Майкъл и...
СТИВИ УОНДЪР (13 май 1950 г.)Ако не беше геният на Стиви Уондър, светът на поп музиката никога нямаше да стане това, което е днес. Той беше артист с такава визия, че кариерата му е една от малкото, които могат да се мерят с тази на легендата Майкъл Джексън. Музиката му донесе новаторство, характер, модерност и безвремие, а песните му показаха несравнима чувствителност и музикалност. Звуците на синтезаторите му, подобно на паузите на вокодера, резонират в колективното несъзнавано като нищо друго и са моментално разпознаваеми. Ентусиазмът, харизмата, топлотата и щедростта на Стиви Уондър имат силата да ви трогнат до сълзи.
Той е гигант, който подобно на Майкъл Джексън (видео и денс движения настрана) е един от крайъгълните камъни на поп, рок, соул и R&B музика. Майкъл Джексън вижда в Стиви Уондър ментор, модел и ориентир, който го съпровожда в неговото артистично израстване. Двете звезди имат своите успехи, както заедно, така и поотделно, но никога не е имало съперничество между тях. Тези двама гиганти оставиха вечен отпечатък в историята на афро-американската музика от края на 20 век.
На парти в Детройт с други артисти от Motown Стиви беше представена за първи път на Майкъл и братята му. Уондър каза, че е разбрал веднага след като ги е чул, че ще станат успешна група за Motown. Майкъл беше голям фен на Wonder и двамата станаха големи приятели в Motown. Майкъл присъства на много от учебните сесии на Уондър, събирайки идеи и предложения от мнозина, които го смятаха за гений.
През 1983 г. той каза: „ Научих толкова много от него, просто седейки на неговите сесии, говорейки с него и слушайки. Това е феномен. Имах интервю с Джордж Харисън в Англия. Направихме го заедно. Говорихме за Стиви и той каза, че Стиви Уондър го кара да иска да се пенсионира. Той каза, че дори не може да обясни какво прави Стиви. Той каза, че Пол Маккартни се чувства по същия начин. Той каза, че е просто невероятно. Чувствам същото за Стиви. Влизам през вратата и той пее „Майкъл е тук, Майкъл е тук“; и той измисля песен само като пее това. Обичам Стиви. Научавам толкова много от него!“
Майкъл Джексън добави: „ Той е майстор. Не се шегувам. Бих го поставил в същата категория като Бетовен или друг от великите майстори. Засега, за днес, той е доста пред нас в музикално отношение, всъщност в света. Гласът му е феноменален (на „Send Your Love“), толкова близо до съвършенството.“
Говорейки пред списание Jet през 1984 г., Майкъл заявява:
„Ето защо обичам албума на Стиви Уондър, наречен „Songs in The Key of Life“... Той имаше песен, наречена „Black Man“ и аз изкрещях, когато чух тази песен, защото тя показа на света какво направи черният човек и какво направиха другите раси... Той го нарече "Черен човек" и всички хора, които получиха албума, го пеят. И това е най-добрият начин истината да стане известна."
Уондър си припомни детското сърце на Майкъл в специално интервю за списание Time.
„Спомням си, че веднъж играех въздушен хокей (хокей на маса) и вървяхме напред-назад. Играя въздушен хокей отстрани на края на масата, защото е по-достъпно за мен да разбера наистина какво се случва ." Той каза: "О, ти изневеряваш." И аз си казвам: „О, не изневерявам, хайде.“ И продължихме с часове, играехме въздушен хокей и се държехме глупаво. Имаше сърце на дете. И това наистина, наистина ме порази. В края на краищата всички ние сме човешки същества и за тези, които не могат да разберат, че е възможно възрастен човек да има детски дух, това не означава, че той е странен, че е чудовище или каквото и да е нелепо нещо, което хората казват. Има всякакви хора по света. Най-важното е сърцето ти да е на добро място .
След смъртта на Майкъл през юни 2009 г., Уондър се съгласи да свири на паметната му служба. Преди да изпълни „I Never Dreamed You'd Leave In Summer“ и „They won't Go When I Go“, той каза:
„ Това е момент, който ми се иска да не бях доживял. Майкъл, обичам те."
Стиви разкри, че е казвала на Майкъл, че го обича много пъти и че е била в мир с това. Той категорично призова медиите да спрат да търсят мръсни новини и вместо това да се съсредоточат върху музикалната работа и хуманитарните дейности на един изключителен артист. В по-голямата си част посланието му беше чуто и следвано. Повече от всякога Стиви бдеше и защитаваше наследството и посланието на своя знаменит приятел. Няколко месеца по-късно, докато свири на 25-ата годишнина в Залата на славата на рокендрола заедно с Джон Леджънд, той гордо отдаде почит на Джаксън. Контузията беше твърде прясна, за да стигне Стиви до края на представянето си. Той беше обхванат от емоции, ридаеше и му беше трудно да възобнови своята почит.
По-късно частен запис на песента „I Can't Help It“ беше публикуван. В него феновете могат да чуят посланието за силна и искрена любов към един изключителен човек и приятел за цял живот; най-добрият подарък, който можеше да даде на Джаксън.
Превод от Манила Постума на откъси от книгите "Всички песни" на Лекок и "Маестрото" на Кадман.
Честит рожден ден, моя любима Стиви
