Майкъл Джексън нашият красив ангел
„Майкъл не беше ядосан на Куинси. Винаги е изпитвал възхищение към него и огромно уважение. Но с Dangerous Майкъл искаше да контролира творческия процес от А до Я. Най-просто казано, той искаше да бъде свой собствен шеф. Майкъл винаги е бил много независим и също така е искал да покаже, че успехът му не се дължи на един човек, а именно Куинси Джоунс. - Брад Бъксер
Кери Хениган
Честване на 30-ата годишнина от албума на Майкъл "Dangerous" - издаден на 28 ноември 1991 г. (Снимката е направена в музея на Мадам Тюсо Сидни, май 2014 г.)
* Michael Jackson’s ‘Dangerous’ Turns 30 | Anniversary Retrospective
November 23, 2021
Happy 30th Anniversary to Michael Jackson’s eighth studio album Dangerous, originally released November 26, 1991.
October 1st, 1992. Bucharest National Stadium. A jubilant crowd of 90,000 people was in trepidation waiting for what would promise to be one of the most spectacular, exhilarating, and electrifying lifetime experiences: Michael Jackson’s Dangerous World Tour live concert. 90,000 people screaming and chanting the artist’s name, smiling, laughing, some of them already crying. With a big rumble and fireworks launched from the sides of the stage, Jackson was ejected onto the stage from underneath and stood frozen for more than 90 seconds, while his audience’s joyous screams intensified, as they chanted the artist’s name even louder. Then after dramatically removing his characteristic Ray-Ban shades with a slow-motion movement, followed by one of his signature spins and air-kicks, the artist launched into a fiercely impeccable performance of “Jam.”
Dating back to the beginning of his artistic career at the age of nine, Michael Jackson had solidified his well-earned reputation as one of the greatest artists and creators of all time, as he set new records, while challenging and revolutionizing racial boundaries within the record industry. However, like numerous Black artists that came before and after him, he still gets dismissed and neglected, not getting the respect he rightfully deserves.
A few so-called or perhaps self-proclaimed music critics, basing their research on numerous biases, inexcusably dismiss Jackson as one of the first pop music phenomena, whose impact was erroneously considered more commercial than cultural. These same pundits claim that other iconic artists like Elvis Presley, The Beatles, and Springsteen re-shaped society and the music industry, whereas Jackson only sold records and entertainment. Such myopic and uneducated statements fail to capture the magnitude of Jackson’s art and creativity.
Numerous critics, in fact, often wholly disregard Jackson’s astounding talents. His impeccable songwriting, for instance. On his Bad (1987), Dangerous (1991), and HIStory (1995) albums alone, he eloquently tackles racism, corruption, materialism, ecological destruction, abuse, and alienation. Particular attention should be paid to the array of subjects, the spectrum of textures, moods, and mesmerizing synthesis of styles Jackson consistently infused within his art.
Jackson’s greatness lies in his ability to communicate the vulnerability, joy, and vitality of humanity, enhancing his words vocally, physically, and sonically. The non-verbal vocalizations and ad-lib vernacular are delivered beyond the structures of language, in such a precise and heartfelt way. Note Jackson’s virtuosic sense of rhythm, the rich harmonies, the layers of details and sounds, the nuanced, syncopated signature bass lines, the effortless beatboxing and scatting, how he stretched or accentuated words swinging from smooth to passionate call-and-response chants soaring as a gospel choir does.
Jackson’s music never fit precisely into categories and is usually limited to white Euro-American musical standards. Au contraire, his art is deeply rooted in the African American tradition, which he stitched together with disparate styles, genres, and mediums, ultimately creating something refreshing and brand new.
Among his extraordinary talents as a songwriter, singer, musician, producer, and performer with thousands of fans attending his shows, Jackson also trailblazed and created some of the most iconic music videos in music history, which still claim relevance today. The artist embraced and understood the importance of the visual medium, taking it to a whole new level, turning music videos into groundbreaking short films. Both the “Thriller” and “Billie Jean” short films are still celebrated as two of the videos that changed the face of music history forever.
Furthermore, it’s no mystery that perfectionism was always intrinsic within the artist’s being, which is ultimately reflected in his audio-visual projects, always meticulously executed, and well-curated in every minute detail.
Jackson’s fifth solo album, the innovative Off the Wall (1979), was his commercial breakthrough, the first record by a solo artist to have four top hits chart within the top ten of the Billboard Hot 100, including “Off the Wall,” “She’s Out of My Life,” “Don’t Stop ‘til You Get Enough” and “Rock with You.” Possessed of more mature songwriting, production and arrangements, Off the Wall was the result of Jackson’s commitment to advancing his artistic development. However, when the album got scoffed at during the 1981 GRAMMY Awards, not receiving the praise and recognition it deserved, the slight only fueled Jackson to create something arguably even better, an album destined to catch and captivate everyone’s attention.
His next album, the acclaimed, 8x GRAMMY Award-winning 1982 magnum opus Thriller, became the best-selling album in music history. The record also broke down color barriers on radio and TV, redefining the possibilities of popular music on a global scale.
With Bad, released in 1987, the artist further settled into his persona and sound. Full of punchy bass lines, sharp synthesizers, funky rhythms, the album showcases Jackson’s evolution, especially as a songwriter. On Bad, he wrote most of his songs, dipping into more mature themes, ranging from social justice to the struggles of marginalized groups, and his desire for equity, particularly in songs like “Man in the Mirror” (co-written with artist Siedah Garrett), “Another Part of Me” (also featured in Jackson’s movie Captain EO), “Bad,” “Leave Me Alone” and “Dirty Diana.”
After the success of Bad, Jackson was seeking more artistic control and independence over his creative process, which led him to part ways from producer Quincy Jones. The singer wanted to prove himself as an artist and as a producer, showing that the success of his artistic efforts did not depend on Jones.
In June 1989, Jackson commenced working on new songs for the album Dangerous. The project was originally conceived as a greatest hits collection with the inclusion of a few new tracks, and the proposed title was Decade. However, due to numerous issues, the production of Decade was dropped, and Jackson decided that his new material, more than 200 unreleased songs, would constitute a full new album: Dangerous.
After signing one of the biggest record deals in music history, worth $60 million, Jackson teamed up with producers Teddy Riley and Bill Bottrell and engineer Bruce Swedien to create his eighth studio album.
Released on November 26th, 1991, Dangerous is arguably Jackson’s most creative project. The blend of New Jack Swing, classical music, hip-hop, funk, rock, gospel, R&B, and industrial music, coupled with Jackson’s examination of various social themes coupled with an unapologetic blackness, reshaped pop music, giving it new life and breadth. With the evolutions of R&B and hip-hop and the development of New Jack Swing, Jackson took elements from the latest innovations and sounds, melding them with his visionary creativity. The result of this experimentation is an ingeniously rhythmic album, full of dynamic and syncopated beats, visceral sounds, implemented beatboxing, scatting, and finger-snapping, which made every song edgier and more incisive.
Besides the massive sonic shift defined by its richer musical palette and soundscapes, Dangerous showcases Jackson’s stunning versatility as a songwriter. The album stretches over a wide array of themes, spanning police brutality, racism, fake news, poverty, corruption, disease, children's welfare, the human need for freedom, and the affairs of the heart.
The album opener is strong, beginning with the shattering glass of “Jam.” The explosive track sounds like a chant, propelled by fiercely blurted-out vocals and acute lyrics over syncopated rhythms and horn samples. The appearance of Heavy D, Kriss Kross, and Naughty by Nature was Jackson’s attempt at creating a crossover genre that blended pop and hip-hop music, which was playing a major and increasingly vital role in the early ‘90s. The iconic short movie features another great MJ, the NBA legend Michael Jordan. The inclusion of B-boys and B-girls is an obvious homage to the African American youth that invented the street-dance style.
The tinkling, agile guitar riffs, the fluid keyboard short section, and accentuated beats perfectly enhance Jackson’s vocals, swiveling from angry whispers to loud outcries in “Why You Wanna Trip on Me?” The song is a poignant depiction of tabloids’ dishonest capacity for reporting mundane, non-essential news, bypassing and neglecting the real issues happening around the world, ranging from world hunger to gang violence and diseases. “You got world hunger / not enough to eat,” Jackson sings. “So there's really no time / to be trippin' on me / You got school teachers / who don't wanna teach / You got grown people / who can't write or read / You got strange diseases / Ah but there's no cure / You got many doctors / that aren't so sure.”
The next track, the sensual “In the Closet” starts with a sinuous piano introduction, along with a few spoken lines, courtesy of Princess Stephanie of Monaco, followed by a winding beat that builds up the tension; the hushed vocals and tight falsetto harmonies then explode at the 4:30 mark. On the same note as “In the Closet,” “She Drives Me Wild,” a collaboration with the Teddy Riley affiliated hip-hop trio Wreckx-n-Effect, complete with full car horns, punchy beats, and layered vocals, deals with Jackson’s love interest.
The heavy synthesizer, funk beat, and ad-libs of “Remember the Time” perfectly put into sound the nostalgia over happy memories with a past lover. However, the most exciting aspect of “Remember the Time” is the iconic short movie. Jackson teamed up with Boyz n the Hood director John Singleton, bringing together an all-Black cast and dance crew, including the legendary comedian Eddie Murphy playing the part of pharaoh Ramses II, one of the world’s greatest supermodels, Iman, as queen Nefertiti, NBA superstar Magic Johnson, the then up-and-coming hip-hop group The Pharcyde, and actor Tommy “Tiny” Lister. The short movie exudes stunning unapologetic Blackness, offering a backdrop of ancient Egypt, which for decades historians have whitewashed, dismissing the Blackness of its earlier inhabitants. In the short movie, however, Jackson and Singleton reclaimed part of the history that for too many years had been erased.
“Can’t Let Her Get Away,” with its zestful percussions, is a nod to Jackson’s all-time idol, James Brown’s “Get Up I Feel Like Being a Sex Machine.” In the song, the singer again showcases his fondness for hip-hop music, using a sample lifted from Boogie Down Productions’ classic “South Bronx.”
With the broader socio-cultural context of ongoing racial tensions, most notably the outrageous LAPD-inflicted beating of Rodney King and the brutal murder of 15-year-old Latasha Harlins in March 1991—which happened eight months prior to the release of Dangerous—Jackson used his art to issue a clarion call for unity and peace in the form of “Heal the World.” The song, resonating perfectly in such context, is a plea to world citizens to be kind and take care of one another as a testament to their humanity.
Propelled by a staccato guitar riff and upbeat percussions, “Black or White” is arguably the most poignant, eye-opening song on Dangerous, as Jackson explores his experiences with racism and what it feels like to be a Black man in America. Its accompanying, iconic short film was directed by John Landis, and aired on MTV, BET, VH1, and Fox, premiering in 27 countries, with an audience of more than 500 million people.
The first part of the film aims at educating the white audience by positioning a more inclusive vision of the world, appearing to be a call for interracial harmony. However, it is with the second part of the video, the “Black Panther Coda"—a reference to the Black Panther Party and more broadly, Black resistance to white supremacy—that Jackson breaks free, dancing away his anger and frustrations about injustice, racism, prejudice, and bigotry. Three decades later, “Black or White” still feels extremely relevant, considering the ongoing perpetuation of institutionalized racism and the recent intensification of racially motivated unrest.
“Who Is It” examines the story of a deceitful relationship. The introspective narration is juxtaposed with a driving bassline, stacking harmonies, and an incredible chord progression building within the chorus, ending with a flute in the bridge, and Jackson’s final ad-libs playing like an instrument on their own. Continuing on the same dark vein, “Give into Me” finds the singer unleashing his suppressed angst and frustration atop Slash’s sizzling guitar solos. Both “Who Is It” and “Give into Me” ooze raw emotions, reflecting the artist’s deepest vulnerabilities.
“Will You Be There” is one of the deepest, most stunning, and most emotionally honest pieces in Jackson’s entire vault. Jackson was an eager aficionado of classical music—not only did he appreciate it, but he also was a keen connoisseur of the genre and all of its celebrated composers and musicians. Taken by a stroke of genius, he crafted the introduction to “Will You Be There” including the last part of Beethoven’s Symphony 9 in D Minor (op. 125), most known as Ode to Joy. Apparently, Jackson was aware of the meaning intrinsic in the Symphony—peace, freedom, brotherhood—and because he always strived to express the same messages through his art, he specifically picked Beethoven’s piece for the introduction to “Will You Be There,” its themes aligning perfectly with the composer’s Ode to Joy.
With the penultimate track “Gone Too Soon,” Jackson pays his respects to Ryan White, his friend who passed away from AIDS related complications in April 1990. Besides the tender vocal delivery, the song presents impeccable arrangements including a full string set, keyboard, and flute.
The album-closing title track “Dangerous” goes back to the New Jack Swing sound, with punchy beats and Jackson lamenting the agony a woman has caused him, then including an excerpt from Proverbs 5:3-4: “For the lips of a strange woman drop as a honeycomb / And her mouth was smoother than oil, but her inner spirit and words were as sharp as a two-edged sword.”
Thirty years on from its unveiling, Dangerous still stands strong in its relevance. The album’s coalescence of socially conscious themes, sonic experimentation, and its broader stylistic and aural spectrums all combined to mark a creative tipping point for Michael Jackson, encompassing every aspect of his artistry and ambition.
As Jackson once said, “Great music is immortal, we still listen to Mozart today, Tchaikovsky, Rachmaninov, any of them, any of the greats. Great music is like a great piece of sculpture or a great painting. It’s forever.” Owing to his undeniable creative spirit, Michael Jackson’s place among all of the great artists he appreciated and looked up to is safe and secure.
Note: As an Amazon affiliate partner, Albumism may earn commissions from purchases of vinyl records, CDs and digital music featured on our site.
LISTEN via Apple Music | Spotify | YouTube:
Vincenzo Compierchio
30 ГОДИНИ БЕЗ СТУД Alissa Vervenna
Dato che non si dà mai spazio a Michael negli articoli e ora che sono diventata redattrice ho finalmente il potere di scrivere su di lui, ho deciso di unire l'anniversario della scomparsa di Freddie Mercury e dall'uscita dell'album Dangerous, parlando poi dell'amicizia tra i due. Probabilmente sono cose che già sapete, però ve lo lascio comunque, spero vi piaccia
https://www.udanews.it/2021/11/24/freddie-mercury-e-michael-jackson-unamicizia-intima-e-professionale/Фреди Меркюри и Майкъл Джексън, интимно и професионално приятелство
24 и 26 ноември 1991 г.: две дати, които почти съвпадат и са изключително важни в музикалната панорама.
Фреди Меркюри, кралицата на рока , който почина на 24 ноември 1991 г. поради СПИН, и Майкъл Джексън , кралят на попа , който издаде осмия си албум Dangerous на 26 ноември 1991 г. И двамата бяха предназначени да бъдат запомнени като крайъгълни камъни в музиката, много различни по жанр, но въпреки това, както малцина знаят, те бяха първо приятели, а след това колеги. Нека първо да видим какво точно се е случило на тези дати, а след това да поговорим за тяхното приятелство.
24 ноември 1991 г.: Фреди Меркюри почина
Година преди това, 1990 г., започват да се разпространяват новини за възможно заболяване на Фреди, до степен, че Queen решава да пусне официално съобщение за пресата, в което всякаква инсинуация за певицата е отречена. За да избяга от медийния стрес, Фреди се премества в Монтрьо през пролетта на 1991 г. По време на престоя си той продължава да записва различни песни, въпреки че е много слаб поради болестта, само за да спре да записва, тъй като здравословното му състояние се влошава.
Фреди се завърна в Лондон в края на юни, за да бъде близо до близките си. През последните седмици Мери Остин, неговата прочута любов, го посещаваше често, прекарвайки много време с него; освен жената, той получи подкрепата и на Джим Хътън, неговия партньор, Питър Фрийстоун, неговия личен асистент и Джо Фанели, личния готвач на рок звездата.
През последните няколко дни Фреди започна да губи зрението си и физическото му състояние се влоши още повече. На 22 ноември 1991 г. певицата помоли мениджъра на Queen Джим Бийч да напише официално изявление: „ След разнородните спекулации, разпространявани от пресата през последните две седмици, искам да потвърдя, че съм тествал за ХИВ-позитивен и че съм се заразил със СПИН. Сметнах за подходящо да запазя тази информация поверителна и до днес, за да защитя поверителността на хората около мен. Дойде време обаче да съобщя на моите приятели и фенове истината и се надявам да се присъединят към мен, моите лекари и хората по света в борбата срещу това ужасно заболяване.
Малко повече от двадесет и четири часа след освобождаването, в 18:48 часа на 24 ноември 1991 г., Фреди умира на 45-годишна възраст в дома си в Логан Плейс от бронхопневмония, влошена от усложнения от СПИН.
Според последните му желания Фреди е кремиран, а прахът му е поверен на Мери Остин, която ги държи в спалнята си около няколко години и след това тайно ги разпръсква на мистериозното място, избрано от певицата.
26 ноември 1991 г.: излиза албумът Dangerous
Точно два дни след тази трагична дата, която бележи само смъртта на безсмъртен изпълнител, излезе албумът Dangerous на неговия приятел и колега Майкъл Джексън, който призна, че съжалява, че го е публикувал на тази дата, вече решен от известно време.
Това е първият LP на Майкъл без историческия продуцент Куинси Джоунс, продуциран от Бил Бортрел и Теди Райли, последният известен като един от създателите на новия джак суинг , музикален жанр, който съчетава елементи от джаз, електронна музика, гладък джаз, фънк, рап и R&B. Благодарение на този музикален жанр, пълна новост в репертоара на Майкъл, изпълнителят ще направи революция в звуците и мелодиите на бъдещите си албуми.
Записът постигна огромен търговски успех по целия свят и се превърна в най-продаваният нов джак суинг албум на всички времена. Сред известните песни Jam , Remember the time, Heal the world, Black or white и омонима Dangerous.
Приятелството между Майкъл и Фреди
Майкъл и Фреди се срещнаха в началото на 80-те години. Майкъл често присъства на концерти на Queen, които следва няколко пъти по време на техните турнета, обявявайки се за фен на Фреди и групата. Те станаха близки приятели, толкова много, че записаха песни заедно в къщата на Майкъл. Фреди каза, че са записали три песни, една от които е Victory . Последният обаче дава името на албум на Jacksons според волята на Майкъл и той никога не е завършен поради ангажиментите и на двамата.
Другата песен се казва State of Shock, за което се погрижи Мик Джагър, исторически лидер на Ролинг Стоунс, защото Майкъл се обади на Фреди и му каза, че иска да го завърши и да го сложи в албума на Джаксън. Фреди не можа да се свърже с него, защото беше в Мюнхен. Така Майкъл го попита дали е добре той да направи дует с Мик на негово място, а Фреди отговори: „ Добре, песента си е песен, докато нашето приятелство продължава, можем да пишем всякакви песни“.
Последната песен е There's must be more to life от тази , композирана между 1982-83 г. и накрая издадена като солова версия от Фреди през 1985 г. в албума му Mr. Bad Guy . Песента обаче е издадена с вокалите на Майк само в колекцията Queen Foreverот 2014 г. Следователно в момента това е единственият непубликуван от двамата артисти, които можем да слушаме, обединение на два уникални гласа в ритъма на пианото.
След като прекараха известно време в записи заедно, Фреди се върна при Queen, като им разказа какво са композирали и помисли за Майкъл да избере добро заглавие за албума си: Bad . Малко по-късно Фреди се усмихна: "Имам перфектна идея за заглавието на нашия албум: Добре!"
Според Роджър Тейлър от Queen, за първи път Друг ухапва прахабеше смятан за потенциален сингъл, когато беше предложен зад кулисите на концерт на Queen в Лос Анджелис от Майкъл, изпълнител, който знаеше нещо за синглите номер едно. Роджър си спомня, че Майкъл дойде в съблекалнята им и им предложи: „Вие, момчета, сте луди, ако не пуснете този сингъл . И той беше прав. Queen не бяха много убедени, особено Роджър, който разказа анекдота. Те бързо осъзнаха, че песента е успешна и веднага скочиха на върха на класациите.
Това се случи, когато Queen бяха в самото начало на кариерата си, докато Майкъл вече търсеше това сливане на фънк и рок. Фреди го запомни така: „ Когато говорих с Майкъл Джексън за първи път си помислих:“ Боже мой, той е на двадесет и пет, а аз на тридесет и седем, но той е в музикалния бизнес много по-дълго от мен, защото той започна, когато беше сам. дете“. Обикновено си мисля, че 25-годишен тепърва започва и че мога да го науча на неща. С Майкъл, не. »
От Алиса Вервена
https://www.udanews.it/
Startin' Somethin' – документален сериал на MJ – трети епизод
Излезе третият епизод на документалния сериал “Startin' Something” от MJ The Musical.
В този епизод те разказаха как са избрали Майлс за ролята на Майкъл Джексън. Лин Нотидж, която преди няколко години заяви, че вярва на обвиненията на Робсън и Сейфчук, също се появи и говори за съдържанието и сюжетната линия на шоуто „Опитваме се да направим смесена лента от живота на Майкъл Джексън. Това е да се използва рамката за правене на Dangerous Tour в продължение на 2 дни и да се филтрира през документален екип от MTV, който е там, за да улови какво е да бъдеш Майкъл Джексън.”
Гледайте го тук:
Предварителните прегледи на шоуто ще бъдат отворени на 6 декември, а пълните предавания ще започнат на 1 февруари 2022 г.
Michael Jackson Official Group
https://youtu.be/GGwWaVS7QPo?si=sxtEseTkSfGOKWHG Happy Birthday to Michael Jackson . Thank you for sharing your gift with the world and f...
-
Новият филм на Лиана Марабини, „Дар от Бога“, разказва за нейното възхищение към Св. Йоан Павел II Почти непознат аспект на Майкъл Джексън...
-
Some people are able to make something out of their life some aren't. People can be so different, some are hugely successful in whatev...
