори тихо и замислено) и моят лекар ми съобщи новината. И аз се срутих обратно в леглото от мъка и започнах да плача. Болката ... Изпитах вътрешна болка, в гърдите, в корема (гласът му леко започва да трепери). Казах си: „Не мога да понеса това ... твърде тежко е”. Самата новина и фактът, че я познавах лично. После веднага си казах: „Ще има и още някой ... съвсем скоро ... усещам го ... ще има и още някой ... това ще се случи и с още някого, само се моля това да не съм аз ... дано да не съм аз”. И после дойде новината за майка Тереза. ...
Barbara: Ти имаш способности на медиум ... това ли искаш да кажеш?
Michael: Не искам да кажа това, но ми се е случвало и друг път.
Barbara: И си помисли, че ти може да си следващият?
Michael: Да. (Поглежда надолу към ръцете си) Живял съм по този начин през целия си живот. Жълтата преса ... този тип преса ... не медиите изобщо ... а таблоидите, папараците, този тип. Цял живот бягам от тях по същия начин (като Даяна), за да се скрия, за да им се измъкна. Не можеш да тръгнеш в дадена посока, защото те са там ...тогава тръгваш в една посока и се преструваш, че отиваш в съвсем друга ... и така се придвижваме. Някой трябва да каже: „Чакайте малко! Спрете! Този човек заслужава уважение към личното му пространство. Не можете да влезете там!” Обикалям целия свят по този начин, в тичане и криене. Не мога да се разходя в парка ... Не мога да отида до магазина ... не мога ... Трябва да се крия в стаята. Чувстваш се като затворник.
Barbara: Коя е най-наглата проява на нахлуване в личното ти пространство? Най-фрапиращата.
Michael: Те винаги ... стигали са дотам да крият разни неща на определени места. Случвало се е да пъхат уред зад тоалетната чиния....Tch, tch, tch, tch...(Майкъл имитира звука, който издава камерата) и ти си казваш: О, боже мой!” Случвало ми се е и това.
Barbara: Когато дойде в този хотел, ти трябваше да влезеш ... предпочете да влезеш през кухнята.
Michael: Правя това от години. На много хотели дори не съм виждал входната врата. Никога.
Barbara: Опитвал ли си се някога да надбягаш папараците?
Michael: Да ги надбягам?
Barbara: Да.
Michael: Те ни преследват. Гонят ни с мотоциклети. "Vruuum, vrumm."
Barbara: За да ви пресекат пътя?
Michael: Да. И се налага да кажа на шофьора ... казвам: „Намали скоростта, ще ни убиеш, намали скоростта”. И той слиза от колата и започва да крещи на тези хора.
Barbara: Знаеш ли, съществуват спорове, че ти разчиташ на реклама, за да продаваш албумите си ... за концертите си, че го искаш (предизвикването на интерес?)
Michael: Когато одобря нещо, да.
Barbara: Но не винаги можеш да контролираш пресата. Не можеш да дадеш одобрението си за всичко. Не можеш да ги каниш близо до себе си за определени неща, а после в даден момент да ги отблъскваш.
Michael: Напротив, можеш.
Barbara: Добре, как го постигаш? Как определяш границата?
Michael: Просто я определяш. Разполагате с толкова и толкова време да направите това ... а това не бива да правите. Не можете да казвате „Той е животно ... той е ...” Не можете да казвате „Той е Джако”. Аз не съм ‘Джако’. Аз съм Джаксън.
Barbara: Как се чувстваш, когато те наричат ...
Michael: Да, Wacko Jacko (Джако Откачалката/Смахнатия), откъде се появи това? От някакъв английски жълт вестник. Аз имам сърце и изпитвам чувства. Страдам, когато ми причинявате това. Не е приятно. Не го правете. Аз не съм "wacko".
Barbara: Има и такива, които твърдят, че ти сам подклаждаш това внимание.
Michael: Не, не е така.
Barbara: Ами, маските ... загадъчното поведение.
Michael: Няма ... не, няма никакво загадъчно поведение. Има момент, в който изнасям концерт ... и искам да дойдат колкото се може повече хора, те могат да дойдат и да се наслаждават на шоуто. Но има и друг момент, когато искаш да си сам, на спокойствие. ... когато си обличаш пижамата и отиваш да спиш, угасяш светлината (прави звук, с който имитира изключване на лампа) и си лягаш, това е твоето лично пространство. Аз не мога да отида в парка, затова създадох свой собствен парк в Невърленд. ... собствен аквапарк ...собствен киносалон ... собствен увеселителен парк ... за собствено забавление.
Barbara: Не искам това да прозвучи обидно. Просто ще бъда откровена с теб, но ти действително си малко ексцентричен, да не кажа нещо повече. Начинът по който се обличаш, начинът по който изглеждаш – това привлича внимание. Всичко около теб ... излиза отвъд житейските рамки ... прекалено много. Не мислиш ли, че това привлича папараците към теб?
Michael: Не. (клати глава). Не, може пък на мен да ми харесва да живея така. ... може да ми харесва да се обличам така ... харесва ми да се обличам така. Не искам папараци около себе си, наистина. Но ако дойдат ... нека са любезни, нека пишат нещата така, както е редно.
Barbara: Майкъл, такава ли е ролята на журналистите, на пресата ... да са любезни?
Michael: Да са любезни?
Barbara: Защото журналистите трябва да разглеждат нещата в детайли, понякога се налага да са безпощадни. Не може винаги да са любезни.
Michael: (смее се) Това, на което стана свидетел ... онова, което се случи на лейди Даяна ... ти ми кажи. Трябва да има някакви граници, някакви правила. Звездата се нуждае от лично пространство. Лично време за почивка. И звездите имат сърца ... и също са хора.
Barbara: Ти си отменил концерта, който е трябвало да изнесеш (същия ден), когато си чул за смъртта на Даяна.
Michael: Да.
Barbara: И когато в крайна сметка направи концерт, го посвети на нея. Какво точно каза?
Michael: В сърцето си казвах: „Обичам те, Даяна. Грей. Блести завинаги, защото ти си истинската Принцеса на народа”. Не го казах на глас, но го изразих като показахме в продължение на три минути голяма нейна снимка на екраните…. Sony, огромни, гигантски екрани. ...и нейната снимка стоеше там и грееше ... и публиката полудя (имитира звуците, които издава публиката) А аз изпълних "Smile" и "Gone Too Soon".
Barbara: Кажи ни част от текста, ако нямаш нищо против.
Michael: "Shiny and sparkly, and splendidly bright, here one day, gone one night...Gone too soon." (Блестиш и грееш с великолепна светлина, в един миг си тук, а в следващия те няма ... Отиде си твърде скоро.)
Barbara: Казвал си: „Аз израснах в аквариум. Няма да позволя това да се случи със сина ми”. И все пак, когато синът ти се роди, ти продаде снимките на National Enquirer и други европейски вестници, таблоиди. Защо го направи?
Michael: Защо?
Barbara: Защо.
Michael: Защото имаше бясна надпревара. Бяха плъзнали някакви нелегални снимки. Фалшиви, някой снимал бебе ... (иска) милиони долари и казва „Ето го синът на Майкъл”.
Barbara: А това не беше синът ти, доколкото си спомням.
Michael: Не беше. Затова направих снимки на бебето. Казах си: „Принуден съм да направя тези снимки” Хеликоптери летят над главите ни ... летят над къщата ми ... летят над болницата, навсякъде апаратура, сателитни чинии. Дори в болницата ми казаха: „Майкъл, при нас са идвали всякакви знаменитости ... но такова чудо не е било. Това е неописуемо”. И затова аз им казах (на вестниците): „Ето, вземете”. И дарих парите за благотворителност.
Barbara: Значи, вместо да ... един вид, ти си направил това, за да ти се махнат от главата.
Michael: Да ... сега искат да го направят пак. .... а аз не искам. ... може би не искам да го показвам на света по този начин. Искам той да си има свое лично пространство...в което да ходи спокойно на училище. Не искам да го наричат "Wacko Jacko", не е приятно. Така наричат бащата. Грубо е ... нали?
Barbara: Ти каза, че не искаш детето ти да бъде наричано „синът на wacko jacko". Как смяташ да предотвратиш това, така че да не му го причиняват?
Michael: Там е работата ... това е идеята. Може би ти трябва да ми помогнеш да измисля план.
Barbara: Ти си неговият татко.
Michael: Ето, виждаш ли? Те измислиха това име. Никога ли не са се замисляли, че един ден ще имам дете ... че имам сърце? Това наранява сърцето ми. Защо е нужно да се прехвърля и върху него.
Barbara: Харесва ли ти да бъдеш баща?
Michael: Много!!!
Barbara: Активно ли участваш (в отглеждането му)?
Michael: (смее се) Да!
Barbara: Искаш ли още деца?
Michael:Да. (смее се, смутено)
Barbara: Намираш се под светлините на прожекторите откакто самият ти си бил бебе.
Michael: Да.
Barbara: Ако синът ти прояви някакъв талант – между другото, той проявява ли вече някакъв талант, на деветмесечна възраст?
Michael: Ами, ще ти кажа само толкова ... когато плаче, трябва да направя едно нещо, за да го успокоя.
Barbara: Какво?
Michael: Трябва да застана пред него ... и да танцувам.
Barbara: Наистина ли?
Michael: Да. И той спира да плаче. Плачът му се обръща на смях и той е щастлив (пляска с ръце). Усмихва се.
Barbara: А правиш ли му лунната си походка?
Michael: Да. Правя какви ли не движения (показва и се смее)
Barbara: И той спира да плаче?
Michael: И той спира да плаче!
Barbara: У вас сигурно пада голямо танцуване.
Michael: (смее се) Да, голямо танцуване пада.
Barbara: Майкъл, ако това малко момченце каже: Тате, искам да се кача на сцената”.
Michael: (смее се и се плесва по крака)
Barbara: След всичко, през което си минал ти?
Мichael: Ще кажа: „Чакай малко сега. Чакай малко. Ако действително тръгнеш по този път, очаквай това ... очаквай това ... очаквай онова. (брои на пръсти).
Barbara: Ще му изложиш цялата схема?
Michael: Ще му изложа цялата схема. И ще му кажа: „И (чак тогава) ще получиш всичко това (посочва към една от камерите) и всичко това (сочи към друга камера) и всичко това (сочи към трета камера). Готов ли си да го направиш?” – „Да, мога да почакам”. Тогава ще му кажа: „Действай ... и гледай да се справиш по-добре от мен”.
Barbara: Но знай, че няма да ти е лесно.
Michael: Знай, че няма да ти е лесно.
*******
Barbara: Интервюто ни приключи. Не бяхме казвали на никого, че ще се проведе там; домакините ни от парижкия хотел също го запазиха в тайна. Но когато Джаксън се опита да се измъкне през задния вход, там вече го чакаше огромна тълпа.
Hugh Downs: Барбара, сега вече знаем, че Даяна не е имала достатъчно надеждна охрана през онзи последен ден. Каква охрана имаше Майкъл Джексън?
Barbara: Ами, видяхме поне четирима телохранители ... и той определено се нуждаеше от всичките. Между другото, веднъж разговарях с една суперзвезда и тя ми каза, че когато реши да излиза, я придружават поне четирима бодигарове ... плюс една кола пред нейната и една зад нейната.
Hugh: Наистина ли имат нужда от това?
Barbara: За съжаление, да.
Hugh: Добре, ти ми каза, че той ти е казал защо носи само една ръкавица.
Barbara: Да.
Hugh: Е, каква е тайната?
Barbara: Както сам виждаш, той има добро чувство за хумор. Каза ми: „Защо една ръкавица? По-готино е от две!”
Самият Майкъл Джексън е известен с пословичната си боязън да дава нтервюта, но преди да отпътувам към къщи след отразяването на погребението на Принцеса Даяна, той се съгласи да се срещне с мен в Париж, за да обсъдим папараците и личните му спомени за Принцесата.
Когато стане въпрос за папараци, Майкъл Джексън казва, че чувства близка връзка с Принцеса Даяна. Папараците са част от неговия живот още от ранна детска възраст, когато е бил най-младият член на групата Jackson 5. Той е суперзвезда вече три десетилетия и на 39 продължава да пее и танцува по целия свят, а папараците го преследват навсякъде.
През последните пет месеца той е на турне в Европа и е изнесъл концерти пред повече от два милиона души. В деня на трагедията с Принцеса Даяна Майкъл Джексън отменил концерта си, но следващите му два концерта били посветени на нея. Той не претендира, че тя е била негова близка приятелка. Била е негова почитателка.
Michael: За пръв път се запознах с нея на ... (прокашля се) ... концерт ... в Лондон. Тя беше много сърдечна, много нежна, много мила.
Barbara: За какво си говорихте?
Michael: Аз написах една песен, наречена "Dirty Diana". Тя не е за лейди Даяна. Тя е за един определен тип момичета, които висят около концерти или клубове, нали се сещаш, наричат ги ‘групита’.
Barbara: Групита.
Michael: Бил съм свидетел на това цял живот. Тези момичета ... те са готови да направят всичко за музикантите, абсолютно всичко, което можеш да си представиш. Така че аз написах песен, наречена "Dirty Diana". Но я свалих от представлението в чест на Нейно кралско височество. Тя ме дръпна настрана и каза (шепне): „Ще изпълняваш ли 'Dirty Diana'?" И аз отвръщам: „Не, свалих я от шоуто заради теб”. Тя: „Не! Искам да я изпееш ... изпълни я ... изпълни песента.”
Barbara: Значи е проявявала чувството си за хумор с теб?
Michael: Да, разбира се. Каза ми също, че за нея е чест да се запознае с мен. А аз й казах: „За мен е чест да се запозная с вас”.
Barbara: Как научи за смъртта й?
Michael: ... Събудих се (говори тихо и замислено) и моят лекар ми съобщи новината. И аз се срутих обратно в леглото от мъка и започнах да плача. Болката ... Изпитах вътрешна болка, в гърдите, в корема (гласът му леко започва да трепери). Казах си: „Не мога да понеса това ... твърде тежко е”. Самата новина и фактът, че я познавах лично. После веднага си казах: „Ще има и още някой ... съвсем скоро ... усещам го ... ще има и още някой ... това ще се случи и с още някого, само се моля това да не съм аз ... дано да не съм аз”. И после дойде новината за майка Тереза. ...
Barbara: Ти имаш способности на медиум ... това ли искаш да кажеш?
Michael: Не искам да кажа това, но ми се е случвало и друг път.
Barbara: И си помисли, че ти може да си следващият?
Michael: Да. (Поглежда надолу към ръцете си) Живял съм по този начин през целия си живот. Жълтата преса ... този тип преса ... не медиите изобщо ... а таблоидите, папараците, този тип. Цял живот бягам от тях по същия начин (като Даяна), за да се скрия, за да им се измъкна. Не можеш да тръгнеш в дадена посока, защото те са там ...тогава тръгваш в една посока и се преструваш, че отиваш в съвсем друга ... и така се придвижваме. Някой трябва да каже: „Чакайте малко! Спрете! Този човек заслужава уважение към личното му пространство. Не можете да влезете там!” Обикалям целия свят по този начин, в тичане и криене. Не мога да се разходя в парка ... Не мога да отида до магазина ... не мога ... Трябва да се крия в стаята. Чувстваш се като затворник.
Barbara: Коя е най-наглата проява на нахлуване в личното ти пространство? Най-фрапиращата.
Michael: Те винаги ... стигали са дотам да крият разни неща на определени места. Случвало се е да пъхат уред зад тоалетната чиния....Tch, tch, tch, tch...(Майкъл имитира звука, който издава камерата) и ти си казваш: О, боже мой!” Случвало ми се е и това.
Barbara: Когато дойде в този хотел, ти трябваше да влезеш ... предпочете да влезеш през кухнята.
Michael: Правя това от години. На много хотели дори не съм виждал входната врата. Никога.
Barbara: Опитвал ли си се някога да надбягаш папараците?
Michael: Да ги надбягам?
Barbara: Да.
Michael: Те ни преследват. Гонят ни с мотоциклети. "Vruuum, vrumm."
Barbara: За да ви пресекат пътя?
Michael: Да. И се налага да кажа на шофьора ... казвам: „Намали скоростта, ще ни убиеш, намали скоростта”. И той слиза от колата и започва да крещи на тези хора.
Barbara: Знаеш ли, съществуват спорове, че ти разчиташ на реклама, за да продаваш албумите си ... за концертите си, че го искаш (предизвикването на интерес?)
Michael: Когато одобря нещо, да.
Barbara: Но не винаги можеш да контролираш пресата. Не можеш да дадеш одобрението си за всичко. Не можеш да ги каниш близо до себе си за определени неща, а после в даден момент да ги отблъскваш.
Michael: Напротив, можеш.
Barbara: Добре, как го постигаш? Как определяш границата?
Michael: Просто я определяш. Разполагате с толкова и толкова време да направите това ... а това не бива да правите. Не можете да казвате „Той е животно ... той е ...” Не можете да казвате „Той е Джако”. Аз не съм ‘Джако’. Аз съм Джаксън.
Barbara: Как се чувстваш, когато те наричат ...
Michael: Да, Wacko Jacko (Джако Откачалката/Смахнатия), откъде се появи това? От някакъв английски жълт вестник. Аз имам сърце и изпитвам чувства. Страдам, когато ми причинявате това. Не е приятно. Не го правете. Аз не съм "wacko".
Barbara: Има и такива, които твърдят, че ти сам подклаждаш това внимание.
Michael: Не, не е така.
Barbara: Ами, маските ... загадъчното поведение.
Michael: Няма ... не, няма никакво загадъчно поведение. Има момент, в който изнасям концерт ... и искам да дойдат колкото се може повече хора, те могат да дойдат и да се наслаждават на шоуто. Но има и друг момент, когато искаш да си сам, на спокойствие. ... когато си обличаш пижамата и отиваш да спиш, угасяш светлината (прави звук, с който имитира изключване на лампа) и си лягаш, това е твоето лично пространство. Аз не мога да отида в парка, затова създадох свой собствен парк в Невърленд. ... собствен аквапарк ...собствен киносалон ... собствен увеселителен парк ... за собствено забавление.
Barbara: Не искам това да прозвучи обидно. Просто ще бъда откровена с теб, но ти действително си малко ексцентричен, да не кажа нещо повече. Начинът по който се обличаш, начинът по който изглеждаш – това привлича внимание. Всичко около теб ... излиза отвъд житейските рамки ... прекалено много. Не мислиш ли, че това привлича папараците към теб?
Michael: Не. (клати глава). Не, може пък на мен да ми харесва да живея така. ... може да ми харесва да се обличам така ... харесва ми да се обличам така. Не искам папараци около себе си, наистина. Но ако дойдат ... нека са любезни, нека пишат нещата така, както е редно.
Barbara: Майкъл, такава ли е ролята на журналистите, на пресата ... да са любезни?
Michael: Да са любезни?
Barbara: Защото журналистите трябва да разглеждат нещата в детайли, понякога се налага да са безпощадни. Не може винаги да са любезни.
Michael: (смее се) Това, на което стана свидетел ... онова, което се случи на лейди Даяна ... ти ми кажи. Трябва да има някакви граници, някакви правила. Звездата се нуждае от лично пространство. Лично време за почивка. И звездите имат сърца ... и също са хора.
Barbara: Ти си отменил концерта, който е трябвало да изнесеш (същия ден), когато си чул за смъртта на Даяна.
Michael: Да.
Barbara: И когато в крайна сметка направи концерт, го посвети на нея. Какво точно каза?
Michael: В сърцето си казвах: „Обичам те, Даяна. Грей. Блести завинаги, защото ти си истинската Принцеса на народа”. Не го казах на глас, но го изразих като показахме в продължение на три минути голяма нейна снимка на екраните…. Sony, огромни, гигантски екрани. ...и нейната снимка стоеше там и грееше ... и публиката полудя (имитира звуците, които издава публиката) А аз изпълних "Smile" и "Gone Too Soon".
Barbara: Кажи ни част от текста, ако нямаш нищо против.
Michael: "Shiny and sparkly, and splendidly bright, here one day, gone one night...Gone too soon." (Блестиш и грееш с великолепна светлина, в един миг си тук, а в следващия те няма ... Отиде си твърде скоро.)
Barbara: Казвал си: „Аз израснах в аквариум. Няма да позволя това да се случи със сина ми”. И все пак, когато синът ти се роди, ти продаде снимките на National Enquirer и други европейски вестници, таблоиди. Защо го направи?
Michael: Защо?
Barbara: Защо.
Michael: Защото имаше бясна надпревара. Бяха плъзнали някакви нелегални снимки. Фалшиви, някой снимал бебе ... (иска) милиони долари и казва „Ето го синът на Майкъл”.
Barbara: А това не беше синът ти, доколкото си спомням.
Michael: Не беше. Затова направих снимки на бебето. Казах си: „Принуден съм да направя тези снимки” Хеликоптери летят над главите ни ... летят над къщата ми ... летят над болницата, навсякъде апаратура, сателитни чинии. Дори в болницата ми казаха: „Майкъл, при нас са идвали всякакви знаменитости ... но такова чудо не е било. Това е неописуемо”. И затова аз им казах (на вестниците): „Ето, вземете”. И дарих парите за благотворителност.
Barbara: Значи, вместо да ... един вид, ти си направил това, за да ти се махнат от главата.
Michael: Да ... сега искат да го направят пак. .... а аз не искам. ... може би не искам да го показвам на света по този начин. Искам той да си има свое лично пространство...в което да ходи спокойно на училище. Не искам да го наричат "Wacko Jacko", не е приятно. Така наричат бащата. Грубо е ... нали?
Barbara: Ти каза, че не искаш детето ти да бъде наричано „синът на wacko jacko". Как смяташ да предотвратиш това, така че да не му го причиняват?
Michael: Там е работата ... това е идеята. Може би ти трябва да ми помогнеш да измисля план.
Barbara: Ти си неговият татко.
Michael: Ето, виждаш ли? Те измислиха това име. Никога ли не са се замисляли, че един ден ще имам дете ... че имам сърце? Това наранява сърцето ми. Защо е нужно да се прехвърля и върху него.
Barbara: Харесва ли ти да бъдеш баща?
Michael: Много!!!
Barbara: Активно ли участваш (в отглеждането му)?
Michael: (смее се) Да!
Barbara: Искаш ли още деца?
Michael:Да. (смее се, смутено)
Barbara: Намираш се под светлините на прожекторите откакто самият ти си бил бебе.
Michael: Да.
Barbara: Ако синът ти прояви някакъв талант – между другото, той проявява ли вече някакъв талант, на деветмесечна възраст?
Michael: Ами, ще ти кажа само толкова ... когато плаче, трябва да направя едно нещо, за да го успокоя.
Barbara: Какво?
Michael: Трябва да застана пред него ... и да танцувам.
Barbara: Наистина ли?
Michael: Да. И той спира да плаче. Плачът му се обръща на смях и той е щастлив (пляска с ръце). Усмихва се.
Barbara: А правиш ли му лунната си походка?
Michael: Да. Правя какви ли не движения (показва и се смее)
Barbara: И той спира да плаче?
Michael: И той спира да плаче!
Barbara: У вас сигурно пада голямо танцуване.
Michael: (смее се) Да, голямо танцуване пада.
Barbara: Майкъл, ако това малко момченце каже: Тате, искам да се кача на сцената”.
Michael: (смее се и се плесва по крака)
Barbara: След всичко, през което си минал ти?
Мichael: Ще кажа: „Чакай малко сега. Чакай малко. Ако действително тръгнеш по този път, очаквай това ... очаквай това ... очаквай онова. (брои на пръсти).
Barbara: Ще му изложиш цялата схема?
Michael: Ще му изложа цялата схема. И ще му кажа: „И (чак тогава) ще получиш всичко това (посочва към една от камерите) и всичко това (сочи към друга камера) и всичко това (сочи към трета камера). Готов ли си да го направиш?” – „Да, мога да почакам”. Тогава ще му кажа: „Действай ... и гледай да се справиш по-добре от мен”.
Barbara: Но знай, че няма да ти е лесно.
Michael: Знай, че няма да ти е лесно.
*******
Barbara: Интервюто ни приключи. Не бяхме казвали на никого, че ще се проведе там; домакините ни от парижкия хотел също го запазиха в тайна. Но когато Джаксън се опита да се измъкне през задния вход, там вече го чакаше огромна тълпа.
Hugh Downs: Барбара, сега вече знаем, че Даяна не е имала достатъчно надеждна охрана през онзи последен ден. Каква охрана имаше Майкъл Джексън?
Barbara: Ами, видяхме поне четирима телохранители ... и той определено се нуждаеше от всичките. Между другото, веднъж разговарях с една суперзвезда и тя ми каза, че когато реши да излиза, я придружават поне четирима бодигарове ... плюс една кола пред нейната и една зад нейната.
Hugh: Наистина ли имат нужда от това?
Barbara: За съжаление, да.
Hugh: Добре, ти ми каза, че той ти е казал защо носи само една ръкавица.
Barbara: Да.
Hugh: Е, каква е тайната?
Barbara: Както сам виждаш, той има добро чувство за хумор. Каза ми: „Защо една ръкавица? По-готино е от две!”
Известни личности родени под знака ДЕВА -1
ФЕРДИНАНД ПОРШЕ
03.09.1875
Фердинанд Порше (Ferdinand Porsche) е един от най-видните автомобилни конструктори на XX век. Роден е на 3.IX.1875 в семейството на тенекеджията Антон Порше във Вратиславице над Нисоу (Vratislavice nad Nisou), нем. Маферсдорф (Maffersdorf), днес част от агломерацията на Либерец в северна Чехия. Родният дом на Порше днес не съществува.
За разработка на военна техника (машини с хибридни силови установки, двигатели за дирижабли и самолети) през годините на Първата световна война, Порше е удостоен с титлата Професор на Виенския технически университет, без да има висше образование, и е награден от император Франц Йосиф I (1848 - 1916) с „Кръст за заслуги“.
От 1923 до 1928 г. заема длъжността Главен инженер в щутгартската компания Даймлер АГ (Daimler AG), оглавявайки отдел за разработка на състезателен автомобил с двулитров бензинов двигател.
Най-знаменитите модели на Мерцедес, построени под ръководството на Фердинанд Порше, стават спортните модели S и SS.
В съвместна работа с Ауто-Унион Порше конструира и легендарните „Сребърни стрели“ с първоначалното име „П-вагон“, които се оказват изключително успешни.
На 6 март 1931 г. в Щутгарт се открива конструкторско бюро „Порше“, занимаващо се с конструирането на всякакъв вид двигатели с вътрешно горене.
ЧАРЛС ХАРДИН ХОЛИ
псевдоним - БЪДИ ХОЛИ
07.09.1936
Бъди Холи (на английски: Buddy Holly) е американски рокендрол певец и музикант от годините на зараждането на този музикален жанр. Макар да умира само на 22 години, той оказва силно и дълготрайно влияние върху популярната музика и е един от първите, включени в залата на рокендрол славата Бъди Холи е вдъхновение за групи и певци като Бийтълс, Ролинг Стоунс, Бийч Бойс и Боб Дилън. През 2004 година списанието Rolling Stone го поставя на 13-то място сред „Петдесетте най-велики артисти на всички времена“
РАКЕЛ УЕЛЧ
05.09.1940
Ракел Уелч (на английски: Jo Raquel Tejada) е американска актриса, секс символ и автор на книги. Майка ѝ е от английски произход, а баща ѝ от боливийски. От седем до седемнадесет годишна възраст се занимава с балет. Променя фамилното си име на Уелч след първия си брак през 1959 година. След първия си развод се установява в Лос Анджелис с двете си деца и започва да получава малки роли в телевизията и киното. Големият ѝ пробив е през 1966 година с филма „Милион години пр. Хр.“. През 1974 година печели Златен глобус за ролята си във филма „Тримата мускетари“. Има общо четири брака. През 2000-те е известна най-вече като лице на рекламата заслънчеви очила на Фостър Грант.
АДАМ САНДЛЪР
09.09.1966
Адам Ричард Сандлър (на англ. Adam Richard Sandler) е американски комик, актьор,музикант, сценарист и продуцент. След като става популярен с шоуто Saturday Night Live, той започва да участва във високобюджетни холивудски продукции. Най-известен е с комедийните си роли във филми като Били Медисън (1995), Щастливият Гилмор (1996), и Баща-мечта (1999), известен е и с ролите с в романтични и драматични филми като Гроги от любов (2002), Спенглиш (2004) и Любовта в мен(2007).
На 22 юни, 2003, Сандлър се жени за актрисата Жаклин Саманта Тайтон (сега Джаки Сандлър). Двама са родители на Сади Медисън Сандлър. Сандлър живее със семейството си в Лос Анджелис, но също така има къща и в Ню Йорк.
Сандлър се появява и във филма на Макдоналд, Мръсна работа. Той е голям фен на кеча. Адам е добър приятел и с Дон Чийдъл, Кевин Джеймс, Алън Коувърт, Блейк Кларк, Стив Бушеми, Кевин Нийлън, Питър Данте, Джонатан Лойрън, Роб Шнайдер, Дейвид Спейд, Крис Рок. Бил е и добър приятел с Крис Фарли, и е присъствал на погребението му. Адам е фен на Ню Йорк Янкис.
МАЙКЪЛ КИЙТЪН
05.09.1951
Майкъл Джон Дъглас (на английски: Michael John Douglas) (роден на 5 септември 1951 г.), по-известен със сценичния си псевдоним Майкъл Кийтън, е американски актьор, най-познат с ранните си комедийни роли в „Нощна смяна“ и „Бийтълджус“, и с ролята си на Батман в двата филма на Тим Бъртън от антологията.
ЧАРЛИ ШИЙН
03.09.1975
Чарли Шийн (на английски: Charlie Sheen) е американски актьор. Рожденото му име е Карлос Ъруин Естевес. Той е роден в Ню Йорк и е син на Джанет Темпълтън и актьора Мартин Шийн (роден като Рамон Естевес). Чарли Шийн се ражда в актьорско семейство, с баща-актьор. Актьори са също двамата му братя - Емилио Естевес, Рамон Естевес младши, както и сестра му Рене Естевес, а чичо на Чарли Шийн е актьорът Джо Естевес.
През училищните си години Шийн се изявява като бейзболен играч, но е изгонен от училище, заради лошо поведение само седмици преди завършването. През гимназиалните си години той започва да се интересува от кино и постепенно се насочва към актьорската професия. Въпреки че участва във филма „The Execution of Private Slovik“ заедно с баща си, когато е едва на 9 години, същинската работа като актьор за Чарли Шийн започва в средата на 1980-те години.
През 1984 г. той участва в трилъра за Студената война „Червена зора”. През следващите две години Чарли Шийн участва в редица филми, повечето от които предназначени за телевизията. Един от най-важните моменти в кариерата на Шийн е участието му във филма на Оливър Стоун за Виетнамската война „Взвод“. Филмът е отличен с награда Оскар. През следващата година Чарли участва в друг проект на Оливър Стоун - „Уолстрийт“. През 1989 г. Чарли Шийн участва във филма „Major League“, където му помагат уменията в бейзбола, които е натрупал през гимназиалните си години. Преди да започне да създава филми Чарли Шийн е бил наркоман. В началото на 90-те години Шийн взима участие в успешните военни пародии „Смотаняци“. През последните няколко години има по-малко участия в киното. За сметка на това участва в два телевизионни сериала - „Spin City” и „Двама мъже и половина”.
ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ
- Ражда се посинял, с признаци на цианоза
- Уговаря актрисата Уинона Хоровиц да си смени името на Уинона Райдър
- През 1993 признава пред съда, че е платил 50 000 $ за услугите на проститутки
- По неговите собствени думи е преспал с 5000 жени и бройката постоянно се увеличава
- Една от дванайсетте му татуировки гласи "Ще се върна след 15 минути"
- През 2006 докато го съдят за нападение над жена му Дениз Ричардс пуска на пазара собствена линия за детски облекла
- През 1990 издава книга със собствени стихотворения, озаглавена A Peace of My Mind
- Най-скъпо платеният телевизионен актьор
- Шийн има дъщеря - Касандра Естевес, от връзката си с Пола Профит през 1980-те години. От септември 1995 г. до ноември1996 г. Чарли Шийн е женен за Дона Пийл. На 2 юни 2002 г. той се жени за актрисата Дениз Ричардс, с която имат две дъщери - Сам Катрин Естевес и Лола Айрин Естевес. През 2006 се развеждат. На 30 май 2008 г. се жени за Брук Мюлер и на 14 март2009 г. им се раждат близнаци - Боб и Макс.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Michael Jackson Official Group
https://youtu.be/GGwWaVS7QPo?si=sxtEseTkSfGOKWHG Happy Birthday to Michael Jackson . Thank you for sharing your gift with the world and f...
-
Новият филм на Лиана Марабини, „Дар от Бога“, разказва за нейното възхищение към Св. Йоан Павел II Почти непознат аспект на Майкъл Джексън...
-
Some people are able to make something out of their life some aren't. People can be so different, some are hugely successful in whatev...
