"ПРЕКРАСНОТО Е ВИНАГИ СТРАННО. НЕ ИСКАМ ДА КАЖА, ЧЕ ТАЗИ СТРАННОСТ Е ПОСТИГНАТА ПРЕДНАМЕРЕНО, ХЛАДНОКРЪВНО, ПОНЕЖЕ В ТОЗИ СЛУЧАЙ ТЯ БИ БИЛА ЧУДОВИЩНА, БИ ИЗЛЯЗЛА ИЗВЪН РЕЛСИТЕ НА ЖИВОТА. КАЗВАМ САМО, ЧЕ ПРЕКРАСНОТО ВИНАГИ СЪДЪРЖА МАЛКО ЧУДАТОСТ, НАИВНА, НЕВОЛНА, НЕСЪЗНАТЕЛНА ЧУДАТОСТ, И ЧЕ ИМЕННО ТАЗИ ЧУДАТОСТ ГО ПРАВИ ПРЕКРАСНО. ТЯ Е НЕГОВ БЕЛЕГ, НЕГОВА ОСОБЕНОСТ. ОБЪРНЕТЕ СЪЖДЕНИЕТО МИ И СЕ ОПИТАЙТЕ ДА СИ ПРЕДСТАВИТЕ БАНАЛНА КРАСОТА!"
Шарл Бодлер



* ФБР файл разкрива Опит да обвинят Джексън с расистки закон


ЧАРЛЗ ТОМСЪН


НЕДЕЛЯ, 3 ЯНУАРИ 2010 Г.

Документи, съдържащи се в файл ФБР шоу на Майкъл Джексън, че полицията се опитва да преследват звездата в рамките на същото законодателство, използвани в на миналото натривка от черни светила като Джак Джонсън и Чък Бери. Records показват, че полицията се свързва с ФБР на 7мото септември 1 993 да попитам дали бюрото ще помогне в преследване на Майкъл Джексън по силата на Закона за Ман.



Ман закон, известен също като "робство White акт", бе въведена през 1910 година. Разрешаването на служители да правят арести на неясни помещение на "неморално поведение", законът е често използван намазка черни мъже, особено тези, които съпътстван с бели жени. Джак Джонсън, в света първият черен тежка категория Бокс шампион, е на първо лице да бъде преследва по акта. В действителност, Джефри C Уорд пише в книгата си "Unforgivable Чернилка", че потенциалът да намажете Джонсън е бил един от основните мотивиращи фактори зад въвеждането на закона. Джонсън бе разгледана от пресата и създаването като черен човек, който не се "т си знае мястото. Не само, че Джонсън черен световен шампион преди повече от 50 години сегрегация се надигна, но той показ успеха му в едно общество, което поиска, че той е скромен. Той носеше скъпи дрехи и бижута и инвестира парите си в автопарк от луксозни автомобили, хоби, за които той е бил многократно наказва с бели полицаите, които са го издали с незаслужени ускоряване билети. Но какво раздразнени предприятието повече от всичко е, че Джонсън е съпътстван с бяло жени. Джонсън е бил често придружава по време на пътуванията си от проститутки, но това са по-голямата част от белите му съвременници.

През 1913 г. Джонсън е бил преследван по Ман Закона за транспортиране на жена в щата линия за неморални цели ". Нито един от белите му съвременници, които също пътували с проститутки са били арестувани или натоварени с подобни престъпления. предполагаемите жертви Джонсън е пътувал с него доброволно и я призна под клетва. Освен това се е случило на пътуванията в много преди Ман Закона дори беше въведена.Въпреки това, всички бели жури го призна за виновен, независимоГодини по-късно Ман Закона е използвано също и да саботира кариерата на черен музикант Чък Бери.

През 1959 г. Бери се срещнаха 14-годишна сервитьорка в Ел Пасо и я помолил да работят като шапка проверка момиче в неговия ресторант. Момичето се съгласи и той я закара от Ел Пасо до Сейнт Луис по пътя му на връщане от концерта. На тази крехка Бери помещение е арестуван за транспортиране на непълнолетно момиче за неморални цели ". Той бе осъден по Закона за Ман и осъден на три години затвор. През същата година Бери бял имитатор на Елвис Пресли започна открито запознанства Присила Beaulieu, 14-годишно момиче. Освен това, биография Скоти Мур, на Пресли твърди, че преди участието си с Beaulieu звездата е била запознанства на дори по-млад момиче. Ergo, през 1913 г. на Ман Закона е използван да осъдят на черен боксьор, чието само "престъплението" да се потопят в същото поведение като белите му съвременници. -Късно, през 1959 г. Ман Закона е бил използван за съдебно преследване черен музикант за даване на работа на непълнолетно момиче, а бялата му съвременен многократно е спал с малолетни момичета и отиде ненаказани.Ман Закона е по своята същност расистки закон. Макар и да не е била използвана само за преследване на афро-американците, потенциалът лишаване от свобода от Джак Джонсън е основен мотивиращ фактор зад въвеждането му и оттогава е бил многократно да обвини чернокожи мъже на престъпленията, които те не са извършили , че Джексън също беше насочена по силата на Закона за Ман със сигурност е интригуващо и само засилва аргумента, че той е бил обект на злонамерен преследване по причина на неговата раса. В известен смисъл, това показва, че малко се е променила, тъй като ден на Джак Джонсън. Решението на Съединените членки прокурор, не да преследват Джексън в рамките на Ман Закона може да се разглежда като знак за прогрес, но решението на лосанджелиската полиция, да преследва Джексън на първо място - на чист изобилие на доказателства, предполага, че е невинен - остава тревожна. Това Джексън беше "т railroaded, след като той влезе в съдебната зала, е още един показател за напредък. Разбира се, че от 2003 г. обвиненията срещу Джаксън, дори в съдебната зала сам по себе си е доказателство, че Джаксън е скитник рап - че обвиненията са безсмислен и неговите обвинители са доказани мошеници - но докато Джонсън е бил признат за виновен за престъпление, което очевидно не е допуснал, жури Джексън най-малко са взели правилното решение. В случая с Джаксън това е само медиите, които катранени него като виновен.

Lorette C. Luzajic talks with Michael Jackson Expert Charles Thomson


http://extrememichaeljackson.wordpress.com/2010/05/11/lorette-c-luzajic-talks-with-michael-jackson-expert-charles-thomson/

Lorette C. Luzajic talks with Michael Jackson Expert Charles Thomson
11.05.2010


Благодаря на Charles Thomson, че отдели време да разговаря с мен. Чарлз е автор, печелил различни награди, и е най-известен със статиите си за Джеймс Браун и други соул музиканти. Той пише за The Guardian, The Sun, Huffington Post, MOJO, Wax Poetics и др.
 http://www.charles-thomson.net.

?: Защо те считат за “Michael Jackson expert?”

- Аз съм почитател на черната музика като цяло и открих Майкъл Джексън още в ранната си младост. През годините натрупах огромна колекция от книги за черна музика, списания, CDs, DVDs, видеозаписи и др. Малцина са изпълнителите, които намирам за особено интересни – хора като Джеймс Браун, Чък Бери, Принс – и Майкъл Джексън е един от тях. И поради това съм го ‘изучавал’ в продължение на 15 години – изчел съм куп книги, гледал съм документални филми и т.н.

Започнах да работя като Michael Jackson ‘expert’ едва миналата година. През март 2009 получих информация от човек на Майкъл, който ми съобщи подробности около пристигането му в Лондон по случай обяваването на концертите This Is It. Казаха ми на коя писта ще кацне, в колко часа, и къде ще отседне. Източникът ми ме помоли да разпространя информацията.

Работих по тази информация в сътрудничество с the Sun, който е най-големият британски вестник. Те използваха информацията, за да направят ексклузивни снимки на Джексън при слизането му от частния му самолет. И тъй като им бях предоставил информация от такава величина, те решиха да продължат да работят с мен и до днес.

Последният ми принос за Sun по темата Майкъл Джексън бе разкритието, че създателите на филма са дублирали/озвучили ‘This Is It’ със стари вокали. Тази история идеално илюстрира моята роля. Когато гледах филма, веднага забелязах, че вокалите от втората половина на Earth Song са от демо на Майкъл от 1991. Само фен или експерт в тази област би могъл да забележи това. Освен това ми направи впечатление и разминаване в текста на Били Джийн и осъзнах, че вокалите в тази песен също са добавени допълнително от стар демозапис.

Предадох записките си по въпроса на the Sun и те наеха аудио експерти, които да потвърдят, че вокалите са стари, и на финала се свързаха с представител на Сони, който да го потвърди.

Това може да ви прозвучи като негативна история, но на мен не ми хареса използването на подобна измама – да продаваш билети за ‘документален’ филм, но на практика да не предлагаш на зрителя точно това. Един документален филм трябва да е правдив и откровен. Не бива да е дублиран и озвучаван допълнително, за да рисува една неточна картина. Освен това имах чувството, че монтираните вокали може би прикриват нещо – нещо, което би могло да направи на пух и прах твърденията на създателите (на филма), че не са имали никаква представа, че Майкъл Джексън е имал здравословни проблеми или е използвал drugs. Сметнах, че не бих могъл да подмина това без да му дам медийна гласност.

?: Ти си стоял на метри от Майкъл Джексън. Усети ли го? Какво точно е онова, което се излъчва от него, за да предизвиква масови припадъци, милиони татуировки, луда любов, диво и необуздано сексуално желание, плач, вярност, истерия, дори лудост?

- Първият път, когато го видях отблизо, на World Music Awards, 2006, беше много вълнуващо, защото появата му предизвика масова истерия. Изпитваш усещането, че присъстваш на голямо събитие. Мястото просто се взриви, когато той най-после излезе на сцената. Определено изглеждаше поразително – различен от снимките. Беше изключително слаб/строен/крехък, особено като се има предвид, че наближаваше 50.

Ходеше много величествено, все едно се носеше над земята. Беше облечен безупречно и лицето му, смея да твърдя, изглеждаше съвсем нормално – със сигурност много по-добре, отколкото изглежда на повечето снимки. Но при всичката истерия, след като той напусна сцената, аз почувствах някаква празнота. Честно казано, смятам, че 1993 изцеди голяма част от радостта/веселието/удоволствието му, а процесът уби голяма част от онова, което беше останало. Изглеждаше така, сякаш извършваше движенията си просто механично.

На пресконференцията през март, 2009, усетих, че нещо не е наред. Бях чул, че Джаксън трябва да пристигне седмица по-рано, за да обяви концертите, но го беше отложил (подробностите може да прочетете през лятото в блога на Тараборели). Освен това той много закъсня и журналистите в залата бяха леко изнервени.

Вечерях с група приятели веднага след това в сградата на О2 и всички бяхме единодушни, че нещо не беше наред. Той звучеше така, сякаш не искаше да бъде там – ‘This is the final curtain call, OK?’ – и вместо да изпитам вълнение, аз имах усещането, че цялото това събитие е обречено от самото начало. Макар че си купих билети и го очаквах с нетърпение, дълбоко в себе си се надявах, че концертите ще бъдат отменени по една или друга причина.

Не мисля че бих могъл да кажа с какво точно Майкъл Джексън предизвикваше истерията сред почитателите си, защото смятам, че каквото и да е било, след 1993 то сякаш беше изчезнало. Сякаш цялата му душа беше изтръгната от него; все едно виждаш обвивката на Майкъл Джексън, но духът му, същността му отдавна са изчезнали.

?: Макар че обичам Майкъл Джексън от почти четвърт век, всъщност никога не бях се замисляла как бих се почувствала при новината за смъртта му. И когато това се случи, изпитах отчайваща, опустошителна мъка от загубата на човек, когото на практика не познавам лично. Мислиш ли, че тази енергия от любов, която Майкъл разпръскваше, усещането, че обича всеки един от нас поотделно, е истинска? Може ли изкуството да направи това релност или неговата любов – и нашата – е илюзия?

- Загрижеността на Майкъл към хората със сигурност изглеждаше истинска и неподправена – човек не дарява милиони долари, ако не вярва истински в каузата. Нито път отваря вратите на дома си за непознати, ако няма такова желание.

Но след 1993 той вече не беше същият. Както споменах, все едно цялата му радост е била изтръгната от него, угаснала. Той продължаваше да дава израз на същото отношение, на същите чувства, но те вече създаваха усещането по-скоро за клишета, отколкото за послания, идващи от сърцето. Той почти непрекъснато повтаряше едни и същи фрази „Аз ви обичам повече”, „Най-доброто тепърва предстои”, „Изгорете таблоидите”. Сякаш беше на автопилот.

Искреното ми мнение е, че на него му беше дотегнало да бъде Майкъл Джексън. Аз мисля, че той просто искаше един спокоен и тих живот, но се чувстваше принуден да бъде Майкъл Джексън непрекъснато.

?: Кое е онова, което прави Майкъл различен?

- Като изпълнител, Майкъл Джексън притежаваше пълния комплект от качества. Можеше да пее, да танцува, да пише и да композира. Little Richard веднъж нарече Майкъл Джексън „най-завършеният артист”, когото някога е познавал. Майкъл Джексън, във връхната точка на кариерата си, вдигна границата за качество както за звукозаписен изпълнител, така и за концертни изпълнения на живо.

Имало е и други артисти, които са умеели да пеят, танцуват, пишат и композират. Веднага ми идват наум Принс и Джеймс Браун, както и мнозина други. Но никой от тях не е вдъхновявал такава истерия и обожание като Майкъл Джексън. Аз смятам, че онова, което грабваше почитателите, беше неговата личност/характер/индивидуалност. Връзката на Майкъл Джексън с почитателите му отиваше далеч отвъд раздаването на автографи и позирането за снимки.

Например, когато той изнесе два концерта в Ню Йорк през 2001 – един на 7-ми и един на 10-ти септември . Терористичните атаки се случиха на 11-ти септември и много фенове, които бяха летели до Ню Йорк за концертите, се озоваха блокирани там, разполагайки с малко или никакви пари. Той издири някои от тях, покри финансовите им разноски по време на престоя им в Ню Йорк, плати хотелските им сметки и самолетните им билети за връщане. Не са много изпълнителите, които биха постъпили по този начин.

?: Ти спомена колко тежка е била собствената ти скръб. Като се има предвид колко много хора по света скърбиха за Майкъл, какви бяха твоите преживявания?

- „Скръб” е много силна дума – не се сещам да съм казвал, че съм изпитал скръб/мъка след смъртта на Майкъл Джексън. Шок, със сигурност. Тъга – също. Но аз винаги съм имал много разумен/трезв подход спрямо Майкъл Джексън – никога не съм се чувствал лично свързан с него по никакъв начин. Оценявах го и го уважавах като артист, но не съм се страхувал да говоря за слабостите му. Никога не съм аплодирал честите му изпълнения на плейбек, или решението му да пуска деца в спалнята си, или „балконската” случка с бебето.

Много хора виждаха Майкъл Джексън като важна част от живота си – като приятел или член на семейството, – но за мен той винаги е бил изпълнител, от чиято работа/творчество съм се възхищавал. Изпитах тъга от тази загуба и смятам, че неговата житейска история е колкото трагична, толкова и триумфална. Тъжно ми е, че няма да види как децата му растат и е наистина жалко, че той се бори със зъби и нокти да оцелее по време на процеса, само за да умре четири години по-късно, без да успее да осъществи почти нищо от плановете си в този промеждутък. Но не съм носил траурни дрехи и не съм правил планове да пътувам до LA. Дали пророних някоя и друга сълза по време на излъчваното по телевизията поклонение? Разбира се. Заедно с още един милиард други хора.

?: Според мен ловът на вещици и желанието в крайна сметка Майкъл Джексън да бъде линчуван, е много показателно за гладиаторската ни тъмна страна, за сянката на Инквизицията и кладите, за удоволствието, което сме изпитвали от публичното бесило и убиването с камъни. Защо точно Майкъл Джексън – защо този, когото обичахме най-много?

- Интервюирах Aphrodite Jones през 2008 за вече несъществуващото списание Deadline. Статията е публикувана на уебсайта ми. Тя направи един коментар по време на интервюто относно удоволствието на обществото от „линчуването” на знаменитости: „Съществува едно злокобно/страховито чувство у обикновения/редови човек да изпитва удоволствие, когато става свидетел на падението на знаменитостите; това мрачно/болестно усещане за ликуване, когато виждаш как онези, които са по-добре от теб, биват наказвани за успеха си”.

Смятам, че Джексън се намираше под прицела на медиите най-вече защото той беше най-известният човек на планетата. Голямо име + голяма новина = големи печалби. Освен това медиите се дразнеха – разбираемо – че Джаксън непрекъснато ги разиграваше. Във върха на кариерата си Джаксън постоянно пускаше слухове за себе си, а после публично се оплакваше от тях и насърчаваше феновете си да бойкотират вестниците! И ето защо те непрекъснато душеха около него.

Мнозина смятат, че той може би е бил нападан заради расата си. Според мен е наивно да отхвърляме категорично подобна възможност. Аз често сравнявам Джаксън с Джак Джонсън, първият чернокож, станал световен шампион по бокс тежка категория. Медийното отношение към Джонсън беше несъмнено расистко, а медийното отношение към Джаксън беше несъмнено подобно; обидни думи/имена, масово изопачаване на думите му, измислени истории, пренебрежителни карикатури, пристрастно отразяване на криминалните обвинения срещу него – и т.н и т.н.

И точно както Джонсън беше чернокож световен шампион повече от 50 години преди премахването на сегрегацията, Джаксън беше един чернокож, който надмина Елвис по продажби и притежаваше Битълс в една епоха, когато MTV все още не обичаше да пуска афроамериканци по своите канали.

Можете да проследите това във времето; още преди Трилър да стане хит, Джаксън вече имаше пластични операции. Гримът му вече клонеше към избеляване, а гласът му вече беше висок (тънък?). Приятелите около него вече бяха доста млади. И докато Джаксън ограничаваше успехите си в параметрите на собствената си раса, медиите изобщо не ги беше грижа. Но в момента, в който Трилър счупи „бели” рекорди – в момента, в който надмина Елвис по продажби и започна да купува каталозите на „бели” музиканти – медиите изведнъж започнаха да се интересуват от операциите му, от светлата му кожа, от тънкия му глас и от малките му приятели. В момента, в който Джаксън застраши статуквото, той се превърна в мишена.

Най-вероятно, също като Джонсън, и той е бил виждан като самозабравил се чернокож, който не си знае мястото.

Онова, което не може да се отрече, е че в определени медийни кръгове съществува нагъл и единодушен стремеж да клеветят Майкъл Джексън колкото се може по-често. Фактите преднамерено се изопачават, а лъжливата информация преднамерено се представя като истина. Това поне не може да се отрече.

?: Моята мигновена реакция на новината за самоубийството на Еван Чандлър едва ли може да се нарече великодушна, макар че ако трябваше да съдя хората по кашите, които са сътворили в живота си, щеше да се наложи да съдя себе си най-сурово. Но не мога да отрека, че първата ми реакция беше „Какво? Явно не е могъл да живее с тежестта на вината?” Разбира се, здравословното състояние на Чандлър и разрушеното му семейство несъмнено са факти, които също са допринесли за това. Въпросът тук е защо никой не знае тази история. Защо за такава сензационна новина не се тръбеше по всички вестници, а беше избутана на 17-та страница в няколко изречения? Това ли наричаш медиен интерес? Защо никой не чу, че Еван Чандлър се е опитал да убие Джордан преди няколко години, с щанга за фитнес и някаква бухалка? Тези две истории нямаше ли да им докарат огромни печалби?

- Мисля че основната причина, поради която новината за смъртта на Еван Чандлър не беше широко разпространена е това, че никой не знаеше нищо за него. Повечето големи медийни източници отразиха историята, но всички статии съдържаха абсолютно еднаква информация, защото за него се знае съвсем малко.

Единственият по-подробен репортаж, който срещнах, беше абсолютно неточен от фактологична гледна точка, публикуван в Daily Mail, и аз подадох жалба до Комисията за журналистическа етика за нарушаване на седем точки от Кодекса, в това число явните препратки към Джаксън като „педофил”. Изобщо не се изненадах, че сметнаха жалбата ми за неоснователна. Те очевидно не се интересуват, когато вестниците необосновано обвиняват невинен чернокож в педофилия.

Но ако Daily Mail бяха нарекли Пол Макартни „педофил”, смятам че Комисията вероятно щеше да вземе отношение по въпроса.

Тази история, относно опита на Еван да убие сина си, не пасваше на медийната рамка. Тя обрисуваше Еван като жесток и тъмен образ и щеше да остави внушението, че връзката между двамата не е здрава и сплотена, и щеше да разпали мнението, че Джорди е ненанавиждал баща си за това, че явно го е принудил да лъже през 1993. Тази история за Еван, който се е опитал да убие Джорди с щанга – тя разруши мита за любящия баща, който просто търси справедливост за сина си.

Моментът, в който се случи това, беше крайно неподходящ за медиите, тъй като съвпадна с края на процеса срещу Джаксън през 2005, по време на който повечето медии масово изкривяваха показанията и фактите, за да обрисуват Джаксън като виновен. Техният пръв обвинител се дискредитира (отново) и това не се връзваше особено с картинката, която те се опитваха да нарисуват.

?: Да завършим с нещо по-приятно, какви са личните ти фаворити в творчеството на Майкъл Джексън? (песни, клипове, моменти от живота му и т.н.)

- Любимите ми солоалбуми са Off The Wall и Thriller, но слагам на едно ниво с тях и албумите на „Jacksons” Destiny и Triumph. Майкъл всъщност има много по-голям творчески принос за Destiny и Triumph отколкото за Off The Wall и Thriller и аз смятам, че тези албуми са също толкова добри. В тях Джаксън истински процъфтява като автор на текстове и композитор. По-късните му неща са твърде кърпени за мен – твърде обработени.

По отношение на изпълненията на живо, харесвам всичко от Destiny Tour до Bad Tour.
Bad Tour е безспорно върхът в соловата кариера на Джаксън. Това, което той направи в това турне, успешно обединява спектакъла, който човек очаква от един поп концерт, с музикалната класа на концерт на Джеймс Браун. Така че получаваш цялата жива музика и вокали, но заедно с тях получаваш и великолепни костюми, великолепна хореография, танци и всичко останало.

На следващите турнета фокусът сякаш се премести от музиката към спектакъла, на сцената се появиха танкове, от покрива се спускаха ангели – но липсваха вокалите на живо. Аз предпочиам пеенето на живо пред танка на сцената. Дори не би ми хрумнало да си купя билет, ако съм знаел, че ще се пее на плейбек.
Трите ми любими видеоклипа са Тhriller, Smooth Criminal и Remember The Time.

*Joanna Jabłczyńska jako Michael Jackson - Twoja Twarz Brzmi Znajommo


* Michael Jackson - Invincible 2001 (Full Audio Interview)


*Астропортрет - Деби Роу


ДЕБИ  РОУ
06.12.1958

Майкъл Джексън и Деби Роу сключват брак на 14.11.1996 и се развеждат през октомври 1999. От този брак се раждат децата Принс Майкъл и Парис Майкъл.

Нека да надзърнем в звездната карта на Деби и проследим какво казват звездите за нея.

Деби е внимателна, сърдечна, логична, упорита и точна. Чаровна и безгрижна. Добър слушател. Обича децата.

Притежава силен нюх към любовта и еротиката. Обича да се харесва, убедителна в словото си, води очарователен живот.

Импулсивна и влюбчива, изразява чувствата си открито. Често критична към другите, добре се справя с противоположния пол.  

Има склонност да прекалява с всичко и да насочва енергията си в грешна посока. Често се впуска в необмислени авантюри.

Въпреки, че е своеволна и непоследователна, може да бъде добър лидер.
Понякога говори без да спира и да се съобразява с последствията.

Има добра интуиция, но поради множеството интереси има склонност да разпилява своите ментални сили.

В живота връзките и приятелствата се разпадат най-често вследствие на скандали. Това носи  осезателни загуби.

Човек с късмет, обогатяване от или чрез чужди пари, наследства, собственост. Забогатява без труд, вследствие на дарение или дори посредством явни спекулации. Инстинктивно проумява благоприятните възможности.

Влага голяма част от енергията си за материално облагодетелстване. Нюх към сделки и материални придобивки.

Идеалист, липсват безчестни, користни мотиви в поведението.
Силно изразено чувство за справедливост.

Налице е насилствено отделяне от близки хора.

Решителна и самоуверена, обича свободата и независимостта. Предприемчива и храбра, в интимната сфера е непостоянна. Необузданост, авантюризъм.



z@a

* "Bad" Хореограф си спомня Майкъл Джексън


Юни 26, 2009 
В ранните дни на Майкъл Джексън с Jackson 5, той е изпълнявал същата фантазия краката и пъргави движения, които го направила такава тръпка да гледате през цялата му кариера: завъртания, ритници, а по-късно, Moonwalk.
Хореограф Джефри Даниел, който е в Лондон, е работил с Майкъл Джексън по видеоклипове за лошо и Smooth Criminal . И той твърди, че добре известната "Moonwalk" еволюира от "отстъпват", подпис ход на електрическата Boogaloos . Той казва, че Джексън, който починал в четвъртък на 50 - стигна до Дисниленд с "малката" Джанет Джексън в началото на 1980.
"Те стояха на крилото на сцената и те ме гледаха как танцувам", Даниел казва на Мелиса Блок. "И тогава аз получих обаждане от него. Той каза, че би искал да се научи, за да се съберем и ... да усвои танцовите стъпки и че".
Даниел казва, дори Джексън не получи право Moonwalk. "Никой" не получи, казва той.
"Това е като матрица, всеки пада в първия скок," Даниел. "Но това е нещо, върху което работите и сте господар. Защото трябва да  чувстваш, когато тялото усвоява ритъма, трябва да  чувстваш как да го  изкарваш извън, трябва да се чувстваш добре, как се плува обратно. Тялото на всеки човек е различно. Никой не може да ви научи как телесното си тегло трябва да бъде разпределено - трябва да се работи, успеха се дължи на собствения си труд и умения".
Даниел казва, той бил поразен от атлетизъм Джаксън и забавни, когато той е бил дете и тийнейджър.
"И след това да го приложи, учейки какво правим и след това да го вложи в своята арена - в следващата стратосфера - беше като," Уау, "Даниел.
Той призова Джаксън подскачайки на пръсти и привидно виси в пространството "против разпенващ".
Той взима различни неща от различни хора, от Сами Дейвис-младши, малко от Елвис, малко от Джеймс Браун, някои  от Боб Фос, Фред Астер, от това какво се случва по улиците ", казва Даниел. "Така че той е комбинация от всички тези неща и той смесва всички тях."
Даниел казва, че той и неговите колеги хореографи са били повлияни от Уестсайдска история, когато те са участвали в хореографията на Bad в станция на метрото. Но Даниил казва, че той се опитва да запази в танца "ток и съвременен", като цялата група да направи Майкъл Джексън махам по пода.
"Това е като влак, идващ по екрана ... и това е ефектът, който търсех и той работи", казва той.

***Как Майкъл Джексън направи "Bad"


ДЖОУЗЕФ ВОГЕЛ - Джоузеф Вогел е журналист на свободна практика и автор на пет книги, включително Човекът в музиката: Creative живота и дейността на Майкъл Джексън  и Движението на Обама . Той живее в Ню Йорк, където е инструктор и д-р кандидат в Университета на Рочестър.

SEP 10 2012, 15:41 

Историята за това как забележителния албум, която току-що навърши 25 години и скоро ще бъде преиздаден през три-сет, беше изковано от "луд Джако" ответна реакция срещу поп звезда

Майкъл Джексън 615 bad.jpg


MJJ / Сам Емерсън

В разгара на славата си, Майкъл Джексън изчезна.
През 1984 г. той сякаш е навсякъде: на MTV и в реклами на Пепси, на Грами и Белия дом, на Rolling Stone и списание Time , както и всички в Съединените щати на Victory Tour. На следващата година обаче, освен кратка поява в "We Are The World", той няма къде да се види."1985 година", пише Gerri Hirshey за Rolling Stone, "е черна дупка за Майкъл наблюдатели, които станаха свидетели на най-зрелищното изчезване, тъй както Халеевата комета се отправи в далечния край на Слънчевата система през 1910 г.". Това е стратегически ход от изпълнител, който разбира силата на очакване и мистика. 1986 е почти същата. Джаксън е казал да бъде отшелник, минава "в нелегалност" и направи само няколко публични изяви.

В негово отсъствие дойде потоп от фантастични истории за светилища, хипербарна камера и костите на човека-слон. Повечето от тях са безвредни (и всъщност  Джаксън се забавляваше), но имаше по-тъмната страна на ответна реакция на медиите. Джексън се превърна в най-мощният афро-американец в историята на развлекателната индустрия. Не само че той изгражда империя чрез собствените си рекордните албуми, видео и пърформанси, той е възкръснал съдбата на CBS / Epic Records, поскъпна живот в MTV и вдигна летвата за забавления на живо. Той също така изящно запазва пълното право на собственост на господаря си записи и с помощта на неговият адвокат Джон Бранка, активно придобитите права издателски, включително песни от Sly и Family Stone, Рей Чарлз, и разбира се, перлата в короната на популярната музика: ATV / Бийтълс каталог.



Не е случайно, че това е точния момент, когато приливът започва да се променя. От индустрията гиганти, така и медиите, имаше съмнение, обида и ревност. Беше ясно, Джексън не е бил просто наивен човек дете (както той често се представя за такъв), или песен и танц човек, който знае и приема неговото място като статична фигура, покорен "артист". Той е надхитряване на някои от най-влиятелните фигури в индустрията. Той расте артистично и финансово. И той започва да се научава как да упражнява значително силата си и културно влияние за повече социални и политически цели.

"Няма бързо да му бъде простено за това, че обърна толкова много маси", пише Джеймс Болдуин през 1985 г. , "защото той поне е сигурно грабна месинг пръстен и човекът, който разби банката в Монте Карло няма нищо за Майкъл. Целият този шум е за Америка, като нечестен пазител на черен живот и богатство; черните, особено мъжете, в Америка и изгарянето, погребан американски вина и секс и сексуални роли и сексуалната паника, пари, успех и отчаяние ... "

Ответна реакция, а след това, не е просто относно това какво е ексцентричността на Джаксън. Тя също е за власт, пари и по-фини форми на институционално и културно господство. В десетилетия преди Джаксън, Джеймс Браун, черни записващите изпълнители са всички твърде често "в шоуто, но не и в шоу-бизнеса." Сега Джаксън е финансова сила, трябва да се съобразяваме с него. Неговият статут, обаче, също го превърна в огромна цел.

Започвайки през 1985 г., медиите стават все по-порочни към художника. "Те искат кръв, а не нашата болка," Джаксън пише в бележка през 1987 година. Таблоидите скоро започнаха да го наричат пренебрежително с прякора "луд Яко" (термин Джексън презрян). Това е термин, приложен за първи път спрямо поп звезда от британския таблоид 
The Sun , през 1985 г., ноетимология отива още по-назад. 
"Джако Macacco" е името на известната маймуна в маймуна промива мачове в Pit Уестминстър в Лондон в началото на 1820. Впоследствие, терминът "Jacco" или "Jacco Macacco" кокни жаргон да се позове на маймуни като цяло. Срокът продължава до 20-ти век, като "Джако Monkeys" станаха популярните детски играчки във Великобритания през 1950. Те останаха в британските домакинства в 1980 (и все още могат да бъдат намерени на Ebay днес ).


Терминът "Джако", тогава не възникна на вакуум, и със сигурност не е било писано срок от обич. В следващите години, ще бъдат използвани от таблоидите и мейнстрийм медиите, така с презрение, че не оставят никакво съмнение за намеренията си. Дори и за тези, без знанието на неговите расистки корени и конотации, то очевидно е била използвана "otherize" унижават и принизяват целта си. Подобно на "Battle Royal" на Ралф Елисън сцена в невидим човек , това е процес, чрез който да се намали влиянието на Майкъл Джексън на човешко същество и художник, "Джако" minstrelized спектакъл, изпълнен със забавление. (Това е от значение да се отбележи, че, докато терминът широко се използва от белите медии,  рядко, ако изобщо се използва от черни журналисти).


Това е зловещо подводно течение започва да се завъртва около Джаксън и имаше влияние върху собствената  психика и на обществеността (особено в САЩ). Напрежението между контрол и освобождение или за бягство прониква целия Bad албум и придружаващите музикални клипове.

В кратък филм за " Остави ме на мира ", например, Джаксън остро предава карнавалната реалност на живота си като обективизиран артист. Вдъхновен отчасти от Джонатан Суифт Пътешествията на Гъливер , по-голям от живота Джексън е буквално в капан в увеселителен парк атракция, тъй като кучетата в корпоративните костюми паунд колчета в земята, за да го задържат на място. Късно във видеото той пее на вестници, доларови банкноти, както и в рамките на възстановки на таблоидите. Това е хитро самостоятелно наясно (и социално наясно) проверка на заклещване, експлоатация и двойно съзнание в постмодерната епоха.
Част от "изчезването" на Джаксън след това, трябваше да направи с реалностите на живота си. Той вече не може да се движи свободно навсякъде по света, без да се тълпяха, внимателно и нарязали.

Отстъплението си в своето изкуство. От 1985 г. до 1987 г., далеч от очите на обществеността, той е писал и записва, разпространява. Bad сесии в крайна сметка ще генерира повече от 60 песни в различни състояния на завършване. В един момент той смята да ги пусне като троен диск албум.
Джаксън има в дома си студио в Hayvenhurst "лаборатория". Това е мястото, където магията е създадена с една малка група от музиканти и инженери, включително Фьоргер Мат, Джон Барнс, Крис Currell, и Бил Bottrell (често наричан "B-Team"). Тя се превръща в легенда , че Джексън е написал "100 милиона" на огледалото в банята си, няколко албума Bad , че очаква да продаде. Цифрата е повече от два пъти по-голяма от Трилър продадени до този момент. Такъв е обхвата на амбицията на Джаксън.

Въпреки това, той не е просто търговски успех, той стана, след като. Джексън иска да прави нововъведения. Той казал на това на сътрудниците си. Той искаше да създаде звуци, които ухото никога не беше чувало. Вълнуващи нови синтезатори идваха на сцената по това време, включително Fairlight CMI и Synclavier PSMT. "Това наистина отваря друго измерение на творчеството", спомня си запис инженер Мат Фьоргер. "Fairlight тази светлина писалка, която може да  направи форма на вълната на екрана и ви позволява да промените формата на Synclavier е просто продължение на това. Много често ние в крайна сметка ще комбиниране  два синтезатора елементи заедно, за да създадем уникален характер Можете да направите това в Synclavier, но също така са имали възможността в много фин увеличение, за да се коригира атаката на всеки звук характер от това, че бихте могли наистина да бъдете шивач на звука. Бяхме правили много  проби и създаване на нови звукови символи и след това създаване на комбинация от пробата звучи смесва с FM синтез ".

Джаксън е очарован от тези нови технологии и постоянно е нащрек за свежи звуци. Характерът на звук за отваряне " Dirty Diana ", например, е създаден от Denny Jaeger, Synclavier експерт и дизайнер от района на залива. Когато Джаксън чува за Jaeger и библиотека от нови герои звук и звукови ефекти, той протегна ръка и го ангажира за Bad . Звуци Jaeger в крайна сметка се появи на двете "Dirty Diana" и "Smooth Criminal". "Майкъл  винаги търсеше нещо ново", казва Фьоргер. "Колко много неща бихме могли да  измислим или научни изследвания и да намерим? Имаше един куп, че става. Ето какво е лаборатория".

Това, което прави Bad албум, така вечен, обаче, е начина, по който Джаксън е в състояние да комплимент тази технологична иновация с повече органични емоционални качества. В " The Way You Make Me Feel ", например, безмилостното стомана размесването на движение на ритъма се съпоставят с всички видове естествени, импровизаторски качества, които ще дадат на песента си чар: гласните рекламни Libs, пръст Snapping, блус хармонии, ударни грухтене и издихания, възгласи. Запис инженер Брус Swedien говори за това как той остави всичко на вокални навици на Джаксън, като част от "цялостната звукова картина." Той не искаше да направи песента "антисептично чисти", защото щеше да загуби своята висцерална ефект.

По толкова много начини, Bad Джексън идва на възраст като художник. Куинси Джоунс го оспорва в самото начало да пишат всички материали и Джаксън отговори, писане на девет от 11-те песни, които направиха албум и още десетки други, които бяха останали на разстояние. "Изследване на най-великите", пише той в една бележка да се "и да стане по-голяма." Той говори за "анатомията" на музика, дисекция на неговите части. Той  също така чете много, включително работата на Джоузеф Кембъл . Той искаше да разбере каква е символиката, митовете и мотиви , които резонират с течение на времето и защо.

По времето, когато той донесе демота Westlake Studio да  работи с Куинси Джоунс и Брус Swedien (A-Team), повечето от ключовите елементи на песните са на място. Сега това е въпрос на детайли: малка четка за оцветяване, полиране, увеличаване, и огорчение Джаксън, кастрене надолу. Помощник инженер Ръс Ragsdale изчислява, че повече от 800 мулти-писта ленти са направени, за да се създаде Bad , изключително много. Синт стакове изпълни проследяване стая, където Джексън често работи с синт programer Джон Барнс.Вокали са rerecorded докато Джексън бил удовлетворен. Джаксън, Куинси Джоунс и Брус Swedien продължи да ощипвам и да обсъждат решения до последната минута преди крайния срок.

Точно толкова внимание беше отделено и в късометражни филми. В записките си след Bad видео , Джаксън посочи, че той все още не е напълно удовлетворен от хореографията. Се премества трябваше да бъде толкова вътрешно, че не е имало мислене каквато. Той трябваше да се разтварят в стъпките и музиката, докато стана чисто чувство.
Много хора все още не осъзнават ход Джаксън, който имаше на всеки детайл от работата си, от хореография, осветление, за да влезнат костюми в историята. Докато репетира за късометражен филм за " Smooth Criminal "Джаксън красноречиво обясни, режисьор Колин Chivers и хореограф Винсент Paterson напрежение и освобождаване той се надява да постигне в мост ."Ето защо ние да го изградим в планината и ние го върна надолу", каза той инструктира. "След това в горната [уста звучи ефект] с високите струни. Нещо просто да се вози на емоция, която не сложите в него [устата звуков ефект]. Рог или нещо такова, нали знаеш ... да се вози на чувство от него ... Искам музиката да представлява начина, по който ние се чувстваме ... трябва да диктуват нашите емоции, нашите настроения. изразяване на начина, по който всеки се чувства Това е бунт . Знаеш ли какво искам да кажа? Ние сме отдаване под наем това, което винаги съм искал да кажа на свет- страст и гняв, и огън ! "

Двадесет и пет години по-късно, резултатите говорят сами за себе си. Видео клипове като "Bad" и "Smooth Criminal" са сред най-добрите в средносрочен трябва да предложи. Песни като "Човекът в огледалото", "The Way You Make Me Feel", "Dirty Diana" и "Друга част от мен" остават скоби в голямата стока на Джаксън. Изслушване на ремастериран албум, включени в набор от 18 септември три CD Bad25 , е напомняне за уникалната личност и удоволствие. Слушайте на задвижване бас линии, слоеве от ритъм, вокалните експерименти, кино разкази, подписа възгласи и изобретил речник, чист жизненост и радост. Това е поп неговият най-динамичен, и то е, заедно с най-добрата работа на краля, като един от най-добрите албуми на 1980.

Лош е портрет на художника във върхова форма смели, творчески и уверени. Сега, както и тогава, "целият свят трябва да отговори."

Michael Jackson Official Group

  https://youtu.be/GGwWaVS7QPo?si=sxtEseTkSfGOKWHG Happy Birthday to Michael Jackson . Thank you for sharing your gift with the world and f...

Всичко за мен